През 1894 година в един от най-шумните съдебни процеси френският капитан от еврейски произход Алфред Драйфус е осъден на доживотен затвор по обвинение в шпионаж. Две години по-късно е доказано, че обвинението е скалъпено, но срещу оправдаването на Драйфус се обявяват ред антиеврейски и националистически среди. Видният френски хуманист Емил Зола публикува откритото си писмо “Аз обвинявам" в защита на Драйфус, заради което е осъден на година затвор и бяга в Англия. Романизирана и филмирана, “Аферата Драйфус" приключва едва през 1906 година.

Направена е първата рентгенова снимка, която получава името на своя откривател – физика Вилхелм Рентген, който през 1895 г. снима по този начин ръката на жена си.

На тази дата през 1920 година в Германия започва да работи първото радио.

В далечната 1216 година е утвърден уставът на Доминиканския орден. Основан от испанския монах Свети Доминик в Тулуза, Франция, от 1232 година орденът ръководи Инквизицията - един от най-суровите инструменти на католическата църква.

В Северното полукълбо се наблюдава зимно слънцестоене и начало на астрономическата зима, а в Южното полукълбо лятно слънцестоене.

2014 г.:

Бившият министър-председател на Тунис Беджи Каид Есебси побеждава на президентските избори с 55,68% от гласовете на избирателите досегашния президент Монсеф Марзуки.

2013

Въздушни нападения в гр. Алепо, Сирия причиняват смъртта на 63 души.

2012

Президентът на Италия разпуска парламента.

Вицепрезидентът на Египет Махмуд Меки подава оставка поради премахване на този пост в конституцията на страната.

Унгария внася поправка в конституцията на страната, която забранява продажба на земя на чуждестранни граждани.

2011

При серия от взривове в Багдад загиват 57 човека, а 176 са ранени.

За два дена в Сирия загиват над 200 човека.

2010

Ичан-уанджоуската (Иуан) железница е пусната в експлоатация. Тя е железопътна линия в Народна република Китай, завършена през 2010 г. Свързва градовете Ичан в провинция Хубей и Уанджоу в провинция Чунцин през малкия град Личуан. Железопътната линия е част от мащабния железопътен проект Хуханжун, който ще свърже мегаполиса Шанхай с Хъфей, Ухан, Чънду и Суейнин. Ичан-уанджоуската железница е с обща дължина от 377 км, от които 288 км представляват мостове и тунели. Общата дължина на релсите е разпределена както следва: 324 км в провинция Хубей и едва 53 км в Чунцин.

2008

Емил Бок полага клетва като министър-председател на Румъния от 22 декември 2008 до 6 февруари 2012 г.. Той е румънски политик от Демократическата партия (ДП) и бивш кмет на Клуж-Напока.

2005

Камара на представителите в Италия ратифицира Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз с 415 гласа "ЗА", 3 – "ПРОТИВ", 4 – "ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ"

2001

Ричард Рейд прави опит да разруши пътнически самолет с помощта на експлозиви, скрити в обувките му.

1999

Руските федерални войски започват операция по завземането на Грозни.

1988

Вследствие на поставена бомба самолет на американската авиокомпания “Пан Ам" се разбива близо до Локърби в Шотландия, при което загиват повече от 259 души. За организирането на атентата са обвинени либийските тайни служби.

Самолетът избухва 38 минути след излитането. Пада от височина 9.450 метра, образувайки кратер с дълбочина 12 метра. 259 са загиналите пътници и 11 са жертвите от шотландското селище Локърби. На 14 ноември 1991 година двама либийски агенти - Абдел Басет Али ал Меграхи и Ламен Халифа Фхимах са обвинени за атентата. На 15 април 1992 г. Съветът за сигурност на ООН налага вето на Либия за да принуди полковник Кадафи да предаде двамата обвиняеми.

Седем години по-късно на 14 април 1999 г. Либия предава на съда двамата агенти. На 31 януари 2001 г. Абдел Басет е осъден на доживотен затвор от шотландски съд, заседаващ в Холандия. Ламен Халифа е оправдан.

