Православната църква отбелязва днес деня на светите Вяра, Надежда и Любов и майка им – София. Днес празнуват столицата София и град Лом. На тази дата през 1794 г. Софроний Врачански е официално ръкоположен в епископски сан.

На 17 септември 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война Сюлейман паша предприема последен опит да превземе връх Шипка. Неговите войски настъпват сутринта, успяват да превземат Орлово гнездо и обграждат в непосредствена близост руските позиции на връх Св. Никола. Няколко часа по-късно след три контраатаки, турците са изтласкани от Орлово гнездо и са принудени да отстъпят.

На тази дата през 1886 г. генерал Н. Каулбарс, извънреден пратеник на руския император, обявява бъдещите избори за трето Велико Народно събрание за незаконни и предприема обиколка в Северна България, като агитира за русофилите. Кабинетът изпраща полковник Рачо Петров да неутрализира агитацията. Изборите за трето Велико Народно събрание са свикани след детронацията на княз Александър Батенберг и настъпилата политическа криза в България.

На 17 септември 1912 г. България, Сърбия и Гърция отправят ултиматум до Високата порта веднага да изпълни Берлинския договор  и да даде автономия на европейските си вилаети. След последвалия категоричен отказ от страна на Османската империя, в същия ден е обявено военно положение и обща мобилизация в балканските страни.

България обявява обща мобилизация и започва записването на доброволци за създаване на Македоно-Одринско опълчение. В 14.00 ч. 1500 доброволци от Дебърско и Реканско, събрани на Колодрума в София,  поставят началото на Дебърската опълченска дружина. В 16.00 ч. македоно-одринските братства организират манифестация на македоно-одринци в София.

На тази дата са родени: 

Поетът Христо Смирненски, цигуларят Минчо Минчев.

На тази дата умират:

Наследникът на видинския цар Иван Срацимир Константин Видински, българинът Анастас Георгиев Бендерев - генерал от руската армия. 

2001 г.

Учреден е Бизнес клуб "Възраждане".

Бизнес клуб "Възраждане" е основан с цел да обедини изявените в сферата на бизнеса и икономиката българи. Той е обединение на личности – едри капиталисти, а не на организации. Зад организацията стои над 80% от Българския частен капитал, с над 2 милиона лева инвестиции в България и над 50 000 служители.

Българския Бизнес клуб "Възраждане" обявява като свои главни цели да допринася, стриктно спазвайки законите и правилата на пазарната икономика, за повишаване просперитета на нацията, да промотира и утвърждава международния имидж на Българската държава и бизнес и да допринася за възпитание на българите в дух на преприемачество и икономически просперитет.

1999 г.

Международният валутен фонд (МВФ) отпуска пети транш за България в размер на 72 000 000 долара, но предупреждава за опасността от дефицит в държавния бюджет.

1992 г.

Движението за права и свободи (ДПС) иска оставката на председателя на ХХХVІ Народно събрание Стефан Савов. Савов е свален от председателския пост на 24 септември същата година.

Стефан Димитров Савов е филолог, преводач, политически и държавен деец. Роден е в София на 8 януари 1924 г. Син е на известен стопански деец, индустриалец и финансист, от края на юни до септември 1944 г. министър на финансите в кабинета на Иван Багрянов. Завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", но като син на буржоазен министър, съден от Народния съд, е преследван и репресиран. Занимава се с преводаческа дейност от испански език. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Участва във възстановяването на Демократическата партия (ДП) и е неин лидер от 1990 г. Съпредседател е и на коалицията Народен съюз - БЗНС и Демократическата партия. Депутат е в VII Велико народно събрание и в ХХXVI, ХХXVII и ХХXVIII Народно събрание. Председател е на ХХXVI Народно събрание (1991-1992 г). Стефан Савов умира на 8 януари 2000 г. в правителствена болница, където постъпва по собствено желание заради влошеното си здраве.

1948 г.

С постановление на Министерския съвет на основата на Агрономическия, Лесовъдния, Ветеринарномедицинския и Зоотехническия факултет на Софийския университет е създадена Селскостопанска академия "Георги Димитров" – София.

