На 20 февруари 1897 г. е открита жп линията София - Роман, 109 км.

На тази дата през 1913 г. гръцки части нападат внезапно българския гарнизoн в град Ангиста, Егейска Македония и започват да избиват българските войници. На тази дата през 2013 г. първият кабинет с министър-председател Бойко Борисов подава оставка заради изострени социални протести.

На тази дата са родени: спортният коментатор и журналист Николай Колев, поетесата Невена Стефанова, генерал-полковник Дамян Велчев

На тази дата умират: капитан Петко Войвода, драматичният артист Любомир Золотович, издирвачът на извори за българска история Никола Ферманджиев, политикът Димитър Тончев.

2018 г.

На 46-годишна възраст умира бившият футболен национал и шампион на Левски Георги Марков.

Георги Марков е роден на 20 януари 1972 година в Гоце Делчев. Има повече от 300 мача в елита на футбола ни. За националния отбор на България записва 36 мача и 1 гол - във вратата на Англия при равенство 1:1.

2013 г.

Министър-председателят на България Бойко Борисов подава оставка във връзка с изострени социални протести.

2009 г.

С постановление на Министерския съвет е закрит Медицинският колеж в Благоевград.

2007г.

Присъжда се Орден "Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен на Кольо Колев "за големите му заслуги към Република България в областта на културата“.

1957 г.

Завършва петдневното посещение в Москва на българската правителствена делегация начело с министър-председателя Антон Югов и първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. В съвместната декларация се подчертава, че "любовта на българския народ към Съветския съюз е безпределна" и че "правителството на България решително поддържа становището, че искреното отношение към Съветския съюз е показател за предаността към делото на социализма и комунизма". Българското правителство заявява, че подкрепя позициите на СССР по въпросите за Близкия и Средния изток и за унгарските събития и потвърждава верността си към Варшавския договор и към съветското предложение за значително намаляване на въоръженията и въоръжените сили и за забрана на атомното и водородното оръжие и на опитите с него. България декларира, че "никога не е имала и няма никакви агресивни замисли против която и да било балканска държава... и всички спорни въпроси, които възпрепятстват подобряването на отношенията на България с Гърция и Турция, могат и трябва да бъдат разрешени по пътя на преговорите". България и СССР обявяват, че се стремят към укрепване на приятелските отношения с Югославия. Важно място в разговорите заемат въпросите на икономическото сътрудничество, особено в областта на селското стопанство. Уговорено е, че България ще участва активно в работата на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна и ще доставя и занапред уранова руда за СССР.

1953 г.

Българо-турската граница отново е отворена, но нова масова емигрантска вълна няма.

1950 г.

В българското Министерство на външните работи е връчена нота от правителството на САЩ, в която се отбелязва, че цял месец българската страна не е отговорила на американската нота от 20 януари същата година и е принудила американската легация да работи в затруднени условия. При това положение САЩ оттеглят мисията си от България и искат отзоваване на българската мисия във Вашингтон. Така дипломатическите отношения между САЩ и България са преустановени.

На 19 януари 1950 г. от българска страна е връчена нота в Държавния департамент на САЩ, в която се твърди, че в хода на процеса срещу Трайчо Костов се е установило, че пълномощният министър на САЩ в България Доналд Рийд Хийд е "поддържал отношения" с осъдения за "измяна, шпионаж и предателство" Трайчо Костов и така е проявил "грубо вмешателство във вътрешните работи на НРБ". С това българското правителство моли за незабавното му отзоваване. На следващия ден правителството на САЩ отправя нота, с която отхвърля българските обвинения към американския пълномощен министър в София Доналд Рийд Хийд и настоява българската страна да оттегли нотата си от 19 януари.

1945 г.

Основано е Държавно издателство "Народна просвета".

Издателството подготвя учебници за всички степени средни училища и за учителските институти. Издава педагогическа и помощно-учебна литература.

1927 г.

Състои се учредителен конгрес на легалната Работническа партия в България. За неин ръководител е избран тайният агент на полицията Никола Милев. Орган на партията е в. "Работническо дело" (от 1 март).

1920 г.

Разпуснато е XVIII ОНС. Изборите за XVIII ОНС се провеждат само няколко месеца по-рано - на 17 август 1919 г. Спечелени са от БЗНС, като разпределението на местата в Парламента е: БЗНС - 85 места, БКП - 47, БРСДП (о) - 38, Демократическата партия - 28, Народната - 19, Прогресивнолибералната - 8, Радикалдемократическата - 8, Народнолибералната (Добри Петков) - 2 и Народнолибералната (Никола Генадиев) - 1. За председател е избран радикалдемократът Найчо Цанов, който веднага подава оставка и парламентът се ръководи от подпредседателя Недялко Атанасов (БЗНС). Откриването на XVIII ОНС се състои на 2 октомври 1919 г.

