През 1871 г. в имението си край Крайова е убит Петър Берон. Той е виден възрожденец- учен, енциклопедист, просветен деец, педагог, естественик, лекар и философ. Роден е в Котел, където учи първоначално при поп Ст. Владиславов (по-късно Софроний Врачански). След това учи и в гръцкото училище в Букурещ. От 1821 г. до 1825 г. учителства в Брашов, а от 1825 г. до 1831 г. следва медицина в Мюнхен (Германия). След това до 1841 г. Берон работи като лекар в Крайова. От 1843 г. до края на живота си се занимава предимно с научна дейност. Най-големи са неговите заслуги в областта на българското просветно дело. Като учител в Брашов през 1824 г. съставя първия български учебник - "Буквар с различни поучения" ("Рибен буквар"). В него са засегнати въпроси от различни области на знанието и това му придава характер на малка енциклопедия. Освен това "Рибен буквар" е написан на жив, говорим български език и това го прави леснодостъпен за децата. С него Берон се изявява като първия български педагог, обявяващ се решително за светско образование. С "Рибен буквар" той поставя началото на нов етап в българското просветно дело. Берон подпомага образователното дело в българските земи, като дава средства за откриване на светски училища в различните краища на страната. Той написва около 20 научни труда. Живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага, Атина. Владее 9 езика. Голяма част от наследството си завещава на български училища. През 1964 г. сърцето му (балсамирано още при смъртта му) е пренесено в Котел. През 1909 г. чрез закон се задължават изселващите се от Северна Добруджа българи да продават земите си по занижени цени на румънската държава. Дадени са политически права на населението в Северна Добруджа. На тази дата е родена Искра Димитрова Радева - българска драматична актриса. На 21 март умира генерал Никола Бакърджиев.  

2013 г. 

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина“ първа степен  на Жак Баро, член на Конституционния съвет на Френската република. 

2011 г. 

Президентът на Република България присъжда Орден "Св. св. Кирил и Методий“ огърлие на Искра Радева. 

2007 г. 

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина“ първа степен на: 

1. Франк-Валтер Щайнмайер 

2. Гернот Ерлер 

2006 г. 

Италия ратифицира договора за присъединяване на Българя и  Румъния към ЕС по време на председателството на своето правителство. 

2003 г. 

Пресдиректорът на Атлантическия клуб Максим Минчев официално е номиниран за генерален директор на Българската телеграфна агенция (БТА). Той е предложен от Кирил Милчев, депутат от Национално движение Симеон ІІ (НДСВ). 

2002 г. 

Парламентът гласува за сваляне на имунитета на бившия земеделски министър от правителството на ОДС Венцислав Върбанов. Свалянето на имунитета е поискано от главния прокурор Никола Филчев. Той отправя обвинения за престъпления по служба срещу Върбанов в качеството му на аграрен министър в правителството на Иван Костов и като председател на управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие". След сваляне на имунитета може да бъде заведено дело за извършено престъпление. Със 156 гласа народните представители от НДСВ, ДПС и "Коалиция за България" свалят имунитета на Върбанов. Против гласуват 44 депутати от парламентарната група на ОДС. В искането на главния прокурор се съдържат девет пункта, свързани с фонд "Земеделие", предприятието за трактори "Агротехника" – Карлово, компенсационен фонд "Зърно", приватизацията на "Добруджанска гора", "Геоводинженеринг", "Мелница - Плевен", отдаване под наем на държавна земя, както и неправомерно отпускане на средства на приближени на Върбанов лица. 

2001 г. 

Военният министър Бойко Ноев подписва споразумение с генералния секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън. Рамковото споразумението е за срок от 5 години. Чрез него НАТО получава право за преминаване или разполагане на военни сили на българска територия. Всяко конкретно искане от страна на пакта трябва да бъде гласувано от парламента. В член 5 е записано, че периодите за транзитно преминаване и престой, броят на личния състав, местата на разполагане и др. се договарят допълнително "между правителството и НАТО". Член 12 предвижда, силите на НАТО заедно с оборудването да имат право да преминават безвъзмездно и без ограничения през България. Българската страна се задължава да осигурява безвъзмездна охрана, "допълнителните мерки", поискани от НАТО, се заплащат. Според споразумението личният състав на НАТО не е обект на местните закони – т.е. ползва се с екстериториалност. 

1981 г. 

В Букурещ се открива първата съвместна изложба на български и румънски художници. 

1946 г. 

