През 2003 г. след стачка на служителите на БТА директорът й Стоян Чешмеджиев е принуден да подаде оставка. През 1990 г. е учредена Партия либерален конгрес (ПЛК). През 1925 г. двадесет и първото ОНС отнема мандатите на шестимата депутати комунисти на основата на изменението на ЗЗД. На тази дата са родени: Христо Крумов Попов - драматичен артист; Стефан Димов Чирпанлиев – писател; Атанас Стефанов Сейков - писател, белетрист, публицист и лексикограф. На 18 март умират: Михаил Герджиков, деец на национално-освободителното движение в Македония и Одринско; Кузман Шапкарев, български възрожденец и фолклорист, родом от Охрид; Йовчо Димитров Караиванов - народен певец.

2008 г.

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина" втора степен на Джузепе Леанца "за изключително големите му заслуги за развитие на отношенията между Република България и Светия Престол и по повод окончателното му отпътуване от страната.“

2004 г.

Българският парламент гласува с 226 гласа "за" и 4 "против" Закона за ратификация на северноатлантическия договор. Законът влиза в сила на 29 март

2003 г.

След стачка на служителите на БТА директорът й Стоян Чешмеджиев е принуден да подаде оставка. От края на 2002 г. - началото на 2003 г. Стоян Чешмеджиев уволнява редица служители в агенцията без каквито и да е обявени критерии, под предлог, че щатът е раздут. Прекратени са договорите на много журналисти. Ликвидирано е звеното за информация от чужбина и остава да се подготвя само от преводачи. Ликвидирани са длъжностите "репортер" и "редактор", за да се открият новите "журналист" и "координатор". Съкратена е длъжността главен секретар. На 10 февруари журналисти и синдикални организации от БТА разпространяват протестна декларация срещу безпринципните уволнения и започват публични протестни действия. Над 200 служители от БТА, предимно журналисти, се включват в протестите, които продължават близо месец и половина. На 27 февруари на Общо събрание с 251 гласа "за" от 255 гласували служителите на БТА искат оставката на Чешмеджиев.

 

 2002 г.

Съветът за електронни медии иска от генералния директор на БНТ - Кирил Гоцев да оповести дали продължава да е управител на "Арт Продукция" ООД. СЕМ отправя запитване защо прехвърлянето на дяловете на Гоцев на 5 декември 2001 г. не е вписано в Търговския регистър. Съветът разглежда жалбата на Димитър Цонев до Върховния административен съд срещу избора на генералния директор на БНТ.

Цонев смята, че Гоцев не отговаря на условията на Закона за радио и телевизия. Според справка от съда в момента на избора за директор той е бил съдружник и управител на "Арт Продукция" ООД.

От своя страна Гоцев уточнява, че молбата, която е подал в Софийския градски съд за напускане на фирмата си "Арт Продукция" ООД, е от декември 2001 г. и има входящ номер 17173.

  

1990 г.

Учредена е Партия либерален конгрес (ПЛК). Месец по-късно тя е регистрирана. Печатен орган на партията е в. "Либерален конгрес". От 27 октомври 1992 г. партията е пълноправен член на СДС. На 12 декември 1993 г. партията е изключена от съюза. На парламентарните избори за ХХXVIII Народно събрание ПЛК е съучредител на коалиция Коронована демокрация заедно с партията Български национален съюз "Нова демокрация".

 

 

1925 г.

Двадесет и първото ОНС отнема мандатите на шестимата депутати комунисти на основата на изменението на ЗЗД. Законът за защита на държавата е изменен два дни по-рано. Увеличени са наказанията за много от провиненията. Прибавени са още 7 нови члена, а част от съществуващите са изменени като целта е увеличаване на присъдите със смъртно наказание. Със ЗЗД се забранява съществуването на всички видове организации, групи, сдружения и други, които използват нелегални структури и революционни методи за постигане на своите цели. Чрез този закон правителството на Александър Цанков (на снимката) се стреми да узакони разправата с политическите си противници и терора след Юнското и Септемврийското въстание от 1923 г.

ЗЗД е гласуван от ХХI ОНС на 4 януари 1924 г. и влиза в сила с Указ № 2 от 23 януари 1924 г. През април 1924 г., въз основа на закона, Върховният касационен съд обявява за разтурени БКП, Партията на труда, Комунистическия младежки съюз, Общия работнически синдикален съюз и кооперация "Освобождение", като имотите им се отнемат. Впоследствие ЗЗД многократно е допълван и променян.

