ФБ: През 1995 г. Ватикана поднася извиненията си на евреите за бездействието на католическата църква в годините на Холокоста

<i>Според легендата на тази дата през 37 г. римският Сенат обявява Калигула за император.

През 1521 година по време на първото околосветско пътешествие португалският мореплавател Фернандо Магелан достига бреговете на Филипините. По време на маскараден бал е ранен Густав III, крал на Швеция, от дворцови заговорници. Той умира на 29 март 1792 г., а убийството служи за сюжет на операта на Джузепе Верди - "Бал с маски". През 1978 г. терористи от “Червените бригади" отвличат бившия министър-председател на Италия Алдо Моро, който на 9 май е открит мъртъв в багажник на кола. Моро е лидер на лявоцентристкото крило на Християндемократическата партия.

През 1994 г. американската фигуристка Тоня Хардинг е лишена завинаги от състезателни права заради организиране на покушение срещу съперничката си Нанси Керигън. През 1995 г. Ватикана поднася извиненията си на евреите за бездействието на католическата църква в годините на Холокоста. На 16 март са родени: италианският живописец Джузепе Мария Креспи, автор на пасторални и митологични картини, сред които най-известна е серията “Седемте тайнства", четвъртият президент на Щатите Джеймс Медисън, руските писатели Максим Горки и Александър Беляев, италианският режисьор Бернардо Бертолучи. На тази дата умират: възрожденецът Никола Пиколо, сър Джоузеф Остин Чембърлейн, носител на Нобелова награда за мир през 1925 година, минералогът Алфред Лакроа. </i>

2018 г.

Прокуратурата на ЮАР потвърждава, че бившият президент на ЮАР Джейкъб Зума ще бъде съден по 18 обвинения в корупция. Обвиненията срещу Зума са свързани с оръжейна сделка през 90-те години на миналия век.

2018 г.

Американският правосъден министър и главен прокурор Джеф Сешънс уволнява зам.-директора на ФБР в оставка Андрю Маккейб.

Главният прокурор заявява, че е взел решението, влизащо в сила незабавно, по препоръка на дисциплинарния орган на Бюрото и въз основа на доклад на главния инспектор, според който Маккейб е разрешил изтичането на информация на медиите.

2015 г.

Министър-председателят на Абхазия Беслан Бутба подава оставка.

 

2014 г.

В Сърбия се провеждат парламентарни избори.

2014 г.

В Автономна република Крим и в Севастопол се провежда референдум за статуса на Крим, като при 83% гласували 96,6 % от избирателите гласуват за присъединяване към Русия.

2014 г.

Във Венеция и региона Венето започва шест дневен референдум за отделяне от Италия. Местните жители ще се произнесат и за членството на Венеция в ЕС и НАТО.

 

2013 г.

В Непал избухват антиправителствени протести.

2013 г.

В Зимбабве се провежда референдум за намаляване на президентския мандат.

2013 г.

В Китай е утвърден състава на новото правителство.

 

2013 г.

Република Кипър въвежда данък върху банковите депозити.

2012 г.

Кандидатът на управляващата партия в Молдова Алианс за европейска интеграция Николай Тимофти е избран за президент на страната.

2012 г.

Страните членки на Съвета за сътрудничество на държавите от Персийския залив (GCC) - Бахрейн, Катар, Кувейт, Оман, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия взимат решение да закрият посолствата си в Дамаск.

 

1998 г.

Ватикана поднася извиненията си на евреите за бездействието на католическата църква в годините на Холокоста.

 

1995 г.

Ватикана поднася извиненията си на евреите за бездействието на католическата църква в годините на Холокоста.

 

1994 г.

Фигуристката Тоня Хардинг е лишена от състезателни права заради организиране на покушение срещу съперничката си Нанси Керигън.

1994 г.

Кенет Хюлет открива поредния, 106-и елемент - "сиборгиум".

 

1986 г.

На референдум проведен в Швейцария 75% от населението гласува против влизането на страната в ООН.

1980 г.

