Денят 17 януари в българската история
© pixabay.com
В Черно море, близо до българското крайбрежие е открит кораб пролежал на дъното 2400 години.В България на официално посещение пристига държавния глава на Либия полковник Муамар Кадафи.
Ямбол е освободен на 17 януари 1878 г. в хода на Руско-турската освободителна война. Пръв в града влиза ескадрон донски казаци, водени от полковник Бакланов. По време на освобождението на града са изгорени над 900 къщи, разрушени са и 10 църкви. На този ден турските войски се изтеглят от Одрин. Управлението на града е поето от временен комитет. Армията на Сюлейман паша е разбита при Пловдив. През 1909 г. Русия предлага да опрости османския дълг от войната 1877-1878 г., ако Турция се откаже от претенции към България. В замяна България се ангажира да заплати на Русия 82 000 000 лв., оформени като външен заем при 5-годишен гратисен период и символична лихва. На 3 март Турция приема.
На 17 януари 1933 г. е обявена амнистия за всички политически затворници, осъдени по Закона за защита на държавата и Наказателния закон за периода до 29 юни 1931 г. През 1950 г. започва своята работа първото Народно събрание. Председател на Бюрото на НС става Фердинанд Козовски (избиран на този пост и в следващите три парламента - до есента на 1965 г.). На следващия ден е приета оставката на кабинета на Васил Коларов и веднага отново е избран за министър-председател (той отново отсъства при избора по болест). През 2001 г. правителството обнародва "Календар на най-значимото от постигнатото". Според премиера Иван Костов целта е: "Хората да видят, че България е една дълбоко реформирана страна".
На 17 януари са родени: Евдокия - българска княгиня, дъщеря на цар Фердинанд I и княгиня Мария-Луиза, богословът Христо Гяуров и създателят на геоложка школа в България Стефан Бончев.
На 17 януари умират: поетът Атанас Далчев, писателят Пеньо Русев.
2012 г.
Обявена е проверка за незаконно забогатяване на българи с имущество на стойност над 250 хил. лева.
2011 г.
Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина" – първа степен на :
1. Светла Оцетова "за изключително големите ѝ заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта.“
2. Здравка Йорданова "за изключително големите ѝ заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта.“
2005 г.
Сергей Генрихович Манасарян е избран за посланик на Армения в България.
Сергей Генрихович Манасарян е арменски дипломат. През 1981 г. завършва Ереванския селскостопански институт. В периода от 1981 до 1988 г. работи в Научно-изследователския институт по механизация на селското стопанство. След това е последователно помощник на вицепремиер, сътрудник на премиер-министъра на Армения, ръководител на правителствената администрация, секретар-министър в арменския кабинет. През 1996 г. става зам.-министър на външните работи. През 1999 г. е назначен за извънреден и пълномощен посланик на Армения в Египет. Същевременно е акредитиран в Мароко, Либия, Етиопия, Судан и Оман.
2003 г.
В Черно море, близо до българското крайбрежие е открит кораб пролежал на дъното 2400 години.
1998 г.
Избраният от тридесет и осмото Народно Събрание медиен съвет избира след конкурс Иван Попйорданов за генерален директор на БНТ и Александър Велев - на БНР. Предишната генерална директорка на БНР Лиляна Попова получава 1 от 7 гласа при един въздържал се.
1983 г.
В България на официално посещение пристига държавния глава на Либия полковник Муамар Кадафи. Подписан е договор за дружба и сътрудничество между двете страни и програма за развитие на икономическото и научно-техническото сътрудничество до 1985 г. и до 1990 г.
1959 г.
На заседание на ЦК на БКП е решено да се разформироват административните окръзи и околии и да се създадат 30 нови административно-икономически окръзи, които по-късно стават 28.
1950 г.
Започва своята работа първото Народно събрание. Председател на Бюрото на НС става Фердинанд Козовски (избиран на този пост и в следващите три парламента - до есента на 1965 г.). На следващия ден е приета оставката на кабинета на Васил Коларов и веднага отново е избран за министър-председател (той отново отсъства при избора по болест).
1947 г.
Министерският съвет определя състава на българската делегация, която да участва в работата на Анкетната комисия на ООН, създадена по гръцко настояване и с обвинение, че България, Албания и Югославия подпомагат гръцките партизани в започналата от пролетта на 1946 г. гражданска война в Гърция. Анкетната комисия инспектира северната и западната гръцка граница. В доклада си от май 1947 г. до Съвета за сигурност на ООН комисията констатира, че трите страни подпомагат партизанската война.
1923 г.
