Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
През 1850 г. участниците в съвещанието на Връшка чука изготвят изложение, в което описват тежкото положение на населението в Ломско, Видинско и Белоградчишко, като изрично акцентират върху лоялността на българите към султана. В 1867 г. сформираната в района на Зайчар чета начело с Иван Кулин и Еремия Петров Българов преминава сръбско-турската граница през Връшка чука и се насочва към Раковския манастир. През 1880 г. са публикувани са Привременни правила за църковното устройство и управление на Княжество България, които са отхвърлени от повечето архиереи и от екзарх Йосиф I с мотива, че не са приети от Светия синод и затова нарушават конституцията. 1946 г. - приет е Закон за ръководство и контрол на войската.

2014 г.

Умира Димитър Амбарев - православен свещенник, виден български антикомунист, политически затворник и активист за човешки права.

Димитър Амбарев е правнук на съратника на Левски свещеник Стефан Бозов от Казанлък.

2000 г.

Умира лекарят проф. Чавдар Цолин Драгойчев (1925 - 2000). Д-р Чавдар Драгойчев е кардиолог, професор по сърдечносъдова хирургия (от 1969 г.), член–кореспондент на БАН (1981 г.). През 1962 г. става член на Световната кардиологична асоциация. Той е роден на 24 декември 1925 г. в Пловдив. През 1930 - 1945 г. живее в СССР. През 1952 г. завършва медицина в СССР. Работи в Катедрата по болнична хирургия в ИСУЛ (дн. Медицинска академия,). От 1974 г. ръководи Клиниката по сърдечна хирургия, а от 1977 г. е директор на Научния институт по сърдечносъдови заболявания. Той е един от първите специалисти в България, които използват умерената хипотермия при различни видове клапанна сърдечна хирургия. Развива хирургичното лечение на вродени сърдечни пороци в ранна детска възраст. Съавтор на трудове по хирургия: "Оперативна хирургия в шест тома", т. III. (1962 г.), "Грешки и усложнения при хирургическите операции" (1966 г.), "Функционална диагностика на заболяванията на сърцето и периферното кръвообращение" (1972 г.) и др.

1975 г.

На посещение в България пристига гръцкият министър-председател Константинос Караманлис.

Константинос Караманлис е президент на Гърция в периода 1980-1985 г. и 1990-1995 г. Той е основател (1956 г.) и лидер (до 1963 г.) на партията Национален радикален съюз. През 1974 г. основава партията "Нова демокрация" и е неин лидер до 1980 г. Министър-председател на Гърция (1955-1963 и 1974-1980 г.).

1955 г.

Политбюро на ЦК на БКП взема решение за развитие на българо-югославските отношения. В него се посочва, че БКП се ръководи от интересите на международното комунистическо движение и на социалистическите страни, които изискват подобряване на отношенията с Югославия. Пътят към това е прекратяване на взаимните нападки и възприемане на тактиката на "временно мълчание, търпимост и сдържаност" към споровете от миналото по македонския въпрос. В изпълнение на това решение още до края на 1955 г. са подписани редица спогодби с Югославия.

1946 г.

Приет е Закон за ръководство и контрол на войската. Според закона в нея не могат да служат лица с "фашистки, реставраторски и антидемократични проявления" и офицери, осъдени от така наречения Народен съд. На тази основа за кратко време са отстранени около 1/3 от офицерите.

1880 г.

Публикувани са Привременни правила за църковното устройство и управление на Княжество България, които са отхвърлени от повечето архиереи и от екзарх Йосиф I с мотива, че не са приети от Светия синод и затова нарушават конституцията.

Екзарх Йосиф I е български екзарх, обществен и просветен деец, почетен член на Българското книжовно дружество (днес БАН). Светското му име е Лазар Йовчев. Роден е в Калофер на 5 май 1840 г. Завършва френски католически лицей в Цариград, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието и в смесените епархии. През 1876 г. е ръкоположен за епископ и избран за ловчански митрополит, а на следващата година за екзарх. След Освобождението работи активно за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта с подкрепата на правителствата на Стефан Стамболов и Константин Стоилов успява да запази седалището на Българската екзархия в Цариград и да издейства нови берати за българските владици в Скопие и Охрид (1890 г.), Неврокоп и Велес (1894 г.), Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.). Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии. След края на Балканската война 1912–1913 г. Йосиф I премества седалището на Българската екзархия в българската столица. Умира на 20 юли 1915 г.