Започва Общото събрание на ООН, което продължава до 11 април. По време на събранието е приета Виенската конвенция относно международните договори за продажба на стоки. Тя регламентира сключването на договори за продажба и определя правата и задълженията на продавача и купувача. Конвенцията е ратифицирана с Указ № 264 от 13 март 1990 г.

1978 г.

Терористи от “Червените бригади" отвличат бившия министър-председател на Италия Алдо Моро, който по-късно е открит мъртъв.

Моро е лидер на лявоцентристкото крило на Християндемократическата партия. Той е юрист, професор по углавно право.

В Джорджия (САЩ) неизвестен извършител ранява скандалния американски издател Лари Флинт. Той е улучен с два куршума в стомаха и остава инвалид за цял живот.

 

1968 г.

Американски войници избиват цялото население на с. Сонгми в Южен Виетнам. Убити са 567 човека, в това число жени и деца.

1962 г.

СССР пуска в космоса спътника “Космос – 1".

1960 г.

В Ню Йорк е представен първия автомобил на слънчеви батерии.

1936 г.

В Горковския автозавод е произведен първия съветски лек автомобил “М-1".

Заводът е открит на 1 януари 1932 г. Още същата година е произведен и първият 1,5-тонен камион ГАЗ-АА. В довоенните години са създадени и два модела на леките автомобили ГАЗ-М1.

 

1923 г.

Полицията в Рим забранява освиркването и всички други прояви на недоволство от играта на актьорите в театрите.

1919 г.

В САЩ за първи път е изпробван безжичен телефон за свързване със самолет.

 

1917 г.

Великият княз Михаил Александрович, брат на Николай ІІ, се отказва от престола в полза на Учредителното събрание.

1870 г.

В Москва се състои премиерата на увертюрата “Ромео и Жулиета", на Пьотр Чайковски. Пьотр Илич Чайковски е роден през 1840 г. във Воткинск. Учи право в Петербург, след което следва в консерватория при видния руски композитор и пианист А. Рубинщайн. Първите си творчески опити прави в областта на клавирната пиеса, песента и камерната музика. След завършване на консерваторията се преселва в Москва, където е поканен от директора на новооснованата консерватория Н. Рубинщайн за преподавател. Създава оркестрови, камерни произведения, песни и др. През 1866 г. завършва своята първа симфония “Зимни мечти". Скоро изоставя педагогическата дейност и се отдава на творчество. Завършва оперите “Войвода" и “Ундина". През 70-те години създава много произведения, между които някои от първите си шедьоври - увертюрата-фантазия “Ромео и Жулиета", Първия концерт за пиано и оркестър (1874 г.), операта “Ковачът Вакула", която по-късно преработва като “Черевички", както и първия си балет “Лебедово езеро" (1876 г.). През 1877 г. и 1878 г. се появяват 2 от най-значителните и най-често изпълнявани негови произведения - Симфония №4 и операта “Евгений Онегин". С това започва световната слава на Чайковски. Той прави големи концертни обиколки в целия свят. Произведенията му звучат на концертните подиуми на най-големите музикални центрове. Последните 10 години от живота на композитора са свързани с най-високите постижения в творческата му дейност: Пета и Шеста симфония, оперите “Мазепа", “Дама пика" и “Йоланта", балетите “Спящата красавица", “Лешникотрошачката" и много др. Чайковски умира през 1893 в Санкт Петербург.

1851 г.

Испания и Ватикана сключват конкордат, според който католическата църква получава пълен контрол над образованието и цензурата в Испания.

 

1792 г.

По време на бал с маски в Стокхолм кралят на Швеция Густав ІІІ е смъртоносно ранен. Той става жертва на заговор на шведската аристокрация. Густав ІІІ е роден през 1746 г. Става крал на Швеция през 1771 г. Въвежда либерални реформи в държавата. Открива Музикалната академия, Стокхолмската опера и Кралския балет.

 

1527 г.

