Денят 20 юли в световната история

© pixabay.com
През 1976 г. безпилотният космически кораб “Вайкинг-1" достига повърхността на Марс след 11-месечно пътешествие, а през 1969-а - американските астронавти Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, достигнали повърхността на Луната. През 1956 г. Франция признава независимостта на Тунис. През 1949 г. завършва 19-месечната война, която Израел води за независимост, през 1917 г. е одобрен договорът от Корфу, според който сърби, хървати и словенци образуват обща държава Югославия. През 1810 г. – Колумбия получава независимост.
2016 г.
Мосул е освободен от Ислямска държава.
2015 г.
САЩ и Куба възстановяват дипломатическите си отношения.
2014 г.
Според доклад на мисията от наблюдателите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Украйна за два месеца над 250 невинни цивилни загиват в Луганск, а още над 850 са ранени. В отчета не влизат хората ранени и убити при бойни действия.
2011 г.
Министър председателят на Великобритания Дейвид Камерън заявява съжаление за наемането на говорителя Анди Коулсън, но отказва вина за скандала с подслушването на телефони от вестник News of the World.
1987 г.
Съветът по безопасност на ООН единодушно одобрява резолюция номер 598. Тя изисква прекратяване на огъня между Ирак и Иран, като оттеглят войските си и започват мирни преговори. Ирак се съгласява с тези условия, но Иран ги приема след една година, когато военните му успехи са сведени до минимум.
1976 г.
Безпилотният космически кораб “Вайкинг-1" достига повърхността на Марс след 11-месечно пътешествие.
1974 г.
Хиляди турски войници нахлуват в северен Кипър, след като по време на разговорите в Атина не се стига до разрешение на проблема. Напрежението започва да расте, откакто е свален от власт президентът от гръцки произход архиепископ Макариос. Турската общност се страхува, че гръцкото господство ще игнорира техните права и ще настоява за обединяване на Кипър с Гърция.
1969 г.
Американските астронавти Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, достигнали повърхността на Луната. Нийл Армстронг е роден през 1930 г. Той е американски космонавт и е първият човек, стъпил на Луната през юли 1969 г. Нийл Армстронг е командир на “Аполо 11". Той лети на "Джемини 8" през март 1966 г. От 1971 г. е професор в университета в Цинцинати (САЩ).
Едуин Олдрин е американски астронавт, полковник от ВВС. Роден е на 20 януари 1930 г. в Глен Ридж, Ню Джърси, САЩ. Служи в различни части на ВВС. През 1959 г. постъпва в Масачусетския технологичен институт. През 1963 г. защитава докторска дисертация и е приет в групата на астронавтите в НАСА. Извършва полети в Космоса от 11 до 15 ноември 1966 г. (заедно с Дж. Ловел) като втори пилот на космическия кораб "Джемини-12". Прави 59 обиколки около Земята. Излиза в открития Космос за 2 ч и 10 мин. След полета участва в разработката на техниката по сближаване на орбитите на космическите кораби "Джемини" и "Аполо". От 16 до 24 юли 1969 г. осъществява първия полет на американски пилотиран кораб до Луната (заедно с Н. Армстронг и М. Колинс) като пилот на лунната капсула на космическия кораб "Аполо-11". Прилуняването става на 20 юли 1969 г. в района на Морето на спокойствието. На 21 юли 1969 г., 20 минути след Армстронг, слиза на повърхността на Луната и пребивава там повече от 1,5 ч. Общата продължителност на пребиваването му на Луната е 21 ч и 36 мин. На негово име е наречен кратер на обратната страна на Луната.
1956 г.
Франция признава независимостта на Тунис. През 1954 г. Франция пуска на свобода от затвора Бургуиба, като премахва забраната върху неговата политическа партия. Дадена е амнистия на туниските партизани, а през 1955 г. е предоставена и автономия на Тунис. По това време французите срещат трудности в Алжир, докато в Тунис има разцепление между партията на Бургуиба и друга по-радикална съперническа група. През 1956 г. Франция помага на Бургуиба и също така предоставя пълна независимост на Тунис.
1954 г.
След дълги преговори е подписано примирие за Индокитай, като Виетнам е разделен на две - Северен и Южен. На 7 май 1954 г. след поражение на събранието в Женева Франция е принудена да се оттегли от Индокитай, който е разделен на Камбоджа, Лаос, Северен Виетнам и Южен Виетнам.
