На този ден през 1897 г. за първи път е публикуван романът “Дракула" от Брам Стокър. През 1951 г. на този ден местят седалището на ООН в Ню Йорк. През 2013 г. за първи път е клонирана човешка стволова клетка. Успешният експеримента дава възможност за клониране на цяло човешко същество. Същата година НАСА утвърждава първата мисия за вземане на проби от астероид. На 18 май са родени: папа Йоан Павел ІІ, със светско име Карол Войтила, Николай Александрович Романов - последният руски император. На тази дата умират италианският писател и преводач Едоардо Сангвинети, френският учен Пиер-Жил дьо Жен.

2017 г.

По време на неуспешна офанзива по пътя Дамаск-Алепо, ИДИЛ избива 52 души, живеещи в село източно от Саламийа, Хама.

2015 г.

След пет дневно примирие Саудитска Арабия и нейните съюзници подновяват бомбардировките край град Аден в Южен Йемен.

2015 г.

"Ислямска държава“ установява пълен контрол върху град Рамади.

2014 г.

В Гвинея-Бисау се провежда втори тур на президентските избори.

2013 г.

НАСА утвърждава първата мисия за вземане на проби от астероид.

2013 г.

За първи път е клонирана човешка стволова клетка. Успешният експеримента дава възможност за клониране на цяло човешко същество.

2012 г.

Правителството на Екваториална Гвинея начело с министър-председателя Игнасио Танг подава оставка.

2011 г.

Ал Джазира предава, че 17 души са убити при тричасова престрелка на сто въоръжени с АК-47 и ракети талибани срещу граничен контролно-пропусквателен пункт в близост до пакистанския град Пешавар.

18 май 1992 година

Регион Лачин, който не е част от Нагорно-Карабахската автономна област на Република Азербайджан, е окупиран от въоръжените сили на Армения. В момента над 77 000 жители на Лачин живеят като вътрешно разселени лица в различни региони на Азербайджан.

Европейският съд по правата на човека по делото "Чирагов и др. срещу Армения" приема решение в полза на граждани на Азербайджан, депортирани от региона Лачин в Азербайджан, и констатира нарушението на техните права съгласно Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като право на собственост, зачитане на личния и семейния живот.

1990 г.

Източна и Западна Германия подписват валутен съюз, като правят първата стъпка по пътя към обединението. След разгрома на хитлеристка Германия, през 1949 г. са създадени две германски държави- ФРГ- на територията на американската, английската и френската окупационна зона и ГДР - на територията на съветската окупационна зона. Западен Берлин е със статут на самостоятелен град. На 3 октомври 1990 г. по волята на германския народ и със съгласието на страните победителки във войната е провъзгласена обединена Германия.

1978 г.

За първи път се чества Международният ден на музеите. Решението за това е взето през 1977 г. в Москва на ХІ-та генерална конференция на Международния съвет на музеите.

1972 г.

Влиза в сила Договорът за морското дъно ("За забрана разполагането на дъното на моретата и океаните и в тях на ядрено оръжие и други видове оръжия за масово поразяване"). Той е разработен през 1969-1970 г. от Комитета на ООН по разоръжаване и е открит за подписване на 11 февруари 1971 г. Договорът забранява монтирането и разполагането извън пределите на 12-милната крайбрежна зона на оръжия за масово поразяване и на съоръжения и други устройства, предназначени за такова оръжие.

1951 г.

Седалището на ООН е преместено в Ню Йорк. Организацията на обединените нации е създадена на 26 юни 1945 г. на международна конференция в Сан Франциско. Инициативата е на участниците в антихитлеровската коалиция по време на Втората световна война. Учредители на ООН са 50 държави. Приетият Устав влиза в сила на 24 октомври 1945 г. и този ден е обявен за международен ден на ООН. ООН има центрове във Виена и Женева. Целите на организацията са записани в Устава. Те са поддържане на международния мир и сигурност, предотвратяване и премахване на заплахите за мира и прекратяване на агресивните актове, уреждане или разрешаване с мирни средства на международните спорове или ситуации, които могат да доведат до нарушаване на мира, развиване на дружеските отношения между нациите чрез уважаване принципа на равноправието и самоопределянето на народите, осъществяване на сътрудничество при разрешаване на международни проблеми от икономически, социален, културен и хуманитарен характер, уважаване правата на човека и основните свободи за всички без разлика на раса, пол, език и религия, осъществяване на централизация чрез съгласуване действията на държавите, насочени към достигане на тези цели. Главни органи на ООН са Общо събрание, Съвет за сигурност на ООН, Икономически и социален съвет, Съвет за попечителство на ООН, Международен съд на ООН и Секретариат. Генерални секретари са Тригве Халвдан Ли (Норвегия, 1946-1953 г.), Д. Хамършелд (Швеция, 1953-1961 г.), У Тан (Бирма, 1961-1971 г.), К. Валдхайм (Австрия, 1972-1981 г.), Х. П. де Куеляр (Перу, 1982-1991 г.), Б. Бутрос-Гали (Египет, 1991-1997 г.), К. Анан (Гана, 1997 г.). България е член от 14 декември 1955 г. и 3 пъти е непостоянен член на СС на ООН, съответно през 1966 г., 1986-1987 г. и 2002-2003 г. През септември 2002 г. страната ни председателства на Съвета за сигурност.

