На 17 май 1395 г. в битката при Ровине Султан Баязид І разбива войските на влашкия воевода Мирчо Стари и утвърждава своето господство на левия бряг на. Дунав.

През 1853 г. висшият съвещателен съвет на Османската империя отхвърля руските искания, отправени ден по-рано. Княз Меншиков връчва ултиматум, в който се настоява Русия да покровителства православната църква в Османската империя.

През 1867 г. съгласно с предварителния план на Върховното началство на Георги Раковски четата на Филип Тотю, състояща се от 35 души, преминава Дунав при Свищов.

Майор Коста Паница е осъден на смърт, като присъдата му е утвърдена от княжевския наместник и премиер Стефан Стамболов, през 1890 г.

През 1913 г. официално е сложен краят на Балканската война от 1912–1913 г. с подписването на Лондонски мирен договор между балканските съюзници (България, Гърция, Сърбия и Черна гора) и Турция.

2015 г.

2011 г.

Цветелина Бориславова става собственик на мажоритарния дял на пионера на българския пазар на ипотечни облигации Българо-американска кредитна банка (БАКБ). При принудително изпълнение на продажбата на ипотекираните имоти с предимство се ползват титулярите на ипотечни облигации, обезпечени със съответните имоти. Дяловете на Бориславова досега са собственост на ирландската Алайд Айриш Бенк, която е изцяло национализирана по време на ирландската банкова криза и обявява, че разпродава дяловете си в чужбина. За да осъществи сделката Бориславова продава дела си от 16% в СИБанк получавайки малко над 141 млн. лева. Банкерката напуска и поста си на председател на надзорния съвет на СИБанк. Според класацията на в. "Пари“ за най-богатите българи към 1 декември 2010 г. тя е управлява активи за 219,8 млн. лева. В началото на 2011 г. инвестиционният фонд на Бориславова "Клевър синерджис“ е с внесен капитал над 72 млн. лв. и активи на стойност 500 млн. лв.

2007 г.

Президентът връчва Орден "Стара планина“ на:

1. Тончо Русев - първа степен - "за изключително големите му заслуги към Република България в областта на културата.“

2. Марин Чонев - втора степен - "за изключително големите му заслуги към Република България в областта на културата.“

2007 г.

Президентът връчва орден "Св. св. Кирил и Методий“

1. Елена Стефанова - първа степен - "за големите й заслуги към Република България в областта на културата“

2. Антраник Арабаджиян - първа степен - "за големите му заслуги към Република България в областта на културата“

3. Николай Казмуков - първа степен - "за големите му заслуги към Република България в областта на културата“

4. Богомил Стоилов - първа степен - "за големите му заслуги към Република България в областта на културата“

4. Спас Карафезов - втора степен - "като деец на културата и читалищното дело“

2006 г.

Подписана е програма между Русия и България за съвместни действия до 2007 г. за разширяване на двустранния стокооборот, с цел балансиране. Програмата е подписана от ръководителя на апарата на руското правителство Сергей Наришкин и българския министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров в рамките на междуправителствена комисия.

Сенатът на САЩ одобрява изграждането на разделяща стена и автомобилни заграждения на границата с Мексико. Според законопроект за борбата с незаконната емиграция стената ще бъде с дължина 600 километра, а автомобилните заграждения 800 километра. Поправката е приета с 83 гласа “за" и 16 гласа “против". В текстът е включено нареждане за построяване на стена и автомобилни заграждения “на тези участъци на югозападната граница, където най-често незаконни имигранти и трафиканти на хора проникват нелегално в САЩ". Общата дължина на границата между САЩ и Мексико е 3200 километра.

Канадските законодатели гласуват удължаването на престоя на военния контингент на страната в Афганистан до 2009 г. в същия ден, в който един канадски войник загива, след престрелка с активисти от движението на талибаните. След шестчасови дебати по въпроса в Камарата на общините предложението на премиера на страната за удължаване на срока е одобрен с 149 гласа “за" и 145 – “против". В момента Канада има 2300 войници. По-рано страната обяви амбициите си да командва частите на НАТО в Афганистан.

1997 г.

От членове, напуснали БЗНС е учреден БЗНС - Народен съюз. Регистриран е през юли 1997 г. с главен секретар Анастасия Мозер.

1956 г.

България е приета за член на ЮНЕСКО. Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура /ЮНЕСКО/ е създадена през ноември 1945 г. в Лондон като една от четирите “големи" специализирани организации на ООН. В ЮНЕСКО членуват 190 страни след приемането и на Източен Тимур.

