Православната църква почита паметта на св. св. Константин и Елена. Денят е празник и на нестинарите. На 21 май 1894 г. вестник "Свободно слово" публикува програмата на правителството на Съединената легална опозиция начело с Константин Стоилов: демократизиране на управлението и възстановяване на гражданските права. През 1911 г. в сражение с турския аскер край село Журче, Демирхисарско, загива войводата от Крушово Блаже Биринчето. На този ден през 1920 г. е съставено самостоятелно правителство на БЗНС начело с Александър Стамболийски. През 1968 г. Политбюро на ЦК на БКП приема решение за написване на многотомна история на България, като вниманието се насочва и към "проблемите на образуването и утвърждаването на българската нация, към националноосвободителното движение и културен възход на българския народ през Възраждането; към изграждането на българската държава след Освобождението в 1878 и борбите на българския народ за национално обединение".

На 21 май са родени: Димитър Воев- поет и музикант, Кирил Любомиров Топалов - литературен критик, белетрист и драматург, Павел Иванов Герджиков – оперен певец, езиковедът Константин Петров Попов, Стефанов Янков - поет, критик и преводач, политикът Димитър Манолов Нейков, Борис Иванов Бакалов–поет и юрист, Тодор Марков Марков - генерал-майор от българската армия.

На 21 май умира актрисата Златина Иванова Недева.

2014 г.

Георги Аспарухов е награден посмъртно от президента Росен Плевнелиев с орден "Стара планина“ първа степен "за изключително големите му заслуги в областта на спорта“.

Ваня Гешева е наградена от президента Росен Плевнелиев с орден "Стара планина“ първа степен "за изключително големите ѝ заслуги в областта на спорта“.

Ивана Тодорова е наградена от президента Росен Плевнелиев с орден "Стара планина“ първа степен "за изключително големите ѝ заслуги в областта на спорта“.

Стоян Хранов е награден от президента Росен Плевнелиев с орден "Стара планина“ втора степен "за изключително големите му заслуги в областта на спорта“.

2012 г.

В Чикаго приключва най-голямата в историята на НАТО среща на върха. Българският президент Росен Плевнелиев обявява, че България ще финансира Афганистанските сили за сигурност с 500 хил. долара годишно след 2014 г.

2008 г.

Константин Павлов е награден с орден Св. св. Кирил и Методий“ огърлие "за особено значимите му заслуги за развитието на културата и изкуството“

2006 г.

Членове на партия “Атака" се събират в Пловдив, в очакване привържениците на Мендерес Кунгюн да се появят в хотел “Тримонциум", където се очаква да бъде учредена организация на турското малцинство. Активистите на “Атака", водени от Павел Шопов, очакват пресконференцията на Кунгюн, който обаче не се е появява. На 19 февруари 2006 г. в декларация до парламента и посланиците на всички европейски държави у нас сдружението "Миллет Тракия" и Националната асоциация на малцинствата искат регламентиране чрез нарочен запис в Конституцията на турско национално малцинство в България. Авторът на декларацията Мендерес Кунгюн заявява, че в България има етническа криза, а ДПС е "туморно образувание в политическата система, което трябва да бъде отстранено хирургически преди влизането ни в ЕС". Някои от основните искания в декларацията са турският език да стане втори официален език в държавата, правителството публично да декларира, че българските граждани имат право на свободно народностно самоопределение, статутът на политическите права и задълженията на малцинствата да се уреди със специален закон за малцинствата, да отпадне конституционната забрана за учредяване на етнически партии, да се открие Държавен турски университет с цел закрилата на езиковото и културното наследство на турското малцинство и изучаването на турски език да стане задължително за всички български граждани, които се самоопределят като турци. Скоро след обявяване на подписката ВМРО сезира прокуратурата и прокурорът Димитър Димитров образува преписка по този сигнал. В началото на май тази година Мендерес Кунгюн обявява, че в края на месеца в Пловдив ще бъде създадена нова организация на турското малцинство, която няма да има нищо общо нито с Движението за права и свободи, нито с добилата лоша слава националистическа партия на Адем Кенан “Турска демократична партия". Учредители на новото политическо сдружение са Мендерес Кунгюн и още 50 души. Кунгюн е бивш активист на СДС и съветник от НДПС. Новото турско обединение има за цел да защитава интересите на малцинствата и да се бори за тяхната интеграция в обществото. Според инициаторите организацията "стъпва" изцяло върху Европейската конвенция за малцинствата.

