На 16 юни 1913 година България обявява война на Сърбия и Гърция по нареждане на цар Фердинанд I. Българските войски навлизат във Вардарска и Беломорска Македония. Междусъюзническата война, известна още и като Втора балканска война, е между България и бившите й съюзници от Балканския съюз - Сърбия, Гърция и Черна гора. Тя приключва след като на 28 юли 1913 г. е подписан Букурещкият мирен договор, по силата на който Сърбия получава Вардарска Македония, Гърция - Южна и Беломорска Македония, Румъния - Южна Добруджа, а България получава Пиринска Македония и Западна Тракия. Губи Източна Тракия според Цариградския договор, подписан между България и Турция на 16 септември 1913 г.

На 16 юни са родени: Н.В. Симеон Сакскобургготски, актьорът Георги Парцалев…

На 16 юни умират: книжовникът Марко Балабанов, офицерът, политик и деец на национално-освободителната борба на българите в Македония и Одринско Константин Атанасов Паница.

2016 г.

Президентът на Република България, присъжда орден "Стара планина“ с лента, на г-н Йоахим Гаук, федерален президент на Федерална република Германия, "за изключително големите му заслуги за развитието и задълбочаването на българо-германските отношения“.

2016 г.

Президентът на Република България, присъжда орден "Стара планина“, първа степен на г-н Андраш Клейн, извънреден и пълномощен посланик на Унгария в Република България, "за изключително големите му заслуги за задълбочаването и развитието на българо-унгарските отношения“.

1981 г.

Осмото НС започва работа. За председател на Държавния съвет е избран Тодор Живков, за министър-председател Гриша Филипов, за председател на Народното събрание - Станко Тодоров. За първи заместник-председател на Държавния съвет е избран Петър Танчев, а за заместник-председатели - Георги Атанасов, Георги Джагаров, Митко Григоров, Пеко Таков и Ярослав Радев. От 400-те мандата в Народното събрание 217 са за БКП, 99 за БЗНС и 30 за безпартийни (22 от тях - за ДКМС). В парламента има 87 жени. Мандатът му продължава до 21 март 1986 г.

1967 г.

Публикуван е Закон за защита на природата. Същия ден е публикуван и друг закон – за преустройство на Комитета по културата и изкуството.

1956 г.

Подписано е споразумение по гранични въпроси между България и Югославия.

1938 г.

Учредява се организацията "Българска орда" с националистически и дори расистки идеи. Начело на организацията е Димитър Съсълов. Неин орган е сп. "Известия на Българската орда" (от 1939 г.).

"Българска орда" е ултранационалистическа и расистка организация. Функционира от 1937 г. Официалното й учредяване е на 16 юни 1938 г. В редовете й влизат ограничен кръг висши запасни военни чинове и дейци на българската интелигенция. Дейността на организацията е насочена към възстановяване на прабългарските традиции в българското общество. "Българска орда" проповядва идеята за господство на България не само на Балканския полуостров, но и в Европа. Организацията съществува до септември 1944 г.

1903 г.

Изпратена е нота от българския кабинет до Русия, Франция и Австро-Унгария, с която се настоява да бъде оказано съдействие за българите в Европейска Турция чрез въвеждане на автономия.

На тази дата са родени:

1947 г.

Роден е Кирил Крумов Кадийски – български поет, преводач, издател. През 1971 г. завършва руска филология в СУ “Софийския университет". В периода 1972 г.-1977 г. работи като редактор в Радио София, в периода 1979-1991 г. е в издателство “Народна култура". Той е основател, от 1991 г. и собственик на ИК “Нов Златорог". През 1975 г. е поетическият му дебют. Участва със стихотворни преводи в различни антологии. Има преведени стихотворения на руски, полски унгарски език. Автор е на съчиненията “Небесни концерти" (1979 г.), “Гърне с опашка" (1982 г.), “Ездач на мраморни коне" (1983 г.), “Пясъчно време" (1987 г.), “Ламентации. 9 стихотворения" (1988 г.), “Сме ли съдени?" (1989 г.), “Преди да възкръснеш" (1990 г.), “Стихове" (Париж, 1991 г., на френски език), “Между двойна бездна" (1991 г.), ““Перо от феникс" и други стихотворения" (1991), “Господни делници" (1992 г.), “О кой" (1994 г.), “Поезия" (1995 г.).

1937 г.

Роден е Симеон Борисов Сакскобургготски, Симеон II. Той е български политик, бивш цар на България (08.1943-15.09.1946 г.). Син е на цар Борис III и царица Йоанна. Начално образование получава в София. Завършва “Виктория Колидж" в Александрия, Египет (1946-1951 г.); Френския лицей в Мадрид (1951-1957 г.). Учи една година в частната военна академия “Вали Фордж", Уейн, Пенсилвания (1958-1959 г.), получава звание “младши лейтенант"; завършва бизнесадминистрация и право в Мадрид (1964 г. ). Член е на бордовете на европейски, арабски и африкански компании. Президент е на филиала на френския електрически консорциум “Томсън" в Испания. През 1997 г. се пенсионира. Получава българско гражданство през 1996 г. На 17 юни 2001 г. оглавената от Симеон II коалиция НДСВ (Национално движение “Симеон Втори") печели парламентарните избори в България с 42,74%. На 24 юли 2001 г. Симеон II полага клетва пред републиканската конституция, става министър-председател на 48-то правителство на Република България. От 2002 г. е лидер на политическа партия НДСВ. Симеон Сакскобургготски получава Награда “Икономическа личност на 2001" от гръцката бизнесобщност.

