На 23 декември 1876 г. в Цариград се свиква Цариградската конференция (23 декември 1876 г. – 20 януари 1877 г.). В нея участват посланиците на Великите сили - Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия, Русия и Турция. Първоначално (от 30 ноември до 10 декември) маркиз Р. Солсбъри - специален английски пълномощник, и граф Н. П. Игнатиев се договарят относно политическото устройство на българските земи и на Босна и Херцеговина.

В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) се организира разузнаване на Троянския Балкан с оглед на предстоящото прехвърляне на Ловчанско-Севлиевския отряд. В същия ден през 1877 г. турските войски подлагат на силен обстрел руските позиции при връх Свети Никола.

1880 г. - приема се първият Избирателен закон в България.

През 1887 г. от Турция с гръцкия кораб "Георгиос" навлиза четата на капитаните Николай Набоков и Петър Боянов (тя включва 38 черногорци и 9 българи), подготвена от русофилската емиграция в Цариград с руски средства, за да вдигне въстание срещу русофобското регентство на Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров. На 24 декември части на Българската армия разгромяват четата.

1924 г. - по нареждане на Иван (Ванче) Михайлов, Димитър Стефанов от Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) убива в Милано, Италия Петър Чаулев - член на Централния комитет на организацията.

1933 г. – завършва Лайпцигският процес. Той започва на 21 септември. Обвинените за подпалването на Райхстага български комунисти Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев (арестувани на 9 март) са оправдани поради липса на доказателства.

2016 г.

Ген. Константин Попов получава орден "Стара планина“, първа степен, за изключително големите му заслуги за развитието на Българската армия.

 

 

2016 г.

На Никола Петков е връчен посмъртно орден "Стара планина“, първа степен за извънредно големите му заслуги в борбата против комунистическата диктатура и за изключителната му гражданска позиция и противопоставянето му срещу налагането на комунистическия тоталитарен режим.

 

 

2016 г.

На д-р Петър Дертлиев е връчен посмъртно орден "Стара планина“, първа степен за изключително големите му заслуги в борбата за демокрация, свобода и социална справедливост, както и за установяване на гражданско общество в Република България.

 

2009 г.

Служебният премиер на Република България Марин Райков е упълномощен от правителството да подпише спогодбата за откриването на граничния пункт Златоград - Ксанти с Гърция

2005 г.

Излъчено e последното предаване на радио BBC на български език.

2001 г.

В памет на загиналите на 21 декември с.г. 7 деца вследствие от смачкване и задушаване от тълпата в дискотека "Индиго“ в България е обявен национален траур.

 

 

1999 г.

На Панайотис Каракасис, извънреден и пълномощен посланик на Република Гърция в Република България е връчен орден "Стара планина" първа степен

 

 

1999 г.

Поради несъгласия в новата между бившите либерали и демократи Либерално-демократическа партия‎, през 1999 година мнозинството от бившите либерали се отцепват и на 23 декември 1999 година възстановяват ЛП.

 

 

1996 г.

На 42-ия извънреден конгрес на БСП (21-23 декември 1996 г.) Георги Първанов е избран за председател на ВС на БСП.

1989 г.

В периода 23 - 25 декември отец Христофор Събев организира коледни молебени на централния софийски площад "9 септември", наречен от привържениците на Съюза на демократичните сили (СДС) "Демокрация" (по-късно площадът е прекръстен на "Александър Батенберг").

1952 г.

Умира Цвятко Петров Бобошевски - български политик, юрист. Роден е на 8 август 1884 г. във Враца. Завършва право в Париж; адвокат във Враца. Член на Народната партия (по-късно Обединена народнопрогресивна партия). Министър на търговията (1923-1924 г. и 1926-1930 г.) и на правосъдието (1924-1926 г.). По време на II-рата световна война е в буржоазната опозиция. Регент на България (9 септември 1944 г. – 15 септември 1946 г.).

1949 г.

Роден е Иван Йорданов Костов – икономист, математик, политически и държавен деец. Завършва с отличен успех Висшия икономически институт в София (1974 г.) и математика в Софийски университет “Св. Климент Охридски" (1989 г.) също с отличен успех. От 1974 г. е асистент във Висшия икономически институт в София. Главен асистент е във ВМЕИ и доцент в същия институт от 1991 г. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Избран е за председател на Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили (СДС) в края на април 1994 г., а на XI национална конференция (2000 г.) е преизбран. Министър на финансите е в правителството на Димитър Попов (1990-1991 г.). Същия пост заема и в правителството на Филип Димитров (1991-1992 г.). Депутат е в VII Велико народно събрание и в ХХXVII, ХХXVIII, ХХXIX и ХХXX Народно събрание. Министър-председател е на България в периода 1997 г. – 2001 г. След загубата на парламентарните избори от коалицията Обединени демократични сили (ОДС) през юни 2001 г. подава оставка и от лидерския пост на СДС. През 2004 година по негова инициатива и под негово лидерство част от изявените политици на Съюза на демократичните сили (СДС) се отделят от партията и основават нова политическата партия – Демократи за силна България (ДСБ), която печели 17 мандата в ХХХХ Народно събрание. От основаването й до днес Иван Костов е неин председател.

