На този ден през 1568 г. кралицата на Шотландия Мария Стюарт е заточена в замъка Фотеринг, Англия. През 1712 г. Петър I премества руската столица от Москва в новопостроения Санкт-Петербург. По инициатива на Наполеон Бонапарт е създаден най-високият орден на Франция – Ордена на почетния легион на този ден през 1802. Три години той е присъден за първи път за граждански и военни заслуги. Орденът е с изображение на звезда. Наричан е още "Кръста на храбрите". Има степени кавалер, офицер, командор, гранд-офицер. На 19 май са родени: Наталия Орейро – аржентинска певица и актриса, Дженни Сесилия Берггрен – певица от шведската поп-група “Ace of Base", Грейс Джонс - една от големите звезди в диско-музиката, италианският актьор Микеле Плачидо, Константин Паустовски - руски писател, Хо Ши Мин - виетнамски политик, държавник, президент и министър –председател, германският философ Йохан Готлиб Фихте. На тази дата умират: бившата първа дама на Съединените щати – Жаклин Кенеди Онасис, Макс Шелер - немски философ и социолог, Болеслав Прус - полски писател, Уилям Юарт Гладстон - английски общественик, политик и държавник, Хосе Хулиан Марти-и-Перес - кубински писател, журналист, борец за национално освобождение на Куба, американският писател Натаниел Хоторн, Ана Болейн – английска кралица, Отон IV Брауншвайгски - германски крал.

2016 г.

Самолетът на авиокомпания EgyptAir, извършващ полет от Париж до Кайро, е паднал в Средиземно море. На борда са пътували 59 пътници и 10-членен екипаж.

2016 г.

Върховната рада на Украйна преименува в рамките на закона за декомунизацията град Днепропетровск на Днепър.

2016 г.

Черна гора е най-новият член на НАТО, след като подписа споразумение за присъединяване към Алианса.

2014 г.

Бившият генерал Халифа Хафтар се обръща към Висшия съдебен съвет на Либия и поисква от него да образува кризисно правителство, което да проведе изборите на 25 юни.

2012 г.

Започва пренасянето на олимпийският огън през Великобритания и Северна Ирландия до Летни олимпийски игри 2012.

2011 г.

Изпълнителният директор на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан подава оставка.

2006 г.

Сблъсъци между затворници и надзиратели избухват в американската военна база в Гуантанамо, Куба. Проявите на насилие започват, след като американски войници се опитват да попречат на един от затворниците да се самоубие. Задържаните нападат военнослужещите със саморъчно направени оръжия от разглобени вентилатори и осветителни тела.Няма пострадали.

2005 г.

Третият епизод на “Междузвездни войни" – “ Отмъщението на Ситите" е пуснат на пазара. Филмът на режисьора Джордж Лукас реализира рекордните приходи от 50 млн. долара в първия ден от излизането си в САЩ.

1994 г.

Южно-африкански части нахлуват в три съседни държави в опитите си да разрушат бази, в които се предполага, че са използвани от партизанската организация – Африкански Национален Конгрес. Поне трима души са убити в отделните атаки на градове в Замбия, Зимбабве и Ботсвана от южно-африкански бойни самолети, хеликоптери и командоси.

1980 г.

Девет души умират след изригването на вулкана “Св. Елена" в щата Вашингтон, Америка. Той изригва на 18 май 1980 г. Много хора изчезват, много пътища са затворени, влаковете спрени от движение, а самолетите не излитат.

1974 г.

Валери Жискар д’Естен е избран за президент на Франция. Той печели втория тур от изборите, побеждавайки с малка разлика социалиста Франсоа Митеран. Независимият Републиканец Жискар печели 50.7% от гласовете на втория тур, а Митеран - 49.3%. Валери Жискар д'Естен е роден на 2 февруари 1926 г. в Кобленц, Германия. Той е президент на Франция от 1974 г. до 1981 г. От 2001 г. Валери Жискар д`Естен е председател на Конвента за бъдещето на Европа. Той е и основната фигура в изготвянето на проекта за конституцията на ЕС и сред основателите на Европейската валутна система. От 11 декември 2003 г. е член на Френската академия.

1967 г.

