На този ден през 1876 г. в Копривщица избухва Априлското въстание. На 20 април 1944 г. в хода на Втората световна война англо-американски самолети бомбардират София. На тази дата през 1846 г. в Лайпциг Иван Богоров издава първия брой на първия български вестник “Български орел. Известник граждански, търговски и книжовен."

На тази дата са родени: композиторът Тончо Русев, политикът и журналист Стефан Манов, Кирил Ботев – брат на Христо Ботев, командир на Първи конен полк и на Трета пехотна Балканска дивизия, зам.-министър на отбраната.

На тази дата умират: алпинистът Христо Проданов, езиковедът Николай Ковачев, театралният и кинорежисьор Стефан Сърчаджиев.

2002 г.

От 20 до 25 април премиерът Симеон Сакскобургготски е на официално посещение във Вашингтон, САЩ, по време на което се среща с президента Джордж У. Буш. Срещата се провежда на 23 април 2002 г.. На нея участват и държавният секретар на САЩ Колин Пауъл и съветничката по въпросите на националната сигурност на Буш Кондълиза Райз и Дан Фрийд.- старши директор за Евразия в Съвета за национална сигурност. Симеон Сакскобурготски се среща и с изпълнителния директор на Международния валутен фонд Хорст Кьолер, както и със сенатори от Комисията по външните отношения и с конгресмени.

1990 г.

Регистриран е учреденият на 13 януари Български демократически форум (БДФ). Форумът води началото си от създадения през 1930 г. Съюз на българските национални легиони. От 1991 г. БДФ е член на коалиция СДС. Печатния му орган е в. “Прелом". Почетен председател на БДФ е Иван Дочев. Съпредседатели от 12 октомври 1997 г. са Дянко Марков (до 19 септември 1998 г.) и Муравей Радев (на снимката). На 19 септември 1998 г. на мястото на Дянко Марков за нов съпредседател на партията е избран Любомир Димитров.

1982 г.

Завършва посещението на министъра на външните работи Петър Младенов в Полша. Дипломатически отношения между България и Полша са установени на 30 декември 1918 година. Временно тези отношения са прекъснати през Втората световна война. Възстановени са на 24 август 1945 г. На 27 януари 2005 г. президентът Георги Първанов участва в честванията по повод отбелязването на 60-годишнината от освобождаването на Аушвиц – Бирхенау. От 1995 г. се увеличава обемът на търговията между България и Полша, като за периода от 1995 г. до 2004 г. той нараства повече от три пъти.

1981 г.

В Белград се открива българска търговско-промишлена изложба.

1980 г.

Завършва посещението на министъра на външните работи Петър Младенов в Ирак. Дипломатическите отношения между България и Ирак са установени на 14 август 1958 г. През септември 1958 г. е открито посолство на България в Багдад. През 1969 г. Ирак открива свое посолство в София. След нападението на Ирак срещу Кувейт от 2 август 1990 г. България подкрепя резолюциите на СС на ООН, което довежда до известно изостряне на отношенията между двете страни, но посещението на вицепрезидента на Р България А. Семерджиев в Ирак през октомври 1990 г. довежда до смекчаването им. През януари 1991 г. в навечерието на операция “Пустинна буря" на многонационалните въоръжени сили срещу Ирак служителите на Българското посолство са евакуирани и посолството ни преустановява дейността си. На 23 април 1991 г. е възстановена дейността му и на 11 март 2003 г. служителите на посолството отново са евакуирани, предвид предстоящите военни действия срещу режима на Саддам.Хюсеин. В хода на войната сградите на посолството ни са частично ограбени и разрушени. България се включва в “Коалиция на желаещите" по време на войната. България участва в четвъртата фаза на операцията в Ирак като разполага на територията й свой батальон и отделни военнослужещи, чиято задача е да спомогнат за следвоенното възстановяване и стабилизиране на страната в рамките на полския военен контингент.

1971 г.