 

 

1947 г.

Министерският съвет приема законопроекта за национализация на частните индустриални и минни предприятия и нарежда незабавно завземане на предварително определените предприятия. То започва в 11 ч. и е изненада за собствениците им. В 14 ч. Радио София съобщава за приетия законопроект. Същия ден следобед той е внесен в парламента, а е приет на следващия ден - 24 декември. Национализирани са 6100 предприятия. Предвидено е на собствениците да се изплати обезщетение в държавни лихвени облигации, но това не е изпълнено.

 

1936 г.

Умира Христо Димитров Бурмов - български офицер, ген.-лейтенант. Роден е на 23 септември 1869 г. в Габрово. Завършва Военното училище в София (1889 г.) и Военна академия на генералния щаб в Италия, където по-късно е военен аташе. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник-щаб на 3-та пехотна Балканска дивизия. През I-вата световна война командва I-ва бригада от 7-а Рилска дивизия, която преминава р. Вардар. През 1918 г. е назначен за началник-щаб на действащата армия.

 

 

1933 г.

В периода 21 септември – 23 декември се състои Лайпцигският процес. Обвинените за подпалването на Райхстага български комунисти Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев (арестувани на 9 март) са оправдани поради липса на доказателства.

Лайпцигският процес (1933 г.) е процес, организиран от хитлеристкия режим в Германия по повод подпалването на Райхстага. Като обвиняеми са изправени Е. Торглер - председател на комунистическата фракция в Райхстага, и трима българи - Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев. Заседанията започват на 21 септември и приключват на 23 декември същата година. И четиримата обвиняеми са оправдани от германския съд. Поради отказа на българското правителство да разреши на Георги Димитров и неговите другари да се завърнат в България СССР им предоставя свое гражданство и ги приема в своята държава. Процесът е първият голям удар срещу настъплението на хитлерофашизма в Европа и света.

1931 г.

Влиза в сила Закон за контрол върху монополните и картелните цени. Нормативният акт въвежда нормиране на суровините и на промишлените стоки от първа необходимост и държавен контрол върху монополните обединения - повечето от тях се саморазпускат.

1924 г.

По нареждане на Иван (Ванче) Михайлов, Димитър Стефанов от Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) убива в Милано, Италия члена на Централния комитет на организацията Петър Чаулев.

Петър Чаулев е деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е през 1882 г. в Охрид. По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. е войвода на чета, с която се сражава в Охридско и Крушовско. След разгрома на въстанието остава в родния си край и работи за възстановяване на организацията. През 1911 г. е избран за член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). По време на Балканската война (1912-1913 г.) оглавява чета, която се бори срещу установяването на сръбска власт в Охридско. След Първата световна война (1914-1918 г.) е в състава на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Заедно с Тодор Александров и Александър Протогеров подписва Майския манифест (1924 г.), като по-късно не се отказва от подписа си.

1913 г.

Създава се ново правителство на Либералната коалиция начело с Васил Радославов.

Либералната партия е политическа организация, изразяваща интересите на дребните и средните собственици. Образувана е през октомври – ноември 1879 г. Тя е най-многобройната политическа организация в България след Освобождението. Видни нейни дейци са Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Рачов Славейков.

Васил Христов Радославов е политически и държавен деец, действащ член на Българска академия на науките. Роден е на 15 юли 1854 г. в Ловеч. Завършва право в Хайделберг, Германия, защитава и докторат. Участва неколкократно в управлението на държавата като министър на правосъдието (29 юни 1884 г. – 15 юли 1886 г., 9–12 август 1886 г.), министър на вътрешните работи (12 август 1886 г. – 28 юни 1887 г.). По време на Регентството е министър-председател (16 август 1886 г. – 28 юни 1887 г.). При управлението на Стефан Стамболов (1887–1894 г.) оглавява т. нар. легална опозиция. Включен е в състава на коалиционното правителство на К. Стоилов като министър на правосъдието (19 май–17 септември 1894 г.) и министър на народното просвещение (17 септември – 9 декември 1894 г.). По-късно минава в опозиция на управляващата Народна партия (1894–1899 г.). Радославов е министър на вътрешните работи от 18 януари 1899 г. до 27 ноември 1900 г. Определя до голяма степен политиката на правителството, поради което управлението през 1899–1901 г. е известно като Радославов режим. През лятото на 1903 г. Радославов е обвинен в измяна на родината и княза, в използване на властта за лично облагодетелстване и е осъден от Държавен съд на 8 месеца затвор и отнемане завинаги на гражданските и политическите права. Няколко месеца по-късно е амнистиран. Отново е министър-председател в един от най-тежките периоди за България (4 юли 1913 г. – 21 юни 1918 г.). Едновременно с това до 21 септември 1915 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве, а след това и министър на външните работи и изповеданията. След подписването на Солунското примирие (1918 г.) емигрира в Германия. Осъден е задочно от Държавен съд като един от главните виновници за втората национална катастрофа. Умира на 21 октомври 1929 г.

