През 1891 г. при атентат срещу Стефан Стамболов е убит финансовият министър Христо Белчев. Убийството се използва от Стефан Стамболов за масови репресии срещу политическите противници. Преди десет години папа Йоан Павел ІІ обявява за “блажен" никополския католически епископ Евгений Босилков, убит на 11 ноември 1952 г. През 1968 г. петото Народно събрание приема Наказателен и Семеен кодекс. 1882 г.- въведени са услугите изпращане на пощенски записи в страната и абониране за вестници. 

2005 г.

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина" първа степен на д-р Константин Тренчев "за особено значимите му заслуги в обществения живот на Република България и по повод 50-годишния му юбилей“.

1999 г.

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина" първа степен на Вера Мутафчиева.

1993 г.

Учреден е Български земеделски народен съюз “Александър Стамболийски". Той е регистриран през април същата година. Печатен орган на партията е в. "Земеделско знаме". До XXXVIII конгрес , който се състои на 20 декември 1997 г., председател на съюза е Светослав Шиваров. След XXXVIII конгрес съюзът се разцепва на две крила и има двама председатели: Светослав Шиваров и Драгомир Шопов. На 16 януари 1999 г. Драгомир Шопов учредява Български земеделски съюз “Александър Стамболийски – 1899".

1989 г.

Завършва Четвъртият конгрес на Съюза на българските филмови дейци, с председател Георги Стоянов. По време на конгреса са изказани критики към властта.

1968 г.

Петото Народно събрание приема Наказателен и Семеен кодекс. Същия ден Парламента избира комисия за изработване на нова конституция под председателството на Тодор Живков. Идеята за нея е издигната на Шестия конгрес на БКП през 1962 г. Избраната за целта комисия не успява да завърши работата си до края на мандата на IV Народно събрание. На Деветия конгрес на БКП през 1966 г. се посочва отново необходимостта от нова конституция.

1935 г.

На 15 март и 10 април са изпратени писма от водачите на Демократическата партия Александър Малинов и Никола Мушанов до премиера Пенчо Златев (на снимката) за връщане на армията в казармите и възстановяване на парламентарното управление. Пенчо Златев е политически, държавен и военен деец, генерал-лейтенант. Роден е в гр. Елена през 1881 г. Взема участие в Балканските войни и Първата световна война. Той е един от ръководителите на Военния съюз. След държавния преврат на 19 май 1934 г. става министър на войната в правителството на К. Георгиев (19 май 1934 – 22 януари 1935 г.). От 22 януари до 21 април 1935 г. е министър-председател. Оглавява царедворското крило на Военния съюз и съдейства за засилване на монархическата намеса в управлението на страната. След пролетта на 1935 г. се оттегля от политическия живот. Пенчо Златев умира през 1948 година.

1910 г.

Завършва посещението на цар Фердинанд I и министър-председателя Александър Малинов в Цариград. По време на него са подобрени отношенията с Портата.

1908 г.

Завършва Кюстендилския общ конгрес на ВМОРО. Той е проведен в с. Жабокрът и на него присъстват 28 делегати. Председател на конгреса е Христо Матов. На него е избран ЦК - Павел Христов, Ефрем Чучков и Петко Пенчев и Задгранично представителство - Христо Матов, Михаил Дорев и Апостол Грежов. Христо Апостолов Матов е деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е в Струга през 1872 г. Първоначално учи в родния си град, а след това в Солун и в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1893 г. се завръща в Македония и става директор и учител в четирикласното училище в Сяр. В редовете на ВМОРО влиза през 1894 г. Премества се да учителства в Скопие, където основава и първия революционен комитет. Взема участие в работата на Солунския конгрес на ВМОРО през 1896 г., а две години по-късно е избран за член на ЦК на организацията. По време на разкритията след Солунската афера е арестуван и е изпратен на заточение в Мала Азия. След освобождаването си през 1902 г. заминава за България и се установява в София. Там заедно с Хр. Татарчев е включен в състава на Задграничното представителство на ВМОРО. Излага своите възгледи за развитието на македоно-одринското революционно движение в редица брошури: “Основи на Вътрешната революционна организация", “За управлението на вътрешната революционна организация", “Въстанишки действия" и др. След Младотурската революция се връща в Солун и участва в основаването на Съюза на българските конституционни клубове. По време на Първата световна война служи в Скопие. Заболява тежко и се самоубива през 1922 г.

