Денят 20 август в световната история
© pixabay.com
2017 г.
Умира Джери Люис, американски комедиант, актьор, продуцент, режисьор и певец. Най-известен е с комедийните скечове, които изпълнява на сцена. Има роли във филмите "Аризонска мечта“ и "Кралят на комедията“. Люис има две звезди на Алеята на славата в Холивуд.
2015 г.
Сблъсък между два самолета близо до Братислава, Словакия оставя най-малко седем души убити.
2014 г.
Президентът на Еквадор Рафаел Кореа потвърждава своето решение за предоставяне на политическо убежище на основателя на сайта Уикилийкс Джулиан Асанж.
2013 г.
Депутатите на чешкия парламент гласуват своето саморазпускане и провеждане на предсрочни парламентарни избори.
2012 г.
Apple Inc. става най-скъпата компания в историята с цена от 664.7 милиарда долара.
Парламентът на Сомалия полага клетва в Могадишу на своето първо заседание от 1991 г.
2011 г.
При катастрофа на Боинг 737 на компания First Air в северен Нунавут загиват 12 души.
1998 г.
САЩ нанасят ракетни удари срещу предполагаеми бази на Осама Бин Ладен в Афганистан и Судан.
Осама Бин Ладен е арабо-ислямски фундаменталист, терорист. Завършва икономика в Университета в Джеда. Воюва на страната на афганистанските муджехидини срещу армията на СССР. След 1989 г. се връща в Саудитска Арабия. По време на войната в Персийския залив (1991 г.) е обявен за "враг на САЩ". Арестуван е от тайните служби на Саудитска Арабия. През 1992 г. се прехвърля в Судан, където създава организацията "Ал Кайда" ("Базата"), която в последствие развива мрежа на действие в 52 страни. Осама Бин Ладен ръководи много терористични тренировъчни лагери в Афганистан, където се обучават мюсюлмани от арабските държави, от Чечня, Узбекистан, Пакистан и Китай. Основател е на Световния ислямски фронт за "свещена война" (джихад) представляващ коалиция между шест фундаменталистки нелегални организации от Египет, Пакистан и Бангладеш. Предполага се, че той е организирал покушението срещу египетския президент Хосни Мубарак (1995 г.), както и на терористичния удар срещу САЩ (Световният търговски център в Ню Йорк и Пентагонът във Вашингтон) на 11 септември 2001 г.
1970 г.
В Москва се провежда заседание на Политическия консултативен комитет на страните от Варшавския договор. Обсъжда се свикването на Общоевропейско съвещание за сигурност.
1941 г.
Започва германската програма по разработване на ракета "Фау - 2" – първата в света балистична ракета. За пръв път се използва през 1944 г. срещу Великобритания.
1940 г.
Извършено е покушение срещу Лев Троцки, по това време – в изгнание в Мексико. Троцки е един от близките съратници на Ленин, по-късно - отстранен от властта от Сталин. Ден след покушението, Троцки умира. Убиецът му Рамон Меркадер намира убежище в СССР, където е удостоен със звание "Герой на Съветския Съюз".
1868 г.
Официално е обявен краят на войната между Севера и Юга в САЩ.
Войната между Северните и Южните щати е предизвикана от противоречията между робовладелската олигархия, от една страна, и буржоазията, фермерите и работниците, от друга. Избирането на кандидата на Републиканската партия Е. Линкълн за президент през 1860 г. служи като предлог за отцепването на 11 южни щата в Конфедерация и за начало на военните действия.
През първия етап на войната, в периода 1861-1862 г., войските на Юга имат надмощие и нееднократно застрашават федералната столица Вашингтон. Революционните действия на новото правителство - приемането на закона за хоумстедите, освобождаването на робите и други, водят до прелом в хода на войната (1863-1865 г.). Изходът на битката при Гетисбърг (юли 1863 г.) е провал на последния опит на Юга за настъпление. Походите на армията на Севера под командването на генерал У. Шърман и генерал Ю. Грант разчленяват Конфедерацията, изтощават силите и войските и капитулират (9 април 1865 г.). Гражданската война е най-кръвопролитният и най-разрушителният конфликт в историята на САЩ, но резултатите от нея осигуряват бързо икономическо развитие на страната.
1829 г.