1945 г.

Публикуван е указ на регентите, с който отложените парламентарни избори са насрочени за 18 ноември 1945 г. Решението на правителството е взето на 14 септември 1945 г.

Изборите за ХХVІ Народно събрание са бойкотирани от опозицията. Гласуват 3 853 097 или 85,60 % от гласоподавателите, от които 3 397 672 бюлетини или 88,18 % са подадени за Отечествения фронт (ОФ). Недействителните бюлетини са 455 425.

1944 г.

Министър-председателят Кимон Георгиев чете на митинг пред Съдебната палата в София програмата на правителството на Отечествения фронт (ОФ) – общодемократична платформа на четирите отечественофронтовски партии, която предвижда извършване на реформи във всички сфери на политическия, икономическия, социалния и културния живот на страната.

1923 г.

Провежда се нелегален конгрес на Тракийската революционна организация в Хасково.

Вътрешната тракийска революционна организация (ВТРО) е революционна организация на тракийските българи, която се бори за автономия на цяла Тракия, оказала се след края на Първата световна война 1914–1918 г. вън от пределите на България. Организационните й структури са нелегални бойни групи, ръководени от районни отговорници и пунктови началници. Формира и свои въоръжени чети, ръководени от войводи. Като цяло ВТРО е учредена на 17 септември 1923 г. от дейци на разтурената вече Българо-турска вътрешна тракийска революционна организация (БТВТРО). Установява контакти с легалните тракийски дружества в Хасково, Кърджалийско и Смолянско. Сформираните въоръжени чети съсредоточават своята дейност главно в пределите на Западна Тракия. За набиране на средства облага с данък едрите тютюневи фирми. Дейността и продължава до лятото на 1926 г., когато е принудена да се саморазпусне. Официално това става на 12 октомври 1927 г., като функциите й поема Комитетът за свободата на Тракия (КСТ). По-видни ръководни дейци на ВТРО са Д. Маджаров, П. Поптрендафилов, К. Георгиев, Д. Николов и други.

1922 г.

Първият събор на Конституционния блок в Търново е разгромен от привърженици на управляващия страната Български земеделски народен съюз (БЗНС), събрани на конгрес на цвеклопроизводителите. Водачите на блока са арестувани, а имуществата им са поставени под запрещение с Постановление на кабинета от 24-та дата същия месец.

Конституционният блок е политическа групировка, образувана на 6 юли 1922 г. от Обединената народнопрогресивна, Демократическата и Радикалната партия. Поставя си за задача да сплоти десните политически сили в страната против управлението на Българския земеделски народен съюз и растящото влияние на Българската комунистическа партия. За сваляне правителството на Александър Стамболийски Конституционният блок проектира свикването на три събора на своите привърженици: в Търново, Пловдив и София. На 10 август 1923 г. след образуването на Демократическия сговор Конституционният блок престава да съществува.

1912 г.

България, Сърбия и Гърция отправят ултиматум до Високата порта веднага да изпълни Берлинския договор (мирният пакт подписан след Руско-турската освободителна война – 1877-1878 г., съгласно който България получава свободата си) и да даде автономия на европейските си вилаети. След последвалия категоричен отказ от страна на Османската империя в същия ден е обявено военно положение и обща мобилизация в балканските страни. На 18 септември Турция също обявява обща мобилизация и военно положение. Неизпълнението на ултиматума е формалният повод за избухването на Балканската война (1912-1913 г.).

1908 г.

В периода 17 септември – 20 ноември е проведена обща стачка на сливенските текстилни работници, която довежда до създаване на картел на текстилните фабриканти – Картел на сливенските текстилни фабрики, които на 18 септември извършват локаут и стачката завършва без успех.

Локаут е временно затваряне на производствени предприятия от собствениците, за да бъде упражнен натиск върху работниците и профсъюзите при трудови конфликти.

1886 г.

Генерал Н. Каулбарс, извънреден пратеник на руския император, обявява бъдещите избори за трето Велико Народно събрание за незаконни и предприема обиколка в Северна България, като агитира за русофилите. Кабинетът изпраща полковник Рачо Петров да неутрализира агитацията.