1953 г.

По решение на ЦК на БКП е закрит сатиричният театър "Стършел". Той започва да съществува на 30 ноември 1952 г., като Естрада за хумор и сатира. Инициативата за създаването му е на редакцията на в. "Стършел". Сценариите се пишат от "стършелите" Челкаш, Петър Незнакомов, Валери Петров, Генчо Узунов и Радой Ралин. Проектите на декорите са на Илия Бешков, художествен ръководител е Стефан Сърчаджиев, а музиката се изпълнява от оркестъра на Сашо Сладура с най-добрите джаз музиканти. Театърът е закрит след двадесет представления при голям успех.

1944 г.

Първа дружина от 123-ти пехотен полк (около 250 души), начело с майор Атанас Русев, минава към партизанското движение и става Трета партизанска бригада "Георги Димитров".

1922 г.

Белогвардейските части в България са разпуснати с постановление на правителството, а висшите чинове са арестувани и екстернирани. Тази стъпка е предприета, след като при обиск са разкрити документи, уличаващи белогвардейските части в България в действия против властите. До края на годината са закрити всички военни формирования и руската императорска легация в София. По решение на конференцията на посланиците на Антантата оръжието на Врангеловата армия е предадена на Съглашението.

Извършен е опит на българската буржоазия съвместно с белогвардейските войски на барон Врангел да свали от власт правителството на Александър Стамболийски. Врангеловите войски са настанени в България през 1921 г. под натиска на Антантата. Това са крупни въоръжени части – около 24 000 души, със своя организация, съд и военни училища. Конституционният блок влиза в преговори с Врангеловите генерали за общи действия срещу правителството на БЗНС. БКП научава за подготвяния заговор и започва да публикува на страниците на в. "Работнически вестник" изобличителни материали. Тя призовава трудещите се да се борят за изгонването на белогвардейските заговорници от България. Правителството на Ал. Стамболийски пристъпва към екстрадиране на провинилите се Врангелови офицери. Впоследствие хиляди врангелисти се завръщат в Съветска Русия.

1913 г.

Официално е сложен краят на Балканската война 1912–1913 г. с подписването на Лондонски мирен договор между балканските съюзници (България, Гърция, Сърбия и Черна гора) и Турция. Съгласно клаузите на договора, Турция отстъпва на съюзниците всички свои балкански територии на запад от линията Мидия-Енос, остров Крит и останалите намиращи се под нейно владичество по-малки егейски острови. По този начин на практика Турция е изтласкана от Европа, тъй като само малка част от Източна Тракия, в непосредствена близост до Цариград, остава под нейна власт. Албания е провъзгласена за независима държава, като уточняването на държавните й граници се предвижда да бъде решено от Великите сили.

Този мирен договор не предвижда начин на разпределение на отстъпените от Турция територии между балканските съюзници. Единственото конкретно постановление относно новото териториално устройство на завладените от съюзниците земи се отнася до остров Крит и останалите егейски острови, признати за територия на Гърция. Подялбата на ново завладените територии се предвижда да бъде договорена между съюзниците с един отделен договор или с двустранни договори между заинтересованите страни. Лондонският мирен договор не урежда дори размяната на военнопленници или дължимите на победителите военни репарации. Постановява се само създаването на специални съюзнически комисии по тези въпроси. Това е предпоставка за избухналите противоречия между съюзниците и съответно за избухване на Втората Балканска война.

1901 г.

Приет е Закон за административното деление. Броят на окръзите е намален до 12, на околиите - до 71 (в три категории).

1890 г.

Майор Коста Паница е осъден на смърт, като присъдата му е утвърдена от княжевския наместник и премиер Стефан Стамболов. На 21 януари е разкрит заговор за убийство на княза и премиера в столичния гарнизон на Паница, след което той е арестуван.

Майор Коста Паница е роден на 12 март 1857 г. в Търново. Той взема участие в Априлското въстание 1876 г. и в Сръбско-турската война 1876 г. Същата година постъпва в Пехотното военно училище в Одеса. След като започва Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. Коста Паница напуска училището, за да се включва като доброволец във военните действия. След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция. Заминава отново за Русия, където завършва военно училище и юридическия отдел на Военната академия в Санкт Петербург. След завръщането си в България взема участие в борбите на българите от Македония и Одринска Тракия и в движението за съединение на Източна Румелия с Княжество България. През 1885 г. едновременно е председател на Българския македонски централен революционен комитет "Искра" и член на Българския таен централен революционен комитет. Коста Паница взема участие в Сръбско-българската война 1885 г. Разстрелян е на 16 юни 1890 г.