1906 г.

Умира Дамян (Даме) Йованов Груев – деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е през януари 1871 г. в с. Смилево, Битолско. Учи в родното си село, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" и Висшето училище в Белград. През 1889 г. постъпва във Висшето педагогическо училище в София (днес Софийски университет "Св. Климент Охридски"), но през 1891 г. е изключен от него и става учител в родния си край. През лятото на 1893 г. се премества в Солун, където работи като коректор в българската печатница на К. Самарджиев. По негова инициатива на 23 октомври същата година се полагат основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), на която става фактическият ръководител. Веднага след това разгръща активна дейност за изграждане на нейната мрежа в Щипско, Охридско, Битолско и др. краища на Македония. Голям успех за него е привличането в организацията на Гоце Делчев, който скоро след това се издига до всепризнат вожд на организацията. Дейността му не остава скрита за турските власти и през 1898 г. е интерниран в Битоля. През 1899–1900 г. е назначен от Екзархията за учител в българската гимназия в същия град, което му позволява да разгърне активна организационна дейност. През август 1900 г. отново е арестуван, а през пролетта на 1902 г. е заточен в крепостта Подрумкале, Мала Азия. Освободен през пролетта на 1903 г., незабавно се среща с Гоце Делчев и двамата полагат големи усилия за временно отлагане на насроченото от Солунския конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) (1903 г.) въстание в Македония и за превръщането му от повсеместно в четническо. Понася тежко убийството на Гоце Делчев (април 1903 г.) и след неговата гибел поема изцяло върху себе си цялостната подготовка на въстанието. На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг (лятото на 1903 г.) е избран за член на Главния щаб на въстанието. Той определя и датата на избухването на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). По време на въстанието участва в сражения с турските войски и търси съдействие от българското правителство за оказване на помощ на въстаниците. След неуспеха на въстанието не напуска Македония и продължава участието си в живота на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Председателства Прилепския подвижен конгрес на Битолския революционен окръг (1904 г.) и полага големи грижи за възстановяване и укрепване на организационната мрежа. На Рилския конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) (1905 г.) отново е избран за член на Централния комитет на организацията. През лятото на 1906 г. се завръща в Македония и с малка чета обхожда различните й краища. През декември същата година попада на турска потеря край с. Русиново, Малешевско, и пада убит в завързалата се престрелка.

 

 

1894 г.

Дава се политическа амнистия за репресираните от Стефан Стамболов, с изключение на офицерите емигранти. Драган Цанков се връща от емиграция, а Петко Каравелов е освободен от Черната джамия.

Стефан Николов Стамболов е революционер, политически и държавен деец, поет, журналист и преводач. Роден е на 30 януари 1854 г. в Търново (днес Велико Търново).

1885 г.

Роден е Стоян Иванов Омарчевски - български учен, политик и общественик. Член на БЗНС от 1905 г. Завършва философия (1912 г.) и право (1917 г.) в СУ. Министър на народното просвещение в правителството на Ал. Стамболийски (май 1920 - юни 1923 г.). Демократизира просветното дело - въвежда задължително основно образование. Въвежда със закон нов правопис (1921 г.). Член на ПП на БЗНС (1925-1926 г.), привърженик на К. Томов; главен редактор на в-к "Земеделско знаме" (оранжево) (1927-1933 г.), народен представител (1913-1923 г., 1927-1934 г., 1938-1939 г. и 1939-1941 г.). Умира на 10 март 1941 г. в София.

 

 

1885 г.

В Южна България се въвеждат съдебните закони на Княжеството.

 

 

1884 г.

Провеждат се общи избори за Областно събрание в Източна Румелия, спечелени от Народната партия с помощта на генерал-губернатора Г. Кръстевич и под лозунга за бързо обединение с Княжеството. За председател на Областното събрание е избран Георги Хаканов (23 октомври - 22 декември 1884 г.).

 

 

1880 г.

Приема се първият Избирателен закон в България.

1878 г.

В Букурещ Румънският македонски комитет начело с митрополит Калиник взема решение за създаване на куцовлашка епархия в Македония, подчинена на румънския Синод.

 

 

1877 г.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) се организира разузнаване на Троянския Балкан с оглед на предстоящото прехвърляне на Ловчанско-Севлиевския отряд.

1877 г.

Турците подлагат на силен обстрел руските позиции при връх Свети Никола.

 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;