На тази дата през 986 г. българските войски побеждават ромеите в битката при прохода “Траянови врата". На 17 август 1876 г. Виктор Юго произнася реч във Френския парламент, в която изобличава равнодушието на европейската дипломация към жертвите на Априлското въстание в България, извършено през 1876 г. и отправя апел към Европа в защита на българския народ, пострадал от османските жестокости по време и след потушаването на въстанието. През 1971 г. с Указ № 179 на Държавния съвет е утвърден проектът на новия герб на НР България. На тази дата са родени: Николай Антонов – лекоатлет, състезател на 200 метра бягане и скок на дължина, наричан е "най-бързия бял мъж на планетата"; Руси Стоянов Русев, (псевдоним на Ст. Свиларов) - литературен историк и критик. На 17 август умират: Теодор Делчев Димитров –дипломат, емигрант, дарител на България; Крум Цоков –общественик и дипломат.

2009 г.

Президентът на Република България връчва орден "Стара планина“ първа степен на Кауко Ямсен, извънреден и пълномощен посланик на Република Финландия в Република България, "за изключително големите му заслуги за развитието на българо-финландските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната.“

1977 г.

От 17-ти до 28-ти август в София се провеждат световните студентски летни игри "Универсиада 77". Думата “универсиада" идва от латинската дума университет и гръцката олимпиада. Това са световни студентски спортни състезания. Още през XIX век Англия и САЩ се провеждат състезания по различни видове спорт, между представители на различни университети. Първите международни университетски състезания се провеждат през май 1923 г. В Париж. До Втората световна война (през 1925 г., 1927 г., 1930 г., 1933 г., 1935 г., 1937 г. и 1939 г.) в различни европейски градове се провеждат още няколко подобни игри под егидата на Международната конфедерация на студентите. След войната игрите се провеждат в рамките на Международния фестивал на младежите и студентите под ръководството на Международния съюз на студентите. През 1948 г. по инициатива на няколко европейски страни е създадена Международната федерация по университетски спорт (ФИСУ). През 1959 г. в Торино (Италия) се провеждат първите световни студентски игри. От тогава те се наричат “Универсиада".

Студентските игри (летни и зимни) се провеждат веднъж на две години – в нечетните години. Летните игри включват състезания по 10 задължителни дисциплини, плюс още 3 дисциплини, които се избират от страната домакин, а зимните - 6 задължителни и 1 или 2 по избор на организаторите.

На игрите през 1959 г. участие взимат 1400 спортисти от 43 държави. На лятната Униврсиада през 2003 г. в Дегу (Корея) участват 6600 студенти от 174 държави.

Емблемата на Универсиада (ФИСУ) представлява латинската буква U в обкръжение от 5 разноцветни звезди, които символизират петте континента.

1971 г.

С Указ № 179 на Държавния съвет е утвърден проектът на новия герб на НР България. Промяната в него е записана в конституцията от 1971 г. и предвижда под лъва да бъде изобразено зъбчато колело, а вместо датата 9 септември 1944 г., както е според конституцията от 1947 г., са изписани годините "681 г. – 1944 г."

1946 г.

От 17 до 24 август се води съдебният процес срещу Вътрешната Македонска Революционна Организация (ВМРО). 22-ма души - бивши дейци и симпатизанти на ВМРО са съдени "за образуване на терористични групи за събаряне на властта". Двама от тях са осъдени на смърт.

ВМРО е националнореволюционна организация на македонските българи, създадена през есента на 1919 г. от Т. Александров, П. Чаулев и ген. Ал. Протогеров. Ръководителите й са привърженици на идеята за присъединяване на Вардарска и Беломорска Македония към България, но поради нейното поражение в Първата световна война 1914 г.–1918 г. приемат идеята на ВМОРО за автономия на Македония.

1926 г.

Гръцки войски разрушават паметника на загиналите български войници от Македонската дивизия по време на Първата световна война, издигнат на връх Тумба в Беласица.

1919 г.

Повеждат се избори за 18-то Обикновено Народно събрание. БЗНС печели 85 места, БКП - 47, БРСДП (о) - 38, Демократическата партия - 28, Народната - 19, Прогресивнолибералната партия - 8, Радикалдемократическата партия - 8, Народнолибералната партия (Добри Петков) - 2 и Народнолибералната партия (Никола Генадиев) - 1.

1916 г.

От 17 до 22 август се осъществява настъпление на Първа Българска армия: освободени са Лерин (17 август) и Костур (22 август). Водят се боеве при връх Чеган. Втора Българска армия настъпва на изток от р. Струма. До края на месеца е освободен районът между р. Струма и р. Места без Сяр, Драма и Кавала (по споразумение с Гърция). За няколко месеца там се установява 20. турски корпус с щаб в с. Зиляхово.

1853 г.

След окупацията на Влашко и Молдова от руската армия е изготвена молба от влиятелни български търговци (Иван Селимински, Евлоги Георгиев Недев, Михаил Авромович, архимандрит Максим Райкович) от Букурещ, Галац и Браила до руския император Николай I с искане за автономия на българите.

