През 917 г. е битката при Ахелой, в която войската на цар Симеон І нанасят тежко поражение на византийската армия. В битката при река Ахелой е унищожена по-голямата част от византийската войска, участвала в похода срещу България. Историкът Лъв Дякон, който към края на Х в. посещава мястото на сражението, пише: “И сега още могат да се видят купищата кости при Анхиало, гдето тогава позорно била посечена бягащата войска на ромеите". Победата на българските войски над византийците изиграва важна роля за засилване на международния престиж на българската държава.

През 1903 година, като продължение на въоръжените действия в Македония и Одринско за освобождение, се провежда конгрес на Серски революционен окръг в Пирин с председател Димитър Стефанов. Взето е решение за "перманентна революция" - засилени четнически действия.

Навършват се 122 години от съставянето на правителството на Народнолибералната партия на Стефан Стамболов (1887 година), управлявало до 19 май 1894 година. Гръцкият композитор Микис Теодоракис, автор на музиката към “Зорба Гъркът", получава орден “Свети свети Кирил и Методий" за творчески постижения (1980 г.). На 20 август са родени: художникът Никола Петров, писателят Константин Константинов, оперният певец Георги Иванов Генов. На 20 август умира художникът Антон Митов.

2006 г.

Националната инициатива "Първанов – президент" за издигането на сегашния държавен глава за втори мандат е подкрепена от 172 български кмета. Местната власт подкрепя Георги Първанов, тъй като той е президентът, който разбира проблемите на местното самоуправление, смятат кметовете.

Сред кметовете, подкрепили президента Георги Първанов за втори мандат, се открояват: Александър Краваров - кмет на Банско, издигнат от ВМРО, независимите кметове на Сандански - Андон Тотев, на Струмяни - Валентин Чиликов, на Кресна – Валентин Стоичков, на Благоевград - Лазар Причкапов, на Радомир - Златко Георгиев, на Стара Загора – Евгений Желев, на Каварна - Цонко Цонев, на Силистра – Иво Андонов.

Подкрепа за кандидатурата на Първанов изразяват и кметовете на Ловеч - Минчо Казанджиев, на Габрово - Богомил Белчев, на Русе - Божидар Йотов, на Търговище - Красимир Мирев, на Разград - Денчо Бояджиев, на Варна - Кирил Йорданов, на Бургас - Йоан Костадинов и на Свиленград - Георги Манолов и други.

1980 г.

В Евксиноград, Тодор Живков връчва орден "Кирил и Методий" - I степен на гръцкия композитор Микис Теодоракис за неговите творчески постижения.

Микис Теодоракис е роден на 29 юли 1925 г. Участва в Съпротивата. През 1950 г. завършва Атинската консерватория, след което специализира в Парижката консерватория (1953-1959 г.). В периода 1964-1967 г. е депутат в гръцкия парламент от листата на ГКП, а през 80-те години от листата на “Нова демокрация". По време на военната диктатура е затворен в концлагер. През 1970 г. е освободен. До 1974 г. живее във Франция. Теодоракис е автор на музиката за: “Кварталът на мечтателите" (1961 г.), “Любовниците от Теруел" (1962 г.), “Зорба Гърка" (1964 г.), “Хайка" (1965 г.), “Денят, когато рибите изплуваха" (1967 г.), “Z" (1969 г.), “Троянките" (1971 г.), “Обсадно положение" (1973 г.), “Сутиеска" (1973 г.), “Серпико" (1973 г.), “Ифигения" (1977 г.), “Всеобща песен" (1983 г.). Известни негови музикални творби са: Първа, Втора и Трета симфонии; Първа и Втора сонати; “Едип цар", “Антигона", “Песен за мъртвия брат" и др. През 60-те години композира и модернизира гръцките народни песни, станали популярни в цял свят. Композира музика по поезията на П. Неруда - цикъла кантати “Канто хенерал" (1973 г.). През 1986-1987 г. излиза автобиографичната му книга “Пътищата на Архангела".

1976 г.