1878 г.

Създават се комитетите “Единство“ за обединение на българските земи и запазване на Македония в границите на българската държава. В Търново комитетът е начело със Стефан Стамболов, в Русе - начело с Иван Вазов, в Пловдив - начело с екзарх Йосиф и др. Създаването на комитетите е стимулирано от разделянето на българските земи с Берлинския договор, подписан ден по-рано от Великите сили. Според него се създават Източна Румелия и Княжество България, а Македония остава в пределите на Османската империя.

1867 г.

Сформираната в района на Зайчар чета начело с Иван Кулин и Еремия Петров Българов преминава сръбско-турската граница през Връшка чука и се насочва към Раковския манастир.

Иван Ангелов Кулин е деец на националноосвободителното движение. Роден е през 1803 г. в с. Медковец, днешна област Монтана. Като юноша е хайдутин, а по-късно става войвода на чета. В периода 1834–1837 г. той участва в Берковско-Пиротските въстания, след които е избран за кнез на родното си село. През 1848-1850 г. е баш кнез на Ломската каза. След избухване на въстанието в Северозападна България 1850 г. той е един от неговите водачи. Заловен и хвърлен в затвор, успява да избяга и емигрира във Влашко, а след това в Сърбия. През 1856 г. участва в подготовката на Димитракиевата буна. По-късно се включва в основания от Любен Каравелов Български комитет в Белград (1867 г.), след което застава начело на Зайчарската чета, която не успява да прехвърли в България през 1867 г. поради пречките на сръбското правителство. Иван Кулин умира на 12 юли 1870 г.

1850 г.

Участниците в съвещанието на Връшка чука изготвят изложение, в което описват тежкото положение на населението в Ломско, Видинско и Белоградчишко, като изрично акцентират върху лоялността на българите към султана. "Сега - заявяват селските старейшини, сме станали и трите нахии да си видиме правицата, що ни писуваше фермано царски, а они обърнаха на назе пушки, ножеве, топове, та ни избиха, изсекоха, къщи запалиха, попове изсекоха, църкви обраха, пивници изтрошиха, брашно разпиляха, казани съсипаха..."

На 30 юни 1850 г., Али Риза паша (на снимката) изпраща във въстаническия лагер в района на Връшка чука и с. Раковец делегация с писмено възвание, в което се дава тридневен срок за разпускане на въстаническите отряди. На населението се предлага да излъчи свои представители, които да изложат пред властите своите искания. Съвещанието на Връшка чука започва на 1 юли. То се провежда между селските старейшини от Видинско и Кулско и има за цел да уточни по-нататъшната тактика на въстаниците. На 4 юли 1850 г. селските старейшини, събрани на Връшка чука, отправят чрез сръбския княз Александър Карагеоргевич ново изложение до султана. Изготвен е и писменият отговор на поставените от турските власти искания за връщане на населението по селата. Няколко дена по-късно, пратениците на Али Риза паша и на сръбския княз преговарят на Връшка чука с водачите на българските въстаници за завръщането на населението по домовете.

На тази дата са родени:

1963 г.

Родена е Росица Кирилова - българска поп- и кънтри-изпълнителка. Появява се на сцената през 1981 г. с група “Следи". Работи самостоятелно от 1983 г. Следва английска филология, завършва журналистика в СУ “Св. Климент Охридски". Участва в тв предавания, концерти на живо, пее в дует с Георги Христов. Нейни албуми са “Любов завинаги" (1984 г.), “Усмихни се за мен" (1985 г.), “Росица Кирилова" (1986 г.), “Приятелите винаги остават" (1987 г.), “Всяко нещо има свое време" (1988 г.), “Кажи ми добър ден" (1989 г.), “Нещо невероятно (заедно с Г. Христов)" (1990 г.), “Живей за мига" (1991 г.), “Мики Маус" (1992 г.), “Без маска и грим (Роси и Панайотов)" (1993 г.), “Моята кукла Барби" (1994 г.), “Вълшебница" (1995 г.), “Учителко, целувам ти ръка" (1996 г.), “Бог да е с теб I & II" (1997 г.), “40 златни хита - Бог да е с теб" (1998 г.).

1940 г.

