На 21 декември 1877 г. в хода на Руско-турската освободителна война руските войски водят бой при Враждебна, Софийско. Македонският научен институт (МНИ) е създаден на 21 декември 1923 г. в София. Целта му е да проучва историята, етнографията, географията и стопанския живот на Македония, да събира исторически материали за освободителните борби на македонските българи, да издава научно-литературно списание и други трудове.

На 21 декември 1971 г. самолет на БГА "Ил-18", който трябва да лети за Алжир със 73-ма пътници на борда, катастрофира на летище София. Загиват 30 души - 6-членният екипаж и 24 пътници, сред които е естрадната певица Паша Христова. Оцеляват певците Мария Нейкова, Борис Годжунов и Янка Рупкина. Причината за самолетната катастрофа не е оповестена официално. Според неофициална версия - причината е техническа неизправност на уредите за управление на самолета, който е бил излязъл от ремонт – били са погрешно свързани въжетата на елероните с кормилото на пилота и при завоя, който се опитва да направи пилота на дясно самолета се накланя рязко наляво при което лявото крило се удря в пистата от загубата на баланс самолетът се накланя на дясно и там се удря дясното крило в пистата от удара то се откъсва, при което самолетът се разбива в пистата.

На 21 декември 2001 г. при нещастен случай в столичната дискотека "Индиго" загиват 7 деца между 10 и 15 години. На 23 декември е обявен национален траур.

България и Македония установяват дипломатически отношения на 21 декември 1993 година. На 12 септември 1992 г. са открити генерални консулства на двете държави, съответно в София и Скопие. Българското генерално консулство в Скопие започва да функционира от октомври 1992 г. На 21 декември 1993 г. Република България и Република Македония издигат дипломатическото представяне на равнище посолства. Първият ни посланик е Ангел Димитров.

2008

През ноември 2008 г. Мартин Димитров се кандидатира за председател на СДС и на 21 декември 2008 спечелва вътрешните избори в партията. Въпреки това, заради неколкомесечното забавяне на вписването на новоизбраното ръководство от страна на Софийски градски съд, неговият предшественик Пламен Юруков продължава да упражнява формално длъжността си до май 2009 г., когато съдът постановява, че Пламен Юруков не може да бъде легитимен председател на СДС. Като лидер на СДС, в началото на 2009 г., Мартин Димитров става съпредседател на новоучредената политическа коалиция от партии Синята коалиция.

2007

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина" на Милчо Левиев – огърлие "за особено значимите му заслуги за развитието на културата и изкуството и по повод 70 години от рождението му“

2006

В резултат на избирането на Меглена Кунева за европейски комисар тя е освободена от поста министър по европейските въпроси. На нейно място не е предложен кандидат, постът не е закрит, а остава вакантен до 16 март 2007 г.

2001

При нещастен случай в столичната дискотека "Индиго" загиват 7 деца между 10 и 15 години. По този повод на 23 декември е обявен национален траур.

В 18.30 ч. на 21 декември 2001 г. около 600 деца напират да влязат в дискотека "Индиго". След минути вратите внезапно се отварят, под напора на тълпата 24 деца са смачкани, 7 от тях умират. Причината за смъртта е задушаване.

Едно от децата умира на място, четири - по-късно в “Пирогов", и две - в Първа градска болница.

1999

Парламентът утвърждава новото правителство на Иван Костов. Премиерът обявява необходимостта от преформулиране на приоритетите на правителството в периода на преговорите за присъединяване.

1996

БСП провежда извънреден 44-ти конгрес. Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател и като председател на партията. За нов председател е избран дотогавашният заместник-председател на БСП Георги Първанов.

1994

След изборната загуба председателят на СДС Филип Димитров подава оставка и за председател на СДС е избран икономистът Иван Костов.

Парламентарните избори за XXXVII-мо Народно събрание са проведени на 18 декември 1994 г. Коалиция БСП, БЗНС "Ал. Стамболийски" и ПК "Екогласност" печели 43,5 % и получава 125 депутатски места, СДС - 24,23 % (69), Народен съюз (БЗНС-ДП) - 6,51 % (18), ДПС – 5,44 % (15), БББ - 4,73 % (13).

1993

България и Република Македония установяват дипломатически отношения на равнище посолства.

