На 22 юли 1877 г. по време на Руско-турската война Девети Кавказки драгунски полк влиза в Стара Загора. Опозицията изпраща писмо до премиера Васил Радославов, с предложение за свикване на извънредна сесия на Седемнадесетото Обикновено Народно събрание, през 1917 г. През 1959 г. България отправя предложение към Гърция за сключване на пакт за ненападение между двете страни за 20-годишен срок.На 22 юли са родени: генерал-майор Георги Киров, участник в Руско-Турската, Балканските войни и Първата световна война (1859), оперната певица Мими Балканска (1902). На тази дата умират: режисьорът Любомир Шарланджиев и писателят Дончо Цончев.

2013 г.

Президентът на Република България връчва Одрен "Стара планина“ на:

1. Димитър Ларгов – втора степен "за изключително големите му заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта“

2. Неделчо Беронов – първа степен "за изключително големите му заслуги като политически и обществен деец“

3. Васил Етрополски – втора степен "за изключително големите му заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта“

2009 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Стара планина“ първа степен на Димитър Димитров "за изключителния му принос за развитието на земеделието и по случай 80 години от рождението му.“

2005 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Стара планина“ първа степен на извънредния пълномощен посланик на Съединените американски щати в Република България Джеймс Пардю "за изключително големите му заслуги за евроатлантическата интеграция на България, за развитието и укрепването на българо-американските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната“.

1999 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Стара планина“ първа степен на:

1. проф. Тончо Жечев

2. Юлия Винер-Ченишева

1993 г.

По предложение на СДС за втори път е гласуван вот на недоверие на правителството на Любен Беров, който е отхвърлен. Първият вот на недоверие към правителството на Беров е внесен на 27 май 1993 г. За периода на управление на правителството на Беров, СДС внася общо шест вота на недоверие.

Любен Беров е икономист, държавен деец. Роден е на 6 октомври 1925 в гр. София. Завършва икономика в Софийския университет "Св. Климент Охридски", след което постъпва на работа във Висшия икономически институт в София. От 1971 г. е професор. През 1976 г. става доктор на икономическите науки. От 1997 г. е академик. Професор е в Института по балканистика и хоноруван професор в Икономическия институт в София от 1985 г. Любен Беров е съветник на президента на Република България по икономическите въпроси (1990-1992 г.). В периода 1992-1994 г. е председател на Министерския съвет. Автор e на повече от 200 труда - монографии, студии и статии по икономическа история на България и Балканите.

1992 г.

Първият архиерейски събор отлъчва Христофор Събев и низвергва митрополитите Пимен, Панкратий и Калиник.

Проблемите в българската църква започват след 1989 г. Дълго време ръководството на Българската православна църква /БПЦ/ не е регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията.

На 25 май 1992 г. Дирекцията по вероизповеданията обявява за нелегитимен действащия дотогава състав на Светия синод с предстоятел патриарх Максим. Светият Синод на БПЦ обжалва акта, но третото гражданско отделение на Върховния съд оставя без разглеждане жалбата. Това решение също бива обжалвано от Синода, но безуспешно.

През 1992 г. част от обкръжението на отец Христофор Събев превзема със сила Светия синод. За действията си Събев е отлъчен от църквата. Управляващото мнозинство на СДС по времето на Филип Димитров го назначава за председател на Комисията по вероизповеданията към Народното събрание през 1992 г.

През 1996 г. свещениците, които смятат, че начело на БПЦ не трябва да стои патриарх Максим, правят събор, на който провъзгласяват 92 годишния Пимен за алтернативен патриарх. Той е анатемосан, а искането му до Дирекцията на вероизповеданията при МС за регистрация остава без отговор. Тогава патриарх Максим също не получава регистрация.