1949 г.
Завършва 19-месечната война, която Израел води за своята независимост. След като арабските държави подписват съглашение за спиране на огъня, големи маси евреи започват да пристигат в Израел, докато все още се водят битки. В края на 1949 г. в Израел живеят един милион евреи. Между 1945 и 1949 г. Ционистката мечта се превръща в реалност, след като евреите получават независима държава след 1900 години изгнание.
1922 г.
ОН получава мандат за управление на Того. Рано още по време на Първата световна война администрацията на страната попада в ръцете на англо-френски сили. През 1922 г. Того е разделена източен френски и западен британски сектор, всеки от които е под управлението на мандат от ОН. След референдум през 1956 г. британската част се слива със съседната колония Златен Бряг и по този начин се формира Гана. По–късно същата година френската част избира да стане автономната република Того. Страната получава пълна независимост през 1960 г.
1917 г.
Одобрен е договорът от Корфу, според който сърби, хървати и словенци образуват обща държава Югославия.
1810 г.
Колумбия получава своята независимост. През 1810 г. жителите на административния център Богота обявяват независимост. Водени от Симон Боливар и Франсиско Сантандер те я извоюват окончателно на 7 август 1819 г. Така 20 юли е обявен за национален презник на страната.
1402 г.
След разгрома на Златната орда и завладяването на Индия азиатският емир Тимур разгромява армията на турския султан Баязид Първи в битката при Анкара. Плановете на Тимур са да завладее и Китай, но за осъществяването им му попречва неговата смърт в началото на 1405 г.
1031 г.
Анри I наследява престола на баща си Робер II. Анри I e от династията на Капетингите и е вторият крал на Франция, управлява в периода 20 юни 1031 г. до 4 август 1060 г. Анри I воюва за престола срещу брат си Робер. Побеждава го, но след това му отстъпва Бургундското херцогство.
Анри I e роден през 1008 г. Той е втори син на Робер II и Констанца от Арл. Умира през 1060 г.
На тази дата са родени:
1938 г.
Родена е Натали Ууд, американска актриса от руски произход (истинска фамилия - Гурдина). Дебютира в киното през 1943 г. Участва в: “Бунтар без кауза" (1955 г.), “Великолепие в тревата" (1961 г.), “Уестсайдска история" (1961 г.), “Голямото преследване" (1965 г.), “Светът на Дейзи Клъвър" (1965 г.), “Боб и Карол, Тед и Алис" (1969 г.), “Последната съпружеска двойка в Америка" (1979 г.), “Метеор" (1979 г.), “Проектът “Брейнщорм" (1981 г.). Тя умира на 29 ноември 1981 г.
1919 г.
Роден е сър Едмънд Пърсивал Хилари. Той е новозеландски общественик, алпинист, по професия пчелар. Участва във Втората световна война като пилот. Заедно с шерпа Тенсинг Норкей се изкачва за пръв път на връх Еверест (1 май 1953 г.), за което е удостоен с аристократична титла. Възглавява новозеландската част на трансантарктическата експедиция на Британската общност на нациите (1955-1958 г.), достигнала Южния полюс. Ръководи експедиция в Хималаите (1960-1961 г.) за изследване процесите на аклиматизация при многомесечно престояване на големи височини. Занимава се с благотворителна дейност - строи болници и училища за шерпите в Непал.
1890 г.
Роден е Георги II - гръцки крал от династията на Глюксбургите. Заема престола след военен преврат (1922 г.). Син е на крал Константин I и на кралица София. През 1921 г. се жени за княгиня Елисавета Румънска. През 1922 г. Константин I абдикира и Георги II става крал на Гърция. Още следващата година (1923) е заставен да напусне трона и да замине за чужбина. Възстановен на престола от монархистите (1935 г.). По време на Втората световна война емигрира в Египет и след това в Англия. Възстановен след плебисцит (1946 г.). Баща е на последния гръцки крал Константин II. Умира на 1 април 1947 г. в Атина.
1888 г.