1913 г.

Гръцки части нападат внезапно българския гарнизoн в град Ангиста, Егейска Македония и започват да избиват българските войници.

1897 г.

Открита е жп линията София-Роман с дължина 109 км.

1881 г.

За членове на първия Свети синод след Освобождението са избрани митрополитите Григорий Доростоло-Червенски, Симеон Варненско-Преславски, Панарет Пловдивски и Серафим Сливенски.

Григорий Доростоло-Червенски е роден през 1828 година в с. Сороки, Бесарабия. Получава образованието си в богословски училища в Атон, Цариград и о. Халки. Приема монашество през 1846 г. в Хилендарския манастир.

Симеон Варненско-Преславски е роден на 9 февруари 1840 г. в Бургас. През 1863 г. завършва Духовна семинария на о. Халки, след което е учител в Цариград и в родния си град. Приема монашески сан през 1870 г. и в продължение на 2 г. е протосингел на видинския митрополит Антим I, който става и първи български екзарх.

Панарет Пловдивски е роден през 1805 г. в с. Пътеле, Леринско (Гърция). Получава образование в Битоля и Атина. Приема монашество през 1844 г.

Серафим Сливенски е роден на 14 октомври 1819 г. в Пирдоп. Образованието си получава в Свищов. Приема свещенически сан през 1853 г. Включва се в борбата за извоюване на независима българска църква. През 1869 г. –1872 г. е председател на църковната община в Пазарджик. През 1872 г. е избран за сливенски митрополит, на който пост остава до края на живота си.

1860 г.

Георги Раковски поставя нов етап в революционната си дейност след пристигането си от Одеса в Белград. В Белград Раковски съставя "План за освобождението на България" и "Статут за едно Привременно българско началство в Белград". В плана застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното социално положение, а не чрез реформи или с помощта на външни сили. Ръководният принцип е: "Нашата свобода от нас зависи". Според плана в България трябва да бъдат създадени тайни комитети, които да мобилизират населението за масово участие във въстанието. Основната ударна сила в началото да бъде един добре въоръжен полк, създаден извън страната, който ще се движи по Балкана към Търново и Черно море.

1798 г.

Кърджалии нападат Трявна. Чета начело с чорбаджи Генко успява да отблъсне нападението и да спаси селището от опожаряване.

Кърджалиите са разбойнически отряди с различен народностен състав (турци и албанци, понякога и българи). Действат в източнобалканските провинции на Османската империя. Опустошават много селища в българските земи. Обсаждат и градове като Гюмюрджина, Димотика, Филибе и Пазарджик.

На тази дата са родени:

1932 г.

Роден е Николай Колев - български спортен коментатор и журналист. Завършва СУ “Св. Климент Охридски", специалност география. Постъпва в БНТ през 1965 г. От 1974 г. е главен редактор на Спортната редакция в БНТ. Той е най-популярният футболен коментатор в БНТ от създаването й. Присъствал е на 7 световни първенства по футбол, 7 европейски първенства и на 9 олимпийски игри. “Мичманът" (така е известен в спортните и журналистическите среди) е автор на знаменитата фраза “Господ е българин", сътворена по време на мача Франция - България (1:2), класирал ни за финалите в САЩ’94. Работи в БНТ от 1965 г. до 1992 г. Умира на 10 юни 2004 г. на 72-годишна възраст.

1923 г.

Родена е Невена Борисова Стефанова - българска поетеса. Завършва гимназия в София през 1941 г. и Държавната художествена академия през 1946 г. През 1949-1950 г. е изпратена в Унгария във връзка с културна конвенция за изучаване на унгарски език и подготовка за преводаческа и редакторска дейност. Редакторка е в сценарни комисии при Българска кинематография (1951-1956 г., 1960-1966 г.), във вестник “Народна култура" (1957 г.), в списание “Жената днес" (1958-1959 г.), в отдел “Белетристика" на издателство “Български писател" (1966 г.). Член е на Съюза на българските писатели. Сътрудничи на вестник “Звън", “Ученически подем", “Светлоструй", “Литературен глас", “Младеж", “Правда", “Младежка искра", “Литературен фронт", “Народна култура", “Работническо дело", на сп. “Жената днес", “Литературен живот", “Златорог", “Българска реч", “Славяни", “Изкуство", “Септември", “Пламък" и др. Автор е на съчиненията: “Без име" (1945 г.), “Лято в пустата" (1951 г.), “Гласове на равнината" (1954 г.), “Романтично пътешествие" (1959 г.), “Размисли, портрети, скици" (1962 г.), “Поезия" (1968 г.), “Откровения" (1973 г.), “Следата от нас" (1975 г.), “Последно денонощие" (1978 г.), “Избрани произведения. В 2 т." (1983 г.), “Докато ви чакаме. Роман хроника" (1984 г.), “Амплитуди" (1986 г.), “Две далечни светлини. Страници от семеен архив" (1987 г.), “Кн. за Михаил Величков" (1998 г.), “Авантюри. Опит за автобиография" (2001 г.).

