На тази дата през 1863 г. излиза Брой 1 на първият български сатиричен вестник "Гайда", редактор на който е П. Р. Славейков. Вестникът се издава в Истанбул в периода 1863 – 1867 г. Последният му брой излиза на 15 април 1867 г. Спрян е от турската цензура за периода 24 април 1865 г. - 1 януари 1866 г. След подновяването излиза като филологическо списание. Първото стихотворение на Христо Ботев, "Майце си", е отпечатано в този вестник.

На 15 юни 1876 г. е обесен войводата на Габровската чета - Цанко Христов Дюстабанов. След избухването на Априлското въстание в Соколския манастир край Габрово на 13 май се събират 219 души, които сформират чета. Два дни по-късно четниците, предвождани от Дюстабанов пристигат в с. Батошево, Севлиевско. Там те вдигат местното население и бунтът бързо обхваща околните села Кръвеник и Ново село. На 23 май 1876 г., укрилите се в района на връх Марагидик (днес Русалка) въстаниците начело с Дюстабанов, Фильо Радев, Георги Бочаров и Дончо Фесчиев водят тежко сражение с турските потери. По време на сражението Дюстабанов е ранен тежко. Пет дни по-късно, след предателство на кмета на едно от селата, Цанко Дюстабанов е заловен и осъден на смърт. Обесен е в Търново (дн. Велико Търново).

На 15 юни са родени: писателят Антон Страшимиров, поетът и преводач Александър Муратов …

На 15 юни умират: ученият Джон Атанасов, деецът на българското националноосвободително движение Тома Георгиев.

2018 г.

Президентът Румен Радев присъжда орден "Стара планина“ – първа степен на г-н Роналд Лаудер, президент на Световния еврейски конгрес, "за изключително големи заслуги за развитието и укрепването на приятелските отношения и сътрудничеството между световната еврейска общност, представлявана от Световния еврейски конгрес, и държавните институции, еврейската общност и гражданското общество в Република България, както и за значителен принос за развитието на образованието у нас“.

2006 г.

На тържествена церемония е закрито съвместното българо-американско авиационно учение "Стражеви лъв 2006". На церемонията присъстват министърът на отбраната Веселин Близнаков, началникът на Генералния щаб на Българската армия ген. Златан Стойков, посланикът на САЩ в България Джон Байърли и други.

В учението участват летателни екипажи, авиационна техника и осигуряващ състав от авиобазите "Безмер" и "Граф Игнатиево" и от 173-то изтребително авиокрило на Националната гвардия на щата Орегон от ВВС на САЩ в Европа. В учението са използвани самолети МиГ-21, МиГ-29, Су-25 К и F-15.

2005 г.

Президентът на Р България връчва Орден "Стара планина“ първа степен на Бела Коложи извънреден и пълномощен посланик на Република Унгария "за изключително големия му принос за развитието и активизирането на българо-унгарските отношения и по повод окончателното му отпътуване от страната

2000 г.

За главен преговарящ на България с Европейския съюз е назначен Владимир Кисьов, заместник-министър на външните работи.

Владимир Янаниев Кисьов е роден на 30 септември 1947 г. Завършва Немска езикова гимназия в София. Завършва специалност "Електроинженерство и радиотехника" във ВМЕИ - София. Работи като конструктор в Институт по съобщителна промишленост 1971-1974 г. От 1976 г. до 1992 г. изпълнява длъжността ръководител секция, научен сътрудник в Институт по радиоелектроника и технологии, а от 1976 г. до 1992 г. е началник отдел. Като главен експерт работи в отдел "Международна интеграция" в Министерство на промишлеността 1992-1993 г. В периода 1993-1994 г. е началник отдел "Международна интеграция". В следващите години изпълнява длъжностите съответно: началник управление "Международна интеграция и координация" 1994-1996 г., началник Главно управление "Международна дейност" 1997 г., заместник-министър на промишлеността по външноикономическата дейност (1997 – 1998 г.), заместник-министър на външните работи от декември 1999 г., назначен е за главен преговарящ от страна на България за присъединяването към Европейския съюз през юни 2000 г. /наследява на този пост Александър Божков/. Изпълнителен директор е на Европейския институт от август 2001 г. От 12 март 2002 г. е заместник-председател на СДС.

2000 г.

Парламентарната опозиция излиза с меморандум към правителството с искане за парламентарен контрол върху приватизацията.

1980 г.

