На тази дата в далечната 763 пр. Хр. в столицата на Асирия Ниневия за първи път в историята е описано слънчево затъмнение. На този ден през 1215 г. е подписана Магна харта. Великата харта на свободите (Магна харта) е акт, подписан от английския крал Джон Безземни, с който се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните и гражданите от действията на представителите на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт.

През 1389 г. се състои битката на Косово поле, в която загиват султан Мурад І и сръбският крал Лазар Хребелянович - най-известното сражение между балканските християни и мюсюлманите османци преди завладяването на Константинопол. През 1520 г. папа Лъв Десети отлъчва Мартин Лутер, осъждайки 41 от тезите му като ерес. На този ден през 1826 г. в Цариград избухва бунт на еничарите, които са недоволни от провъзгласената военна реформа в османската армия. През 1836 г. Арканзас става 25-я щат на САЩ.

28 хиляди души загиват в резултат на цунами в Япония на 15 юни 1876 г.

През 1954 г. е учредена УЕФА. Съюзът на европейските футболни асоциации е учреден по време на Световното първенство в Швейцария по инициатива на Анри Делоне (Франция), Жоне Крайхай (Белгия) и д-р Оторино Бараси (Италия). Първоначално включва 30 европейски държави. На този ден през 2006 г. сръбското правителство взима решение за признаването на независимостта на Черна гора.

На 15 юни са родени: композиторът Едвард Хагеруп Григ, актьорът и режисьор Алберто Сорди, певецът Джони Холидей…

На 15 юни умират: Джеймс Нокс Полк - 11-и президент на САЩ, поетът Михай Еминеску…

2018 г.

Американският президент Доналд Тръмп обявява налагането на 25% мита на китайски стоки за около 50 милиарда долара, заявявайки, че "положението при търговията с Китай е много нечестно".

2017 г.

Терористична атака, включваща взрив и стрелба, в шиитска джамия в Кабул, Афганистан, убива няколко души.

2017 г.

Експлозия в детска градина в провинция Дзянсу, Китай, убива седем души и ранява 66.

2017 г.

Сръбският президент Александър Вучич номинира Ана Бърнабич за следващия министър-председател на Сърбия. Ако бъде потвърдено от Народното събрание, Бърнабич ще стане първата жена министър-председател на Сърбия.

2016 г.

НАТО одобри всеобхватен пакет за подкрепа на Украйна. Пакетът включва съветници за украинските въоръжени сили, лечение на ранени войници, реформа на украинския отбранителен сектор.

2015 г.

Европейската авиационна компания Airbus сключва договор с консорциума OneWeb за изграждане на комуникационна система от 900 сателита около Земята.

2014 г.

Андрей Киска встъпва официално на длъжността президент на Словакия.

2013 г.

Египет и Сирия скъсват дипломатически отношения.

2012 г.

Русия изпраща войски в Сирия за охрана на военни обекти.

2011 г.

Президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев предложи Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) да въведе своя резервна валута.

2006 г.

Сръбското правителство взима решение за признаването на независимостта на Черна гора. На заседанието е решено черногорските граждани, които пребивават на територията на Сърбия, да могат да получат и сръбско гражданство. Черногорските граждани, които учат в Сърбия, ще имат еднакви права с гражданите на Република Сърбия, решава още сръбското правителство.

1994 г.

Израел и Ватикана установяват дипломатически отношения.

1988 г.

Пакистанският президент Зиа-ул-Хак обявява шериата за върховен закон в Пакистан.

1977 г.

По-малко от две години след смъртта на Франциско Франко в Испания са проведени първите от 41 години към този момент демократични избори.