По време на Руско-турската война (1828-1829 г.) руски части влизат в Одрин. За първи път градът е превзет от руската армия. Това предизвиква паника в столицата на Османската империя и подтиква султана към търсене на възможности за подписване на примирие с Русия.
Войната е предизвикана от изострянето на Източния въпрос заради националноосвободителното движение в Гърция. Тя е обявена през декември 1827 г. от турския султан, който отменя всички предишни руско-турски договори и провъзгласява "свещена война против Русия". Военните действия започват през април 1828 г. Втора руска армия (около 95 000 срещу 125 000 турци) форсира Дунав, преминава Добруджа и обсажда Шумен, Варна и Силистра. В края на септември руски войски превземат Варна. На кавказкия фронт Русия има по-големи успехи - Кавказкият корпус успява да превземе турските крепости Карс, Анапа, Поти и др. В началото на 1829 г. започва второто настъпление на руската армия на Балканския полуостров. През юни тя превзема Силистра, преминава Стара планина, окупира Тракия и превзема Одрин. Войната завършва с Одринския мирен договор, който потвърждава руските права в устието на Дунав и по черноморското крайбрежие на Кавказ (без Батуми). Гърция получава самостоятелност, но е задължена да плаща данък на султана (през 1830 г. тя е освободена от данъка и е обявена за независима държава). Договорът потвърждава и разширява автономията на Молдова, Влашко и Сърбия.
1741 г.
Руският изследовател от датски произход Витус Беринг открива Аляска. Беринг открива и протока, който разделя Азия и Америка и доказва, че двата континента не са свързани помежду си.
1667 г.
Излиза поемата "Изгубеният рай" (Paradise Lost) на Джон Милтън. "Изгубеният рай" е една от най-значимите творби на английската литература. Авторът й - Джон Милтън е сляп и диктува стиховете на специално назначен текстописец.
На тази дата са родени:
1944 г.
Роден е бившият министър-председател на Индия Раджив Ганди (1944 - 1991). Убит е при покушение през 1991 г. Седем години по-рано по същия начин загива и неговата майка Индира Ганди, също бивш премиер на Индия.
1941 г.
Роден е Слободан Милошевич - югославски държавен ръководител, президент на Югославия от 1989 г. (на Съюзна република Югославия от 15 юли 1997 г.) до 2000 г. Завършва икономика в Белградския университет. В периода 1966 г. - 1969 г. е кмет на Белград. От 1963 г. - 1978 г. е директор на “Техногаз". Президент е на Обединената югославската банка (1978 г. - 1983 г.). През 1984 г. - 1986 г. е член на ГК на ЮКП в Белград. В периода 1986 г. - 1988 г. член на Президиума на ЦК на ЮКП. През пролетта на 2001 г. е арестуван, а след 3 месеца е предаден на Международния трибунал в Хага. Към него са отправени 66 обвинения - подбудител и извършител на геноцид по време на войната в Босна (1992 г. - 1995 г.); извършител на престъпления срещу човечеството във войните с Хърватска (1991 г. - 1992 г.) и в Косово (1999 г.). Защитава се сам, без адвокати (2002 г.). Слободан Милошевич е намерен мъртъв в неговата килия на 11 март 2006 г. във военния затвор на трибунала в Хага.
1937 г.
Роден е руският кинорежисьор Андрей Михалков – Кончаловски. Филми: "Сибириада", "Влакът-беглец".
1932 г.
Роден е Василий Павлович Аксьонов – руски писател, лекар по образование, дебютира с разкази през 1959 г. В творчеството си засяга предимно проблемите на съвременната младеж. Издава повестта "Колеги" (1960 г.; едноименна пиеса, съвместно с Ю. Стабов, 1961 г.; едноименен филм, 1963 г.), романите "Звезден билет" (1961 г.), "Време е, приятелю, време е" (1964 г.), повестта "Портокали от Мароко" (1963 г.), сборник с разкази "Катапулт" (1964 г.), "На половината път до Луната" (1966 г.), пиесата "Винаги в продажба" (1965 г.), сатирико-фантастичната повест "Затворената бъчва" (1968 г.) и др.
1901 г.
Роден е италианският поет Салваторе Куазимодо (1901 - 1968). Носител на Нобелова награда за литература през 1959 г. Най-известното му произведение е "Животът не е сън".
1860 г.
