На 2 юли 1556 г. Астраханското ханство е присъединено към Русия. Ногайската държава, възникнала след разпадането на Златната орда, просъществува през XVI в. в земите на Долното Поволжие. Столица на ханството е град Аждархан, разположен на десния бряг на Волга, на 12 км от съвременния град Астрахан.

Армията на Оливър Кромуел постига първата си победа над роялистите в битката при Марстън Мур - едно от най-важните сражения по време на гражданската война в Англия (1644). През 1687 година английският крал Джеймс ІІ разпуска английския парламент.

Избухва Кримската война между Русия и Османската империя (1853).

Основан е Владивосток (1860). Разположен на тихоокеанското крайбрежие, от двете страни на залива Златен рог, градът е административен център на Приморския край. Има население от 586,8 хил. жители (2005 г.), а градската му агломерация се състои от около 1,01 млн. души.

През 1900 година е основан германският футболен клуб “Кайзерслаутерн". През 2003 година милионерът Роман Абрамович купува футболен клуб “Челси".

Хитлер нарежда нахлуване в Англия (1940). През 1947 г. СССР официално обявява отказа си да участва в Плана Маршал - американски проект за следвоенното възстановяване на Европа. Обявен от американския политик Джордж Маршал, според Плана икономическа (и военна помощ) получават общо 17 страни, сред които и Западна Германия.

През 1954 година официално започва работа телевизионната мрежа Евровизия. След продължителна война Северен и Южен Виетнам се обединяват в една държава със столица Ханой (1976).

На 2 юли са родени: Александър Михайлович Зайцев - руски химик органик, член-кореспондент на Петербургската академия на науките.

На 2 юли умират: основателят на Саксконската династия крал Хенрих І Птицелов, френският философ Жан - Жак Русо, английският политик Джоузеф Чембърлейн, португалският крал Мануел ІІ.Самоубива се американският писател Ърнест Хемингуей, умират руският писател Владимир Набоков и американският Марио Пузо.

2017 г.

Самоубийствен атентат в Дамаск убива най-малко 21 души и ранява други 12.

2017 г.

Двама въоръжени мъже откриват огън близо до джамия в Авиньон, Франция, като раняват осем души.

2016 г.

В Австралия се провеждат парламентарни избори.

2015 г.

Английската компания "Бритиш петролиум“ се съгласява да плати 18,7 млрд. долара глоба на САЩ. Тя е застрашена от чуждестранно поглъщане поради загуба на 45млрд. лири от стойността на акциите след разлива на петрол в Мексиканския залив през 2010 г.

2013 г.

Министърът на външните работи на Португалия Паоло Портас подава оставка ден след като министърът на финансите на страната също подаде оставка.

2012 г.

Управляващата Демократическа партия на Япония напускат 50 парламентаристи включително бившия лидер на партията Итиро Одзава.

2004 г.

Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) приема Пакистан, като 24-ти член.

1994 г.

Албанският съд осъжда бившия комунистически президент Рамиз Алия на 9 години затвор за злоупотреба с властта и нарушаване на гражданските права. Рамиз Алия е президент на Албания от 1991 г. до 1992 г. Първи секретар е от 1985 г. на ЦК на Албанската партия на труда, председател е от 1982 г. на Президиума на Народното събрание на Албания.

1992 г.

ИРА признава за убийството на трима мъже, открити от армията близо до различни пътища в Южен Армаф в нощта на 1 юли 1992 г. ИРА твърди, че мъжете са били информатори за МИ6 и специален клон на Улстърската кралска жандармерия и са били осъдени и убити от ИРА. Жертвите са от Портадаун, графство Армаф, и са разпознати като Грегъри Бърнс, 33 г., Джон Дигнам, 32 г., и Ейдън Старс, 29 г. В типичен за ИРА стил на ритуални убийства, телата са намерени в канавки, голи и закачулени със следи от бой и единични куршуми от задната страна на главата. И тримата мъже изчезват от домовете си няколко дена по-рано и телата им са изхвърлени близо до границата на 10 мили едно от друго, в Нютаунхамилтън, Бесбрук и Кросмаглен.