Завършва акцията на чети на ВМРО, които нападат заселеното със сръбски колонисти с. Кадрифаково (Овче поле), Св. Николско, във Вардарска Македония и упражняват натиск за връщането им в Сърбия. Сръбските и черногорските преселници заграбват най-плодоносните земи, поради тази причина четата на Иван Янев-Бърлю извършва набег над колонистите в с. Кадрифаково. В отговор великият жупан Добрица Маткович нарежда войска и жандармерия да навлизат в селата Брест, Ново село и Гарван (Лакавишко) на 3 март 1923 г. Изловени са десетки невинни, включително жени и 12-13-годишни деца. От задържаните биват разстреляни 29 души. Наредени за разстрел са още 19 жители на селата. Четите на ВМРО са в непрекъснат сблъсък с жандармерията. В периода 1919 г-1934 г. са отбелязани 467 акции на четите на ВМРО, при които са убити 263 служебни правителствени лица, 185 са ранени и 268 цивилни лица са убити или ранени. В този период водачи на четите са Иван Янев, Владо Черноземски, Стойчо Кардулов, Траян Лакавишки, Атанас Калчев (тиквешки войвода), Гале Цингаров, Стефан Караджов, Панчо Михайлов, Ефрем поп Траянов, Христо Андонов (от село Гърлище, Валандовско), Георги Въндев, Стоян Мандалов (от село Стояново), Трифон Саев, Дончо Христов Ролев, Паргов и др. Имало и една чета на ВМРО, на Шабан Облешевски, съставена само от турци от Щипска, Кочанска и Радовишка околия.
1913 г.
В хода на Балканската война със заповед № 92 на Действащата армия на генерал-лейтенант Васил Кутинчев се възлага командването на Първа българска армия, която воюва при Чаталджа.
1909 г.
Русия предлага да опрости османския дълг от войната 1877-1878 г., ако Турция се откаже от претенции към България. В замяна България се ангажира да заплати на Русия 82 000 000 лв., оформени като външен заем при 5-годишен гратисен период и символична лихва. На 3 март Турция приема.
1905 г.
Започва Обща стачка на печатарските работници в София, завършила с частичен успех.
1878 г.
В хода на Руско-турската освободителна война:
- Турските войски се изтеглят от Одрин. Управлението на града е поето от временен комитет.
- Армията на Сюлейман паша е разбита при Пловдив.
- Ямбол е освободен. Пръв в града влиза ескадрон донски казаци, водени от полковник Бакланов. По време на освобождението на града са изгорените над 900 къщи, разрушени са и 10 църкви.
1872 г.
Жителите на Самоков отправят благодарствен адрес до Великия везир за съдействието му по окончателното решаване на църковния въпрос. Две години след издаването на фермана по учредяване на Българската екзархия турското правителство позволява неговото приложение.
1765 г.
Братът на Паисий Хилендарски Лаврентий подарява бащината си къща в Банско за метох на Хилендарския манастир. По този повод в кондиката на манастира е отбелязано: "Лето 1765, януария 17 ден. Какво е дошел проигумена Лаврентие сос поклоници от Банско и са дарили монастиро со сребрени три кръста и сос гроша 1153. И за той ден какво е обрекал на света Богородица своята отцова кукя во Банско за хилендарски метох, за вечно да е така."
На тази дата са родени:
1898 г.
Родена е Евдокия - българска княгиня, дъщеря на цар Фердинанд I и княгиня Мария-Луиза, сестра на цар Борис III. В България се занимава с благотворителна дейност. Заминава в Германия след абдикацията на цар Фердинанд I (1918 г.). Завръща се през 1923 г. Изгонена е от България след референдума през 15 септември 1946 г. Напуска София (16 септември 1946 г.), заедно с царското семейство отива в Египет. Умира през 1985 г.
1889 г.
Роден е Христо Николов Гяуров - български богослов. Доктор по богословие (1959 г.), професор (1933-1960 г.). Завършва Софийската духовна семинария (1909 г.) и Киевската духовна академия (1915 г.). Специализира във Виена (1924 г.). Преподавател е в Богословския факултет на Софийския университет (от 1950 г. - Духовна академия) (1927-1960 г.).
1870 г.
Роден е Стефан Бончев - български геолог, създател на геоложка школа в България. Един от основателите е на Българското геоложко дружество през 1925 г. Поставя началото на геотектонските проучвания, работи върху геоложкия строеж на Западна Стара планина. Автор е на геоложки карти на Балканския полуостров (1936 г.) и на България (1930 г.). Умира на 21 февруари 1947 г. в София.
1870 г.
