Денят 22 октомври в българската история
©
2011 г.
Ден за размисъл преди изборите за Президент на Република България и за местна власт. Провежда се кампания под надслов "Борбата с бедността е и мой ангажимент". Изнесена е статистика, която показва, че 85 милиона души в Европа живеят в бедност, като 20% от тях са деца. В Източна Европа 60 млн. души разполагат с по-малко от € 2 на ден. Според публикувани данни на Евростат за 2008 година : Най-бедният регион в Европейския съюз е Северозападна България (брутният вътрешен продукт на човек е 28% от средния за Европа), а най-богатият е Лондон (брутният вътрешен продукт на човек е 343% от средния за Европа). Разликата в доходите на хората от двата региона е 12.25 пъти. Пет от седемте най-бедни региона в Европейския съюз се намират в България.
2010 г.
Мехмет Гюджюк - извънреден и пълномощен посланик на Република Турция в Република България, е удостоен с орден "Стара планина: - първа степен "за изключително големите му заслуги за развитието на българо-турските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната.“
2008 г.
Мариу Жезуш душ Сантуш е награден с орден "Стара планина" - първа степен "за изключително големите му заслуги за развитие на българо-португалските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната“.
2007 г.
Присъден е орден "Мадарски конник" - първа степен на:
1. Нийл Буне – постоянен представител на Програмата на ООН за развитие (ПРООН) и постоянен координатор на ООН в Република България получава орден "Мадарски конник" "за особено големия му личен принос за сътрудничеството на Република България с ПРООН и по повод окончателното му отпътуване от страната“.
2. Ханко фон Кнобелсдорф "за особено големите му заслуги за развитието на българо-германското икономическо сътрудничество първа степен "за особено големите му заслуги за развитието на българо-германското икономическо сътрудничество".
2006 г.
В България се провежда първият тур на Президентски избори. Кандидатпрезидентските двойки са 7. На втори тур продължават 2 двойки: Георги Първанов и Ангел Марин, издигната от Инициативен комитет, и Волен Сидеров и Павел Шопов, издигната от ПП "Атака". Изборите са спечелени от първата двойка с почти 76% от гласовете на гласувалите гласоподаватели.
2001 г.
Българският премиер Симеон Сакскобургготски започва първото си официално задгранично посещение в Белгия, където се среща с белгийския министър-председател, с председателя на Европейската комисия Романо Проди, с генералния секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън и с комисаря по присъединяването Гюнтер Ферхойген.
1967 г.
Започва седемдневното официално посещение на министър-председателя на Кралство Норвегия - Пер Бортен в България.
1966 г.
В Плевен започват да се провеждат Лауреатски дни "Катя Попова", които от 1970 г. прерастват в Международен музикален фестивал.
1963 г.
България, ГДР, Монголия, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия създават Международна банка за икономическо сътрудничество (МБИС) със седалище в Москва. Банката започва работа на 1 януари 1964 г. Тя е към Съвета за икономическа взаимопомощ, за да подпомогне некапиталистическите държави по същия начин, както Световната банка финансира проекти за икономическо развитие в останалите страни.
1937 г.
В България са насрочени първите парламентарни избори след преврата на 19 май 1934 г.
1932 г.
В Букурещ започва Третата Балканска конференция. Българската делегация се оттегля и остава само като наблюдател поради необсъждане проблемите на малцинствата.
1921 г.
Македонски дейци на войводата Иван Бърльо убиват военния министър Александър Димитров край с. Козница в Конявската планина. На 24 октомври е обявено "усилено военно положение" в Софийски, Кюстендилски и Петрички окръг.
1916 г.
По време на Първата световна война (1914-1918 г.) войските на 3-та армия преминават в преследване на изтеглящите се руско-румънски войски в Добруджа. Същия ден българската конна дивизия овладява Кюстенджа (Румъния).
1913 г.