В Москва е открита художествена изложба "Българска живопис IX-XIX в."

1953 г.

България отправя нота до югославското дипломатическо представителство в София с предложение за нормализиране на дипломатическите отношения. През есента на същата година са разменени посланици и на печата се дават указания за въздържан тон. Тази линия е продиктувана от Москва по време на посещението на Вълко Червенков там в началото на юли същата година.

1931 г.

Открито е XXIII ОНС с председател Стефан Стефанов (демократ), председател на Съюза на българските индустриалци. От 15 октомври 1931 г. председател е Александър Малинов (демократ).

Стефан Стефанов е роден в Сливен. Завършва право и държавни стопански науки в Берлин. Той е дългогодишен народен представител (1901–1931 г.) и председател на ХХIII ОНС (август–октомври 1931 г.). Участва активно в държавния и стопанския живот на страната. В периода 1915–1918 г. е поддиректор и директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. От 1926 г. е член на индустриалния съвет при Министерството на търговията, промишлеността и труда и председател на Управителния съвет на Съюза на индустриалците. След 1921 г. е председател или член на управителните съвети на различни промишлени предприятия. По време на управлението на Народния блок (1931–1934 г.) е министър на финансите. През 1945 г. по решение на Народния съд част от неговите акции са конфискувани.

1903 г.

Провежда се конгрес на Серски революционен окръг в Пирин с председател Димитър Стефанов. Взето е решение за "перманентна революция" - засилени четнически действия.

1892 г.

Пловдив се провежда II конгрес на БСДП, на който партията окончателно се разцепва на БСДП начело с Димитър Благоев и БСДС начело с Янко Сакъзов, които провеждат успоредни конгреси.

1887 г.

Съставено е правителство начело със Стефан Стамболов.

Непосредствено след възкачването си на трона, княз Фердинанд I възлага на Стефан Стамболов да образува ново правителство. В него влизат тримата регенти и трима министри от предишния кабинет.

1876 г.

Ръководството на БЦБО изпраща писмо до Петербургския славянски комитет, с което го уведомява, че е взето решение “да се употребят всички възможни усилия, за да се сгрупират всички български доброволци (в сръбско-турската война през 1876 г.) под едно знаме, като се възложи организацията им на полк. Александър Милорадович." БЦБО се обръща към Петербургския комитет и “с най-покорна молба да ни снабди с някакви средства, за да започнем по-скоро действията и да се помъчим да организираме българските отряди."

Българско централно благотворително общество (БЦБО) е създадено през юли 1876 г. , явявайки се пряк наследник на БРЦК. В БЦБО участват дейци с различни политически убеждения - Владимир Йонин, Кириак Цанков, Петър Енчев, Олимп Панов, Стефан Стамболов и др.

1874 г.

В Букурещ започва Общо събрание на БРЦК. В заседанията участват 9 души от Румъния, 3-ма от България и 1 от Чехия. Избран е временен ЦК в състав: Любен Каравелов, Кириак Цанков, Олимпи Панов, Тодор Пеев, Христо Ботев.

1867 г.

На русенското пристанище загиват Никола Х. Кръстев (Войводов) и Цвятко Павлович. Двамата воеводи пътуват с австрийския параход "Германия" от Галац за Радуевац, откъдето трябва да навлязат с чета в българските земи. По разпореждане на дунавския валия Мидхат паша турски заптиета нахлуват на кораба, за да арестуват Никола Войводов и Цвятко Павлович. При отказа им да се предадат доброволно, те са убити.

1829 г.

По време на Руско-турската война (1828-1829 г.) руски части влизат в Одрин. За първи път градът е превзет от руската армия. Това предизвиква паника в столицата на Османската империя и подтиква султана към търсене на възможности за подписване на примирие с Русия.