От 20 до 25 април на Десетият конгрес на БКП се приема програма, която поставя като “непосредствена историческа задача" на партията “изграждането на развито социалистическо общество". Програмата характеризира този етап като “исторически необходим закономерен етап в прехода от капитализма към комунизма", който изразява най-пълно същността на социализма, разкрива “превъзходството" му над капитализма. През периода ще се осъществи “скок в производителните сили" на основата на използване постиженията на научно-техническата революция, собствеността постепенно ще се превърне в “единна общонародна", социалистическата демокрация ще достигне “висша и всестранна изява", а държавата на диктатурата на пролетариата ще прерасне в “общонародна". Разбира се, набляга се върху това, че и през новия период БКП ще бъде “ръководна и направляваща сила". Програмата обявява, че “грижата за човека е основна грижа на партията, смисъл и съдържание на цялата й политика". В приетите от конгреса директиви за шести петгодишен план (1971-1975 г.) се акцентира върху използването на постиженията на науката и техниката за осигуряване на икономически растеж. Продължава линията на ускорена индустриализация с изпреварващо развитие на машиностроенето, енергетиката, металургията и химическата промишленост. Предвижда се реалните доходи на човек да нараснат с 25- 30 %, националният доход през 1975 г. да се увеличи с 47-50 % в сравнение с 1970 г.. На пленума на ЦК на БКП на 25 април Тодор Живков е преизбран за член на Политбюро и първи секретар на ЦК.

1961 г.

Публикувана е декларация на българското правителство по повод “въоръжената агресия на САЩ срещу Република Куба", в която то заявява готовност “да вземе заедно с други страни всички необходими мерки за оказване неотложна помощ на Република Куба, в случай че агресията срещу нея не бъде веднага прекратена".

1959 г.

На 20 и 21 април се провежда пленум на ЦК на БКП. На него се одобрява програмата “Основни положения за преустройство на образователната система, за по-тясно свързване на обучението и възпитанието на младежта с производителния труд". Целта е да се създаде “нов тип средно училище с 12-годишен курс", чиято главна задача да е подготовката на учащите се за участие в материалното производство и за следване във висшите училища.

1944 г.

В хода на Втората световна война англо-американски самолети бомбардират София.

1941 г.

Втора Българска армия влиза в Беломорска Тракия и във Вардарска Македония. Въпреки че българската армия не участва пряко във войната на Германия и Италия против Югославия и Гърция, по предложение на Хитлер три български дивизии навлизат във Вардарска Македония и поемат администрирането там. Границите на областите, които може да заеме българската армия във Вардарска Макeдония и Беломорието са: в Западна Тракия на изток до демаркационната линия Свиленград – Кюпрюлю – Дедеагач, в Източна Македония между реките Места и Струма, островите Тасос и Самотраки, които образуват т.нар. Беломорска област, Вардарска Македония до р. Вардар и Западните покрайнини с Поморавието до линията Пирот – Враняк – Скопие. На 24 април 1941 г. в София е подписана спогодбата “Клодиус-Попов", с която се уреждат задълженията на България към Германия. На 6 април Германия напада Югославия и Гърция и чрез обход на отбранителната линия “Метаксас" на 9 април достига Солун. На 17 април германските армии навлизат в Тесалия. На 20 април генералите Чолакоглу, Бакапулос и Демистихис, без съгласието на правителство, подписват капитулацията на гръцката армия.

1876 г.

В Копривщица избухва Априлското въстание. Поради предателството на един от присъстващите депутати на Оборищенското събрание, местните турски власти научават за взетите решения и предприемат незабавни контрадействия. На 19 април една конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет. За да предотврати тази акция, Т. Каблешков заедно със своите другари нападат конака, където се е установила турската полицейска част. При завързалата се престрелка част от турските заптиета са убити, а други, начело с Неджиб ага, успяват да се измъкнат и избягат. Веднага след извършеното нападение Т. Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, и до други места бързо писмо, с което приканва всички българи към повсеместен бунт. Понеже е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета, то придобива известност като “Кървавото писмо". Веднага след получаването на писмото в Панагюрище Бенковски обявява въстанието. Създава се Военен съвет, или т.нар. Привременно правителство, което става главен орган на революционната власт в IV революционен окръг. На него се възлага както ръководството на военните дела, така и осъществяването на новата гражданска власт в града. Той изпраща чета начело със стотника Ив. Парпулов - Орчо войвода, която да подпомогне въстаниците в Стрелча и осигури връзката между Панагюрище и Копривщица. Веднага след обявяването на въстанието П. Волов и Икономов се отправят към североизточните райони на окръга, а Бенковски, който междувременно организира своя конна дружина, т. нар. “Хвърковата чета", се насочва към средногорските села Мечка, Поибрене, Мухово и др. и вдига населението на въстание.