На 15 януари 1992 г. България първа в света официално признава Република Македония за независима и суверенна държава. На 12 септември 1992 г. са открити генерални консулства на двете държави, съответно в Скопие и в София. Българското генерално консулство в Скопие започна да функционира от октомври 1992 г. На 22 февруари 1999 г. в София е подписана Декларация на министър-председателите на двете страни, която изразява общата воля за развитие на всестранни приятелски отношения между България и Република Македония, за съвместни усилия в укрепването на разбирателството, мир и стабилността в региона на Югоизточна Европа.

1993

Тридесет и шестото Народно събрание приема декларация за продължаване на сътрудничеството с НАТО и със Западноевропейския съюз при зачитане на българските национални интереси.

1971

Самолет на БГА "Ил-18", който трябва да лети за Алжир със 73-ма пътници на борда, катастрофира на летище София. Загиват 30 души - 6-членният екипаж и 24 пътници, сред които е естрадната певица Паша Христова. Оцеляват певците Мария Нейкова, Борис Годжунов и Янка Рупкина. Причината за самолетната катастрофа не е оповестена официално. Според не официална версия причината е техническа неизправност на уредите за управление на самолета, който е бил излязъл от ремонт – били са погрешно свързани въжетата на елероните с кормилото на пилота и при завоя, който се опитва да направи пилота на дясно самолета се накланя рязко наляво при което лявото крило се удря в пистата от загубата на баланс самолета се накланя на дясно и там се удря дясното крило в пистата от удара то се откъсва при което самолета се разбива в пистата.

1947

Младежките структури на политическите партии - РМС, ЗМС, ССМ, МНС "Звено", създават единен Съюз на народната младеж (СНМ) и приемат неговия устав.

1923

В София е учреден Македонски научен институт. Целта му е да проучва историята, етнографията, географията и стопанския живот на Македония, да събира исторически материали за освободителните борби на македонските българи, да издава научно-литературно списание и други трудове. Негови членове са професор Любомир Милетич, професор Александър Балабанов, професор Михаил Арнаудов, професор Иван Снегаров, Симеон Радев, Йордан Бадев, Теодор Траянов, Христо Силянов, Кръстю Сарафов и др. Пръв председател на института е професор д-р Иван Гергов - до 1928 година., след него е професор д-р Л. Милетич, който редактира списание "Македонски преглед" от 1924 година до 1943 година. Дейността на института е прекратена от комунистите през 1947 година. Възобновен е след 10 ноември 1989 година.

1901

Съставен е кабинет на Прогресивнолибералната партия начело със Стоян Данев.

Стоян Петров Данев е роден на 28 януари през 1858 г. в Шумен. Той е политически и държавен деец, юрист. Завършва гимназия в Прага и право в Париж. След завръщането си в България се отдава на адвокатска практика. Включва се и в обществено-политическия живот на страната. Влиза в редовете на Либералната партия. След разцеплението и през 1883 г.-1884 г. минава към крилото, оглавено от Др. Цанков. След правителствената промяна от май 1894 г. е привлечен от новия министър-председател д-р К. Стоилов в Народната партия, което му осигурява подпредседателско място на VIII-мо Обикновено народно събрание (1894 г.-1896 г.). Скоро обаче се завръща в предишната си партия и от 1897 г. е посочен за неин лидер (през 1899 г. тя се наименува Прогресивнолиберална партия). От февруари до декември 1901 г. е министър на външните работи и изповеданията в коалиционния кабинет от демократи и прогресивни либерали, оглавяван от П. Каравелов, а от декември 1901 г. до май 1903 г. е министър-председател и отново министър на външните работи и изповеданията. През 1907 г.-1908 г. участва в ръководството на опозиционния Патриотичен блок против втория стамболовистки режим. Председател е на V-то Велико народно събрание (1911 г.) и на XV-то Обикновено народно събрание (1911 г.-1913 г.). От 1 юни до 4 юли 1913 г. отново е министър-председател и министър на външните работи. Не успява да предотврати действията на цар Фердинанд I за обявяването на Междусъюзническата война 1913 г, завършила с неуспех за България и довела до първата национална катастрофа на страната. Явен русофил, той се обявява против въвличането на България в Първата световна война 1914 г.-1918 г. След войната е включен като министър на финансите в коалиционния кабинет на Ал. Стамболийски (октомври 1919 г.- май 1920 г.). Открит противник на последвалото самостоятелно управление на Българския земеделски народен съюз (1920 г.- 1923 г.). След обединението на Народната и Прогресивнолибералната партия в една формация, Стоян Данев е един от нейните водачи. Играе роля и в образувания през 1922 г. Конституционен блок. След провала на замислената от този блок акция против земеделското правителство през септември 1922 г. е арестуван и хвърлен в шуменския затвор, където заедно с други министри от неговия кабинет и кабинета на Ал. Малинов изчаква изправянето си пред държавен съд като един от виновниците за първата национална катастрофа. След последвалия държавен преврат на 9 юни 1923 г. е освободен от затвора. Влиза в редовете на новооснования Демократически сговор, но поради напреднала възраст отказва да заеме отговорни постове в него. След падането на сговористкия режим през 1931 г. се оттегля изцяло от активна политическа дейност. Умира на 30 юли 1949 г.