През юли 1934 г. ЗЗД е допълнен за пореден път, с което се намаляват възможностите за обжалване на произнесените присъди. Най-големи промени в закона са направени по време на Втората световна война, до 9 септември 1944 г. Санкциите се увеличават и се налагат и за най-малки прояви на неподчинение. Смъртното наказание заляга в почти всички текстове на ЗЗД, като то не се отменя дори когато касае непълнолетни. ЗЗД е премахнат от правителството на ОФ с наредба-закон на 16 октомври 1944 г.

 

1911 г.

Започва работа Българската централна кооперативна банка за кредитиране на градските кооперации.

 

1873 г.

Търновският революционен комитет свиква събрание на вътрешните дейци. Целта е да се изработи конкретна програма за работата на организацията. На събранието присъстват представители на шест комитета. Утвърдени са нови псевдоними и е взето решение да се проведе общо събрание в Букурещ.

След обесването на Васил Левски настъпва нов период в дейността на БРЦК. Предприемат се няколко опита за възстановяване на вътрешната организация

в българските земи. През април 1873 г. за заместник на Апостола е определен Атанас Узунов, но той не успява да разгърне особена дейност, тъй като скоро след това попада в ръцете на османските власти. През есента функциите на Централен комитет във вътрешността поема Търновският частен революционен комитет. Чрез съдействието на П. Хитов той прави опит да установи контакт със сръбското правителство, въпреки че за това няма съгласието на БРЦК в Букурещ. В резултат на влиянието на П. Хитов в революционната организация започва да се налага отново четническата тактика. Въпреки това идеята за изграждане на вътрешна организация не е изоставена.

През август 1874 г., по инициатива на Търновския и Русенския революционен комитет, в Букурещ се провежда ново Общо събрание, което определя Стефан Стамболов за заместник на В. Левски в България. В ръководството на самия комитет в Букурещ заедно с Л. Каравелов, К. Цанков и други влиза и Христо Ботев, който впоследствие изпъква като централна фигура.

 

На тази дата са родени:

 

 

1937 г.

Роден е Христо Крумов Попов - български драматичен артист. Завършва специалност "Актьорско майсторство" във ВИТИЗ през 1964 г. при проф. Ж. Мандаджиев. Играе в театрите в Плевен (1964-1966 г.), Габрово (1968-1971 г.) и Шумен (1972-1976 г.).

 

 

1936 г.

Роден е Стефан Димов Чирпанлиев - български писател. Завършва Висшия инженерно-строителен институт в София (1960 г.) и българска филология в СУ “Св. Климент Охридски" (1968 г.). Стефан Чирпанлиев е един от основателите на студентския литературен кабинет “Димчо Дебелянов". Инженер в домостроителен комбинат и пътно управление (1960-1963 г.), журналист (1963-1971 г.). За пръв път печата през 1954 г. във в. “Народен другар" (Ямбол). В разказите му основна е строителната тема. От 1979 г. е председател на Дружеството на писателите в Ямбол, заместник-председател е на СКБ. Автор и на изследвания за живота и творчеството на З. Стоянов. Награди: “Захари Стоянов" (1981 г.), “Васил Карагьозов" (1986 г.), орден “Кирил и Методий", II и I ст.

 

 

1928 г.

Роден е Атанас Стефанов Сейков - български писател, белетрист, публицист и лексикограф. През 1964 г. той завършва есперантология в Педагогическия институт, Будапеща, при проф. Юлио Боги. Сейков работи в редакцията на в. “Народна младеж". Същевременно е преподавател и преводач от английски език в Пловдив. През 1990 г. той основава Съюза на независимите български писатели и Съюза на свободните писатели. За книгата си “Япония в моя живот" Сейков получава титлата “доктор" от Конгресната библиотека на САЩ. С книгата той снабдява безплатно всички библиотеки в България. Писателят е първия българин, обявен за бележита личност в сборника “Кой кой е в XXI век" на Международния биографичен център в Кеймбридж. Името му е гравирано до името на България върху плочка, вградена във външната стена на централното управление. Сейков е автор на “Странствания" (1979 г.),

“Странствания-2" (1982 г.), “Надникване в Япония" (1986 г.), “Загадъчният свещеник" (1991 г.), “Япония в моя живот" (1995 г.), “Речник - думи и изрази, употребявани от CNN" (английско-български и българо-английски, 1995 г.), “Речник CNN" (най-употребяваните думи в съвременния английски език, 1997 г.), “Голямата тайна" (единствените литературни импресии в света, илюстрирани от Зл. Бояджиев, 1998 г.).

 

 

1878 г.