1872 г.

Българският екзарх Антим І се обръща с писмо към патриарха, с което моли да се отмени наложеното наказание на Панарет Пловдивски, Иларион Макариополски и Иларион Ловчански. На 21 януари 1872 г. със заповед на Високата порта тримата български владици са заточени в Измит. На 5 януари 1872 г. група от 50 души, представители на цариградските българи, ръководени от Петко Р. Славейков, Стоян Чомаков и др., заставят Иларион Ловчански, Иларион Макариополски и Панарет Пловдивски да отслужат на другия ден тържествена Богоявленска литургия в българската черква“Св. Стефан" въпреки изричната забрана от страна на патриарха.

1861 г.

Иларион Макариополски пристига в метоха на българската църква в Цариград, където се намира и Авксентий Велешки. Два дена по-късно двамата владици трябва да тръгнат на заточение според изричната правителствена заповед. Цариградските българи обаче се стичат масово в метоха, за да изразят почитта си към своите владици, като две депутации от по десет души съставят жалби и ги поднасят на султана и на представителите на великите сили. Едната жалба е обвита с черни панделки и е заверена с 5000 подписа. В крайна сметка султанът позволява владиците да бъдат изпратени едва след празниците, като им се разрешава да участват и в тържествената Великденска служба.

1849 г.

Пуйо войвода обявява нов бунт във Видинско. Вълненията обхващат селата Халово, Големаново, Букьовци, Градец, Черномашница. След като превземат и запалват сградата на турската застава при с. Големаново, притиснати от всички страни, въстаниците се прехвърлят на сръбска територия. По искане на турските власти Пуйо войвода и съратниците му са арестувани и предадени на турското правителство. Войводата умира във Видинския затвор.

1846 г.

В Лайпциг Иван Богоров издава първия брой на първия български вестник “Български орел. Известник граждански, търговски и книжовен." Тиражът на вестника е около 500 бр. Появата на “Български орел" Иван Богоров обяснява така: “Подканени от пригледът на те големи апостолье, щем и ми за същите и истинните напоследници на истащений славенский язик от Кирила и Методия, да започнем да изваждами един известник, който требва да понареди поне малко нещо нашът народ, както имат и близоседните ни народи власите, сърбите и гръците и техното гражданско управление. Този известник ще е на име “Българский орел" ... и ще известява те: 1. Граждански известия от всъде; повечето щът бъдат новини от Цариград, от Турско, от Влашко, от Гръция и от другите близоседни славенски страни... 2. При тъя главна основа на нашът лист ще има учебний дел на известникът ни: описвания на некои чюдни места, страни и народи на бащинията ни, както и от другите европейски страни и повечето славенските, като да стоят те по-близо към нашът народ; случки на щастието на народът ни от старо време до днес; известия на невгашното ни слободно управление, делата на нашите юнаци и на нашите царье; честта на бащинията ни и др. п."

На тази дата са родени:

1932 г.

