В далечната 630 г. византийският император Ираклий отнема от персите кръста на Исус Христос и го връща в Йерусалим. Френският астроном Джованни Доменико Касини открива два нови спътника на Сатурн - Диона и Тетида (1684). Арестуван е последният руски император Николай II (1868–1918 г.), заедно със семейството му. Отведени са в Царское село, а след Октомврийския преврат – в Екатеринбург, където са разстреляни в нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г. През 1960 г. в южноафриканския град Шарпевил полицията разстрелва чернокожи демонстранти, протестиращи срещу Апартейда. 56 души са убити и 162 са ранени. По тази причина от 1967 г. 21 март се отбелязва и като Ден на борбата за ликвидиране на расовата дискриминация (Обявен с резолюция на Общото събрание на ООН на 26 октомври 1966 г.). През 1963 г. е закрит федералният затвор “Алкатрас". Разположен на остров в залива на Сан Франциско, дълги години там са държани едни от най-жестоките престъпници в САЩ. Днес е туристическа забележителност.  

2018 г.  

Постигнато е споразумение между режима в Дамаск и "Ахрар аш Шам“. Съгласно сделката се очаква около 1500 бойци от ислямистката група "Ахрар аш Шам“ и около 6000 цивилни да бъдат транспортирани от Хараста в контролираната от бунтовници провинция Идлиб в Северозападна Сирия. 

2018 г.  

Боко Харам освобождава повечето от 110-те нигерийски ученички, които отвлича през февруари 2018 г. в селището Дапчи в щата Йобе, в Северна Нигерия. 

2018 г.  

44 африкански държави подписват споразумение за създаване на зона за свободна търговия. Споразумението, създаващо CFTA (Африканска континентална зона за свободна търговия) идва след двегодишни преговори и е един от водещите проекти на АС за по-голяма африканска интеграция. 

2018 г.  

Сингапурският парламент одобрява Закона за обществения ред и безопасността, който инкриминира снимането и предаването на информация по време на терористични атаки. 

2018 г.  

Президентът на Мианмар 71-годишният Ву Тин Чуо подава оставка след двегодишно управление. 

Тин Чуо става първият политически лидер на страната след военния преврат през 1962 г., който не е представител на въоръжените сили.  

2018 г.  

Президентът Перу Педро Пабло Кучински подава оставка. Причината за оттеглянето на държавния глава е разразилият се скандал за корупция. 

2018 г.  

Косовски депутати от крайно дясното движение "Самоопределение" пускат сълзотворен газ в парламента на Косово, за да спрат гласуването на споразумението за определяне на границата с Черна гора. 

2018 г.  

Космическият кораб Союз МС-08 излита с тричленен руско-американски екипаж за Международната космическа станция (МКС). Това е 135-ият старт на космически кораб от семейството Союз. 

2015 г. 

В Грузия привържениците на бившият президент Михаил Саакашвили излизат на митинг за сваляне на правителството. 

2015 г. 

Ирина Влах спечелва изборите за ръководител на автономния молдовски район Гагаузия още на първия тур с 51.01% от гласовете. 

2014 г. 

Съветът на федерацията на Русия ратифицира Договора за приемане на Крим в РФ. 

2013 г. 

Министър-председателят на Вануату Сато Килман подава оставка. 

2012 г. 

Абеловата награда за 2012 г. е присъдена на унгарския математик Ендре Семереди "за неговия фундаментален принос в областта на дискретната математика и теория на информатиката, както и в признаването на неговия дълбок и траен принос в адитивната теория на числата и ергодическата теория“. 

2012 г. 

В Мали е извършен държавен преврат и е отменена конституцията на страната. Парламентът е разпуснат. Съдбата на президента Амаду Тумани Туре е неизвестна. Арестуван е министъра на външните работи. Междувременно президентът публикува в Twitter съобщение, че случващото се в Мали не е държавен преврат, а метеж. 

2012 г. 

В Тулуза се провежда спецоперация по задържане на седмократния убиец. 

2011 г. 

Привърженици на Кадафи се опитват да нападнат генералния секретар на ООН Бан Ки Мун на площад Тахрир в Кайро. 

1980 г. 

