През 1737 г. в София е обесен самоковският владика Симеон, който е сред организаторите на въстанието в Нишко и Пиротско. На тази дата през 1875 г. - по инициатива на Кириак Цанков в Букурещ е създадено "Българско човеколюбиво общество". През 1877 г. започват боевете за връх Шипка. Командваната от Шакир паша колона достига до Орлово гнездо. До вечерта са предприети осем последователни атаки, отбити от българските опълченци.

На тази дата са родени: писателят Ангел Иванов Каралийчев; Емил Русев Табаков –диригент и композитор. На 21 август умират: Никола Тодоров Балабанов –литературен историк и театрален критик; Тодор Пиперков – волейболист и треньор по волейбол.

2006 г.

Президентът на Република България връчва орден "Стара планина“ на:

1.Негово Величество Харалд V, крал на Норвегия - с лента - за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-норвежките отношения.

2. Нейно Величество Соня, кралица на Норвегия - с лента - за изключително големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-норвежките отношения

3. Негово Кралско Височество Хокон, кронпринц на Норвегия - с лента - за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-норвежките отношения.

4. Нейно Кралско Височество Метте-Марит, кронпринцеса на Норвегия - с лента - за изключително големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-норвежките отношения.

5. Ролф Троле Андерсен, лорд чембърлейн на Негово Величество крал Харалд V - първа степен - за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-норвежките отношения.

6. Ролф Балцерсен, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Норвегия в Република България - първа степен - за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-норвежките отношения.

7.Свен Ерик Сведман, генерален секретар на Министерството на външните работи на Кралство Норвегия - първа степен за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-норвежките отношения.

8. Арне Умхолт, маршал на Кралския двор - първа - степен за изключително големите му заслуги за развитието и укрепването на българо-норвежките отношения.

9. Берит Тверсланд, личен секретар на Негово Величество, крал Харалд V - първа степен за изключително големите ѝ заслуги за развитието и укрепването на българо-норвежките отношения.

2002 г.

Външният министър на Либия Мохамед Шалкам е на посещение в България и уверява българската общественост, че процесът срещу българските медици е деполитизиран.

1999 г.

С два взрива е направен опит да се разруши бившия мавзолей на Георги Димитров. Сградата обаче не рухва и се налага да бъде досъборена с механични средства.

1877 г.

Започват боевете за връх Шипка. Командваната от Шакир паша колона достига до Орлово гнездо. До вечерта са предприети осем последователни атаки, отбити от българските опълченци.

Епичните боеве се водят на най-високите точки на Шипченския проход - връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо от 21 до 23 август 1877 г. между войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов. След боя при Стара Загора Сюлейман паша, след като попълва армията си с хора, оръжие и боеприпаси, насочва войската си (27 000 редовна войска - без башибозука, и 34 оръдия) към преминаване на Шипченския проход. На 19 август ген. Столетов съобщава, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (36-ти Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини - 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления "са крайно необходими". Но ген. Радецки, чиито войски са разположени на фронта от Севлиево до гр. Елена, счита, че придвижването на турците към Шипченския проход е само демонстрация и че главният удар ще бъде нанесен откъм Осман Пазар (днес гр. Омуртаг).

В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично - по своята самоотверженост и смелост не отстъпват на руските вoйници. На 21 август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. На първия ден са отблъснати 7 атаки. На следващия ден турците не атакуват, но престрелките не стихват. Шипченци спечелват едно цяло денонощие, което е от огромно значение за успеха на отбраната. Решителният и най-тежък бой започва на 23 август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават шест табора подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 ч. настъпва критичният момент в тази героична епопея. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав. По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника - на повече от 8200 души.

1875 г.

По инициатива на Кириак Цанков в Букурещ е създадено "Българско човеколюбиво общество".

Кириак (Ячо) Антонов Цанков е български революционер и общественик. Роден е в Свищов през 1847 г. Цанков е син на Драган Цанков, сподвижник на Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски. Взема участие във всички революционни комитети, работили в Румъния за освобождението на България. През 1873 г. изработва прочутия “Мемоар", който е поднесен на султан Абдулазис. След Освобождението (1878 г.) е депутат в Учредителното Народно събрание, а през 1883 г. – министър. Заема и различни дипломатически постове. Публикува писмата на Васил Левски и документи във връзка с преминаването на Ботевата чета в България. Умира в Букурещ на 21 октомври 1903 г.

1836 г.

