Унгарският воевода Янош Хуняди нанася поражение на обсадилите Белград турци през 1456 г. Томас Джеферсън е избран за първи министър на външните работи на САЩ през 1789 г. През 1793 г. английският изследовател Маккензи става първият европеец, прекосил Канада от изток към Тихия океан. Между Париж и Руан се провежда първото автомобилно състезание през 1894 г. Алфред Драйфус, обвинен през 1894 г. в държавна измяна и осъден на доживотен затвор във Френска Гвиана, напълно реабилитиран през 1906 г. Американският авиатор Уили Поуст първи в историята на въздухоплаването обикаля сам света за седем дни, 18 часа и 49 минути през 1933 г. Банковият обирджия Джон Дилинджър е застрелян от федерални агенти в Чикаго година по-късно. Американски бомбардировачи осъществяват първата си атака срещу демилитаризираната зона между Северен и Южен Виетнам през 1966 г. Мехмед Али Агджа е осъден в Рим на доживотен затвор за атентата срещу папа Йоан-Павел Втори през 1981 г. През 1992 г. организират бягството от затвора на колумбийския наркобарон Пабло Емилио Ескобар Гавирия. На 22 юли са родени: Филип ІV Хубави, крал на Кастилия (1784), руският конструктор на самолети Павел Осипович Сухой (1895). На тази дата умират: умира Карл Сандбърг – американски поет, Михаил Михайлович Зошченко - руски писател сатирик.

2015 г.

Хилари Клинтън обявява официално решението си да се кандидатира за номинацията на Демократическата партия за президентските избори в САЩ през 2016 г. Според в. Ню Йорк Таймс предизборната кампания на бившия държавен секретар на САЩ ще струва ,5 млрд.

2014 г.

С Указ на президента на Русия се фиксират 11 часови зони за страната и се издава забрана за сезонен преход.

2013 г.

В северозападната провинция на Китай – Гансу загиват 95 човека. Ранени са още 1000 в резултат от земетресение с магнитуд 6.6 по скалата на Рихтер.

2012 г.

За президент на Индия е избран Пранаб Кумар Мукерджи, който преди това заема длъжността министър на отбраната.

2011 г.

При взрив до 17 етажното здание на норвежкото правителство в Осло загинват осем човека, а още десетки други са ранени. Получена е заплаха от страна на Молла Крекар, основател на кюрдската ислямистка група Ансар ал Ислам, за бомбена атака в случай на неговото депортиране от страната. По повод карикатурите на пророка Мохамед през 2006 г. той заявява, че това означава "обявяване на война на нашата религия и цивилизация“. Тогава шейх Юсеф ел Кардауи, шеф на Международния съюз на мюсюлманските улеми, заявява: "Нека петък да бъде международен ден на гнева за Бог и неговия пророк“. Норвежки прокурори повдигат обвинения в тероризъм срещу Молла Крекар, поради което той заплашва, че "Норвегия ще плати тежка цена за неговата смърт“. Малко след взрива 32-годишният норвежец Андерс Беринг Брайвик, облечен в полицейска униформа, открива безразборна стрелба на младежко събиране на Норвежката работническа партия на премиера Йенс Столтенберг недалеч от Осло. При инцидента жертва стават повече от деветдесет човека, сред които бройката на децата на възраст между 15 и 16 години е най-голяма. Групировката Ансар ал Джихад ал Алами ("Привържениците на глобалния джихад“) поема отговорност за атентатите. Според самия Андерс Брайвик мотивите му са свързани с желание за радикални промени в норвежкото общество. Няколко часа преди да извърши двойния атентат той публикува в интернет 1518 странична "Декларация за независимостта на Европа“, в която твърди, че културният марксизъм на франкфуртската школа е много по-страшен от икономическия марксизъм, погубил Русия. Брайвик е член на масонската ложа в Осло, както и на младежката либерална партия на прогреса, според която е недопустимо правителствата да злоупотребяват с властта си, намесвайки се в икономическия живот на обществото с най-употребявания слоган "моята свобода свършва там, откъдето започва твоята“.

2004 г.

Комисията, упълномощена да изготви доклад за атентатите от 11 септември 2001 г., съобщава, че американските лидери не са си давали сметка за сериозната опасност от терористична атака преди случилото се на 11 септември.

2003 г.

Синовете на Садам Хюсеин – Удай и Кусай са убити, след като американски войски щурмуват вила в Мосул, Ирак. По-рано САЩ плащат 30 млн. долара на човека издал Удай и Кусай.