1899 г.

В Хага започва работа първата международна мирна конференция, на която са обсъдени мерки по съкращаване на въоръженията. Всички решения на конференцията впоследствие са нарушени.

1897 г.

За първи път е публикуван романът “Дракула" от Брам Стокър. Брам Стокър е ирландски писател. Автор е на романа на ужаса "Дракула“. Роден е на 8 ноември 1847 г. близо до Дъблин, в крайбрежното село Клонтарф. Учи история, литература, математика и физика в Тринити колидж. Умира на 20 април 1912 г. в Лондон, Англия.

1848 г.

Започва работа общогерманското Национално събрание във Франкфурт на Майн, като основната му задача е да изработи нова конституция. Болшинство в това събрание имат либералите центристи. Под влияние на Февруарската революция във Франция през март 1848 г. в цяла Германия започват големи антифеодални вълнения в селата и народните демонстрации в градовете. На 18 март 1848 г. в Берлин започва въоръжено въстание, в резултат на което опозицията образува либерално-буржоазно правителство. Въпреки това във всички германски държави се запазва монархията. На проведените през април избори за Учредително събрание либералната буржоазия побеждава, както в Прусия, така и в други германски държави. Учредителните събрания заедно с новите правителства създават гражданско опълчение и защитават обществения ред от разрушителните действия на крайните радикали и анархистите. Правителствата се справят със селските вълнения. На общогерманското събрание на 31 март – 3 април 1848 г. във Франкфурт на Майн представителите на либералната опозиция се обявяват против обявяването на Германия за република. Левите демократи, които нямат голямо политическо влияние в обществото, искат да обявят Германия за децентрализирана конфедеративна република. Те се опитват да вдигнат въстание през април 1848 г. в Баден, но то е бързо потушено.

През 1849 г. Франкфуртското събрание създава имперска конституция, запазваща монархиите и границите между германските държави. Имперската корона е предложена на Фридрих Вилхелм IV, но той се отказва от нея. Пруският крал и другите монарси отказват да признаят конституцията. Избухналото през пролетта и лятото на 1849 г. въстание в Западна и Южна Германия постепенно затихва и положението е окончателно овладяно от пруските войски. Франкфуртският парламент е разпуснат на 18 юни 1849 г.

1642 г.

В Канада, на мястото на индианското селище Хочелага, е основан Монреал, като финансова фактория и форт. Градът днес е с население около 980 000 жители, а с предградията - 2 800 000. Монреал е морско пристанище, има 2 международни летища и е най-големият промишлен и търговски-финансов център на страната. В метрополиса има 3 университета и музей на изящните изкуства. Запазени са архитектурни паметници от ХVII-ХVIII век.

На тази дата са родени:

1920 г.

Роден е папа Йоан Павел ІІ, със светско име Карол Войтила.

Първото си причастие приема на 9-годишна възраст, а конфирмацията си - на 18 години. След завършване на гимназията във Вадовице през 1938 г., той се записва в Краковския Ягелонски университет, профил театър. Нацистките окупатори затварят университета през 1939 г. и Карол Войтила работи в кариера (1940 - 1944 г.), а след това и в химическа фабрика, за да избегне депортирането си в Германия. През 1942 г. започва курсове в нелегалната краковска семинария, ръководена от кардинал Адам Щефан Сапиеха, архиепископ на Краков. В същото време Карол Войтила е един от пионерите на тогава нелегалния “Театър Рапсодия". След края на Втората световна война продължава курсовете си във факултета по теология отново в Ягелонски университет и на 1 ноември 1946 г. е ръкоположен за свещеник. Скоро след това кардинал Сапиеха го изпраща в Рим, където той работи под ръководството на френския доминиканец Гарижу-Лагранж. Доктората си по теология Карол Войтила завършва през 1948 г., темата е вярата в делата на Св. Йоан Кръстител.

