През 64 г. голям пожар унищожава две трети от Рим. Император Нерон набеждава за подпалвачи християните и ги подлага на гонения. През 1770 г. - руската армия, командвана от генерал Пьотр Румянцев, нанася тежко поражение на турците край река Прут. През 1789 г. - Робеспиер се присъединява към идеите на Френската буржоазна революция. Ватиканският съвет обявява догмата за непогрешимостта на папата по въпросите на морала и вярата - 1870 г. През 1921 г. - Албер Калмет и Камий Герен откриват първата противотуберколозна ваксина. През 1925 г. - Адолф Хитлер издава първия том на “Моята борба". През 1936 г. - с преврат в Испанско Мароко започва Гражданската война в Испания. През 1942 г. - извършени са успешни изпитания на първия реактивен изтребител – немския “Месермшит". През 1971 г. - държавиците на Абу Даби, Дубай, Шарджа, Ум ал-Кувийн, Айман и Фуджейран създават Обединени арабски емирства (OAE). На 18 юли са родени: Джачинто Факети - италиански футболист, защитник, американският астронавт Джон Глен, Нелсън Мандела - водач на борбата на южноафриканския народ против апартейда, Андрей Андреевич Громико, руски общественик, дипломат и държавник, Уилям Мейкпийс Тъкъри - английски писател реалист. На тази дата умират: Бенито Пабло Хуарес - мексикански държавник и политик, национален герой на Мексико, Николай Иванович Новиков - руски писател, просветител, журналист, книгоиздател, Джейн Остин – английска писателка, Жан Антоан Вато - френски художник и гравьор, Микеланджело да Караваджо - италиански художник, основоположник на реализма в европейския живопис от ХVII в.

2018 г.

Европейската комисия санкционира Google с 4.3 милиарда евро, като твърди, че Google е злоупотребил с господстващото положение на Android, за да популяризира продукта си за търсене.

2018 г.

Международното пътуване по въздух се възобновява между Еритрея и Етиопия за първи път от 1998 г. насам. Това бележи нов етап в историческото помирение между двете държави.

2016 г.

Четирима души са ранени, след като човек с брадва атакува хора на борда на влак близо до Вюрцбург в Германия. Нападателят е застрелян от полицията и е бил 17-годишен афганистанец, който обещал вярност към ИДИЛ преди атаката.

2015 г.

Саудитска Арабия арестува 431 потенциални членове на "Ислямска държава“, като осуетява шест атентата срещу джамии в провинция Аш Шаркия.

2014 г.

Загиват 30 човека, а над 50 са ранени при военни стълкновения в района на международното летище в Триполи, Либия.

2013 г.

Бомба избухнала в препълнена джамия на север от Багдад отнема живота на 20 души.

2012 г.

Ким Чен Ун става маршал на Народната армия на Северна Корея.

2012 г.

Европейският съд по правата на човека поиска от Полша да разсекрети информацията за съществуване затвори на ЦРУ на територията на страната.



2012 г.

На Каймановите острови се провежда референдум за промяна на избирателната система.

2011 г.

Бившият журналист от "News of the World“ Шон Хор, който първи призна пред в. Ню Йорк Таймс, че е било обичайна практика незаконното подслушване в изданието по времето на Анди Коулсън, е открит мъртъв в къщата му в град Уотфорд, област Хартфордшър, Англия. Според признанията му журналистите са разполагали с полицейска технология за намирането на хора чрез засичане на мобилните им телефони. То е било предоставяно от служители на реда срещу заплащане.

2011 г.

Федералната космическа агенция на Русия извежда в орбита космическия радиотелескоп РадиоАстрон.

2011 г.

За главнокомандващ войските на САЩ и НАТО в Афганистан е назначен армейски генерал Джон Ален. Миротворческите сили на НАТО в Афганистан се състоят от 100 хиляди американци и още 50 хиляди военнослужещи от другите държави членки на НАТО.

1998 г.

Около 3 000 души загиват в Папуа Нова Гвинея в резултат на удар от цунами.

1994 г.

В Буенос Айрес, Аржентина, е извършен атентат срещу Еврейския център. Експлозия унищожава сградите на няколко еврейски организации. Убити са 85 души, а над 200 са ранени.

1972 г.

Египет иска от СССР да отзове своите 20 хил. военни съветници от страната, обвинявайки Москва, че не е доставила обещаните оръжия.

1971 г.

