На 20 май 1876 година четата на Стоил войвода влиза в с. Нейковци, Котленско, и вдига местното население на въстание. Към четата се присъединяват 24 души. През 1878 г. двадесет и една български църковно-училищни общини от Македония изпращат молба до руския външен министър княз Александър Горчаков за пълно национално освобождение и включване в Българското княжество. През 1989 г. в с. Пристое, Шуменско, е проведен първият митинг на български турци против "възродителния процес". През 2007 г. в България се провеждат първите избори за членове на Европейския парламент. На 20 май са родени: артистът Стефан Вълдобрев, Весела Лечева - българска състезателка по спортна стрелба, Стоянка Тодорова Кендерова- османист, арабист, архивист, кодиколог и палеограф, Милена Георгиева Цанева - литературовед и литературен критик. На тази дата умира генерал-лейтенант Владимир Минчов Вазов.

2016 г.

Президентът на Република България Росен Плевнелиев присъжда орден "Стара планина“ с лента на г-н Буяр Нишани, президент на Република Албания, "за приноса му за задълбочаване на българо-албанските отношения“. Държавният глава връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен "за големи заслуги за развитието на културата и изкуството“ на Камен Донев, Петя Силянова, Ивайло Стоянов (Мариус Куркински), Стефан Москов, Иглика Трифонова, Георги Господинов, Христо Бойчев, Деян Енев, Станислав Памукчиев, Свилен Блажев, Божидар Козарев, Милко Божков, Васко Василев и

Соня Йончева.

2016 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен на Камен Донев, "за големите му заслуги за развитието на културата и изкуството“.

2016 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен на Петя Силянова, "за големите ѝ заслуги за развитието на културата и изкуството“.

2016 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен на Ивайло Стоянов (Мариус Куркински), "за големите му заслуги за развитието на културата и изкуството“.

2016 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен на Стефан Москов, "за големите му заслуги за развитието на културата и изкуството“.

2016 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен на Иглика Трифонова, "за големите ѝ заслуги за развитието на културата и изкуството“.

2016 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен на Георги Господинов, "за големите му заслуги за развитието на културата и изкуството“.

2016 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен на Христо Бойчев, "за големите му заслуги за развитието на културата и изкуството“.

2016 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен на Деян Енев, "за големите му заслуги за развитието на културата и изкуството“.

2016 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен на Станислав Памукчиев, "за големите му заслуги за развитието на културата и изкуството“.

2016 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен на Свилен Блажев, "за големите му заслуги за развитието на културата и изкуството“.

2016 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен на Божидар Козарев, "за големите му заслуги за развитието на културата и изкуството“.

2016 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен на Милко Божков, "за големите му заслуги за развитието на културата и изкуството“.

2016 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен на Васко Василев, "за големите му заслуги за развитието на културата и изкуството“.

2016 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен на Соня Йончева, "за големите ѝ заслуги за развитието на културата и изкуството“.

2013 г.

На 20 май 2013 г. с почетен знак "Златен век“ с огърлие са отличени кинорежисьор Рангел Вълчанов и художественият ръководител на групата на Бистришките баби – Дина Колева. С почетен знак "Златен век“ – звезда са отличени поетът Калин Донков, изкуствоведите Бисера Йосифова и Ирина Мутафчиева, актьорите Марин Янев и Стефан Мавродиев. С почетен знак "Златен век“ – печат на Симеон Велики са отличени художниците Божидар Икономов, Петър Чуклев и Никола Манев, режисьорът Светозар Донев, директорът на Националното музикално училище "Любомир Пипков“ Милка Митева, поетът Георги Борисов, хоровият диригент Валентин Бобевски, певецът Мустафа Чаушев и илюзионистите Астор - Антраник Арабаджиян и Корли - Никола Петров. Общо са отличени близо 50 артисти от различни изкуства и дейци на културата.

2013 г.

