През 1916 г. в хода на Първата световна война започва настъплението на III пехотна Балканска дивизия при Добро поле /Македония/.През 1940 г. в Букурещ започват преговорите между делегациите на България и Румъния за връщането на Южна Добруджа на България.На днешния ден през 1991 г. в Москва се прави опит за държавен преврат. Съветския президент Михаил Горбачов е поставен под домашен арест, докато е на почивка в Крим. На тази дата са родени: Михаил Иванов, български лекар бактериолог и Боян Дановски - български писател, режисьор, театровед и преводач. На 19 август умират: Михаил Иванов - български лекар бактериолог и Николай Николаев - български хоров диригент и музикален педагог.

2001 г.

В телевизионно обръщение премиерът Симеон Сакскобургготски оповестява социално-икономическите намерения на правителството, които се изразяват в намаляване на данъците, повишаване на цените на електроенергията и топлоенергията до 10 %, повишаване на детските надбавки двукратно, повишаване на минималната заплата от 85 на 100 лв. Част от намеренията са да се осигурят 20 млн. лв. за безлихвени кредити и намаляване на държавната администрация с 10 %.

1987 г.

В духа на т.нар. Юлска концепция се правят промени в структурата на Министерския съвет. Закрити са стопанският, социалният, за духовно развитие, по селско и горско стопанство съвети, както и Държавната планова комисия и министерствата на народната просвета, на финансите, на търговията, на народното здраве, които са трансформирани в по-големи министерства. Създават се министерства на икономиката и планирането (министър Стоян Овчаров), на външноикономическите връзки (министър Андрей Луканов), на земеделието и горите (министър Алекси Иванов), на културата, науката и просветата (министър Георги Йорданов), на народното здраве и социалните грижи (министър Радой Попиванов). Закрити са и комитетите по труда и социалното дело, по цените и за култура. Тези промени са до голяма степен самоцелни, без съществено значение за обществено- политическото, икономическото и културното развитие на страната.

1968 г.

Започва съдебен процес срещу ръководителите на създадената през 1966 г. нелегална организация "Марксистко-ленинска българска комунистическа партия": Ръководителите й Михаил Докторов, Иван Младенов, Стоян Куцаров, Найден Найденов, Дончо Й. Дончев си поставят за цел "да продължат делото на Горуня" за борбата срещу Тодор Живков. Получават присъди от 5 до 10 г. затвор при "усилен строг режим".

1965 г.

Подписана е спогодба за научно и културно сътрудничество с Унгария.

Унгария е Парламентарна република със столица Будапеща. Територията на страната е 93 хиляди кв.км., а населението й – 10,2 млн. души. Парична единица – форинт. Унгария е парламентарна република, начело с президент, избиран за 4 години. Висш законодателен орган - Държавно събрание от 386 депутата, избирани за 4 години. Изпълнителна власт - правителство, начело с премиер-министър.

1940 г.

В Букурещ започват преговорите между делегациите на България и Румъния за връщането на Южна Добруджа на България.

1916 г.

В хода на Първата световна война започва настъплението на III пехотна Балканска дивизия при Добро поле /Македония/.

1903 г.

В Одринско започват въоръжените действия, които са част от национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО).

ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация) е национална революционна организация на поробените българи в Македония и Одринско, които, по волята на западноевропейските Велики сили, остават в пределите на Османската империя. Създадена е в Солун на 23 октомври 1893 г. от Д. Груев, д-р Хр. Татарчев, П. Попарсов и др. Организацията си поставя за цел да се бори за политическата автономия на Македония и Одринско в духа на обещаните реформи от чл. 23 на Берлинския договор. През есента на 1894 г. във ВМОРО влиза Г. Делчев. За изграждане на организацията и формулиране на нейната идеология се използват принципите на българското националноосвободително движение и структурата на БРЦК. През 1895 г. организацията започва да изгражда свои комитети в Одринско. По идея на Г. Делчев се изгражда четническа структура във ВМОРО. За всяка околия се предвиждат по една или няколко чети, чието главно предназначение е агитационно-организационната дейност. През есента на 1902 г. ВМОК, под ръководството на Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев, организира въстание в Горноджумайско, което е неуспешно. При потушаването му турските власти нанасят жесток удар на почти цялата комитетска мрежа на ВМОРО по поречието на Струма. През януари 1903 г. е свикан Солунският конгрес на ВМОРО, който взема решение за вдигане на въстание. На 21 април 1903 г. Г. Делчев е обкръжен с четата си в с. Баница, Серско, и загива в престрелката.

