През 1370 година е поставен първият камък на крепостта Бастилията. Тя е построена през 1382 година. Крепостта се състои от осем кули, високи по 24 метра и е заобиколена от дълбок трап, широк 25 метра. През 1969 г. в Хюстън е извършена първата трансплантация на човешко око. Една година по-късно - на 22 април 1970 г. за първи път е отбелязан Международният ден на Земята. Милиони американци участват в демонстрация и настояват политици, държавници, бизнессреди да включат в своите приоритети опазването на околната среда. През 1980 г. Канада обявява решението си за бойкотиране на Московските Олимпийски игри. На 22 април са родени: германският философ и мислител Имануел Кант, руският политик Владимир Ленин и американският актьор Джак Никълсън. На тази дата умират: хаитянският политик и държавник Франсоа Дювалие и американският политик Ричард Никсън. 

2015 г. 

Парламентът на Австрия признава и осъжда арменския геноцид в Османската империя през 1915 г. 

2014 г. 

Министърът на здравеопазването на Саудитска арабия подава оставка заради избухване на епидемия отнела живота на 81 човека. 

2012 г. 

"Денят на Земята“ преминава под мотото "Да мобилизираме планетата Земя“. Целта е хората да обърнат внимание върху личния принос в стремежа за опазване на планетата, да се подпомогне намаляването на въглеродните емисии и насърчаване на устойчивото развитие. България е една от първите страни, която се включва в отбелязването на Световния ден на Земята през 93-а г. В много градове в страната има кампании за залесяване и екосъбития. 

2012 г.  

Във Франция се провежда първият тур на президентските избори. За вторият тур остават генералният секретар на Социалистическата партия през 1997-2008 години Франсоа Оланд и сегашният президент Никола Саркози. 

2012 г.  

Властите на Южен Судан напълно изтеглят войските си от спорната зона Хеглиг на границата със Судан. В резултат от конфликта загиват около 1,2 хиляди граждани на Южнен Судан. По време на гражданската война в периода 1983 - 2005 г. загиват два милиона човека. 

 

2011 г. 

При стълкновения с полицията в Сирия загиват 112 човека изискващи провеждането на демократични преобразувания в страната. 

1980 г. 

Канада обявява решението си за бойкотиране на Московските Олимпийски игри. 

1972 г. 

Англичаните Джон Файерфакс и Силвия Кук след 361 дни плаване достигат бреговете на Австралия, ставайки по този начин първата двойка, пресякла Тихия океан с гребна лодка. 

1969 г. 

В Хюстън е извършена първата трансплантация на човешко око. 

1941 г. 

Завършва двудневната конференция в хотел "Империал" във Виена. Рибентроп се среща с граф Чано – министър на външните работи на Италия и са определени италианските териториални претенции в Македония и демаркационната линия с италианската окупационна зона – западно от Качаник, Лешок, Жилка, източно от Желязна ръка, Ново село, Мамудовац, Мешенище, западно от Подмоле излиза на Охридското езеро, през езерото излиза на източния бряг северно от Пещени, продължава праз Галичица и излиза северно от с. Невла на територията на Преспа, продължава източно от Козяк и по гребена на Баба планина завършва на старата гръцко- югославска граница. Това е т. нар "Виенска линия". На Италия е предоставена несправедливо за окупиране Западна Македония с градовете Тетово, Струга, Дебар, Кичево и Гостивар заедно с няколко села южно от Охрид. Целта е да бъде създадена "Велика Албания". Според "Виенския протокол", на Италия се предоставя за окупирана още Гюмендженско и Воденско, част от Леринско и Берско, Костурско и част от Кожанско в Югозападна Македония, както и Епир, Тесалия, Пелопонес, Евбея и островите на Кикладския архипелаг. България получава Охрид и Ресен. На 24 април 1941 г. в София е подписана спогодбата "Клодиус-Попов", с която се уреждат задълженията на България към Германия в заетите области. В нея за България се посочват само задължения, като компенсация за заетите български земи. Границите на областите, които може да заеме българската армия във Вардарска Макадония и Беломорието са в Западна Тракия на изток до демаркационната линия Свиленград – Кюпрюлю – Дедеагач, в Източна Македония между реките Места и Струма, островите Тасос и Самотраки, които образуват т.нар. Беломорска област, Вардарска Македония до р. Вардар и Западните покрайнини с Поморавието до линията Пирот – Враняк – Скопие. Централна Македония със Солун и Солунско, Кукушко, част от Гюмендженско, Леринско, Воденско и Берско, както и Катеринско са окупирани от Вермахта. В германската окупационна зона влизат още северният бряг на Бяло море, Атина, Пирея и островите Крит, Лемнос, Митилини, Хиос и др. В хода на военните действия македонските българи посрещат германските и италианските войски като освободители, тъй като те разбиват държавнополитическите структури на Югославия и Гърция. 

