През 1877 г. след Освобождението на Свищов от турско робство, в града е създадено временно гражданско управление. За губернатор е назначен Найден Геров (руски поданик), а за вицегубернатор – Марко Балабанов. Същия ден Никопол е превзет от руските войски и освободен. От 1822 г. Българската православна църква почита паметта на Св. Йоан Търновски - мъченик за християнството. На 16 юли 1978 г. на среща на генералните секретари на комунистическите партии в Ялта Тодор Живков запознава Леонид Брежнев с проблема за нарасналия български външен дълг и с огромния дисбаланс в търговията на България със СССР. Живков открито заявява, че начинът, по който се формират цените в СИВ, е неизгоден за България.

На 16 юли са родени: Бойко Богданов, режисьор, Дико Славов Фучаджие, белетрист, писателят Сава Константинов Чукалов, Светослав Мерджанов, революционер, историкът Спиридон Палузов.

На 16 юли умират: драматургът Никола Русев, Данаил Юруков - обществен и политически деец, един от радетелите за съединение на Източна Румелия и Княжество България.


2016 г.

Радан Кънев е преизбран с 502 гласа "за", 10 въздържали се и двама "против" за председател на ДСБ с четиригодишен мандат от XV Национално събрание на партията.

1989 г.

Градушки и поройни дъждове се изсипват над райони в Ловешка, Разградска и Варненска област в продължение на два дни. Загиват 6 души, унищожени са хиляди декари посеви и много сгради са разрушени.

1979 г.

На пленум на ЦК на БКП са утвърдени тезиси за развитие на образователното дело в България и е решено да се свика Първи конгрес на народната просвета. Тезисите имат статут на закон. Създаден е нов образователен модел, който се запазва до 1991 г. Той има три степени: Първа степен - 10-годишен общообразователен курс (1 – 10 клас); Втора степен - едногодишен курс за получаване на професионална подготовка с широк профил от определено професионално направление (11 клас) и Трета степен - едногодишен курс за овладяване на конкретна професия от широкото професионално направление (12 клас). Втората и третата степен се придобиват в така нареченото Учебно-професионални комплекси (УПК). Моделът обаче се оказва неприложим и продължителността на средното образование остава 11 класа (10 + 1). Провъзгласено е 12-класно задължително образование за всички деца от 6 до 18 г., но това не е осъществено. На пленума Людмила Живкова става член на Политбюро на ЦК на БКП.

1978 г.

На среща на генералните секретари на комунистическите партии в Ялта Тодор Живков запознава Леонид Брежнев с проблема за нарасналия български външен дълг и с огромния дисбаланс в търговията на България със СССР. Живков открито заявява, че начинът, по който се формират цените в СИВ, е неизгоден за България. Леонид Илич Брежнев е руски държавник, първи секретар (от 1964 г.) и генерален секретар (1966 г.) на ЦК на КПСС, председател на Президиума на ВС на СССР (1960 г. - 1964 г., 1977 г. – 1982 г.). Роден е в с. Каменское (днес Днепродзерджинск), Украйна на 19 декември 1906 г. От 1976 г. е маршал и председател на съвета за отбраната. По времето на Брежнев се засилват консервативните тенденции в управлението на страната, негативните процеси в икономиката, социалния и духовния живот. В международен план се засилва напрежението поради влизането на съветските войски в Афганистан, въпреки подписаните международен договори със САЩ (1972 г., 1979 г.). Брежнев умира в Москва на 10 ноември 1982 г.

1948 г.

В София е подписан договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между НРБ и Унгарската република. Двете страни се договарят да си сътрудничат в запазването на световния мир и сигурност, да си оказват военна и всякаква друга помощ, в случай че една от тях бъде нападната от друга държава, да развиват икономически и културни връзки. Сключен за срок от 20 г. Подновен на 10 юли 1969 г. за същия срок.

1915 г.

Зададена е първата нота на Антантата: България да нападне Портата и да завземе Източна Тракия до Мидия-Енос, а след войната ще получи "безспорната зона" във Вардарска Македония и съдействие за Кавала и Южна Добруджа (начало на "Българското лято").

