През 1886 г. във Виенската опера българските пратеници - Константин Стоилов, Димитър Греков и Константин Калчев се срещат за първи път с принц Фердинанд Сакскобурготски, бъдещия цар на България.

На 2 декември са родени: цигуларката Недялка Симеонова, кинорежисьорът Евгений Михайлов, княз Кардам Търновски. На 2 декември умират: филологът Алберт Гечев, белетристът Тихомир-Александър Павлов. През 927 г. със заповед на министъра на войната започва тайно изграждане на Военноморски флот в България.

2009 г.

С решение на Министерския съвет, влизащо в сила от 11 декември с.г. село Черноморец става град. До 1951 г. селището носи името Свети Никола.

На второ четене дебатите по приемането на Бюджет 2010 продължават 17 часа и приключват в ранните часове на 2 декември 2009 г., с което се нарушава парламентарната традиция Законът за държавния бюджет да се приема в последните дни на календарната година.

2005 г.

Деян Каменов - Дидо официално е обявен за вокалист на D2.

Той стартира музикалната си кариера в телевизионното реалити предаване Стар Академи излъчвано по Нова Телевизия. Макар да не достига до финал и да не е сред печелившите на предаването, по време на предаването той е поканен да заеме мястото на първия вокалист на групата Дичо Христов. Така той става и реалният победител на реалити формата. Това признава самият той различни интервюта. С D2 Дидо записва два албума.

Деян Каменов участва в редица музикални и благотворителни инициативи, насочени към развитие на талантите и подпомагане на деца със специални нужди, сред които са проектите: "Голямото междучасие", "И аз мога", филмът и групата "Революция Z".

1999 г.

Световната банка отпуска втори кредит по заема ФЕСАЛ /Заем за приспособяване на финансовия и стопанския сектор/ за структурната реформа в България в размер на 95 500 000 евро. МВФ отпуска трети транш от 75 000 000 долара.

България става член на МВФ на 25 септември 1990 г. За периода 1991- 2004 г. размерът на предоставените средства е близо 2.1 млрд. Страната ни сключва общо дванадесет споразумения с МВФ, три споразумения за извънредно финансиране, едно за подпомагане на преструктуриране на системата, подписано през април 1994 г. и едно разширено тригодишно споразумение от 28 септември 1998 г, чиято цел е да подпомогне икономическите реформи за периода 1998 – 2001 г.

България подписва шест стендбай споразумения с Фонда. Първото от тях е от март 1991 г., за срок от две години за компенсиране високите цени на петрола и природния газ. Второто стендбай споразумение е от април 1992 г. Сключено е от правителството на Филип Димитров. Следващото споразумение от ноември 1994 г. е подписано от кабинета на Любен Беров. На 19 юли 1996 г. правителството на Жан Виденов договаря четвърто стенд-бай споразумение, от което страната получава само първия транш. Фондът прекратява договореностите поради неизпълнение на поетите ангажименти от българската страна.

По време на управлението на правителството на Иван Костов са договорени три заема с МВФ. На 4 ноември 1997-а правителството подписва петото стенд-бай споразумение с Фонда. Последното споразумение е от 27 февруари 2002 г. на стойност от 240 млн. специални права на тираж, разпределени в девет транша. Последният, от които е отпуснат на 4 февруари 2004 г.

1992 г.

БСП издига като свой кандидат за министър-председател Петър Бояджиев. Неговата кандидатура обаче се оказва неконституционносъобразна, тъй като има двойно гражданство - френско и българско.

На 21 октомври 1992 г. в Народното събрание е внесено искане за гласуване на вот на доверие на министър-председателя. На 28 октомври 1992 г. кабинетът на Филип Димитров не получава вот на доверие и от името на правителството той подава оставка.

На 12 ноември 1992 г. президентът Желю Желев на основание чл. 99, ал. 1 от Конституцията възлага на Филип Димитров да състави ново правителство. На 20 ноември 1992 г. предложеният от Филип Димитров кабинет не получава необходимия брой гласове.

На 30 декември 1992 г. Народното събрание избира Любен Беров (на снимката) за министър-председател със 124 гласа “ за“ от 149 гласували.

1952 г.