1976 г.

След продължителна война Северен и Южен Виетнам се обединяват в една държава със столица Ханой.

Социалистическа република Виетнам е разположена в източната част на полуостров Индокитай, на брега на Южнокитайско море и неговите заливи Бакбо (Тонкински) и Сиамски. Има площ 329.6 хил. кв. м. Населението на Виетнам е 82 650 хил. жители. Етническият състав: виети - 87.5%, мъонг - 1.3 %, кхмери - 1.4%, мео-яо - 1.5%, тайски народи - 4.5%, китайци - 1.7%, зярай, еде, чам - 0.9%, други - 1.2% Повечето от вярващите са будисти и таоисти, а също така – анимисти. Официален език е виетнамски, като съществуват три диалекта - северен, централен и южен. Законодателната власт е Национално събрание от 450 депутата, избирани за 5 години. Глава на държавата е президент, избиран за 5 години от Националното събрание. Изпълнителната власт е правителство, начело с премиер-министър.

1964 г.

Президентът на САЩ Линдън Джонсън подписва Хартата за Гражданските права – един от най-важните документи в американката история, който се превръща в закон. Американският президент Линдън Джонсън подписва Хартата, създаваща равни права в гласуването, образованието, публичните услуги, участието в сдружения и програми, подпомагани от федералното правителство, независимо от раса, религия или национален произход.

Хартата е подписана в Белия дом пет часа след като Камарата на представителите я одобрява с 289 гласа “за" и 126 “против". След подписването президентът Джонсън се здрависва с лидера на движението за граждански права д-р Мартин Лутър Кинг. В телевизионно обръщение към нацията той призовава американските граждани да елиминират последните следи от несправедливост в Америка. Части от Хартата имат незабавен ефект, включително секцията за публичните услуги, според която черните не могат вече да бъдат гонени от ресторанти, хотели, барове, кина, спортни стадиони и други обществени сгради.

Секцията за правата за гласуване и десегрегацията на училищата също влизат в сила моментално, като се дават повече правомощия на Министъра на правосъдието, за да се намесва, където е необходимо. Секцията за равни възможности в заетостта не започва да работи цяла година след подписването, а напълно ефективна става след пет години.

1962 г.

В гр. Роджърс, Арканзас, е отворен първият магазин Уолмарт. Уолмарт е най-големята верига от магазини в света, и според печалбите от 2004 г., е най-голямата корпорация в света. Универсалните магазини на Уолмарт продават всякакви стоки. Веригата е критикувана поради факта, че практически изхвърля малките конкуретни фирми от пазара. С малко над 1.3 милиона Уолмарт е най-големият работодател за САЩ, Мексико и Канада. Веригата държи 14% от пазара на хранителни стоки в САЩ, и близо 20% от пазара на играчки. За фискалната 2005 г. от всеки изхарчени 100 долара в САЩ, 8.5 са в магазин на Уолмарт. 6577-те магазина на фирмата имат годишен доход от 312.4 милиарда долара. Според листата на 400-те най богати хора на света на сп. Форбс, от 6 до 10 място се нареждат петимата собствениците на Уолмарт, с капитал около 15 милиарда долара.

1954 г.

Официално започва работа телевизионната мрежа Евровизия Тв. Тя е международна организация за телевизия, създадена през 1954 г. в рамките на Европейския съюз за радиоразпръскване за редовна обмяна на програми между телевизионните организации - членове на съюза. Чрез нея се извършва обмен на развлекателни и учебно-образователни програми, както и спортни предавания. Координацията на програмите, предавани в мрежата на Евровизия, се осъществява от административно бюро със седалище Женева, а техническата координация - от централно техническо управление със седалище Брюксел. От 1961 г. се разменят и програми с Интервизията.

1947 г.

Съветският външен министър Молотов заявява, че СССР не се нуждае от помощ за възстановяването си след Втората световна война и не желае да участва в плана “Маршал".