986 г.

Българските войски побеждават ромеите в битката при прохода “Траянови врата". През лятото на 986 г. византийският император Василий ІІ навлиза дълбоко в пределите на България и достига до гр. Средец, като безуспешно се опитва да го превземе. На 17 август в прохода “Траянови врата" българите обкръжават оттеглящите се от София ромейски колони, преграждат пътя на византийците за отстъпление и ги нападат в планинските теснини. Сражението се командва от Самуил, но в него участват и брат му Арон и синът на цар Петър - Роман (971 г. – 997 г.). По-голямата част от византийската войска е избита, а император Василий ІІ преминава през прохода, за да се спаси във Филипопол (Пловдив). Разказите на хронисти представят бягството му като паническо – императорската палатка и знаците на императорското достойнство са изоставени и завладени от българите. Последвалото поражение на неговата армия осуетява плановете му да покори още в края на 80-те години на Х в. България. Победата при Траянови врата укрепва увереността на Самуил във възможностите на неговата войска и стабилизира позицията му на водач на българския народ.

На тази да са родени:

1968 г.

Роден е Николай Антонов – български лекоатлет, състезател на 200 метра бягане и скок на дължина. Наричан е "най-бързия бял мъж на планетата". Световен шампион на 200 метра в зала (1991 г.), европейски вицешампион (1988 г.), балкански първенец (1986 г., 1987 г.).

1900 г.

Роден е Руси Стоянов Русев, (псевдоним на Ст. Свиларов) - български литературен историк и критик. Завършва английска филология (бакалавър) в университета "Виктория" в Манчестър (1923 г.). Специализира класическа филология в Колумбийския университет, Ню Йорк от 1925 г. до 1926 г. Работи като учител в София, лектор и преподавател в СУ (1929 г. – 1966 г.). От 1938 г. до 1948 г. чете лекции по английска и американска литература, автор е на около 200 статии и студии, в които разглежда автори и произведения от ранното английско средновековие, както и модерни писатели (В. Уулф, О. Хъксли, Дж. Джойс), работи върху въпроси на езика и стила. Голяма част от изследванията му са посветени на специфични въпроси на българска литература. Русев е един от първите преводачи на най-добрите драми на У. Шекспир. Автор е на "Граматика на английския език" (1934 г.), "Българо-английски речник" (1947 г.), "Английски пословици и българските им съответни" (1967 г.). Умира на 19 март 1988 г.

На тази дата умират:

2002 г.

Умира Теодор Делчев Димитров – български дипломат, емигрант, дарител на България. Роден е на 26 февруари 1932 г. Завършва славянска и романска филология в Университета в Букурещ (1955 г.), Библиографски институт "Елин Пелин" в София (1957 г.) и женевския Институт по международни отношения (1978 г.). През 1958 г. печели конкурса за работа в ООН в Женева и се издига до заместник директор на библиотеката на ООН. Напуска организацията през 1992 г. Теодор Димитров извършва исторически проучвания по македонския въпрос. Помага на България с документи, организира на свои разноски рекламни сбирки за България и конференции по балканските проблеми в дома си в Жеж. Завещава цялото си имущество на българската държава (имоти в Швейцария и Франция, безценна колекция от 50 хил. т. и документи). Автор е на 15 книги: "Сборник с документи на ООН “Жалбите на Македония" (1919 г. – 1939 г.)" (изд. 1979 г. – 1980 г.), на книга за Макгахан (1977 г.).

1994 г.

Умира Крум Цоков – български общественик, дипломат. Роден е на 30 юни 1900 г. в София. Учи в немската търговска гимназия и Френския колеж в Пловдив. Завършва Консулско-стопанския факултет на Свободния университет. Търговски съветник към българската легация във Варшава. След започване на II световна война заедно с дипломатическия корпус напуска Варшава (06 септември 1939 г.); търговски съветник в Берлин (1940 г.) Крум Цоков е натоварен с ликвидацията на българското търговско съветничество във Варшава. Заедно със своя секретар Д. Икономов организира нелегална българо-полска организация, наречена “Група Б". Тя организира изнасянето от Полша на документи, пари и евакуацията на полски граждани, преследвани от германските окупационни власти. Разкрит е от германската полиция през 1940 г. и е осъден на 5 г. затвор. По време на Варшавското въстание успява да избяга от затвора и заедно със съпругата си заминава за Прага, където е арестуван от съветските органи за сигурност и продължително време разследван. След освобождаването му през 1947 г. заминава за Варшава, там е арестуван по искане на българската държавна сигурност; затворен в концлагера “Куциян". След освобождаването му през 24 март 1949 г. е преследван като “фашистки дипломат" и работи като каменар и строител. Обвинен в шпионаж през 1952 г. и е осъден на 7 години затвор. След освобождаването от затвора (1959 г.) успява да замине за Полша при семейството си. Въпреки съпротивата на българските власти полското правителство го награждава с ордена “За бойна слава" в знак на признание за заслугите му към Полша и участието в полската съпротива срещу фашизма.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;