Между 2 и 4 декември се провежда съдебен процес срещу седем католически свещеници, обвинени в създаване на "нелегална контрареволюционна организация, агентура на папското и империалистическото разузнаване". Д-р Петко Ив. Момчилов е осъден на смърт. На другите подсъдими са издадени присъди за задържане под стража. Същата година в България се провежда още един процес срещу католически свещеници. От 29 септември до 3 октомври се състои така наречения "голям католически процес" срещу 40 души, от които 27 свещеници и една монахиня, са обвинени в създаване на "шпионска и заговорническа католическа организация в България", работила в услуга на Ватикана и други чужди разузнавания. На смърт са осъдени епископ Евгений Босилков, отец Йосафат Шишков (на снимката), отец Павел Джиджов и отец Камен Вичев, а останалите са изпратени в затвора. При посещението си в България през май 2002 г. папа Йоан Павел Втори обявява Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков за блажени. Епископ Евгений Босилков е обявен за блажен още през март 1998 г. Той е първият български католически светец. Процедурата по издигането на Евгений Босилков за светец започва през 1985 г., когато е обявен за раб Божий и е признато мъченичеството му за католическата вяра.

1950 г.

Границата между България и Турция е отворена и двете страни постигат споразумение, според което България занапред ще изселва само лица с турски входни визи, а Турция се задължава да пропуска по 650 преселници дневно. Емиграцията се възобновява и от декември 1950 г. до февруари 1951 г. границата е прекосявана средно от 20 000 души на месец, като за цялата 1950 г. броят на изселниците достига 55 756 души.

1949 г.

Пусната е в експлоатация ТЕЦ "София". Строителството на първата в България и на Балканите топлоелектрическа централа започва на 22 юни 1947 г. На 22 март 1949 г. е пусната в пробна експлоатация с мощност 12 000 киловата. От 1963 г. работи с мазут вместо с въглища, а от февруари 1975 г. - и с природен газ.

1927 г.

Със заповед на министъра на войната започва тайно изграждане на Военноморски флот в България.

След края на Първата световна война, съгласно чл. 83 от Ньойския договор, като победена страна и съюзник на Германия България е задължена да предаде окончателно и безвъзвратно военните си кораби и подводници на страните победителки. Според клаузите на договора охраната на водните граници на страната ни трябва да се извършва от патрулни кораби със снето въоръжение и граждански екипажи.

През 1927 г. със заповедта на военния министър се поставят основите на възраждането на военноморския флот. Организацията му включва Черноморската част, Морската учебна част и Дунавската част. Тайното нарушаване клаузите на Ньойския договор налага министерска заповед да бъде строго поверителна и недостъпна за Междусъюзническата контролна комисия. В бюджета на страната Черноморската и Дунавската част са посочени като Морска и Дунавска полицейски служби, а командващия флота – като началник на тези служби.

1920 г.

Между 2 и 9 декември се провежда Архиерейски събор на Българската екзархия в София. На него е предложено правителството да измени Закона за свикване на църковно-народен събор.

1919 г.

С Изменение на Избирателния закон в България е въведено задължително гласуване.

1917 г.

С тайна заповед на главнокомандващия на Действащата армия генерал-лейтенант Никола Жеков са назначени командващите на 2-а , 3-а и 4-а армия.

Никола Жеков е военен и държавен деец, генерал от пехотата. Участва като доброволец в Сръбско-българската война 1885 г. По време на Балканската война 1912-1913 г. е началник-щаб на 2-ра армия. От 5 август до 1 октомври 1915эг. е военен министър. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. е назначен за главнокомандващ българската армия. Уволнен е от армията и е съден заедно с останалите министри от кабинета на д-р В. Радославов. Между двете войни се изявява като общественик и публицист. След идването на Хитлер на власт е един от пропагандаторите на идеята за тясно политическо и военно сътрудничество с Третия райх. След края на Втората световна война 1939-1945 г. емигрира в чужбина.

Никола Жеков е роден в Сливен. Завършва Военното училище в София през 1887г., учи и във Военната академия в Торино, Италия.

1916 г.

По време на Първата световна война (1914-1918 г.) е сключена Българо-германска военна конвенция. На север от линията Черна вода-Кюстенджа се установява етапна зона на германските войски, а на юг - смесено управление, останало неприложено.

1912 г.

По време на Балканската война България и балканските й съюзници разгромяват за два месеца изтощената от вътрешни размирици и неуспешни реформи Османска империя. Българските войски заемат крайбрежието на Бяло и Мраморно море от Кавала до Силиврия, с изключение на Галиполския полуостров. В източната част на българската окупационна зона се формира Лозенградско (Тракийско) военно губернаторство, чието седалище след превземането на Одрин се премества от Лозенград в централния град на Тракия. На запад е създадено Македонско военно губернаторство с главен град Сяр.

1886 г.

Във Виенската опера българските пратеници - Константин Стоилов, Димитър Греков и Константин Калчев се срещат за първи път с принц Фердинанд Сакскобурготски.