На 18 май 2006 г. областният организатор на ВМРО - Пловдив Георги Шопов изпраща сигнал до Главния прокурор на Република България, Районна прокуратура Пловдив, началника на РДВР - Пловдив и кмета на район "Централен", за опитите на Мендерес Кунгюн да учреди на 21 май, от 12 часа, в зала "Пълдин" на хотел "Тримонциум", национална организация на турското малцинство в България. Протестът е срещу опита за създаване на организация на етнически признак, което води до подклаждане на етническа и религиозна омраза. Част от ръководството на ВМРО се срещна с главния прокурор Борис Велчев. Той казва, че не толерира подобни прояви и те ще бъдат следени.

На 20 май 2006 г. ръководството на хотел “Тримонциум" обявява, че няма да разреши в него да се състои срещата за учредяване на партията, инициирана от Кунгюн.

2006 г.

В 10.00 часа в София официално е открит католическият храм “Свети Йосиф". Гост на откриването на катедралата в София е държавният секретар на Ватикана Анджело Судано. На церемонията присъстват вицепрезидентът Ангел Марин, министрите Меглена Кунева, Радослав Гайдарски и Стефан Данаилов, столичният кмет Бойко Борисов, Видинският митрополит Дометиан, Русенският митрополит Неофит, главният секретар на Светия синод архимандрит Наум, ръководителят на делегацията на Европейската комисия в България Димитрис Куркулас, апостолическият нунций Джузепе Леанца, заместник-главният мюфтия Шенол Али, български католически епископи и свещеници, дипломати, католици от страната и чужбина.

2005 г.

Лидерът на БЗНС Анастасия Мозер е удостоена с указ на президента на Франция Жак Ширак с ордена “Лежион Донер" за забележителна политическа кариера и приносите й на политик за европейската кауза.

2002 г.

Президентът Георги Първанов награждава с орден "Стара планина" - първа степен академик Благовест Сендов - за заслугите му към Република България в областта на образованието и науката и по случай неговата 70-годишнина, Вили Цанков - за изключителния му принос към българската култура и по повод неговата 50-годишна творческа дейност, Марко Ганчев - за изключителния му принос към българската култура и по повод неговата 70-годишнина, акад. Николай Тодоров – за изключителния му принос за развитието на българската наука, за активната му преподавателска и обществена дейност и по повод неговата 80-годишнина, акад. Никола Попов – за изключителния му принос за развитието и съхраняването на българската наука и висше образование, за активната му научна, преподавателска и обществена дейност, по повод неговата 80-годишнина и по случай 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, Любка Рондова – за изключителния й принос към българската култура, по повод навършването на 40 години творческа дейност и по случай 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, Лиляна Барева – за цялостното й творчество в областта на музикалното изкуство и по повод нейната 80-годишнина и на Йосиф Цанков (посмъртно) - за изключителните му заслуги към българското музикално изкуство. Орденът получава неговата дъщеря Анастасия Стоянова. Президентът награждава с орден “Стара планина"- втора степен, Любен Кулишев - за неговите заслуги към външната политика на Република България и по повод 80 години от рождението, и Елка Деспотова – за големите й заслуги в областта на преподавателската дейност и по случай 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Орден “Мадарски конник" – първа степен получава Марк Войлстеке – генерален директор на Колежа на Европа в Брюж. Орденът му се връчва за големите му заслуги за подготовката на българската администрация в процеса на присъединяването на страната към Европейския съюзи и по повод неговата 55 годишнина.

2001 г.

След поправките в закона за достъпа до досиетата на бившата Държавна сигурност Комисията по досиетата оповестява, че 129 народни представители в парламентите от 1990 г. до момента са били щатни или нещатни сътрудници на ДС или на Разузнавателното управление при Генералния щаб на армията. Безспорни доказателства за принадлежност към бившата ДС има за 52-ма депутати. За 51 картотекирани лица липсват лични и работни дела. За 21 няма безспорни доказателства за принадлежност към бившата ДС. Проверени са 1225 народни представители от VII Велико народно събрание и от XXXVI, XXXVII и XXXVIII обикновено народно събрание. Съгласно закона е решено да бъдат огласени имената на лицата с безспорни доказателства. За тези хора са намерени подписани от тях декларации за сътрудничество, написани лично агентурни донесения и разписки за получени от ДС възнаграждения.

