През 1934 година Военният съюз и политическият кръг "Звено" извършват държавен преврат. София е блокирана от войска, като са завзети основните комуникационни възли и са овладени местните центрове на властта. Цар Борис III подписва указ за промяна в кабинета. Начело на новото правителство застава Кимон Георгиев. На този ден през 1866 г. по жп линията Русе–Варна става тежка катастрофа. Близо до Провадия, вагон от влака, идващ от Варна, излиза от релсите и се преобръща. През 1894 г. е съставен кабинетът на Съединената легална опозиция начело с Константин Стоилов, подкрепен и от нелегалната русофилска опозиция. Сърбия и Гърция подписват таен военнополитически договор, насочен изцяло срещу България, през 1913 г. в Солун. Според 11-те му точки двете държави си гарантират земите в Егейска и Вардарска Македония, окупирани от тях през Балканската война през 1912 – 1913 г., докато България се сражава с Турция на Тракийския фронт. На 19 май са родени: бесарабският художник от български произход Димитър Пейчев, Веселин Димитров - български журналист, педагог, Димо Кьорчев - литературен критик, теоретик на българския индивидуализъм, д-р Петър Ников (П. Н. Попов) - историк медиевист, Янко Стоянчев - български общественик, юрист, политик.

2006 г.

Българска делегация, ръководена от заместник-министъра на външните работи Тодор Чуров, взема участие в 116-ата Сесия на Комитета на министрите на Съвета на Европа в Страсбург. Сесията приключва своята работа с приемане на Декларация относно ефективното прилагане на Европейския съд за правата на човека на национално и европейско ниво, както и на Комюнике на сесията.

2006 г.

Депутатът от Български народен съюз Венцислав Върбанов подава заявление в деловодството на парламента, с което иска да му бъде свален имунитетът.

На 31 януари 2002 г. главният прокурор Никола Филчев иска имунитета на ексземеделския министър и депутат от БНС Венцислав Върбанов. В искането на разрешение за възбуждане на наказателно преследване се заявява, че срещу Върбанов са налице достатъчно данни за извършени тежки престъпления в качеството му на министър на земеделието и председател на Държавен фонд "Земеделие". На 21 март същата година мнозинството в Народното събрание отнема депутатския имунитет на бившия земеделски министър. 156 народни представители гласуват за това решение. То е подкрепено от всички политически сили с изключение на синята парламентарна група. По делото срещу него е внесен обвинителен акт за престъпления по служба, свързани с фонд "Земеделие", но съдът го връща за ново разследване. След това прокуратурата отново го внася в съда, но Върбанов става депутат в 40- то Народно събрание и делото е спряно.

Преди изтичането на мандата му, главният прокурор Никола Филчев внася в деловодството на парламента искане за разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Венцислав Върбанов. Към него са приложени 98 материала, разпределени в 4 дебели папки. На 16 март 2006 г. парламентът създава Временна комисия по искането на Никола Филчев, която на 18 май решава, че няма да бъде отнеман депутатският имунитет на народния представител.

1991 г.

Провежда се Извънредна национална конференция на СДС. Тя подкрепя гладната стачка на 39-те депутати. Конференцията предвижда СДС да стане отворено движение за демокрация и единна политическа сила, чиято цел е да смени обществената система в България. Милан Дренчев, Петър Дертлиев, Петко Симеонов и Александър Каракачанов са обявени за "изменници" на каузата, защото остават в парламента и работят по текстовете на новата конституция.

1990 г.

Провежда се Първата национална конференция на СДС. Тя избира легитимно ръководство на политическата коалиция начело с д-р Желю Желев и утвърждава предизборната стратегия на СДС. Съюзът на демократичните сили е учреден на 7 декември 1989 г. в София като коалиция от следните политически партии и организации: Независимо дружество за защита правата на човека в България, Национално движение "Екогласност", Независима федерация на труда "Подкрепа", Комитет за защита религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Комитет на репресираните след 1945 г., Федерация на независимите студентски дружества, Движение "Гражданска инициатива", Българска работническа социалдемократическа партия (обединена) (от 5 януари 1990 г.- Българска социалдемократическа партия) и БЗНС "Никола Петков". Скоро след това за членове на СДС са приети и Радикалдемократическата партия, Зелената партия в България и Демократическата партия. На 14 май 1990 г. е подписано предизборно политическо споразумение между партиите и сдруженията, обединени в СДС - единна опозиция. Към нея се присъединяват и нови политически формации като Нова социалдемократическа партия, Обединения християндемократически център и др.