Военната авиация на САЩ за първи път бомбардира столицата на Северен Виетнам Ханой. Социалистическа република Виетнам се намира в Югоизточна Азия и е с площ 328 284 кв. км. Страната е обявена за независима република през 1945 г., след 5-годишна японска окупация. За периода 1946-1954 г. Франция води продължителната война, с цел да възстанови контрола си върху региона от преди век. Женевската конференция през 1954 г. разделя страната по 17-тия паралел на Северен и Южен Виетнам. Под председателството на Хо Ши Мин Северен Виетнам започва от 1958 г. периодични нахлувания с партизански части в Южен Виетнам. В сраженията на страната на Южен Виетнам се включват и военни части на САЩ. САЩ постоянно увеличават военното си присъствие там, като през 1969 г. броят на войниците е 550 000. След северновиетнамската офанзива през 1972 г. започва изтегляне на американските войски, което завършва окончателно през 1973 г. Две години по-късно правителството на Южен Виетнам, начело с Нгуен Ван Тхо, е свалено. Страната е официално обединена отново на 2 юни 1976 г.

1964 г.

Американският департамент разкрива, че са поставени 40 скрити микрофона в американското посолство в Москва.

1945 г.

Във Фленсбург е арестуван един от главните военнопрестъпници на нацистка Германия - Алфред Розенберг. Той е роден на 12 януари 1893 г. в Талин. От 1923 г. е главен редактор на централния орган на Националсоциалистическата партия "Фьолкишер беобахтер". В книгата си "Митът на ХХ столетие" (1930 г.) той прави опит да обоснове и защити расистките възгледи и завоевателната външнополитическа програма на германския фашизъм. През 1933 г. Розенберг оглавява външнополитическия отдел на Националсоциалистическата партия. От юли 1941 г. е министър на окупираните източни територии. Той е един от главните организатори на масовите убийства и грабежите на немската администрация по време на нахлуването в Полша, СССР и други страни. Розенберг е осъден на смърт на Нюрнбергския процес и е убит на 16 октомври 1946 г.

1941 г.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) съветският разузнавач в Япония Рихард Зорге предупреждава Москва за броя на германските войски готвещи се да нападнат СССР. Той назовава и точната дата на атаката – 22 юни.

1935 г.

При автомобилна катастрофа загива английският разузнавач Томас Едуард Лоурънс. Той е роден на 15 август 1888 г. в Тремадок, Карнарвъншир. По образование е археолог. За периодите 1914-1919 г. и 1922-1935 г. служи в британската армия. През 1916-1919 г. е сътрудник на Бюрото по арабски проблеми в Кайро. Като разузнавач работи в Сирия, Палестина, Арабия и Египет. През 1921-1922 г. Лоурънс е съветник по арабските въпроси в Министерството на колониите. Той разработва идеята за завладяване на Близкия изток и създаване върху арабските територии на "първия цветен доминион" в състава на Британската империя.

1922 г.

Завършва Генуезката конференция, която се провежда от 10 април в Генуа. По време на конференцията представители от 29 страни, между които и България, разглеждат финансови и икономически въпроси. Целта на западните държави е да окажат натиск върху Съветска Русия и победените в Първата световна война (1914–1918 г.) страни, за да получат редица икономически и политически отстъпки. Съветската делегация, ръководена от комисаря на външните работи И. Чичерин, не само отхвърля предявените и претенции, но успява да разкъса международната блокада и да подпише т. нар. Рапалски договор с Германия

1919 г.

Мустафа Кемал Ататюрк се премества от Истанбул в Самсун с малка група последователи, за да се противопостави на турското правителство. Това води до гражданската война в Турция. Мустафа Кемал Ататюрк е турски генерал и политик, основател и пръв президент (1923–1938 г.) на Република Турция. Той е роден на 12 март 1881 г. в Солун, днес в Гърция. Ататюрк слага край на отживялата Османска династия, просъществувала повече от шест века, като я заменя с конституционна република и въвежда правителство, отразяващо волята на народа. Умира на 10 ноември 1938 г. в Истанбул, Турция.

1802 г.

По инициатива на Наполеон Бонапарт е създаден най-високият орден на Франция – Ордена на почетния легион. Той се присъжда за първи път през 1805 г. за граждански и военни заслуги. Орденът е с изображение на звезда. Наричан е още "Кръста на храбрите". Има степени кавалер, офицер, командор, гранд-офицер.

1712 г.