Държавиците на Абу Даби, Дубай, Шарджа, Ум ал-Кувийн, Айман и Фуджейран създават Обединени арабски емирства (OAE). Преди откриването на петрола по тези земи през 1950 г., ОАЕ била група от силно изостанали и неразвити държави под протекцията на британското правителство. Петролната индустрия довежда до бърз икономически разтеж и модернизация, което помага на емирствата да се освободят от контрола на Британия през първата половина на 70-те години на XX век. По– голямата част от петрола на страната е открит в Абу Даби, което го прави най-богатото и силно между седемте емирства. Със стабилна икономика, поддържана от нефтената индустрия, ОАЕ се славят с един от най-високите стандарти на живот в света. Конституцията на ОАЕ, приета с независимостта през 1971 г. временно, а през 1996 г. окончателно, постановява федерално правителство, като оставя много власт на емирствата. Правителството има изпълнителна, законодателна и съдебна власт, като изпълнителната има най-големи правомощия. В страната няма политически партии и избори.

1968 г.

Създадена е компанията “Интел" – най-големият производител на микропроцесори за персонални компютри. "Интел" е основана през 1968 г. от Гордън Мур и Робърт Нойс. Четвъртият служител в компанията е Андрю Гроув, който е начело на компанията през по-голямата част на `80-те и `90-те години на ХХ век. Той е останал в историята като ключовата фигура в "Интел". Към края на `90-те години "Интел" е вече една от най-големите и най-успешни корпорации в света.

1942 г.

Извършени са успешни изпитания на първия реактивен изтребител германския “Месермшит". Германският авиоконструктор и индустриалец Вили Месершмит (1898 - 1978 г.) конструира множество военни самолети, хеликоптери и планери, между които изтребителите “Ме-109" (в германските ВВС в периода 1935 - 1945 г.), “Ме-110", “Ме-115", “Ме-262" (реактивен) и др. Основател на фирмата “Месершмит" (1923).

1936 г.

С преврат в Испанско Мароко започва Гражданската война в Испания. Генерал Франко застава начело на бунта на военните срещу републиканското правителство. Под ръководството на Франко по време на Гражданската война (1936 - 1939) републиката е свалена. Франко установява фашистка диктатура (1939) и въпреки симпатиите му към силите на Оста запазва неутралитета на Испания по време на Втората световна война. Собствеността и привилегиите на Църквата са възстановени и Испания е обявена за монархия (1947); Франко е провъзгласен за доживотен регент. През 1969 г. съдът одобрява предложението му след неговата смърт за крал на Испания да бъде издигнат принц Хуан Карлос I Бурбон (което става на 22 ноември 1975 г.). Кралство Испания е държава в Югозападна Европа, заема по-голямата част от Пиренейския п-в. Площ - 504 780 кв. км. Население - 39 600 000 ж. (1996 г.), испанци, каталонци, баски и др.; 97% католици. Официален език – испански. Столица - Мадрид. Парична единица - евро (до 2002 песета). Административно разделена Испания е разделена на 50 провинции, влизащи в състава на автономните области: Андалусия, Арагон, Астурия, Балеарски о-ви, Канарски о-ви, Кантабрия, Кастилия-Леон, Кастилия-Ла Манча, Каталуния, Естремадура, Галиция, Мадрид, Мурсия, Навара, Валенсия, страната на баските-Ла Риоха. Конституционна монархия. Законодателният орган е двукамарен парламент (Генерални кортеси). Най-старите жители на Испания са келтиберийците - резултат от смесването на келти и ибери. Финикийците и гърците основават селища по неините брегове, развива се търговията. През III в. пр. Хр. Картаген завладява страната. Римляните изместват картагенците и Испания остава римска провинция до нахлуването на аланите, свевите и вандалите. Вандалите се установяват в областта, наречена на тяхно име - Андалусия (409 г.). По същото време вестготите основават държава, която е унищожена в 711 г. от нахлулите от Африка араби (битката при Херес). Оттогава до ХV в. историята на Испания се свежда до борбата на Кордовския халифат срещу установилите се в Астурия християни. Християните успяват постепенно да създадат няколко кралства (Арагон, Кастилия, Леон, Навара) и да се изравнят по сила с мюсюлманите. През 1492 г. Фердинанд и Изабела Католици, чийто брак обединява (1469 г.) под един жезъл Арагон и Кастилия, завладяват Гренада и изгонват маврите от п-ва. Победата над маврите съвпада с откриването на Америка. Създадената испанска монархия достига апогея си и най-голямото си колониално разширение при Карл V и Филип II, които владеят Австрия, Холандия и почти цяла Южна Америка (Карл V казвал, че в неговата империя слънцето никога не залязва). Двамата владетели създават силна монархия. След падането на австрийския владетелски дом (1700 г.), чиито последни представители са свидетели на икономически упадък на кралството, на испанския престол се възкачват Бурбоните. В лицето на Филип V, те възстановяват благосъстоянието на страната, но са прогонени от Наполеон I, който назначава за испански крал брат си Жозеф Бонапарт (1804 г.). След Реставрацията през 1814 г. Фердинанд VII дава клетва да спазва конституцията, но абсолютната монархия е възстановена (1823 г.). По същото време испанските колонии в Южна Америка се обявяват за независими републики. През 1833 г. кралица Изабела сменя на трона Фердинанд VII и остава владетелка цели 35 години. Избухналата през 1868 г. революция дава изпълнителната власт на маршал Серано до възкачването на Амедей I (1870 г.), който абдикира през 1873 г. Обявена е републиката; карлистите вдигат въстание, което е потушено в полза на Алфонс ХII. Роденият след смъртта му син е провъзгласен за крал от деня на рождението си под името Алфонс ХIII (1886 г.); царува под регентството на майка си Кристина. През 1898 г. Испания влиза във война със САЩ и губи колониите си Куба, Пуерто Рико и Филипинските острови. Алфонс ХIII е принуден да освободи престола и да напусне страната през 1931 г. Установената република е силно антиклерикална и враждебно настроена към собствениците на земя. Фалангистите под ръководството на Франко по време на Гражданската война (1936-1939 г.) свалят републиката. Франко установява фашистка диктатура (1939 г.) и въпреки симпатиите му към силите на Оста запазва неутралитета на Испания по време на Втората световна война. Собствеността и привилегиите на Църквата са възстановени и Испания е обявена за монархия (1947 г.); Франко е провъзгласен за доживотен регент. През 1969 г. съдът одобрява предложението му след неговата смърт за крал на Испания да бъде издигнат принц Хуан Карлос I Бурбон (което става на 22 ноември 1975 г.). Съгласно конституцията от 1978 г., Испания е обявена за наследствена конституционна монархия. През 1983 г. се преобразува в държава, състояща се от 17 автономни области, които имат свое правителство и парламент. На проведените през 1996 г. парламентални избори спечелва Консервативната партия; на 6 май е съставено правителство начело с Хосе Мария Аснар Лопес. През 1955 г. Испания влиза в ООН, а през 1959 г. - в ЕИО.