Планът “Маршал" e помощ, която САЩ дава на 16 западноевропейски страни. Тя възлиза на 16,4 млрд. долара под формата на икономическа и военна помощ и на заеми, предоставени за периода 1948 - 1952 г. Планът е предложен от ген. Джf,og Маршал, американски държавен секретар.

1940 г.

По време на Втората световна война (1939 - 1945 г.) Хитлер нарежда нахлуване в Англия.

Веднага след победата на Германия над Франция, Адолф Хитлер нарежда на генералите си да организират инвазия във Великобритания. Планът е под кодовото название “Тюлен", а целта е десант на 160 000 германски войници по продължението на югоизточния бряг на Острова. За няколко месеца германците събират цяла армада от плавателни съдове, включително 2000 адмиралтейски катера в германски, белгийски и френски пристанища. Генералите на Хитлер обаче са много притеснени от щетите, които Кралските военновъздушни сили могат да причинят на немската армия по време на инвазията. Затова Хитлер се съгласява на искането нахлуването да бъде отложено докато британските военновъздушни сили са унищожени. На 12 август германски самолети започват масови бомбардировки по британски радарни станции, заводи за самолети и летища за бойни самолети. По време на щурмовете целите понасят тежки щети, а 20 RAF самолета са унищожени. Тази атака е последвана от ежедневни щурмове. Това е началото на Битката за Великобритания, както става известна по-късно. Въпреки че плановете за нахлуването във Великобритания са изпипани в детайли, Адолф Хитлер не е много ентусиазиран от тях и в крайна сметка на 12 октомври 1940 г. са изоставени. За сметка на това обаче Хитлер се опитва да подчини Великобритания чрез организацията на нощни бомбардировки.

1937 г.

Американката Амелия Ерхарт изчезва със самолет над Тихия океан при опит да стане първата жена, обиколила света по въздуха.

1900 г.

В Хелзинки се състои премиерата на симфоничната поема “Финландия" на Сибелиус.

Ян Сибелиус е роден на 12 август 1865 г. в Хамеенлина (Финландия). Когато завършва средното си образование през 1885 г., отива да учи в Музикалния институт в Хелзинки. Негови учители са Мартин Вегелиус по музикална теория и Цилагин по цигулка. След завършването на следването му през 1889 г. той продължава да изучава музика в Берлин и Виена, където се занимава с композиране. След завръщането си в Хелзинки през 1891 г. Сибелиус претърпява един от първите си успехи, хоралната симфония Кулерво. Завръщайки се отново в Хелзинския музикален институт, Сибелиус вече преподава. В периода от 1891 г. до 1901 г. пише първите си две симфонии. През 1903 г. пише концерт за цигулка, последван от третата му симфония. Към 1914 г. 4-тата и 5-тата симфония са готови, а към 1919 – 6-тата и 7-мата. Оттогава до смъртта му през 1957 г. не създава повече значими творби. Счита се, че е писана 8-ма симфония, която е била унищожена. Заедно със седемте симфонии, Сибелиус пише над 100 солови песни и други малки творби, много от които са предназначени за струнни квартети.

1900 г.

Над Германия е извършен първият полет на дирижабъла на граф Фердинанд фон Цепелин. Пред погледите на хиляди зрители цепелинът се издига над езерото Констанс при град Фридрихсхафен. Неговият полет продължава 18 минути, поради лошите метеорологични условия.

Граф Фердинанд фон Цепелин е германски генерал и въздухоплавател. Построява управляемите въздушни кораби, наречени на негово име.

1860 г.

Основан е руският град Владивосток.

Владивосток е разположен на тихоокеанското крайбрежие, от двете страни на залива Златен рог. Градът е административен център на Приморския край. Има население от 586,8 хил. жители (2005 г.), а градската му агломерация се състои от около 1 млн. и 10 хил. души.

Според древни китайски източници бреговете около мястото на днешния град са били гъсто населени. На картите от времето на династията Юан (1271-1368 г.) на мястото на Владивосток се намира град Юнминчън, чието име означава "град на вечната светлина". Според древнокитайските летописи тази територия е обезлюдена след войните между Китай и Корея. С Нерчинския договор от 1689 г. територията на днешния Приморски край влиза в границите на Китай. През 1858 г. територията е присъединена към Русия с подписването на Айгунския договор.