Войната е предизвикана от изострянето на Източния въпрос заради националноосвободителното движение в Гърция. Тя е обявена през декември 1827 г. от турския султан, който отменя всички предишни руско-турски договори и провъзгласява "свещена война против Русия". Военните действия започват през април 1828 г. Втора руска армия (около 95 000 срещу 125 000 турци) форсира Дунав, преминава Добруджа и обсажда Шумен, Варна и Силистра. В края на септември руски войски превземат Варна. На кавказкия фронт Русия има по-големи успехи - Кавказкият корпус успява да превземе турските крепости Карс, Анапа, Поти и др. В началото на 1829 г. започва второто настъпление на руската армия на Балканския полуостров. През юни тя превзема Силистра, преминава Стара планина, окупира Тракия и превзема Одрин. Войната завършва с Одринския мирен договор, който потвърждава руските права в устието на Дунав и по черноморското крайбрежие на Кавказ (без Батуми). Гърция получава самостоятелност, но е задължена да плаща данък на султана (през 1830 г. тя е освободена от данъка и е обявена за независима държава). Договорът потвърждава и разширява автономията на Молдова, Влашко и Сърбия.

917 г.

Българските войски предвождани от цар Симеон I нанасят тежко поражение на Византия в битката при река Ахелой.

На тази дата са родени:

1923 г.

Роден е Георги Иванов Генов - български оперен певец (баритон). През 1942 г. - 1946 г. работи в театър "Одеон" и е солист на Държавния радиохор (днес Българска хорова капела "Св. Обретенов"). От 1947 г. е в Националния академичен театър за опера и балет (дебютира в ролята на княз Игор от едноименната опера на А. П. Бородин). По-известни роли: Папагено ("Вълшебната флейта" от Моцарт), Маркиз Поза ("Дон Карлос" от Верди), Валентин ("Фауст" от Гуно), Осман бей ("Луд гидия" от П. Хаджиев) и др.

1902 г.

Роден е Александър Такев Гиргинов - български писател, автор на разкази, повести, романи, драми. През 1926 г. заминава за Франция. В Париж работи и следва журналистика и театрално изкуство. През 1928 г. постъпва като актьор в театър "П. К. Стойчев" в София, а след това в театър "Одеон". Работи като уредник на вестник "Литературен глас". След Отечествената война, в която взема участие, е драматург и режисьор в театрите в Плевен, Перник, Пловдив, София. Умира на 17 юли 1985 г.

1891 г.

Роден е Данаил Дечев - български художник. Завършва средно професионално текстилно училище в Сливен. Запознава се с изкуството на някои европейски галерии и музеи. Работи с маслени бои предимно в областта на пейзажа. Отделя особено внимание на връзката между природата и човека. Създава тематични цикли - Тракийски, Карловски, Морски, Софийски. Умира на 5 август 1962 г. в София. По-известни творби: "Пейзаж пролет" (ок. 1936 г.), "Пролетна градина" (1938 г. и 1958 г.), "Пейзаж из Асеновград" (1938 г.), "Тракийски пейзаж" (ок. 1938 г. - 1940 г., и 1952 г.), "Пред портите на Бачковския манастир" (ок. 1941 г.), "Карловски пазар" (1941 г.), "Къща от Созопол" (1946 г.), "Пловдив" (1951 г.), "Пейзаж от Лудогорието" (1953 г.), "Пролет в Княжево" (1956 г.), "Копривщица" (1958 г.), "Старият орех" (1959 г.), "Пейзаж от Балчик" (1959) г. и др.)

1890 г.

Роден е Константин Илиев Константинов - български писател. През 1906 г. следва във Физико-математическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски". През 1911 г. завършва Правния факултет. Стажува в Софийския окръжен съд, съдия е във Врачанския окръжен съд (1914 г.), след което е повишен в мирови съдия в Цариброд. След войните работи като съдия и адвокат в София. Председател е на секция “Литература" в Камарата за наука и изкуство (1945 г. - 1947 г.). В периода 1945 г. - 1946 г. е председател на СБП. Председател е още и на Института за преводна литература при Министерството на информацията. Печата за пръв път през 1907 г. в сп. “Българан". Заедно с Д. Дебелянов и Д. Подвързачов издава сп. “Звено" (1914 г.). Автор е на разкази, очерци, литературни есета, спомени, пътеписи, произведения за деца, роман. Негови са съчиненията “Към близкия" (1920 г.), “Любов" (1925 г.), “По земята" (1930 г.), “Кръв" (1933 г.), “Сърцето в картонената кутия" (1933 г., в съавтор със Св. Минков), “Трета класа" (1936 г.), “Ден по ден" (1938 г.), “Седем часа заранта" (1940 г.), “Път през годините" (спомени в 3 тома, 1959 г. - 1966 г.), “Върхове" (есета, 1967 г.), “Празници" (1969 г.), “Медената питка" (1976 г.), “Пътуване към върховете" (1976 г.), “Надлъж и нашир" (1987 г.), “Малкият коминочистач" (1989 г.). Умира на 3 януари 1970 г.

