На тази дата Православната църква отбелязва празника Атанасовден. На 18 януари 1902 година турското правителство предоставя на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) 14 500 златни турски лири, за да откупи свободата на американската протестантска мисионерка Елена Стоун и нейната придружителка Катерина Цилка. Отвличането им от четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев на 21 август 1901 г. по шосето между Банско и Горна Джумая (дн. Благоевград), цели да изнуди властта за пари, с които да закупят оръжие за организацията. В началото на февруари Елена Стоун и Катерина Цилка са освободени, а свобода изнасят поредица от сказки в Европа и САЩ, с които популяризират делото на ВМОРО.

На 18 януари са родени: писателят Григор Пърличев, филологът Александър Балабанов, политикът Йордан Соколов, поетът Недялко Йорданов.

На 18 януари умира архитектът и сценограф Ангел Ахрянов (Джото) .

2018 г.

Хиляди се включват в петия протест в София под надслов "Да защитим Пирин, да защитим България!". Протестиращите срещу промяната в плана за управление на НП "Пирин“ блокират за час кръстовището при Орлов мост.

2009 г.

Основано е Българско неделно училище "Слънчо“ - училище на българската общност в Провинция Гаутенг, Република Южна Африка, с клонове в Йоханесбург и Претория. На откриването му присъства българският посланик Володя Нейков. Предвидено е в него да се изучават български език и литература, история и география на България от 1 до 4 клас. Редовните учебни занятия започват от 25 януари 2009 г. Директор на училището е Бисерка Чавдарова.

2008 г.

България и Русия подписват междуправителствено споразумение за сътрудничество при изграждането на газопровода "Южен поток“, който да преминава през територията на България. Споразумението е ратифицирано от българския парламент на 25 юли 2008 г.

1990 г.

Издадена е заповед за арестуване на Тодор Живков и други дейци на БКП. Тодор Живков е задържан под стража като главен виновник за икономическата криза в България.

1985 г.

Проведена е среща на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП с първите секретари на окръжните партийни комитети. Георги Атанасов изнася доклад за резултатите от кампанията по преименуването на българските турци, според който до 14 януари 1985 г. са сменени имената на 310 000 души предимно от Кърджалийски, Хасковски, Бургаски и Пловдивски окръг. ЦК на БКП изпраща до висши партийни ръководители в страната материал, озаглавен "Укрепването на единството на българската социалистическа нация, на нейната етническа хомогенност", в който за първи път се говори за "възродителен процес" и "смяна на имената". Посочва се, че "документално" е установено, че българските турци са "потомци на ислямизирани в миналото българи" и че целта на "преименуването" е "окончателно и безвъзвратно да откъснем това население от турцизма" и да се постигне "избистряне и укрепване" на неговото българско национално съзнание.

1960 г.

Във Варна е основано държавното издателство “Георги Бакалов" - издателство за литература с морска тематика, научна, икономическа, преводна и оригинална художествена литература. Излизат редица поредици ("Световни морски новели"), библиотеки ("Нептун", "Морета, брегове и хора", "Галактика"), антологии. Издава алманах "Фар", както и литературен алманах "Простори".

1956 г.

Влиза в действие първата българска радиорелейна линия за телефонни връзки София-Пловдив.

1945 г.

На заседание на Върховния съюзен съвет на БЗНС д-р Георги М. Димитров под натиска на съветските представители в СКК и на БРП (к) подава оставка от поста главен секретар на БЗНС. На този пост е избран Никола Петков.

Никола Петков е политически и държавен деец. Роден е в София. Завършва право в Париж. Член е на БЗНС, през 1932–1933 г. е в състава на ПП на БЗНС "Ал. Стамболийски". Редактира печатния орган на съюза "Земеделско знаме". През 1933 г. преминава към БЗНС "Георги Марков". След държавния преврат на 19 май 1934 г. се присъединява към БЗНС "Врабча 1". През 1937 г. отново се включва в редовете на БЗНС "Ал. Стамболийски". По време на Втората световна война 1939–1945 г. възприема идеята за създаване на Отечествения фронт. От август 1943 г. участва в състава на Националния комитет на ОФ като представител на БЗНС "Ал. Стамболийски". След 9 септември 1944 г. е министър без портфейл в първото правителство на ОФ (1944–1946 г.). През лятото на 1945 г. напуска правителството и сформира опозиционния БЗНС (Никола Петков). Редактира печатния орган на съюза в. "Народно земеделско знаме". Народен представител e в VI ВНС (1946–1949 г.). През лятото на 1947 г. му е отнет депутатският имунитет и е осъден на смърт за противодържавна дейност.

