През 1861 г. делегация на цариградските българи се явява при Али паша, министър на външните работи на Турция, за да получи разрешение българските владици да служат на Великден.

През 1864 г. точно на Великден, Васил Левски се отказва от монашеския си обет, като сам си отрязва косите и напълно се отдава на освободителното движение.

През 1941 г. - въз основа на Временните директиви за подялба на Югославия от 3 април, Пета Българска армия навлиза във Вардарска Македония. Войниците са посрещнати възторжено от местното българско население.

През 1997 г. са проведени предсрочни парламентарни избори, спечелени от ОДС. През 2007 г. Цар Калоян е тържествено погребан с държавни почести в църквата "Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново.

На 19 април са родени: Неждет Исмаил Моллов- министър “без портфейл" в правителството на Симеон Сакскобургготски, Георги Петров Димитров- композитор, педагог и диригент, Крум-Александър Димитров Дзивгов- естет, литературен критик, познавач на европейската литература.

На тази дата умират: академик Методий Атанасов Попов- учен биолог, Александър Василев Морфов- композитор, Сава Хаджиилиев Доброплодни- книжовник, педагог, театрален деец.

2016 г.

Фотографът Стоян Ненов получава престижната награда за журналистика на американската фондация "Пулицър", Той е сред носителите на отличието за снимка, отразяваща гореща новина.

2007 г.

Цар Калоян е тържествено погребан с държавни почести в църквата "Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново.

1997 г.

Проведени са предсрочни парламентарни избори, на които абсолютно мнозинство с 52,26 % и 137 депутатски мандати печелят Обединените демократични сили (СДС, Демократическата партия, БЗНС, БСДП). На второ място по гласове е Демократичната левица (БСП и ПК "Екогласност") с 22,07 % и 58 мандата.

На трето място е Обединението за национално спасение (БЗНС-Никола Петков, ДПС, Зелена партия, Партия на демократическия център, Нов избор, Федерация "Царство България") със 7,6 % и 19 мандата, а на четвърто - Евролевицата с 5,5 % и 14 мандата.

Последна от парламентарните партии е БББ - с 4,93 % и 12 мандата. На 12 февруари 1997 г. Президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство, оглавено от кмета на София Стефан Софиянски, разпуска 37. НС и обявява предсрочни парламентарни избори на 19 април.

1996 г.

В България е изложено Четвероевангелието на цар Иван Александър, което се съхранява в Британския музей в Лондон. Иван-александрово евангелие е препис на евангелие, направен по поръчение на цар Иван Александър (1331-

1371 г.) от монаха Симеон през 1356 г. Това е един от шедьоврите на средновековната българска миниатюрна живопис. Състои се от 286 пергаментни листа, украсени богато със златни заглавки и 366 миниатюри. На началните листа са изобразени в цял ръст Иван Александър и неговото семейство и деспот Константин с трите царски дъщери.

1946 г.

Двадесет и шестото ОНС приема изменения в Закона за печата. Той предвижда санкции против изданията, които "прокарват тенденции от естество да увредят общодържавните интереси, да създадат настроения, опасни за обществения ред и спокойствие, или да смутят отношенията ни с чужди държави".

1943 г.

Край Прищина е спусната британска диверсионна група начело с кап. Джон Семър, наскоро разбита от българските военни части. Дни по-рано в град Брод в Македония е спусната английска военна мисия от 8 души начело с кап. Джордж Морган. Тя е заловена от български военни части и е предадена на немците. На 18 април в планината Холмогорие в Тимошко е спусната английска диверсионна група начело с майор Ерик Грийнуд. На 21 май към нея се присъединява и втора група, водена от кап. Джаспър Рутъм, разгромена от немците на 11 декември.

1941 г.

Въз основа на Временните директиви за подялба на Югославия от 3 април 5. Българска армия влиза във Вардарска Македония. Въпреки че българската армия не участва пряко във войната на Германия и Италия против Югославия и Гърция по предложение на Хитлер три български дивизии навлизат на във Вардарска Македония и поемат администрирането там.

Границите на областите, които може да заеме българската армия във Вардарска Макeдония и Беломорието са: в Западна Тракия на изток до демаркационната линия Свиленград – Кюпрюлю – Дедеагач, в Източна Македония между реките Места и Струма, островите Тасос и Самотраки, които образуват т.нар. Беломорска област, Вардарска Македония до р. Вардар и Западните покрайнини с Поморавието до линията Пирот – Враняк – Скопие.