Първото правителство на Отечествения фронт (ОФ) подава оставка след неуспеха на преговорите с опозиционните лидери за включване на двама техни представители в бъдещия кабинет. След 9 септември 1944 г. се съставя първото правителство на Отечествения фронт, в което влизат представители на БРП (к), пладненци, звенари, социалдемократи и независими общественици. Министър-председател става Кимон Георгиев. На Първия конгрес на Отечествения фронт през март 1945 г. се очертават най-важните задачи на външната и вътрешната политика. Те включват приключване на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944–1945 г.), провеждане на парламентарни избори, укрепване на народнодемократичната власт и др. 

1945 г. 

Командващият Трети украински фронт маршал Ф. И. Толбухин поздравява Първа българска армия по случай победата в Дравската отбранителна операция и ликвидиране на немското предмостие на левия бряг на р. Драва срещу Дони Михоляц. Участие на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия. 

1937 г. 

На 7, 14, 21 и 28 март се провеждат общински избори за допълване на общинските съвети в условия на безпартийност. Забранените партии ги бойкотират и властта ги спечелва. 

1932 г. 

Състои се учредителна конференция на БЗНС “Александър Стамболийски" (Пладне). Главен секретар е д-р Асен Павлов, а органи на съюза са в. "Земеделско знаме" и сп. "Земя". Конференцията е подкрепена от емигрантите Александър Оббов и Коста Тодоров. През 1926 г. в БЗНС се обособяват две самостоятелни съюзни организации: БЗНС "Врабча 1" и БЗНС "Оранжев". БЗНС "Ал. Стамболийски" е трета, през 1933 г. тя се обединява с част от привържениците на БЗНС "Врабча 1" и се образува т. нар. БЗНС "Обединен". Съюзните организации се включват в народнофронтовското движение (1936–1939 г.). Отделни дейци на съюзните организации вземат участие в съпротивителното движение в България 1941–1944 г. В първото правителство на ОФ се включват четирима представители на БЗНС "Ал. Стамболийски". 

1924 г. 

Българското правителство учредява Висша кооперативна школа. 

1924 г. 

Отменен е Законът за допитване до народа за виновността на 22-ма министри от кабинетите на Гешов-Данев и Малинов-Костурков. Те са обвинени като отговорни за обявяването на Балканските войни и на Първата световна война, съответно и за последвалите ги две национални катастрофи. 

1923 г. 

Коста Томов, Марко Турлаков  и Христо Манолов образуват народовластнически БЗНС с печатен орган вестник "Обнова". Българският земеделски народен съюз (БЗНС) е политическа организация на селячеството, образувана през декември 1899 г. До 1902 г. има професионално – просветителски характер, след което се превръща в политическа партия. Обявява се за защитник на дребните селски стопани и отстоява тезата за самостоятелна водеща роля на селячеството. Възприема съсловния принцип, според който българското общество се дели на съсловия, основното от които е селското. Поради това България трябва да се управлява именно от това население. В редовете на партията могат да членуват всички селяни, независимо от имущественото състояние. Съюзът се стреми към ограничаване на едрото земевладение и към създаване на кооперативни сдружения. Обявява се категорично срещу личния режим на княз Фердинанд I и води борба за укрепване на конституционно-парламентарното управление на страната. Разнородният социален състав на съюза обуславя съществуването на различни политически течения. През 1918 г. е образувана съюзна организация – Български земеделски народовластнически съюз, а през 1919 г. – политическа формация БЗНС "Стара Загора". След изборите през август 1919 г. БЗНС управлява страната в коалиция с Народната и Прогресивнолибералната партия. В резултат на изборната победа през май 1920 г. е образувано самостоятелно правителство на БЗНС с министър-председател Александър Стамболийски. По време на неговото управление се приемат законите за увеличаване размера на държавните земи и за трудовата поземлена собственост. С тях се определя размерът на притежаваната земя до 300 дка. От образувания държавен поземлен фонд се раздават земи на безимотните и малоимотните селяни и на бежанците, прогонени от родните им места след отнемането на български територии според Ньойския мирен договор (1919 г.). Приема се закон за трудовата повинност. Въвежда се подоходен данък. С държавния преврат на 9 юни 1923 г. правителството на БЗНС е свалено от власт, а Александър Стамболийски – убит. По време на управлението на сговористкото правителство загиват видните земеделски дейци: П. Д. Петков, Д. Грънчаров, П. Янев, К. Павлов, М. Петков, Хр. Косовски. През 1926 г. в БЗНС се обособяват две самостоятелни съюзни организации: БЗНС "Врабча 1" и БЗНС "Оранжев", а през 1932 г. и трета – под името БЗНС "Ал. Стамболийски", която през 1933 г. се обединява с част от привържениците на БЗНС "Врабча 1" и се образува т. нар. БЗНС "Обединен". Съюзните организации се включват в Народнофронтовското движение (1936–1939 г.). Отделни дейци на съюзните организации вземат участие в съпротивителното движение в България – 1941-1944 г. БЗНС "Врабча 1" заедно с другите партии на легалната опозиция формира коалиционно правителство начело с Константин Муравиев (2–8 септември 1944 г.). В първото правителство на Отечествения фронт се включват четирима представители на БЗНС "Александър Стамболийски". През 1945 г. е образувана съюзна организация БЗНС "Никола Петков", която е забранена със закон през февруари 1947 г., а нейният лидер е осъден на смърт и екзекутиран. Печатни органи на БЗНС са в. "Земеделско знаме", списание "Земледелска мисъл", вестник "Победа", вестник "Защита", вестник "Земледелска защита", вестник "Земледелска отбрана", вестник "Обнова", вестник "Народна защита", вестник "Народно знаме", вестник "Земеделско възраждане", вестник "Земледелска правда", вестник "Нива", вестник "Селски глас", вестник "Младо село", вестник "Народно земеделско знаме". 