1902 г.

Турското правителство предоставя на ВМОРО 14 500 златни турски лири, за да бъде освободена американската протестантска мисионерка Елена Стоун и нейната придружителка Катерина Цилка. Двете жени са отвлечени от четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев на 21 август 1901 г. по шосето между Банско и Горна Джумая (днешен Благоевград). Действията на четата целят набиране на средства за закупуване на оръжие, което да бъде поставено на разположение на ВМОРО. Затова организацията поставя като условие за освобождаването на двете пленнички предоставянето на паричен откуп от Турция. Опитът на турските власти да открият и ликвидират четата завършват без успех. Междувременно аферата придобива известност и под натиска на международната и особено на американската общественост турското правителство е принудено да приеме искането на четата. В началото на февруари Елена Стоун и Катерина Цилка са освободени. Пуснати на свобода, те изнасят поредица от сказки в Европа и САЩ, с които популяризират делото на ВМОРО.

1878 г.

Долнодунавският отряд, ръководен от генерал Цимерман, предприема настъпление в района на Южна Добруджа. Отрядът първоначално има задача заедно с Източния отряд да блокира четириъгълника Силистра-Русе-Шумен-Варна.

Освободени са Свиленград и Асеновград. По същото време са освободени и селищата в района на Ивайловградско.

На тази дата са родени:

1940 г.

Роден е Недялко Йорданов - поет и драматург. През 1962 г. завършва българска филология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски". В периода 1962-1963 г. работи като учител в Малко Търново. През 1963 г. е драматург на Бургаския театър. Започва да публикува през 1954 г. във вестник "Черноморски фронт" (Бургас). Активно сътрудничи на периодичния печат. Превежда поезия от руски и турски език. Негови произведения са превеждани на руски, полски, немски и други езици. Негови творби са "Всичко ще изпитаме" (1963 г.), "Едно дете говори с баща си" (1964 г.), "Когато ставаме бащи" (1965 г.), "Ние не вярваме в щъркели" (пиеса, 1968 г.), "И все пак любов" (1968 г.), "Ние сме на двадесет и пет години" (пиеса, 1969 г.), "Въпрос на принцип" (пиеса, 1972 г.), "Лирика" (1973 г.), "Мотопедът" (лирична комедия, 1973 г.) и др. Режисьор на: "Мотопедът" (1975 г.), "Старецът", "Любов необяснима" (1977 г.), "Кажи ми, Кармен" (1979 г.), "Един час със …" (1990 г.), "Остаряваме бавно", стих. (1990 г.), "Не остарявай любов" (1991 г.), "Поет на социализма и демокрацията. Трендафил Акациев преди и след 10 ноември", сатиричен сборник (1992 г.) и др.

1935 г.

Роден е Дамян Дамянов - български поет. Завършва българска филология в Софийския университет през 1961 г. Работи като литературен консултант във вестник "Народна младеж". От 1968 г. е към писателската група при ЦС на българските профсъюзи, редактор в отдел "Поезия" на списание "Пламък". Първата му публикация е от 1949 г. във в-к "Сливенско дело". През 1997 г. получава наградата "Ив. Вазов" за цялостното си литературно творчество. Негови съчинения "Ако нямаше огън" (1958), "Очакване" (1960), "Лирика" (1962), "Стени" (1964), "Живей така, че ... Есета, силуети, импресии" (1969), "Тетрадка по всичко" (1980), "Отворен кръг" (1983), "Таванът" (1983), "Любовна лирика" (1990; 2. изд. 1992), "Още съм жив" (1993). Автор на пиеси, есета, пътни бележки и др.

1933 г.