В периода 13 – 15 юни в София се провеждат 39-ите балкански игри по лека атлетика за мъже и жени. България е на първо място в крайното отборно класиране.

1976 г.

Народното събрание избира отново Тодор Живков за председател на Държавния съвет, Станко Тодоров - за министър-председател и Владимир Бонев - за председател на Народното събрание. За първи заместник-председател на Държавния съвет е избран Петър Танчев, а за заместник- председатели - Георги Джагаров, Митко Григоров и Пеко Таков.

1976 г.

Установени са дипломатически отношения с Мадагаскар.

Република България признава Малгашката република на 26 юли 1960 г. Дипломатически отношения са установени на 15 юни 1976 г. Посланикът на Мадагаскар в Москва е бил акредитиран и в София. От 1983 г. до 1986 г. в Антананариво е акредитиран нашият посланик в Танзания. През януари 1980 г. е взето решение да се открие българско представителство в Антананариво, но това не е осъществено. През юни 1991 г. Министерският съвет анулира решението. Понастоящем няма български посланик, акредитиран в Мадагаскар.

С вербална нота № 41256 от 24 януари 2003 г. на Министерството на външните работи на Република Мадагаскар е поискан агреман за акредитиране у нас на посланик Елоа Алфонс Максим Дово, със седалище в Москва. Посланик Дово връчва акредитивните си писма на 14 септември 2004 г.

1976 г.

На пленум на ЦК на БКП се обсъждат промени в структурата и организацията на Народното събрание, Държавния съвет и Министерския съвет.

1971 г.

Подписани са спогодби с Колумбия за търговия, за плащания и за научно- техническо сътрудничество, както и за предоставяне на кредит от България.

Република Колумбия е държава в Южна Америка с териториална площ от 1 138 914 кв. км. и население от 35 200 000 жители. Официалният език в страната е испанският. Столицата на Колумбия е гр. Богота. Държавата е административно разделена на 23 департамента, 4 интенденсии и 5 комисариата, 1 столичен окръг. Граничи с Тихия океан и Карибско море. Екваториален и субекваториален климат.

1969 г.

В Държавния сатиричен театър започва закрита премиера на пиесата на Георги Марков "Аз бях той" с режисьор Методи Андонов. Пиесата е спряна, авторът й е сериозно критикуван и същия ден по-късно Георги Марков напуска България. Установява се в Англия и работи в българската секция на Би Би Си до септември 1978 г., когато е убит загадъчно с т.нар. български чадър.

1967 г.

Свързват се енергийните системи на България и Румъния посредством далекопровода Крайова-Бойчиновци.

1945 г.

Публикувана е наредбата-закон за избиране на народни представители за XXVI ОНС. Избирателни права получават всички български граждани, навършили 19 години, включително и военните и милиционерите. Кандидатите за депутати трябва да са навършили 23 години. Изборите трябва да станат по пропорционалната система, като партиите от ОФ излязат с обща листа. Предвидено е и право на отзоваване на депутати. Изборите са насрочени за 26 август.

1941 г.

В Ксанти излиза първият брой на всекидневника "Беломорска България".

1930 г.

В София е създаден Съюз на славянските дружества. Той е образуван от 5 славянски дружества. За председател на съюзът е избран проф. Стефан С. Бобчев.

Стефан Савов Бобчев е държавен и обществен деец, юрист, фолклорист, славяновед, публицист. Той е редовен член на БАН, дописен член на Югославската академия в Загреб, дописен член на Чешката академия в Прага, почетен доктор по право в университета "Ян Коменски" в Братислава. Роден е на 20 януари 1853 г. в гр. Елена. Получава средното си образование в Цариград, а след това следва медицина. Завършва и право в Москва. След завръщането си в България се установява в Пловдив, където заема множество висши държавни длъжности: председател на окръжното съдилище, член и председател е на Върховния административен съд, депутат в Областното събрание (1883 г.–1885 г.), директор на правосъдието в Източна Румелия. През 1911 г. е избран за министър на народното просвещение в правителството на Ив. Гешов, а една година по-късно е изпратен като пълномощен министър в Санкт Петербург. Той е един от инициаторите за създаването на Висшето училище (дн. СУ "Св. Климент Охридски"). Стефан Бобчев е преподавател в него по българско и славянско право и по история на каноническото право от 1902 г. до 1927 г. По негова инициатива се създава и Балкански близкоизточен институт, в който той е директор и преподавател по съвременна политическа и социална история. Бобчев основава и дълги години ръководи Дружеството на българските публицисти и писатели. Издава и редактира в. "Стара планина", сп. "Юридически преглед", сп. "Българска сбирка" и др. Издава редица студии, сборници, трудове, по–важните от които са: "Писма за Македония и македонския въпрос", "Източна Румелия", "Българско обичайно наказателно право", "Българско обичайно съдебно право" и др. Умира на 8 септември 1940 г.