Роден е Тодор Михайлов Самодумов - български учител, педагог, академик (1952 г.). Следва педагогика и философия в университетите в Мюнхен и Берн, завършва СУ “ Св. Климент Охридски" (1902 г.). През 1910 г. изучава в Германия организацията на подготовката на учители. Преподавател е във Висшия педагогически курс в Пловдив (от 1920 г. - Учителски институт, 1910-1921 г.). Един от основателите е на Научното социологическо дружество (1932 г.). Хоноруван професор е по педагогика в СУ “Св. Климент Охридски" (1949-1954 г.), директор е на Педагогическия институт при БАН (1952-1957 г.). Автор е на научни студии и статии в областта на педагогиката и образованието. Преподава в учителски институти и проучва подготовката на учителите в Берлин, Лайпциг, Дрезден, Люнебург. Член е на Висшия учебен съвет при Министерството на народното просвещение (1921 г.). След Септемврийския селски бунт е уволнен, а след атентата в църквата “Света Неделя" е интерниран в Дупница. Тодор Самодумов е един от основателите е на Научносоциалистическото дружество (създ. 1932 г.). Хоноруван професор е по педагогика в СУ “ Св. Климент Охридски" (1949-1954 г.), директор е на Педагогическия институт при БАН. Член-основател е на Съюза на научните работници в България (1944 г.), председател е на Съюза на работниците от просветата (1947-1951 г.), член е на ръководствата на много обществени организации и институти, редактор е на различни издания. Главен редактор е на сп. “Читалище" (1944-1945 г.). Съчинения: “Волята и нейното значение при възпитанието" (1906 г.), “Ролята на чувствата в областта на мисленето" (1906 г.), “Интересът като психически фактор при обучението" (1924 г.), “Основи на новата педагогика" (1931 г.), “Семейството и училището" (1948 г.), “Същността на учебния процес" (1950 г.). Умира на 2 ноември 1957 г. в София.

 

 

1872 г.

Роден е професор Стоян Белинов - български лекар, оториноларинголог. Той е един от основателите на Софийския медицински факултет. Главните му трудове са върху методите за вадене на чужди тела от дихателните и храносмилателните пътища. И още върху риносклеромата в България и изгарянията на хранопровода. Белионов пише много университетски учебници.

 

 

1859 г.

Роден е полковник Стоян Филов Филипов. Той е участник в Руско-турската война (1877-1878 г.). Филипов завършва Военното училище в София с първия випуск (1879 г.). По време на Сръбско-българската война командва Първа дружина от Втори пехотен Струмски полк и е командир на Изворския отряд, който забавя придвижването на Моравската сръбска дивизия и осигурява заемането на Сливнишката позиция от българската армия. На 9 август 1886 г. той участва в детронирането на княз Александър I . След контрапреврата е уволнен от армията и емигрира в Русия. След завръщането си в България е

командир на Двадесети пехотен Добруджански полк. През Балканската война (1912-1913 г.) Филипов командва 41 полк.

 

 

На тази дата умират:

 

 

1996 г.

Умира Йовчо Димитров Караиванов - български народен певец. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски" (1952 г.). Работи като сътрудник и редактор в редакция “Народна музика" към Радио София. Солист е на Държавния ансамбъл за народни песни и танци и Ансамбъла за народни песни при Българското радио. Преподавател е в Средното музикално училище в Котел. Репертоарът му включва песни предимно от Сливенския край.

 

 

1980 г.

Умира Григор Вачков - български театрален и киноактьор. От 1956 до 1980 г. той играе в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". На Международния кинофестивал на авторския филм в Сан Ремо, Италия, 1974 г. получава "златен медал за мъжка роля" за ролята на Иван Ефрейторов във филма "Последно лято". Филмографията му включва "Хитър Петър" (1960 г.), "Дом на две улици" (1960 г.), "Бедната улица" (1960 г.), "Призори" (1961), "Тютюн" (1962 г.), "Смърт няма" (1963 г.), "Веригата" (1964 г.), "Невероятна история" (1964 г.), "Непримиримите" (1964 г.), "Вечен календар" (1965 г.), "Горещо пладне" (1966г.), "Привързаният балон" (1967 г.), "Бялата стая" (1968 г.), "Гибелта на Александър Велики" (1968 г.), "Белият кон" (1969 г.), "На всеки километър" (1969-1972 г.), "Кит" (1970 г.), "Князът" (1970 г.), "Най-добрият човек, когото познавам" (1973 г.), "Последно лято" (1974 г.), "Селкор" (1974 г.), "Вечни времена" (1975 г.), "Спомен за близначката" (1976 г.), "Циклопът" (1976 г.), "Срещу вятъра" (тв, 1977 г.), "Топло" (1978 г.), "Инструмент ли е гайдата?" (1978 г.), "Покрив" (1978 г.), "Юмруци в пръстта" (1979 г.), "Трите смъртни гряха" (1980 г.) Последният филм, в който се снима е "Мера според мера" в ролята на Постол.