Американският президент Джими Картър обявява пред олимпийския отбор на САЩ, че страната бойкотира олимпиадата в Москва в знак на протест срещу нахлуването на СССР в Афганистан. 

1963 г. 

Закрит е федералният затвор “Алкатрас". Той е разположен на остров в залива на Сан Франциско. Дълги години там са държани едни от най-жестоките престъпници в САЩ. 

1925 г. 

В американския щат Тенеси е приет закон, забраняващ във всички учебни заведения преподаването на еволюционната теория на Дарвин като противоречаща на библейското тълкуване на човешкия произход. 

1917 г. 

Император Николай II (1868–1918 г.) и семейството му са арестувани и отведени в Царское село, а след Октомврийския преврат – в Екатеринбург, където са разстреляни в нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г. Николай II е последния руски император (от 1894 до 1918 г.). След избухването на Февруарската революция – 1917 г. е принуден да се отрече от престола. Поради слабохарактерността на Николай II решаването на важните политически въпроси постепенно преминава в ръцете на императрицата Александра Фьодоровна, която поради силната си склонност към мистичните учения попада под влиянието на различни авантюристи (като Распутин). В опитите си да закрепи позициите на самодържавието Николай II въвлича Русия в катастрофалните за нея Руско-японска война (1904-1905 г.) и Първа световна война (1914-1918 г.). На 17 октомври 1907 г. е принуден да подпише манифест, обещаващ законодателна Дума и граждански свободи. След Февруарската революция (1917 г.) е принуден да се откаже от свое име и от името на сина си Алексей от императорския престол в полза на брат си Михаил (15 март 1917 г.). 

1910 г. 

Издава се царски указ, с който се учредява Главна дирекция на статистиката. Тя поема функциите на Статистическото отделение, формирано още през 1880 г., наречено от 1897 г. Дирекция на статистиката. Дирекцията се занимава със събиране, обработване и публикуване на статистически сведения за състоянието на страната. Има четири отделения: административно-редакторско, за индустрията и земеделието, за търговията, съобщенията и финансите и за правосъдието, просвещението и войната. Данните за населението са предмет на обхват от първото отделение. Със закон от 29 март 1921 г. на мястото на четирите отделения се създават три отдела: демографски, стопански и културно-политически, всеки от които разполага със свои отделения и бюра. В това състояние Главната дирекция съществува до 1947 г. От 1948 г. преминава на подчинение към Държавна планова комисия. 

1871 г. 

Ото Фон Бисмарк открива първия немски Райхстаг. Ото фон Бисмарк e пруски и германски държавен деец, създател на германската държава. Обединява Германия "отгоре" по пътя на три последователни войни (Пруско-датска 1864 г., Австро-пруска 1866 г. и Френско-пруска 1870–1871 г.). Райхсканцлер е на Германия от 1871 г. до 1890 г. Във вътрешната и външната си политика защитава интересите на юнкерите и едрата германска буржоазия. Стреми се да наложи хегемонията на Германия в Европа. 

1778 г. 

Русия и Турция подписват Айналъкавказската конвенция, с която Високата порта е принудена отново да признае валидността на Кючук кайнарджийския мирен договор от 1774 г. Конвенцията има важно значение за разрастване на сухопътния търговски обмен между Русия и Турция, в който успешно се вписват десетки българи. Съгласно Кючук Кайнарджикският мир Русия получава право да защитава интересите на християните в Османската империя, което се смята за голяма крачка в решаването на Източния въпрос. 

1684 г. 

