На тази дата през 1992 година България става първата държава, признала независимостта на Бившата югославска република Македония. Далеч назад в историята: През ХІХ век продължава борбата на българите за освобождение от гръцкото духовно и турското национално потисничество. През 1872 година Църковен събор, свикан от Цариградския патриарх, низвергва митрополитите Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански, а Иларион Макариополски е отлъчен от църквата. Тримата български владици са наказани заради това, че на 6 януари (Богоявление) са служили в истанбулската църква “Свети Стефан" без разрешение от патриарха. Любен Каравелов издава първия брой на списание “Знание" в Букурещ (1875 г.). Руски отряд, воден от капитан Бурго, освобождава Пловдив през 1878 година.

На 15 януари са родени: историкът Йордан Венедиков, поетът Гео Милев.

На 15 януари умират: поетът Теодор Траянов, писателят Владимир Свинтила...

2018 г.

Македонският парламент ратифицира Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Македония и България с 61 гласа "за“ и 1 "въздържал се“. Ратификацията му от парламента в Скопие предизвиква вълна от положителни реакции у нас.

С договора се определят основни принципи в двустранните отношения между България и Македония – уважение, доверие, разбирателство, добросъседство, взаимно зачитане на интересите и отчитане на обща история, която свързва двете държави.

2013 г.

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина" първа степен на Йордан Йовчев за изключително големите му заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта.

2002 г.

След среща на главния прокурор Никола Филчев и главния секретар на МВР Бойко Борисов двамата отправят призив към политиците да не дестабилизират съдебната система. Причината за призива е оспорването от висши магистрати на легитимността на избора на главния прокурор Никола Филчев, на председателя на Върховния административен съд Владислав Славов и на Върховния касационен съд Иван Григоров.

1992 г.

България първа признава независимостта на Македония. В края на 80-те и началото на 90-те г. на ХХ в. започва разпадането на Югославия, като от нея, наред със Словения и Хърватия, се откъсва и Вардарска Македония. Тя също се провъзгласява за независима държава под името Република Македония. България първа от балканските страни признава нейната независимост. В Скопие обаче продължават да настояват да се признае и съществуването на "македонска нация" и "македонски език". През 1999 г. правителството на Иван Костов признава правото на Република Македония да си служи с официалния си език.

1990 г.

Народното събрание отменя чл. 1, ал. 2 и 3 от Конституцията на НРБ, в които са формулирани принципите за ръководната роля на БКП.

От 3 до 15 март 1990 г. се провежда заседание на Кръглата маса, чиято цел е споразумение между БКП и опозицията за осъществяване на българския преход към демокрация. От 23 януари започват пленарни заседания, които се излъчват директно по националните медии. На 13 март е подписано споразумение Народното събрание и правителството да се съобразяват с решенията на Кръглата маса, като връзката между институциите се осъществява от Благовест Сендов и Любен Кулишев. На 15 май са подписани споразуменията за политическия преход към демокрация.

1958 г.

Избрано е ново българско правителство начело с Антон Югов. Първи заместник-председатели на Министерския съвет са Райко Дамянов и Георги Трайков. Заместник-председатели са Иван Михайлов, Станко Тодоров, Живко Живков и Кимон Георгиев. Министри на вътрешните и на външните работи са съответно Георги Цанков и Карло Луканов, а на отбраната - ген. Петър Панчевски.

Антон Танев Югов е политически и държавен деец. През 1933 г. е включен в състава на ЦК на ВМРО (об) и на Окръжния комитет на БКП в Пловдив. В периода 1941–1944 г. развива активна партийна дейност като секретар на ЦК на БРП, ръководител на Централната военна комисия при ЦК на БРП, член на Главния щаб на НОВА. След 9 септември 1944 г. участва активно в държавното управление на страната. През 1962 г. е прекратено членството му в ЦК на БКП и е освободен от държавния пост. Реабилитиран с решение на Политбюро на ЦК на БКП и на Бюрото на Централната контролно-ревизионна комисия в началото на 1990 г.