1853 г.

Руската армия прекосява река Прут, с което започва Кримската война между Русия и Турция.

Кримска война 1853-1856 г. се води между Русия и Османската империя, зад която застават някои от западноевропейските държави - Англия, Франция и Сардинското кралство. Тя е породена от стремежа на двете воюващи групировки за надмощие в Близкия изток и Балканите. Повод за големия военен сблъсък служи отказът на Османската империя да признае правото на Русия да покровителства многобройното християнско население, живеещо в европейските предели на империята. Насърчавана от западноевропейските си съюзници, Османската империя не само не приема искането на Русия, но на 4 октомври 1853 г. й обявява война. Военните действия между двете държави се водят на два фронта: Кавказки и Балкански. Първоначалните неуспехи на османската армия ускоряват намесата на западноевропейските държави във войната. Първи се намесват Англия и Франция, като изпращат свои флоти в Черно море. Обединеният англо-френски флот навлиза в Черно море и Русия обявява война на Великобритания и Франция (февруари 1854 г.). Русия участва в Кримската война с армия от 700 000 души, а нейните противници - с 1 милион души. В отговор следва нахлуването на руски войски в дунавските княжества и окупирането на Силистра. Поради враждебното отношение на Австрия, обсадата на града бързо е вдигната и Русия изтегля войските си отвъд река Дунав. Следва стоварване на англо-френски войски във Варна, за да бъдат отправени срещу главната руска крепост на Кримския полуостров - Севастопол. През септември 1854 г. градът е обсаден откъм морето. В продължение на 11 месеца неговите жители героично отблъскват многобройните атаки на интервентите и не им позволяват неговото завладяване. Спасяването на града довежда и до спасяването на руския черноморски флот. Военните действия между воюващите не стихват. През януари 1855 г. във войната се намесва и Сардинското кралство. Изправена пред многократно превишаващия я противник, Русия е принудена да поиска примирие, а след това и мир. Мирният договор е подписан в началото на следващата 1856 г. Равносметката от войната е изтласкването на Русия от черноморския басейн и загубата на част от Бесарабия.

Избухването на Кримската война се посреща с големи надежди от българския народ, който очаква своето освобождение от османското иго в победата на руското оръжие. В помощ на руската армия се отправят редица доброволчески отряди. Сформиран е доброволчески корпус от 4000 души. Много българи участват в героичната отбрана на Севастопол. Войната подтиква и националноосвободителното движение в самите български земи.

1849 г.

Джузепе Гарибалди започва гладна стачка в Рим.

Джузепе Гарибалди е известна военна фигура и участва активно в изграждането на модерна Италия като национална държава. Гарибалди e моряк в Средиземноморието и през 1832 г. получава сертификат за търговски капитан. През 1833 г. в Марсилия се среща с Мацини, който има голямо влияние върху него, впоследствие Гарибалди става член на Млада Италия. През февруари 1834 г. Гарибалди участва във въстание на Мацини в Пиемонд, където първият е осъден на смърт от генуезки съд, след което бяга в Марсилия. Гарибалди плава до Тунис, а по-късно пристига в Бразилия, където среща Анита, бъдещата си съпруга. С други италианци и републиканци се бие на страната на Уругвай срещу Аржентина. През 1843 г. Гарибалди основава Италианския легион, чието черно знаме символизира скърбяща Италия, а вулканът в средата – спящата сила в страната. Новини за революция в Палермо от януари 1848 г. подтикват Гарибалди да поведе около 60 от своите партизани в родината. Той предлага услугите си на Шарл Албер и Пиемонд, които започват първата война за освобождението на Италия.

1819 г.

В Англия е приет закон за фабриките, който забранява наемането на работа на деца под 9-годишна възраст в текстилните фабрики. Според закона деца под 16-годишна възраст могат да работят само 12 часа на ден.