Ръководството на БПЦ, начело с патриарх Максим е регистрирано през декември 1996 г., но Върховният административен съд (ВАС) отменя регистрацията през март 1997 г. Това става с идването на власт на служебния кабинет на Стефан Софиянски. На 27 март 1997 г. Столична община регистрира Инокентий като софийски митрополит, което е в нарушение на действащия устав на БПЦ, според който Патриархът е и Софийски митрополит. Стига се до положение, в което Патриах Максим бива канен на тържества и отслужвания на литургии за празници от премиера и президента в качеството си на Патриарх Български и Софийски митрополит, а при откриването на софийски обекти кметът кани Инокентий като “Софийски митрополит".

През 1998 г. в София се провежда Всеправославен събор на всички източноправославни патриарси. Съборът отново легитимира Патриарх Максим и Светия Синод и решава всички около Инокентий да се покаят и върнат в лоното на църквата. Те получават прошка от Всеправославния събор, с условие да запазят единството на българската църквата.

1959 г.

България отправя предложение към Гърция за сключване на пакт за ненападение между двете страни за 20-годишен срок и с възможност към него да се присъединят и други страни от региона.

1942 г.

По време на Втората световна война се поставя началото на редовното депортиране на евреи от Варшавското гето към концентрационни лагери.

1917 г.

Опозицията изпраща писмо до премиера Васил Радославов, с предложение за свикване на извънредна сесия на Седемнадесетото Обикновено Народно събрание. Предложението е отхвърлено от Радославов. На 18 септември опозицията изпраща ново писмо до него, също оставено без последствие.

Д-р Васил Радославов е политически и държавен деец, член на БАН. Роден е в Ловеч на 15 юли 1854 г. Завършва право в Хайделберг, Германия, като защитава и докторска степен. След като се завръща в България, става един от лидерите на Либералната партия. Участва неколкократно в управлението на държавата като министър на правосъдието (29 юни 1884 – 15 юли 1886 г., 9 – 12 август 1886 г.), министър на вътрешните работи (12 август 1886 – 28 юни 1887 г.). По време на Регентството е министър-председател (16 август 1886 – 28 юни 1887 г.). При управлението на Ст. Стамболов (1887–1894 г.) оглавява т. нар. легална опозиция. Включен е в състава на коалиционното правителство на К. Стоилов като министър на правосъдието (19 май – 17 септември 1894 г.) и министър на народното просвещение (17 септември – 9 декември 1894 г.). По-късно минава в опозиция на управляващата Народна партия (1894–1899 г.). Васил Радославов е министър на вътрешните работи от 18 януари 1899 г. до 27 ноември 1900 г. Определя до голяма степен политиката на правителството, поради което управлението през 1899–1901 г. е известно като Радославов режим. През лятото на 1903 г. Васил Радославов е обвинен в измяна на родината и княза, в използване на властта за лично облагодетелстване и е осъден от Държавен съд на 8 месеца затвор и отнемане завинаги на гражданските и политическите права. Няколко месеца по-късно е амнистиран. Отново е министър-председател в един от най-тежките периоди за България (4 юли 1913 – 21 юни 1918 г.). Едновременно с това до 21 септември 1915 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве, а след това и министър на външните работи и изповеданията. След подписването на Солунското примирие (1918 г.) емигрира в Германия. Осъден е задочно от Държавен съд като един от главните виновници за втората национална катастрофа, настъпила след участието на България в Първата световна война (1915-1918 г.). Умира на 21 октомври 1929 г. в Берлин.

1908 г.

След двегодишни преговори е подписан обединителен протокол между синдикалните централи на БРСДП (ш. с.) и БСДС "Пролетарий". Образува се Обединен свободен общ работнически синдикален съюз.

1904 г.

В Пловдив завършва Учредителния конгрес на Общия работнически синдикален съюз (ОРСС) към БРСДП (т. с.), започнал на 21 юли.

Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) е политическа партия на наемните работници, последователи на Димитър Благоев. След разцеплението на БСДП през 1903 г. БРСДП (т. с.) отстоява тезата, че партията трябва да пази марксистките принципи, залегнали в нейната програма, и членовете й да работят за изпълнението на тази програма. Отхвърля всякакви коалиции и съглашения с буржоазните партии. Остава вярна на марксисткото разбиране, че класовите противоречия в капиталистическото общество са непримирими, че по пътя на класовото сътрудничество не може да се осъществят сериозни реформи. Задълбочава своите контакти с II Интернационал и взема дейно участие в международното работническо и социалистическо движение. За ръководене на икономическите борби на работниците по нейна инициатива през 1904 г. се образува Общ работнически синдикален съюз (ОРСС). Под ръководството на БРСДП (т. с.) през 1912 г. се създава и Съюз на работническата социалдемократическа младеж (СРСДМ). Партията води борба против всякакви опити за отклонение от основните й организационни и идейни принципи. Тя се противопоставя на течението на анархолибералите, обособява се като интелигентско-индивидуалистическа центристка група, с лидери Н. Харлаков и Г. Бакалов. Борбата срещу анархолибералите завършва с тяхното изключване през 1905 г. БРСДП (т. с.) отстранява през 1908 г. и прогресистите, начело на които застават д-р Н. Сакаров, К. Тинева и Г. Кръстев. След тяхното изключване до 1919 г. партията на тесните социалисти запазва единството в своите редове. Нейният организационен живот е преустановен по време на Балканската война (1912–1913 г.) и Междусъюзническата война (1913 г.). След Междусъюзническата война тя възстановява своите организации и групи и изгражда нови.

1877 г.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) Девети Кавказки драгунски полк влиза в Стара Загора. С първите три табора от 40-хилядната си армия, прехвърлена от Черна гора в Дедеагач, Сюлейман паша пристига в Одрин.

На тази дата са родени:

1936 г.

Роден е Красимир Цветанов Кюркчийски - български композитор. Учи композиция при проф. П. Владигеров в БДК, специализира в Москва при Д. Шостакович. През 1966 г. печели голямата награда на международния конкурс на Парижките музикални седмици. През следващите години негови творби са поставяни на български и чуждестранни сцени. Работи като диригент на Държавния ансамбъл за народни песни и танци. По-известни негови произведения са операта “Юла", комичната опера “Наследството", балетите “Балада за автопортрета" и “Козият рог", вокално-инструменталните произведения “Приказка за стълбата" и “Балада за Паисий", симфоничните творби “Симфония-реквием", “Диафонична студия", “Симфония-концертанте", песните “Сън за щастие", “Дни на проверка", филмовата музика към “Записки по българските въстания" и др.

1910 г.

Родена е Ирина Тасева - българска драматична актриса. Тя завършва театралната школа на Н. Масалитинов през 1929 г. Започва творческата си дейност в театър “П. К. Стойчев". От 1930 г. до пенсионирането си работи в Народен театър “Иван Вазов". Участва в “Ромео и Жулиета", “Коварство и любов", “Дон Карлос", “Дивата патица", “Мадам Сан Жен", “И най-мъдрият си е малко прост", “Машенка", “Егор Буличов и другите", “Майка Парашкева" и др. Участва в радио- и тв постановки (“Вратите хлопат", 1977 г.), както и във филма “Български орли" (1941 г.). През 1963 г. издава книгата “Така блестят звездите". Умира на 21 февруари 1990 г. в София.

1902 г.

Родена е Мими Михайлова Балканска - българска оперна певица. През 1914-1917 г. учи пиано при Х. Визнер и пеене при П. Тороманова. Специализира пеене в Берлин и Виена. Съоснователка е на Кооперативния театър (заедно с А. Сладкаров, А. Русков, В. Сълплиева, Ив. Цачев, Ил. Стоянов и др.), с който гастролира в Турция (1931 г.) и Югославия (1938 г.). тя е една от основателките на Художествения оперен театър в София, в който е директор (1942-1946 г.). Работи в Народната оперета (1947 г.) и в Държавния музикален театър в София (1948-1962 г.). По-важни нейни оперетни роли са Силва, Щаси, Цецилия ("Царицата на чардаша" от И. Калман), Лиза и Графиня Марица ("Графиня Марица" от И. Калман), Ана Главари ("Веселата вдовица" от Ф. Лехар), Кристел ("Птицепродавецът" от К. Целер), Парася Никаноровна ("Трембита" от Г. С. Милютин), Ангелина ("Бунтовна песен" от Г. Златев-Черкин), Мадам Сан-Жен ("Мадам Сан-Жен" от П. Хаджиев) и др. Умира на 22 май 1984 г. в София.