Петър I премества руската столица от Москва в новопостроения Санкт-Петербург.

1568 г.

Кралицата на Шотландия Мария Стюарт е заточена в замъка Фотеринг, Англия.

Мария Стюарт е кралица на Шотландия, по-късно кралица на Франция (1559-1560 г.). Сключва брак с френския крал Франсоа II на 16 годишна възраст. Овдовява след 2 години, завръща се в Шотландия и поема управлението. Води борба срещу Реформацията и английската кралица Елизабет I Тюдор. Тя е привърженичка на католицизма. През 1567 г. е принудена да абдикира в полза на новородения си син (Джеймс VI), който 36 години по-късно наследява и английския престол под името Джеймс I. Обезглавена е по заповед на английската кралица Елизабет I на 8 февруари 1587 г., след 19 години затвор в Англия.

На тази дата са родени:

1977 г.

Родена е Наталия Орейро – аржентинска певица и актриса. Родена е в Монтевидео, Уругвай.

1972 г.

Родена е Дженни Сесилия Берггрен – певица от шведската поп-група “Ace of Base". Останалите членове на групата са Йонас Берггрен, Улф Екберг и Лин Берггрен.

1952 г.

Родена е Грейс Джонс - една от големите звезди в диско-музиката. Родена е на о. Ямайка Започва като топмодел в известни модни списания. Снима се във филми. Първите си записи прави в Париж. Популярност й носят предизвикателните шоу програми по телевизията и в някои нюйоркски клубове. Албуми: "Portfolio" (1977 г.), "Fame" (1978 г.), "Muse"(1979 г.), "Warm Leatherette" (1980 г.), "Nightclubing" (1981 г.), "Living My Life" (1982 г.), "Slave to the Rhytm" (1985 г.), "Island Life" (1986 г.), "Inside Story" (1986 г.), "Bulletproof Heart" (1989 г.).

1946 г.

Роден е италианският актьор Микеле Плачидо, известен най-вече с ролята на комисаря Катани от сериала "Октопод".

1892 г.

Роден е Константин Паустовски - руски писател. Дебютира с разказа "По вода" през 1912 г. Следва в Киевския университет (1911-1913 г.). След болшевишкия преврат от 1917 г. сътрудничи на различни вестници, а от 1924 г. до 1929 г. е в РОСТА - ТАСС. Негови творби са: сборника с разкази и очерци "Морски щрихи" (1925 г.), "Минетоза" (1927 г.), "Насрещни кораби" (1928 г.), романът "Блестящите облаци" (1929 г.). Известност му носи повестта "Кара Бугаз" (1932 г.), "Съдбата на Шарл Лонсевил" (1933 г.), "Колхида" (1934 г.), "Черно море" (1936 г.), "Северна повест" (1938 г.; едноименен филм, 1960 г.), биографични повести за хора на изкуството: "Исаак Левитан" (1937 г.), "Орест Кипренски" (1937 г.), "Тарас Шевченко" (1939 г.). "Летни дни" (1937 г.), "Жителите на стария дом" (1941 г.) и др. През 1955 г. публикува повестта "Златната роза" - за "прекрасната същност на писателския труд". Дълги години работи над автобиографичната книга "Повест за живота", в която съдбата на автора е показана на фона на процесите в Русия от края на ХIХ и през 30-те години на ХХ в. Умира на 14 юли 1968 г. в Москва, погребан е в Тарус, Калужка област.

1890 г.

Роден е Хо Ши Мин - виетнамски политик, държавник, президент и министър -председател (1946-1955 г.) на Виетнам. Учи в Националния колеж Хюе; преподава френски и виетнамски език. Напуска Виетнам през 1911 г. и работи като корабен готвач, матрос на различни параходи от френски и английски компании. Известно време (1916-1919 г.) живее във Великобритания и САЩ, а от 1919 г. живее във Франция. Участва в конгреса в Тур през 1920 г., на който е образувана Френската Комунистическа Партия в работата на Петия конгрес на Коминтерна (1924 г.). През 1925 г. организира във Виетнам дружество на революционните виетнамски младежи. През 1930 г. под негово ръководство е създадена Комунистическата партия на Индокитай. След 1941 г. организира нелегална борба срещу японската окупация на Индокитай. От 1951 г. е председател на ЦК на Виетнамската партия на трудещите се. На негово име е наречен гр. Хошимин.