1687 г.

Крал Джеймс ІІ разпуска английския парламент.

Джеймс ІІ е роден през 1633 г. и е третият син на Чарлз І и Анриета Мария. Джеймс ІІ като брат си е намесен в Гражданската война и избягва в изгнание във Франция след създаването на Общността от Кромуел. Джеймс ІІ е детрониран през 1688 г. и умира през 1701 г. Джеймс ІІ остава твърд поддръжник на католицизма. Той се противопоставя на закона от 1673 г., според който католиците нямат право да заемат административни позиции. Месеци след възкачването си Джеймс ІІ се справя решително с протестантски бунт, където не показва никаква толерантност. Кралят назначава само католици на високите държавни длъжности, което насторйва и виги, и тори срещу него. Опитите на Джеймс ІІ да наложи католицизма в Англия обрича властването му.

1644 г.

Армията на Оливър Кромуел постига първата си победа над роялистите в битката при Марстън Мур – едно от най-важните сражения по време на гражданската война в Англия.

Оливър Кромуел е роден на 25 април 1599 г. в Хантингдън. Той е деец на Английската буржоазна революция от ХVII в. и ръководител на индепендентите. През 1640 г. е избран в Дългия парламент. Той е един от главните организатори на парламентарната армия, която удържа победа над кралската армия в Първата (1642-1646 г.) и Втората (1648 г.) граждански войни. Като се опира на армията, през 1648 г. изгонва от парламента презвитерианите, съдейства за провъзгласяването на републиката (1649 г.). От 1650 г. е лорд-генерал (главнокомандващ въоръжените сили). Смазва движенията на левелерите, дигерите, освободителните движения в Ирландия и Шотландия. През 1653 г. установява едноличен военен режим. Умира на 3 септември 1658 г. в Лондон.

1556 г.

Астраханското ханство е присъединено към Русия.

Астраханскотo ханство e ногайска държава, възникнала след разпадането на Златната орда и просъществува през XVI в. в земите на Долното Поволжие. Столица на ханството е град Аждархан, разположен на десния бряг на Волга, на 12 км от съвременния град Астрахан. Основателят на самостоятелното Астраханско ханство е Махмуд, бивш хан на Голямата орда. След като губи борбата за власт от своя брат Ахмат, около 1460 г., идва в Астрахан, където създава независима държава. Пълна самостоятелност Астраханското ханство получава едва в началото на XVI в., след окончателния разгром на Голямата орда от Кримското ханство през 1502 г. До тогава владетелите на Астраханското ханство, въпреки че се ползват с известно самоуправление, са васални поданици на Голямата орда. През 1556 г. Астраханското ханство е завоювано и присъединено към Руската държава. Последният хан, Дервиш Али бяга в Азов при османците.

На тази дата са родени:

1923 г.

Родена е Вислава Шимборска - полска поетеса. Завършва полска филология и социология в Ягелонския университет в Краков. През 1945 г. дебютира със своите първи стихове. От 1953 г. работи като редактор в литературен седмичник “Жиче литерацке". Нейните предимно сюжетни или “тематични" поетични коментари носят неповторимостта на откривателството. Автор е на стихосбирките “За това живеем" (1952 г.), “Въпроси, задавани на себе си" (1954 г.), “Призив към Йети" (1957 г.), “Сол" (1962 г.), “Сто забави" (1967 г.), “Всеки случай" (1972 г.), “Големият брой" (1976 г.), “Хора на моста" (1986 г.).

1841 г.

Роден е Александър Михайлович Зайцев - руски химик органик, член-кореспондент на Петербургската АН (1885 г.). Александър Зайцев е ученик на А. М. Бутлеров. След завършване на Казанския университет работи в лабораториите на Колбе и Вюрц. Защитава докторска дисертация на тема "Нов способ за превръщане на течни киселини в съответстващи им алкохоли" (1870 г.). От 1871 г. Александър Зайцев е редовен професор в Казанския университет. Изследванията му помагат за развитието на теорията за химическия строеж на Бутлеров. От 1870 г. работи върху синтеза на спиртове. През 1873 г. синтезира диетилкарбинол, което слага началото на изследванията на Ф. Барбие, В. Гриняр и др. Синтезира различни въглеводороди (бутилен, диалил и др.). Ученици на Александър Зайцев са Е. Е. Вагнер, И. И. Канонников, А. Е. Арбузов, С. Н. Реформатски, А. Н. Реформатски и др. Той умира на 1 септември 1910 г.