1918 г.

Обнародван е Закон за осигуряване на работниците и служащите в случай на злополука и болест.

1917 г.

Обнародван е Закон за хигиената и безопасността на труда.

1908 г.

Открива се XIV ОНС. Председател: Христо Славейков, заменен от д-р Петър Ораховац на 15 октомври 1910 г. (демократи).

1897 г.

Започва Четвъртият конгрес на македонската емиграция. Участие взимат 20 дружества. Председател на Върховния комитет е Христо Станишев, а подпредседател - Георги Георгов.

Христо Арапнаков Станишев е деец на македоно-одринското революционно движение, инженер. Роден е на 24 декември 1863 г. в Кукуш. Завършва инженерство в гр. Гент (Белгия). След завръщането си в България работи по професията си в различни градове на страната. Заедно с това участва и в македоно-одринската освободителна борба. През 1896 г. е включен в състава на Върховния македоно-одрински комитет, като от юни 1897 г. до юли 1898 г. е и негов председател. След разцеплението на ВМОК (1902 г.) отново възглавява онази част от неговите привърженици, които са против крилото на ген. Ив. Цончев. След Първата световна война е избиран неколкократно за председател на конгресите на македонските благотворителни братства, член е на Изпълнителния комитет на македонските благотворителни братства, председателства и Великия македонски събор, проведен е през 1933 г . в Горна Джумая (дн. Благоевград). Той умира на 13 декември 1952 г.

1863 г.

Излиза брой 1 на в. “Гайда", редактор на който е П. Р. Славейков.

“Гайда" е първият български сатиричен вестник. Издава се в Истанбул като първият му брой излиза на 15 юни 1863 г., а последният — на 15 април 1867 г. Подзаглавиeто му е "Сатирический вестник за свестявание на българите. Издава се секи 15 дена. Год. аб. 2 бели меджидиета". Спрян е от турската цензура за периода 24 април 1865 г. - 1 януари 1866 г. След подновяването излиза като филологическо списание "нравствената цел на което ще е със занимателното си съдържание да приучи на прочитание нашите съотечественици". Първото стихотворение на Христо Ботев, Майце си, е отпечатано в този вестник.

1862 г.

Георги Раковски изготвя в Белград "Статут" ("Щатути") на “Привременното българско началство", което "ще има пълна сила да отправлява всички ония дела, касающи се на всеобщото Българско въстание". Всички решения на “Началството" ще се взимат "по вишегласие".

На тази дата са родени:

1914 г.

Роден е Александър Муратов - български поет и преводач. Завършва педагогическо училище в Ловеч (1932 г.). Следва романска филология в Парижката Сорбона (1936 г.), завършва в СУ “Св. Климент Охридски" (1940 г.). Като студент членува в нелегалния литературен кръжок “Христо Смирненски", сътрудничи на изданията на РМС. Редактор (1945-1947 г.) и отговорен редактор (1950-1953 г.) на сп. “Кооперативно другарче" и “Пламъче". Печата за първи път през 1931 г. в сп. “Българска реч". Автор на стихосбирки: “Близо и далече" (1940 г.), “Спасена светлина" (1960 г.), “Малък квартал" (1968 г.), “Жива природа" (1975 г.), “Горещници" (1980 г.) и др. Издава сборник със сатирични творби “На разни адреси" (1962 г.). Съставител е на антологията “Съвременна белгийска поезия" (1969 г., съвм. с Ф. Верезен). Сборник с литературна критика “Испански и латиноамерикански поети" (1980 г.). Умира на 14 ноември 1994 г.

1907 г.

Роден е Боян Болгар – български писател. Автор е на книги с есета, пътеписи, романи. Ръководител е на издателство "Перун" (1943 г.). След преврата на 9 септември 1944 г. е редактор, секретар на българския ПЕН-център, преводач от френски език. Боян Болгар е автор на съчиненията: "Парижки мозайки, или Ние, хората" (1933 г.), "Жива и мъртва Атина, или Ние, хората" (1937 г.), "Пътищата се пресичат" (1947 г.), "Чиста монета" (1952 г.), "С открито лице" (1954 г.), "Седемнадесетгодишните" (1956 г.), "Близнаците" (1958 г.), "Скрито отечество" (1970 г.). Умира на 5 септември 1984 г. в София.