Великият могол Бабур покорява Северна Индия, след като разбива индийците в битката при Кхануа в района Агре. Захирудин Мухамад Бабур е владетел на Фергана (държава в Средна Азия). Той е потомък на Тимур. Основава династията на Великите Моголи. Бабур наследява властта над Фергана през 1494 г. Ранният му живот е белязан от борбата за утвърждаване на властта и възвръщане на владението на Самарканд (столицата на Тимур) от узбеките. През 1504 г. Бабур завзема Кабул и създава държава в Афганистан. След провала на последния му опит за възвръщане на Самарканд от 1512 г., Бабур започва набези на юг в Индия. През 1525 г., отговаряйки на покана от губернатора на Пунджаб да свали от власт султана на Делхи, Бабур започва инвазия. Въпреки че армията му е малка, той успява да победи султана при Панипат през 1526 г. и завзема Делхи и Агра. Бабур завзема почти цяла Северна Индия. Автобиографията му, “Бабурнама", е най-значимият му труд. Бабур е наследен от сина си Хумаюн.

1521 г.

По време на първото околосветско пътешествие португалският мореплавател Фернандо Магелан достига бреговете на Филипините. Карл V дава на Магелан средства, за да потърси през Южна Америка път към бреговете на Азия. Магелан потегля от Испания през 1519 г. с 5 кораба. Минава край бреговете на Южна Америка и навлиза в Тихия океан през протока, който е наречен на негово име. След като пресича Тихия океан стига до Филипинските острови. Там покръства местния владетел и го прави васал на Испания. Магелан загива в сражение с филипинско племе. Неговият помощник Себастиан дел Кано връща остатъците от Магелановата експедиция в Испания. Извършено е първото околосветско пътешествие, продължило 3 години и 14 дни. По този начин е установено единството на световния океан, както и кълбовидната форма на Земята.

<b>На тази дата са родени:</b>

1953 г.

Родена е Изабел Юпер – френска актриса. Завършва Парижката консерватория. В киното е от 1971 г., дебютира с “Фаустин и прекрасното лято". Филмографията й включва “Валсиращите" (1974 г.), “Розовата пъпка" (1975 г.), “Дюпон" (1975 г.), “Съдията и убиецът" (1976 г.), “Доктор Франсоаз Гаян" (1976 г.), “Изтърваните деца" (1977 г.), “Плетачката на дантели" (1977 г.), “Виолет Нозиер" (1978 г.), “Сестрите Бронте" (1979 г.), “Лулу" (1979 г.), “Крилете на гълъба" (1980 г.), “Наследството" (1980 г.), “Истинската история на дамата с камелиите" (1980 г.), “Да се спасява, който може" (1980 г.), “Чистка" (1981 г.), “Дълбоки води" (1981 г.), “Вратите на рая" (1981 г.), “Форел" (1982 г.), “Страст" (1982 г.), “Историята на Пиера" (1983 г.), “Подписано Шарлот" (тв, 1986 г.), “Кактус" (1987 г.), “Бесове" (1987 г.), “Историята на една жена" (1988 г.), “Мадам Бовари" (1991 г.), “След любовта" (1992 г.), “Наводнение" (1994 г.), “Церемонията" (1995 г.; награда за най-добра женска роля от Венеция), “Брак по сметка" (1996 г.), “Училище за страсти" (1998 г.), “Прислужникът" (2000 г.), “Пианистката" (2001 г.), “8 жени" (2002 г.), “Двама" (2002 г.), “Обещаният живот" (2002 г.), “Вълчи времена" (2003 г.).

1940 г.

Роден е Бернардо Бертолучи – италиански режисьор и сценарист. Негови филми са "Преди революцията" (1964 г.), "Конформистът" (1969 г.), "Стратегията на паяка" (1970 г.), "Последно танго в Париж" (1972 г.), "ХХ век" (1976 г.), "Луната" (1979 г.), "Трагедията на смешния човек" (1981 г.), "Последният император" (1987 г.), "Чай в пустинята" (1990 г.), "Малкият Буда" (1993 г.), "Открадната красота" (1996 г.).

1920 г.