Родена е Мария-Луиза - италианска принцеса, дъщеря на пармския дук Роберт и на принцеса Мария Пия Бурбон. Първа съпруга на княз (цар) Фердинанд I. Омъжена за него през 1893 г. От брака имат 4 деца: Борис, княз Търновски (от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. цар на българите – Борис III), Кирил Преславски, Евдокия и Надежда. Не се занимава с политическа дейност. Не приема преминаването (2 февруари 1896 г.) на първородния и син от католическо в източноправославно вероизповедание.
На тази дата умират:
2005 г.
Умира Трифон Георгиев Йосифов - български писател и журналист, познат с романа си "Бракониери", по който е заснет филмът на Едуард Захариев "Резерват.
1982 г.
Умира Пеньо Николов Русев - български писател, литературен историк и критик. Роден е на 29 август 1919 г. в с. Траяново, Бургаско. Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски"(1943 г.). От 1945 г. работи в Института за българска литература при БАН. През 1972 г. защитава докторска дисертация на тема "Психология на художественото възприемане" в Ленинград (дн. Санкт Петербург). Заместник-ректор и ректор е на ВТУ (1963-1967 г.), заместник-ректор е на ВИТИЗ (1969-1972 г.), ръководител е на секция "Културна история на балканските народи" към Института за балканистика при БАН (1968-1975 г.). Дебютира със стихове, разкази и статии през 1938 г. Автор е на съчиненията: "Ние и те" (1947 г.), "Пейо Яворов. Възприятия и художествена творба" (1947 г.), "Творчеството на Елин Пелин до Балканската война" (1954 г.), "История на българската литература от Смирненски до наши дни" (1957 г.), "Никола Вапцаров" (1965 г.), "Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература" (в съавторство с А. Давидов, 1966 г.), "За възприемането на художествените произведения. Психология на художественото възприемане" (1968 г.), "Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак" (в съавторство с Ив. Гълъбов, А. Давидов и Г. Данчев, 1972 г.), "Как възприемаме художествените произведения" (1975 г.).
1978 г.
Умира Атанас Христов Далчев - български поет, преводач и есеист. Роден е на 12 юни 1904 г. в Солун. Завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски"(1927 г.). Заминава за Рим и пътешества из Италия. През 1928-1929 г. е в Париж. Посещава и Лондон. Работи като учител в България. През 1936-1937 г. пътува из Франция. Учител е по български език в Цариград (1938 г.), училищен инспектор и директор е на прогимназия в София до 1944 г. След 9 септември 1944 г. е началник на отделение в Министерството на информацията. Заместник-главен редактор е на сп. "Пламъче". Печата свои стихотворения за пръв път в сборник "Мост" през 1923 г. Произведенията му са превеждани на много езици, а творчеството му е школа за българските поети. Носител е на Хердерова награда за 1972 г. Атанас Христов Далчев е автор на "Прозорец" (1926 г.), "Стихотворения" (1928 г.), "Париж" (1930 г.), "Ангелът на Шартър" (1943 г.), "Стихотворения" (1965 г.), "Фрагменти" (1967 г.), "Балкон" (подредба Р. Ралин, 1972 г.), "Стихотворения. Фрагменти" (1974 г.), "Стихотворения. Фрагменти. Мисли и впечатления" (1978 г.), "Съчинения", в 2 т. (1984 г.), "Стихотворения. Преводи. Миниатюри". (1990 г.) .
1915 г.
Умира Никола Иванов Образописов - български художник, иконописец от Самоковската художествена школа. Роден е през 1828 г. Син е на И. Образописец от когото усвоява православната иконописна традиция, както е запазена в Света гора. Съживява живописта, като обръща поглед към народния бит и българския пейзаж и се опитва да ги внесе в църковните изображения. Тази апокрифна живопис има голям успех, защото е общодостъпна и ясните й форми допадат на народа. Образописов е майстор-техник. Прави икони и стенописи в Западна България, Одринско, Моравско, Македония и Босна. През 1873 г. изписва Пиротската църква. Работи в Рилския манастир и в околните параклиси. Изписва църквата на метоха при Орлица и параклиса "Св. Лука" при постницата. Негови стенописи и икони има в Бельовата църква, в манастира "Св. Спас" (при Долни Лозен) и др. В притвора на църквата на Рилския манастир изписва Страшния съд и мъките на грешниците. Работи и светска живопис. Оставя портрети и битови картини. Гравира щампи.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:
Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика" (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times";
Исторически бюлетин – на “The History Channel";
Исторически бюлетин – на “World of Quotes";
Енциклопедии – “LAROUSSE"
Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";