1872 г.

Роден е Антон Тодоров Страшимиров - български писател, белетрист, драматург, публицист. Учи V (IХ) клас в Разград, след това в Земеделско училище в Садово. През 1895 г. заминава за Берн, Швейцария, слуша лекции по литература и география, запознава се отблизо с творчеството на Х. Ибсен, А. Стриндберг, М. Метерлинк. През 1898 г. е гимназиален учител във Видин. Заедно с доктор З. Димитров, д-р Н. Петков и В. П. Гочев редактира сп. “Праг" (Видин). Учител е в педагогическото училище в Казанлък (1898-1900 г.). Уволнен е от всички училища в България заради спречкване с кмета. Активно участва в македонското движение, четник на Я. Сандански. Редактира в. “Реформи", орган на Върховния македонски комитет, сп. “Звезда", от кн. 5 (Търново) и сп. “Културно единство" (Солун). От 1902 г. до 1929 г. нееднократно е избиран за народен представител. Участва в Балканската война като редник. Редактира сп. “Наши дни" (1921 г.), което отразява културния живот след войните. През 1926 г. под редакцията на Страшимиров започва да излиза в. “Ведрина", около който се обединяват писатели като Г. Караславов, А. Тодоров, К. Зидаров и др. Страшимиров започва литературната си дейност в края на 80-те години. За пръв път печата през 1889 г. Съчинения: “Смях и сълзи" (1897 г.), “Есенни дни" (1902 г.), “Прилепски светци" (1900 г.), “Среща" (1904 г.), “Свекърва" (1906 г.), “Апостолът на свободата" (1909 г.), “Песен на песните" (1910 г.), “Вампир" (1902 г.), “Роби" (1930 г.), “Цанко Дюстабанов" (1936 г.), “Висящ мост" (1911 г.), “Пропаст" (1936 г.), “Хоро" (1926 г.). Умира на 7 декември 1937 г.

1850 г.

Роден е Сава Милков Мирков - български военен лекар, полковник, от 1898 г. е действащ член на БКД. Завършва Киевската духовна семинария и медицина в Москва през 1876 г. Участва в Руско-турската война (1877 г.-1878 г.) като лекар на 2. дружина на Българското опълчение. След Освобождението организира първата болница в България за ранени и болни войници в Казанлък. Създава сборна подвижна болница за Българското опълчение в Пловдив (1878 г.). Назначен е за софийски губернски военен лекар, а от май 1879 г. - за старши лекар в Първокласната болница на София. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е главен лекар на българската войска. По негово настояване само 12 дни преди началото на войната България става член на Международната организация на Червения кръст. След войната се занимава с обществена дейност. Има значителен принос за благоустройството на София. През Балканските войни (1912 г.-1913 г.) и Първата световна война (1915 г. – 1918 г.) се включва в санитарните мисии на Българския червен кръст. Умира на 9 август 1927 г.

На тази дата умират:

1995 г.

Умира Джон Атанасов - български учен. Той е роден на 4 октомври 1903 г. в Хамилтън в семейството на българския преселник Иван Атанасов от с. Бояджик, Ямболско и майка американка. Джон Атанасов е определян като "Бащата на компютъра". Завършва математика. На 30 годишна възраст защитава докторат по теоретична физика. Областите, в които работи, са квантова механика и физика на кристалите. Около 1933 г. с малка субсидия (650 долара), един помощник (инж. Клифърд Бери) и 300 електронни лампи той създава първия прототип на компютъра в света през 1939 г. с название АВС (Атанасов Бери Компютър). Някои източници сочат за пръв компютър този, създаден през 1946 г. с име ЕНИАК (по модела на Дж. Атанасов във връзка с производството на водородната бомба). Съдебен процес от 19 октомври 1973 г. излиза със заключението, че Атанасов е първооткривател на компютъра. През 1970 г. е награден от БАН с орден "Кирил и Методий" I степен, а 20 години по-късно в САЩ, получава Националния медал за технологии, връчен му от Дж. Буш за изобретяването на електронния цифров компютър и за принос в развитието на техническото образование и възпитание през XX в. От 1983 г. е определен за чуждестранен член на БАН. През 1970 г. и 1985 г. посещава България.