Фердинанд I Сакскобургготски е немски принц, княз (1887–1908 г.) и цар (1908–1918 г.) на България. Роден е на 26 февруари 1861 г. във Виена. Син е на австрийския ген. княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. Фердинанд I е подпоручик в австро-унгарската армия, когато изпратената да търси княз българска депутация се спира на него. На 25 юни 1887 г. кандидатурата му е одобрена от III ВНС (1886–1887 г.). Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили. Стефан Стамболов (1887–1894 г.) полага големи усилия за утвърждаването на Фердинанд I на престола. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г. Фердинанд I е признат от европейските държави за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим. На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар. Фердинанд I е отговорен за обявяването на Междусъюзническата война 1913 г. и претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние България се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война 1914–1918 г.. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III. След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където на 10 септември 1948 г. умира.

На тази дата са родени:

1962 г.

Роден e Кардам, княз Търновски, херцог Саксонски (Сакс-Кобург-Гота) - първороден син на Симеон Сакскобургготски. Завършва философия и международна икономика в университета “Кларк", САЩ. Получава степен по селскостопанска икономика; специализира агроиндустрия и хидромелиорации в американския университет “Пен" в Пенсилвания. През 1989 г. започва работа в Буенос Айрес в многонационалната агропромишлена компания “Фаунтинхед груп". Живее и работи в САЩ като агроикономист в компанията GIC, Вирджиния. Търговски директор е на телекомуникационна компания “Телефония мовилес интерконтинентал", генерален-директор на проекти UMTS. Женен е за Мириам Унгрия-и-Лопес, от която има 2 синове - Борис и Белтран.

1954 г.

Роден е Евгений Михайлов – кинорежисьор. През 1980 г. завършва кинорежисура във Висшия държавен институт по кинематография /ВГИК/ в Москва. В периода

1980-1991 г. е режисьор постановчик в киноцентъра “Бояна".

От 1992 г. до 1993 г. е главен художествен ръководител на Ефир 2 на Българската национална телевизия. В периода 1993-1994 г. е на свободна практика. Заместник-председател е на Национално движение "Екогласност". През 1994 г. става заместник-председател на Националния координационен съвет на СДС. Същата година е избран за народен представител в XXXVII-то народно събрание с листата на СДС като заместник-председател на Национално движение “Екогласност", избирателен район Ловеч. Членува в Комисията по културата през 1995 г. и е заместник-председател на Комисията по радио, телевизия и БТА.

От 1997 г. до 2005 г. е директор на “Бояна филм". През октомври 2005 г. заедно с управителния съвет подава оставка в знак на несъгласие с проведената приватизация на "Бояна филм". Той е продуцент на продължилото около три години предаване по БНТ "Понеделник 8 1/2", в което се представят и показват български филми от минали десетилетия. Автор е на документални и игрални филми. Документални: “Вечният двигател" (1986); “Състезанието" (1987); “ С открити карти" (1988). Игрални: “Дом за нежни души" (1981); “Смъртта може да почака" (1985); “Сезонът на канарчетата" (1993).

Носител е на наградата “Златна роза" от Националния кинофестивал, Варна, 94 за най-добра режисура.

1941 г.

Роден е Калин Георгиев Донков - български писател. През 1966 г. завършва журналистика в СУ “Св. Климент Охридски". Работи като редактор в Българската телевизия, Радио София и вестник "Антени". Председател е на Кабинета на младия писател от 1980 г. Автор е на съчиненията: "Априлски хълмове" (1970 г.), "Внезапна възраст" (1974 г.), "Риза за ближния" (1977 г.), "Частен случай" (1979 г.), "Ранни мемоари" (1980 г.) и др.

На тази дата умират:

1937 г.

Умира Тихомир-Александър Павлов - български белетрист и публицист. Завършва гимназия и следва право в София. Сътрудничи в сп. "Обществена мисъл", "Хиперион" и др. Редактор е на в-к "Епоха" и "Народ". Автор е на "Горчив смях", роман (1920 г.), "Еднодневка", повест (1923 г.), "Вечната приказка", роман (1933 г.), "Страхил войвода", драматична поема (1934 г.), "Българите в Моравско и Тимошко" (1931 г.), "Сърбизмът и българщината на Балканите" (1933 г.). Роден е на 27 юни 1880 г. в Казанлък.

1915 г.

Умира Алберт Стефанов Гечев – български филолог. Литературно-критичната си дейност започва като учител в Пловдив. Посещава с научна цел културните средища на Европа. Умира по време на Първата световна война. Автор е на съчиненията: "Българската литература през последните няколко години (1900-1912 г.). Критически статии" (1941 г.), "Български правопис. История и научни основания" (1914 г.). Алберт Стефанов Гечев е роден на 11 октомври 1881 г. в Ловеч.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.