1992 г.

Организирано е бягството от затвора на колумбийския наркобарон Пабло Емилио Ескобар Гавирия.

Пабло Емилио Ескобар Гавирия е роден на 1 декември 1949 г. Той е прочут колумбийски наркобарон – шеф на най-големия в страната наркокартел в град Меделин. Сп. "Форбс“ го нарежда на седмо място в списъка на най-богатите хора за 1989 г. През 1993 г. той е открит убит.

1989 г.

Таджикският език е провъзгласен за официален език на Таджикистан.

Таджикският език е ирански език, говорен от около 4 400 000 души. Таджиките говорят на различни диалекти на персийския език, създавайки диалектически континуум в страните Узбекистан - Таджикистан - Афганистан - Иран. Самият термин "таджикски език" е неологизъм, въведен в през 20-те години на миналия век като част от болшевишката политиката за "национално-териториално обособяване на народите в Средна Азия" и създаването на "съветския народ", част от който трябва да бъдат таджиките с нов език "таджикистански". Тогава само таджиките от Таджикистан и Узбекистан приемат термина "таджикски език" за обозначение на своя език, а таджиките в съседен Афганистан продължават да наричат езика си "дари" или "персийски".

1983 г.

Отменено е военното положение в Полша.

1981 г.

Мехмед Али Агджа е осъден от съда в Рим на доживотен затвор за атентата срещу папа Йоан-Павел ІІ.

На 13 май 1981 г. в Рим на площад "Св. Петър" Мехмед Али Агджа стреля срещу папа Йоан Павел II. Главата на Римокатолическата църква е прострелян с два куршума докато преминава между десетки хиляди богомолци. Единият куршум преминава през стомашната област, а другият попада близо до сърцето. Папата оцелява след петчасова вътрешно-чревна операция. При покушението са ранени и две жени: 60-годишната Анн Одри от Бъфало е улучена в гърдите, а 21-годишната Роуз Хил от Ямайка е леко ранена в рамото. Арестуван е мъж от турски произход, за който се предполага, че и преди е отправял заплахи към Папата. Задържаният Мехмед Али Агджа е на 23 годишна възраст. По думите на Агджа, той пристига на 9 май 1981 г. на летището в Милано и два дни по-късно отива в Рим. Полицията открива бележки, написани на турски език. Съдържанието на една от тях е: "Убивам папата в знак на протест срещу империализма на СССР и САЩ, както и срещу геноцида, провеждан в Салвадор и Афганистан."

Тогава турските информационни агенции съобщават, че Али Агджа е обвинен и в друго убийство през февруари 1979 г. – на редактора на турския вестник "Миллиет" Абди Ипекчи. В резултат е била издадена присъда задържане под стража, но той успява да избяга от затвора.

На процеса във връзка с атентата срещу папата Али Агджа съобщава за връзки с българските тайни служби.

През 2000 г. Али Агджа е помилван от президента на Италия Карло Чампи. След като е освободен от затвора в Италия, на 14 юни 2000 г. той е екстрадиран в Турция, където вече има задочна смъртна присъда за убийството на журналиста Абдула Ипекчи, намалена след амнистия от 1991 г. на десет години затвор. Той е настанен в затвор със засилени мерки за сигурност в Истанбул. На 12 януари 2006 г. е освободен от турския затвор предсрочно. Няколко дни по-късно, след масови протести от турското правителство и медиите, на 20 януари 2006 г. Върховният касационен съд на Турция отменя решението за освобождаването му след обжалване от Министерството на правосъдието и същият ден той е отново арестуван.

По време на посещението си в България през май 2002 г. при срещата си с президента Георги Първанов Папа Йоан Павел уверява, че никога не е вярвал, че България е замесена в атентата, извършен през 1981 г.

1972 г.

Европейската икономическа общност и държавите, останали в ЕФТА (Европейска зона за свободна търговия) - Исландия, Австрия, Португалия, Швеция и Швейцария подписват споразумение за нова зона на свободна търговия, влязло в сила от 1 януари 1973 г.

1966 г.

Американски бомбардировачи осъществяват първата си атака срещу демилитаризираната зона между Северен и Южен Виетнам.