Френският астроном Джованни Доменико Касини открива два нови спътника на Сатурн - Диона и Тетида. През 1671 г. той открива и Япет, а през 1672 г.- Рея. Сатурн е известен още от праисторията. Галилео е първия човек, който наблюдава планетата през телескоп. Тогава той забелязва странния външен вид на Сатурн. Ранните наблюдения били усложнени, защото на всеки няколко години, поради орбиталното движение на Сатурн, Земята минава през равнината на пръстените. При това положение изображенията с ниска разделителна способност (каквито са били на Галилео) се менят драстично. Диона е дванадесетия и най-плътния спътник на Сатурн (с изключение на Титан, чиято плътност се увеличава поради гравитационното му свиване). Тя е съставена основно от воден лед, но има и известна част по-плътен материал, като силикатни скали например. Тетида е деветия спътник. Ниската му плътност показва, че е съставен почти изцяло от воден лед, подобно на Диона и Рея. Западното й полукълбо притежава една доста забележима черта - голям кратер, наречен Одисей, чийто диаметър, възлизащ на 400 км, е 2/5 от този на самата Тетида. Кратерът е получен при удар, който не е разбил спътника, защото вероятно по времето на удара тя е била в течно или поне в не много твърдо състояние. Сега кратерът е плосък (той следва сферичната форма на Тетида) и прилича на кратерите на Калисто. Втората забележителност на Тетида е огромната долина Итака, която е широка около 100 км, на дълбочина варира между 3 и 5 км, а дължината й е 2000 km (3/4 от обиколката на Тетида). Предполага се, че Тетида не винаги е била в твърдо състояние. В определен период от миналото вероятно е била в течно състояние. Кратерите от това време са били изгладени. Когато Тетида се втвърдила и разширила, повърхността се разцепила, за да се приспособи към увеличения обем и така се образувала долината Итака. "Малките" кратери, които се наблюдават днес датират отскоро. Сатурн има 18 именувани спътника и 12 новооткрити, но все още неименувани. От всички луни, за които са известни параметрите на орбитата, само Феба и Хиперион не са в синхронна орбита.Двойките Мимас-Тетида, Енцелад-Диона, и Титан-Хиперион си въздействат гравитационно и поддържат стабилни съотношения на орбитите си: Мимас обикаля двойно по-бързо от Тетида и затова се казва, че те са в резонанс 1:2; Енцелад и Диона също са в 1:2; Титан и Хиперион са в 3:4. 

630 г. 

Византийският император Ираклий отнема от персите кръста на Исус Христос и го връща в Йерусалим. 

Флавий Ираклий Августин ( 575г. - 11 февруари 641г.) е византийски император царувал в периода 5 октомври 610 г. - 11 февруари 641 г. Поставя началото на първата византийска династия. Способен реформатор, въвел дълбоки промени във византийския управленски и военен ред. Въвежда темната организация на провинциите, която е гръбнакът на Византийската империя през следващите векове. Стабилизира империята, неутрализира персите и аварите като врагове. По време на неговото управление стават първите сблъсъци между християни и мюсюлмани. 

На тази дата са родени:



1941 г. 

Роден е Пласидо Доминго - испански оперен певец, тенор. През 1950 г. заедно със семейството си се преселва в Мексико, където учи вокална техника, пиано и дирижиране. Първият му певчески опит е като баритон, а през 1960 г. дебютира като тенор в ролята на Алфредо от операта "Травиата" на Джузепе Верди. През следващите три години (1961- 1963 г. ) Доминго работи в Националната опера на Израел (Israel National Opera), където има повече от 280 представления. През 1966 г. дебютира в Градската опера на Ню Йорк (New York City Opera), а през 1968 г. - в "Метрополитън Опера" ("Metropolitan Opera"). Следват участия в "Ла Скала" ("La Scalla") Милано, "Щатс Опер" ("Stadts Oper") Виена, "Ковънт Гардън" ("Covent Garden") Лондон и др. Доминго записва и издава повече от 100 албума с класическа оперна музика, както и няколко албума с популярни испански любовни песни. Несъмнено най-голяма е известността му като един от "Тримата тенори" заедно с неговите колеги Хосе Карерас и Лучано Павароти, с които популяризират сред широката слушателска аудитория класическото оперно и песенно изкуство. Дискографията на Доминго включва: "Siempre En Mi Corazon: Y Las Canciones De …" (1972 г.), "Perhaps Love" (1981 г.), "Domingo: Con Amore" (1982 г.), "Adoro" (1982 г.), "Always in My Heart (Songs of Ernesto Lecuona)" (1983 г .), "My Life for a Song" (1983 г.), "Be My Love" (1984 г.), "Christmas with Placido Domingo" (1984 г.), "Save Your Nights for Me" (1985 г.), "At the Philharmonic" (1989 г.), "Unknown Puccini" (1989 г.), "Goya …A Life in Song" (1989 г.), "Sonadores De Espaсa" (1990 г.), "Opera Arias" (1990 г.), "Sings Great Love Scenes" (1990 г.), "Zarzuela Arias & Duets" (1990 г.), "Louise" (1991 г.), "Canta Para Todos" (1991 г.), "Noche de Zarzuela" (1991 г.), "Por Fin Juntos" (1991 г.), "The Domingo Songbook" (1992 г.), "Entre Dos Mundos" (1992 г.), "Canta Para Mexico" (1993 г.), "De Mi Alma Latina" (1994 г.), "Nativo" (1995 г.), "Vienna Noel" (1995 г.), "Man of La Mancha" (1996 г.), "Popular Favorites" (1996 г.), "Bajo El Cielo Espaсol" (1996 г.), "De Mi Alma Latina, Vol. 2" (1997 г.), "Merry Christmas from Vienna" (1997 г.), "Por Amor" (1998 г.), "Sempre Bel Canto: Legendary First Recital" (1998 г.), "A Gala Christmas in Vienna" (1998 г.), "Live in America" (1999 г.), "The Young Domingo" (1999 г.), "Christmastime in Vienna" (1999 г.), "Mariachi" (1999 г.), "In Concert: Live in Seoul" (1999 г.), "The Other Conquest" (2000 г.), "Canciones de Amor: Songs of Love" (2001 г.). 