1879 г.

Роден е Александър Кирилов Дряновски – български ентомолог и ботаник. Завършва естествена история в СУ “Св. Климент Охридски" през 1903 г. Работи като уредник на Училищния музей при Министерството на народната просвета от 1922 г. до 1944 г. и на палеонтологичните сбирки в Дирекцията за минни и геоложки проучвания в София от 1949 г. до 1957 г. Изучава флората на Витоша, Стара планина, вредните насекоми, вертикалното разпространение на пеперудите и болестите по пчелите. Автор е на 125 научни и научнопопулярни труда. Описва нови за науката видове и форми (54 насекомни и 46 растителни).

1859 г.

Роден е Георги Киров - български офицер, генерал-майор (от 1913 г.). Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.) като опълченец. През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на Първа бригада от Пета пехотна Дунавска дивизия, която участва в боевете за Силиулу, Гечкинли, Чаталджа. През Първата световна война (1915-1918 г.) е началник на Дванадесета пехотна сборна дивизия (от ноември 1915 г.), а по-късно - на Бургаския укрепен район. Умира през 1940 г. в София.

На тази дата умират:

2010 г.

На 76-годишна възраст умира писателят Дончо Цончев (1933 - 2010). Дончо Цончев е роден на 27 юли 1933 г. в град Левски. Завършва геология в Софийски университет “Климент Охридски" през 1959 г. От 1951 г. до 1953 г. работи като зидар. В периода между 1959 г. и 1963 г. е геолог в Родопите и Странджа. Учител е в София (1963 - 1966), геолог в Министерството на горите (1966 - 1968), завеждащ редакция в издателство “Народна младеж", заместник-главен редактор е на “Профиздат", завеждащ отдел “Българска литература" (1973 - 1989) в сп. “Съвременник", директор на списание “Лов и риболов", основател и директор на вестник “Наслука". Публикува в периодиката от 1956 г. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. Автор е на разкази, новели, повести, драми – “Мъже без вратовръзки" (1966), “Роман на колелета" (1970; 1974), “Червени слонове" (1970), “Опасни типове" (1971), “Почти любовна история" (1972), “Принцовете" (1976; 1991), “Ако можехме да ги чуем" (1977), “Звезден прах" (1981), “Къщата на песните" (1985), романовата трилогия “Жълтата къща" (1982 - 1986), “Дневникът на един геолог" (1989), “Циганинът" (1991), “Ние, децата на голямата лъжа" (1992 г.). Бил е народен представител в 40-ото Народно събрание 2005 - 2009 г. Носител на орден "Стара планина" първа степен за заслуги към българската литература и по случай неговата 7-годишнина. Умира на 22 юли 2010 г. в София.

1979 г.

Умира режисьорът Любомир Шарланджиев (1931 - 1979). Роден е на 18 април 1931 г. През 1956 г. завършва ВИТИЗ (НАТФИЗ). Стажант е в Москва при Михаил Ром. Като театрален режисьор постига най-голям успех с “Всяка есенна вечер" (1959 г.). В киното дебютира през 1962 г. с “Хроника на чувствата". Работи в областта на мелодрамата, психологическата драма, антифашисткия и военноприключенския филм. Режисьор е на “Веригата" (1964), “Карамбол" (1966), “С дъх на бадеми" (1967), “Прокурорът" (1968), “На всеки километър I, II" (тв, 1969 - 1972), “Най-добрият човек, когото познавам" (1973), “Спомен за близначката" (1976), “Трите смъртни гряха" (1980 г., довършен от Н. Коканова).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;