Франциско Франко е испански генералисимус. Роден е на 4 декември 1892 г. в Елферол. В периода 1939-1975 г. налага диктаторски стил на управление на Испания. Завършва пехотна академия, участва в колониалните войни на Испания в Африка, командир е на Чуждестранния легион (1921 г.). През 1934 г. е началник на главния щаб на сухопътните войски командир на испанския корпус в Африка (Мароко). Организира и ръководи въоръженото въстание на испанските демократичните сили срещу комунистическата диктатура, в резултат на което избухва Испанската гражданска война (1936 г.-1939 г.). След победата на патриотичните сили управлява чрез диктатура, провъзгласен е за пожизнен държавен глава (“каудилио") на Испания. Създава тоталитарна система в Испания. Става вожд на Испанската фаланга (организация на националистическите сили), председател е на министерски съвет до 1973 г. и върховен главнокомандващ на държавата. Прокарва закон за наследството на престола през 1947 г., съгласно който Испания “в съответствие с традицията" е провъзгласена за кралство. На 22 юли 1969 г. за бъдещ крал на Испания е обявен Хуан Карлос Бурбон. След ликвидиране на последствията от комунистическото управление, постепенно се оттегля от властта. Умира на 20 ноември 1975 г. в Мадрид.

1954 г.

Учреден е УЕФА. Съюзът на европейските футболни асоциации е учреден по време на Световното първенство в Швейцария по инициатива на Анри Делоне (Франция), Жоне Крайхай (Белгия) и д-р Оторино Бараси (Италия). Първоначално включва 30 европейски държави: Австрия, Албания, Англия, Белгия, България, ГДР, Гърция, Дания, Ейре, Исландия, Испания, Италия, Люксембург, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Северна Ирландия, СССР, Унгария, Уелс, Финландия, Франция, ФРГ, Холандия, ЧССР, Швеция, Швейцария, Шотландия, Югославия. По-късно към тях се присъединяват и Турция (1955 г.), Малта (1960 г.), Кипър (1964 г.) и Лихтенщайн (1976 г.). До 1992 г. общият брой е 34. След политически промени, довели до обединяването на Германия и разпадането на СССР, ЧССР и Югославия, броят на приетите в УЕФА страни нараства на 48. УЕФА организира европейски първенства за мъже, жени, юноши, както и европейски клубни турнири (КЕШ, КНК, Купа на УЕФА) и Суперкупа на Европа.

1907 г.

В Хага започва втората световна мирна конференция, в която вземат участие 44 страни.

1876 г.

В Япония в резултат на цунами загиват около 28 хиляди души.

Цунами е природно явление, представляващо поредица вълни, възникващи при масивно разместване на водите на езеро или море. Земетресения, земни свличания, вулканични изригвания или удари на космически тела, като метеорити, могат да предизвикат цунами, довеждащи до тежки разрушения по крайбрежието на водния басейн. Вълните започват да нарастват на височина, когато наближат брега.

1836 г.

Арканзас става 25-ят щат на САЩ.

1826 г.

В турската столица Цариград избухва бунт на еничарите, които са недоволни от провъзгласената военна реформа в османската армия. Около 20 000 метежници се събират на Ат мегдан и настояват султанът да отмени решението от 29 май 1826 г. От името на Махмуд ІІ великият везир отхвърля исканията на еничарите и им предлага да се приберат в казармите си. След техния отказ верните на султана войски блокират площада и избиват всички бунтовници.

На 29 май 1826 г. Султан Махмуд II свиква разширен съвет, който взима решение да се създаде редовна турска армия. Този акт създава реална възможност за премахване на еничарския корпус, чийто войници са най-консервативният елемент в политическия живот на Османската империя. Военната реформа според Махмуд ІІ трябва да подготви почвата за цялостното модернизиране на империята. Султанът заема престола с помощта на русенския аянин Мустафа паша Байрактар след свалянето на Мустафа IV и убийството на султан Селим III. През 1808 г. еничарите вдигат бунт, целящ възстановяването на султан Мустафа IV. Махмуд ІІ убива брат си Мустафа IV и остава единствен потомък на Османовата династия. На 5 януари 1807 г. султанът официално обявява война на Русия, но резултатите от конфликта не са положителни. Предприетият от Наполеон I поход срещу Москва през 1812 г. дава възможност на султана да подпише с Русия т. нар. Букурещки мирен договор от 16 май 1812 г., според клаузите на който за граница между двете държави е приета р. Прут до сливането й с р. Дунав. Русия получава Бесарабия, а Османската империя - Влахия и Молдова. Азиатската граница между империите не се променя. Управлението на Махмуд ІІ не е белязано със знака на спокойствието. През 1815 г. започва Второто сръбско въстание, през 1821-1829 г. в ход е гръцкото национално-освободително въстание, което приключва със създаването на независима гръцка държава. Империята воюва и срещу Али паша Янински (1820-1822 г.), а през 1831-1833 г. се развива турско египетски конфликт, провокиран от амбициозния египетски васал Мехмед Али паша. Конфликтът е приключен с помощта на Великите сили и с големи териториални загуби за империята. Освен с външнополитическа активност управлението на Махмуд ІІ е свързано и радикални вътрешни реформи. По негова заповед освен, че е ликвидиран еничарският корпус са реформирани и централната и провинциалната администрация, премахнати са старите административно-териториални единици и са създадени нови. Създаден е Министерски съвет начело с башвекил, на мястото на великия везир. Махмуд ІІ е първият османски владетел, демонстрирал различно отношение към немюсюлманското население на империята - издига идеята за равнопоставеност на всички поданици. Не са малко и промените в обществения, културно-просветния и религиозен живот на Османската империя.