1887

Правителството учредява възпоменателен медал "За възшествието на княз Фердинанд I през 1887 година" в три степени. С I-ва степен са наградени 699 души, с II-ра степен - 1019 и с III-та степен - 475.

1877

Руските войски водят бой при Враждебна. През 1877-1878 г. се води война между Русия и Турция, която довежда до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на Българската държава. Тя е предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина 1875-1878 г., с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание 1875 г., Априлското въстание 1876 г. в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).

Русия полага усилия за уреждане на Източната криза по дипломатически път. За целта е свикана Цариградската конференция 1876-1877 г. След нейния неуспех войната става неизбежна.

1856

С указ на император Александър II на руското Министерство на просвещението е наредено да се оказва максимално съдействие на млади българи, сърби и други южнославяни, идващи на учение в Русия. На основата на указа, по-късно е издадена секретна заповед до управителите на Киевския, Одеския и Харковския учебен окръг, с която местните власти се задължават да освобождават от такси и да осигуряват стипендии за всички младежи от славянски произход, пожелали да учат в Русия.

На тази дата са родени:

1945

Родена е Мария Янкова Нейкова - българска певица, композитор. Завършва Школата за естрадни певци към бюро "Естрада" през 1968 г. и Висшия музикален педагогически институт в Пловдив през 1985 г. От 1969 г. до 1973 г. е солистка на оркестър "София", концертира от 1968 г. Печели първа награда на фестивала "Златният Орфей" през 1969 г. (в дует с М. Белчев). В началото на 70-те години особено популярна е песента и от филма "Козият рог". Авторка е на над 100 естрадни песни, на музика за филми и театрални спектакли, на детски песни. През 1975 г. и 1987 г. "Балкантон" издава 2 нейни албума, вторият от които е авторски. Заедно с поетесата Н. Захариева е автор на повече от 100 песни за български певци.

Албуми: "М. Н." (1975 г.), "М. Н." (1987 г.), "М. Н. за себе си и другите" (1990 г.). Мария Янкова Нейкова умира през 2002 година.

1841

Роден е Димитър Поптенев Енчев - български възрожденски учител, просветен и читалищен деец. Учи във Военномедицинската академия в Цариград, завършва Историко-филологическия факултет на Киевския университет през 1866 г. Учителства в Габрово и Русе. Участва в Учредителното събрание в Търново; след Освобождението - окръжен управител във Варна и Севлиево; кмет на Силистра, където умира. Автор е на публицистични материали в периодичния печат, преводач и съставител на учебна литература. Димитър Поптенев Енчев умира през 1882 г.

На тази дата умират:

1975

Умира проф. Кирил Мирчев - езиковед, специалист по старобългарски език. Роден през 1902 г. в Битоля. Завършва славянска филология в Софийския университет, специализира в Краков. От 1929 г. последователно е асистент, доцент и професор от 1941 г. Проф. Кирил Мирчев е ръководител на катедрата по история на българския език. Работи върху историята на старобългарския език и по проблемите на българската диалектология. Автор е на труда "Историческа граматика на българския език", на "Неврокопският език", "Константин-Кирил, създател на старобългарския книжовен език" и др. Заедно с Христо Кодов издава Енинския апостол.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.