По заповед на сръбския княз Милош Обренович, ръководителят на въстанието в Пиротско е екзекутиран на сръбско-турската граница, в присъствието на стотици жители от околните села.

Берковско-Пиротските въстания са две въстания на българските селяни в Берковско (1836 г. – 1837 г.) след непълното провеждане на поземлената реформа в Османската империя (1834 г.) и успешния бунт на сръбския Княз Милош Обренович срещу турската власт в Източна Сърбия (1833 г.). През юли-август 1836 г. въстават Пиротско, Берковско и Белоградчишко. Вдигат се около 4 000 души, въоръжени с коси; само 150 от тях имат пушки. Османското правителство сменя управителите на градовете, но въпросът за земята остава нерешен. Второто въстание се вдига през 1837 г.; като при него въстават около 2 000 души, почти без оръжие. Въстанието е потушено, а неговият водач Върбан Попов е обесен от турците на бесилка, построена с греди, взети от собствената му къща.

1737 г.

В София е обесен самоковският владика Симеон, който е сред организаторите на въстанието в Нишко и Пиротско. Заловен в Дупница, той е подложен на мъчения и след отказа му да приеме исляма, е екзекутиран.

На тази дата са родени:

1947 г.

Роден е Емил Русев Табаков – български диригент и композитор. Завършва Музикалната академия в София, специалност “Контрабас" при проф. Т. Тошев, “Дирижиране" при проф. В. Симеонов и “Композиция" при проф. М. Големинов. Дебютира като диригент на 17 години със Симфоничния оркестър в Русе. През 1977 г. печели награда на Международния конкурс за млади диригенти “Николай Малко", Копенхаген, Дания. От 1976 г. до 1979 г. е диригент на Русенската филхармония; от 1979 г. до 1987 г. - на камерен оркестър “Софийски солисти", от 1987 г. до 2000 г. - на Софийската филхармония. В периода 1986-1990 г. реализира поредица от образователни концерти със Софийската филхармония, ежемесечно излъчвани по БНТ. Между 1994 г. и 1999 г. е художествен директор и диригент на Белградската филхармония. През 1997 г. е министър на културата на България в служебния кабинет на Стефан Софиянски. От 1999 г. е музикален директор на Новогодишния музикален фестивал, организиран от НДК в София. Гастролира като гост-диригент на симфонични оркестри по целия свят. Репертоарът на Табаков обхваща широк кръг от симфонични и оперни произведения от различни стилове и епохи, повечето от тях дирижира наизуст. Дирижира симфониите на Малер, Брамс, Скрябин, клавирните концерти на Бетховен и много др. Автор е на огромно количество музикални произведения: 5 симфонии, “Концерт за 15 струнни инструмента", “Концерт за контрабас", “Концерт за ударни инструменти", “Концертна пиеса за симфоничен оркестър", “Концертна пиеса за тромпет", 2 балета, “Реквием за солисти, хор и оркестър", “Концерт за оркестър", камерни инструментални произведения (“Етюд за 12 контрабаса") и др.

1937 г.

Роден е Оскар Кристанов – български режисьор-документалист, създал филмите: “Ятаци" (1974 г.), “Въздухът" (1975 г.), “Хосе Санча" (1980 г.), “Ахмед" (1984 г.), “Вапцаров - Фернандес" (1992 г.), “Едуард Захариев и документалното кино".

1933 г.

Роден е Чавдар Атанасов Добрев – български театровед, литературен критик. Завършва унгарска филология и журналистика в Будапеща (1955 г.). Работи като редактор в издателство "Народна култура", в Студията за документални филми, сътрудник на Министерството на външните работи. Защитава дисертация в Академията за обществени науки в Москва, доктор на изкуствоведските науки от 1975 г. От 1963 г. до 1969 г. е ст. н. с. в Института за изкуствознание при БАН, негов зам.-директор от 1974 г. Редактор във в. "Литературен фронт", сп. "Съвременник", секретар на секция "Критика" при СБП. Преводач и редактор на унгарска художествена литература. Някои негови съчинения са: "Литература и хуманизъм" (1967 г.), "Театър и време" (1967 г.), "Овладяване на човешкия свят" (1968 г.), "Забранените плодове на познанието" (1982 г.) и др.

1909 г.

Роден е Боян Василев Атанасов – български юрист. Завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски". Работи като дипломат в Лондон, Париж, Лисабон и Вашингтон. Преводач от английски, португалски, френски език. Превежда книги на Ж. Амаду, Ъ. Хемингуей, Д. Дефо, У. Фокнър, Волтер и др. Умира на 24 ноември 1997 г. в София.