1520 г.

Папа Лъв Десети отлъчва Мартин Лутер, осъждайки 41 от тезите му като ерес.

Мартин Лутер е немски философ, теолог, родоначалник на Реформацията в Германия, основател на протестантизма (лутеранството). Роден е на 10 ноември

1483 г. , Айслебен, Саксония. От 1512 г. е професор по философия и теология във Витенбергския университет. Повлиян от хуманистите и от чешкия реформатор Ян Хус, решава, че е необходима реформа в Католическата църква. На 31 октомври 1517 г. излага във Витенберг своите 95 тезиса срещу злоупотребите и търговията с папски индулгенции. Провъзгласява идеята за спасение на хората с помощта на вярата, като отхвърля посредничеството на Църквата и духовенството между хората и Бога. Обявява за най-висш религиозен авторитет Светото писание. На 10 декември 1520 г. публично изгаря папската була, с която е обявено отлъчването му от Църквата. На Вормския райхстаг (1521 г.) категорично отказва да се отрече от учението си. Последните години от живота си посвещава на пасторска дейност. Преводът на Библията и литературните трудове на Мартин Лутер имат голямо значение за развитието на литературния немски език и немската литература. Автор е на "Послание до германското дворянство", на памфлета "За Вавилонския плен на Църквата", на трактата "За свободата на християните", "Срещу булата на Антихриста" и др. Умира на 18 февруари 1546 г. в Айслебен, Саксония.

1389 г.

В битката на Косово поле загиват султан Мурад І и сръбският крал Лазар Хребелянович. Това е най-известното сражение между балканските християни и мюсюлманите османци преди завладяването на Константинопол. Митовете, породени от смъртта на двама владетели на бойното поле, покриват с множество неизвестни хода на военните действия. Османски извор съобщава, че в бойните редици на християните има и българи, но те вероятно не са изпратени от владетелите на трите български държави, а са самоорганизирани военни отряди на локални военачалници. След смъртта на Мурад І синът му Баязид І (1389 г.–1402 г.) веднага убива брат си и напуска полесражението. Той се отправя към Одрин, за да си осигури безпроблемно владетелския трон. Пътят от Косово до Одрин преминава с такава скорост, че получава прозвището “Светкавицата". Новият султан решава, че разполага с достатъчно потенциал, за да завладее целия Балкански полуостров, и поема курс на твърда агресивна политика.

1215 г.

Подписана е Магна харта.

Великата харта на свободите (Магна харта) е акт, подписан от английския крал Джон Безземни. С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните и гражданите от действията на представителите на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт. Първоначално Великата харта била написана на латински език без подразделения на статии. Тя била нееднократно преиздавана (1216 г., 1217 г., 1225 г.). Подписването на Магна харта става в резултат на поражението на краля в борбата с въстанието на бароните, които били недоволни от нарастването на кралската власт. Във въстанието участвали и други слоеве на обществото:рицари и граждани, възпротивили се главно на увеличението на налозите и неудачната вътрешна политика, водена от краля.

По своята същност хартата представлява договор на краля с опозицията (основно църковно-баронската) и гарантира съблюдаване на определени права и привилегии на свободните съсловия: църквата, бароните и търговците. Великата харта е анулирана от Джон Безземни още в годината, в която била подписана, а в последствие е потвърдена от кралете Хенри III, Едуард I и Едуард II.

На тази дата са родени:

1943 г.