Изборите за трето Велико Народно събрание са свикани след детронацията на княз Александър Батенберг и настъпилата политическа криза в България.

Вътрешнополитическата и международна криза, в която изпада България е свързана с борбата между русофилски и русофобски настроени среди сред българското общество по отношение на външнополитическата ориентация на страната. Управлението на Регентството, в което влизат Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров, довежда до надмощие на русофобите в политическия живот. Част от русофилски настроените офицери и политици са принудени да напуснат страната. Така в Турция, Румъния и Сърбия се формира значителна българска политическа емиграция 1886–1887 г. В Румъния офицерите емигранти образуват Революционен комитет, който си поставя задачи да прехвърля чети в България и да организира бунтове (в Русе и Силистра 1887 г.). Кризата в България се задълбочава от опита на Русия да се намеси грубо във вътрешния живот на страната, което довежда до скъсване на дипломатическите отношения между двете държави (1886 г.). Регентството успява да се справи с вътрешното недоволство. С подкрепата на Австро-Унгария за княз на България на 25 юни 1887 г. е избран Фердинанд Сакскобургготски. Политическата криза обаче изцяло е разрешена след възстановяването на дипломатическите отношения с Русия и признаването на княз Фердинанд I от всички държави, подписали Берлинския договор през 1878 г.

1834 г.

Високата порта издава заповед, с която се забранява износа на зърнени храни от Северна България и се иска 550 000 килета (мярка за тежест за зърнени храни) пшеница да се осигурят "за нуждите на държавните складове".

1877 г.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Сюлейман паша предприема последен опит да превземе връх Шипка. Неговите войски настъпват сутринта, успяват да превземат Орлово гнездо и обграждат в непосредствена близост руските позиции на връх Св. Никола. Няколко часа по-късно след три контраатаки турците са изтласкани от Орлово гнездо и са принудени да отстъпят.

1794 г.

Софроний Врачански е официално ръкоположен в епископски сан. На предходния ден в Търново е избран от търновския митрополит за врачански епископ и тогава приема името Софроний Врачански. Истинското му име е Стойко Владиславов. Около 13 декември Софроний получава и султанския берат (указ на султан, дарствена грамота носеща подписа на султана) за назначението си във Врачанската епархия. В своето “житие" Софроний отбелязва по този повод: “И като станах архиерей, в тоя ден голяма радост имаше в митрополията. И у нас вкъщи имаше трапеза и голямо посрещане. После седях в Арбанаси три месеца, докато се приготвя и докато ми дойде фермана и повелението от Цариград."

На тази дата са родени:

1950 г.

Роден е Минчо Николаев Минчев - български цигулар виртуоз. На 9 години е лауреат на Първи републикански фестивал на художествена самодейност в София. През 1964 г. печели I награда на III общобългарско състезание за деца и юноши. Три години по-късно е носител на I награда за млади таланти в Русе и VI награда на конкурса “Х. Виенявски" в Полша. Завършва Българската държавна консерватория (БДК) през 1973 г. като ученик на Ем. Камиларов. В периода 1974-1976 г. специализира в Лондон при И. Нийман. Концертира като солист в известни симфонични оркестри от Европа и Америка. Репертоарът му обхваща творби от различни стилове и епохи. Изпълненията му се отличават с виртуозна техника и изразителен тон. Професор в Музикалната академия в Есен, Германия (от 1990 г.). Цигулката, на която свири е “Страдивариус Барон Витгенщайн" от 1716 г. Работи с Кралската Лондонска филхармония, Лондонски симфоничен оркестър, Дрезденска филхармония, Симфоничния оркестър на Амстердам и др. Води майсторски класове в България, Германия, Куба, Южна Корея, Мексико, Гърция, Австралия. Член на журито на лютиерските конкурси в София “Карл Флеш" в Лондон и др. Носител е на наградите “Н. Паганини", “Карл Флеш".

1898 г.