1997 г.

XXXVIII Народно събрание гласува новия кабинет, оглавен от лидера на СДС Иван Костов. Иван Йорданов Костов е икономист, математик, политически и държавен деец. Роден е на 23 декември 1949 г. в София. През 1974 г. завършва висше образование във Висшия икономически институт "Карл Маркс" - София. Същата година става асистент в същото учебно заведение. Пет години по-късно става главен асистент в катедра "Научен комунизъм" на Висшия машинно-електротехнически институт "Вл. Илич Ленин", София. През 1982 г. завършва второ висше образование в СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Математическо моделиране на икономическите процеси".

След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Избран е за председател на Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили (СДС) в края на април 1994 г., а на XI национална конференция (2000 г.) е преизбран. Заема и отговорни държавни постове: министър на финансите в правителството на Димитър Попов (1990-1991 г.). Същия пост заема и в правителството на Филип Димитров (1991-1992 г.). Депутат е в VII Велико народно събрание и в ХХXVII, ХХXVIII и ХХXIX Народно събрание. Министър-председател е на България (1997-2001 г.). След загубата на парламентарните избори от ОДС през юни 2001 подава оставка и от лидерския пост на СДС. След като за лидер на СДС е избрана Надежда Михайлова, през 2004 г. Иван Костов оглавява групата народни представители, които се отделят от СДС в нова парламентарна група на ОДС, а по-късно основава партията Демократи за силна България, която участва в парламентарните избори през 2005 г. От 11 юли 2005 г. е депутат в XL НС, председател е на ПГ “Демократи за Силна България".

1939 г.

Филарет Ловчански е избран за ловчански митрополит. Светското му име е Атанас П. Атанасов. Той е роден във Варна на 26 октомври 1901 г. Духовникът завършва гимназия в родния си град и Богословския факултет в СУ "Св. Климент Охридски". Служи като проповедник във Варненско-Преславската митрополия. В края на януари 1930 г. приема монашество и от есента на 1933 г. е протосингел при неврокопския митрополит. През 1935 г. и първата половина на 1936 г. Филарет Ловчански е на специализация в Страсбург. След завръщането си е протосингел в Софийската митрополия. В края на октомври 1938 г. е ръкоположен за епископ Знеполски. Умира на 28 юни 1960 г.

1930 г.

За първи път се отбелязва деня на Пазарджик. Празникът на града се чества в деня на Св. св. Константин и Елена.

1922 г.

Пред дома му в центъра на София е убит Александър Греков, председател на Народния сговор и директор на в. "Слово". Той е роден в София на 5 декември 1884 г. и е син на Димитър Греков. Завършва право в Париж и се отдава на дипломатическа дейност. След приключването на Междусъюзническата война 1913 г. е включен в състава на българската делегация, която води преговорите в Цариград за подписване на мирен договор между България и Турция. След началото на Първата световна война 1914–1918 г. Греков оглавява Българската легация в Париж, а по-късно в Стокхолм. След подписването на Солунското примирие 1918 г. той е български дипломатически представител в Берн. През 1919 г. е изпратен като комисар към щаба на междусъюзническото управление в Западна Тракия. Поради несъгласие с политиката на БЗНС си подава оставката през 1920 г. и насочва вниманието си към журналистическата и обществената дейност. През 1921 г. е един от създателите на Народния сговор. В организацията влизат безпартийни дейци и запасни офицери, които са против управлението на БЗНС и левите сили. Ролята на централно ръководство играе Софийският комитет, начело на който застава Греков. В края на 1921 г. и началото на 1922 г. се учредяват местни групи и в редица други градове на страната, в които има военни гарнизони. Официалното оповестяване на организацията става на 15 март 1922 г., а на 10 април започва да излиза и печатният и орган – в. "Слово". След убийството на Ал. Греков през май 1922 г. на негово място е издигнат проф. Ал. Цанков. Заедно с Военния съюз Народният сговор участва в подготовката и извършването на държавния преврат на 9 юни 1923 г. и поема управлението на страната до 21 юни 1931 г.