1902 г.

Роден е Ангел Иванов Каралийчев – български писател. Завършва гимназия в Търново, където публикува в ученически издания. Следва химия в Софийския Университет “Св. Климент Охридски", завършва дипломатическия отдел при Свободния университет (1928 г.). Публикува своя творба за първи път през 1919 г. През 1924 г. излиза сборник разкази “Ръж", през 1925 г. - първата му детска книга “Мечо". Сътрудничи на леви издания, след 1925 г. се ориентира към сп. “Златорог". След 9 септември 1944 г. продължава да участва в литературния живот на страната. Създава повече от 20 книги за възрастни и 15 за деца. Един от най-добрите разказвачи на детски приказки в България. Автор на пътеписи, пиеси и стихотворения. През 1954 г. излизат очерците за Г. Димитров “Наковалня или чук". Превежда произведения на руската класическа литература. Други негови съчинения са: “Приказен свят" (1929 г.), “Лъжовен свят" (1932 г.), “Земята на българите" (1939 г.), “Старопланински бунтовници" (1939 г.), “Тошко Африкански" (1940 г.), “Росенският камен мост" (1941 г.), “Соколова нива" (1946 г.), “Житената питка" (1948 г.) и др. “Избрани произведения" в 2 т. излизат през 1972 г. под съставителството на С. Султанов. Умира на 14 декември 1972 г. в София.

1901 г.

Родена е Пенка Касабова – българска педагожка, избрана за пожизнен секретар на Фондацията за предучилищно възпитание в България (основана през 1940 г.). Сестра на Г. Милев. От 1919 г. до 1925 г. работи в Американска детска градина; учи при Елисавета Кларк. Продължава обучението си в Националния колеж за образование в Чикаго. Завръща се в София през 1929 г. и учителства в курса на Американската детска градина към Института за детски учителки. Изнася многобройни лекции из цялата страна, с които популяризира идеята за ранното възпитание на децата. Издава сп. “Първи стъпки". След 9 септември 1944 г., по покана на О. Василев, работи в Българското радио, води детския радиочас. Работи като главен инспектор по предучилищното възпитание в Министерството на просветата; през 1948 г. е уволнена по политически причини. Сътрудник на сп. “Свободна България". По-късно завежда детския отдел в издателство “Народна младеж". Умира на 13 септември 2000 г. в София.

На тази дата умират:

2014 г.

Умира Тодор Пиперков – български волейболист и треньор по волейбол.

Треньор е на националния отбор при завоюването на сребърни медали на Олимпиада`80.

1982 г.

Умира Максим Исаков Наимович – български литературен критик и публицист. Роден е на 13 април 1921 г. в София. Завършва право в Софийския Университет “Св. Климент Охридски" (1945 г.). Той е един от основателите на в. "Народна младеж". Активен сътрудник на периодичния печат. След 9 септември 1944 г. работи като редактор в литературния печат. Пише очерци, разкази и повести. Негови съчинения са: "С въдица и кошче" (1957 г.), "Девойката от фургона" (1960 г.), "По пътищата на съвременността" (1966 г.), "Едно поколение" (1966 г.), "Срещи с поезията" (1971 г.) и др.

1979 г.

Умира Иван Николов Унджиев – български историк, водещ специалист по историята на Българското възраждане. Иван Унджиев е роден на 15 март 1902 г. в Тетевен. Завършва славянска филология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски", работи като учител, главен инспектор по история в МНП (1948-1950 г.), заместник-директор е на НБ в София (1950-1953 г.), научен секретар на Института “Ботев - Левски", професор в Института за история при БАН. Сред по- популярните му трудове са: “Васил Петлешков" (1935 г.), “Васил Левски. Биография" (1952 г.), “Карлово. История на града до Освобождението" (1968 г.), “Христо Ботев" (1975 г., в съавторство с Цв. Унджиева), “Георги Бенковски" (1983 г.) и др.

1966 г.

Умира Никола Тодоров Балабанов – български литературен историк и театрален критик. Никола Балабанов е роден на 11 ноември 1893 г. в София. Завършва славянска филология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски" и специализира в Прага и Париж. Издава сп. "Завети" (1934-1944 г.). Автор е на научнопопулярни статии за дейци на Българското възраждане: Р. Попович, д-р Петър Берон, Любен Каравелов, Неофит Бозвели, Добри Чинтулов, братя Миладинови. Съчинения: "Неофит Бозвели" (1925 г.), "Театър и драма" (1933 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;