Издаден е царски манифест за поемане управлението на новите земи и за всеобща амнистия в тях, одобрена от 15-то ОНС на 4 март 1914 г.
1912 г.
По време на Балканската война (1912-1913 г.) частите на 7-а пехотна дивизия освобождават Струмица (Македония).
1886 г.
Капитан Николай Набоков организира въоръжен бунт в Бургас против Регентството, който бива потушен от армията. Набоков е осъден и като чуждестранен поданик е предаден на руския консул в Бургас.
1879 г.
Открива се Областното събрание на Източна Румелия. За председател е избран Иван Гешов (на снимката).
1860 г.
Американските протестантски мисионери откриват в Пловдив мъжко училище.
<b>На тази дата са родени: </b>
1944 г.
Роден е Красимир Станчев Костов - български оператор, известен с филмите си “Сладко и горчиво" (1975 г.), “Вчера" (1988г.), “Адио, Рио" (1989 г.), “Индиански игри" (1990 г.), “Вампири, таласъми …" (1992 г.), заснети съвместно с Иван Андонов, както и с документалния “Да се превъплътиш в себе си" (1984 г.). Награден е със “Сребърен ритон" (Пловдив, 1985 г.) за “Грънци"; носител е на награда за операторска работа на ХIХ ФБИФ (Варна, 1986 г.) за “Мечтатели" и “Да обичаш на инат".
1922 г.
Роден е Асен Петров Миланов - български театрален и филмов актьор. Завършва драматична школа в София. Работи в радиото, телевизията, киното, НАТ “Иван Вазов".
Режисира спектакълa “Бесове". Снима се в “Паролата" (1965 г.). “Тревога" (1951 г.), “Песен за човека" (1954 г.), “Случаен концерт" (1960 г.), “Краят на пътя" (1961 г“Карамбол" (1966 г.), “Призованият не се яви" (1966 г.), “Дъщерите на началника" (1973 г.), “По дирята на безследно изчезналите" (1977 г.), “Тайфуни с нежни имена" (1979 г.), “Есенно слънце" (1982 г.), “Откога те чакам" (1984 г.), “Дом за нашите деца" (1987 г.), “Дърво без корен" (1991 г.). Работи и в театъра - “Бивши момчета" (1962 г.), “Полунощ след 15 минути" (1966 г.), “В една тъмна нощ" (1966 г.), “Хоро" (1973 г.), “Годежна вечеря" (1977 г.), “Тази малка земя" (1978 г.), “Спирка “Берлин" (1982 г.), “Право на избор" (1986 г.), “Центърът на кръга" (1989 г.).
1903 г.
Роден е Златю Георгиев Бояджиев – български художник. Член-кореспондент на Академията на изкуствата на ГДР от 1975 г. Рисува композиции от селския бит, портрети и пейзажи предимно от Пловдив и околностите му - "Баба и внуче", "Овчари край село Брезово", "Зима в Пловдив", "Свинарка", "Към кланицата", "Стълпотворение", "Нестинари".
1881 г.