Роден е Джони Холидей - френски певец, китарист, автор на текстове и киноактьор. Записва първата си песен на 14 март 1960 г. - “Да те обичам лудо", през април същата година се появява по телевизията, а през септември дебютира в “Алхамбра". В 40-годишната си кариера прави около 400 турнета и има 18 платинени албума. На 12 април 1965 г. в Локонвил се жени за Силви Вартан – френска певица. Двамата имат син – роден през 1966г. – Дейвид Холидей. Джони Холидей и Силви Вартан са “Златната двойка" на Франция и идоли на поколението си. Развеждат се на 4 ноември 1980 г. Година по – късно се жени за модел на име Бабет Етиен – на 1 декември 1981 в Лос Анджелис. Бракът им трае 2 месеца и 2 дена. Любовната му авантюра с френската актриса Натали Бай започва през 1982 г., след срещата им в телевизионно шоу. Натали ражда дъщеря им Лаура в края на 1983 г. Разделят се през 1986 г. Сключва брак с Аделин Блонди през 1990 г. Разводът им е през 1992 г. През 1996 г. се жени за Летисия Боду, а през 2004 г. Декември месец 2005 г. излиза неговият 33 сингъл, който оглавява класациите във Франция - "Mon Plus Beau Noel". Участва в редица филми, между които “Детектив" (режисьор Ж. Л. Годар), “Семеен съвет" (режисьор К. Гаврас), “Търсете идола" (заедно със С. Вартан, Ш. Азнавур и др.). Албуми: Ma vérité (2005 г.) ,À La Vie, À La Mort (2003 г.) ,100% Johnny - Concert a la Tour Eiffel (2000 г.) ,Sang pour Sang (1999 г.) ,Ce Que Je Sais (1998 г.) ,Allume le Feu - Stade de France 98 (1998 г.) ,Lorada Tour (1996 г.) ,Destination Vegas (1996 г.) ,Lorada (1995 г.) ,Rough Town (1995 г.) ,31 Compilation Albums in 1993 , Parc des Princes (1993 г.) ,Bercy (1992 г.) ,Ça Ne Change Pas Un Homme (1991 г.) ,Dans La Chaleur De Bercy (1990 г.) ,Gang (1986 г.) ,Rock and Roll Attitude (1985 г.) , Johnny Hallyday Au Zenith (1984 г.) ,Live À Pantin (1982 г.) ,Palais Des Sports (1982 г.) .

1919 г.

Роден е Алберто Сорди – италиански актьор и режисьор. Роден в Рим. В италианската столица се развиват действията в някои от най-известните му филми. Започва кариерата си в киното на 19 години с озвучаване на италианските версии на филмите на Лаурел и Харди. През 1952 г. се снима в “Белият шейх" на Фредерико Фелини, а година по-късно - в “Мамини синчета" на същия режисьор.

Сред класиката са филмите с участието на Сорди “Един американец в Рим", “Труден живот", “Две нощи с Клеопатра", “Прелъстителят".

Сорди е участвал в над 160 филма. Освен с Фелини работи с режисьори като Луиджи Коменчини, Виторио де Сика, Дино Ризи. Умира на 25 февруари 2003 г. в родния Рим.

1916 г.

Роден е Хърбърт Александър Саймън - американски социолог теоретик. Завършва образованието си в университета в Чикаго. Преподава в Техническия институт в Илинойс между 1942 г. и 1949 г., а след 1949 г. - в Технологическия институт Карнеги. От 1949 г. до 1955 г. чете лекции като професор по администрация и психология в Университета Карнеги-Мелън, а след това е ръководител на катедра по компютърни науки и психология. Широките познания на Саймън в областта на психологията, компютърната наука и икономиката му дават възможност да направи задълбочени проучвания върху поведението на администрацията и процеса на вземане на решения в корпорациите. Забележителен принос за развитието на икономическата наука е концепцията му за обвързаната рационалност. Получава Нобелова награда за икономика (1978 г.).

1915 г.