1892 г.

Умира Тома Георгиев - деец на българското националноосвободително движение и политик. Роден е на 1857 г. в Панагюрище. По време на Априлското въстание е личен секретар на Г. Бенковски. След разгрома на въстанието е заловен и затворен в Софийския затвор. След Освобождението работи в Английската благотворителна мисия на лейди Е. Страгфорд и д-р Дж. Лонг. Противник е на режима на Ст. Стамболов. Осъден е и обесен по обвинение за участие в заговора за убийството на министър Хр. Белчев. През 1901 г. са издадени неговите спомени за Априлското въстание "Бележки за Средногорското въстание в 1876 година".

1876 г.

Обесен е войводата на Габровската чета - Цанков Христов Дюстабанов.

Цанко Дюстабанов в деец на националнореволюционното движение. Роден е на 13 май 1844 в Габрово в патриотично семейство. Завършва Габровското класно училище. В периода 1872-1873 учи в Робърт колеж в Цариград, след което се занимава известно време с търговия. Макар Дюстабанов да не е привърженик на революционния път в националноосвободителната борба, постепенно се включва в обществено-политическия живот на родния си град. През 1875 година е избран за училищен настоятел и член на околийския съд. Включва се в местния революционен комитет и като негов член разгръща широка дейност в подготовката на Априлското въстание през 1876.

След избухването на въстанието в Соколския манастир край Габрово на 13 май се събират 219 души, които сформират чета. Два дни по- късно четниците, предвождани от Дюстабанов пристигат в с. Батошево, Севлиевско. Там те вдигат местното население и бунтът бързо обхваща околните села Кръвеник и Ново село. На 23 май 1876 г., укрилите се в района на връх Марагидик (днес Русалка) въстаниците начело с Дюстабанов, Фильо Радев, Георги Бочаров и Дончо Фесчиев водят тежко сражение с турските потери. По време на сражението Дюстабанов е ранен тежко. Пет дни по-късно, след предателство на кмета на едно от селата, Цанко Дюстабанов е заловен и осъден на смърт. Обесен е в Търново (дн. Велико Търново).

1400 г.

Умира Св.Патриарх Ефрим Сръбски - български монах, трети патриарх на Сърбия. Произхожда от свещенически род. Става монах в Хилендарския манастир през 1334 г. Последовател е на исихастите (отшелниците). През 1347 г. заминава за Сърбия и се заселва като отшелник в известния Дечански манастир. По настояване на сръбския княз Лазар е избран за сръбски патриарх през 1375 г. с одобрението на цариградския патриарх. Четири години по – късно – през 1379 г. се отказва от патриаршеството и отново става отшелник. След близо 10 години става отново патриарх (1389 г.-1392 г.). След 1392 г. живее като отшелник до смъртта си. Канонизиран е през 1406 г. Като светец е почитан в Косово и Сърбия. Мощите му са в църквата "Св. Димитър" в Печ (Косово).



1253 г.

На всички българи и на българската държава е наложен ежегоден данък от татарите. Съобщението за налагането на данъка е предадено от францискански монах, който посещава по това време Златната орда - татарско обединение, което се разпростира върху териториите на Източна Европа, Западен Сибир и Средна Азия. Като изрежда държавите, които плащат годишен данък на татарския хан, той споменава голяма и малка България и допълва, че освен държавния данък всяка къща е задължена да дава на татарите по една секира и кюлчета желязо.

1253 г.

Сключен е договор на цар Михаил ІІ Асен с Дубровник. От българска страна договорът е подписан от владетеля и от севастократор Петър, негов зет, а от дубровнишка от княз Георги Марсилий и двадесет и шест градски благородници. С него се регламентира бъдещо военно взаимодействие на двете страни срещу Сърбия и нейния владетел крал Стефан Урош І (1243 г.–1276 г.), определен като общ “враг". Условията, включени в договора, изискват съвместни действия на българи и дубровничани при войната със сърбите, която очевидно се възприема като предстояща. В договора се определя бъдещата подялба на сръбските територии. Втората група задължения, с която се ангажират страните, се отнася до търговските им връзки. След като напомня за правата на дубровнишките търговци от времето на цар Иван Асен ІІ, договорът фиксира равни условия за търговците от двете страни. В документа многократно се подчертава високата позиция на царския зет севастократор Петър като самостоятелен, макар и тясно свързан участник в договорените взаимоотношения.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";