1762 г.

Роден е германският философ Йохан Готлиб Фихте. Той е представител на класическия идеализъм. Учи богословие, филология и философия в Йена и Лайпциг. Под влиянието на Кант написва и издава анонимно “Опит за критиката на всяко откровение" (1792 г.). Произведението е прието за работа на Кант и получава висока оценка от критиката и специалистите. Под влияние на Великата френска революция издава редица статии, с които защитава свободата на личността и на мисленето. Фихте осъжда революционния терор на якобинците. Той е професор и ръководител на катедра по философия в Йенския университет, където развива активна литературна и обществена дейност. В този период издава и своето главно съчинение “Основа на общото наукоучение". През 1799 г. Фихте е обвинен в пропаганда на атеизма и е изгонен от университета. На следващата година се преселва в Берлин, където издава “Затворената търговска държава". След поражението на Германия в Наполеоновите войни философът чете цикъл публични лекции “Речи към немската нация" (1808 г.), в които призовава германския народ към морално възраждане, обединение и реформа на възпитателната система. Същевременно формулира тезата за първенството и върховенството на народа над държавата. През 1810 г. става професор и ректор на Берлинския университет. Фихте смята, че главната задача на философията е да изясни възможността за съществуване на човешката свобода. Според него философията е “учение за науката". Всяка специална наука като определена система от логически понятия стига до единно за нея основно положение, което все още не е безусловно и не се обяснява от тази наука. Философията като “наука за науката" има задача да покаже основното положение на всяко знание - висше, безусловно и единно за всички науки. Фихте нарича материализма “догматизъм" и смята, че само идеализмът е философски състоятелен. През 1810-1811 г. Фихте чете в Берлинския университет цикъл лекции “Факти на съзнанието". В тях и в цялата си философска система утвърждава твърдението за неразделността на субекта и обекта. По-късно от това положение тръгват идеите на емпириокритицизма. Централният проблем и понятие във философската система на Фихте е понятието за свободата. Теоретически той извежда понятието свобода от морала, за него свободата се състои в доброволно спазване от индивида на нравствените принципи. Фихте отхвърля теорията за разделяне на властите и изключва от областта на държавното право принципите на държавно устройство. Определяща за обществото е частната собственост, която е основа на нравите, законите, държавата. Всеки гражданин сам избира определена област за работа, а държавата осигурява на всеки право на труд и собственост. В по-късните си произведения Фихте определя правото и държавата като предварителен и необходим етап от нравственото съществуване на човечеството. Философията му оказва силно влияние върху следващото развитие на немския класически идеализъм и върху формирането на философско-естетическите идеи на романтизма. Философът умира на 29 януари 1814 г. в Берлин.

На тази дата умират:

1994 г.

В Ню Йорк на 64-годишна възраст умира бившата първа дама на Съединените щати – Жаклин Кенеди Онасис. Жаклин Кенеди Онасис е родена на 28 юли 1929 г. в Саутхемптън, САЩ. През 1955 г. сключва брак с бъдещия президент на САЩ Джон Кенеди, а през 1968 г., пет години след неговото убийство се омъжва за гръцкия милиардер Аристотел Онасис, когото също надживява. Погребана е до съпруга си, Джон Кенеди, в националното гробище "Арлингтън".

1986 г.

1928 г.

Умира Макс Шелер - немски философ и социолог, един от създателите на философската антропология, аксиологията и социологията на знанието. Роден е на 22 август 1874 г. в Мюнхен. Като ученик на Р. Айкен изучава принципите и методите на логиката и етиката и тяхното взаимоотношение. В началото на ХХ век се включва в кръга на последователите на феноменологията на Хусерл, опитвайки се с помощта на феноменологичния метод да обоснове етиката и религията. За разлика от Кант Шелер разглежда априоризма не като формален, а като материално-екзистенциален. Той изгражда философията на културата на основата на “философията на живота". Всеки човешки акт е двойствен - той е едновременно духовен и витален. Трудове на Шелер са “Чувството на неприязън в израждането на моралното", “Формализмът в етиката и материална етика на ценностите", “Бъдещето на капитализма", “Към феноменологията на трагичното", “Геният на войната и германската война", “Любов и познания", “За чувството на страдание", “Към идеята за човека", “Причините за омразата към немците", “За вечното в човека", “Проблеми на една социология на познанието" , “Човекът и историята", “Човекът в епохата на изравняването", “Мястото на човека в Космоса".