1967 г.

В София се състои среща на Тодор Живков с председателя на Съюза на македонските комунисти Кръсте Цървенковски. Отново остро е поставен въпросът за "македонското малцинство в България" и за връзката между признаването на СР Македония и македонската нация и език. Живков се придържа към начертаната през 1963 г. линия на отстояване на българския характер на населението в Пиринския край и протестира срещу антибългарската пропаганда на македонските управляващи с въпроса: "Какво да кажем за населението у вас с българско съзнание, което до Втората световна война е било няколкостотин хиляди по турските статистики, а сега казвате, че са трима души?" От българска страна отново се настоява проблемите от миналото да се оставят на историците, а двете държави заедно да вървят по пътя към социализма.

1966 г.

Започва Първият конгрес на българската култура, чиито заседания се провеждат до 21 май. В управлението на културните институции се въвежда обществено-държавното начало. Конгресът се утвърждава като основен ръководен орган в управлението на културните процеси. По негово решение Комитетът за култура и изкуство се преименува в Комитет за изкуство и култура, без това да доведе до важни структурни промени в неговата работа.

1934 г.

Военният съюз и политическият кръг "Звено" извършват държавен преврат. Армията е организирана и София е блокирана от войска, като са завзети основните комуникационни възли и са овладени местните центрове на властта. След като правителството не реагира цар Борис III подписва указ за промяна в кабинета. Начело на новото правителство застава Кимон Георгиев (на снимката) и военните поемат силовите министерства. Във вътрешно политически план са извършени генерални промени. Издаден е манифест от 15 точки с програмата на правителството. Поставя се начало на декретивно законодателство - чрез наредби-закони, приети от правителството и одобрени от царя, на основата на чл. 47 от Търновската конституция. Създадено е Министерство на стопанството чрез сливане на Министерството на търговията, промишлеността и труда и Министерството на земеделието и държавните имоти. Търновската конституция е отменена, парламентът е разпуснат, политическите партии и организации са забранени и имуществата им конфискувани. Създадена е Дирекция на обществената обнова, с която се цели да бъде заменена забранената партийна система. Режимът предприема мерки и за административно централизиране на страната и съществуващите 16 окръга се преобразуват в 7 области, като ръководството им се определя пряко от кабинета. След преврата ВМРО е забранена, тъй като присъствието й във вътрешнополитическия живот е твърде силно. Във външно политически план това е наложително и заради подобряване на отношенията с Югославия, с цел сближаване с Франция. Установени са и дипломатически отношения със Съветския съюз, обосновани от преките стопански интереси и от насоките на френската политика. На политическата сцена застава Борис III, който до този момент е в сянка. През януари 1935 г. царят провежда разговори с председателя на Военния съюз генерал Пенчо Златев. Двамата се договарят да се увеличи броят на военните в правителството и да се засили присъствието им в политическия живот. Това създава предпоставки за противоречия във Военния съюз, в който се очертава реално разцепление. След няколко дни Кимон Георгиев подава оставка. Начело на новия кабинет застава генерал Пенчо Златев.

1934 г.

С царски указ е създадено Министерството на народното стопанство (МНС). То е образувано чрез сливането на Министерството на търговията, промишлеността и труда и Министерството на земеделието и държавните имоти. Съществува до 23 ноември 1935 г. и се опитва да направлява проблемите на двете бивши министерства, но без успех, поради което те отново са възстановени във вида им до 19 май 1934 г.

Същия ден е създадено и Министерство на съобщенията (МС). То е образувано чрез сливането на Министерството на железниците, пощите и телеграфите и Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството, без да променя по същество техните организационни структури, цели и задачи. Закрито е през 1935 г.

1913 г.