1876 г.

Христо Ботев настоява капитанът на парахода “Радецки" Дагоберт Енглендер да спре при с. Козлодуй, Оряховско, като му връчва и писмен ултиматум на френски език. От палубата на парахода Ботев отправя и последните си писма до приятелите в Букурещ и до съпругата си Венета. При с. Оряхово четата, около 200 души, слиза на българския бряг. Военен ръководител на Ботевата чета е Н. Войновски, а знаменосец - Н. Симов - Куруто. За да преминат през Дунава на 16 май (стар стил), четниците, от различни румънски пристанища, разделени на няколко групи, се качват като обикновени пътници на австрийския параход "Радецки". След като слиза на българския бряг четата се отправя към Стара планина, преследвана непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 18 май тя е обкръжена на планинския рид Милин камък. Там води цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Н. Симов. На 20 май Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневен бой загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Н. Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите 2 - на Г. Апостолов и на Д. Икономов водят на 21 май тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на 1 месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените - съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание.

1867 г.

Съгласно предварителния план на Върховното началство на Георги Раковски четата на Филип Тотю, състояща се от 35 души, преминава р. Дунав при Свищов. Четата трябва да се съедини в Стара планина с четата на П. Хитов. В Свищов четниците са посрещнати от неколцина млади революционери, които се присъединяват към тях. В гората Пустията при с. Върбовка, Севлиевско, четата е обградена от военни части и башибозуци. През нощта оцелелите се изтеглят към Балкана. Поддържани от помагачи Филип Тотю с още 4 души се добират до Стара планина в района на Юмрукчал (днес Ботев връх). Там се срещат с четата на П. Хитов и заедно се отправят за Сърбия, където участват във Втората българска легия.

1853 г.

Висшият съвещателен съвет на Османската империя, председателстван от Мустафа Решид паша, отхвърля руските искания отправени ден по-рано. От 46 светски и духовни сановници, които участват в заседанието, само трима гласуват за изпълнение на руския ултиматум. На основата на взетото решение Високата порта отказва да изпълни исканията на Николай І, което на практика означава нова война между Русия и Турция.

На 16 май Княз Меншиков връчва ултиматум на Високата порта, в който се настоява Русия да получи правото да покровителства православната църква в Османската империя. В ултиматума се настоява и за смяна на министъра на външните работи Фуад паша, който е обвинен в некоректно отношение към Петербург.

На тази дата за родени:

1953 г.

Роден е Румен Александров Леонидов-български поет, преводач и издател. Завършва специалност "Българска филология" в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" през1979 г. От същата година завежда отдел "Поезия и критика" в сп. "Факел", а по-късно е редактор на сп. "Факел" до 1990 г. От 1991 г. до 1993 г. е редактор и заместник-главен редактор на в-к "Литературен вестник". Съосновател и съсобственик е на издателство "Факел" в периода 1990-1995 г. Съосновател е на "Свободно поетическо общество" през 1990 г. и негов главен координатор от 1993 г. до 1999 г. Основател и главен редактор на сп. "Български месечник" в периода 1997-2000 г. В периода 1999-2000 г. е член на програмния съвет на БНТ, редактор е също в сп. "Смут" през 2001 г. Автор е на поетически преводи на Вл. Висоцки, Б. Виан и др. и на 6 поетични книги: "И огънят си спомни за искрата" от 1982 г., "Голям и малък" от 1990 г., "Неточните размери на живота" от 1995 г., "Камък в блатото" от 1997 г., публикувана във в-к Македония, "Нощта на продавачи. Проза в стих" от 1997 г., "Класически парчета. Избрано" от 1999 г.

1938 г.

Родена е Цвета Димитрова Джумалиева-балерина. През 1956 г. завършва Държавното хореографско училище в София. Работи като балерина в Националния академичен театър за опера и балет от 1956 г., а през 1968 -1969 г. - в "Комише Опер", Берлин. Преподавател е в Държавното хореографско училище в София от 1974 г. Сред по-известните й роли са: Копелия ("Копелия" от Л. Делиб), Пепеляшка ("Пепеляшка" от С. С. Прокофиев), принцеса Маша ("Лешникотрошачката" от П. И. Чайковски), Аврора ("Спящата красавица" от П. И. Чайковски), Принцесата ("Дървеният принц" от Б. Барток) и др. Получава Първа награда на конкурса "Виоти" в гр. Верчели, Италия (1958 г.).