1920 г.

Съставено е самостоятелно правителство на БЗНС начело с Александър Стамболийски. Кабинетът съществува до 9 юни 1923 г. В него Стамболийски е и министър на външните работи и изповеданията и управляващ Министерството на войната.

1894 г.

Вестник "Свободно слово" публикува програмата на правителството на Съединената легална опозиция начело с Константин Стоилов: демократизиране на управлението и възстановяване на гражданските права. Когато на 18 май княз Фердинанд приема 15-тата оставка на Стефан Стамболов, опозиционните сили в страната са ясно очертани. Крайните русофили, които са противници на режима, са в криза, тъй като Драган Цанков е в емиграция, а Петко Каравелов в затвора. През 1893 г. обаче се създава и нов опозиционен център, групиран около Константин Стоилов, Григор Начович и Димитър Тончев. Още преди май 1894 г. монархът постепенно създава контакти с тези политически дейци. След 1892 г. Фердинанд вече не иска до стои в сянката на Стамболов. Така той установява контакт с опозицията и извършва известна предварителна подготовка за идването й на власт. След преговори и консултации е съставен коалиционен кабинет начело с Константин Стоилов. Липсата на единодействие между коалиционните партньори личи и на парламентарни избори през септември. Голяма част от депутатите обявяват принадлежността си към формираната през лятото Народна партия. В продължение на 5 години тя управлява страната, чрез назначения през декември втори кабинет на Константин Стоилов.

1865 г.

Сформира се чета в жилището на Георги Раковски, в която участват Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър и други.

1853 г.

След като изтича даденият в руския ултиматум срок, княз Александър Меншиков напуска Цариград с целия персонал на руското посолство. На 1 май 1853 г. представители на цариградските българи му предават прошение, в което поставят въпроса за независима българска църква и право на обучение на български език. В средата на май князът връчва ултиматум на Високата порта, в който се настоява Русия да получи правото да покровителства православната църква в Османската империя. В ултиматума се настоява и за смяна на министъра на външните работи Фуад паша, който е обвинен в некоректно отношение към Петербург. На следващия ден Висшият съвещателен съвет на Османската империя, председателстван от Мустафа Решид паша, отхвърля руските искания. От 46 светски и духовни сановници, участвали в заседанието, само трима гласуват за изпълнение на руския ултиматум. На основата на взетото решение Високата порта отказва да изпълни исканията на Николай І, което на практика означава нова война между Русия и Турция. Руският адмирал Меншиков е адютант на Александър I през 1812 г. Заема и длъжностите вицеадмирал, губернатор на Финландия през 1831 г и министър на войната през 1836 г. В началото на Кримската война (1853-1855 г.) княз Меншиков е назначен за губернатор на Крим. Войските му търпят поражение в битките при Алма и Акерман.

На тази дата са родени:

1965 г.

Роден е Димитър Воев, български поет и музикант.

1943 г.

Роден е Кирил Любомиров Топалов - български литературен критик, белетрист и драматург. Завършва българска филология в СУ “ Св. Климент Охридски" (1968 г.). Автор на сценариите на игралните филми “Бъди благословена" (1978 г.), “Бягай … обичам те" (1979 г.) и пиесите: “И есен идат щъркели", “Притча за Философа". Съчинения: “Споделено за поезията" (1975 г.), “Бягай … обичам те" (1976 г.), “Бунтовна светлина" (1978 г.), “Бъди благословена" (1979 г.), “Петко Славейков" (1979 г.), “Проблеми на възрожденската поетика" (1979 г.), “Оттук до хоризонта" (1979 г.).

1907 г.

Роден е Константин Петров Попов – български езиковед. През 1934 г. завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски". Специализира славистика в Германия (1942-1943 г.). Автор е на: "Говорът на с. Габаре, Белослатинско" (1956 г.), "Лексика и фразеология на П. Р. Славейков" (1958 г.), "Съвременен български език. Синтаксис" (1962 г., 4 изд. 1979 г.), "Синтактичното съгласуване в българския език" (1964 г.), "По някои основни въпроси на българския книжовен език" (1973 г.), "Местните имена в Разложко" (1979 г.), "Научното дело на видни български езиковеди от миналото" (1981 г.) и др.