1892 г. 

Роден е Александър Георгиевич Малишкин – руски писател. Автор е на романа “Хора от затънтения край" (1937-1938 г.); повестите “Гарги" (1923 г.), “Падението на Даир" (1923 г.) и “Севастопол" (1929-1930 г.); Издава книги с разкази “Февруарски сняг" (1928 г.), “Разкази" (1931 г.),  статии, киносценарии и стихове. 

1809 г. 

Роден е Жул Фавр – френски политик, адвокат и участник в Юлската революция от 1830 г. От 1848 г. до 1855 г. е депутат в Учредителното, а после в Законодателното събрание. От 1858 г. до 1870 г. е депутат в Законодателния корпус, един от лидерите на буржоазно-републиканската опозиция срещу режима на Втората империя. Министър е  на външните работи от септември 1870 г. до февруари 1871 г. На 28 януари 1871 г. сключва примирие с Германия при крайно тежки за Франция условия. Един от организаторите на потушаването на Парижката комуна през 1871 г. Подготвя и сключва Франкфуртския мир през 1871 г. 

1806 г. 

Роден е Бенито Пабло Хуарес - мексикански държавник и политик, национален герой на Мексико. Завършва духовна семинария през 1827 г. и юридически науки през 1833 г. в град Оахака, където по-късно работи като адвокат. Като губернатор (1847-1852 г.) на щата Оахака изиграва важна роля в организацията на съпротивата срещу интервенцията на американските войски по време на Американско-мексиканската война (1846-1848 г.). Бори се срещу диктатурата на А. Сантана, заради което е изгонен от страната. През 1854 г. се завръща в Мексико. Заема поста министър на правосъдието. Той е един от авторите на конституцията (1857 г.) и на редица антиклерикални закони. През 1858-1861 г. е начело на правителството, ръководи разгрома на реакционерите в периода на Гражданската война (1858-1860 г.). Участва активно в разработването на законите за реформата от 1859 г. През 1861-1872 г. е президент на страната. Ръководи борбата срещу англо-френско-испанската интервенция и вътрешната реакция, завършила с пълна победа на мексиканския народ. 

1685 г. 

Роден е Йохан Себастиан Бах - немски композитор и органист. От 1703 г. до 1723 г. работи като придворен и църковен музикант в Арнщат, Ваймар, Мюлхаузен, Кьотен. От 1723 г. до края на живота си е органист в църквата "Св. Тома" в Лайпциг. Творчеството на Бах е връх в изкуството на предкласиците. Автор на около 300 религиозни и 20 светски кантати, пасиони, прелюдии, токати и фуги за орган и за пиано, сюити, концерти за цигулка и др. Негови произведения са: "Коледна оратория", "Меса в си-минор", "6 Бранденбургски концерта" и др. Около 30 творби са написани по поръчка на светски лица. Бах пише и теоретичния труд "Изкуството на фугата" (1748-1750 г.). Синовете му също са композитори. От 1950 г. в Лайпциг на всеки 4 години се провежда международен конкурс на името на Бах. 

