Далеч назад в историята през 1799 година на тази дата кърджалии опустошават Калофер. “Гориха градове и села... Такава неволя нападна християни, та ги на огън гориха и други мъки...", пише в кратка приписка - ценен документ от онова време.

Първа Българска армия започва Сремската настъпателна операция в междуречието на реките Дунав и Сава, продължила една седмица - до 30 декември 1944 година.

На 22 декември са родени: звездата на българската естрада Емил Димитров, изпълнител на “Моя страна, моя България", археологът Тотю Тотев, политикът Соломон Паси...

На 22 декември умират: химикът Асен Златаров и писателят Михаил Кремен.

2006

Летище Русе придобива международен статут. То разполага с 2 000 дка прилежаща земя. Пистата на летището е дълга 2500 метра.

1992

Денят за първи път се отбелязва Празник на Националната служба "Гранична полиция". Празнува се на този ден и до момента.

1995

Външните министри на България и Гърция Георги Пирински и Константинос Папуляс договарят откриване на нови гранични пунктове, съвместно използване на водите на р. Места и съвместно изграждане на петролопровода Бургас-Александруполис.

1993

Чрез размяна на ноти България и Македония установяват дипломатически отношения. България признава независимостта на Македония на 15 януари 1992 г. заедно с независимостта на другите бивши югославски републики. Първото официално посещение в Македония на българска делегация е на 5 - 6 юни 1993 г. Тя е водена от министър-председателя проф. Любен Беров.

1992

България приключва преговорите с ЕС за асоцииране, след което предстои подписването на споразумението и неговото ратифициране.

Първият контакт на България с европейската общност датира от 1988 г., когато страната ни връчва в Брюксел вербална нота за установяване на официални отношения с Общността. Същата година се установяват дипломатически отношения с ЕО и се постига съгласие за акредитиране на български посланик. Пръв официален представител на България към Общността през 1990 г. става Атанас Гинев. Същата година Великото народно събрание приема решение, с което изразява желанието на България да стане пълноправен член на съюза. На 8 март 1993 г. в Брюксел е подписан Договор за асоцииране на България. Същата година договорът е ратифициран от Народното събрание. След последователното му ратифициране от страните-членки, той е одобрен от Съвета на министрите на ЕС и влиза в сила на 1 февруари 1995 г.

Президентът Желю Желев и министърът на външните работи Георги Пирински връчват молба за членство в ЕС на срещата на високо равнище в Мадрид през декември 1995 г. Решение за откриване на официалните преговори за присъединяване на България, Литва, Латвия, Румъния, Словакия и Малта приемат лидерите на ЕС на среща в Хелзинки през декември 1999 г. На 13 април 2005 г. Европейският парламент гласува с абсолютно мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС на 1 януари 2007 г. Подписването на Договора за присъединяване е подкрепено с 522 гласа “за", 70 гласа “против" и 69 “въздържали се". На 25 април 2005 г. на тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват Договори за присъединяване към Европейския съюз. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева. От 1 януари 2007 г. България и Румъния са пълноправни членки на Европейския съюз.

1944

Започва Сремската настъпателна операция. От 22 до 28 декември в междуречието на Дунав и Сава Първа българска армия провежда Сремската настъпателна операция.

През Втората световна война (1941–1945 г.) в периода 22 до 28 декември в междуречието на Дунав и Сава Първа българска армия провежда Сремската настъпателна операция, включена в общия замисъл за настъпление на войските от левия стратегически фланг на Червената армия, които провеждат Будапещенската настъпателна операция. Към това време нашата армия има три съединения и отделни армейски части и подразделения. Усилена е с един дивизион катюши и действията й се поддържат от авиацията на Трети украински фронт и корабите на подчинената му Дунавска флотилия. Особено ожесточени бойни действия се водят в района на селата Сотин, Оролик и Грабово. По редица обективни и субективни причини бойните действия не са особено успешни. Все пак нашите съединения ангажират значителни сили и средства на противника и разстройват организираното му оттегляне по долината на р. Сава.

1918

В дните от 22 до 24 декември в Одрин се провежда конгрес на източнотракийските бежанци, на който е основано дружеството "Одринска Тракия" с председател проф. Димитър Михалчев. Организацията си поставя за задача да действа пред Великите сили за присъединяването на Източна Тракия към България и за завръщането на бежанците от нея по родните им места, като им се върне имуществото, заграбено от турците след 1913 г. След завземането на Западна Тракия от Гърция през 1920 г. организацията включва и българските бежанци от тази област. Това налага промяна на името, устава и програмата, което се извършва през 1921 г.