На 24 април 1941 г. в София е подписана спогодбата "Клодиус-Попов", с която се уреждат задълженията на България към Германия. На 6 април Германия напада Югославия и Гърция и чрез обход на отбранителната линия "Метаксас" на 9 април достига Солун. На 17 април германските армии навлизат в Тесалия. На 20 април генералите Чолакоглу, Бакапулос и Демистихис, без съгласието на правителство, подписват капитулацията на гръцката армия.

1929 г.

В София пристигат водачите на хърватската националистическа организация Анте Павелич и Густав Перчец. В Банкя те се срещат с водача на ВМРО Иван Михайлов. В отговор на 29 април Югославия официално протестира против посещението. През 20-те и 30-те г. на ХХ в. Павелич поддържа връзки с Ив. Михайлов. През лятото на 1930 г. водачът на ВМРО закупува 1000 автоматични пушки от хърватския фабрикант Хайнрих Фолмер благодарение на посредничеството на ръководителя на хърватските усташи. По време Втората световна война 1939-1945 г. Павелич дава убежище на Ив. Михайлов.

1913 г.

Скопският митрополит Неофит в послание до руския император Николай II моли при арбитража епархията му да премине към България.

1906 г.

Приет е Правилник за Архива на Възраждането при Софийския народен музей.

1900 г.

Армията потушава въоръжения бунт против натуралния десятък в Тръстеник и Русенско. На 21 април е обявено военно положение в Русенска, Свищовска, Търновска, Горнооряховска и Разградска околия. Според един от основните български данъци, плащан от Средновековието до началото на ХХ век, селяните са облагани с една десета част от земеделските продукти и дребния домашен добитък.

Той е натурален данък, но в отделни моменти от развитието на българската държава е събиран и в пари. След падането на България под османска власт десятъкът се запазва под името юшур и обхваща всички земеделски произведения.

В някои моменти чрез данъка е отнемана половината от реколтата на производителя. След Освобождението десятъкът продължава да бъде събиран и е утвърден като важен приходоизточник със Закон за десятъка от 1880 г. През 1882 г. се трансформира в паричен, като се изчислява въз основа на средния добив и действащите пазарни цени.

През 1895 г. със закон на мястото на този данък се въвежда поземлен данък, който се плаща на единица площ в зависимост от качеството на земята. През 1900 г. правителството на Т. Иванчов отменя поземления данък и отново възстановява натуралния десятък. Това довежда до избухването на серия селски вълнения и бунтове против десятъка, в резултат на които десятъкът окончателно е заменен с поземлен.

1876 г.

Една конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет. За да предотврати тази акция, Т. Каблешков, заедно със своите другари, напада конака, където се е установява турската полицейска част. При завързалата се престрелка част от турските заптиета са убити, а други, начело с Неджиб ага, успяват да се измъкнат и избягат.

Акцията срещу конака поставя началото на въстанието в Копривщица. Веднага след извършеното нападение Т. Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, и до други места бързо писмо. Понеже е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета, то придобива известност като "Кървавото писмо". С него се приканват всички българи към повсеместен бунт.

1864 г.

Точно на Великден, Васил Левски се отказва от монашеския си обет, като сам си отрязва косите. Той напълно се отдава на освободителното движение. Апостола е роден в град Карлово на 18 юли 1837 г. Учи в родния си град, а след това в Стара Загора. През 1858 г., с помощта на вуйчо си Василий, Левски приема монашество под името Игнатий, а година по-късно става дякон. На 3 март 1862 г., под влияние на идеите на Г. С. Раковски, Васил Кунчев заминава

за Сърбия и постъпва в Първа българска легия в Белград, като участва в сраженията за Белградската крепост. В този период получава прозвището Левски, заради проявената храброст и ловкост.След разпускането на легията Левски се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.

През 1863 г. се прехвърля в Румъния, но след кратък престой се завръща в България. От 1864 до 1866 г. учителства в с. Войнягово и организира "патриотични дружини" за бъдещото въстание.

През 1867 г. Левски е знаменосец на четата на Панайот Хитов, следващата година заедно с него се връща в Сърбия и постъпва във Втора легия. След разпускането й прави опит да премине в България с чета, но е заловен от сърбите и затворен в Зайчар. Така неуспехът на четническата тактика го довежда до идеята, че изходът на национално -освободителната борба е в пренасяне на нейния център в България.