Роден е Михаил Швейцер - руски режисьор. През 1944 г. завършва ВГИК. Дебютира в игралното кино с “Пътят към славата" (1949 г.). След това се снима в “Ножът" (1954 г.), “Чужда кръв" (1956 г.), “Стегнат възел" (1957 г.), “Мичманът Панин" (1960 г.), “Възкресение" (1962 г.), “Време, напред!" (1966 г.), “Златният телец" (1968 г.), “Въртележка" (1970 г.), “Бягството на мистър Маккинли" (1975 г.), “Смешни хора" (1978 г.), “Малки трагедии" (тв, 1980 г.), “Мъртви души" (тв, 1984 г.), “Кройцерова соната" (1987 г.), “Маяковски" (1990 г.).

Роден е Джон Адисън - британски филмов композитор. Автор е на музиката за филмите: "Човекът помежду ни" (1953 г.), "Комедиантът" (1960 г.), "Самотният бегач на дълги разстояния" (1962 г.), "Том Джоунс" (1963 г.), "Обичаният" (1964 г.), "Атаката на леката бригада" (1968 г.) и др.

Роден е Тонино Гуера - италиански сценарист, поет и прозаик. В киното работи от 1953 г. Сътрудничи при написването на сценариите на най-големите италиански и френски режисьори. Подпомага и Тарковски при снимането на "Носталгия" (1983 г.). Сценарист е на филмите: "Хора и

вълци" (1956 г.), "Приключението" (1960 г.), "Нощта" (1960 г.), "Затъмнението" (1962 г.), "Червената пустиня" (1964 г.), "Брак по италиански" (1964 г.) "Фотоувеличение" (1966 г.), "Имало едно време" (1967 г.), "Слънчогледи" (1969 г.), "Хора против" (1970 г.), "Забриски пойнт" (1970 г.), "Делото “Матей" (1972 г.), "Амаркорд" (1974 г.), "Лъки Лучано" (1974 г.), "Височайшите трупове" (1976 г.), "Дивите легла" (1978 г.), "Пеперуда на рамото" (1978 г.), "Христос се спря в Еболи" (1979 г.), "Тайната на Обервалд" (1980 г.), "Тримата братя" (1981 г.), "Идентификацията на една жена" (1982 г.), "И корабът пътува" (1983 г.), "Хаос" (1983 г.), "Кармен" (1984 г.), "Пътуване до Китира" (1984 г.), "Джинджър и Фред" (1985 г.), "Пчеларят" (1986 г.), "Хроника на една предизвестена смърт" (1987 г.), "Пейзаж в мъглата" (1987 г.), "Да забравиш Палермо" (1990 г.), "Щъркел на един крак" (1990 г.), "Всички са добре" (1990 г.), "Събота, неделя, понеделник" (проект), "Отвъд облаците" (1995 г.- сценарий). Сценарист и режисьор е на "Моменти на любовта" (1989 г.).

1884 г.

Роден е Александър Романович Беляев - руски писател, преводач и публицист. Той е един от основоположниците на руската научнофантастична литература. Автор е на "Главата на професор Доуел" (1925 г., нова редакция 1937 г.), "Островът на загиналите кораби" (1926-1927 г.), "Над бездната" (1928 г.), "Човекът амфибия" (1928 г.), "Борба в ефира" (1928 г.), "Скок в нищото" (1933 г.), "Въздушният кораб" (1934-1935 г.), "Звезда КЕЦ" (1936 г.), "Небесен гост" (1937-1938 г.), "Лаборатория W" (1938 г.), "Под небето на Арктика" (1938 г.), "Ариел" (1941 г.), "Когато светлината угасне" (публикувано 1960 г.) и др. Беляев е автор на статии и преводи.

 

1868 г.

Роден е Максим Горки (псевдоним на Алексей Михайлович Пешков) - руски писател. Започва да пише през 1892 г. и бързо става известен. През 1910 г. участва в революционните движения, а през 1917 г. се присъединява към болшевиките. Автор е на разкази, романи ("Тома Гордеев", "Майка") и пиеси ("На дъното", "Еснафи", "Дачници" и др.). Повечето от произведенията на Горки са преведени на български език.

1751 г.