1925 г.

Адолф Хитлер издава първия том на “Моята борба".

1921 г.

Албер Калмет и Камий Герен откриват първата противотуберколозна ваксина.

1870 г.

Ватиканският съвет обявява догмата за непогрешимостта на папата по въпросите на морала и вярата.

1789 г.

Робеспиер се присъединява към идеите на Френската буржоазна революция. Максимилиан Мари Изидор де Робеспиер е роден през 1758 г. Той е един от ръководителите на Великата Френска революция. Учи в колежа "Луи Велики" в Париж, след което завършва Юридическия факултет на Сорбоната. Робеспиер се смята за ученик и последовател на Жан-Жак Русо. След 1781 г. е адвокат в Арас и защитава подсъдими на политически процеси. От 1783 г. е член на Араската академия за наука и изкуство. Избран е за депутат в Генералните щати от третото съсловие на Арас. Привърженик е на радикалните идеи и действия по аграрния въпрос. Робеспиер се налага като лидер на якобинците. Теоретически обосновава революционно-демократичната диктатура и терора като главно оръжие на революцията. Робеспиер става жертва на заговор на своите политически противници, които организират преврат на 27 срещу 28 юли 1794 г. Осъден е на смърт и на 28 юли 1794 г. е гилотиниран.

1770 г.

Руската армия, командвана от генерал Пьотр Румянцев, нанася тежко поражение на турците край река Прут.

64 г.

Голям пожар унищожава две трети от Рим. Изгарят 10 от 14-те квартала на града. Император Нерон набеждава за подпалвачи християните и ги подлага на гонения.