Роден е Георги Иванов - първият български космонавт, генерал-майор. В армията е от 1958 г. През 1964 г. завършва ВНВВУ "Г. Бенковски" в Долна Митрополия. Има квалификация пилот I клас. От 1978 г. се обучава в Центъра за подготовка на космонавти "Ю. Гагарин" в СССР. Лети в Космоса заедно с Н. Рукавишников на борда на кораба "Союз - 33" (изстрелян на 10 април 1979 г.). Поради възникнали затруднения в сближаващо-коригиращата система на кораба и отклонения от предвидения режим на работа спускаемият апарат се приземява принудително на 12 април 1979 г.

1906 г.

Роден е Петър Димитров-Рудар (псевдоним на Петър Димитров Келов) - български писател, литературен теоретик на детската литература. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски" през 1929 г. Той е един от основателите на Дружеството на детските писатели през 1925 г. Участник е в Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Преподавател е по детска литература в Държавния библиотечен институт в периода 1952-1962 г. Автор е на съчиненията "Нашата детска литература. Ч. I. Поезия" (1927 г.), "Детска литература. Учебник за учителските институти. Т. I-II" (1953-1954 г.), "Разкази за Георги Димитров" (1968 г.) и др. Петър Димитров-Рудар умира на 18 октомври 1994 г. в София.

1886 г.

Роден е Михаил Йовов Йовов - военен и държавен деец, дипломат. Роден е в Пловдив. Завършва Военното училище в София и Генералщабна академия в Санкт Петербург. Участва в Балканската война 1912–1913 г. и Първата световна война 1914–1918 г. След края на Първата световна война продължава военната си кариера. На 30 април 1933 г. е произведен в чин генерал-майор. След държавния преврат на 19 май 1934 г. е уволнен от армията. Министър на народното просвещение (23 ноември 1935 г. – 4 юли 1936 г.). Министър на железниците, пощите и телеграфите (23 октомври 1936 г. – 14 ноември 1938 г.). Същевременно е и представител на Съюза на бойците от фронта (1936 – 1940 г.). Депутат е в ХХV ОНС (1940 – 1944 г. ). След 9 септември 1944 г. не се завръща в България и живее в Швеция, а от 1948 г. – в Аржентина. Осъден е задочно от Народния съд на смърт.

1858 г.

Роден е Илия Куртев - И. К. Добрев (1858 - 1923). Той е български обществен деец, политик. Взема участие в Руско-турската война (1877 - 1878), в подготовката на Съединението (1885), в Сръбско-българската война (1885). Илия Куртев е русофил, уволнен от армията през 1895 г. Председател на дружество “Сливница". Умира на 7 август 1923 г. в София.

На тази дата умират:

2014 г.

Умира Димитър Амбарев - православен свещенник, виден български антикомунист, политически затворник и активист за човешки права.

Димитър Амбарев е правнук на съратника на Левски свещеник Стефан Бозов от Казанлък.

2000 г.

Умира лекарят проф. Чавдар Цолин Драгойчев (1925 - 2000). Д-р Чавдар Драгойчев е кардиолог, професор по сърдечносъдова хирургия (от 1969 г.), член–кореспондент на БАН (1981 г.). През 1962 г. става член на Световната кардиологична асоциация. Той е роден на 24 декември 1925 г. в Пловдив. През 1930 - 1945 г. живее в СССР. През 1952 г. завършва медицина в СССР. Работи в Катедрата по болнична хирургия в ИСУЛ (дн. Медицинска академия,). От 1974 г. ръководи Клиниката по сърдечна хирургия, а от 1977 г. е директор на Научния институт по сърдечносъдови заболявания. Той е един от първите специалисти в България, които използват умерената хипотермия при различни видове клапанна сърдечна хирургия. Развива хирургичното лечение на вродени сърдечни пороци в ранна детска възраст. Съавтор на трудове по хирургия: "Оперативна хирургия в шест тома", т. III. (1962 г.), "Грешки и усложнения при хирургическите операции" (1966 г.), "Функционална диагностика на заболяванията на сърцето и периферното кръвообращение" (1972 г.) и др.

1958 г.