1924 г.

Излиза първия брой на списание “Пламък". Основните теми са изкуство и култура. Създател и главен редактор е Г. Милев, с участието на Хр. Ясенов, Ламар, Н. Хрелков, М. Марчевски, Г. Шейтанов, А. Страшимиров. В списанието се поместват творби на български и чужди писатели, публицистични, литературнокритични и театрални статии, рецензии, отзиви, културни прегледи и информации, книгопис, черно-бели илюстрации. Основна творческа личност е Гео Милев със статиите си "И во тме светится", "Държава и църква" (кн. 7-8), "Народ - стадо" (кн. 9-10), "Отворено писмо до г-н Борис Вазов" (кн. 11), "Фашизмът", некролозите за В. И. Ленин (кн. 2) и Д. Благоев (кн. 5). Чужди автори - Р. Демел, В. Брюсов, В. Маяковски, Л. Андреев, Ем. Верхарн, В. Юго и др. След редица конфискации списанието е спряно, а Г. Милев и помощниците му Хр. Ясенов и Г. Шейтанов изчезват безследно.

1903 г.

В с. Студена, Пернишко, е основано първото Кооперативно млекарско дружество от 9 стопани по инициатива на Министерството на търговията и земеделието.

1900 г.

Гласуван е Закон за натурален десятък върху зърнените храни, въпреки негативното отношение на общинските съвети (83% от тях) и мащабното протестно движение на земеделското население след август 1899 г. (в сила до юни 1901 г.).

1879 г.

Зачислен е първият випуск юнкери във военното училище.

1878 г.

По време на Руско-турската освободителна война малък руски отряд под командването на капитан Бураго влиза в Пловдив. Противникът отстъпва към Асеновград.

1875 г.

Любен Каравелов издава в Букурещ първия брой на сп. "Знание". Списанието има просветителски характер и това дава повод за нови атаки срещу Каравелов от страна на Христо Ботев.

Любен Каравелов е виден деец на националнореволюционното движение, един от основателите на Българския революционен централен комитет в Букурещ, писател, публицист и журналист. Роден e в Копривщица. От януари 1875 г. започва да издава сп. "Знание", което се занимава с научни и литературни проблеми. Макар и вън от редиците на революционната организация, Каравелов не престава да се интересува от развоя на обществено-политическите борби. Взима участие в организирането на български доброволчески чети за Сръбско-турската война 1876 г. След избухването на Руско-турската освободителна война 1877 г.-1878 г. той оказва ценно съдействие на руското командване при действията на неговите войски в България. През лятото на 1878 г. се завръща в свободната си родина и се установява в Търново (днес Велико Търново), а няколко месеца по-късно отива да живее в Русе. Умира на 21 януари 1879 г. от туберкулоза.

1872 г.

По нареждане на цариградския патриарх е свикан поместен събор. Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански са осъдени на низвержение, а Иларион Макариополски - на отлъчване. На 20 април 1872 г. българският екзарх Антим І се обръща с писмо към патриарха, с което моли да се отмени наложеното на Панарет Пловдивски, Иларион Макариополски и Иларион Ловчански наказание. Тримата български владици са наказани заради това, че на 6 януари (Богоявление) са се осмелили да служат в църквата “Св. Стефан" без разрешение от патриарха.

1865 г.

Георги Раковски започва да преподава българска история на българските студенти в Медицинското училище в Букурещ.

На тази дата са родени:

1938 г.