Роден е Джеймс Медисън - американски политик. Той е четвърти президент на САЩ (1807-1817 г.), от партията на републиканците. Медисън завършва колежа в Ню Джърси, днешния Принстънски университет. Участва във Войната за независимост на Северна Америка, довела до създаването на САЩ. Той е един от авторите на проекта за Конституцията на САЩ. Заедно с Т. Джеферсън основава Републиканската партия. В периода 1801-1809 г. е държавен секретар. По време на президентския му мандат избухва войната с Англия (1812-1815 г.).

1665 г.

Роден е Джузепе Мария Креспи - италиански живописец. Автор е на пасторални, митологични, религиозни и жанрови картини. Известна е серията “Седемте тайнства", 1708-1712 г. Използва светлинни ефекти и богата на оттенъци землиста гама, които придават на битовите мотиви романтична емоционалност.

1581 г.

Роден е Питър Корнелис Хофт - холандски писател. От 1598 г. до 1601 г. учи във Франция и Италия. През 1606-1607 г. следва правни науки в Лайденския университет. От 1609 г. Хофт е бургмистър в Майден. Оглавява т. нар. Майденски кръжок, изиграл важна роля в развитието на хуманистичната мисъл. Особено влияние върху неговия светоглед оказват античността и Италианският ренесанс. Автор е на пиесите “Ахил и Поликсена", “Тезей и Ариадна" (1614 г.). Автор е на трагедиите със сюжети от националната история - “Герард ван Велзен" (1613 г.) и “Бато, или Произход на холандците" (1626 г.). Неговият пасторал “Гранида" (1615 г.) е образец в този жанр. Като поет Хофт усъвършенства формата на сонета (сборника “Емблеми на любовта", 1611 г.). В последното десетилетие от живота си той пише историческа проза и превежда съчиненията на Тацит. Произведението му “Нидерландски истории" (кн. 1-20, 1642 г. ) обхваща историята на холандската провинция от 1555 г. до 1587 г.

<b>На тази дата умират:</b>

1948 г.

Умира Алфред Франсоа Лакроа - френски минералог, член на Френската АН. През 1887 г. завършва Фармацевтичния институт в Париж. От 1893 г. е професор в Националния музей за естествена история, където работи до края на живота си. От 1914 г. е несменяем секретар на Френската академия на науките. Автор е на трудове по теоретична и регионална минералогия и по вулканология. През 1902 г. Лакроа описва изригването на вулкана Мон Пеле на остров Мартиника. През 1930 г. му е присъден медала "Пенроуз" на Американското геологическо дружество. В негова чест е наречен минерала лакруит (Na4Ca2Al3 [PO4] (OH,F)8.

1937 г.

Умира Сър Джоузеф Остин Чембърлейн - английски общественик, политик и държавник. Той завършва елитарно училище в Ръгби и Кеймбриджкия университет. От 1892 г. е член на Парламента. От 1902 г. до 1929 г. заема поста министър в много министерства. Води борба за утвърждаване ръководната роля на Великобритания в Европа. Стреми се към икономическо и политическо укрепване на Германия, за да балансира положението в Европа против Франция и да служи като бариера срещу Съветска Русия. Значителен успех за тази политика е

сключването на Локарнските договори (1925 г.). В последните години от живота си в Парламента той изказва тревога от агресивните стремежи на Германия. Носител е на Нобелова награда за мир през 1925 г.

1935 г.

Умира Джон Джеймс Рикард Маклауд - английски физиолог, шотландец по произход. Учи в университетите в Абърдийн и Лайпциг. От 1918 г. живее в Канада. Изучава диабета. През 1922 г., заедно с Ф. Бантингъм и други, Маклауд открива инсулина. Той е лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина за 1923 г. (съвместно с Ф. Бантингъм).

1925 г.

Умира Август фон Васерман - германски микробиолог. През 1906 г., заедно с А. Найсер и К. Брук, предлага серологичен метод за установяване на сифилиса в човешкия организъм.

1919 г.