Роден е Тончо Русев Русев – български композитор. През 1955 г. той завършва БДК - специалност тромпет. Работи като оркестрант в симфоничните оркестри в Бургас, Перник и Софийската опера. Русев е един от основателите на Естрадния оркестър на Сатиричния театър (1957-1960 г. ), на Естрадния оркестър на КТР (1960-1962 г.) и на оркестър "Балкантон" (1962-1972 г.). Той е началник-отдел "Естрада" към Концертна дирекция (1972-1973 г.), директор на Дирекция "Българска естрада". Член е на СБК. Автор е на детски песни, театрална и филмова музика ("Юлия Вревска", "Петимата от РМС", "Тайфуни с нежни имена"), телевизионни и детски мюзикъли. През 60-те и 70-те години активно сътрудничи с Л. Иванова и В. Найденов. Изключителна популярност му носят песните "Молитва", "Сама с вятъра", "Птицата", "За обич съм родена", "Телефонна любов", "Наше лято", "Панаири", "Приказка", "Чудо". Притежава награди от всички български конкурси за забавни песни. Негови песни са издавани във всички страни в бившия социалистически лагер, ФРГ, Франция, Англия, Италия, САЩ, Канада и др. Русев е лауреат на награда на Фестивала за естрадна музика в Париж (1984 г.), на конкурс на Интервизията в Полша (1980 г. ). Получава I награда на "Шлагерфестивал", Дрезден (1981 г.) и др.

1880 г.

Роден е Стефан Василев Манов – български политик, журналист и общественик. Той е един от ръководителите на троцкистите в България. От 1898 г. член на БРСДП. Сътрудничи на списание “Общо дело", редактор е на студентския лист “Академическа свобода" и в. “Железничарска защита". Завършва право в Женева (1908 г.) и работи като адвокат. Редактор е на в. “Работническа борба" (1903-1908 г.), “Работническа България", “Работническа защита". По време на разцеплението на БРСДП (1920 г.) е в левицата, която се влива в БКП, а след Деветоюнския преврат 1923 г. се обявява против неутралитета на партията. Манов е изключен през 1924 г. като “ликвидатор". Той е един от основателите на групата “Нов път" (1927 г.). От 1931 до 1933 г. редактира в. “Освобождение". Като адвокат защитава комунистическите дейци.

1856 г.

Роден е Кирил Ботев, брат на Христо Ботев. Учител е в Белово и Гюргево (Румъния). През 1876 г. се включва в четата на брат си, а след нейното разбиване е заловен и пратен на заточение. Освободен е през 1878 г. по силата на Санстефанския мирен договор. След Освобождението постъпва в новооткритото Военно училище в София като кавалерист и завършва с първия випуск (1879 г.). По-късно следва кавалерийска школа в Сомюр (Франция) и във Военната академия в Брюксел. К. Ботев е командир на Първи конен полк. Началник е на Военното училище (1891-1895 г.), командир е на Трета пехотна Балканска дивизия (1900 г.). Той участва в Балканската война (1912-1913 г.). През 1913 г. Ботев е заместник-министър на войната.

1846 г.

Роден е Георги Поптодоров Икономов - български бунтовник. Родом е от Сливен. Първоначално учи в родния си град, а след това става жп служител в Русе и по Барон-Хиршовата железница. Установява непосредствен контакт с членовете на русенския революционен комитет и се включва активно в неговата дейност. Икономов става един от главните организатори на Старозагорското въстание през 1875 г. По време на въстанието възглавява въстаническа чета, с която води сражения с османските потери. След поражението на въстанието емигрира в Румъния и влиза в състава на Гюргевския революционен комитет. Икономов е определен от комитета за помощник-апостол на II Сливенски революционен окръг. В началото на 1876 г. Икономов преминава р. Дунав и се заема с подготовката на населението от поверения му окръг за предстоящото въстание. Изправен е пред опасността да бъде разкрит в родния си град, той се прехвърля в IV революционен окръг с център Панагюрище. Участва като делегат на Оборищенското събрание през 1876 г. След това се включва в подготовката на въстанието в Карловския край. След избухването му заедно с П. Волов застава начело на въстаническа чета, с която обикаля селата на района си. След разгрома на въстанието заедно с група въстаници, предвождани от П. Волов, се отправя на север с намерение отново да се прехвърли в Румъния. След дълги лутания в Троянския и Габровския балкан групата успява да стигне до с. Бяла, Русенско. При опит да преминат пълноводната р. Янтра Икономов и неговите другари се издавят.

На тази дата умират:

2001 г.