Умира Божан Ангелов – български интелектуалец, литературен критик, общественик. Той е роден на 1 октомври 1873 г. в Русе. През 1894 г. завършва Славянска филология в СУ “Климент Охридски". Учителства в Свищов, Русе, Видин, София (от 1902 г., във Втора мъжка гимназия). Два пъти е директор на Народния театър в София (1909-1911 г., 1918-1920 г.). В периода 1923-1928 г. е директор на Софийската народна библиотека. Божан Ангелов заема поста главен инспектор по български в Министерството на народното просвещение. Сътрудник е на сп. "Мисъл", "Училищен преглед", "Съвременен преглед" и др. Автор е на учебници и учебни помагала за начално и средното училище. Издава "История на българската литература в примери и библиографии".

1949 г.

Умира Георги Димитров (1882 - 1949) - политически и държавен деец. Роден е на 18 юни 1882 г. в с. Ковачевци, Радомирско. През 1902 г. влиза в Българската работническа социалдемократическа партия, а след разцеплението и през лятото на 1903 г. застава на страната на течението, възглавено от Димитър Благоев. През 1904-1905 г. е секретар на Софийската партийна организация. От 1909 г. е в състава на ЦК на БРСДП (т.с.) и е издигнат за секретар на Синдикалния комитет на Общия работнически синдикален съюз. Избиран е многократно за общински съветник и за народен представител. Обявява се за националното обединение на българския народ, но не по пътя на войните, а чрез Балканската социалдемократическа федерация. Той е против въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. на страната на която и да е от двете воюващи групировки. През войната провежда активна антивоенна агитация, заради която е арестуван и хвърлен в затвора. Посреща с радост избухването както на Февруарската, така и на Октомврийската революция 1917 г. в Русия. След катастрофалното поражение на България в Първата световна война е амнистиран. Взема дейно участие във възстановяването на БРСДП (т.с.) и нейното масовизиране. Участва и във възстановяването и организационното укрепване на синдикалното движение в страната. Включва се и в международното работническо и комунистическо движение. Като представител на БКП (т.с.) присъства на някои от конгресите на Коминтерна в Москва. До лятото на 1923 г. на практика стои на тесняшки позиции, поради което не възразява срещу възприетата тактика на неутралитет на партията по време на държавния преврат на 9 юни 1923 г. Под въздействието на Коминтерна взема дейно участие в подготовката и избухването на Септемврийското въстание 1923 г., след неуспеха на което заедно с В. Коларов емигрира от България. Първоначално живее в Югославия и Австрия, но по-късно се установява в СССР. Привлечен е в апарата на Коминтерна и Профинтерна. Изявява се и като един от ръководните дейци на Балканската комунистическа федерация. От 1929 г. до 1933 г. е ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна. През март 1933 г. заедно с Бл. Попов и В. Танев е арестуван в Берлин и подведен под съдебна отговорност като един от подпалвачите на Райхстага. По време на процеса в Лайпциг (1933 - 1934 г.) отхвърля отправеното му обвинение и поради липса на доказателства получава оправдателна присъда. След отказа на българското правителство да го приеме в страната заминава за СССР, където получава и съветско поданство. Отново е привлечен в апарата на Коминтерна. На VII конгрес на тази световна комунистическа организация е избран за генерален секретар и я възглавява до разтурянето и през 1943 г. По време на въоръжената съпротива в България 1941-1944 г. е главен инициатор за създаването на Отечествения фронт (ОФ) и за сплотяване на левите сили в страната под неговото знаме. Като отговорен ръководител на Коминтерна и той носи отговорност за сталинските репресии срещу дейци на БКП, емигрирали в СССР. Завръща се в България през ноември 1945 г. и се включва в обществено-политическия и живот. След изборната победа на БРП (к) в VI Велико народно събрание (ноември 1946 г.) е назначен за министър-председател на България, на който пост остава до смъртта си. Заедно с това възглавява и ръководството на БРП (к), преименувала се през декември 1948 г. в БКП.

След смъртта му през 1949 г. тленните му останки са пренесени в България и поставени в специално изграден за него мавзолей в центъра на София. В началото на `90-те години по личното желание на близките му те са извадени от мавзолея и погребани в Софийските централни гробища. Мавзолеят е взривен.

1876 г.

Умира Велчо Петров Ночев (Велчо войвода) - български революционер, участник в националното-освободително движение. Роден е през 1840 г. в махала Камено бърдо, днес към град Априлци. По време на Априлското въстание е войвода на дружина.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.