Идеята му се състой в изграждане на революционни комитети вътре в самите български земи, които да се превърнат в центрове българската революция. Тази идея той изразява най-напред в едно писмо до Панайот Хитов, а след това я прави достояние и на други дейци от българската революционна емиграция в Румъния. В резултат на 11 декември 1868 г.и на 1 май 1869 г. Левски предприема две обиколки из страната. За първата си обиколка той получава известна материална подкрепа от Българското общество в Букурещ, а за втората е подпомогнат от либералната група "Млада България", която го снабдява и със специална прокламация на български и турски език, издадена от името на "Привременно правителство в Балкана".

На 26 август се завръща в Букурещ, за да участва в създаването на БРЦК, но тъй като идеите му не са приети от революционерите в Румъния на 26 май 1870 г. Левски напуска Букурещ и се завръща в България с цел да организира и изгради мрежа от революционни комитети. Успява да привлече за свои помощници редица революционни дейци като Хр. Иванов-Големия, Т. Пеев, С. Младенов, отец Матей Преображенски (Миткалото), Ив. Драсов, Ив. Атанасов-Арабаджията и др. Функциите на централен комитет или т. нар. Привременно правителство възлага на Ловешкия комитет.

За връзка с емиграцията в Турну Магуреле е създадено задгранично представителство на ВРО. Успехите на Левски в изграждането на революционната организация променят отношението на Българския революционен централен комитет в Букурещ към него.

През 1871 г. от Румъния са му изпратени като помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. С изградената вътре в страната революционна организация Левски застава изцяло в подкрепа на Любен Каравелов и неговата борба против привържениците на либералното течение в БРЦК. През втората половина на 1871 г. той изработва проектопрограма и проектоустав на БРЦК и ги изпраща до революционните комитети за обсъждане и мнение.

По негова инициатива в края на април и началото на май 1872 г.в Букурещ е свикано първото Общо събрание на БРЦК, на което Левски получава и специално пълномощие за действие в българските земи.

Възгледите на Апостола за изграждане на ВРО и нейните задачи са изложени в изработената от него "Нареда на работниците за освобождението на българския народ" (1871 г.). В уводната и част е формулирана целта на организацията: "С една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление).

На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв (са) откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кесаджии и еничари и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и прaвата свобода, а турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и др. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи." За всяко отклонение от тази цел "Наредата"

предвижда смъртно наказание. Останалите и параграфи се отнасят до организационната структура на ВРО, правата и задълженията на революционните дейци и наказанията за извършените от тях провинения.След като получава пълномощието от БРЦК. Васил Левски се завръща в България и продължава по-нататъшното изграждане на ВРО. Основава нови комитети не само в Северна, но и в Южна България, включително и в Македония.

Точно когато дейността му достига своя най-голям размах на 22 септември 1872 г. в Арабаконашкия проход (дн. Ботевградски проход), Средна Стара планина, въпреки забраната от негова страна, е ограбена турска пощенска кола. Акцията е организирана от Общи, взети са 125 000 гроша, които трябва да бъдат използвани за нуждите на Вътрешната революционна организация.

В отговор турските власти предприемат масови арести на населението в този край, задържани са и голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край тях села. Действията на турските власти са улеснени до голяма степен от признанията, които прави Димитър Общи след залавяне му.

Благодарение на тях властта попада и по следите на Васил Левски. За да бъде предпазена от пълно унищожение ВРО, БРЦК иска от Апостола да вдигне въстание в България. Той обаче отказва, тъй като въпреки постигнатите успехи смята, че подготовката за въстание не е достатъчна.

С риск на живота си Пазарджик Левски се отправил към Ловеч, за да може да прибере и запази архивите на организацията. След това има намерение да се прехвърли в Румъния. На 26 декември 1872 г. пристига в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина е придружаван от Никола Цветков.

На 27 декември 1872 г. Левски е заловен от турските власти. Първоначално е отведен за разследване в Търново, а след това е изправен пред специален съд в София. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци.

На 7 януари е организирана очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На следващия ден за одобрение специалната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, участвали в обира при Арабаконак. В края на януари и началото на февруари група комитетски дейци от Чирпанско и Старозагорско замислят план за освобождаването на Васил Левски.