В Солун Сърбия и Гърция подписват таен военно-политически договор, който е насочен изцяло срещу България. Според 11-те му точки двете държави си гарантират земите в Егейска и Вардарска Македония, окупирани от тях през Балканската война през 1912–1913 г., докато България се сражава с Турция на Тракийския фронт. По силата на този акт на Сърбия се предоставят всички земи на запад и изток от р. Вардар до планината Осогово. На Гърция се признават земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера, разположен източно от устието на р. Струма. Двете държави се задължават да си оказват пълна подкрепа, в случай че някоя от тях влезе във война с България. Скоро след подписването на този договор от Букурещ последват изявления, че Румъния търси приятелството на Сърбия и Гърция. С този акт се обезсилват Българо-сръбският договор от 1912 г. и Българо-гръцкият договор от същата година и се подготвя почвата за избухването на Междусъюзническата война от 1913 г. Усилията на руската дипломация да предотврати нова война са напразни. Българската войска от Тракия се разполага на запад по цялата граница със Сърбия и Гърция. Без да предупреди правителството цар Фердинанд издава заповед на генерал Савов за настъпателни действия срещу бившите съюзници.

1894 г.

Образуван е кабинет на Съединената легална опозиция начело с Константин Стоилов, подкрепен и от нелегалната русофилска опозиция. На 20 май по заповед на вътрешния министър са освободени всички интернирани и арестувани. Между тях са митрополит Климент, Трайко Китанчев, 15 редактори на вестници и др. На 21 май в. "Свободно слово" публикува програмата на правителството: демократизиране на управлението и възстановяване на гражданските права.

1880 г.

Завършва събранието на южнобългарските революционни комитети в Сливен, започнало на 17 май. В него участие вземат Георги Живков и Стефан Стамболов, които са представители на Княжеството. Избран е Централен комитет с членове: Константин Величков, Иван Ст. Гешов, отец Георги Тилев, Димитър Наумов.

1876 г.

В местността Милин Камък загива поп Сава Катрафилов. Той е роден около 1836 г. в град Елена. Завършва Еленското класно училище (Даскалоливницата), след което работи като учител на различни места в България. Катрафилов участва в борбата за църковна независимост и в Хасковското съзаклятие от 1873 г. През 1875 г. събира своя чета и на следващата година в Румъния се присъединява с нея към отряда на Христо Ботев.

1875 г.

Под председателството на Иван П. Семерджиев в Търново се провежда заседание на Революционния комитет, на което се изработва нов устав на организацията. Иван Панов Семерджиев е деец на националнореволюционното движение. Роден е на 18 ноември 1854 г. в Търново (днес Велико Търново). Завършва Духовна семинария в Одеса, след което продължава образованието си в Одеския университет. През 1875 г. се завръща в България и става учител в Горна Оряховица. Разгръща активна дейност при подготовката на Априлското въстание през 1876 г. Възглавява местния революционен комитет и подпомага дейността на Ст. Стамболов. Участва и в разработването на плана на въстанието в пределите на окръга. В края на 1876 г. е заловен от местните власти, осъден на смърт. На 28 май 1854 г. е обесен в родния си град.

1866 г.

По жп линията Русе–Варна става тежка катастрофа. Близо до Провадия, един вагон от влака, идващ от Варна, излиза от релсите и се преобръща. Линията Русе–Варна е първата жп линия в българските земи, построена със западноевропейски капитали и завършена в началото на 1866 г.

1843 г.

В Стара Загора е роден Кольо Ганчев. Той завършва Старозагорското класно училище, след което става занаятчия в града. През 1869 г. участва в създаването на Старозагорския революционен комитет и до 1875 г. е негов председател. Ганчев играе важна роля в подготовката на опита на Старозагорско въстание 1975 г. През септември 1875 г. е арестуван заради това. Обесен е на 19 май 1876 г. в родния си град.

На тази дата са родени:

1943 г.