1925 г.

Роден е Банчо Рафаилов Банов - български писател, драматург, поет, преводач. Автор е на басни, стихотворения, разкази, съавтор на киносценарии ("Бъди щастлива, Ани", "Князът" и др.). Превежда от руски и гръцки език. Автор е на съчиненията: "Басни" (1955 г., 1961 г., 1964 г.), "Смешно огледало" (1969 г.), "Третото ухо на заека" (1971 г.), "Сто и една басни" (1985 г.) и др. Умира в София на 11 декември 1993 г.

1925 г.

Роден е Георги Иванов Парцалев - български драматичен и филмов актьор. През 1950 г. завършва медицина в СУ “Св. Климент Охридски". Артист е в Държавно сатиричния театър от създаването му. Изявява се в многостранни нюанси на комедийния жанр. Роли: Осип ("Ревизор" от Н. В. Гогол), Вражалец ("Вражалец" от С. Л. Костов), Хаджи Смион ("Чичовци" от И. Вазов) и др. В киното дебютира през 1958 г. в образа на Полянски от филма "Любимец 13". Запомнящи се персонажи: Методи Рашков ("Сиромашко лято", 1973 г.; награда за най-добра мъжка роля на международния кинофестивал "Готвалдов", Прага,1974 г.), Димо ("Роялът", 1978 г.) и др. Многобройни изяви в телевизията; в естрадата и др.Умира на 31 октомври 1989 г.

1924 г.

Роден е Димитър Евстатиев Статков - български литературовед, емигрант. През 1963 г. завършва немска филология и философия в СУ “Св. Климент Охридски". В периода 1950 г.-1952 г. работи в завод “Кл. Ворошилов", през 1952-1956 г. и 1965-1966 г. е в издателство “Народна култура", в периода 1959-1965 г. е в редакцията на “Българска енциклопедия". През 1966 г. емигрира в Германия (бивша ФРГ). От 1966 г. до 1969 г. е редактор в “Дойче веле", а през 1969-1989 г. преподава български език и литература в университета в Бохум. Следва немска филология, философия и източноевропейска история в Бонския университет, където защитава докторска дисертация на тема “Поетичният свят на Николаус Ленау" (1971 г.). Удостоен е с международна Хердерова награда за преводаческа дейност (основно за “Фауст", 1966 г.). Автор е на повече от 100 рецензии, научни и енциклопедични статии, публикувани в немски, австрийски, швейцарски и български издания. Превежда активно от немски, английски, руски на български и от български на немски език (Чудомир). Най-голямото му постижение в областта на превода е “Фауст" от Гьоте (1958 г., с бележки).

Автор е на съчиненията “Имената на времето" (1988 г.), “Разказвачът на “модерните времена" (1990 г.). Умира на 13 март 2002 г. в Бохум, Германия.

1882 г.

Роден е Борис Спиридонов Стоманяков - съветски политик, българин по произход. През периода 1893-1899 г. учи в кадетския корпус във Воронеж. През 1904 г. завършва електроинженерство в Лиеж, Белгия. От 1902 г. е член на РСДРП. Служи в българската армия като електроинженер през Балканската война. В периода 1918-1920 г. е търговски представител в Нидерландия, след което и в Берлин. През 1934-1938 г. е заместник комисар на външните работи на СССР. През 1938 г. е арестуван. Умира в затвора на 16 юли 1941 г. През 1989 г. е реабилитиран посмъртно.

На тази дата умират:

1921 г.

Умира Марко Димитриев Балабанов - български книжовник, общественик, политик, професор (от 1888 г.).

Той е роден е на 14 март 1837 г. в Клисура. Преподавател е по римски, византийски и каноническо право, гръцки език и гръцка литература; член на БАН. Завършва богословско училище в Цариград и право в Атина и Париж. Редактира сп. "Читалище" (1870 г. -1871 г.), в-к "Век" (1874 г.-1876 г.) и др. Марко Балабанов е автор на много трудове в "Периодическо списание", "Сборник за народни умотворения" и др. (печатани под името Димитров). Член е на Народно-църковния събор през 1871 г. По време на турските кланета в България през 1876 г. е натоварен със задачата да моли за намесата на Великите сили. Член е на Учредителното събрание. Министър е на външните работи в първия български кабинет. Философските и социологическите му съчинения са издадени в сборник през 1986 г. Марко Балабанов е автор на трудовете "Страници от политическото ни възраждане" (1904 г.), "Гаврил Кръстевич" (1914 г.).

1890 г.

Умира Константин Атанасов Паница - български офицер и политик, деец на национално-освободителната борба на българите в Македония и Одринско. Той е роден на 12 март 1857 г. в град Търново. Участва в Априлското въстание, Руско-турската война. Член е на БТЦРК, под ръководството на който се извършва Съединението (1885 г.). През Сръбско-българската война командва отряд доброволци и пръв навлиза в Сърбия. Константин Паница играе важна политическа роля при абдикацията на Александър I Батенберг. Възглавява заговор срещу него и Стефан Стамболов, но е арестуван и осъден на смърт от военен съд.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;