В хода на Балканската война (1912-1913 г.) войските на Втора българска армия получават заповед № 56 на командващия генерал-лейтенант Н. Иванов, според която щурмът на Одринската крепост ще се извърши на Източния сектор. Княз Фердинанд I е признат от Великите сили и получава султански фермани за княз на България и главен управител на Източна Румелия. През 1984 г. - открита е нова експозиция на Националния исторически музей. Националният исторически музей е създаден с разпореждане на Бюрото на Министерския съвет от 5 май 1973 г. Първата представителна експозиция на музея е открита през 1984 г. в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава в сградата на Съдебната палата в София. През 2000 г. НИМ е преместен в бившия дом № 1 на правителствената резиденция, в която на 10 ноември 1989 г. е взето решение за свалянето на последния комунистически лидер на България. На тази дата е роден е Николай Костов Янков - български литературовед и критик. На 2 март 1981 г. умира Крум Лекарски - военен и политически деец, генерал-лейтенант. Роден е в Кюстендил. Завършва Военното училище в София и Военната академия. Заради антимонархическите си настроения е уволнен от армията. Задържан е от полицията и интерниран. Участва в политическия преврат на 9 септември 1944 г. като командващ част от Пионерната щурмова дружина. През 1944–1947 г. е помощник-министър на отбраната.

2016 г.

Министерският съвет прие критериите, по които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще решава кои болници и клиники да финансира в градовете, където има излишък на лечебни заведения според Националната здравна карта.

2016 г.

Министерският съвет прие първия пакет от промените в съдебния закон, който трябва спешно да обезпечи преструктурирането на Висшия съдебен съвет (ВСС).

2004 г.

ООН оповестява рапорт от оръжейните инспектори, в който те потвърждават, че Ирак със сигурност не е имал никакви оръжия за масово унищожение след 1994 г.

2001 г.

По време на среща с представители на световната Интернет общност Иван Костов обявява решение за компютъризация на българските училища с парите, получени от втория GSM-лиценз. От тази дата Костов става член на "Интернет общество - България“

1984 г.

Открита е нова експозиция на Националния исторически музей. Националният исторически музей е създаден с разпореждане на Бюрото на Министерския съвет от 5 май 1973 г. Първата представителна експозиция на музея е открита през 1984 г. в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава в сградата на Съдебната палата в София. През 2000 г. НИМ е преместен в бившия дом № 1 на правителствената резиденция, в която на 10 ноември 1989 г. е взето решение за свалянето на последния комунистически лидер на България.

1956 г.

В София се открива национална конференция на историците. Учреден е и Национален комитет на историците в България.

1951 г.

Пощенската спестовна каса се преобразува в централен влогонабирателен институт под името Държавна спестовна каса (ДСК). Целта е да подобри обслужването на спестителите и "да даде възможност на трудещите се за по-сигурно запазване на паричните им средства". През 1999 г. Държавната спестовна каса е регистрирана като търговска банка - Банка ДСК.

1944 г.

Двадесет и седем опозиционни дейци отправят запитване в XXV ОНС и настояват за смяна на правителството, за изтегляне на войските от Сърбия и за външнополитически завой.

1913 г.

В хода на Балканската война (1912-1913 г.) войските на Втора българска армия получават заповед № 56 на командващия генерал-лейтенант Н. Иванов, според която щурмът на Одринската крепост ще се извърши на Източния сектор. Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си. Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзнички разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.

1900 г.

Обявява се Положение за устройство на флота, с което се определят за пръв път задачите на Военноморския флот в системата на въоръжените сили.

1896 г.

Княз Фердинанд I е признат от Великите сили и получава султански фермани за княз на България и главен управител на Източна Румелия. Фердинанд I Сакскобургготски е роден във Виена. Син е на австрийския генерал княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. Фердинанд I е подпоручик в австро-унгарската армия, когато изпратената из европейските държави да търси княз българска депутация се спира на него. На 25 юни 1887 г. кандидатурата му е одобрена от III ВНС (1886–1887 г.). Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили. Стефан Стамболов (1887–1894 г.) полага големи усилия за утвърждаването на Фердинанд I на престола. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г. Фердинанд I е признат от европейските държави за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим. На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар. По време на неговото управление България води Междусъюзническата война през 1913 г. и претърпява своята първа национална катастрофа. Под негово влияние страната ни се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война 1914–1918 г. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фeрдинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III. След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където умира.

1878 г.

Във Виена е постигнато споразумение между Русия и Австро-Унгария относно условията на мирния договор, слагащ край на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).

1660 г.

Изготвен е османски документ, който показва, че бягството на селяните от техните селища е повсеместно явление във всички български райони. Той е “Изложение на османските първенци от казата Разлог", адресирано до султана. Според него в регистъра са записани осемстотин осемдесет и три данъчни единици на данъка джизие, който се събира от немюсюлманите, но повече от половината от тях са напуснали селищата и са се разбягали. Срещу рязкото увеличение на броя и размера на данъчните тежести българските, а и турските селяни реагират с масови бягства. Става невъзможно да се събират данъците в предвидения им размер. Това се превръща в постоянно състояние на османската хазна.

На тази дата са родени:

1928 г.

Роден е Гиньо Ганев - юрист, политически и държавен деец. Роден е в Бургас. Завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Главен юрисконсулт и главен секретар на Министерството на енергетиката. Включва се в обществено-политическия живот на страната. Секретар, заместник-председател и председател на Отечествения фронт, преобразуван по-късно в Отечествен съюз. Заместник-председател на VII Велико народно събрание и депутат в ХХXVIII и ХХXIX Народно събрание. Бил е председател на Агенцията за българите в чужбина.

1925 г.