Умира Яков Михайлович Свердлов (истинска фамилия Янкел) - руски политик, член на РСДРП от 1901 г. Участва в революцията (1905-1907 г.) в Урал. През 1906 г. е арестуван и осъден (1907 г.) на 2 години затвор. След излизане от затвора продължава да работи като професионален функционер на болшевишката партия. Няколко пъти е арестуван и заточаван. След Февруарска революция се завръща в Петроград и се включва в дейността на болшевишката партия, член и секретар на нейния ЦК. Председател е на ВЦИК (1917 г.). Секретар на ЦК на РСДРП (б), председател на комисията по създаване на първата съветската конституция. Като председател на ВЦИК Открива законно избраното в демократичните избори Учредително събрание (6 януари 1918 г.) и след като то отказва да признае законността на болшевишкото правителство, заповядва то да бъде разпуснато, а депутатите му са изгонени от Петроград. През юли 1918 г. нарежда да бъдат ликвидирани императорът и всички членове на фамилията Романови, останали в Русия след Октомврийската революция.

1880 г.

По подозрение в революционна агитация е арестуван украинският поет Иван Франко. Иван Франко е роден на 27 август 1856 г. Завършва гимназията в Дрогобич. През 1875 г. постъпва във Философския факултет при Лвовския университет. От 1878 г. заедно с М. Павлик издава сп. “Громадски приятел" (нееднократно спирано от властта). През 1890 г. след излизането си от затвора, заедно с Павлик и О. Терлецки основава Руско-украинската радикална партия, която защитава интересите на украинските селяни и занаятчии. През 1894-1897 г. издава сп. “Живот и слово". През 1893 г. защитава докторска дисертация във Виенския университет. Става доцент в катедрата по украинска литература и етнография в Лвовския университет и почетен д-р на Харковския университет (1906 г.). Превежда от руски, полски, немски,

английски, чешки, френски език. Занимава се с научна дейност. Има трудове в областта на етнографията, историята, икономиката, фолклористиката и литературознанието. Автор е на сборника със стихове “От върховете и низините" (1887 г.), сборника със стихове и поеми - “Увяхнали листа" (1896 г.), “От печалните дни" (1900 г.), “Sempertiro" (1906 г.); социално-философските поеми “Смъртта на Каин" (1889 г.), “Иван Вишенски" (1900 г.), “Мойсей" (1905 г.) и др. Франко полага основата на нов етап в развитието на украинската литература. В неговите очерци, разкази, повести и романи е изобразен животът на различни съсловия. Автор е на повестите: “Boa constrictor" (1878 г.), “Борислав се смее" (1881-1882 г.), “Захар Беркут" (1883 г.); романите “Лел и Полел" (1887 г.), “Кръстопътища" (1900 г.); драмата “Откраднатото щастие" (1891 г.) и др. В литературната критика и естетика е последовател и продължител на идеите на руските революционни демократи. Неговото име носят Лвовският университет и Киевският държавен театър.

1865 г.

Умира Никола Пиколо (Никола Савов Хаджиилиев) - просветен деец и лекар. Първоначално той учи в родния си град, след което продължава образованието си в гръцко училище в Букурещ. Негов учител е К. Вардалах. Известно време учителства в Букурещ и на о. Хиос, после се установява в Одеса, където се занимава с театрална дейност. Участва в гръцкото националноосвободително движение. За целта пътува до Лондон, за да спечели английското обществено мнение за гръцката кауза. През 1829 г. Пиколо завършва медицина в Пиза и работи като лекар в Париж. През 1830 г. се премества в Букурещ и в продължение на едно десетилетие е лекар при ген. П. Д. Кисельов. В следващите години, без да се отказва от лекарската си професия, той започва усилено да се занимава с научна дейност. Интересите му са насочени в областта на старогръцката литература. Пише и стихове, превежда от гръцки и други езици. Пиколо подготвя за издаване древногръцки съчинения: "Допълнение към гръцката антология", "История на животните" от Аристотел, "Дафнис и Хлоя" от Лонг, превежда и "Реч за метода" от Р. Декарт и др. Той подпомага с материални средства образователното дело в Търново.

<b>За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:</b>

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.