1922 г. 

Приема се Закон за общ български правопис, узаконяващ въведените от кабинета изменения. На 1 юли 1921 г. се въвежда опростен правопис по предложение на комисия начело с проф. Александър Теодоров-Балан ( на снимката). Премахват се крайните ерове, двойното "е" и кръстатото "ъ". С постановление № 6068 на правителството от 7 ноември 1922 г. се забранява издаване на вестници по стария правопис. 

1910 г. 

Издава се царски указ, с който се учредява Главна дирекция на статистиката. Тя поема функциите на Статистическото отделение, формирано още през 1880 г., наречено от 1897 г. Дирекция на статистиката. Дирекцията се занимава със събиране, обработване и публикуване на статистически сведения за състоянието на страната. Има четири отделения: административно-редакторско, за индустрията и земеделието, за търговията, съобщенията и финансите и за правосъдието, просвещението и войната. Данните за населението са предмет на обхват от първото отделение. Със закон от 29 март 1921 г. на мястото на четирите отделения се създават три отдела: демографски, стопански и културно-политически, всеки от които разполага със свои отделения и бюра. В това състояние Главната дирекция съществува до 1947 г. От 1948 г. преминава на подчинение към Държавна планова комисия. 

1909 г. 

Чрез закон се задължават изселващите се от Северна Добруджа българи да продават земите си по занижени цени на румънската държава. Дадени са политически права на населението в Северна Добруджа. 

1899 г. 

В с. Баладжа (днес Стожер), Варненско, се провежда окръжно събрание на земеделските дружини. То избира Окръжен комитет с председател Юрдан Пекарев и на 28 март изработва програма и устав на земеделска партия. На следващите избори за Народно събрание е спечелен първият депутатски мандат в Провадия. Юрдан Николов Пекарев е политически деец, журналист. Роден е на 6 август 1866 г. в Хаджиооглу Пазарджик (днес Добрич). Завършва гимназия във Варна и Земеделско училище "Образцов чифлик" край Русе, след което работи като учител из Добричко. През 1897 г. става председател на създадената от него първа земеделска дружинка в България. На Учредителния конгрес на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) през 1899 г. е избран за член на Централния управителен комитет. През 1900 г. е един от ръководителите на селските бунтове против връщането на десятъка във Варненско. След потушаването им емигрира в Румъния. Осъден задочно на смърт, Пекарев се завръща в България след амнистията през 1901 г. През 1918 г. напуска БЗНС и образува Български земеделски народовластен съюз. От 1921 г. до 1923 г. е кмет на Варна. През 1931–1932 г. е избран за председател на Управителния съвет на БЗНС "Оранжев". Пекарев развива и активна журналистическа дейност. Главен редактор е на вестниците "Акциз" и "Нова борба" (1898–1923 г. с прекъсване), редактор е на вестник "Странджа" (1896–1899 г.) и "Отглас" (1900-1901 г.). Публикува материали във вестниците "Защита", "Народна дума", "Земледелско знаме" и др. Издава книги: "История на земеделското движение", "Моите политико-обществени спомени" и др. Юрдан Пекарев умира на 20 май 1953 г. 

1895 г. 

Митрополит Климент Търновски е посрещнат тържествено в Търново, след като е амнистиран. На рождения ден на княз Фердинанд, на 14 февруари 1893 г., той държи проповед за "неделя на православието", на която изразява неодобрение от предстоящите промени в конституцията за вярата на престолонаследника. Той е арестуван и е осъден на вечно заточение в Гложенския манастир. След падането на Стамболов е амнистиран. 