През 1948 г. Карол Войтила се завръща в Полша. Викарий е на различни епархии в Краков, както и капелан на студентите от университета до 1951 г., когато отново подновява изучаването на философия и теология. През 1953 г. той защитава професура на тема “Оценка на възможността от намиране на католическа етика в етичната система на Макс Шелер", в Католическия университет в Любляна. По-късно става професор по морална теология и социална етика в Краковската семинария. Преподава същата дисциплина и във факултета по теология в Люблянския университет. На 4 юли 1958 г. папа Пий ХІІ го назначава за помощник-епископ. Архиепископ Базияк го ръкополага на 28 септември същата година във Вавелската катедрала в Краков. На 13 януари 1964 г., папа Павел VІ го номинира за архиепископ на Краков, а на 26 юни 1967 г. той става кардинал. Освен, че взема участие в Съвет ІІ на Ватикана с важен принос в разработката на Конституцията Gaudium et Spec, кардинал Войтила участва и във всички асамблеи на Синода на епископите.

Той е избран за папа на 16 октомври 1978 г. Оттогава е направил 95 папски посещения извън Италия и 141 в Италия. Като епископ на Рим е посетил 301 от всичките 334 епархии.

Издал е 13 енциклики, написал е 13 апостолически проповеди, 11 апостолически конституции и 41 апостолически писма. Публикувал е две книги - “Прекрачване на прага на надеждата" (октомври 1994) и “Дар и мистика: 50-та годишнина от ръкополагането ми за свещеник" (ноември 1996).

Умира на 2 април 2005 г.

1901 г.

Роден е Винсент Дю Виньо - американски биохимик, лауреат на Нобелова награда за химия за 1955 г. Завършва университета в Илинойс (1923 г.) и медицинското училище в Рочестърския университет (1927 г.). Преподавател е в медицинските училища към университета "Дж. Хопкинс", Единбургския университет (Великобритания), института "Кайзер Вилхелм" (Дрезден, Германия). През 1929-1932 г. работи в Катедрата по биохимия в университета в Илинойс, през 1932-1938 г. - в университета "Джордж Вашингтон". От 1938 г. ръководи Катедрата по биохимия в медицинския колеж на Корнуелския университет (професор от 1967 г.). Изследва химическия строеж на инсулина, биотина, процеса на обмяната на аминокиселините и др. Посвещава трудове на синтеза на пеницилина. Определя строежа и синтезира хормони на хипофизата - вазопресин и окситоцин. Умира на 11 декември 1978 г.

1897 г.

Роден е Франк Капра - американски режисьор от италиански произход. В киното работи като статист, асистент и режисьор. Режисира: “Дъжд от светлина" (1930 г.), “Платиненорусата" (1931 г.), “Американска лудост" (1932 г.), “Това се случи през нощта" (1934 г.), “Мистър Дийдс отива в града" (1936 г.), “Загубеният хоризонт" (1937 г.), “Мистър Смит отива във Вашингтон" (1939 г.), “Запознайте се с Джон Доу" (1941 г.), “Защо воюваме?" (1942-1945 г.), “Арсеник и стари дантели" (1944 г.), “Животът е прекрасен" (1946 г.), “Състоянието на съюза" (1948 г.), “Дупка в главата" (1959 г.), “Джоб, пълен с чудеса" (1961 г.).

1891 г.

Роден е Рудолф Карнап - немски философ и логик, водещ представител на неопозитивизма, професор. Активен участник е във Виенския кръжок. Като изхожда от идеите на “Логико-философския трактат" на Витгенщайн, съвместно с други членове на Виенския кръжок разработва своя неопозитивистки модел на научното знание. Според него в основата на научното знание са заложени абсолютно достоверни протоколни твърдения, в които се изразяват сетивните преживявания на субекта. Всички останали твърдения на науката трябва да бъдат верифицирани, т. е. сведени до протоколните твърдения. Преподавател е по философия във Виенския и Пражкия университети. От 1936 г. работи в САЩ, професор е в Калифорнийския университет. Автор е на изследвания в областта на логическия синтаксис. Поставя основите на семантичната философия. Умира на 16 септември 1970 г.