1877 г.

Никопол е превзет от руските войски. Ген. Н. Криденер получава заповед да завземе Плевен. Войната между Русия и Турция, довела до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на Българската държава е обявена на 12/24 април 1877 г. в Кишинев. До началото на юли на южния бряг на р. Дунав преминава стохилядна руска армия. Преминалите части са организирани в три отряда – Източен, командван от престолонаследника Александър Александрович, Западен командван от Ген. Н. Г. Криденер и Преден, командван от Ген. И. В. Гурко. Западният отряд включващ 35 000 души освобождава Никопол и се насочва на юг по посока на Плевен. Той забавя своето движение, което е използвано от армията на Осман паша, която след руския десант при Свищов напуска базата си във Видин и с ускорен ход се насочва на Изток. След Освобождението на Свищов от турско робство, в града е създадено временно гражданско управление. За губернатор е назначен Найден Геров (руски поданик), а за вицегубернатор – Марко Балабанов.

1876 г.

Организирано е тридневното Oбщо събрание на представители на евангелистките църкви в Самоков, което одобрява Устав на Българското евангелско дружество.

1822 г.

Българската православна църква почита паметта на Св. Йоан Търновски - мъченик за християнството. Той е роден в Осман пазар (днес Омуртаг). Известно време е чирак в Търново, след това става хайдутин. Заловен е и е осъден на смърт, приема исляма и името Мехмед. След 8 години се разкайва, отрича се от исляма, заради което е обесен.

На тази дата са родени:

1959 г.

Роден е Бойко Богданов - български режисьор. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност драматична режисура. Специализира в Полша и във Франция. Работи в Драматичния театър във Варна и в театър "София". През 1992 г. създава експериментална театрални студия "Елизавета Бам" в театър "София". Печели наградата за най-добър спектакъл на Национален преглед на българската драма и театър през 1988 г. и наградата за най-добър спектакъл на Първия фестивал на независимите театри в България през 1992 г. Режисира "Бохеми" (опера, 2001 г.), "Ох!" (пиеса на Петър Маринков, 2002 г.).

1928 г.

Роден е Дико Славов Фучаджиев - български белетрист. Завършва право в СУ (1952 г.). От 1954 г. до 1960 г. е редактор във в-к “Вечерни новини", след това е редактор в Сценарната комисия при Българска кинематография от 1961 г. до 1963 г. В издателство “Народна младеж" е редактор от 1963 г. до 1965 г., а след това и завеждащ отдел “Проза" (1965 г. – 1972 г.). Фучаджиев е съветник по културните въпроси в българското посолство в Париж в периода 1973 г. – 1976 г. От 1965 г. до 1972 г. е секретар и отговорен секретар на СБП, а от 1976 г. е директор на народен театър “Иван Вазов" (1976 г. – 1990 г.). Автор е на сценария на игралния филм “Гневно пътуване". Сред по-известните му произведения са: “Вълчи сънища" (1961 г.), “Пролетен сок" (1963 г.), “Небето над Велека" (1963 г.), “Гневно пътуване" (1965 г.), “Въздушните мостове" (1970 г.), “Прости истории" (1972 г.), “Студеният северен вятър" (1972 г.), “Реката" (1974 г.), “Зелената трева на пустинята" (1978 г.), “Студеното отдалечаване. Роман" (1981 г.), “Да отгледаш кукувица" (1984 г.), “Жаждата, която изгаря" (1985 г.) и др.

1889 г.

Роден е писателят Сава Константинов Чукалов (1889 - 1971). Завършва Духовната семинария в София (1911) и Духовната академия в Петербург (1916). Работи като гимназиален учител, началник на Културния отдел, главен инспектор на професионалното образование при Министерството на народната просвета (1931 – 1934). В периода 1951 - 1960 г. е старши научен сътрудник в Института за български език при БАН. Автор е на съчиненията: “Сумерки" (1916), “Пълен българско-руски речник" (1938), “Руско-български речник" (1951) и др. Автор на трудове по въпроси от историята на българската лексикография. Издава литературно списание “Книгопис" (1928) и литературно-обществения в-к “Нива" (1935 – 1937). Преподава руски език и превежда творби на руски автори. Умира на 26 януари 1971 г.