На 14 август 2002 г. Триполи и адвокатите, представляващи семействата на жертвите в атентата над Локърби, подписват споразумение за откриване на банкова сметка. На 15 август 2003 г. Либия официално признава своята отговорност за атентата над Локърби и приема да изплати на семействата на жертвите най-малко пет милиона долара на човек. Обезщетението възлиза на 2.7 милиарда долара компенсации, или по 10 млн. за всяка жертва. Сумата се превежда на траншове.

1976

Завършва първия полет на съветският самолет Ил-86.

1945

САЩ признават правителството на Югославия начело с бившия ръководител на Съпротивата в страната Йосип Броз Тито.

От 1934 г. Тито е член на Политбюро на Югославската комунистическа партия, от 1940 г. е генерален секретар на ЦК на ЮКП. След окупацията на Югославия от хитлеристка Германия е главнокомандващ Народоосвободителната армия (1941–1945 г.), от 1943 г. е председател и на Националния комитет за освобождение на Югославия. След края на Втората световна война 1939–1945 г. е председател на югославското правителство. От 1953 г. е президент на Федеративна народна република Югославия.

1930

Осъществен е първият полет на руския бомбардировач АНТ-6 (ТБ-3). АНТ-6 е първият в света боен самолет, предназначен за изпълнение на стратегически задачи в състава на специализираните части на Военновъздушните сили.

1920

Приет е закон за управление на Ирландия. Той предвижда в Ирландия да има два парламента - един за 6-те северни графства на Северна Ирландия и друг за останалите 26 графства на Ирландия

Ирландия е държава в Западна Европа. Административно се дели на държавата Ирландия (Ейре) и Северна Ирландия (Ълстер), която е част от Великобритания. Площта й е 70 283 кв. км. Населението за 1996 г. наброява 3 540 000 жители. Столицата на Ирландия е Дъблин.

1920

В Германия започва да работи първото радио.

1895

Немският физик Вилхелм Рьонтген прави първата рентгенова снимка, снимайки ръката на своята жена.

1894

Френският офицер Алфред Драйфус е осъден на доживотен затвор по обвинение за шпионаж.

Алфред Драйфус е капитан от френската армия, обвинен и осъден на доживотен затвор през 1894 г. за шпионаж в полза на Германия. Две години след това се появяват доказателства, че обвинението срещу него е скалъпено, но срещу оправдаването му се обявяват редица националистически и анти-еврейски среди във Франция (Драйфус е с еврейски произход). През януари 1898 г. световно известния, писател хуманист - Емил Зола публикува открито писмо, озаглавено "Аз обвинявам", с което застава на страната на Драйфус. Заради това писмо Зола е осъден на година затвор и емигрира за няколко месеца в Англия. На втори процес през 1899 Драйфус е осъден отново, но е помилван от правителството. За невинен е обявен чак през 1906 г.

1216

Римският папа Хонорий ІІІ утвърждава устава на Доминиканския орден.

Монашеският орден е основан през 1215 г. от испанския монах свети Доминик (1170-1221 г.) в Тулуза, Франция. Утвърден през 1216 г. от папа Хонорий III. От 1232 г. орденът ръководи Инквизицията. По традиция доминиканци заемат важни постове в папския дворец - съветници, консултанти и др. Членове на Доминиканския орден са Тома Аквински, Албер Велики, Дж. Савонарола и др. Значението на Доминиканския орден намалява след основаването на Йезуитския орден.

На тази дата са родени:

1903

Роден е Холдън Кифър Хартлайн – американски физиолог и биофизик. Чуждестранен член на Лондоснкото кралско дружество. Член е на Националната АН на САЩ. Завършва университета “Джон Хопкинс" в Балтимор през 1927 г. В периода 1943-1949 г. е професор по биофизика в Пенсилванския университет. В годините 1949-1953 г. е професор по биофизика и ръководител на отдел в университета “Джон Хопкинс", след което до 1974 г. е професор по биофизика в Рокфелеровия университет в Ню Йорк. През 30-те години се занимава с неврофизиологично изследване на функционалната организация на единичните неврони в ретината на окото при гръбначните. Става известен с изследванията си от 40-те и 50-те години, които прави в сътрудничество с други учени, върху зрението на членестоногите. Получава Нобелова награда за физиология и медицина за 1967 г.(заедно с Р. Гранит и Дж. Уолд).