Нерон е римски император (от 54 г.) от Юлиево-Клавдиевата династия. Той е син на Гней Домиций Агенобарб и на Агрипина. Осиновен от Клавдий, който го прави свой наследник и поверява възпитанието му на философа Сенека и вожда на преторианците Бур. Става император след смъртта на Клавдий, за чиято дъщеря се оженва през 53 г. До 62 г. управлява с помощта на сената. За да се освободи от твърдото влияние на майка си и съперничеството на законния син на Клавдий - Британик, убива и двамата. Започва терор, репресии и конфискуване на имуществото на противниците си. Срещу него се надигат сенатът (заговорът на Пизон, 64 г. сл. Хр.) и гражданите на Рим. Нерон обвинява християните в подпалването на Рим (64 г.) и ги подлага на гонения. Избухват въстания в Галия и Испания; част от римските провинции признават за император управителя на Испания Галба (68 г.). Изоставен от Сената и преторианците, Нерон избягва от Рим и се самоубива.

На тази дата са родени:

1942 г.

Роден е Джачинто Факети - италиански футболист, защитник. Играч на “Тревильо" (1956-1959 г.) и “Интер" - Милано (1960-1978 г.). Шампион на страната (1963 г., 1965 г., 1966 г., 1971 г.) и носител на купата (1978 г.). В шампионата е изиграл 475 мача, в които е вкарал 59 гола. Носител на КЕШ (1964 г., 1965 г.) и на Междуконтиненталната купа (1964 г, 1965 г.). В националния отбор има 94 мача с 3 гола. Участник на 3 СП (1966 г., 1970 г., 1974 г.) и на ЕП (1968 г.). Обявен за футболист на Италия през 1968 г. Включен е в отбора на ФИФА за прощалния мач на Яшин (1971 г.). Сред най-добрите италиански защитници, капитан на “Скуадра адзура" в 70 мача. От януари 2004 г. е президент на “Интер". Умира на 4 септември 2006 г. в Милано, Италия.

1921 г.

Роден е американският астронавт Джон Глен. Завършва Летателното училище при Авиационно-тренировъчния център на ВМФ в Тексас (1943), след което служи в различни части на ВМФ. През 1954 г. завършва Училището за летци изпитатели на ВМФ в щата Мериленд. През 1957 г. извършва непрекъснат трансконтинентален полет със свръхзвуков самолет. От 1959 г. е в групата на астронавтите към НАСА. На 20 февруари 1962 г. за първи път в САЩ извършва полет около Земята (5 часа) с космическия кораб "Меркурий".

1918 г.

Роден е Нелсън Мандела - водач на борбата на южноафриканския народ против апартейда. Президент на ЮАР (1994 - юни 1999). С активна политическа дейност се занимава от 1944 г., когато става член на Младежката лига на АНК; оглавява кампанията за неподчинение на расистките закони (1952 г.). През 1956 г. попада в списъка на 156-те човека, обвинени в държавна измяна и арестувани от властите в ЮАР. От 1960 г. е в нелегалност, а от 1961 г. ръководи военната организация на АНК. През 1962 г. отново е арестуван и е осъден на 7 години затвор; през 1964 г. получава доживотна присъда. Нелсън Мандела прекарва 18 години в затвора на о. Робън (1964-1982 г.), през 1982 г. е преместен в затвора в Кейптаун, където остава 6 г., след което е хоспитализиран заради туберкулоза. Мандела става най-известният политически затворник в света, води се кампания за неговото освобождаване. През 1985 г. той отхвърля предложението на президента П. Бота да бъде освободен, но да се откаже от каузата си. Освободен е на 1 февруари 1990 г., след като в системата на апартейд започва криза. През 1993 г. с Де Клерк получава Нобелова награда за мир. През 1994 г. е избран за президент на ЮАР в първите общонационални избори с участието и на чернокожото население. През 1996 г. под негово ръководство е разработена и приета новата конституция на ЮАР. Автор е на книгите: “Няма лек път към свободата" (1965), “Готов съм да умра" (1979) и др.

1909 г.

Роден е Андрей Андреевич Громико, руски общественик, дипломат и държавник. Той заема постовете министър на външните работи (1957-1985 г.), председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (1985-1988 г.); посланик в САЩ и в Куба (1943-1946 г.), постоянен представител на СССР в Съвета за сигурност на ООН (1946-1952 г.), посланик във Великобритания (1952-1953 г.). Известен и авторитетен дипломат е от времето на "студената война". Участва в много сесии на ООН. Той е един от създателите на Варшавския договор. Автор е на много статии и научни изследвания в областта на международните икономически и политически отношения. Умира през 1989 г. в Москва.

1811 г.

Роден е Уилям Мейкпийс Тъкъри - английски писател реалист. По-важни негови романи и социологични трудове: “Книга за снобите" (1846-1847 г.); романът “Панаир на суетата" (1847-1848 г.); “Нашата улица" (1848 г.); “Д-р Бърч и младите му приятели" (1849 г.); “Пенденис" (2 т., 1848-1850 г.); “Хенри Езмънд" (3 т., 1852 г.). Умира на 24 декември 1863 г.