Роден е бесарабският художник от български произход Димитър Пейчев. Димитър Пейчев е роден в село Бургуджи (днес Виноградовка), Арцизки район, Одеска област, Украйна. Рисува от 10-годишен и е забелязан от първия си учител - Павел Станков, интелигентен българин, който му вдъхва кураж да стане художник. От директора на училището Васил Терзи научава за големия художник от техния край Михаил Греку. Пейчев заминава за Кишинев и се запознава с Греку, който много бързо го привлича в своето ателие. След две години почва да учи в Кишиневската художествена гимназия, която завършва през 1967 година. През 1970 г. постъпва в Московския полиграфически институт, специалност графика на книгата. Работи в молдовски издателства, илюстрирайки различни издания. През 1975 г. става член на Съюза на художниците на СССР и рисува портрети, пейзажи, натюрморти с буджашка тематика и нагласа. Член е на Съюза на молдовските художници, Кишинев, Молдова. Автор на стихосбирките “Завръщане" (2004), “И светят спомените" (2005), “Питайте вятъра" (2011).

1938 г.

Роден е Веселин Димитров - български журналист, педагог. През 1962 г. завършва руска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски". Автор и водещ е на първата национална информационно-музикална програма по БНР. От 1970 г. преподава, а от 1992 г. е професор. През 1999 г. става декан във Факултета по журналистика и масови комуникации. Димитров е член на Националния съвет по радиочестоти и TV-канали от 1995 г. От 2001 г. е член на обществени съвет на БНР. Член е също на СБЖ. Той е автор на радиопредавания, сценарии за TV и за документални филми, на документални композиции, записи на грамофонни плочи, статии в българския периодичен печат и в чужди списания. Негови книги са "Програмиране в радиото" (1987 г.), "Българите и радиото" (1988 г.), "Радиопрограмата" (1989 г.), "История на радиото в България" (1994 г.), "Новото радио в България" (1995 г) и др.

1884 г.

Роден е Димо Кьорчев - литературен критик, теоретик на българския индивидуализъм. Завършва гимназия в Търново. Следва право в Лайпциг и в СУ “Св. Климент Охридски" (1908 г.). Работи като прокурор в Свищов и адвокат в София. Член е на Националлибералната партия и народен представител (1914 г.). Приема ницшеанската философия, пише статии по литературни, философски и политически въпроси. Редактор на сп. “Слънчоглед" (1909 г., заедно с Елин Пелин). Съвместно с Тр. Кунев издава литературния алманах “Южни цветове" (1907 г.). През 1933 г. излизат: “Избрани съчинения" под ред. на Я. Янев. След 1944 г. е инкриминиран автор. Умира на 22 декември 1928 г. в Париж.

1884 г.

Роден е д-р Петър Ников (П. Н. Попов) - историк медиевист. Следва в Мюнхен история, гръцка палеография, нумизматика, византология и класическа филология. Във Виена получава докторска степен по история на Балканския полуостров и специално на България. Ученик е на проф. д-р К. Иречек. През 1920 г. Ников постъпва в Софийския университет “Св. Климент Охридски". През 1923 г. става извънреден професор. Той е автор на исторически студии за българо-унгарските отношения и татаро-българските отношения през средновековието. Занимава се специално с история на Видинското царство и на последните Шишмановци, турското завоевание и българската дипломация в началото на ХIII в. Отделни негови издания са "Възраждане на българския народ" (1928 г.), "Църковно-национални борби и постижения" (1928 г.), "Българското възраждане във Варна и Варненско" (1928 г.), "Митрополит Йоаким и неговата кореспонденция" (1934 г.), "Второ българско царство…" (1937 г.). През 1928 започва, заедно с проф. В. Златарски и проф. Мутафчиев, издаването на "Българска историческа библиотека". От 1935 г. е председател на Историческото дружество, а от следващата година ръководи Катедрата по история в Софийския университет “Св. Климент Охридски". През 1937 г. става член на БАН. Ников умира на 15 ноември 1938 г. в София.

1881 г.

Роден е Янко Стоянчев - български общественик, юрист, политик. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски" през 1905 г. Работи като съдия и прокурор; главен секретар е на Министерството на правосъдието. Участва в Балканските войни (1912-1913 г.) и Първата световна война (1915-1918 г.). Министър е на обществените сгради, пътищата и благоустройството (9 юни 1923 г. – 20 септември 1923 г.) и на правосъдието (1923-1926 г.) в кабинета на Демократическия сговор. Умира през 1927 г. в София.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;