Роден е Йордан Соколов - български юрист, политик. През 1956 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Секретар е на Държавния арбитраж (1956-1958 г.). Адвокат е в София (1958-1980 г.). Член на ЦИК (1990 г.). Юридически съветник на президента е в периода 1990-1991 г. През 1991 г. е министър на вътрешните работи в кабинета на Ф. Димитров. Депутат в XXXVI, XXXVII, XXXVIII и XXXIX ОНС. Председател на парламентарна група на СДС (1995 г.), председател на XXXVIII ОНС, председател на парламентарна комисия Съвет по европейски въпроси (2000 г.).

Умира на 24 февруари 2016 г. в София.

1920 г.

Родена е Дора Иванова-Мирчева (Тодорка Маринова Мирчева) - българска езиковедка. През 1942 г. завършва славянска филология в СУ. През 1971 г. е професор в Института за български език при БАН, а от 1979 г. е директор). Хоноруван доцент и професор по История на българския език във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" (1969 г.). Един от съставителите на "Речник на съвременния български книжовен език" (1955-1959 г.). Чл.-кор. на БАН (от 1981 г.). Негови съчинения са "Развой на бъдеще време - Futurum в българския език от Х до ХVIII в." (1962 г.), "Германов сборник" - български писмен паметник от Х в. в препис от 1359 г." (1965 г.), "Хомилията на Епифаний за слизането в ада. Неизвестен старобългарски превод" (1975, в съавторство с Ж. Икономова) и др., авторка на изследвания върху стила и езика на Кл. Охридски, Й. Екзарх, Евтимий Търновски, И. Блъсков, В. Друмев, П. Славейков и др.

1905 г.

Роден е Александър Петров Стоименов - български художник - живописец и плакатист. Завършва живопис в Държавната художествена академия в София (1926 г.) при Н. Маринов. В периода 1940 г. - 1941 г. специализира във Флоренция . След което работи като учител по рисуване в София и художествен редактор в изданието “Наука и изкуство". Член е на Дружеството на новите художници. Рисува пейзажи, портрети, натюрморти и композиции на социални теми. Работи в областта на агитационно-монументалната живопис и приложната графика. Участва в създаването на “Братската могила" в Парка на свободата (днешната Борисовата градина) в София. По-известни творби са “Портрет на жената на художника" (1936 г.), “Предградие" (1937 г.), “Рибар" (1937 г.), “Завръщане" (1938 г.), “Портрет на момиченце" (1958 г.), “Площад “Народно събрание" (1959 г.), “На открито" (1962 г.), “Созопол" (1963 г.), “На разговор" (1964 г.), “Портрет на Рибаров" (1967 г.), “Лодки" (1967 г.), “Автопортрет" (1968 г.), “Натюрморт" (1968 г.) и др.

1894 г.

Роден е Константин Гърнев - български художник. Завършва художественото си образование в Мюнхен през 1930 г. при Франц фон Щук, където остава да работи и живее. Живописните му творби се отличават със синтетични форми и експресивност. По-известни произведения: "Цирк в Мюнхен" (1932 г.), "Кавалджия" (1934 г.), "Светогорски отшелник" (1934 г.), "Портрет на госпожица Г." (1934 г.), "Хоро" (1935 г.), "Дете с китара" (1948 г.), "Ослепен от войната" (1951 г.), "Стрижене на овци" (1952 г.), "Българска майка" (1954 г.), "Пострадала от войната" (1954 г.), "Варварски коне" (1960 г.), "Български кукли" (1964 г.) и др.

1879 г.

Роден е Александър Балабанов - български общественик, филолог класик, поет, писател, преводач и литературен критик. Учи в Българската гимназия в Солун (1898 г.) и в София, следва класическа филология в Лайпциг. През 1904 г. защитава докторска дисертация в Ерланген. От 1917 г. е извънреден и редовен професор, ръководител е на Катедрата по класическа филология в Софийския университет, създава специалността "Класическа филология". Основава литературно-художественото списание"Художник", заедно с Й. Хербст редактира вестник "Време",редактор е в във в-к "Развигор" и сп. "Прометей". Превежда творби от Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан, Платон и др. Съчинения: "Еволюция на мотивите в гръцката поезия през класическия период" (1911 г.), "История на класическата литература" (1914 г.) (2 преработени издания 1917 г., трето преработени издания 1931 г.), "Облакът като мотив в поезията" (1914 г.), "Мястото на българската литература" (1930 г.), "Любов и поезия" (1939 г.), "Джобен българско-английски речник" (1943 г., 1946 г., 1991 г.), "Студии, статии, рецензии, спомени", т. 1-2. 1973 г.-1978 г., "И аз на тоя свят", автобиографична повест (1979 г.), "И аз на тоя свят. Спомени от разни времена" (1985 г.), "Избрани преводи" (1989 г.). Псевдоним: А. Развигоров, Гретхен, д-р Айдинов и др.