Умира професор Николай Петков Ковачев - български езиковед. Той е един от основателите на Великотърновския университет. Преподавател е по “Увод в езикознанието" (1963-1987 г.), ръководител е на катедра “Езикознание" във Филологическия факултет (1965-1987 г.), директор е на създадения от него Център по българска ономастика (1985-1999 г.), декан е на Филологическия факултет и заместник-ректор на Великотърновския университет (1968 г.). Ковачев е член на Съюза на научните работници в България, на Българското историческо дружество, на Националния съвет по българска ономастика и на Дружеството на краеведите в България. Ковачев е един от най-значителните представители на съвременната българска ономастика, създава своя школа в науката. Той събира най-големият в България ономастичен архив. Автор е на повече от 550 статии, студии и монографии, по-важни от които са: “Местните имена в Севлиевско" (1961 г.); “Местните названия в Габровско" (1965 г.); “Увод в езикознанието" (1968 г., 2. изд. 1973 г.); “Топонимията в Троянско" (1970 г.); “Българска ономастика" (1987 г.); “Честотно-етимологичен речник на личните имена в съвременната българска антропонимия" (1995 г.) и др.

1984 г.

Умира Христо Иванов Проданов - български алпинист. Започва да тренира алпинизъм още като ученик. Работи като инженер металург в Кремиковци. Първия си 7-хилядник изкачва през 1967 г. - връх Ленин. Преди това покорява върхове в Алпите. По-големите му успехи са свързани с Хиндукуш (1976 г.) и Лхотце (1981 г.), като става първият българин, изкачил този връх. Загива при спускането на югозападния склон на Еверест (Джомолунгма) в състава на първата българска експедиция, покорила най-високия връх на планетата. Награден е с орден "Георги Димитров" (1981 г.; 1984 г., посмъртно), "НРБ", II степен (1977 г.). Обявен е за герой на НРБ (1984 г., посмъртно). Проданов е алпинист № 1 на България за ХХ в. (2001 г.).

1965 г.

Умира Стефан Николов Сърчаджиев - български театрален и кинорежисьор. След завършване на гимназия в София той учи в школата на Боян Дановски. През 1938 г. завършва драматичната школа към Народния театър, а през 1938-1939 г. специализира режисура в Париж. Създава и ръководи авангардния “Опитен театър" (1939-1940 г.), в който поставя “Господин де Пурсоняк", “Адвокатът Патлен", “Изобличението на Бланко Познет". Работи в Скопския театър (1944 г.) и в Народния театър в София (1945-1956 г., 1958-1965 г.). Той е един от създателите на Държавния сатиричен театър “Алеко Константинов", негов пръв директор, режисьор и художествен ръководител. Сред големите му постижения се открояват - “Фуенте Овехуна", “Волпоне", “В полите на Витоша", “Баня", “Към пропаст", “Камък в блатото". През 1945-1948 г. той е преподавател по актьорско майсторство в Държавната театрална школа в София, а през 1952-1965 г. в професор по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ (НАТФИЗ). В киното работи от 1951 г., първоначално в тандем с Антон Маринович, снима разнообразни по жанр филми, предимно в областта на историята.

1962 г.

Умира Петър Ангелов Попзлатев - български политик и общественик. Той завършва Военното училище (1915 г.) и право в Софийския университет “Св. Климент Охридски" (1926 г.). Участва в Първата световна война (1915-1918 г.). След войната е преподавател във Военното училище и ШЗО и служи във военносъдебното ведомство. Той е един от активните членове на Военния съюз и по-късно – член на политическия кръг "Звено". Попзлатев участва в Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. По-късно е директор на Софийската област и на Обществената обнова. След като през 1935 г. е уволнен от армията, става адвокат. Има републикански убеждения. След 1942 г. Попзлатев се включва в дейността на Отечествения фронт и участва в завземането на властта на 9 септември 1944 г. През 1944-1947 г. е политически секретар на Народния съюз "Звено", а през 1947-1950 г. е пълномощен министър в Швеция. Попзлатев е автор на "Военнонаказателно право. Обща и особена част." (1930 г.) и на много брошури и статии в периодичния печат.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;