1883

Роден е генерал-полковник Дамян Велчев, министър на войната (1944-1945 г.). Завършва Военното училище в София през 1903 г. Участва в Балканската война (1912-1913 г.) и в Първата световна война (1915-1918 г.). През 1919 г. е един от организаторите и ръководител (от 1922 г.) на Военния съюз. През 1920 г. е уволнен от армията от правителство на Александър Стамболийски. Участва в организацията и в провеждането на военния преврат от 9 юни 1923 година. След преврата е началник на Военното училище (1923-1928 г.). Дамян Велчев е един от организаторите на военния преврат на 19 май 1934 г. Уволнен е от армията през 1935 г., изключен е от Военния съюз и екстерниран в Югославия. През 1935 г. прави опит за организиране на преврат, за което е осъден на смърт през 1936 г. Впоследствие смъртната присъда е заменена с доживотен затвор. Освободен е от затвора след амнистия през 1940 г. Участва в завземането на властта от Отечествения фронт.

1880

Роден е Трифон Кунев (Т. К. Бояджиев) - български писател и журналист, жертва на репресиите след Деветосептемврийския преврат 1944 г. В периода 1898-1903 г. работи като учител. През 1908 г. завършва право в СУ “Св. Климент Охридски". През 1931 г. е избран за народен представител като член на Земеделския съюз с листата на Народния блок. Редактор е на в-к “Нар. земеделско знаме" (орган на БЗНС “Н. Петков"). След разгрома на демократическата опозиция е арестуван и осъден на 5 години затвор (1947-1951 г.). Автор е на съчиненията: “Песни" (1905 г.), “Хризантеми" (1907 г.), “Конско евангелие за народняците" (1910 г., карикатури Ал. Божинов), “Весели злополучия" (т. I, II, 1919 г., 1922 г.), “Песни - хризантеми - зарници" (1937 г.), “Пуне от Горна баня" (1943 г.), “Стихотворения" (1945 г., рис. Ил. Бешков), “Ситни-дребни кат камилчета" (Т. Павлов пише отзива “Едрите глупости на един голям реакционер", 1946 г.).

1859 г.

Роден е Георги Николов Марчин – български офицер, генерал-майор. Завършва Военното училище с първия випуск през 1879 г. Отначало служи в 4-та пехотна дружина, а след това във 2-ри пехотен Струмски полк. В Сръбско-българската война през 1885 г. командва дружина от 3-ти пехотен Бдински полк. Участва в боя при Трън на 3 ноември 1885 г. и при отблъскването на Моравската дивизия. Като командир на 2-ра дружина от Струмския полк участва в преврата на 9 септември 1886 г. След контрапреврата е арестуван и уволнен от армията. По-късно е възстановен и служи в VII пехотен Преславски полк, ХII пехотен Старозагорски полк и др. По време на Балканската война (1912 г. – 1913 г.) е командир на 2-ра бригада от 7-а пехотна Тунджанска дивизия. Автор е на книгата “Участие на българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878".

1831 г.

Роден е Тодор Искров Кесяков – български политик и обществен деец. Завършва Пловдивската гимназия. След това става областен касиер на Пловдивския санджак. Той е член на Епархийския съвет. След Освобождението е председател на губернския апелативен съд. От 1879 г. до 1882 г. е директор на правосъдието. Той е един от създателите на Либералната (Казионната) партия. Участник е в подготовката на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. Депутат е в областното събрание на Източна Румелия и в I и VI НС.

На тази дата умират:

1979 г.

Умира историкът Никола Ферманджиев – издирвач на извори за българска история, най-вече за Възраждането. В десетки статии в научния и периодичния печат Никола Ферманджиев разглежда спорни въпроси, привлича нови данни за хайдушкото и национално-освободителното движение, видни родове, Ботевата чета и др. Завършва икономика в София, работа по специалността си в Тутракан, Перник и София. Главен специалист в Централното статистическо управление, в Комитета по печата при МС. По-важни съчинения: “Ботевите четници разказват" (1977), “Родови хроники" (1977), “Писахме да се знае" (1984, в съавт. с В. Начев), “Родолюбци" (1985) и др.