След избухналите въстания в Македония на 2 август 1903 г. и в Одринско на 19 август 1903 г. , голяма част от комитетите на ВМОРО са унищожени или разстроени. Това налага незабавното възстановяване на организацията. По време на Младотурската революция (1908 г.) ВМОРО се легализира и разпуска своите въоръжени чети. Много скоро младотурците се отказват от революционни фрази и възобновяват терора. ВМОРО се възстановява като нелегална организация от Т. Александров, П. Чаулев и Хр. Чернопеев. През 1911-1912 г. организацията осъществява няколко терористични акта, които стават повод за обявяване на Балканската война. По време на войните (1912-1913 г., 1915-1918 г.) мнозинството от членовете на ВМОРО служат в българската армия и организацията фактически престава да съществува. През есента на 1919 г. е възстановена от Т. Александров, П. Чаулев и генерал-лейтенант Ал. Протогеров.

На тази дата са родени:

1989 г.

Родена е Екатерина Карабашева е българска поетеса и писателка, автор на кратки разкази и стихове.

Има публикации в много български културни издания, сред които в. "Труд", в. "Словото днес", сп. "Родна реч", както и в различни български и чуждестранни антологии, сред които в немските “Junge Literatur" и "Ich schreibe!“. Нейни творби са отпечатани в румънското литературно списание “Dunặrea de Jos", немското списание "Paraguas" и английското литературно списание “the MAG". Произведенията ѝ са били превеждани на английски, немски, руски, румънски, френски и италиански езици.

1946 г.

Роден е Иван Нинов - български художник, график. Участва в изложби от 1969 г. Представя свои творби (графика) в чужбина: САЩ, Франция, Норвегия, Аржентина, Мексико, Полша, Германия (общи изложби); участва в биеналета в Краков (1972 г., 1978 г., 1991 г.), Любляна (1971 г., 1975 г., 1991 г.), Фредрикстад, Норвегия (1980 г.), Банска Бистрица (1989 г.), Капагава (1992 г.), Баден-Баден (1985 г.), Варна (1981 г., 1983 г., 1985 г., 1987г ., 1989г ., 1991 г.). Печели много награди от изложби в страната и чужбина.

1934 г.

Родена е Людмила Боева - български медиевист, русист, професор. Завършва руска филология в Саратовския държавен университет "Н. Г. Чернишевски" (1956 г.). Аспирант в Московския държавен педагогически институт (до 1959 г.). Преподавател по руска литература в държавния университет "Ян Амос Коменски", Братислава (1959-1970 г.). Защитава дисертация на тема "Руски сатирични повести през XVII в." (1966 г.) и хабилитационен труд "Пародията в руската литература през XVII в." в Карловия университет, Прага (1969 г.). Доцент по история на руската литература в Братиславския университет (от 1969 г.). Научен сътрудник в Института по литература при БАН (1971-1982 г.), доцент в катедра руска литература на Софийския Университет “Св. Климент Охридски" (от 1982 г.). Защитава дисертация за научна степен "доктор на филологическите науки" на тема "Проблема жанров в русских повестях XVII в." (1988 г.). Професор по руски фолклор, стара руска литература и руска литература на XVIII в. в СУ “Св. Климент Охридски" (от 1989 г.). Позната като медиевист в Русия, Чехия, Словакия, Полша, Франция, Холандия, Германия и др. Основни трудове: "Въпросы древнерусской литературы" (1981 г.), "Старата Киевска Русия" (1983 г.), "Проблемы русской литературы XI-XVIII веков" (1985 г.), "Древнерусские повести" (1992 г.). Съставител и съавтор на христоматиите: "Русский фольклор. Очерки и образцы" (1991 г.), "Древнерусская литература" (1992 г.), "Русская литература XVIII века" (2001 г.). Умира на 5 април 2001 г. в София.

1930 г.

Роден е Райко Чочев - български лекар и общественик, емигрант в Германия от 1965 г. Световноизвестен специалист по тропически и вътрешни болести. Директор на здравното управление в Долна Саксония. Автор на повече от 70 научни публикации, изследовател на тропическите болести в Африка. Крупен дарител на здравеопазването в България, на пострадалите от земетресението в Стражица (1986 г.). Автор на книгата “Панагюрище мое" (1997 г.).

1923 г.