1872 г.

Роден е Бъртран Артър Уилям Ръсел - английски философ, логик, математик, социолог, публицист, обществен деец. Член е на лондонското Кралско дружество (1908 г., член е на Камарата на лордовете (1931 г.). В началото на ХХ в. след кратко увлечение по неохегелианството застава на позициите на неореализма. Внася значителен принос в създаването на математическата логика, като пише съвместно с Уайтхед фундаменталния тритомен труд "Principia Mathematica" (1910-1913 г.). Един от създателите е на концепцията за логическия атомизъм и един от родоначалниците на философията на неопозитивизма. През 20-те години развива теорията за "неутралния монизъм", която прилича на емпириокритицизма. Най-важен елемент на теорията на познанието на Ръсел е концепцията за знанието чрез запознанство - учение за непосредственото познание на определени обекти в опита: на сетивните данни и универсалиите. Близостта на философията на Ръсел до неопозитивизма се изразява в това, че за него най-важен философски проблем е обосноваването на научното знание в сетивния опит на субекта. В областта на етиката той стои на позициите на мотивизма. В късния период на своята дейност получава известност като критик на западната цивилизация. Вижда нейния основен порок в хипертрофираното развитие на науката и производството при отсъствие на истински хуманистични ценности и идеали. От средата на 50-те години използва своя публицистичен талант и огромен авторитет в борбата за мир и за забрана на ядреното оръжие. Лауреат е на Нобеловата награда за литература (1950 г.).

1868 г.

Роден е Николай Александрович Романов - последният руски император. Той заема престола на 20 октомври 1894 г. и абдикира на 2 март 1917 г. Николай II е син на император Александър III. През април 1894 г. се жени за германската принцеса Аликс Виктория Елена Бригита Луиза Беатрис Хесен-Дармщадска, приела в Русия името Александра Фьодоровна. От брака им се раждат 5 деца: Олга, Анастасия, Татяна, Мария и Алексей. Монархът се проявява като твърд и последователен привърженик на традиционните принципи на самодържавието в Русия. Във външната политика продължава линията на своя баща. Има силно влияние в международната политика на Великите сили в Европа и Далечния изток. Той заставя княз Фердинанд да се съгласи с покръстването на престолонаследника в източноправославната вяра, след което българският монарх е признат от всички Велики сили. При царуването на Николай II Русия води неуспешна Руско-японска война (1904-1905 г.). Императорът активно съдейства за създаването на Антантата през 1907 г. и обуздаването на настъпателната политика на Германия в Европа и света. След избухването на Първата световна война Николай II е върховен главнокомандващ на руската армия. След Февруарската революция е принуден да абдикира. Арестуван е с цялото си семейство и интерниран отначало в Тоболск, а после - в Екатеринбург. Там, на 16 срещу 17 юли 1918 г. е убит заедно със съпругата и децата си.

1788 г.

Роден е Хю Клапертън - английски изследовател на Африка. Заедно с английските пътешественици У. Аудни и Д. Денъм през 1822-1823 г. пресича Сахара от Триполи до езерото Чад и достига гр. Сокото. В резултат на това пътешествие е установено, че р. Нигер не е свързана с езерото Чад. На връщане (1824 г.) пресича за втори път Сахара. През 1825 г. достига до Сокото от страна на Гвинейския залив, от гр. Лагос. Умира на 13 април 1827 г.

На тази дата умират:

2010 г.

Умира италианският писател и преводач Едоардо Сангвинети. Той е роден на 9 декември 1930 г. в Генуа. През 60-те години е сред водачите на неоавангардисткото течение "Групо 69“. Превежда Джеймс Джойс, Жан-Батист Молиер, Уилям Шекспир, Бертолт Брехт. През 1979-1983 г. е независим депутат, избран с листата на Италианската комунистическа партия.

2007 г

Умира френският учен Пиер-Жил дьо Жен. Роден на 24 октомври 1932 г. в Париж, Франция. Лауреат е на Нобелова награда за физика през 1991 г. за откритието, че използваните методи за изследване на простите системи могат да бъдат приложени и към по-сложни форми на материята, в частност към течните кристали и течните полимери.

1949 г.