1876

Роден е Филипо Томазо Маринети – италиански писател. Член на Италианската академия на науките от 1929 г. Пише на италиански и френски език. Той е един от основоположниците и теоретиците на футуризма. Учи литература в Сорбоната в Париж и право в университета в Генуа. Пътува по света, посещава двукратно България (пише поемата “Цанг-Тумб-Тумб" за атаката на Одрин по време на Балканската война). Автор е на манифести на футуризма (първият е отпечатан във френски вестник “Фигаро" през 1909 г.). Своите разбирания за езика излага в книгите “Думите на свободата". Издава: “Цар Бомбанс" (пиеса, 1905 г.), “Мафарка" (роман, 1910 г.), “Битката при Триполи" (1911 г.), теоретичната книга “Манифести на футуризма" (т. 1-4, 1909-1919 г.). Сътрудничи на Б. Мусолини. Умира на 2 декември 1944 г. в Беладжо.

1867

Роден е Йозеф Мария Олбрих – австрийски архитект; един от създателите на Виенския сецесион (1897 г.). Ученик е на К. Хазенауер и О. Вагнер. От 1899 г. преподава в Дармщадската колония на художниците. Сред по-известните му произведения са: дом на художниците (1899-1901 г.), изложбена сграда и кула (1907-1908 г.) в Дармщад, магазинът "Тица" в Дюселдорф (1908 г.) и др. Йозеф Олбрих умира на 8 август 1908 г.

1856

Роден е Франк Билингс Келог – американски държавник, дипломат, юрист. Член е на Републиканската партия. В периода 1916-1923 г. е сенатор. През 1924 г. е назначен за посланик на САЩ във Великобритания. В годините между 1925-1929 г. е държавен секретар на САЩ. Обявява се против признаването на СССР от САЩ. Той е един от инициаторите на Парижкия договор (1928 г.). Член е на Международния съд в Хага от 1928 г. Дарява 500 000 долара на Карлтън Колидж в Нортфиилд за основаване на фондация за проучване на международни отношения. Получава Нобелова награда за мир за 1929 г. Франк Келог умира на 21 декември 1937 г.

1853

Роден е Евграф Степанович Фьодоров - руски учен, един от основоположниците на съвременната структурна кристалография; минералог, геолог, академик на Руската АН (1912 г.). През 1872 г. завършва военноинженерно училище. През 1883 г. завършва Минния институт в Петербург. Работи в Геологическия комитет (от 1885 г.), ръководи геологически проучвания в Северен Урал (1885-1890 г.). През 1894 г. работи като минен инженер в Урал. През 1895 г. е избран за професор в Московския селскостопански институт, а през 1896 г. - за член на Баварската АН. Първият му голям труд е “Начала на учението за фигурите" (1885 г.), който започва да пише едва 16-години. Този фундаментален труд съдържа ценни идеи за голям брой следващи открития на Евграф Фьодоров в геометрията и кристалографията. В периода 1885-1890 г. той работи върху структурата и симетрията на кристалите, издава класическия труд “Симетрия на правилните системи от фигури" (1890 г.). Паралелно с разработването на фундаментални въпроси от кристалографията работи върху създаването на универсален теодолитен метод в гониометрията и кристалооптиката (монографията “Теодолитният метод в минералогията и петролографията", 1893 г.). Изследванията му по кристалография са обобщени в “Курсове по кристалография" (1891 г., 1897 г., 1901 г.). Разработва някои въпроси на “новата геометрия", в която вместо точки като основни елементи избира кръгове, сфери, вектори, плоскости и други геометрични форми. Евграф Фьодоров използва нейните особености за изобразяване на кристални структури, на многокомпонентния състав на сложните хим. съединения и др. Автор е на трудове по описателна и физическа геология на Урал, на крайбрежието на Бяло море и др. Умира на 21 май 1919 г. в Петроград.