1881 г.

Роден е Никола Петров - български художник пейзажист. Учи живопис в София при Я. Вешин и Ив. Мърквичка. Негови са произведенията: "Пожъната нива", "Зъберът", "Речица из камъняк", "Чепеларе", "Стадо след дъжд", "Църквата Св. София", "Симфония", "Ерма при Трън", "Лъвовият мост", "Лъджене" (последна негова творба). Илюстрира "Островът на блажените" от П. Славейков. Умира на 10 декември 1916 г. София.

На тази дата умират:

1976 г.

Умира Мита Ганева Стойчева - българска народна певица, представителка на северняшката школа в народно-песенното творчество. Родена е 22 март 1909 г. Първата си награда за изпълнение на народна песен печели на събора в Търново през 1939 г. Записва 90 песни във фирмата за грамофонни плочи “Микрофон" (1940 г. - 1942 г.). През 1942 г. - 1943 г. пее в Радио София, а от 1946 г. е редовна сътрудничка на БНР. Има много радиоконцерти с Б. Машалов и Цв. Благоев. През 1954 г. създава групата “Наша песен". В репертоара й влизат хайдушки, любовни, исторически, любовно-битови песни. Част от текстовете на песните й са събрани в сборник “Гукнали сиви гълъби" (1953 г.). По-известни песни: “Авлига пее в градина", “Снощи се върна юзбаши", “Заправи Богдан калето", “Диляна мома хубава" и др.

1972 г.

Умира Александър Георгиев Вазов - български кинорежисьор и сценарист, един от създателите на българския игрален филм. Роден е на 26 ноември 1900 г. Творчеството му в областта на киното започва от 1922 г. в Берлин, а след това продължава в Италия, Швейцария и България. Завършва кинорежисура в Мюнхен. Дълги години работи в областта на научнопопулярното кино - началото е поставено през 1929 г. с "В царството на розите". След 9 септември 1944 г. се насочва изцяло към него - "Бактериофаги", "Имунизацията на децата", "Нутрията", "Полезни и вредни", "Конят - боен другар на войника", "Етеричните масла", "Владимир Димитров-Майстора" (1955 г.), "Български тютюн" (1957 г.), "Родно море" (1962 г.). Той е един от основателите на Съюза на български филмови дейци (1934 г.), чийто председател е до 1953 г. Опира се на литературната класика - "Грамада" (1936 г.), и на фолклорните мотиви - "Настрадин Ходжа и Хитър Петър" (1939 г.).

1930 г.

Умира Антон Стефанов Митов - български художник, професор по история на изкуството, дописен член на БАН (1918 г.), член-кореспондент на Дружеството на италианските художници (1910 г.). Роден е на 1 април 1862 г. в Стара Загора. Завършва Флорентинската академия (ученик на Чиерамфи). Професор е в Рисувалното училище в София (той е един от неговите основатели). Редактира (заедно с И. Мърквичка) сп. “Изкуство", илюстрира “Под игото", “Утро в Банкя", “Нова земя". Негови картини: “Цар Фердинанд в старобългарско облекло", “Св. Климент", “Златари", “Пловдивска джамия", “Вършитба в Пловдив", “Селянки в София" и др. Автор е на първия български труд по история на изкуството “Ръководство по всеобща история на изкуствата".

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;