1945 г.

Умира Любомир Владиславов Золотович – български драматичен артист. Своя дебют в театъра прави през 1910 г. във видинския "Общодостъпен театър". В периода между 1914-1915 г. и 1921-1924 г. играе в Русенския театър. Играе още в софийския "Свободен театър" (1918-1921 г.) и в Народния театър (1925-1945 г.). Сред най-известните му роли са Едип в постановката "Едип цар" от Софокъл, Осип в "Ревизор" от Н. В. Гогол, Найден в "Майстори" от Р. Стоянов, Иван Александър в "Към пропаст" от Ив. Вазов и много др.

1937 г.

Умира Димитър Тончев - български политик. Роден е на 26 октомври 1859 г. в Калофер. Учи в Николаевското реално училище в Русия, след което завършва Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса.

През 1883 г. се завръща в България и работи като съдебен магистрат в Източна Румелия. Привърженик е на Либералната партия. След Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. е съмишленик на каравелисткото течение от старата Либерална партия, а от лятото на 1886 г., след извършения преврат срещу княз Александър I Батенберг, минава към течението, оглавено от Стефан Стамболов. През 1904 г. сформира своя политическа формация, наречена Младолиберална партия, лидер на която е до 1920 г. Димитър Тончев заема множество отговорни държавни постове: министър на правосъдието (16-26 август 1886 г. и 12 декември 1888 г. - 20 септември 1891 г.), министър на търговията и земеделието (19 май - 2 октомври 1894 г.), министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (18 януари 1899 г. - 27 ноември 1900 г.), министър на външните работи и изповеданията (27 ноември 1900 г. - 12 януари 1901 г.). Наред със заеманите министерски постове е бил и подпредседател на IV Обикновено народно събрание (1884-1886 г.), председател на III Велико народно събрание (22 април - 3 август 1898 г.) и председател на V Обикновено народно събрание (15 октомври 1887 г. - 12 декември 1888 г.). Избиран е многократно и за депутат в Народното събрание. Като юрист пише трудове с правна проблематика: "Закон за задълженията и договорите" (1896 г.), "Коментар върху закона за наследството" (1898 г.). Изявява се и като журналист. Сътрудничи на редица периодични издания, основател и редактор на в. "Пловдив" (1886 г.-1907 г.) и пр. През 1903 г. е осъден за злоупотреби от Държавен съд заедно с други министри от кабинета на Т. Иванчов (октомври 1899 г. - ноември 1900 г.), но е амнистиран от Народното събрание след поемането на управлението от втория стамболовистки режим (май 1903 г. - януари 1908 г.). От 4 юли 1913 г. до 21 юни 1918 г. е министър на финансите в коалиционния кабинет на д-р В. Радославов. През ноември 1919 г. е арестуван, съден и осъден с другите министри от кабинета на д-р В. Радославов като един от главните виновници за въвличането на България в Първата световна война 1914 г.-1918 г. и за последвалата втора национална катастрофа. В затвора е до 1928 г., когато е амнистиран. Пуснат на свобода, прави опит да се намеси в дейността на Националлибералната партия, но е париран от нейните водачи, след което се оттегля от активна политическа дейност.

1900 г.

Умира Капитан Петко войвода (П. Киряков Калоянов, Капитан Петко войвода) - участник в националноосвободителното движение. Роден е през 1844 г. в с. Доганхисар, Дедеагачко. През 1861 г. съставя чета, с която броди из Беломорска Тракия и Родопите и защитава местното население. През 1864 г. една година учи във Военното училище в Атина. През 1866 г. заминава за Италия, където се среща с Дж. Гарибалди. Взема участие във въстанието на о. Крит. След разгрома му известно време се скита из Египет, Франция и Италия. През 1869 г. се завръща в родния си край. Сформира отряд, който по-късно получава името Българо-родопска дружина "Защита". Тя развива голяма дейност по време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. За активното си участие в разгрома на Родопския метеж през 1878 г. Петко войвода е награден с руски орден. През 1880 г. се установява във Варна. След обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г. Петко войвода се включва в охраната на южната граница. През 1896 г. участва в създаването на дружество "Странджа" и става негов подпредседател. Заради русофилските му убеждения и противопоставянето на политиката на Фердинанд I и Ст. Стамболов Петко войвода многократно е арестуван и интерниран. Това влошава здравословното му състояние и ускорява смъртта му.

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.