1907

Приет е Закон за устройството на Министерството на външните работи и изповеданията. Това е първият устройствен закон за министерство.

Министерството е създадено с указ от 17 юли 1879 г. като централна държавна институция, занимаваща се с външната политика на страната и нейните духовни проблеми. Контактите с другите държави се поддържат чрез български дипломатически представителства в чужбина и представители на други страни в България. До провъзгласяване на независимостта на България през 1908 г. българските представителства в чужбина са с ранг на дипломатически агентства. След провъзгласяване на независимостта дипломатическите агентства се въздигат в ранг на легации, а дипломатическите агенти – в пълномощни министри. Организационната структура на министерството търпи непрекъснати промени. През 1898 г. към него се създава Телеграфната агенция, която през 1936 г. се преобразува в Дирекция на печата (по-късно и в Българска телеграфна агенция). Поредицата от мирни договори, които България сключва през 1912–1918 г. и след това, налага откриване на специален Съдебен отдел по изпълнение на договорите за мир, който е закрит през 1936 г. и отново открит през 1943 г. След края на Първата световна война 1914–1918 г. към това министерство се учредява и длъжността комисар, който да бъде в непосредствен контакт с представителите на Междусъюзническата контролна комисия в България, действаща в страната по силата на член 130 от Ньойския мирен договор. МВнРИ съществува до 1947 г.

1877

Тимошкият корпус на сръбската армия освобождава Кула.

1799

Кърджалии нападат и опустошават Калофер. По този повод в една приписка се съобщава: "В лято 1799 куга царуваше султан Селим, та пущаше влъхви по Урумели, та гориха градове и села и стана тогава пленство на Калофир, месец декемвриа 22 ден. Такава неволя нападна на християни, та ги на огън гориха и други мъки, кой да изкаже".

На тази дата са родени:

1956

Роден е Соломон Исак Паси – български математик, политик. През 1977 г. завършва специалност "Математика" в СУ “ Св. Климент Охридски". В периода 1984-1994 г. е научен сътрудник по математическа логика и компютърни науки в СУ “ Св. Климент Охридски" и в БАН. От 1985 г. е доктор по математика. Основател и говорител е на Зелената партия в България (1989-1994 г.); член е на КС на СДС за периода 1990-1991 г. Основател и президент е на първия в Източна Европа Атлантически клуб (от 1991 г.); вицепрезидент на Асоциация на Атлантическия договор (Париж). Депутат е във ВНС (1990-1991 г.) и в 39-то НС (2001 г.). От 2001 г. до 2005 г. е министър на външните работи на България в правителството на С. Сакскобургготски. От 11 юли 2005 г. влиза в състава на 40 – то НС като народен представител на НДСВ.

1945

Роден е Димитър Бояджиев – български естраден композитор. През 1970 г. прави записи с танцовия радиооркестър в Берлин, а от 1971 г. сътрудничи на БНР и БНТ. Негови песни са награждавани на фестивалите "Златният Орфей", "Златният мост" в Западни Берлин (дн. Берлин) и др. През последните години работи с вокални групи ("Пим-Пам", "Сребърни звезди"). Има записи на плочи в чужбина.

1940 г.

Емил Димитров е роден в град Плевен, в семейство на артисти-илюзионисти. Баща му е Димитър Димитров, известен като Факира Мити. Mайка му е французойката Анастасия Димитрова (по мъж), асистентка на Мити, с артистично име Мадам Сиси, рано развела се с баща му и завърнала се във Франция, тя често бива посещавана в родината си от Емил. Като ученик се увлича по рисуването и по класическата музика, започва да композира с акордеона си, участва в училищни пиеси. Приет е да следва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов“ през 1960 г. В същата година дебютира като певец в концерт с водещ Коста Цонев и изпълнява своята авторска песен "Арлекино“, акомпанирайки си на акордеон. Това поставя началото на една дълга и успешна кариера като поп изпълнител, музикант и композитор. Изнася концерти в почти всички европейски страни. Най-големи успехи има в СССР и Франция. В началото на 60-те концертира в България и чужбина с Мария Косева.През 1970 г. излиза един от най-големите му хитове – "Моя страна“, който по-късно става песен на столетието. Общо за целия си живот издава близо 30 албума, като 55 милиона копия са продадени в Русия. Емил Димитров става известен във Франция, запознава се с Шарл Азнавур и Далида. Песента "Моя страна“ под названието "Моника“ е записана на френски, немски, италиански, испански. Водещи европейски звукозаписни компании сключват договори за записване и издаване на негови песни през 70-е години. В репертоара си певецът има над 400 композиции, 280 от които са авторски: "Арлекино“ (дала старт на кариерата на Алла Пугачова), "Джулия“, "Ако си дал“, "Сбогом, Мария“, "Ела в София“, "Песен за моята майка“, "Моряшко сбогом“, "Нашият сигнал“. "Моя страна“ е известна на запад като "Моника“. Работил е с почти всички български композитори, сред които Зорница Попова, Йосиф Цанков и Тончо Русев, както и с някои чуждестранни композитори.