На 20 май 2014 г. с почетен знак "Златен век“ с огърлие са отличени оперният певец Никола Гюзелев (посмъртно), актьорите Васил Михайлов и Васил Димитров и оперетната певица Донка Шишманова. С почетен знак "Златен век“ – звезда са отличени етноложката проф. Мила Сантова и композиторът акад. Васил Казанджиев. С почетен знак "Златен век“ – печат на Симеон Велики са отличени 53 дейци на културата, културни институции и меценати.

2007 г.

В България се провеждат първите избори за членове на Европейския парламент.

1989 г.

В с. Пристое, Шуменско, е проведен първият митинг на български турци против "възродителния процес". Следват митинги и в други селища на областта. По официални сведения между 20 и 27 май в сблъсъците между протестиращите и органите на реда загиват общо 7 и са ранени 28 души от участниците в митингите. Задържани са 40 "подстрекатели", които са депортирани.

1947 г.

В Народното събрание започва обсъждането, а на 27 май и общите парламентарни дебати по проекта на ОФ за конституция. Два дни по-късно лидерът на опозицията в Народното събрание Никола Петков изразява отрицателно отношение към проекта за конституция на ОФ и от името на парламентарната група на опозиционния БЗНС прочита нов проект. Въпреки това на 20 юни Шестото Велико народно събрание приема на първо четене проекта на ОФ за конституция на България с 302 гласа от присъстващи 366 депутати. Така на 4 декември се приема Конституция на Народна република България. Присъстващите 364 депутати (включително тези от опозиционната БРСДП) единодушно я одобряват. Тя влиза в сила на 6 декември 1947 г. и закрепва промените след 9 септември 1944 г., както и републиканското устройство на страната.

1923 г.

Излиза последният брой на седмичното художествено-хумористично списание "Маскарад". Списанието излиза в София от 18 ноември 1922 г. Редактори са Хр. Смирненски (на снимката) и Т. Измирлиев. На изданието сътрудничат Кр. Кюлявков, Й. Стубел, Д. Подвързачов, Д. Калфов, Ил. Бешков, Ал. Жендов, Р. Алексиев и др.

1921 г.

По предложение на Обществото на народите българското правителството назначава за комисар по въпросите на руските бежанци епископ Стефан Марцианополски.

1899 г.

В Стара Загора започва да излиза вестник "Справедливост". Седмичникът с просветителски и религиозен характер съществува до 19 септември 1902 г., след което е заместен от в. "Земеделско знаме". Редактори са Д. Драгиев, Ст. Момчев и др. След учредяването на Българския земеделски съюз "Справедливост" става едно от неговите издания.

1894 г.

По заповед на вътрешния министър, от Кабинета на Съединената легална опозиция, са освободени всички интернирани и арестувани. Между тях са митрополит Климент (на снимката), Трайко Китанчев, 15 редактори на вестници и др. Всички те са противници на стамболовисткият режим. Още през 1887 г., когато идва на власт Стефан Стамболов , макар официално да отменя военното положение, действа срещу противниците си крайно. Те от своя страна преминават към подготвяне на заговори срещу правителството или царя. Дилемата за и против Русия изостря докрай политическите противоречия в страната. След като обаче Фердинанд приема оставката на Стефан Стамболов на власт идва правителство оглавено от К. Стоилов. Благодарение на политическите амнистии голяма част от политическите лидери излизат на свобода или се завръщат в страната. Това дава възможност на съществуващите партии да започнат активна дейност.

1878 г.