Под ръководството на Атанас Узунов се подготвя чета, която трябва да спре влака за Одрин и да освободи Левски. Замисълът не довежда до съществен резултат. Левски е осъден на смърт чрез обесване. Със специална султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Апостола е потвърдена. Васил Левски се налага като лидер на ВРО, идеолог, организатор и ръководител на българското национално- освободително движение.

Далновиден и талантлив организатор, той обобщава опита на революционното движение до този момент и пръв достига до съзнанието за необходимостта от предварителна подготовка чрез създаването на революционни комитети и пренасяне на центъра на организирането на националната революция в българските земи. Убеден демократ, Левски вярвал в силите на българите сами да извоюват своята свобода, защото "който ни освободи, той ще ни зароби". Проповядва идеята за "свята и чиста република", за общество и държава, в която всички "да бъдат напълно свободни там, гдето живее българинът - в България, Тракия, Македония".

1861 г.

Делегация на цариградските българи се явява при Али паша, министър на външните работи на Турция, за да получи разрешение българските владици да

служат на Великден. Година по- рано по инициатива на по-радикално настроените църковни дейци в Цариград се провежда Великденската акция.

По време на тържествената литургия в българската черква “Св. Стефан" Иларион

Макариополски не споменава името на патриарха. Според църковните канони този акт означава публично отхвърляне върховенството на патриаршеската власт и демонстрира желанието на българите да имат своя самостоятелна църква. Примерът на цариградските българи е последван във всички по-големи български общини. За тази си смела постъпка Иларион Макариополски е заточен в Мала Азия, където престоява до 1864 г.

1332 г.

Елена, сестрата на цар Иван Александър, се жени за сръбския владетел Стефан Душан (1331–1355 г.). Българо-сръбските разговори, които предшестват този брак, слагат край на враждебността и напрежението между двете държави. Мирните отношения не се нарушават до края на ХІV в.

Съвременните историци смятат, че благодарение на този договор и усилията на сестра си цар Иван Александър прави множество компромиси в своята политика, които практически подпомагат възхода на сръбската държава.

Душан е първият сръбски владетел, получил титлата "цар" на свикания през април 1346 г. църковно-народен събор в Скопие.

На събора присъства българският патриарх Симеон и целият български висш клир. Със съгласието и санкцията на всички присъстващи сръбският архиепископ Йоаникий е обявен за сръбски патриарх и в качеството си на такъв коронова Стефан Душан за "цар на сърби и гърци".

Сръбската експанзия на югоизток, започва още при управлението на великия жупан Стефан Неманя. В посочения период българската държава не е в състояние да осъществи присъединяването на Македония към своите територии и поради това цар Иван Александър търси разширение в Тракия за сметка на Византия, без да влиза в конфликт със Сърбия.

През 1332 г. сръбските войски опустошават Източна и Югоизточна Македония и овладяват крепостта Струмица.

През 1334 г. достигат Солун и превземат Прилеп, Охрид и Костур. До 1343 г. сърбите завладяват земите между средното течение на реките Вардар и Струма и градовете в тази област.

През 1344-1345 г. под сръбска власт минават Зъхна, Бер, Воден, Драма, Филипи, а след завладяването на Сяр на практика цяла Македония влиза в границите на Сръбското царство. До 1348 г. под сръбска власт падат и Епир и Тесалия.

На тази дата са родени:

1949 г.

Роден е Неждет Исмаил Моллов. През 1973 г. той завършва ВМЕИ - София, специалност “Машинен инженер". След това работи като технолог в Завода за хладилна техника – Търговище, началник “Производствен отдел" в Завода за метални конструкции – Омуртаг, началник на “Професионален учебен център - фабрика “Трико", Омуртаг, заместник-директор “Търговска част" на завод “Трико".

През 1992 г. Моллов е избран за кмет на община Омуртаг, а през следващия мандат е заместник-кмет. Той е член на българската делегация в Конгреса на местни и регионални власти – Страсбург, на УС на Националното сдружение на общините в България. Моллов е председател на комисия “Социални дейности". От 2001 г. той е министър “без портфейл" в правителството на Симеон Сакскобургготски.

1904 г.

Роден е Георги Петров Димитров - български композитор, педагог и диригент. През 1922 г. той завършва Педагогическото училище в Лом. След Септемврийския селски бунт през 1923 г. емигрира в Югославия, а след това - в Полша. Завършва композиция в класа на К. Шикорски във Варшавската консерватория (1929 г.). До 1938 г. работи като инспектор по хорово дело и хоров диригент в Полша. На следващата година се завръща в България и работи като инспектор по музика в Министерството на народното просвещение (1939-1940 г.).