На тази дата умират:

1872 г.

Умира Бенито Пабло Хуарес - мексикански държавник и политик, национален герой на Мексико. Роден е 21 март 1806 г. в Сан Пабло Гелатао, Оахака. Завършва духовна семинария през 1827 г. и юридически науки през 1833 г. в гр. Оахака, където по-късно работи като адвокат. Като губернатор (1847-1852 г.) на щата Оахака изиграва важна роля в организацията на съпротивата срещу интервенцията на американска войски по време на Американо-мексиканската война (1846-1848 г.). Бори се срещу диктатурата на А. Сантана, заради което е изгонен от страната. През 1854 г. се завръща в Мексико. Заема поста министър на правосъдието и култовете (1855 г.) в революционното правителствово на Х. Алварес. Той е един от авторите на конституцията (1857 г.) и на редица антиклерикални закони. През 1858-1861 г. е начело на правителството, ръководи разгрома на реакционерите в периода на Гражданската война (1858-1860 г.). Участва активно в разработването на законите за реформата от 1859 г. През 1861-1872 г. е президент на страната. Ръководи борбата срещу англо-френско-испанската интервенция и вътрешната реакция, завършила с пълна победа на мексиканския народ. Рожденият му ден – 21 март е национален празник в Мексико.

1818 г.

Умира Николай Иванович Новиков - руски писател, просветител, журналист, книгоиздател. Роден е на 27 април 1744 г. През 1769 г. основава в Москва сп. "Живописец", което след 5 години е забранено от цензурата по подозрение, че поддържа връзки с франкмасонството. Редактира също "Московски ведомости". Създава училища, печатници и книжарници. Основава Дружеството на приятелите на науката. Затворен е през 1792 г. по заповед на Екатерина II и е пуснат на свобода в началото на царуването на Павел I. По-важни съчинения: "Руска историческа библиотека" и "Речник на руските писатели".

1817 г.

Умира Джейн Остин – английска писателка. Родена е на 16 декември 1775 г. в малко село в Хемпшир. Творчеството й се състои от шест книги - “Убеждение", “Мансфийлд Парк", “Разум и чувства" и “Гордост и предрасъдъци". След смъртта й сестра й Касандра публикува двата ръкописа на “Нортхангърското абатство"и “Убеждение".

1721 г.

Умира Жан Антоан Вато - френски художник и гравьор. През ранните си години работи като художник-копист. Приятелството му с художниците К. Жило и К. Одран развиват интереса му към театъра и декоративното изкуство. Вато получава звание академик за голямата картина "Поклонение на остров Кифера" (1717 г., Лувър). По-късно сюжетите му стават свързани с общо съдържание - театрални сцени и "галантни празници". Вато създава картините "Венециански празник", "Празникът на любовта" и "Обществото в парка" (Дрезденска картинна галерия), "Радостите на живота" ("Колекция Уолас", Лондон), "Жил" (Лувър, Париж) и др.

1610 г.

Умира Микеланджело да Караваджо - италиански художник, основоположник на реализма в европейския живопис от ХVII в. Учи в Милано (1584-1588 г.). Пристига в Рим (между 1589 г. и 1593 г.), където работи до 1606 г. След това живее и работи в Неапол (1607-1610 г.), на о. Малта и в Сицилия (1608-1809 г.). Творчеството на Карваджо възниква като опозиция на господстващите направления в италианското изкуство от края на ХVI и началото на ХVII в. Ранните му произведения (1592-1598 г.) се характеризират с ярък колорит и прозрачна светлосянка, точно предаване на всички подробности на моделите. Микеланджело Карваджо създава картините - “Малкият болен Вак"(галерия Боргезе, Рим);"Юноша с кошница плодове"(галерия Боргезе, Рим); “Кошница с плодове" (1596 г., пинакотека Амброзиана, Милано), “Врачка"(Лувър, Париж). Карваджо създава картини на религиозна тематика: “Почивка по пътя към Египет"(галерия Дория Памфили, Рим). В края на ХVI в. се оформя оригиналната живописна система на Карваджо. Други произведения: “Призоваването на апостол Матей" и “Мъчението на апостол Матей" (1599-1600 г.); “Разпъването на апостол Петър" и “Превръщането на Савел" (1600-1601 г.); “Полагане в ковчега" (1602-1604 г., пинакотека Ватикана); “Погребението на св. Лучия" (1608 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други