1883 г. 

По предложение на Кръстьо Мирски във Варна се учредява дружество "Книжовна дружина", което по-късно основава Варненската библиотека. Кръстьо Мирски е общественик, книжовен деец, роден в Котел. След Освобождението е съдия в Тулча, Балчик, Варна и Русе. През 1888–1890 г. и 1905–1906 г. е кмет на Варна. Той многократно е народен представител. Публикува материали за обучението и възпитанието на децата: "Буквар по звучната метода", "Читанка", "Кратки наставления за възпитанието на децата" и др. 

1879 г. 

Готов е рапортът за основните положения, върху които да се изгради Българската конституция. Във връзка с обсъждането на проекта за Органически устав, изработен от руския юрист С. И. Лукиянов, е избрана 15-членна комисия, която да изработи рапорт за основните положения, върху които да се структурира конституцията. В хода на обсъжданията сред депутатите се формират две политически течения: консервативно и либерално. Консерваторите изразяват интересите на търговско-лихварската и земевладелската буржоазия. Те се обявяват за по-силна княжеска власт и за ограничаване участието на народа в управлението. Либералите представляват селската и градската средна и дребна буржоазия. Те се стремят да разширят правата на народа. Рапортът отразява възгледите на консерваторите за държавно устройство. В него се предлага въвеждането на имуществен и образователен ценз, създаване на Сенат (горна камара), който да тълкува конституцията, да потвърждава приетите от Народното събрание закони и др. Либералите отхвърлят рапорта и по тяхно настояване се преминава към обсъждането на проекта член по член. В резултат на това е отхвърлено предложението за създаване на Сенат. Законодателната власт се поема от Народно събрание, което бива два вида – Обикновено и Велико. Не се приема предложението за въвеждане на ценз за избирателите. Министерствата се намаляват от седем на шест. Отхвърлен е проектът Народното събрание да дава като дарения на княза държавни имоти. Забраняват се всякакви отличия освен военните. Приема се забрана за прилагане на непредвидени в закона наказания, а също конфискуване на имоти. Разширени са политическите и гражданските свободи на народа. Българската църква остава неделима от Българската екзархия, независимо къде се намира нейното седалище. Премахва се изразът, подчертаващ васалната зависимост на България спрямо Високата порта. Отхвърлят се постановлението, запазващо привилегиите за чужденците по силата на сключените от Османската империя капитулации. Определя се също видът и цветът на националното знаме. Търновската конституция се приема на 16 април 1879 г. Новоприетите разпоредби я превръщат в една от най-демократичните за онова време конституции в Европа. 

1871 г. 

В имението си край Крайова е убит Петър Берон. Той е виден възрожденец- учен, енциклопедист, просветен деец, педагог, естественик, лекар и философ. Роден е в Котел, където учи първоначално при поп Ст. Владиславов (по-късно Софроний Врачански). След това учи и в гръцкото училище в Букурещ. От 1821 г. до 1825 г. учителства в Брашов, а от 1825 г. до 1831 г. следва медицина в Мюнхен (Германия). След това до 1841 г. Берон работи като лекар в Крайова. От 1843 г. до края на живота си се занимава предимно с научна дейност. Най-големи са неговите заслуги в областта на българското просветно дело. Като учител в Брашов през 1824 г. съставя първия български учебник - "Буквар с различни поучения" ("Рибен буквар"). В него са засегнати въпроси от различни области на знанието и това му придава характер на малка енциклопедия. Освен това "Рибен буквар" е написан на жив, говорим български език и това го прави леснодостъпен за децата. С него Берон се изявява като първия български педагог, обявяващ се решително за светско образование. С "Рибен буквар" той поставя началото на нов етап в българското просветно дело. Берон подпомага образователното дело в българските земи, като дава средства за откриване на светски училища в различните краища на страната. Той написва около 20 научни труда. Живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага, Атина. Владее 9 езика. Голяма част от наследството си завещава на български училища. През 1964 г. сърцето му (балсамирано още при смъртта му) е пренесено в Котел. 

1871 г.  

Димитър Ценович пристига в Белград, където се среща с министър-председателя Радивой Милойкович и със Светозар Милетич. На 14 декември 1870 г. сръбският политически деец Алимпие Василевич е отправил писмо до Димитър Ценович, в което от името на правителството го кани да пристигне в Белград, за да започнат преговори за общи действия срещу Високата порта. В началото на март 1871 г. емигрантските дейци в Букурещ решават да изпратят Димитър Ценович в Белград за започване на преговори със сръбското правителство. 

На тази дата са родени:

1952 г. 