1831 г.

Роден е Александър Фьодорович Гилфердинг - руски историк славист, член-кореспондент на Петербургската академия на науките. Руски консул в Босна (1856–1859 г.). Научните му интереси са насочени към историята на славянските народи от най-дълбока древност до XIX в. Изявява се като страстен колекционер на славянски ръкописи. На основата на издирени от него извори пише "История на сърбите и българите", в която проследява миналото на двата народа през средните векове. Публикува и поредица от статии за живота и делото на братята Кирил и Методий. Установява тесни контакти и с някои от видните български възрожденски дейци.

1714 г.

Роден е германският композитор Кристоф Вилибалд фон Глук (1714 - 1787). Най-известното му произведение е "Орфей и Евридика".

На тази дата умират:

2013 г.

Умира Д-р Дъглас К. Енгълбърт - американски изобретател известен като създател на компютърната мишка.

1961 г.

Самоубива се американският писател Ърнест Хемингуей (1899 - 1961), нобелов лауреат за литература. Роден е на 21 юли 1899 г. в Оук Парк, Чикаго, Илинойс, САЩ. Започва литературната си кариера още като юноша във вестници. Участва в Първата световна война като санитар в автоколона линейки на Червения кръст, където е ранен и лежи в болница в Милано. След войната става пътуващ кореспондент на издаваните в Торонто (Канада) вестници “Дейли Стар" и “Стар Уикли". От 1921 г. до 1926 г. живее в Париж. Първата му значителна книга е сборник с разкази “В наше време" (1924 г.), отпечатана в Париж в 170 екземпляра; второто издание излиза през 1925 г. с тираж 1335 екземпляра. През 1926 г. издава първия си роман “И изгрява слънце (Фиеста)", от който за 4 месеца са продадени 12 хиляди екземпляра в Ню Йорк. Втория си сборник разкази “Мъже без жени" издава през 1927 г. Следва сборника “Победителят нищо не печели" (1933 г.).

От 1937 г. до 1939 г. отразява събитията в Испания като кореспондент на Североамериканското сдружение на вестниците. През този период печата разкази за Испания и испанските събития в сп. “Ескуайър", “Кен", “Ню Масис". През 1937 г. излиза романът му “Да имаш и да нямаш" . През 1936 г. излизат новелите “Краткото щастие на Франсис Макомбър" и “Снеговете на Килиманджаро", последвани от “Зелените хълмове на Африка", в които автобиографичният елемент, характерен за прозата му, е особено отчетлив. Връх на “испанската тема" е романът “За кого бие камбаната" (1940 г.). Хемингуей участва и във Втората световна война. От този период е антологията му “Хора по време на война" (1942 г.). През 1950 г. издава романа “Отвъд реката, сред дърветата", но истински триумф постига с повестта “Старецът и морето" (1952 г.). Книгата е наградена с “Пулицър" в САЩ за 1952 г. С журналистика се занимава и през `50-те години, когато живее в имението си “Ла Финка Вихия" до Хавана, Куба. През 1954 г. получава Нобелова награда за литература. След смъртта му излизат книгите “Опасно лято", “Острови по течението", “Райската градина" и др.

1932 г.

Умира Мануел ІІ - португалски крал (1908-1910 г.). Той е роден на 15 октомври 1889 г. в Лисабон. Възкачва се на престола, след като анархисти убиват неговия баща Карлуш и по-големия му брат Луи-Филип. Опитва се да укрепи позициите на монархията, обещава да проведе редица реформи, както и да даде амнистия за участниците във въстанието във флота от 1906 г., но засилва полицейския терор. На 4 октомври 1910 г. в обстановката на започваща революция заминава за Великобритания.