Гражданската война във Виетнам се води в периода 1965 – 1973 г. с активното участие на войски на САЩ и други сили. След лятото на 1961 г. американската политика се стреми да изгради Южен Виетнам като бариера срещу разпространението на комунизма в Югоизточна Азия. Провокационни действия на бойни кораби на САЩ в близост до Северен Виетнам водят до ответни действия на комунистическите военноморски сили и до приемане на Тонкинската революция в американския Конгрес през август 1964 г., която дава на президента Джонсън правомощия да действа във Виетнам. Атаките на Виетконг срещу бази на САЩ в Плейку и Ки Нхон в началото на февруари 1965 г. са последвани от тежки бомбардировки над Северен Виетнам. Американски морски пехотинци правят десант през март 1965 г., а една въздушно преносима бригада - два месеца по-късно. До 1965 г. САЩ разполагат с армия от 125 000 души на действителна служба във Виетнам, а до края на 1966 г. числеността й достига 400 000. Въздушните бомбардировки достигат средно до 164 дневно в първите месеци на 1966 г. Масираността на атаките успява да спре действията на Виетконг и на северновиетнамците, но предизвиква все по-голямо недоволство в САЩ от всяка друга предишна военна кампания в американската история. Офанзивата Тет от февруари 1968 г. се превръща във военен провал за комунистите, но убеждава американското обществено мнение в безсмислието на широкомащабните операции във Виетнам. Бомбардировъчните рейдове са намалени след март 1968 г. На 13 май 1968 г. започват дискусии за възможностите за мир. Президентът Никсън започва да изтегля войски през юни 1969 г., след като още една вълна на възмущение залива Америка в края на годината в резултат от репортажите за клането в Ми Лай. При управлението на Никсън американците залагат на създаването на модерна южновиетнамска армия, но американските войски отново са въвлечени в ожесточени битки през февруари и март 1971 г. и през март и април 1972 г. На 27 януари 1973 г. се подписва примирие в Париж, включващо изтегляне на американските войски, като последните американски бойни части напускат две седмици по-късно. Американските съветници остават във Виетнам до окончателната победа на комунистите през април 1975 г.

1942 г.

По време на Втората световна война се поставя началото на редовното депортиране на евреи от Варшавското гето към концентрационни лагери.

1934 г.

В Чикаго е убит известният престъпник Джон Дилинджър. Той е застрелян от федерални агенти в 10:40 вечерта, няколко минути след като излиза от кино “Байъграф".

Джон Дилинджър е роден на 22 юни 1903 г. в Индианополис, щата Индиана. Той е известен банков обирджия. Някои го смятат за опасен престъпник, докато други го приемат за съвременния Робин Худ.

1933 г.

Американският авиатор-пионер Уили Поуст първи в историята на въздухоплаването обикаля сам света за седем дни, 18 часа и 49 минути.

1917 г.

Александър Керенски става министър-председател на Русия.

Александър Керенски е роден на 4 май 1881 г. Той е руски държавник, глава на временното правителство след Февруарската революция в Русия през 1917 г. Свален е от болшевиките от поста премиер на 7 ноември 1917 г. Преоблечен като жена, той успява да се измъкне и по-късно да емигрира във Франция, а след това в САЩ. Създадено е ново, болшевишко правителство начело с Ленин. Керенски умира на 11 юни 1970 г.

1912 г.

По предложение на Уинстън Чърчил Великобритания взема решение да модернизира военния си флот.

1906 г.

Алфред Драйфус, обвинен през 1894 г. в държавна измяна и осъден на доживотен затвор на Дяволския остров във Френска Гвиана, е напълно реабилитиран и е награден с ордена на Почетния легион.

Алфред Драйфус е френски офицер. Роден е през 1859 г. Заподозрян е като автор на писмо, в което се съобщава на чужд агент за изпращането на тайни военни документи. Той е осъден от военен съд на вечно заточение през 1894 г. и е изпратен на Дяволския остров (Кайена). След застъпничеството на видни французи и главно на Емил Зола процесът на Драйфус два пъти е ревизиран. Оправдан е и е върнат на служба през 1906 г.

1894 г.

Между Париж и Руан се провежда първото автомобилно състезание.

1793 г.

Английският изследовател А. Маккензи става първият европеец, прекосил Канада от изток към Тихия океан.

1790 г.

Във Франция е национализирано църковното имущество.

1789 г.

Томас Джеферсън е избран за първи министър на външните работи на САЩ.