Княз Александър Дондуков-Корсаков пристига в Пловдив и встъпва в длъжност руски императорски комисар в България. Временното руско управление в България продължава от юни 1877 г. до началото на юли 1879 г. То започва да съществува като Канцелария за гражданско управление на освобождаваните български градове и села през Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Временното руско управление си поставя за задача да изгради основите на българската държавно-правна организация. В освободените градове и села се създават нови административни и други учреждения на мястото на бившите османски органи. За основна административна единица е определена губернията. В градовете освен градски управителни съвети се създават още и съдебни и полицейски органи. Княз Александър Дондуков­Корсаков е роден на 12 септември 1820 г. След назначаването му за руски императорски комисар в България подкрепя активно всенародното движение на българския народ против решенията на Берлинския конгрес 1878 г. и съдейства за изграждането на гимнастическите дружества в Източна Румелия. Той напуска страната след прекратяване срока на Временното руско управление и пристигането на избрания за български княз Александър I Батенберг. След завръщането си в Русия е генерал-губернатор на Одеса, после – на Харков. В края на живота си княз Александър Дондуков­Корсаков е член на Държавния съвет. Умира на 15 април 1893 г.

1878 г.

Двадесет и една български църковно-училищни общини от Македония изпращат молба до руския външен министър княз Александър Горчаков за пълно национално освобождение и включване в Българското княжество. По силата на Берлинския договор, разкъсал Санстефанска България, Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана. За тези две български области не се предвиждала каквато и да било промяна в статута им от времето преди Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Османската империя приема единственото задължение да подготви и проведе в тези две области реформи, чрез които да бъдат изравнени правата на християнското население с тези на мохамеданското. След Берлинския конгрес българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя. Наред с мирните протести продължават и четническите акции. Стихийните изяви на съпротива придобиват организиран характер с активното участие на комитетите "Единство" и на личности като Натанаил Охридски, М. Кусевич, В. Диамандиев и др. Необвързаността на Запада и на Русия с проблема на Македония и Одринско води до първата въоръжена съпротива спрямо откъсването на областите от пределите на България- Кресненско-разложкото въстание.

1876 г.

Четата на Стоил войвода влиза в с. Нейковци, Котленско, и вдига местното население на въстание. Към четата се присъединяват 24 души.

Стоил войвода (в средата на снимката) е участник в националноосвободителното движение, войвода на чета. Роден е в с. Инджекьой - днешно Стоил войвода, Сливенско, в бедно селско семейство. През 1864-1873 г. е овчар в Добруджа. През 1873 г. се завръща в родното си село. Сформира малка хайдушка чета в Батовската гора. Оттам прави набези към Варна и Балчик. Дружината му се увеличава и той се прехвърля в Котленския балкан. Предрешени в турски дрехи, а една част от четниците като роби с вързани на гърба ръце, минават през Котел, без някой да открие измамата, и продължават към Сливенския балкан. През 1875 г. емигрира в Румъния. Там се свързва с революционната емиграция. Определен е за помощник-апостол на Ил. Драгостинов и войвода на чета във II - Сливенски, революционен окръг по време на Априлското въстание 1876 г. След избухването на въстанието към четата му се присъединява четата на Ил. Драгостинов и Г. Обретенов. Дружината, към която се включват още въстаници, наброяваща вече 72 души, води няколко тежки сражения с турските потери, тръгнали по следите им след падналия сняг. На 10 май четата води бой при с. Нейково, Котленско, където Стоил войвода е ранен, а знаменосецът Стефан Серткостов е убит. Знамето се поема от Стоил войвода. Заловен е от потеря в местността Съчма чешме, при с. Бинкос. Заради дръзкия му отказ да върви вързан е обезглавен. Турците занасят главата му, набучена на кол, в с. Близнец.

1861 г.

Георги Раковски изпраща от Белград своя доверен сътрудник Стефан Ряпов в северозападните български райони със задачата да обиколи по-големите селища и да агитира местното население против масовите преселения в Русия.

На тази дата са родени:

1970 г.