1876 г.

Роден е Светослав Мерджанов - български революционер. Като студент в Женева се запознава с македонски революционери, напуска университета и се отдава на македонското дело. Заедно със своя приятел Соколов поркопава канал под “Банк Отоман" в Цариград за взривяването й. През 1899 г. заедно с Гоце Делчев обикаля Източна Македония. Когато Б. Сарафов е затворен от правителството в София, Светослав Мерджанов заема неговото място. Умира на 27 ноември 1901 г. в Одрин.

1818 г.

В Одеса е роден историкът Спиридон Палузов (1818 - 1872). Палаузов е медиевист, византолог и балканист, първият представител на модерната българска историография. Завършва право в Ришельовския лицей в Одеса през 1839 г. През 1843 г. защитава докторат "За политическата икономия, която е била позната на гърците" в Мюнхен. Завършва история в университета в Санкт Петербург с магистърска дисертация, посветена на цар Симеон Велики (1852). Заема високи държавни служби в Санкт Петербург и Варшава. Член е на авторитетното "Общество за руска история и древност" от 1846 г. Автор е на: "Исторически очерк на сръбската държава до края на XV в." (1845 г., на руски език), "Векът на българския цар Симеон" (1852 г., на руски език "Румънските княжества Влахия и Молдова в историко-политическо отношение" (1859 г., на руски език) и др. Умира в Павловск, Русия, на 14 август 1872 г.

На тази дата умират:

1990 г.

В София умира Никола Петров Русев - български драматург. Той е роден в Берковица на 13 юли 1932 г. Завършва Държавно висше театрално училище "Кръстьо Сарафов" през 1954 г. Работи в радиотеатъра на Радио София (1952 г. – 1955 г., 1958 г. – 1960 г.). В периода 1955 г. – 1958 г. е режисьор в Театъра за селото. От 1960 г. до 1961 г. е драматург е в Толбухинския театър. В периода 1967 г. – 1971 г. е драматург в театър "Сълза и смях". От 1971 г. е сценарист в Студията за игрални филми. Започва да пише пиеси през 60-те години. Автор е на драмите: "Делниците имат много времена", "Посоки", "Усилия", "Я, колко макове!", "Табакера 18 карата", "Старчето и стрелата", "Юнаци с умни калпаци", "Зелената брадавица", "Русият и гугутката", "Грамофон и маслини", "От земята до небето"; сценарист на игралния филм "Къщи без огради" (1973 г.), на радиопиеси и пиеси за деца.

1926 г.

В София умира Данаил Юруков (1852 - 1926) - обществен и политически деец, един от радетелите за съединение на Източна Румелия и Княжество България. Роден е на 25 май 1852 г. в Брацигово. Произхожда от заможно търговско семейство. Учи в родното си място и в Пловдив. От 1867 г. до 1878 г. се занимава с търговия. Взема участие в подготовката на Априлското въстание (1876). След Освобождението играе активна роля в обществено-политически живот на Източна Румелия. Участва в ръководството на южнобългарски комитети “Единство". През 1978 г. е избран за член на Татарпазарджишкия съдебен съвет. От 1879 г. е съветник на Татарпазарджишката префектура. В периода 1879 г. – 1882 г. е председател на углавното отделение на Татарпазарджишкия окръжен съд. Депутат е в Областното събрание, член на Постоянния комитет (1882 г. - 1883 г., 1883 г. – 1884 г., 1884 г. – 1885 г.) и виден деец на Народната партия (съединистка). Данаил Юруков е редактор на в-к “Съединение". Член е на Временното правителство след провъзгласяване на Съединението (1885). Публикува “Спомени из политическия живот на България" (1922), в които се съдържат сведения за подготовката и провъзгласяването на Съединението.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:



Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и д