Роден е френският политик Реймон Поанкре (1860 - 1934). Поанкре е бил три пъти премиер на Франция и девети президент на републиката.
1833 г.
Роден е Бенджамин Харисън – американски политик, президент на САЩ (1889 г. – 1893 г). По време на мандата му са приети нов тарифен закон (тарифата Маккинли) (1890 г.) и т.нар. антитръстов закон Шермън. Той е инициатор за свикването на Първата панамериканската конференция (1889 г.) с цел създаване на митнически съюз на американските държави под контрола на САЩ. През 1889 г. правителството му установява протекторат над част от Самоа. Умира на 13 март 1901 г. в Индианаполис.
1827 г.
Роден е белгийският писател Шарл дьо Костел (1827 - 1879). Най-известната му творба е "Легенда за Тил Уленшпигел".
На тази дата умират:
2012 г.
Умира Мелес Зенави - етиопски политик. В периода 28 май 1991 година до 22 август 1995 година е президент на Етиопия. А от 22 август 1995 г. до смъртта си заема министър-председателския пост в Етиопия.
2009 г.
Умира Семьон Лвович Фердман, повече известен с артистичното си фамилно име Фарада, - руски и съветски актьор, заслужил артист на РСФСР (1991) и народен артист на Русия (1999).
2006 г.
Умира Проф. Якоб Минцер - американски икономист, основател на съвременната икономика на труда. Той е дългогодишен професор по икономика и социални отношения в Колумбийския университет.
1961 г.
Умира Пърси Уилямс Бриджмън – американски физик, философ. Роден е на 21 април 1882 г. През 1946 г. получава Нобелова награда за изследвания в областта на експерименталната физика. В труда си "Логика на съвременната физика" (The Logic of Modern Physics. N. Y., 1927 г.) той лансира редица идеи, станали основа на операционализма. Ориентирайки се към начина, по който Айнщайн определя основни понятия на социалната теория за относителността, Бриджмън твърди, че значението на физичните понятия трябва да се определи чрез съвкупността от експериментални операции и главно чрез операциите за измерването.
1917 г.
Умира Адолф Байер – немски химик органик. Роден е на 31 октомври 1835 г. в Берлин. От 1872 г. е професор в Страсбургския, а от 1875 г. в Мюнхенския университет. Прави опити за изкуствен синтез на индиго, установява неговия строеж (1878 г. - 1883 г.). Изследва пироловите и пиридоновите основи на съединенията от групата на пикочната киселина. През 1885 г. се опитва да обясни относителната устойчивост на различни съединения на въглеводорода с циклична структура. Основните му трудове са в областта на синтеза на оцветителите и алицикличните съединения и по стереохимия. През 1888 г. въвежда понятието "цис-транс-изомерия". През 1905 г. получава Нобелова награда за химия.
1915 г.
Умира Паул Ерлих – германски лекар, бактериолог и биохимик. Роден е на 14 март 1854 г. Учи в университети в Бреслау (днес Вроцлав, Полша), Страсбург и Лайпциг. От 1890 г. е професор в Берлинския университет, като едновременно с това работи в Института "Кох". От 1896 г. е директор на Института в Щеглиц. През 1899 г. започва работа в Института за експериментална терапия в Франкфурт на Майн и от 1906 г. е негов директор (днес Институтът носи неговото име - "Paul Ehrlich-Institut"). Изследванията му са от различни области на биохимията, химията, експерименталната патология и терапията. Още като студент започва да изучава факторите, определящи разпределението на химическите вещества в организма. Като използва различни оцветители и методи за оцветяване, Паул Ерлих установява наличието на различни форми на левкоцити в кръвта, показва значението на костния мозък за образуването на гранулоцити, моноцити и установява ролята на линфоидните органи в образуването на линфоцити; деференцира определени форми на левкемията и създава двуалистичната теория за кръвообразуването; обяснява значението на метамофразията. Способства за развитието на хистологията на нервната система. Разработва метод за откриването на туберкулозния бацил чрез фоксин. За изследванията му в областта на имунологията заедно с И. И. Мечников получава Нобелова награда по физиология и медицина за 1908 г. Голям успех имат работите му по лечение на спирохетози (1907 г.) и особено на сифилиса у човека. През 1909 г. заедно с японски учен С. Хата създава препарата Салварсан. Изследванията на Паул Ерлих в тази област стават основа за развитието на химиотерапията. От 1901 г. Паул Ерлих отделя голямо внимание на проблемите на злокачествените тумори. В областта на химията предлага редица реакции с голямо теоретично и практическо значение, за което му е присъден медал "Либих" и званието почетен член на Немското химическо дружество.