1914 г.

Роден е Алипи Николов Матеев-математик. През 1936 г. той завършва физика, една година по-късно и математика в СУ " Св. Климент Охридски". През 1940 г. специализира математика в Парижкия университет. От 1962 г. е професор в Катедрата по геометрия на СУ " Св. Климент Охридски". През 1963-1967 г. е декан на Математическия факултет, а през 1958-1971 г.- ръководител на Катедрата по обща и приложна математика. Той е един от инициаторите за издаване на сп. “Математика" и пръв негов главен редактор. Работи по проблеми на диференциалната геометрия и обучението по математика. Матеев умира на 7 декември 1979 г. в София. Автор е на трудовете “Върху някои въпроси на диференциалната геометрия на кривите и линейните повърхнини в елиптичното пространство" (1950 г.), “Върху някои основни теореми от теорията на конгруенцните прави в елиптичното пространство" (1958 г.), “Специални конгруенции от прави в хиперболичното пространство" (1960 г., на френски език) и др.

1902 г.

Роден е акад. Иван Василев Ненов-български художник. Учи живопис в Художествената академия в София при Н. Ганушев (от 1920 г.), завършва при Н. Маринов (1925 г.). Преподавател е в Художествената академия. Твори в областта на живописта, графиката, мозайката и керамиката. Носител е на голямата награда на СБХ за най-хубаво произведение на годината (1943 г.), орден "Георги Димитров" (1975 г., 1982 г.). Някои творби: "Портрет на Е. Савова" (1923 г.), "Автопортрет" (1925 г.), "Майка" (1928 г.), "Портрет на баща ми" (1930 г.), "Безработна" (1931 г.), "Стъклената кана" (1933 г.), "Момиче, което се реши" (1933 г.), "Венеция" (1933 г.), "Локал" (1933 г.), "Мома" (1935 г.), "Натюрморт с дюли" (1935 г.), "Прегръдка" (1935 г.), "Рибари" (1938 г.), "Момичета плетат мрежи" (1946 г.), "Нощна разходка" (1949 г.), "Очакване" (1974 г.) и др.

1868 г.

В Калофер е роден полковник Тодор Комсиев - командир на 2-ра пехотна бригада от сборната дивизия през Първата световна война.

Завършва Военното училище в София. По време на Балканските войни е дружинен командир в 7. Пехотен Преславски полк. От януари 1915 г. е пом.-командир на 6. Пехотен Търновски полк. След въвличането на България в Първата световна война е командир на 14. Пехотен Македонски полк (1915–1917 г.), след което е командир на 2. бригада.

На тази дата умират

2009 г

Умира един от най-популярните български актьори – Петър Петров Слабаков. Роден е на 23 април 1923 г. в Лясковец. Завършва средно образование в Шумен. След 9 септември 1944 г. е доброволец във Втората световна война. Работи като тракторист, деловодител в конезавод, леяр. Завършва специалност "Икономика на промишлеността“. Има над 120 роли в киното. Получава "Аскеер“ за цялостно творчество. Женен е за Цветана Гълъбова. От брака му с Кина Дашева се ражда Андрей Слабаков, режисьор.

Около 1989 г. става един от основателите на "Екогласност“. Депутат в 7-то Велико народно събрание (от листата на СДС) и в 37-то Народно събрание (от листата на БСП).

Участва в десетки филми, най-известните от които са "Пленено ято“, "Цар и генерал“, "Вечни времена“, "Мъртви души“.

1958 г.

Умира Петър Иванов Вариклечков-български офицер, полковник. По време на Руско- турската война като доброволец от Българското опълчение той се сражава при Стара Загора и Шипка. След Освобождението Вариклечков завършва Елисаветградското военно училище. В Сръбско-българската война 1885 г. той командва полубатарея от Първи артилерийски полк, с който взема участие в битката при Сливница и в овладяването на Пирот. През 1913 г. полковник Вариклечков е ранен и напуска армията. През Първата световна война е мобилизиран и служи като началник на артилерията на Четвърта армия и като командир на отбраната на Беломорското крайбрежие.

1555 г.

Умира Свети Николай Нови Софийски–български светец мъченик, обущар от София. Роден е през 1510 г. в Янина, Гърция. Насила помохамеданчен, той се отказва от исляма. Убит е с камъни от мюсюлманска тълпа, разкъсан на части и изгорен, а прахът му хвърлен в реката. Житието му е написано от Матей Граматик. Българската православна църква почита паметта му на 17 май.



За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;