Томас Джеферсън е американски държавник, политик, философ. През 1762 г. завършва право в колежа "Уилям и Мери". През 1767 г. е приет в адвокатска колегия на щат Вирджиния. През 1769 г. е избран в Камарата на представителите в Сената на САЩ. През 1775 г. е избран за делегат на Първия континентален конгрес, а през 1776 г. – на Втория, където е определен да състави текста на Декларацията за независимост (формално се смята за неин автор, макар че текстът е резултат от работата на много делегати). В периода 1779-1781 г. е губернатор на щат Вирджиния. От 1785 г. до 1793 г. е посланик на САЩ във Франция. От 1790 г. до 1793 г. е държавен секретар в първата администрация на Джордж Вашингтон (1790-1793 г.). През 1796 г. се кандидатира за президент от името на създадената от самия него Демократическо-републиканска партия, но е победен от Дж. Адамс. На изборите през 1800 г. побеждава Адамс и е третият президент на САЩ като управлява в периода от 1801 г. до 1809 г. Томас Джеферсън оказва огромно влияние върху политическата история на държавата. Неговите съчинения и писма са издадени в 20 обемисти тома.

1456 г.

Унгарският воевода Янош Хуняди нанася поражение на обсадилите Белград турци.

Когато през лятото на 1456 г. султан Мехмед ІІ с цялата си армия обсажда Белград Янош Хуняди е принуден да отбранява града с по-малко от 10 000 души, с благородниците от принадлежащите му територии и с повече от двадесет хиляди доброволци. На 14 юли 1456 г. флотата на Хуняди успява да разкъсва турския кордон. На 21 юли турската армия започва единствената си атака, като турската артилерия разрушава част от крепостните стени. До следващата сутрин турците губят към 8 000 души и докато султанът обмисля какво да предприеме, част от защитниците излизат от крепостта и атакуват лагера на османската армия. Неочакваната атака парализира турците, те изоставят всичко и се изтеглят. На 11 август 1456 г. Янош Хуняди умира от чумата, вилнееща сред турци и християни в Белград.

1298 г.

По време на войните за шотландска независимост: В Битката при Фолкърк английският крал Едуард I и неговите стрелци с лъкове побеждават воините на Уилям Уолъс близо до град Фолкърк.

На тази дата са родени:

1895 г.

Роден е Павел Осипович Сухой - руски конструктор на самолети, два пъти Герой на социалистическия труд (1957 г., 1965 г.), доктор на техническите науки (1940 г.), генерален конструктор (1956 г.). През 1925 г. завършва Московското висше техническо училище и работи в Централен аерохидродинамичен институт като сътрудник на А. Н. Туполев. Разработва изтребителите И-4 (1926-1927 г.) и И-14 (1932-1934 г.). По-късно създава самолетите РД (АНТ-25), с които прелита Северния полюс с екипажите на В. Чкалов и М. Громов. Създава бойния многоцелев самолет СУ-2 (1939 г.) и бронирания щурмови самолет СУ-6 (1943 г.). В неговото конструкторско бюро са разработени реактивните самолети СУ-9, СУ-15, свръхзвукови изтребители с триъгълно и стреловидно крило. Умира на 15 септември 1975 г.

1888 г.

Роден е американският микробиолог Селман Ейбрахам Ваксман. През 1952 г. получава Нобелова награда за медицина заради откриването на стрептомицина - първият ефективен антибиотик за лечение на туберкулоза. Умира на 16 август 1974 г.

1878 г.

Роден е Янош Корчак (псевдоним на Хенрик Голдшмид) - полски писател, педагог, лекар. Автор на повестите “Деца от улицата" (1901 г.), “Моска, Йоска и Срула" (1910 г.), “Крал Матиуш I" (1923 г.) и на пиесата “Сенат на безумците" (1931 г.). Освен това пише новели, педагогически произведения, статии, дневник. Загива през август 1942 г. във фашисткия концлагер “Треблинка" с 200 свои възпитаници.

1849 г.

Родена е Емма Лазарус – американска поетеса, известна с това, че е написала думите, които са гравирани на Статуята на Свободата. През 1883 г. тя пише сонета “Новият колос", текстът на който сега е гравиран на бронзова плоча на стената в основата на Статуята на Свободата. Лазарус е четвъртото от седемте деца на португалски евреи. От малка учи американска и европейска литература, както и няколко езика, между които немски, френски и италиански. Пише много собствени поеми и адаптации на немски и италиански поеми, между които на поеми от Гьоте и Хайне. Превежда еврейски поети на английски. Емма Лазарус умира на 19 ноември 1887 г.

1822 г.