Роден е артистът Стефан Вълдобрев . Средното си образование той получава в Стара Загора, след което завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. К. Азарян. Същата година дебютира в пиесата "Дванайста нощ" (играе Шутът). Дипломира се с участие в дипломния спектакъл "Черна дупка", с който печели "А, Аскеер" за дебютно представление (1993 г.). През 1994 г. дебютира на сцената на Нар. театър "Иван Вазов" в пиесата "Спомен за една революция". От 1994 г. е в Театъра на армията. Играе в "Опит за летене", "Майсторът и Маргарита", "Много шум за нищо" и др. През 1997 г. дебютира на сцената на Сатиричния театър в "Дон Жуан". Автор е на музиката за 35 театрални постановки; на албума "Една нощ в театъра", който включва изцяло театрална музика. Издава следните албуми: "Обичам те, мила" (1999 г.), "Революция" (1999 г.), "Към" (1999 г.), "Пропаганда, Хромозоми, Силикон" (2001 г.); музика към филма "Пансион за кучета"; музика към спектакъла "33 начина да бъда с теб" (2003). Театрални роли - "Предградие" (2001 г.), "Евридика" (2001). Стихосбирката "Катапулт" (1999 г.).

1964 г.

Родена е Весела Лечева - българска състезателка по спортна стрелба. Занимава се със спортна стрелба от 11-годишна, като неин личен треньор е баща й - Николай Лечев. Тя е многократна републиканска шампионка. През 1989, 1991, 1992 и 1994 г. е носителка и на Световната купа. В кариерата си е спечелила 5 световни и 10 европейски титли. Лечева е двукратна вицешампионка от Олимпийските игри в Сеул'88 и Барселона'92. Поставя 17 световни рекорда, от които 5 са абсолютни. Общо Лечева е завоювала над 90 медала в олимпийските дисциплини от олимпийски игри, световни и европейски първенства и турнири за световната купа, от които 43 златни. Международната федерация по стрелба я определя за Стрелец №1 в света през 1986, 1987, 1990 и 1993 г. През 1989 г. е спортист № 1 и на България. След Олимпийските игри в Сидни през 2000 г. Лечева временно прекратява състезателната си дейност и става Генерален секретар на Българската федерация по спортна стрелба, където може да приложи мениджърските си умения и да е в помощ за развитието на спортната стрелба. Избрана е за депутат в 39-то Народно събрание на Република България от гражданската квота на Българската социалистическа партия. Тя е и заместник-председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.

1947 г.

Във Велинград е родена Стоянка Тодорова Кендерова. Тя работи като османист, арабист, архивист, кодиколог и палеограф. Завършва специалност “Турска филология" и втора специалност “Френски език" в Софийски университет “Св. Климент Охридски" (1970 г.). Учи арабски език в Института за живи езици “Бургиба" в Тунис (1973 г.- 1975 г.). Защитава докторат (1986 г.) в Института по изтокознание на РАН и докторат в Университета по хуманитарни науки “Марк Блок" в Страсбург, научен ръководител проф. П. Дюмон (2000 г.). Специализира в Националната библиотека на Египет (1972 г.), в Националната библиотека на Ирак и Вакъфските библиотеки в Багдад (1976 г., 1977 г.), във Френската академия на науките (CNRS), подразделение “Елзас" в Страсбург (1998 г.). Стипендиант на библиотека “Скиллитър" в Кеймбридж (1991 г.). Издирва извори за българската история в Османския архив в Истанбул (1993 г.). Архивист в Ориенталския отдел на НБ “Св. св. Кирил и Методий" (1970 г. –1996 г.); ръководител (1987 г.-1991 г. и от 1996 г.), главен архивист (от 1996 г.); н. с. (1987 г.), ст. н. с. II ст. (1990 г.). Член е на: Научния съвет на НБКМ (от 1990 г.), Научния съвет към Центъра за славяно-византийски проучвания “Акад. Ив. Дуйчев" (1992 г.), научен екип по османистика към Националния център за научни изследвания (CNRS), (1992 г.) подразделение “Елзас" в Страсбург, Union Européenne des Arabisants et des Islamisants (1992 г.), MELCOM International, The European Association of Middle East Librarians (1995 г.). Преподава арабски и персийски заемки в османския език, османо-турска дипломатика и палеография към Центъра за източни езици и култури в СУ (1989 г.-1994 г., 1999 г.). Гост-преподавател по османски език в Университета “Марк Блок" (Страсбург) и в Университета във Фрайбург (Германия). Автор е на над 80 научни публикации в България и чужбина. Автор е на съчиненията: “Cataloque of Arabic Manuscripts in SS Cyril and Methodius National Library in Sofia. XIIIth-XXth c." (S., 1984 г.), “Балканския полуостров, изобразен в картините на ал-Идриси. Палеографско и историко-географско изследване" (в съавт., 1990 г.), “Cataloque of Arabic Manuscripts in SS Cyril and Methodins National Zibrary, Sofia, Bulgaria. Hadith Sciences. Ed. by Muhammad I sa Waley." (London, 1995 г.), “Bibliothéques et livres musulmans dans les territoires balkaniques de l’Empire ottoman. Le cas de Samokov XVIIIe premiére moitie du XIXe siecle". (Villeneuve d’Ascg, 2002 г.), “Книги, библиотеки и читателски интереси сред самоковските мюсюлмани (XVIII - първата половина на XIX век)" (2002 г.) и др.