1914 г.

Умира Джозеф Чембърлейн - английски държавник, общественик, индустриалец. Роден е на 8 юли 1836 г. в Лондон. В началото е привърженик на радикалното крило в Радикалната партия. През 1873-1876 г. е кмет на Бирмингам. За пръв път е избран за депутат в Парламента през 1876 г. Два пъти е министър в кабинетите на У. Гладстон (1880-1885 г., 1886 г.). Обявяването му против проекта за автономия на Ирландия (1886 г.) довежда до разцепление на Либералната партия; от либералите се отделя голяма група на така наречените либерали-юнионисти начело с Чембърлейн, които влизат в Консервативната партия. В периода 1895-1903 г. е министър на колониите в консервативните кабинети. Той е един от организаторите на британската експанзионистична политика по време на Англо-бурската война (1899-1902 г.). Организатор и ръководител на кампанията за преминаване към протекционизъм (след 1903 г.). През 1906 г. се оттегля от активна политическа дейност.

1843 г.

Умира Самуел Ханеман - германски лекар, създател на хомеопатията. Роден е на 10 април 1755 г. в Майсен. Получава медицинско образование в Лайпциг и Ерланген. Обявява се против пускането на кръв, изкуственото предизвикване на повръщане и други средства, с които злоупотребяват съвременните лекари. Особено голямо значение придава на хигиената и диетологията.

1778 г.

Умира Жан-Жак Русо - френски философ - просветител, писател и композитор.

Роден е на 28 юни 1712 г. в Женева. До 1741 г. живее в Швейцария, след това - в Париж. През 1743-1744 г. е секретар на френското посолство във Венеция. В Париж се сближава с Дени Дидро и други просветители, сътрудничи в създаването на "Енциклопедия", като пише статии главно из областта на музиката. През 1762 г., след публикуването на "Емил, или За възпитанието" и "За обществения договор", Русо напуска Франция. Преследват го не само френски католици, но и швейцарски протестанти. През 1770 г. се връща в Париж. Последните месеци от живота си прекарва в имението на маркиз Луи-Ренеде Жирарден Ерменонвил. По време на Якобинската диктатура останките му са пренесени в Пантеона. Русо е най-влиятелният представител на Френското просвещение. Социално-философските му възгледи намират отражение в неговите трактати: "Разсъждения за науките и изкуствата" (1750 г.), "За обществения договор" (1762 г.). Според Русо главната причина за неравенството между хората е частната собственост, а държавния закон е израз на общата воля. Идеалът на Русо е неголяма патриархална република, в която всички граждани могат да обсъждат законите, по които ще живеят. Педагогическите схващания на Русо са изложени в неговия роман "Емил, или За възпитанието". Те са част от неговите политически схващания и се определят от тях. Художественото му творчество е разнообразно: стихове, поеми, комедии, опери, за които сам съчинява и либретото, и музиката, романси ("Юлия, или Новата Елоиза", 1761 г.; "Изповед", 1766 г.-1769 г.). Произведенията на Русо оказват силно влияние на общественото съзнание в Европа в навечерието на Френската революция. По-късно от него се учат и романтиците: Джордж Байрон, Виктор Юго, Жорж Санд и писатели като Франсуа Шатобриан.

936 г.

Умира Хенрих I Птицелов. Той е роден около 876 г. в Мемлебен, Саксония. Крал е от 919 г., и е основател на Саксонската династия. Той е Саксонски херцог от рода на Людолфингите. От политика на принудителни отстъпки пред херцозите Хенрих I постепенно преминава към тяхното подчиняване. Отново присъединява към германското кралство отпадналата преди това Лотарингия през 925 г. За борба с нашествията на унгарците построява и укрепва редица градове и създава силна конница. През 933 г. побеждава унгарците при Риад. В периода 928-929 г. провежда походи за завоюването на земите на полабските славяни. Политиката му подготвя значителното засилване на кралската власт при неговия син и наследник Отон I.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;