На тази дата умират:

1998 г. 

Умира Галина Сергеевна Уланова – руска балетна артистка. Учи в балетното училище в Ленинград (днешен Санкт Петербург) в класа на майка си. От 1944 г. до 1960 г. е солистка на балетната трупа на Болшой театър в Москва. Нейното изпълнение на Жулиета в балета “Ромео и Жулиета" от С. С. Прокофиев е сред върховете на балетното изкуство. Ролите, които й носят световна известност, са Одета-Одилия от “Лебедово езеро", Маша от “Лешникотрошачката" и Аврора от “Спящата красавица" от Чайковски, Жизел от едноименния балет на А. Адам, Мария от “Бахчисарайски фонтан" от Б. Асафиев и много други. Танцовото и изкуство развива традициите на руската хореографска школа. 

1947 г. 

Умира Джозеф Баркрофт - английски физиолог. Полага основите на учението за дихателната функция на кръвта. Освен това предлага методика за определяне на количеството газове в кръвта с помощта на конструиран от него апарат. Баркрофт изучава влиянието на солите и киселините върху способността на хемоглобина да се свързва с кислорода, изследва и ролята на дифузията при прехода на кислорода от алвеолите в кръвта, влиянието на пониженото атмосферно налягане върху дихателните функции на кръвта. През последните години от живота си работи в областта на ембриологията. От 1926 г. е професор в Кеймбриджкия университет, член е и на Лондонското кралско дружество. 

1938 г. 

Умира Джон Бейтс Кларк - американки икономист, известен с теорията си за пределната производителност. Получава образование в университета Браун, колежа Амхърст и университета в Хайделберг. През по-голямата част от академичната си кариера, от 1895 г. до 1925 г. е професор в Колумбийския университет. Основното му постижение в Distribution of Wealth (1899 г.) е свързано с разпростирането на маргинализма върху проблемите на производството и разпределението чрез използване принципа на пределната производителност. 

1936 г. 

Умира Александър Константинович Глазунов – руски композитор, диригент, общественик и музикален деятел.  Учи композиция в Петербургската консерватория, на която става ректор от 1905 г. до 1928 г. Изявява се като един от най-големите руски композитори, продължаващи традициите на “Могъщата група" и Чайковски. Творчеството му засяга всички области на музиката. Автор е на симфонии, кантати, сюити, увертюри и др. Довършва заедно с Римски Корсаков операта “Княз Игор" от Бородин. 

1933 г. 

Умира Иржи Поливка - чешки лингвист, фолклорист и литературен историк. Той подкрепя теорията за миграциите (заимстванията) на Т. Банфи. Автор е на фундаментални трудове, посветени на славянските народни приказки. Поливка отделя голямо внимание на художествената форма на приказките ("Славянски приказки", 1932 г. и др.). Той изучава историята на старата и новата литература на славянските народи и творчеството на руските писатели от ХIХ в. Особено ценни са трудовете му по славянска диалектология. Поливка е професор в Карловия университет в Прага (1895 г.) и член-кореспондент на Чешката академия на науката и изкуствата (1901 г.). 

1907 г. 

Умира Михаил (Мише) Спиров Развигоров – македонски революционер. Той учи в педагогическо училище в Кюстендил и Казанлък. През 1895 г. става учител в Щип и влиза в революционната организация. По време на Винишката афера (1897 г.) е арестуван и заточен в Мала Азия. Сред освобождението си през 1902 г. се завръща в Македония и участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. След поражението на въстанието е щипски районен войвода. Развигоров участва в работата на Рилския конгрес на Вътрешната македоно-одринска организация (ВМОРО) през 1905 г. Четата му води тежко сражение с турските войски, в което Развигоров се самоубива, за да не попадне в ръцете на врага. 

За изготвянето на историческата справка на “Фокус" са използвани следните източници: 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.; 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.); 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); 

Фамилна енциклопедия “Larousse"; 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; 

Българска военна история - БАН, 1989 г.; 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Исторически бюлетин – на “The New York Times"; 

Исторически бюлетин – на “The History Channel"; 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes"; 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;