Роден е Йордан Тошев Милев – български поет и преводач. Завършва журналистика в СУ “Св. Климент Охридски" (1965 г.). Работи като редактор в различни издания, в Радио София. Председател е на постоянната комисия към СБП за сътрудничество с Асоциацията на африкано-азиатски писатели. Превежда поезия на Изтока. Автор е на произведения за деца. Съчинения: “Любовта на цветовете" (1964 г.), “Нестинарски танц" (1965 г.), “Далечни погледи" (1967 г.), “Участ" (1967 г.), “Източна поема" (1968 г.), “Като пръстена на Сатурн" (1968 г.), “Прелиствам времето" (1970 г.), “Жена на хълма" (1971 г.), “Тук преди малко" (1972 г.), “Хора и пустини" (1973 г.), “Сега и утре" (1975 г.), “Земя над облаците" (1977 г.), “От малката до голямата планина" (1977 г.), “Вечният сезон" (1978 г.), “Бял облак в син вир" (1978 г.), “Завръщане от Вавилон" (1979 г.), “Съкровището на махараджата" (1980 г.), “99 нощи с Шехерезада" (1980 г.), “Под покрива на света" (1981 г.), “Неизвестни брегове" (1982 г.), “Ако някога" (1986 г.), “Ти толкова години чака" (1988 г.), “Живот над облаците" (1989 г.) и др.

1935 г.

Роден е Пантелей Пантелеев - български театрален режисьор. Учи минно инженерство. След което завършва и ВИТИЗ, (при проф. Хр. Христов). След 2 години в театралния институт проф. Христов го изпраща в Пловдивския театър, където поставя спектаклите: "А утрините тук са тихи", "Аз виждам слънцето", "Садал и Орфей", "Тази малка земя" и др. По-късно твори на сцената на театър "София". Поставя Пинтър, Булгаков ("Светлината се губи в петата лампа"), Л. Герш ("Пеперудите са свободни"). Автор е на стихове и пиесата "Търси се" (неиздадени). Умира на 13 октомври 1982 г.

1907 г.

Роден е Ячо Атанасов Кабаивански - български писател. Завършва ветеринарна медицина в София и работи като ветеринарен лекар в Созопол, Бургас, Свиленград, Русе. След 9 септември 1944 г. е комисар по прехраната в София. Едновременно пише белетристика и обнародва научни и научнопопулярни съчинения. Публикува художествена проза от 1937 г. Първата му книга е повестта “Това е положението" (1943 г.). Следват: “Двамата" (1945 г.), “Идат!" (1945 г.), “Капитан Драго" (1945 г.), “Под бомбите" (1945 г.), “До Букурещ и назад" (1947 г.), “Илюстративни репортажи" (1948 г.), “Темелко Ненков" (1952 г.) и др. Умира на 31 август 1955 г. в Ихтиман.

1907 г.

Роден е Никола Панов - български цирков артист. С цирково изкуство се занимава от 1919 г. (на арената на Ат. Гюров). Участва в цирковете "Колизеум", "Росиери", "България" и др. (до 1925 г.). До 1927 г. работи в трупата на Г. Зонети във Виена. Играе в австрийските циркове "Централ" и "Ренц". В немския цирк "Буш". В испанския цирк "Фейхо" и др. През 1928-1933 г. е ръководител на гимнастическата трупа "Нико". Участва в снимките на немския филм "Сенки на манежа" (1933 г.). До 1956 г. участва в програмите на редица български циркове. Основава и ръководи трупата за въздушна гимнастика "Панови" (1951-1981 г.). Умира на 30 юли 1983 г. в София.

1897 г.

Роден полковник Георги Дреников, командващ BBC (14 септември – 01 октомври 1944 г.).

1895 г.