Умира Карл Фослер - германски филолог. Получава образование в университетите в Тюбинген, Женева, Страсбург, Рим, Хайделберг. Професор е в Хайделбергския (1902 г.), Вюрцбургския (1909-1910 г.) и Мюнхенския (1911-1937 г. и 1945-1947 г.) университет, ректор е на Мюнхенския университет (1946 г.). Изучава духовната култура на романските народи от ранното средновековие, Ренесанса, Просвещението и романтизма. Изследва италианската., френската, испанската литература и език, а към края на живота си - литературата на Португалия и Южна Америка. Ръководител е на школата на идеалистичната неофилология, която се противопоставя на позитивизма и индувидуализма като 2 основни направления в тълкуването на естетическата теория на езика и литертаурата. Споделя възгледите на Б. Кроче. Смята за невъзможно изследването на езика извън историята на културата, определя творческата инициатива на личността и индивидуалната интуиция като източник на езиковите иновации. Свързва литературознанието и езикознанието с философията и историята на културата. Автор е на трудовете “Позитивизъм и идеализъм в езикознанието" (1904 г.) и “Дух и култура в езика" (1925 г.).

1911 г.

Умира Густав Малер - австрийски оркестров диригент и композитор. Възпитаник на Виенската консерватория, ученик на А. Брукнер. Директор е на Будапещенската опера, пръв диригент на Хамбургската и по-късно на Виенската опера. През 1909 г. дирижира Нюйоркския филхармоничен оркестър. Пише камерна музика, хорови композиции, симфонии и др.

1909 г.

Умира Исаак Мануел Франсиско Албенис - испански композитор и пианист. Учи в Барселона (пиано при Л. Брасен и композиция при Ф. Геварт), Будапеща (пиано при Ф. Лист), Мадрид (композиция при Ф. Педрел). Концертира в много страни от Европа, Северна и Южна Америка. От 1894 г. живее в Париж. Основната част от произведенията му са за пиано. В тях съчетава традициите на испанските народно песенно-танцувални жанрове (хота, сегидиля, сортсико, малагена и др.) и музикалната класика. Най-известни творби: "Испанска сюита" (1886 г.), "Испания" (1890 г.), "Два испански танца", "Испански напеви", "Иберия" (1905-1909 г.), "Навара" (завършена от френския композитор Деода дьо Северак), "Каталония" (1899 г.), сарсуелите "Света Ана" (1894 г.), "Пепита Хименес" (1896 г.), операта "Хенри Клифърд" (1895 г.), романси и др.

1800 г.

Умира Александър Василиевич Суворов, граф Римникски, княз Италийски – руски пълководец и военен теоретик, генералисимус (1799 г.). Той изучава военното дело под ръководството на баща си - генерал Василий Иванович Суворов. През 1742 г. е войник в лейбгвардейския Семьоновски полк, шест години по-късно служи в полка като капрал, а от1754 г. е поручик и служи в Ингерманландския пехотен полк. След това Суворов е във Военната колегия. Той участва в Седемгодишната война на щабни и командни длъжности. Участва в Кунерсдорфското сражение през 1759 г. и превземането на Берлин през 1760 г. Произведен е полковник през 1762 г. и е назначен за командир на Астраханския, а след това на Суздалския полк. Той съставя и въвежда в употреба т. нар. “Полково учреждение" - оригинална инструкция за обучението на войниците и офицерите и за организацията на бойната подготовка на войските. Взема участие в Руско-турската война (1773-1774 г.) и Руско-турската война (1787-1791 г.). По време на втората командва 30-хиляден корпус и разгромява турците при Фокшани през юли 1789 г. и Римник през септември 1789 г. Година по- късно превзема и крепостта Измаил. От август 1794 г. Суворов командва руските войски при потушаване на полското въстание. В Полша е произведен фелдмаршал през 1794 г. Три години по-късно император Павел I уволнява Суворов от армията и го заточва в имението му. Това трае две години, през 1799 г. той е назначен за главнокомандващ руските войски, действащи в Италия срещу Наполеон I Бонапарт. По време на Италианския поход (1799 г.) руско-австрийските войски, командвани от Суворов, разбиват френската армия в Северна Италия. Военнотеоретичната и практическата дейност на Суворов е отразена в неговото литературно и документално наследство, включващо “Полково учреждение", “Науката да се побеждава", различни инструкции, наставления и записки.

1799 г.

Умира Пиер Огюстен Карон де Бомарше - френски писател. Роден е на 24 януари 1732 г. в Париж. Автор е на прочутите комедии "Севилският бръснар" и "Сватбата на Фигаро".

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;