1930 г.

Родена е Милена Георгиева Цанева - литературовед и литературен критик. Тя е дъщеря на професор Г. Цанев и сестра на Р. Цанев. През 1953 г. завършва българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Защищава дисертация на тема “Иван Вазов в Пловдив". От 1970 г. е ст. н. с. I степен в Института за литература при БАН. От 1980 г. Цанева е ръководител на Катедрата по българска литература във Филологическия факултет на Софийския университет"Св. Климент Охридски". За периода 1970-1972 г. е редактор в отдел “Критика и литературознание" в издателство “Български писател", а от 1976 г. е заместник-главен редактор на сп. “Литературна мисъл". Член е на СБП. От 1954 г. Цанева сътрудничи на българския периодичен печат с литературно-исторически и литературно-критически студии, статии и рецензии. Работи основно в областта на българската литература след Освобождението. Особено внимание Цанева отделя на живота и творчеството на Иван Вазов. По-специални научноизследователски интереси проявява и към българската поезия между двете световни войни- Ел. Багряна, Н. Фурнаджиев, Ат. Далчев, Хр. Радевски. Н. Вапцаров. За литературоведския облик на Цанева са характерни професионалната ерудиция и прецизният език, съвременният поглед към литературно-историческото явления, психологическото портретиране и детайлният художествен анализ. Съвместно с П. Динеков, П. Зарев и Г. Цанев редактира “Иван Вазов. Стихотворения" (1968 г.) и “Иван Вазов. Повести и разкази" (1971 г.), сборника “Творби и проблеми (Литературни анализи)" (1979 г.) и др. През 1978-1981 г. Цанева е отговорен редактор на отдел в енциклопедия “България". Нейни съчинения са: “Светослав Минков" (1961 г.), “Из поетичния свят на Иван Вазов" (1965 г.), “Профили и етюди" (1968 г.), “Петима поети" (1974 г.), “По страниците на “Под игото" (1976 г.), “В търсене на герои. Иван Вазов на прелома между две епохи" (1979 г.), “Писатели и творби" (1980 г.), “Поет и общество" (1985 г.), “Автори, творби и проблеми" (1990 г.), “Иван Вазов. Поетически път" (1992 г.), “Патриархът. Етюди върху творчеството на Иван Вазов" (2000 г.).

На тази дата умират:

1945 г.

Умира генерал-лейтенант Владимир Минчов Вазов. Братът на Иван Вазов е командир на Пета артилерийска бригада през Първата световна война. През ноември 1915 г. с нея участва в преследването на французите по долината на р. Вардар и е ранен при с. Милитково. Като командир на Първа бригада от Пета Дунавска дивизия през декември 1916 г. Вазов командва в боя при Градешница, на завоя на Черна. За периода 1917-1918 г. той е командир на Девета Плевенска дивизия. Дивизията спечелва последното сражение на македонския фронт при Дойран. В битката Вазов губи около 3 000 души, а англичаните дават приблизително 12 000 жертви. През 1926-1931 г. Вазов е кмет на София.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;