1847

Роден е Хейхатиро Того - японски адмирал на флота (1913 г.), маркиз (1934 г.). Завършва военноморско училище в Англия (1971-1878 г.). По време на Японско-китайската война (1894-1895 г.) е командир на крайцер. Произведен е в чин адмирал през 1904 г. По време на Руско-японската война (1904-1905 г.) командва I японска ескадра и главнокомандващ на обединения флот. Ръководи действията на японски флот при Порт Артур (февруари 1904 - януари 1905 г.), в сражение в Жълто море (август 1904 г.) и в Цушимското сражение (1905 г.). Член на Висшия военен съвет (1909 г.).

На тази дата умират:

1989

Умира Самюел Бекет - ирландски писател, драматург. Той е роден в Дъблин на 13 април 1906 г. Превежда Дж. Джойс, работи като преподавател в Дъблин и Париж. От 1937 г. живее в Париж. Водеща фигура е в "театъра на абсурда". Пише за театъра, радиото и телевизията. Има 4 романа: "Мърфи", "Молой", "Мелон умира" и "Това няма название". През 1969 г. получава Нобелова награда за литература, премията от наградата раздава на бедстващи творци интелектуалци. Той е един от известните автори на абсурдни драми: "В очакване на Годо", "Последната лента на Крап", "Всичко, което пада", "Краят на играта", "О, щастливи дни", "Не аз", "Пиесата" и др.

1936

Умира Николай Алексеевич Островски – руски писател. Роден е на 29 септември 1904 г. През 1919 г. става комсомолец и заминава на фронта като доброволец. Сражава се в Кавказката бригада на Г. И. Котовски и Първа конна армия. През август 1920 г. е ранен тежко и демобилизиран. След демобилизацията работи в различни сектори на народното стопанство. В периода 1923-1924 г. е на ръководна комсомолска работа в пограничните райони на Украйна. От 1927 г. прогресиращото заболяване го приковава на легло. Почти сляп и неподвижен, мобилизирайки душевните и физическите си сили, той написва романа "Как се каляваше стоманата" (ч. 1-1932 г., ч. 2-1934 г.; пълно изд. 1935 г.; едноименен филм, 1942 г.; "Павел Корчагин", 1957 г.). В периода 1934-1936 г. работи над тритомния роман "Родени от бурята", разказващ за събитията в Западен Украйна от края на 1919 г. и началото на 1920 г. През 1935 г. му е присвоено войнското звание "бригаден комисар".

1870

Умира Константин Дмитриевич Ушински – руски педагог демократ, създател на научната педагогика в Русия. През 1844 г. завършва Юридическия факултет на Московския университет. В периода 1846-1849 г. е професор в ярославския Демидовски лицей. В годините 1854- 1859 г. е преподавател и инспектор на класовете в Гатчинския институт за сираци. В годините между 1859-1862 г. е инспектор на класовете и заместник - директор по учебната работа на Смолния институт. Основа на неговата педагогическа система е изискването за демократизация на народното образование и идеята за народностно възпитание. Разглежда труда като условие за всестранно развитие на личността. Централно място в образованието определя на родния език. В дидактиката прокарва идеята за възпитаващо обучение, разработва принципите за избиране на учебния материал и методите за обучение в зависимост от възрастовите особености на децата. Педагогическите му идеи са изложени в книга за първоначално четене в клас “Детски свят" (1861 г.) и “Родно слово" (1864 г.). Негов фундаментален труд е “Човекът като предмет на възпитанието. Опит за педагогическа антропология" (2 т. а, 1868-1869 г.).

1867

Умира Теодор Русо – френски живописец и график, водещ представител на Барбизонската школа. Роден е на 15 април 1812 г. в Париж. В периода 1827 -1828 г. учи при Ж. Ремон и при Г. Г. Летиер (1828-1829 г.). Работи в Париж и Барбизон, където се преселва окончателно през 1849 г. За произведенията му (предимно пейзажи) са присъщи хармоничност и уравновесеност на композиционните решения. Русо използва сдържана тонална гама и се стреми към убедително въплъщаване на материалността на предметите, фино предава различните природни състояния, светлинно-въздушната среда и има принос за развитието на пленерната живопис ("Пазар в Нормандия", ок. 1832 г.; "Блато в Ландах", 1852 г.; "Дъбове", 1852 г.; "Изглед от Барбизон", 1853 ., и др.). Работи в областта на рисунката и офорта.



За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.