Роден е генерал-майор Атанас Ватев - български офицер (генерал-майор). През 1903 г. завършва военното училище в София и е произведен в чин подпоручик, през 1906 г. в чин поручик, а през 1910 г. в чин капитан. През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на батарея в 4-и гаубичен полк. С батареята си се сражава в боевете при Чаталджа, където е ранен. По време на Първата световна война (1915-1918 г.) е началник-щаб на 1-а бригада на 7-ма пехотна рилска дивизия, която е в състава на 2-ра армия, след което е началник-щаб на 2-а бригада от същата дивизия. По-късно назначен за командир на дружина в 13-и пехотен полк и началник на Разузнавателния отдел при Щаба на Действащата армия. На 1 март 1916 г. е произведен в чин майор, а на 27 февруари 1918 г. в чин подполковник. В периода от 1919 г. до 1923 г. е помощник-командир на 8-и пехотен полк, след което помощник-командир на 1-и пехотен полк. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин полковник. От 1923 г. до 1927 г. заема последователно длъжностите началник-щаб на 6-та пехотна бдинска дивизия и началник на Врачанското военно окръжие. От 1928 г. до 1932 г. е командир на 8-а пехотна тунджанска дивизия, като през 1930 г. е произведен в чин генерал-майор. В периода от 1932 г. до 1934 г. е началник на 2-а Военно инспекционна област, след което председател на Централното управление на Военния съюз. От 1932 г. до 1933 г. е командир на 2-ра армия. На 9 май 1934 г. е назначен за министър на войната, като заема този пост до 19 май същата година, когато е уволнен и екстерниран от България. Завръща се в България през 1936 г. Награди: Орден "За храброст“ IV степен, 1-ви и 2-ри клас; Орден "Св. Александър“ III степен без мечове и V степен с мечове по средата; Орден "За военна заслуга“ II степен; Германски орден "Железен кръст“ II степен.
1850 г.
Роден е полковник Димитър Виницки - главен ветеринарен лекар в армията през Балканските войни.
<b>На тази дата умират: </b>
2010 г.
На 81-годишна възраст умира Юлия Винер-Ченишева – българска оперна певица. Тя е почетна прима на Националния оперен театър. Нейните превъплъщения като Леонора от "Трубадур“, Турандот, Тоска и Аида от едноименните опери, Мюзета от "Бохеми“, Елизабета от "Дон Карлос“, Дездемона от "Отело“, Виолета от "Травиата“ изправят на крака възторжената публика в продължение на повече от три десетилетия.
15 години е солистка на Берлинската държавна опера. През 1999 г. е удостоена с орден "Стара планина“ първа степен.
1989 г.
Умира Денчо Знеполски (Младен Гюров Гигов) - политически и военен деец, ген.-лейтенант. Роден е 16 март 1920 г. в с. Ярловци, Пернишко. Активен член на БКП. От 1943 г. преминава в нелегалност, участва в партизанското движение на югославските народи, а по-късно се прехвърля в Трънския партизански отряд. От май 1944 г. ръководи Втора софийска народоосвободителна бригада. Активно помага за установяването на отечественофронтовската власт и взема участие във войната за окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944-1945 г.). След това служи в редовете на БНА. От 1966 г. до 1976 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. Носител е на множество ордени.
1960 г.
Умира Иван Тодоров Карановски (псевдоним на И. Т. Атанасов) - български поет и белетрист. Завършва литература и философия в Женева и Фрибург. Сътрудничи в списанията “Общо дело", “Летописи", “Съвременник", “Демократически преглед" и други; редактира списанията “Парнас", “Яснина" (1923 г.), “Кръгозор" (1925 г.). Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на: “Тежки минути" (1901 г.), “Горски цветя" (1911 г.), “Моята почивка" (1912 г.), “Ветви от бръшлян" (1920 г.), “Мигове от вечността" (1925 г.), “Селото Чучовей" (1928 г.), “Светлата книга" (1929 г.), “Гордиян Лунатов" (1933 г.), “Лов" (1936 г.), “Слънчеград" (1939 г.), “Талисман" (1946 г.), “Алпийско лято" (1947 г.).
1939 г.
Умира Георги Тодоров Данаилов – български икономист, адвокат и общественик. Георги Данаилов е роден през 1872 г. Завършва право в Москва, специализира във Виена, Мюнхен и Берлин. Министър на търговията от 1918 г. и на благоустройството през 1930 г. Редактор е на "Списание на Българското икономическо дружество". Автор е на "Основни начала на политическата икономия" (1906 г.), "Теория на статистиката" (1932 г.), "Les effets de la Guerre en Bulgarie" (1933 г.).
<b>За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:</b>
<i>Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика" (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse";
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times";
Исторически бюлетин – на “The History Channel";
Исторически бюлетин – на “World of Quotes";
<b>Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.; </b></i>