За периода 1940-1948 г. е артистичен секретар на Софийската опера, а през следващите 10 години е директор на Дирекция за музикално творчество и изпълнителско изкуство. Следващите постове, които заема са: ръководител на хор "Г. Кирков", редактор на списанията "Хорово дело" и "Българска музика".

През 1951-1952 г. по негова инициатива в БДК е създаден хорово-диригентски клас. Димитров е един от авторите на българския национален химн (1950-1964 г.), на обработки на народни песни, песни във фолклорен дух ("Цъфнало е кокиче", "Лика прилика", "Дюлгерска скоропоговорка" и др.), лирични ("Гълъбите гукат в близката гора", "Пролет моя, моя бяла пролет", "Вечерний здрач" и др.) и масови песни. Автор е на сборник с хорови песни, учебници по пеене и статии по проблеми на българската музикална култура.

1895 г.

Роден е Крум-Александър Димитров Дзивгов - български естет, литературен критик, познавач на европейската литература. Той завършва естетика и литературна история в Париж и Гренобъл. През 1914 г. редактира сборник, посветен на П. П. Славейков. Дзивгов се сближава и поддържа връзки с изтъкнати европейски писатели и учени. Умира в затворническата болница, подложен на тежък режим заради съчинението си "Покушение срещу българското правосъдие", което издава през 1933 г.

На тази дата умират:

1954 г.

Умира академик Методий Атанасов Попов - български учен биолог. През 1904 г. той завършва естествени науки в Софийския университет “Св. Климент Охридски" Специализира в Мюнхенския университет обща биология, сравнителна анатомия и паразитология. Той е редовен професор и ръководител на Катедрата по обща ембриология в Медицинския факултет (1924-1953 г.). Създател е на стимулационното учение, автор e на втория в света учебник "Обща биология". Попов е автор на около 280 научни труда. През 1939-1944 г. проповядва расовата теория.

1934 г.

Умира Александър Василев Морфов- български композитор, брат на Б. Морфов и Хр. Морфова. Завършва Българска униатска гимназия в Одрин, където изучава музика. След това завършва Военното училище и служи като офицер в артилерията. Морфов участва във Двете Балкански и във Първата световна война. През 1922 г. излиза в оставка и се отдава на музикално творчество. Основна цел на музикалната му дейност е обновяването на военната маршова песен. Поддържа идеята, че патриотичните и възторжени маршове укрепват

бойния дух и повишават силата на армията. Автор е на около 30 маршови песни: “Ний ще победим", “Настанал е вече боен час" (“Прощален марш"), “Изгрей, зора на свободата" (марш на македонските революционери от ВМРО), “Срещен марш", “Войнишки хор", “Стягайте се, момци храбри", “Атака", “Здравейте", “На щрек", “Вълшебният орляк", “Напред за родна чест", “Родна защита" (в съавторство с Г. Атанасов) и много др. Александър Морфов има разностранни интереси - пише стихове, проявява се като художник, скулптор, дърворезбар, фотограф. Автор е на голяма част от текстовете на музикалните си творби и на либретото на операта “Запустялата воденица" от Г. Атанасов. Един от пионерите на българската хорова песен. Популярни са неговите песни “Дамян танец води", “Баба Минковица", баладата “Сеймени" и много други.

1894 г.

Умира Сава Хаджиилиев Доброплодни - книжовник, педагог, театрален деец, почетен чл. на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Роден е в Сливен. Първоначално учи в Котел, а по-късно завършва гръцкото Куручешменско училище в Цариград. Учителства в редица градове на страната – Котел, Шумен, Сливен, Варна, Тулча, Силистра и др. По време на Кримската война 1853–1856 г. за кратко време е учител по гръцки език в Австрия, в гимназията на Сремски Карловци.

След като се завръща в България през 1856 г., става инициатор за създаване на читалище в Шумен и за организиране на театрално представление на комедията "Михал". След Освобождението Доброплодни става държавен чиновник, а от 1881 е назначен за училищен инспектор. Редактира в. "Нова българска пчела". Съставя и издава редица учебни помагала – "Водител на взаимните училища", "Кратко здравословие", "Нова лесна метода да се изучи българский език, а практически руский и гръцкий" и др. Автор е и на редица пиеси: "Тримата ефрейтори", "Прошенописецът" и др.