Роден е Мирослав Янакиев - български езиковед. Завършва славянска филология в Софийския Университет “ Св. Климент Охридски" през 1947 г. Професор е от 1979 г. в катедрата по български език в Софийския Университет “ Св. Климент Охридски". Чете лекции по старобългарски език, съвременен български, историческа граматика на българския език, стилистика и стихознание. Ръководител (1966-1968 г.) на катедрата по български език в Института за чуждестранни студенти. Преподавател е по български език във Филологическия факултет на Московския университет (от 1972 г.). В изследванията си в областта на стилистката и стихознанието използва методи на математическата логика, на теорията на информацията и статистиката. Участва в разработването на езиковото обучение в средните училища. Негови съчинения са “Старобългарски език. Текстове и речник" (1956 г.), “Българско стихознание" (1960 г.), “Записки по стилистика на българския език" (1964 г.), “Как да редактираме собствено съчинение" (1976 г.), “Стилистиката и езиковото обучение" (1977 г.) и др.

1899 г.

Роден е Боян Дановски - български писател, режисьор, театровед и преводач. Следва инженерство и музика в Милано. Сближава се с Г. Милев и литературния кръг около сп. "Везни", в което печата литературни произведения и преводи от италиански език Сътрудничи на сп. "Хиперион", след спирането на "Везни". От 1928 г. се посвещава на режисьорска и театрална дейност. Специализира в Германия, през 1932 г. създава работническия театър "Народна сцена". След закриването на театъра (1933 г.) основава театрална студия, работеща по метода на К. С. Станиславски. След 9 септември 1944 г. е главен режисьор на Радиотеатъра, на Народната опера и Народния театър "Ив. Вазов". От 1957 г. до 1965 г. е директор и режисьор на Сатиричния театър. От 1951 г. - професор по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ "Кр. Сарафов" (днес НАТФИЗ). Режисьор на филма "Точка първа" (1956 г.). Умира на 9 март 1976 г. в София.

1864 г.

Роден е Михаил Иванов - български лекар бактериолог. Завършва медицина в Цюрих (1891 г.). Известно време е военен лекар в София. Специализира бактериология в Германия при Р. Кох (1893 г.) и в Париж в Пастьоровия институт при И. И. Мечников и Е. Ру (1896 г.). Основава и ръководи Бактериологичния институт (1893-1920 г.). Един от редакторите на сп. "Медицински напредък" (1900-1902 г.) и сп. "Български лекар" (1905-1915 г. и 1921-1924 г.). Член на Върховния медицински съвет (1909-1912 г.) и негов председател (1924 г.). Има големи заслуги за предпазването на българското население до Балканската война (1912-1913 г.) от холера и петнист тиф. По време на войната е епидемиолог и бактериолог в Първа отделна армия. Пръв в България произвежда противодифтериен серум. През Първата световна война организира производството на противохолерна ваксина за цялата действаща армия. Умира на 19 август 1924 г. в София.

На тази дата умират:

1938 г.

Умира Николай Николаев - български хоров диригент и музикален педагог. Роден е на 8 октомври 1852 г. в Болград. Завършва гимназия и музикален курс в Болград. Работи като учител по пеене в Болградската българска гимназия (1878-1879 г.), в Софийската мъжка гимназия (1879-1925 г.) и във Военното училище (1879-1880 г.). Основател и диригент на хорове. Участва с хорове под свое диригентство във всички по-важни събития в страната в продължение на 50 години. Един от основателите на дружество "Славянска беседа" (1880 г.), на Първото българско музикално дружество (1893 г.), на Българския музикален съюз (1904 г.), на който е председател до 1929 г.; на Българската оперна дружба (1907 г.) и др.

1924 г.

Умира Михаил Иванов - български лекар бактериолог. Той е роден в Прилеп на 19 август 1864 г. Завършва медицина в Цюрих (1891 г.). Известно време е военен лекар в София. Специализира бактериология в Германия при Р. Кох (1893 г.) и в Париж в Пастьоровия институт при И. И. Мечников и Е. Ру (1896 г.). Основава и ръководи Бактериологичния институт (1893-1920 г.). Един от редакторите на сп. "Медицински напредък" (1900-1902 г.) и сп. "Български лекар" (1905-1915 г. и 1921-1924 г.). Член на Върховния медицински съвет (1909-1912 г.) и негов председател (1924 г.). Има големи заслуги за предпазването на българското население до Балканската война (1912-1913 г.) от холера и петнист тиф. По време на войната е епидемиолог и бактериолог в Първа отделна армия. Пръв в България произвежда противодифтериен серум. През Първата световна война организира производството на противохолерна ваксина за цялата действаща армия.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;