Роден е Емил Зегадлович - полски писател. В периода 1906-1911 г. следва в Ягелонския (Краков), Виенския и Дрезденския университет. Символистично-експресионистичните му стихове от 20-те години съдържат религиозно-мистични мотиви. Автор е на поемите "Песен за Силезия" (1933 г.) и "Черният ден" (1936 г.); романа "Мъртвото море" (1939 г.) и драмата памфлет за живота в Полша "Картоненият дом" (1940 г., публикувана е 1954 г.). Умира на 24 февруари 1941 г. в Сосновец.
1880 г.
Роден е Херман Кайзерлинг - германски философ и писател. Учи естествени науки в различни университети на Европа. В най-известното си произведение - “Пътен дневник на философа" (1919 г.), се стреми да представи многообразните форми на културата и живота на различни народи, като използва идеята за самоосъществяване и пътуване по света. Основните мотиви на ирационалната философия на Кайзерлинг са близки до идеите на философията на живота: представа за философията като “мъдрост"; интуитивно познаване на света, аналогично на художественото творчество; противопоставяне на интелекта и душата; идеал “на новия синтез на духа и душата", връщане към целостта на битието, изгубена от “европейския" човек, поради едностранно развитие на разсъдъка - чрез обръщане към древната философия и особено към източните мъдрости (древноиндийската и китайската). Основава “Школа на мъдростта" и “Дружество за свободна философия" (1920 г.). Основано е дружество “Кайзерлинг" във Висбаден, което от 1963 г. издава сп. “Terra Nova". Умира на 26 април 1946 г. в Инсбрук.
1850 г.
Роден е Георг Елиас Мюлер - германски психолог. Той е един от основателите на експерименталната психология. Професор е в Гьотингенския университет (1881 г.). Поддържа теорията за психофизичния паралелизъм. Провежда изследвания в областта на неврофизиологичното обосноваване на закона на Хюфнер (1893 г.), методите в психологията (1900 г.), вниманието (1924 г.) и зрителните възприятия (1930 г.). Интерпретира закономерностите на възприятията от гледна точка на собствен вариант на асоциативната психология, назован от него “комплексна теория". Популярни са трудовете му в областта на представите и паметта. Развива теорията за “персеверационните тенденции", според която съществуващите в съзнанието представи имат тенденция отново да се възвръщат.Умира на 23 декември 1934 г. в Гьотинген.
1847 г.
Роден е Макс Либерман - германски художник от еврейски произход, професор и президент (1920 г.) на Художествената академия в Берлин. Представител е на импресионизма в Германия. Учи в Берлин (1866-1868 г.) и Ваймар (1868-1872 г.), живее в Париж, Мюнхен и Берлин. Създава творбите: "В ателието", "Предачки на чекрък", "Играчи на поло", "Морски бряг" и др. Автор е на портрети ("Хауптман" и др.). Умира на 8 февруари 1935 г. в Берлин.
1656 г.
Роден е Йохан Бернхарт Фишер фон Ерлах - архитект. Той първоначално се занимава със скулптура. В периода 1682-1686 г. посещава Италия, където учи при К. Фонтана. От 1704 г. до 1705 г. е в Берлин. Работи в Залцбург и Виена (от 1694 г. е придворен архитект и инженер); виден представител на австрийския барок. Проектира църкви в Залцбург и Виена. Негов син е Йозех Емануел (1693-1742 г.) - също архитект и строител, който работи във Виена по собствени проекти и по проекти на баща си. Йохан Бернхарт Фишер фон Ерлах умира на 5 април 1723 г. във Виена.
1304 г.
Роден е Франческо Петрарка – италиански поет и хуманист, историк, археолог, търсач на древни ръкописи. Открива "Ораторската институция" на Квинтилиан и част от кореспонденцията на Цицерон. Един от първите големи хуманисти на Ренесанса. Натоварван е от папата с различни дипломатически мисии. Създава много съчинения на латински език (поеми, философски трактати и др.). Франческо Петрарка е известен със стиховете си на италиански народен език, наречени "Рими" (сонети, канцони и др.), посветени на красивата Лаура де Новес. Умира на 19 юли 1374 г.
На тази дата умират:
2013 г.
На почти 93 години умира известната американска журналистка Хелен Томас, която в продължение на 57 години (1953 - 2010 г.) участва в даваните от правителството на САЩ пресконференции.
2007 г.