Родена е Нери Юлиева Терзиева - българска журналистка. След като завършва Софийския университет “Св. Климент Охридски" става редактор в Телевизионен център “Пловдив". Нери Терзиева е автор и репортер на предаването “Пазар за милиони". Водеща е на “По света и у нас". Тя е основател и директор на “Ефир 2" в Българската национална телевизия. Автор е на проекта “Темпо" на Национална независима телевизия, спечелил конкурс в XXXVI Народното събрание. Била е говорител на Президента Петър Стоянов. 

1951 г. 

Родена е Искра Димитрова Радева - българска драматична актриса. През 1973 г. тя завършва ВИТИЗ (днес НАТФИЗ). От 1973 г. е в трупата на Младежкия театър. Искра Радева участва в редица постановки: “Хубавата Мария", "Любов необяснима", "Една чанта мечти" и др. Има значителни постижения в тв театър: "Мотопедът" (1975 г.), "Съдии на самите себе си" (1977 г.), "Стъклената менажерия" (1977 г.), "Варшавска мелодия" (1978 г.), "Иванко" (1978 г.), "Емилия Галоти" (1979) г., "Владетелят на света" (1979 г.), "Рози за д-р Шомов" (1984 г.), "Пази се от ягуар" (1989 г.), "Бродът" (1989 г.), "Аз съм твоят брат" (1991 г.), "Луд съм по теб" (2001 г.). Тя се снима също във филмите:"Оцеола" (1972 г.), "Хирурзи" (1977 г.), "Отрова в извора" (тв, 1978 г.), "Насрещно движение" (тв, 1978 г.), "Почти ревизия" (тв, 1983 г.), "Маневри на петия етаж" (1985 г.), "Дълъг ден" (тв, 1988 г.), "Битката за река Бяла Сазлийка" (тв, 1986 г.), "Тони" (1991 х.), "Професията на мисис Уорън" (1996 г.). През 1997 г. напуска Младежкия театър, а през 1999 г. създава свой театър "Искри и сезони". През 2000 г. Искра Радева поставя шоуспектакъла "Сбогом, 20-ти век" . 

1921 г. 

Роден е Борис Априлов (псевдоним на Атанас Василев Джавков) - български писател и сценарист, работещ в областта на детската литература: "Приключенията на Лиско" (1957 г.). Сценарист на популярния юношески трилър "Петимата от Моби Дик" (1970 г.). Негови съчинения са "Папагалчето и пеперудката", приказка (1968 г.), "Приключенията на Лиско по море", роман за деца и възрастни (1968 г.; 1982 г.), "Избрани разкази и повести" (1971 г.), "Новите приключения на Лиско" (1973 г.), "Най-новите приключения на Лиско. “Привидението и Голяма награда", “Повести за деца" (1975 г.), "Отбраната на Спарта", “Разкази и новели" (1982 г.); "Далечно плаване", “Повести" (1988 г.) и др. 

1898 г. 

Роден е Йордан Стефанов Стратиев – български поет и преводач. Завършва право в Софийския университет през 1921 г. Дипломатически чиновник е в Румъния, Югославия, Белгия, Чехословакия и Австрия. Член е на СБП. За пръв път издава свои материали през 1917 г. в списание “Общ подем" Единствената му стихосбирка “Велики петък" излиза след погрома на септемврийския селски бунт от 1923 г. и издава настроения на тъга и несигурност. Превежда от руски и румънски език. 

На тази дата умират:

1954 г. 

Умира Никола Петров Бакърджиев – български генерал. Завършва военна академия в Италия. През Първата световна война е в Главния щаб на армията. Преди Втората световна война е началник щаб, а през 1930 г. става министър на войната. 

1907 г. 

Умира Михаил (Мише) Спиров Развигоров – македонски революционер. Той учи в педагогическо училище в Кюстендил и Казанлък. През 1895 г. става учител в Щип и влиза в революционната организация. По време на Винишката афера (1897 г.) е арестуван и заточен в Мала Азия. Сред освобождението си през 1902 г. се завръща в Македония и участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. След поражението на въстанието е щипски районен войвода. Развигоров участва в работата на Рилския конгрес на Вътрешната македоно-одринска организация (ВМОРО) през 1905 г. Четата му води тежко сражение с турските войски, в което Развигоров се самоубива, за да не попадне в ръцете на врага. 

За изготвянето на историческата справка на “Фокус" са използвани следните източници: 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.; 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.); 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); 

Фамилна енциклопедия “Larousse"; 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; 

Българска военна история - БАН, 1989 г.; 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Исторически бюлетин – на “The New York Times"; 

Исторически бюлетин – на “The History Channel"; 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes"; 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;