В Кукуш е роден Христо Смирненски - български поет и писател. Христо Смирненски е псевдоним на Христо Димитров Измирлиев. Той завършва начално образование в родния си град (1908 г.) и след това е изпратен в София при дядо си. Влияние върху формиране на литературните му интереси оказва неговият вуйчо Вл. Попанастасов - поет хуморист. През 1910 г. се завръща в Кукуш и временно прекъсва образованието си, за да помага на баща си. След Междусъюзническата война (1913 г.) семейството му се премества в София. Учи в Техническото училище (1913-1917 г.), започва да печата стихотворения, разкази и фейлетони. През 1917 г. постъпва във Военното училище. По време на Владайския бунт (1918 г.) е изпратен заедно с юнкерите срещу разбунтувалите се войници. Впоследствие напуска Военното училище. В София живее в работническия квартал Ючбунар, увлича се от комунистическите идеи. Включва се в дейността на комунистическата младежка организация. Член е на БКП (т.с.) от 1921 г. През този период написва цикъл стихотворения, с които проповядва т.нар. “революционни" идеи на Коминтерна (1920-1921 г.). Автор е на: “Зимни вечери", “Приказка за жълтата гостенка", “Приказка за стълбата". Заболява от туберкулоза и умира. Дебютира с хумористичен разказ във в-к “К’во да е" (1915 г.). В сп. “Червен смях" помества революционните си стихотворения. През 1922 г. заедно с брат си Т. Измирлиев основават и редактират хумористичното сп. “Маскарад". Издава единствената си стихосбирка “Да бъде ден!" през 1922 г.

На тази дата умират:

1949 г.

Умира Анастас Георгиев Бендерев - българин, генерал от руската армия. Роден е в Горна Оряховица на 25 март 1859 г. Участва в четата на Георги Измирлиев и Тодор Велков през 1876 г. Завършва Военното училище в София (1879 г.), Николаевска академия на генералния щаб (1885 г.) и кавалерийска школа в Санкт Петербург. През Сръбско-българската война (1885 г.) командва десния участък на Сливнишката позиция, проявява инициатива и спомага за спечелване на сражението, което определя изхода на войната. Участва в преврата на 9 август 1886 г. Емигрира в Русия. В руската армия достига чин генерал-лейтенант. Бендерев е автор на трудове за войните през 1885 г., географията и статистиката на Македония и др. След края на Първа световна война той се завръща в България. Издава книга "История на българското опълчение" (1930 г.).

1422 г.

Умира Константин Видински - син и наследник на видинския цар Иван Срацимир, провъзгласен за “млад цар" още докато баща му е жив. През 1394 г. заедно с Йоасаф Бдински Константин посещава наскоро завладяната столица Търново за преговори с османските власти, при което са му дарени мощите на св. Петка Търновска. Предполага се, че към 1396 г. или 1397 г., когато султан Баязид I достига Видин, Иван Срацимир е пленен и хвърлен в затвора в турската столица Бурса. Съществуват различни версии за съдбата на Константин по това време- според едни той търси убежище в Унгария. Според други- Константин остава като османски васал във Видин. През 1402-1403 г. започва действие срещу турците, като се възползва от катастрофата при Анкара (1402 г.). Според писмо на унгарския крал Сигизмунд (1404 г.) Константин е “прославен император на България" и унгарски съюзник срещу турците. През 1408-1413 г. (т. нар. въстание на Константин и Фружин) Константин, подкрепян от братовчед си Фружин (син на Иван Шишман) предприема мащабни освободителни действия, съпътствани от някои неуспехи (например в борбата със султан Муса). През 1413 г. Константин преминава на страната на султан Мехмед I и след победата над Муса при Чамурли (с. Шишманово, Софийско - днес под водите на язовир Искър) продължава да управлява Видинското царство. Съдбата на Видинската държава е неясна, като е най-вероятно последните остатъци от самостоятелната българска власт да са унищожени през 1422 г. от войските на султан Мурад II. След окончателната гибел на царството Константин бяга в Унгария, скоро след което се установява и умира в сръбската столица Белград.

 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;