Денят 17 декември в българската история
© pixabay.com
През 2009 г. в нощта на 16 срещу 17 декември е проведена Първата операция по задържане на групата "Наглите"
На 17 декември е роден 1893 г. полковник Михаил Беджев, командир на 28-а пехотна дивизия в периода 22 ноември 1943 г. – 13 септември 1944 г.
2009 г.
В нощта на 16 срещу 17 декември е проведена Първата операция по задържане на групата "Наглите"
2001 г.
Проведен е петият църковно-народен събор на Българската православна църква.
2000 г.
Откритият търг за лиценз за втори национален оператор за мобилни телефони е спечелен от гръцката компания ОТЕ, която създава Глобул. Цената, която предлага гръцката организация е 135 млн. долара. В търга участват и италианската Телеком Италия Мобайл, английската "Водафон" и финландско-турския консорциум "Финтур". Първа от конкурса се отказва “Водафон", след нея – “Финтур".
1982 г.
Проведена е пресконференция за 150 чуждестранни и 130 български журналисти, пред които главният директор на БТА Боян Трайков (на снимката) отхвърля обвиненията за участие на Сергей Антонов в атентата срещу папата.
1980 г.
Влиза в действие третият реактор на АЕЦ "Козлодуй".
Строителството на АЕЦ “Козлодуй" стартира на 6 април 1970 г. Изграждането на централата е резултат на спогодба, подписана през 1966 г. между България и СССР. Първите два блока са въведени в експлоатация през юли 1974 г. и ноември 1975 г. Блокове 3 и 4 започват работа съответно през декември 1980 г. и май 1982 г. Последните два блока са включени в енергийната система на страната през септември 1988 г. и декември 1993 г.
1971 г.
За министър на външните работи на мястото на загиналия Иван Башев е избран Петър Младенов, който остава на този пост до 17 ноември 1989 г., когато е избран за председател на Държавния съвет на мястото на Тодор Живков.
1916 г.
В хода на Първата световна война българската конница завзема гр. Бабадаг в Румъния.
1906 г.
Левицата във ВМОРО (12 делегати от Сяр) проваля конгреса на Вътрешната организация в София. Мнозинството (23-ма делегати) се конституира като Съвещателно събрание. В Задграничното представителство са избрани: Христо Матов ( на снимката), Иван Гарванов и Борис Сарафов.
1897 г.
Приет е Закон за земеделското учение. Създадени са временни практически земеделски курсове.
1883 г.
След дипломатически скандал, под натиска на българските правителства в София и Пловдив, екзарх Йосиф I е приет от султан Абдул Хамид II и правата на Българската екзархия в Османската империя са възстановени официално.
1880 г.
Второто Обикновено народно събрание дава извънредни правомощия на кабинета на Петко Каравелов.
Четвъртото правителство на Княжество България е образувано от членове на Либералната партия (умерени и крайни). То е назначено с Указ 735 от 28 ноември 1880 г., обнародван в Държавен вестник, бр. 93 от 17 декември 1880 г. Правителството е свалено чрез държавен преврат на 27 април 1881 г.
1879 г.
Княз Александър утвърждава Привременно положение за българската войска, което изпълнява ролята на първи закон за въоръжените сили.
На тази дата са родени:
1893 г.
Роден е полковник Михаил Беджев, командир на 28-а пехотна дивизия в периода 22 ноември 1943 г. – 13 септември 1944 г.
На тази дата умират:
1996 г.
Умира Станко Тодоров (С. Т. Георгиев) - български политик. Като войник участва в изграждането на нелегални ремсови групи в армията; разкрит е и минава в нелегалност (1943 г.). Осъден е задочно на смърт. Член е на Щаба на бойните групи в София. Задържан е в Дирекция на полицията; по време на бомбардировките над София успява да избяга (март 1943 г.). Активно участва в подготовката и реализацията на Деветосептемврийския преврат. След 1944 г. заема ръководни постове в структурите на БКП. В периода 1952–1957 г. е министър на земеделието. В периода 1954-1990 г. е народен представител. Няколко години е секретар (1957-1959 г., 1966-1971 г.) на ЦК на БКП; член е на Политбюро (1961-1988 г.). В периода 1959–1966 г. е зам.-председател, в периода 1971-1981 г. е председател на МС на НРБ. Председател на VIII-мо и IX-то НС. През 1990 г. подава оставка. Член е на Висшия партиен съвет на БСП (от 1990 г.).
1959 г.
Умира Андрей Николов - български скулптор. Роден е през 1878 г. във Враца.
Учи в София и Париж. Ученик е на Б. Щатц и А. Мерсие. Професор е в Художествената академия - София. Автор е на творбите: "Детска мраморна главица", "Шоурек", "Александър Балабанов", "Фани", "Слон", "Иван Вазов", "Стоян Михайловски", "Елин Пелин", "Ал. Малинов", "Владимир Димитров-Майстора", "Катя Овчарова", "Цар Борис III", "Дух и вещество", "Свенливост", "Съзерцание" и др. Създава Паметника на незнайния воин в София.
1949 г.
Изпълнена е смъртната присъда на Трайчо Костов.
На 7 април 1949 г. в "Държавен вестник" е публикуван указ на Президиума на Народното събрание за освобождаване на Трайчо Костов от длъжностите подпредседател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси "поради допуснати от него груби грешки при ръководене работата на Министерския съвет и във връзка с отношенията ни със Съветския съюз". Трайчо Костов е арестуван от органите на Държавна сигурност на 20 юни 1949 г. Той е обвинен в насаждане на "антисъветски настроения", "националистически уклон", опити да разцепи партията и "нечестно и двулично отношение" към Георги Димитров и Сталин. Трайчо Костов е отстранен от ЦК на БКП и е изключен от партията. На 30 ноември 1949 г. във в. “Работническо дело" е публикуван обвинителен акт за "предателската, шпионска и вредителска дейност на Трайчо Костов и неговата група". Бившият заместник-председател на Министерския съвет и секретар на ЦК на БКП е обвинен в организиране на антидържавен заговор с подкрепата на висши югославски ръководители и на американския пълномощен министър в София Доналд Рийд Хийд. На 7 декември 1949 г. започва съдебният процес срещу Трайчо Костов и още 10 задържани, повечето от които видни стопански дейци. Те са обвинени в организиране на заговор срещу "демократичния държавен строй", в издаване на държавна тайна на чужди разузнавания и във връзки с "титовистите". Пред съда Костов се отрича от изтръгнатите с насилие "самопризнания" при следствието. Трайчо Костов е осъден на смърт. Необосновано обвинен в антипартийна и антидържавна дейност, изключен от партията и осъден на смърт. На септемврийския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. частично е реабилитиран. Посмъртно е удостоен с почетно звание “Герой на социалистическия труд" (1963 г.). На Декемврийския пленум на ЦК на БКП (1989 г.) е взето решение за пълната му политическа реабилитация.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:
Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика" (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse";
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times";
Исторически бюлетин – на “The History Channel";
Исторически бюлетин – на “World of Quotes";
Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.