1912 г.

Умира Болеслав Прус - полски писател. Роден е на 20 август 1847 г. Участва в полските въстания от 1863–1864 г. В периода 1866-1868 г. учи във физико- математическия факултет на Висшето училище е Полша. Започва да печата през 1872 г. Автор е на романите “Кукла", “Фараон" и др.

1898 г.

Умира Уилям Юарт Гладстон - английски общественик, политик и държавник. Той е роден на 29 декември 1809 г. в Ливърпул. Получава образование в закрито аристократично училище в Итън и в Оксфорд. От 1868 г. Гладстон е лидер на Либералната партия. През 1868-1974 г., 1880-1885 г., 1896 г. и 1892-1894 г. заема министър-председателския пост във Великобритания. През 1876 г., на митинги, в парламента и с брошурите си "Ужасите в България и източният въпрос" и "Уроци от клане", той протестира срещу поведението на Биконсфилдовия кабинет по отношение на Руско-турската война. На 26 октомври 1876 г. Гладстон приема и изслушва делегатите Др. Цанков и М. Балабанов, които представят искането за автономия на България.

1895 г.

Умира Хосе Хулиан Марти-и-Перес - кубински писател, журналист, борец за национално освобождение на Куба от испанско владичество. Роден е на 28 януари 1853 г. в Хавана. Включва се в национално-освободителната борба на кубинския народ още в ученическите си години, когато пише поемата “Абдала" (1869 г.). Арестуван е през 1869 г. и изпратен в Испания (1871 г.). Следва в Мадридския университет. През 1874 г. пристига в Париж, а оттам - в Мексико. Пътува до Гватемала и Хавана. След амнистията през 1878 г. се връща в Куба, откъдето отново е изпратен в Испания (1879 г.). От Испания бяга във Франция, САЩ, Венецуела и обратно в САЩ. Ръководител е на Кубинската революционна партия. Умира в бой с испански войски в Куба. Някои негови съчинения са: “Исмаелильо" (стих., 1882 г.), “Прости стихове" (1891 г.), много публицистични произведения, статии, посветени на творчеството на отделни писатели (Лонгфелоу, Ередиа, У. Уитмън).

1864 г.

Умира американският писател Натаниел Хоторн. Той е роден на 4 юли 1804 г. в Сейлъм, Масачусетс. Завършва Бостънския колеж (1825 г.). Работи в Бостън и Сейлъм. От 1853 г. до 1857 г. е консул на САЩ във Великобритания. Увлича се от трансцендентализма, а през 1841 г. взема участие във фуриеристката комуна в Брукфарм. Историята на своето разочарование от фуриеризма предава в романа си “Блайтдейл" (1852). Наред с Едгар Алън По, Хоторн се смята за класик на американската новела; неговите разкази съставляват най-значителна част от литературното му наследство: сборника “Два пъти разказани истории" (1837 г.), “Легендите на стария чифлик" (1846 г.) и др.; съставя сборник с разкази и приказки за деца. Творчеството му отразява пуританската традиция на Нова Англия - исторически център на първите поселници. Пише романите “Алената буква" (1850 г.), “Домът със седемте фронтона" (1851 г.) и “Мраморният фавн" (1860 г.).

1536 г.

Умира Ана Болейн – английска кралица. Тя е втората съпруга на крал Хенри VIII и майка на кралица Елизабет І. Осъдена е на смърт заради прелюбодействие и обезглавена.

1218 г.

Умира Отон IV Брауншвайгски - германски крал от 1198 г., император на Свещената Римска империя от 1209 г.; син на Хенрих Лъв, племенник на английския крал Ричард Лъвското сърце. Роден е около 1174 г. След смъртта на Хенрих VI Щауфен (1197 г.) е предложен от Велфите за "антикрал" (вместо Филип Швабски, брат на Хенрих VI). Отначало е поддържан от папа Инокентий III, но когато се опитва да заграби Сицилианското кралство (1210 г.), намиращо се под върховната власт на папата, е отлъчен от Църквата. След поражението при Бувин (1214 г.) фактически е лишен от власт.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;