1930

Роден е Тотю Тотев - български археолог, историк на християнското изкуство, проф. д-р на историческите науки. Завършва богословие. Проучвател и ръководител е на археологическия филиал на БАН в Шумен за периода 1974-1991 г. В годините 1995 – 1999 г. е ректор на Шуменския университет. Автор е на книгите: “Преславското златно съкровище", “Преславската керамична икона", “Дворцовият манастир във Велики Преслав" и др.

1877

Роден е Костадин Добрев Баталов – български общественик, дипломат и държавник. Завършва право в Париж. Костадин Баталов е председател на "Алианс Франсез" в София. Изпълнява длъжността кмет на София (1911 г.; 1921 г.). В периода 1932-1934 г. пълномощен министър в Испания, от 1933-1934 г. в Белгия и във Франция (1931-1934 г.; 1935-1938 г.). Избран е за министър на външните работи след Деветнадесетомайския преврат 1934 г.Умира на 2 август 1938 г. в Париж.

На тази дата умират:

1964

Умира Михаил Кремен (псевдоним на Михаил Иванов Икономов-Грозев) - български писател. Роден е на 1 декември 1884 г. От 1902 г. следва славянска филология във Висшето училище (днес СУ “Св. Климент Охридски"). Изключван е 2 пъти - през 1905 г. и 1907 г. Продължава следването си в Загреб, Цюрих и Мюнхен. Взема участие в Балканската и Междусъюзническата войни. След войните работи като учител и библиотекар в Народната библиотека. Открива представителство за търговия с музикални инструменти “Кремона" през 1920 г. и като импресарио урежда гостуването на певци и инструменталисти. След 9 септември 1944 г. се отдава на писателска дейност. Най-значителното му произведение е мемоарно-документалната книга - “Романът на Яворов" (ч. I, II, 1959, 1965).

1938

Умира д-р Васил Димитров Моллов – български лекар, професор. Роден е на 22 септември 1875 г. в Москва. Завършва медицина във Виена, специализира физикална терапия във Виена и Берлин, вътрешни болести в Мюнхен, Хамбург и Берлин. Професор е в СУ “ Св. Климент Охридски" по вътрешни болести. Основател е на българска терапевтична школа. Има редица трудове върху маларията на немски и български език.

1936

Умира Асен Христов Златаров – български химик, демократ и хуманист, автор на публикации за литературата, изкуството, културата. Той е роден е на 4 февруари 1885 г. в Хасково. В периода 1904-1907 г. следва химия в Женевския университет. От 1908 г. е доктор по химия и физика в Гренобълския университет. В периода 1909-1910 г. специализира в Мюнхен. Редактира научни и научнопопулярни издания, преподава в СУ “ Св. Климент Охридски" (от 1924 г. - извънреден, а от 1935 г. - редовен професор). Публикува на български, немски и френски език изследвания главно в областта на биохимията, както и редица научнопопулярни и философски статии в нашите списания. Под псевдонима Аура Златаров издава поемите в проза "Цветя за него" (1918 г.) и "Песен за нея" (1919 г.) и романа "В града на любовта" (1927 г.). Автор е на научните трудове: "Очерци по философия на биологията" (1911 г.), "Начала на неорганичната химия, ч. I и II" (1930 г.), "Слънцето и животът" (III изд. 1920 г.), "Проблемът за щастието" (1932 г.), "Курс по биохимия - отдел: обща броматология" (1933 г.) и много други.

1928

Умира Димо Петров Кьорчев– литературен критик, теоретик на български индивидуализъм. Роден е на 19 май 1884 г. в Търново. Завършва гимназия в Търново. Следва право в Лайпциг и в СУ “ Св. Климент Охридски" (1908 г.). Работи като прокурор в Свищов и адвокат в София. Член е на Националлибералната партия и народен представител (1914 г.). Приема ницшеанската философия, пише статии по литературни, философски и политически въпроси. Редактор е на сп. “Слънчоглед" (1909 г., заедно с Елин Пелин). Съвместно с Тр. Кунев издава литературния алманах “Южни цветове" (1907 г.). През 1933 г. излизат неговите “Избрани съчинения" под редакция на Я. Янев. След 1944 г. Димо Кьорчев е инкриминиран автор.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.