1938 г.

Роден е Павел Иванов Герджиков – оперен певец. Образованието си той получава в Музикалната академия в София, специалност "Оперно пеене" при Анна Тодорова и Илия Йосифов. На сцената на Националния академичен театър за опера и балет дебютира през 1960 г. в ролята на Георги Грозника в "Янините девет братя" от Л. Пипков. Герджиков талантливо съчетава певческото с драматичното изкуство. Тридесет години той е солист в Националната опера. От 1972 г. е хоноруван преподавател по актьорско майсторство в Международната академия. Герджиков има над 100 роли в различни опери. По-известни от тях са Фигаро в "Сватбата на Фигаро" от Моцарт, Дон Жуан в "Дон Жуан" от Моцарт, Папагено в "Вълшебната флейта" от Моцарт, Дон Алфонсо в "Така правят всички" от Моцарт, Д-р Бартоло и Дон Базилио в "Севилският бръснар" от Росини, Мустафа в "Италианката от Алжир", Дандини в "Пепеляшка" от Росини, Дулкамара в "Любовен елексир", Мефистофел в "Фауст" от Гуно, Галицки в"Княз Игор" от Бородин, Гремин в "Евгений Онегин", Варлаам в "Борис Годунов", Фолстаф във "Фолстаф", Ивайло в "Ивайло" от М. Големинов, Крумов в "Антигона’43" от Л. Пипков, Найден в "Майстори" от П. Хаджиев и др. Има десетки грамофонни записи, компактдискове и стотици записи в БНР и чужди радиостанции. Гастролира в почти всички европейски страни, Япония и Австралия. Като режисьор Герджиков поставя над 40 заглавия в оперетни театри в София, Варна, Русе и Бургас. Присъдени му са международните награди "Енеску" през 1961 г., "Млади оперни певци" през 1963 г. и "Еркел" в Будапеща през 1965 г.

1894 г.

Роден е Константин Стефанов Янков - български поет, критик и преводач. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски" през 1920 г. В периода 1937-1938 г. е кмет на Плевен. Константин Янков е автор на студии за Теодор Траянов, Асен Златаров и др. Превежда и пише статии за Фридрих Ницше, Уилям Шекспир, Джордж Байрон, Оскар Уайлд и др. В отделна книга излиза преводът му на пиесата “Соната на призраците" (1976 г.) от А. Стриндберг.

1884 г.

Роден е Димитър Манолов Нейков– български политик, един от ръководителите на БРСДП.

1883 г.

Роден е Борис Иванов Бакалов – български поет и юрист. Автор е на антологията "Отломки" (1908 г., псевдоним Б. Ясенов). Негови творби са още "Помен" (1930 г.), "Некролог" (1931 г.), "Тъга" (1938 г.).

1870 г.

Роден е Тодор Марков Марков - генерал-майор от българската армия. През 1888 г. той завършва Пловдивската мъжка гимназия, през 1891 г. Военното училище в София, през 1893 г. топографска и кавалерийска школа и висш офицерски курс три години по-късно. През 1902 г. завършва Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург. Започва службата си като офицер в 1. конен Софийски полк през 1891-1899 г. През Балканската война (1912-1913 г.) Марков е началник-щаб на конната дивизия. Произведен е в звание полковник на 1 ноември 1913 г. и е изпратен като военен аташе в Цариград. Там остава до 1916 г. След това е командир на 5. конна бригада, с която воюва в Добруджа, при Тутракан и Силистра. От 1916 г. е началник-щаб на Първа армия воюва на Македонския фронт. От юли 1917 г. до края на войната е началник на 1. конна дивизия и инспектор на кавалерията.

На тази дата умират:

1941 г.

Умира Златина Иванова Недева – българска актриса. Участва в пиесите: "Възкресение" "Призраци" и др. Като режисьор в Народния театър поставя пиесите: "Сафо", "Съвест", "Медея", "Възкресение", "Терез Ракен" и др.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;