Роден е Гео Милев - български поет и литературен критик, последовател и защитник на символизма и експресионизма в България. Първите му стъпки в поезията са под влиянието на П. П. Славейков. През ученическите си години превежда от руски език стихове на А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. А. Некрасов, А. В. Колцов, А. А. Фет и др. Следва романска филология в СУ “Св. Климент Охридски" (1911-1912 г.), продължава в Лайпциг (1912-1914 г.), където пише дисертация за Рихард Демел, слуша лекции по философия и по театрално изкуство. През декември 1913 г. излиза първата му публикация “Литературно-художествени писма от Германия" в сп. “Листопад". По това време е горещ привърженик на индивидуализма и естетизма, увлича се от “модерната" немска поезия. В началото на Първата световна война заминава за Лондон, за да се запознае отблизо с английската литература. Там се среща с белгийския поет Ем. Верхарн. По-късно Гео Милев отново отива в Германия, за да продължи следването си, но е арестуван в Хамбург от немската полиция като “английски шпионин" (освободен след 6 дни). След кратък престой в Лайпциг се завръща в родината си (1915 г.). В България популяризира творчеството на европейските модерни поети. През зимата на 1915-1916 г. заедно с Н. Икономов организира в Стара Загора театрална група, която изнася няколко представления - “Едип цар" от Софокъл и др. През март 1916 г. е мобилизиран, а през 1917 г. е ранен, в резултат на което загубва лявото си око. Оперира се в Берлин (престоява там до 1919 г.). В България издава сп. “Везни" (1919-1921 г.). Еволюцията му към революционни идеи намира израз в новото сп. “Пламък" (1925 г.), което е спряно заради поемата “Септември", а авторът й е осъден по ЗЗД на 1 година затвор и глоба 20 000 лв. Арестуван е на 15 май 1925 г., след което е обявен за “безследно изчезнал". Съчинения: “Театрално изкуство" (1918 г.), “Антология на жълтата роза" (1919 г.), “Жестокият пръстен" (1920 г.), “Експресионистично календарче" (1921 г.), “Иконите спят" (1922 г.), “Панихида на поета П. К. Яворов" (1922 г.), “Кръщение с огън и дух. Антология" (1923 г.), “Антология на червената роза" (1924 г.), “Антология на българската поезия" (1925 г.), “Септември" (1927 г.) и др.

1871 г.

Роден е Йордан Тимофеев Венедиков - български офицер и военен писател, историк. Генерален-майор от запаса (1936 г.). Завършва Военното училище в София (1892 г.) и генералщабна академия в Торино (1908 г.). Участва в дейността на ВМОРО. Литературната си дейност започва заедно с революционната - взема участие в Арменското (1896 г.) и в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е командир на ескадрон в конната дивизия. По време на Първата световна война - командир на 4. конен полк от конната дивизия в Македония и Добруджа. Автор е на около 20 големи труда. Някои по-важни: "История на Сръбско-българската война 1885 год.", "Военна организация и военни действия през въстанието в 1876 год.", "Руско-турската война през 1877-1878 год." и др. През Първата световна война редактира ежедневника "Военни известия", седмичното сп. "Отечество" и урежда походна войнишка библиотека. Умира на 7 ноември 1957 г. в София.

1843 г.

Роден е Георги Митев Хаджитилев (архимандрит Теофилакт) - български духовник и обществен деец. Учи в родното си село при Христо Г. Данов. Участва в църковно-националното движение в Пловдивската епархия. През 1867 г. става свещеник и едновременно учителства в Перущица (1868-1879 г.). Участва в основаването и дейността на местния революционен комитет. След установяването на екзархийския митрополит Панарет в Пловдив (есента на 1872 г.) е въведен в иконом и определен за архиерейски наместник в Татар Пазарджик (дн. Пазарджик), където го заварват априлските събития от 1876 г. Заподозрян е от властите като “виновник в смущенията", откаран в Цариград, престоява в Одринския и Цариградския затвори. Освободен е по застъпничество на чужди наблюдатели. Емигрира в Русия, откъдето се завръща с руски войски (1877 г.). Сътрудник е в Главната квартира на Действащата руска армия и на Гражданската канцелария на княз Вл. Черкаски. Участва в ръководството на организираното от комитетите “Единство" в Южна България. Привърженик е на Народната съединистка партия. До Съединението е народен представител в Областното събрание на Източни Румелия и член на неговия Постоянен комитет (1879-1885 г.). След 1885 г. е депутат в Общобългарското народно събрание. Заради русофилските си настроения емигрира в Турция (1887 г.). Назначен е за протосингел на екзарх Йосиф I до 1895 г. След смъртта на съпругата си приема монашество под името Теофилакт. Протосингел на Софийската митрополия, управител е на Богословското училище в Самоков (от 1898 г. като архимандрит), а от 1904 г. - протосингел на Ловешката митрополия. Умира на 30 октомври 1912 г. в София.