Роден е Николай Костов Янков - български литературовед и критик. Завършва гимназия в София (1943 г.), следва право (1945-1948 г.) и философия (1948-1951 г.) в СУ “Св. Климент Охридски". Журналист, редактор и литературен критик във в. “Народ" (1946-1948 г.), в. “Народна младеж" (1948-1958 г.), издателство “Народна младеж" (1950-1952 г.), в. “Литературен фронт" (1952-1966 г.), секретар на Съюза на българските писатели (1962-1966 г., от 1980 г.), главен редактор е на сп. “Картинна галерия" (1966-1975 г.), директор е на издателство “Отечество" (от 1975 г.). Член е на БКП. Първите си литературно-критически статии обнародва във в. “Литературен глас". Сътрудничи на периодичния печат. Участва в съставянето на читанки и в редактирането на съчинения на П. Ю. Тодоров (1957-1958 г.), Кр. Кюлявков (1964 г.), Й. Йовков (1970-1973 г.). Подбира и редактира произведенията на видни писатели от миналото, творци на литература за деца. Съчинения: “Книги, автори и време" (1961 г.), “Критически бележник" (1964 г.), “Детство и детска литература" (1971 г.), “Любимата книга. Разкази и случки за и около “Под игото" (1979 г.), “Да пишеш за деца. Срещи с автори, срещи с книги." (1980 г.), “При утрото на живота. Български поети за деца" (1982 г.), “Детето и книгата" (1985 г.), “Творци и време. Литературни портрети" (1989 г.). Умира на 30 септември 1982 г.

На тази дата умират:

1905 г.

Умира Димитър Георгиев Добрович - български живописец, първият български художник с академично образование. Завършва гръцко училище в Куручешме, Цариград (1834-1837 г.), и Атинската гимназия (1837-1840 г.). Учи изобразително изкуство като частен ученик на френския художник Пиер Бонерот. През 1842-1846 г. учи живопис в Художественото техническо училище на Лисандро Кафганджиоглу в Атина при италианския художник Рафаело Чеколи. Там създава портрети: "Портрет на гръцки владика" (ок. 1842-1843 г.), "Портрет на жената на италианския художник Рафаело Чеколи" (ок. 1842-1847 г.), "Портрет на момиче" (ок. 1848 г.), "Портрет на църковния писател Евгени Булагарис". Икони за гръцки църкви и рисунки с битови сюжети (ок. 25 скици с молив) - "Хоро", "Вестникарче", "Погребение", "Прегръдка" и др. През 1848 г. отива в Рим, където завършва Художествената академия (1853 г.). Взема участие във въстанието на Дж. Гарибалди и Дж. Мазини (1848 г.). Завръща се в България през 1893 г. Рисува предимно портрети и картини с битови сюжети. По-известни творби от италианския му период са "Предачка", "Италианка", "Италианска селянка", "Селска девойка с кози", "Рибар", "Жена със запалена свещ", "Болно момиче" и др. Впоследствие работи изключително с маслени бои ("Автопортрет", ок. 1875-1880 г.), отдалечава се от влиянието на късния италиански романтизъм и се изявява като реалист. В края на живота си рисува портрети на Г. Миркович, Цонка Пехливанова-Сапунарова (1899 г.), В. Левски, Г. Раковски, Хаджи Димитър и др. През 1893 г. организира самостоятелна изложба в София, където наред с оригинална живопис излага цветни копия на италианските художници Г. Рени, К. Долчи и др., направени по открития от него стереофотографски начин.

1899 г.

Умира Николай Палаузов - възрожденски обществен и просветен деец. Основател е и дългогодишен председател е на Одеското българско настоятелство. Образованието си получава в Ришельовския лицей в Одеса и от 1842 г. приема руско поданство, след което живее в Русия до края на живота си. Подпомага материално Габровското училище, полага грижи за устройването на българските заселници в Русия и пр. Сътрудничи на руския периодичен печат и превежда съчинението "Жизнеописание на Юрия Ивановича Венелина" (1851 г.).

2016 г.

Умира журналистът и преводач Петко Бочаров. От 1952 година работи в БТА, първоначално като преводач от английски език, а впоследствие достига до длъжността заместник-главен редактор. Между 1981 и 1993 година участва с новини и коментари във “Всяка неделя“, но води и редовни рубрики по БНТ в програмата “ТВ око“, в радио "Свободна Европа“ и в “Дойче веле“. В по-късните си години пише предимно за вестник "Новинар“. Между 1946 и 1982 година Петко Бочаров е агент на Второ управление на Държавна сигурност.

1981 г.

Умира Крум Лекарски - военен и политически деец, генерал-лейтенант. Роден е в Кюстендил. Завършва Военното училище в София и Военната академия. Заради антимонархическите си настроения е уволнен от армията. Задържан е от полицията и интерниран. Участва в политическия преврат на 9 септември 1944 г. като командващ част от Пионерната щурмова дружина. През 1944–1947 г. е помощник-министър на отбраната. По-късно се занимава със спортна дейност.

1939 г.

Умира Димитър Страшимиров - филолог, историк и общественик. Роден е във Варна. Завършва немска и славянска филология и история в Берн. Работи като учител първоначално в Разград, а по-късно в Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". Директор е на българското училище в Сяр и на класните училища в Пловдив и София. Като член на БЗНС той е избран в състава на Постоянното присъствие на партията (1911–1914 г.). Депутат е в V ВНС (1911 г.) и в ХV ОНС (1911–1913 г.). От 1914 г. до 1917 г. е директор на Народния театър. Спомага за развитието на театъра и на българското архивно и библиотечно дело. Страшимиров е главен библиотекар и завеждащ Архива на Възраждането (1922–1923 г.). Научните му изследвания са посветени главно на възрожденската епоха: "Христо Ботев като поет и журналист", "Васил Левски", "История на Априлското въстание" и др.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.