Роден е Томас Хекъл Уилър - американски лекар, вирусолог, член е на Американската академия за изкуство и наука, на Националната академия на науките на САЩ (1964 г.). Завършва Мичиганския университет (1936 г.), доктор на науките от 1940 г. Работи в Бостън в Харвардското медицинско училище (1936-1939 г.), в детска болница (1940-1941 г., 1945-1946 г.), в педиатричен център (от 1947 г.), в Хавардското училище за здравеопазване, където е преподавател (от 1954 г.). Основните му трудове са по паразитология, бактериология, култивиране на вируси на цитометалии, херпес, полиомиелит и др. Съвместно с Дж. Андерсън и Ф. Робинс установява, че вирусът на полиомиелита не е невротропен. Лауреат е на Нобелова награда за физиология и медицина (1954 г., заедно с Дж. Андерсън и Ф. Робинс).

1843 г.

Роден е Едвард Хагеруп Григ - норвежки композитор, пианист, диригент и общественик. Той е един от най-видните представители на норвежката композиторска школа. В периода 1863-1866 г. живее в Копенхаген. Основател е на Музикална академия (заедно с Ю. Свенсон) и Музикално дружество. През 70-те години на ХIХ в., заедно с жена си, камерната певица Н. Хаген, прави няколко концертни турнета в Западна Европа. Автор е на произведения за хор, на обработки на норвежки песни и танци за пиано. Автор е на музиката към "Пер Гинт", "Лирически късове", "Норвежки танци" и пр., както и на множество песни в народен дух. Най-известни са: "Смъртта на Аза", "Танцът на Анитра" и др.Умира на 4 септември 1907 г. Берген

1798 г.

Роден е княз Александър Михайлович Горчаков - руски държавник, дипломат. Произхожда от едно от най-старите руски семейства (Рюриковия род). Завършва Царскоселския лицей заедно с А. С. Пушкин през 1817 г. Започва дипломатическата си служба през 1817 г. и съпровожда министъра на външните работи К. В. Неселроде на конгресите на Свещения съюз. Заема различни дипломатически постове в Лондон, Рим, Берлин, Виена. В продължение на 26 години ръководи външната политика на Руската империя. От 1856 г. е министър на външните работи. Една от основните му цели докато заема този пост е насочена към премахване на ограниченията, наложени на Русия от Парижкия мирен договор. Разгромът на Франция от Прусия във войната (1870 г.-1871 г.) позволява Горчаков да обяви отказването на Русия от Парижкия договор, ограничаващ руския суверенитет в Черно море, и това да бъде признато от другите държави. Успява да попречи на Германия да разгроми за втори път Франция (1875 г.) и да осигури дипломатическата подготовка на бъдещата война между Русия и Турция. След успешния за Русия Санстефански мирен договор Горчаков не успява да неутрализира докрай протестите на Австро-Унгария и Великобритания. Представлява Русия на Берлинския конгрес (1878 г.). На конгреса Русия успява да защити интересите си и да прокара докрай политиката си за сметка на България и поробените българи, останали в Османската империя. Напуска правителството по здравословни причини през 1879 г. Умира на 11 март 1883 г. в Баден Баден. Погребан е в Петербург.

На тази дата умират:

1889 г.

Умира Михай Еминеску - румънски поет-класик. Той е роден на 15 януари 1850 г. в Ботошани. Представител е на румънския романтизъм. Работи като суфльор в пътуващ театър, библиотекар, училищен инспектор, редактор. Слуша лекции във Виенския и Берлинския университет (1869 г.-1874 г.). Публикува разкази в сп. "Литературни беседи". Сред по–известните му произведения са: "Животът" (1879 г.), "Император и пролетарий" (1879 г.), "Луцифер" (1883 г.), сатиричния цикъл "Послания" (1881 г.-1890 г.), "Хиперион" (1890 г.).

1849 г.

Умира Джеймс Нокс Полк - американски политик, 11-и президент на САЩ (1845-1849 г.). Роден е на 2 ноември 1795 г. в Мекленбърг Каунти. Завършва право в Университета в Северна Каролина (1818 г.). Седем последователни мандата е в Долната камара на Сената (от 1825 г.). От 1839 г. е губернатор на щата Тенеси. През 1844 г. е номиниран от Демократическата партия за вицепрезидент, но след възникналите в партията конфликти около кандидатурите за президент на Мартин Ван Бюрен и Джон Калхун, партийният конгрес го избира като компромисен кандидат. По време на президентския му мандат САЩ водят война срещу Мексико (1848 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";