Умира Кай Сигбан, шведски физик, Нобелов лауреат. Кай Мане Бьоре Сигбан е роден на 20 април 1918 г. в град Лунд, Швеция. Получава Нобеловата награда за 1981, заедно с Артър Шолоу и Николас Блумберген, за откриването на рентгеновата фотоелектронна спектроскопия (XPS). До края на живота си работи активно в Лабораторията "Ангстрьом“ в Упсала.
1945 г.
Умира Пол Валери - френски поет. Той е член на Френската академия от 1925 г. Автор е на поеми и стихове. Някои от неговите стихосбирки са: "Албум със стари стихове", "Морско гробище" (поема, 1920 г.), "Прелести" (поема, 1922 г.) и др.; на есета за Стефан Маларме, Стендал, Шарл Бодлер; на литературно-философски творби. Последната му незавършена поема "Моят Фауст" е издадена през 1941 г. Пол Валери е роден на 20 октомври 1871 г.
1937 г.
Умира Гулиелмо Маркони - италиански радиотехник и предприемач. Роден е на 25 април 1874 г. През юли 1896 г. отива в Англия, където демонстрира апарат с антена от покрива на централната поща в Лондон, като предава сигнал до друга сграда на 1,5 км. През 1897 г. получава патент за изобретяването на радиоприемник, принципно тъждествен на създадения през 1895 г. от А. С. Попов. Способства за развитието на радиото като средство за комуникация. През 1899 г. успява да предаде съобщение през Ламанша. През 1909 г. получава Нобелова награда заедно с К. Ф. Браун. През 1912 г. е обвинен, че продава секретни данни на британското правителство, с които да се създаде радиомрежа. По време на Първата световна война отговаря за системата от безжични телеграфи в италианската армия. Докато трае погребението му, радиостанциите в света прекъсват предаванията си и за 2 мин радиоефирът е изпълнен с тишина.
1926 г.
Умира Феликс Едмундович Дзержински-руски и полски революционер и виден член на социалдемократическата партия от 1895 г. Арестуван е и заточен през 1897 г. и избягва през 1899 г. Един от ръководителите на революцията 1905-1907 г. във Варшава и на Октомврийската революция 1917 г. През 1917 г. организира ЧК и става народен комисар на вътрешните работи. Той е народен комисар на транспорта (1921-1924 г.) и председател на Висшия съвет на народното стопанство на СССР от 1924 г., кандидат-член е на Политбюро на ЦК на Руската КП (б.) (1924 г.). Член е на ВЦИК.
1903 г.
Умира папа Лъв ХIII (Винченцо Джоакино Рафаеле Луиджи Печи) . Той е роден през 1810 г. в Карпиенто, Италия. В периода 1878 г. - 1903 г. е римски папа. Завършва дипломатическата академия на дворянските свещеници през 1835 г. През 1838 г. става епископ. Работи няколко години в държавния секретариат на Ватикана, където се занимава с външната политика. От 1840 г. до 1846 г. е папски нунций в Белгия. През 1846 г. е назначен за архиепископ в Перуджа, Северна Италия. Защитава активното участие на католиците в политическия живот. За времето на своя понтификат (25 години) издава рекорден брой енциклики (над 60) в историята на Папството. Създава съществуващата и днес ватиканска банка "Банко ди Рома" (1880 г.). Автор е на първата социална енциклика "Rerum novarum" ("За новите неща") (1891 г.). Получава прозвището "Кашчей Безсмъртни", но съвременниците му го наричат още и "Чиракът на дявола". Работи в посока на укрепването на връзките с правителствата на Великите сили.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:
Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика" (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse";
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times";
Исторически бюлетин – на “The History Channel";
Исторически бюлетин – на “World of Quotes";
Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;
пон | вто | сря | чтв | пет | съб | нед |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | |
7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 |
14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 |
28 | 29 | 30 |
Ад на магистрала "Тракия"!
20:20 / 28.04.2025
Много студена сутрин ни очаква
19:39 / 28.04.2025
Фармацевт: Най-евтиното лекарство не е най-доброто
19:22 / 28.04.2025
Вилис Цуров: Технологично сме в крак с времето, но административн...
21:08 / 28.04.2025
Доц. Наталия Киселова: Скандал може да стане от най-малкото. Парт...
19:54 / 28.04.2025
Сарафов: Прокуратурата ще е безкомпромисна към пияни и дрогирани ...
17:18 / 28.04.2025
Актуални теми