На тази дата умират:

1998 г.

Умира Владимир Свинтила (псевд. на Владимир Георгиев Николов) - български писател и литературен критик, публицист, журналист и преводач. Роден е на 29 април 1926 г. в София. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски" (1952 г.). Работи като редактор във в. “Народна култура" (1957-1959 г.), в издателство “Български художник" (1960-1964 г.), драматург в Театъра на въоръжените сили (1964-1969 г.), редактор е във в.“София-нюз" (1969-1971 г.), заместник-главен редактор е във в.“Софийска правда" (1974-1977 г.). Сътрудничи с литературнокритически и публицистични статии, рецензии, есета и студии на български и чужди вестници и списания - “Сенчъри" и “Таймс в Индия" (Индия), “Унидад" (Перу), “Нева" и “Всесвит" (СССР), “Ревиста джеографика универсал" (Бразилия), “Тайди" (Финландия), “Бюлетин на ЮНЕСКО" (Париж) и др. Пише по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство. Основната част от публицистичното му творчество е посветена на българските национални традиции, на народознанието и народопсихологията. Автор е на пиесата “Прометей в Кипър" (1960 г.), на сценарии на изкуствоведски филми (“Изкуството на Сиена", “Българска народна керамика", “Златьо Бояджиев в Пиринския край" и др.). Превежда стихове, проза и драми от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки и латински език. Съчинения: “Асен Грозев" (1964 г.), “Васил Бараков" (1965 г.), “Андрей Николов" (1969 г.), “Борис Ангелушев" (1969 г.), “Веселин Стайков" (1970 г.), “Васил Захариев" (1972 г.), “От светкавици озарени" (1975 г.), “Владимир Димитров - Майстора" (1977 г.), “Длета и ружи. Разказ за занаятите" (1977 г.), “История на Самоковската иконописна школа" (1979 г.), “Лицето на Горгоната" (1992 г.), мемоари и др.

1981 г.

Умира Васил Димитров Каратеодоров - български литературен критик и белетрист. Роден е на 3 септември 1909 г. в Созопол. Завършва търговска гимназия във Варна. Сътрудничи в сп. “Хиперион", “Обществена мисъл", “Листопад", в библиотека “Древна България" и др. Редактира “Седмица на жената" (1930 г.) и литературния седмичник “Мисъл" (1929-1933 г.). Книги: “Разбуждане" (1927 г.), “Владимир Русалиев" (1933 г.), “Любен Каравелов" (1934 г.), “Стефан Караджа" (1935 г.),"Неофит Бозвели" (1936 г.), “17 поети и любовта" (1936 г.), “Кръв за кръв" (1937 г.), “Н. В. Гогол" (1948 г.) и др.

1945 г.

Умира Теодор Василев Траянов - български поет символист. Роден е на 30 януари 1882 г. в Пазарджик Следва физика и математика в СУ “Св. Климент Охридски" (1899-1900 г.) и архитектура във Виенската политехника (1900-1906 г.). Дипломат, секретар е в българските легации във Виена и Берлин (до 1921 г.). Заедно с Иван Радославов и Л. Стоянов издава сп. “Хиперион" (1922-1931 г.) - трибуна на българския символизъм. Родоначалник е на символизма в българската поезия (юли 1905 г.). Съчинения: “Regina mortua" (1909 г.), “Химни и балади" (1911 г.), “Български балади" (1921 г.), “Песен на песните" (1923 г.), “Романтични песни" (1926 г.), “Пантеон" (1934 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Енциклопедии – “LAROUSSE".