1914 г.
Умира Пий Х (Джузепе Мелчиор Сарто) – светец, римски папа от 4 юли 1903 г. до 20 юли 1914 г. Роден е на 2 юни 1835 г. Завършва духовна семинария и дълги години е селски свещеник с особени ортодоксални възгледи. През 1884 г. става епископ, а през 1891 г. кардинал и патриарх на Венеция. Той е един от основателите на венецианската "Банка на св. Марко". През 1911 г. значително намалява църковните празници, а повечето от останалите пренася в неделни дни. Извършва реформа на курията, като намалява конгрегациите от 37 на 19. Пий Х е яростен противник на антиклерикалните действия на светската власт. По негово време е създаден Кодекс на каноническото право (1904 г. - 1917 г.), утвърден от наследника му Бенедикт ХV. Обявен от Ватикана за блажен през 1951 г. и канонизиран за светец през 1954 г.
1882 г.
Умира Фьодор Петрович Литке – руски мореплавател и географ, изследовател на Арктика, граф (от 1866 г.), адмирал (1855 г.), член-кореспондент (1829 г.), почетен член (1855 г.) и президент на Петербургската академия на науките (1864 г.), член-кореспондент на Парижката академия на науките и на редица чужди научни институти. Роден е на 28 септември 1797 г. в Петербург. Във флота е от 1813 г. През 1817 г. - 1819 г. участва в околосветското плаване на В. М. Головнин с кораба "Камчатка". През 1821 г. - 1824 г. е ръководител на експедицията, която изследва крайбрежието на Нова Земя, източна част на Баренцево и Бяло море. През 1826 г. - 1829 г. ръководи околосветската експедиция с кораба "Сенявин". Описва западното крайбрежие на Берингово море, островите Прибилов, Бонин и Каролинския архипелаг, като открива в него 12 острова. На Литке принадлежи идеята за първия записващ "приливомер" (1839 г.). Един от организаторите на Руското географско дружество и негов ръководител (1845 г. - 1850 г.; 1857 г. - 1872 г.). Той е командир и военен губернатор на Ревелското (Талинското), а след това на Кронщатското пристанище (1850 г. – 1857 г.). От 1855 г. е член на Държавен съвет. През 1873 г. Руското географско дружество учредява златна премия на името на Фьодор Литке. В негова чест са наречени нос, полуостров, планина и залив в Нова Земя, острови в архипелазите Земя на Франц Йосиф и Норденшелд, пролив между Камчатка и Карагинските острови и др.
1872 г.
Умира Димитрие Болинтиняну – румънски интелектуалец, публицист, поет и политик. Роден е през 1819 г. в Болинтино дин Вали, до Букурещ. Автор е на сбирки лирични стихове - "Румънски мелодии" (1858 г.), на патриотичните "Легенди, или оригинални приказки в стихове" (1858 г.) и др. Той е един от създателите на румънски роман ("Маноил", 1855 г.; "Елена", 1862 г.). Творчеството му е свързано с освободителното движение от средата на ХIХ в.
1854 г.
Умира Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг - германски философ, представител на немския класически идеализъм.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:
Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика" (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse";
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times";
Исторически бюлетин – на “The History Channel";
Исторически бюлетин – на “World of Quotes";
Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;
пон | вто | сря | чтв | пет | съб | нед |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | ||||
4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |
11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 |
18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 |
25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
От 1 януари: В над 12 града водата ще мине 5 лева за кубик
21:30 / 27.11.2024
Съдът не уважи исканията на шестима политици по казуса със залича...
20:58 / 27.11.2024
МВР успокои: Няма открити взривни устройства при проверка на кури...
20:49 / 27.11.2024
Габриел Вълков, БСП: ГЕРБ и "ДПС - Ново начало" са наритани в ъгъ...
20:33 / 27.11.2024
Доц. д-р Илиян Костов: Прецедент е да се взимат повторни проби от...
20:32 / 27.11.2024
Приеха поредица препоръки срещу водната криза: Кои области са с н...
20:01 / 27.11.2024
Актуални теми