Роден е Грегор Йохан Мендел – австрийски естественик, създател на учението за наследствеността. Живее и работи в манастир до гр. Бърно (Чехия). Чрез опити върху кръстосването на различни сортове грах открива законите на наследствеността и определя основните термини на теорията на наследствеността (1856-1863 г.). Формулира принципите за отдалечаване на признаците и комбиниране на наследствените фактори; проследява наследяването на признаците в няколко поколения. Резултатите са описани в “Опити върху растителни хибриди" (1866 г.). Умира на 6 януари 1884 г. в Брюн, днес Бърно, Чехия.

1784 г.

Роден е Фридрих Вилхелм Бесел - немски астроном и математик, изчислил траекторията на Халеевата комета. Той каталогизира около 50 000 звезди и математически предсказва съществуването на планета отвъд Уран. През 1836 г. Фридрих Вилхелм Бесел, след наблюдения на явлението на кометата на Енке (1835 г.), заключва, че потоците от пара могат да упражнят сила изменяща орбитата на кометата. Той е първият, който измерва и публикува паралакса на звезда и по него определя разстоянието до звездата. През 1841 г. Бесел известява, че Сириус и Процион имат по един невидим компаньон, причиняващ изменения в тяхното движение. Орбитата на компаньона на Сириус е изчислена 10 години по-късно, а този на Процион не е открит до 1896 г. По-късно става ясно, че тези две звезди са бели джуджета. Бесел умира през 1846 г.

1478 г.

Роден е Филип I Хубави, крал на Кастилия и основател на Хабсбургската династия в Испания. Той е син на германския крал Максимилиан I. През 1496 г. Филип Хубави се жени за Хуана Кастилска, дъщеря на Фердинанд ІІ и Изабела І (покровителката на Христофор Колумб). През февруари 1500 г. от този брак се ражда бъдещият император Карл V. През 1506 г. по време на военен поход Филип І Хубави се разболява смъртоносно от тиф. Хуана не разрешава тялото му да бъде погребано и ковчегът с тленните останки я съпровожда до края на живота й. Затова получава прозвището Хуана Лудата.

На тази дата умират:

1967 г.

Умира Карл Сандбърг – американски поет. Роден е на 6 януари 1878 г. в Гейлсбърг, Илинойс. Дебютът му е през 1916 г. - “Стихове за Чикаго". Издава сборниците “Разбивачи" (1918 г.), “Дим и стомана" (1920 г.) и други, в които се откроява острата социална проблематика. Автор е на “Американски песенник" (1927 г.). поемата “Народът - да" (1936 г), философската лирика “Мед и сол" (1963 г.). Известни са неговият исторически роман “Скалата на спомените" (1948 г.) и биографията на А. Линкълн (т. 1-6, 1926-1939 г.), за която получава награда “Пулицър" за история през 1940 г. Печели същата награда за поезия през 1951 г.

1958 г.

Умира Михаил Михайлович Зошченко - руски писател сатирик. Той е роден на 9 август 1894 г. Участва като доброволец на фронта по време на Първата световна война (1914-1918 г.). През 1918 г. постъпва като доброволец в Червената армия. Започва да печата през 1922 г. Принадлежи към литературната група "Серапионови братя". Първата му книга "Разказите на Назар Илич …" (1922 г.) и последвалите я разкази му носят популярност. Автор е на произведения, разнообразни по жанр и маниер на повествование. Това са "Мишел Синягин" (1930 г.), "Възвърната младост" (1933 г.), "Синята книга" (1935 г.), "Керенски" (1937 г.), "Тарас Шевченко" (1939 г.), сатиричните пиеси "Летящият портфейл" (1939 г.), "Нека неудачникът плаче" (1946 г.). Много от творбите му (повестта "Преди изгрев слънце", 1943 г., и др.) са критикувани рязко в печата. Превежда повестите на финландския писател Маю Ласила "За клечките" и "Два пъти роден". Изключен е от съюза на писателите през 1946 г. Едва през 1986-1987 г. са издадени събраните му съчинения.

1909 г.

Умира Детлеф фон Лилиенкрон - германски писател, поет. Роден е на 3 юни 1844 г. в Кил. Представител е на немския импресионизъм. Служи в пруската армия, която напуска през 1870 г. Работи в администрацията, която също напуска през 1887 г., за да се отдаде на писателска дейност. Първата му стихосбирка "Разходките на адютанта и други стихотворения" (1883 г.) има голям успех. След нея създава комичната епопея "Погфред" (1896 г.) и няколко романа, но се утвърждава главно с "Военни разкази".

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;