1856 г.

Роден е Никола Генев – български офицер, генерал-майор от 1904 г. Сподвижник на Васил Левски, активен участник в Априлското въстание в родния си край. Kато опълченец участва в Руско-турската война; участва в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. В Сръбско-българската война е капитан и командва Трънския отряд. През Балканската война е начело на Македоно-одринското опълчение води боеве при Малгара и Мерхамлъ, където пленява над 11 000 турци и самия Явер паша; отбива десанта при Шаркьой. По време на Междусъюзническата война се отличава в тежките и кръвопролитни боеве при Кочани, Каменица и Султан тепе.

1830 г.

Роден е Григор Пърличев - български писател, преводач, общественик. Учи в Охрид, учител в Тирана. Следва медицина в Атина, но прекъсва поради финансови затруднения. Учител е в Прилеп и Охрид. От 1858 г. продължава следването си в Медицинския факултет в Атина, прехвърля се във Филологическия факултет. През 1860 г. печели първа награда в ежегодния поетически конкурс с поемата си "Арматилос" ("Сердарят"). От 1860 г. е учител в Охрид. През 1862 г. написва поемата "Скендербег". Заменя гръцкия език с българския в училищата и в църквите (1863 г.). По негова инициатива през 1869 г. е създадено първото читалище в Охрид. Той е автор на стихотворенията ("Докога, братя мили българи", "Чуйте, чеда македонци", "Песен за унищожението на Охридската патриаршия" и др.); на слова за Кирил и Методий, Климент Охридски и др.; на дописки във в-к "Време", "Македония", "Право". През 1884 г. пише "Автобиография" (1894 г., посмъртно). Пърличев е първият български преводач на Омир.

На тази дата умират:

2007 г.

Умира Ангел Любенов Ахрянов (Джото) - български архитект и сценограф

Работи като технически ръководител в строителството (1952), инвеститорски контрол (1952-1954 г.), проектант в Заводпроект (1956-1961 г.); преподавател по сградостроителство. Работи като архитект до 1964 г., след което се отдава на сценографията.

Сценограф е в Хасково (1964-1965 г.), в Младежкия театър (1965-1967 г.), в Театъра на поезията и естрадата в София (1967-1969 г.), в НДТ "Сълза и смях“ (1961-90 г.). Гост-художник е в повечето столични и провинциални сцени, художник-постановчик в игралното кино, СИФ "Бояна“ (1968-1990 г.) при създаването на филма "Мъжки времена".

Член е на четири творчески съюза — на художниците, на архитектите, на филмовите дейци, на журналистите. Той е от първите членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и член на управителния съвет на Клуба. В неговия дом се провеждат заседания на организационния комитет на първите митинги. След възстановяване на БСДП е член на ръководството на партията. Ръководител е и на групата на ораторите в предизборната кампания на СДС. Напуска БСДП, тъй като не приема налаганата политика от ръководството. Обвинява Петър Дертлиев в сътрудничество с Държавна сигурност, в съглашателство с БСП и умишлено проваляне на БСДП. От 1995 г. работи в Столична община като заместник-кмет по културата и образованието в екипа на Стефан Софиянски. Член е на ДСБ.

Депутат е в Седмото велико народно събрание от ПГ на СДС (1990-91 г.).

Публикува редица статии във вестниците "Народна култура“, "Демокрация“ и "Свободен народ“, както и в списание "Театър.“ През 1991 г. е изпълнителен директор на в. "Свободен народ“.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002

г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Енциклопедии – “LAROUSSE"

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";