1924 г. 

Румънският парламент въвежда задължително предаване на една трета от земите в Южна Добруджа на държавата. Така през 1925 г. румънската държава разполага с държавен фонд над 300 000 хектара. Тази системата е в сила до 1940 г. 

1915 г. 

Германската армия предприема при белгийския град Ипр първата в историята газова атака, при която са поразени 15 000 противници, една трета от които умират. 

1529 г. 

Испания и Португалия подписват в Сарагоса договор, с който си поделят откритите и неоткритите още територии в източното полукълбо. 

1500 г. 

Португалският мореплавател Педро Кабрал достига Бразилия и я обявява за португалска колония.  

През 1500 г., след завръщането на Васко да Гама,  Педро Кабрал е изпратен от португалския крал Мануел I на експедиция с търговска цел в Индия. По време на плаванията открива (1500) крайбрежието на Бразилия, което приема за остров; нарича го Ил да Вера Санта Круш. 

1370 г. 

Поставен е първият камък на крепостта Бастилията. Тя е построена през 1382 година. Крепостта се състои от осем кули, високи по 24 метра и е заобиколена от дълбок трап, широк 25 метра. Първоначално Бастилията е построена с цел да служи като укрепление на подстъпите към столицата, но през 15 век крепостта започва да изпълнява функциите на затвор. В него са затваряни предимно политически затворници, сред които Фука, Волтер и др.  По време на Великата френска революция, на 14 юли 1789 г., Бастилията е превзета. На следващата година е напълно разрушена. Камъните от крепостта са използвани за довършването на Моста на Съгласието (Pond de la Concorde). На мястото на Бастилията сега в Париж се намира Площадът Бастилия, който датира от 1803 г. 

На тази дата са родени: 

1916 г. 

В Ню Йорк е роден Йехуди Менухин – американски цигулар, ексцентричен и оригинален диригент. Ученик на е Л. Персингер, А. Буш и Дж. Енеску. От 1963 г. живее в Лондон. Основател е на училище за музикално надарени деца в Англия, организира музикални фестивали в Швейцария, Англия и др. Работи в САЩ. Умира на 12 март 1999 г. 

1904 г. 

Роден е Робърт Джулиъс Опенхаймер – американски физик. Той е директор на лабораторията в Лос Аламос, щат Ню Мексико за периода 1943-1945 г. Следва в Харвард, Кеймбридж и Гьотинген. През 1943-1945 г. е научен ръководител на Манхатънския проект, където се създава американската атомна бомба. По-късно се обявява против използването на бомбата и против създаването на водородна бомба. Опенхаймер е обвинен за връзки с комунистите и преследван от комисията за разследване на антиамериканска дейност. През 1963 г. Опенхаймер получава наградата "Ферми" за физика. 

1887 г. 

Роден е Харалд Бор  - датски  математик, брат на Нилс Бор. Професор във Висшето техническо училище от 1915 г. и в университета в Копенхаген от 1930 г. Работи в областта на теорията на функциите и теорията на числата. Развива теорията за почти периодичните функции (1923 г.), превърнала се в самостоятелна математическа дисциплина с многобройни приложения в математическия анализ, небесната механика и физиката. 

1724 г. 