 

 

1947 г.

Умира Михаил Иванов Герджиков - български общественик, деец на националнореволюционното движение в Македония и Одринско. Следва право в Лозана и Женева (Швейцария), където се свързва с революционната емиграция. През 1899 г. се завръща в България и става учител в Битоля. Влиза в редовете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и се отдава изцяло на борбата на българите за освобождението на Македония и Одринско. Герджиков се сближава с Гоце Делчев и става негов близък съратник. През 1900 г. е изпратен в Солун, за да подпомогне дейността на ЦК на ВМОРО по изграждането на комитетската и мрежа и в Одринско. Разкрит от османските власти Герджиков напуска града и постъпва в четата на Хр. Чернопеев. Скоро след това сам сформира чета в Гевгелийския район. От лятото на 1902 г. възглавява дейността на организацията в Одринско и полага големи грижи за нейното масовизиране в тази област. На конгреса на Петрова нива той е избран за член на Главното ръководно боево тяло и участва непосредствено в подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. След поражението на въстанието развива активна дейност за настаняване на изтеглилите се в България въстаници.

Публикува статии в българския и чуждия печат, с които апелира към международната общественост за намеса. След Първата световна война 1914-1918 г. подновява контактите си с ВМРО, без обаче да играе някаква съществена роля в нейния живот. По-активно се меси в движението на анархистите. От 1924 г. до 1931 г. той живее в емиграция - Цариград, Виена и Берлин. Подкрепя идеята за създаване на ВМРО (об.), но през 1928- 1929 г. за кратко време, заедно с група свои съмишленици, се отцепва от нея. В навечерието и по време на Втората световна война 1939-1945 г. поради напреднала възраст се оттегля постепенно от активна революционна дейност и се занимава повече с журналистика. Сътрудничи на редица издания.

 

 

1932 г.

Умира Димитър Хаджигеоргиев - български композитор, музикален педагог. Роден е на 30 юни 1873 г. в Стара Загора. Завършва гимназия в Одрин и консерватория в Прага. Един от основателите на Музикалното училище в София (1904 г.), което прераства в Музикална академия, по-късно става неин директор. Най-известната му творба е оперетата “Тахирбеговица". Други композиции: “Юбилеен марш на Иван Вазов" (1904 г.), “Юбилеен марш на цар Фердинанд" (1908 г.), “Юбилейна кантата на цар Освободител" (1902 г.) и др. Автор е на учебници по пеене.

 

 

1909 г.

Умира Кузман Анастасов Шапкарев - български възрожденски книжовник и фолклорист. Роден е на 1 февруари 1834 г. в Охрид. Учи в гръцко училище в родния си град, а после в българско училище. През 1850-1851 г., седемнадесет годишен, замества вуйчо си Янаки Стрезов като учител в Горно Влашко. През 1853-1854 г. е ученик във взаимното училище в Битоля. През 1854 г. заедно със Стрезов откриват частно училище и той е учител в него. После учителства в Струга, Охрид, Прилеп, Кукуш, отново в Битоля и Солун. Навсякъде в училищата въвежда българския език. През 1884 г. се преселва в Княжество България, където работи като миров съдия или нотариус в Пловдив, Самоков, Стара Загора, Сливен, Враца. Успоредно с това се занимава и с фолклорни издирвания. Шапкарев издава "Животоописание на братя Миладинови" (1884 г.) и "Русалии. Древен и твърде интересен български обичай, запазен и до днес в Южна Македония" (1884 г.). Най-забележителното му съчинение е "Сборник от български народни умотворения", издаден в София с известна финансова помощ от Министерството на просвещението. Сборникът е издаден през 1891 г. и 1892 г. в 6 тома, 8 книги. В него се отстоява българския характер на славяните в Македония. През 1875 г. Шапкарев е приет за дописен член, а през 1900 г. - за редовен член на Българското книжовно дружество. От 1867 г. до 1870 г. той съставя, издава и разпространява учебници и сборници на български език. Не успява да завърши и издаде като помощно-справочно помагало за учители и ученици "Историко-хронологически таблици". Издаването и разпространението на учебници и сборници е тясно свързано с общата дейност на Шапкарев с неговия брат Петър. Петър поддържал книжарница "Братя П. А. К. Шапкареви" в Солун. Кузман Шапкарев е създател на Солунската българска мъжка гимназия "Свети свети Кирил и Методий" (1880 г.). Повече от половин век той работи и в областта на фолклористиката. Със събиране и записване на народни умотворения - приказки, песни, гатанки, пословици, предания, той започва да се занимава още от 1855 г.

 

 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

 

Фамилна енциклопедия “Larousse";

 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

 

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

 

National Geographic Arhive;

 

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

 

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";