Роден е Имануел Кант- германски философ и мислител. Той е родоначалник на немската класическа философия. В живота му се разграничават два периода на развитие - докритически (до 1770 г.) и критически (след 1770 г.). В докритическия период признава възможността за умозрително познаване на вещите такива, каквито те съществуват. В критическия период отрича способността за такова познание. В “докритическия" период разработва “небуларна" космогонна хипотеза за образуване на Слънчевата система (“Всеобща естествена история и теория на небето", 1755 г.). В нея изказва предположението, че планетната система се образува от първоначална “мъглявина" - огромен облак дифузно вещество. Кант изказва догадка за съществуването на Голяма система от галактики и доказва забавянето на въртенето на Земята около оста си. Дисертацията му “За формата и принципите на чувствено възприемания и умопостигаемия свят" (1770 г.) е начало на прехода към “критическия" период, в който създава основните си произведения “Критика на чистия разум" (1781 г.), “Критика на практическия разум" (1788 г.) и “Критика на способността за съждение" (1790 г.). В тях Кант излага учението си за явленията и вещите, съществуващи сами по себе си - “вещи в себе си". Според него познанието започва с въздействието на “вещите в себе си" върху органите на осезанието и предизвикват усещания - материалистически възглед. Но в учението за формите и границите на познанието Кант е субективен идеалист и твърди, че нито усещанията, нито понятията и съжденията могат да дадат някакво теоретично знание за “вещите в себе си". Те са непознаваеми. Емпиричните знания за вещите могат неограничено да се разширяват и задълбочават, но това не приближава човека към познаването на “вещите в себе си". В логиката Кант различава обикновената, или общата, и трансценденталната логика. Общата логика изследва формите на мисленето, като не се интересува от тяхното съдържание, а трансценденталната логика изследва във формите на мисленето това, което дава на знанието априорен, всеобщ и необходим характер. Основният въпрос за източниците и границите на знанието Кант формулира като въпрос за възможността на априорни синтетически съждения във всеки един от 3-те основни вида знание - математика, теоретично естествознание и метафизика (умозрително познание на истински същественото). Решението на тези 3 въпроса според Кант се определя от 3-те способности на познанието - чувственост, разсъждение и разум. Възможността за синтетични съждения в “метафизиката" Кант свързва с изследване на разума, създаващ “идеите", т. е. понятията за безусловна цялост или единство на обусловените явления (понятията за душата, света и Бога). Прави извода, че 3-те умозрителни науки на традиционната философия, разглеждаща тези идеи - “рационалната психология", “рационалната космология" и “рационалната теология", са мними науки. Като разбира, че критиката му се стреми да ограничи компетенцията на разума, Кант смята, че от това губи познанието и печели вярата. Тъй като Бог не може да бъде намерен чрез опит е невъзможно нито доказването на неговото съществуване, нито опровергаването му. Религията е предмет на вярата, а не на науката или на теоретичната философия. Да се вярва в Бога, според Кант не само е възможно, но и необходимо, тъй като без такава вяра е невъзможно да се примирят изискванията на нравственото съзнание със съществуващите факти на злото, царящо в човешкия живот. Върху резултатите от критиката на теоретичния разум Кант създава своята етика. Нейно изходно начало е формираното под влиянието на Ж.-Ж. Русо убеждение, че всяка личност е самоцел и в никакъв случай на трябва да се разглежда като средство за осъществяване на каквито и да било задачи, дори и задачи на всеобщото благо. Основен закон на етиката според Кант е вътрешното поведение, налагащо ръководството от чисто формално правило: винаги да се постъпва съгласно принципа, който може да стане и всеобщ закон, т. е. да се постъпва така, че отношението към човечеството да бъде като отношение към цел, а не само като към средство. В естетиката Кант определя прекрасното като “незаинтересовано" удоволствие, независещо от това съществува или не съществува предмета, изобразен в произведенията на изкуството. Прекрасното се определя само от формата на предмета. Кант обявява за висше изкуство поезията, тъй като тя се възвишава до изобразяването на идеала. 

На тази дата умират: 

1994 г. 

Умира Ричард Милхаус Никсън- американски политик. Той е 37-и президент на САЩ (1969-1974 г.), представител на Републиканската партия. През 1934 г. той завършва "Уайтър Колидж". След това служи във Военноморските сили на САЩ (V. S. Navy) за периода 1942 до 1945 г. От 1950 г. Никсън е в Сената на САЩ. От 1952 до 1960 г. е вицепрезидент на Д. Айзенхауер. През 1960 г. се включва в предизборната борба с президента Д. Ф. Кенеди и губи. Избран е за президент през 1969 г. По време на президентския му мандат Н. Армстронг стъпва на Луната, водят се военни действия в Камбоджа и Виетнам, подписва се и мирен договор с Виетнам (1973 г). Никсън е сменен от вицепрезидента Дж. Р. Форд през август 1974 г. в резултат от аферата "Уотъргейт". 

1971 г. 

Умира  Франсоа Дювалие - хаитянски политик и държавник. Дювалие е роден на 14 април 1907 г. Завършва Медицинския факултет на университета в Хаити. През 1932-1954 работи в различни медицински учреждения в страната и в някои медицински мисии на САЩ в Хаити. До 1957 г. заема последователно постовете на зам.-министър на труда, мин. на труда и здравеопазването. Президент на Хаити от 1957 г. Установява диктатура, защитавана с оръжие и репресии. Управлението му се поддържа от отрядите тонтон макути (лична охрана) и полиция. През 1964  г. прокарва в Националното събрание закон, според който става пожизнен президент на страната. Преди смъртта си предава поста президент на своя син. 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници: 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.; 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.); 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); 

Фамилна енциклопедия “Larousse"; 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; 

Българска военна история - БАН, 1989 г.; 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Исторически бюлетин – на “The New York Times"; 

Исторически бюлетин – на “The History Channel"; 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes"; 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;