1899 г.

На компанията по Източните железници е отдадена за експлоатация линията Чирпан-Нова Загора.

1891 г.

При атентат срещу Стефан Стамболов е убит финансовият министър Христо Белчев. След политически процес на 11 юли са издадени 4 смъртни присъди. Като подбудител е осъден невинният Петко Каравелов, който е затворен в Черната джамия. Христо Минчев Белчев е държавен деец, финансист и поет. Роден е в Търново (Велико Търново) през 1857 година. Завършва гимназия в Загреб и следва политически и финансови науки в Париж. Заема длъжностите главен ревизор и главен секретар в Министерството на финансите. Титуляр е на същото министерство от 2 ноември 1890 до 15 март 1891 г. Убийството му се използва от Стефан Стамболов за масови репресии срещу политическите противници.

1882 г.

Въведени са услугите изпращане на пощенски записи в страната и абониране за вестници. На 1 ноември 1881 г. е обнародван нов закон за цялостно уреждане на пощенските съобщения под наименованието “Привременен устав за пощите и телеграфите". Вътрешните пощенски записи се въвеждат с въпросния указ.

На тази дата са родени:

1934 г.

Роден е Киркор Степан Азарян - български режисьор. Той завършва специалност “Театрална режисура" във ВИТИЗ при проф. Б. Дановски и Ф. Филипов. Създател е на младежката сцена в Пазарджишкия театър. Режисьор е в Драматичния театър – Пловдив, в Театъра на армията, София (1965 г.), в Народен Театър "Иван Вазов" и в театър "София". Води клас по актьорско майсторство в НАТФИЗ.

1929 г.

Роден е професор Атанас Димитров – български изкуствовед. През 1935 г. завършва специалност “Живопис" в Художествената академия. От 1958 до 1961 г. е аспирант по история на изкуството в Московския университет. През 1974 г. става доктор на изкуствознанието. От 1964 г. до 1966 г. е директор на Националната художествена галерия. В продължение на няколко години е заместник-председател на Комитета за изкуство и култура, преподавател по история на изкуството в Българска държавна консерватория. От 1970 г. Димитров е професор и преподава по история на изкуството във ВИИИ “Н. Павлович". Той е съветник в българското посолство в Рим и генерален консул на България в Сан Марино.

Димитров работи върху проблемите на съвременното и средновековно българско изкуство. Автор е на над 30 монографии, албуми и изследвания : “Данаил Дечев" (1955 г.), “Никола Танев" (1956 г.), “Илия Бешков" (1958 г.; също и на руски, френски, английски и испански език), “Изобразителни изкуства. Видове и жанрове" (1968 г.), “Старо българско изкуство" (1968 г.), “Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица" (1972 г.), , “Българска историческа живопис", в 2 т. (1972-1978 г.), “Изображенията на Кирил и Методий през вековете" (1989 г.) и други.

1901 г.

Роден е Рафаел Пеев Михайлов - български художник и поет. Приет е в Художествената академия в София през 1924 г., където учи в курса по декорация при проф. Х. Тачев. Изключен е от Академията през 1928 г. заради конфронтация с преподаватели. Известно време е художник на свободна практика. През 1930 г. е приет за член на Дружеството на новите художници. Създава реалистичния цикъл пейзажи и битови композиции от селския живот, наречени “Цървулиади". Творбите му от този период са предимно акварели: “Селски празник", “Пролет", “Пейзаж", “Къща в Пасарел". Продължава следването си в Художествено академия в курса по живопис при проф. Д. Узунов и завършва през 1934 г. До 1961 г. работи като учител по рисуване в провинцията и в София. Платната му от този период (пейзажи, натюрморти и портрети с масло) са изтъкани от лиризъм и нежност, с подчертана емоционалност и изтънчена колоритна гама (“Родопски овчари на Рожен", “Пейзаж от с. Пасарел, Софийско", “Къща в Карлово"). Участва в много изложби в България и в чужбина (Стокхолм, Берлин, Дрезден, Будапеща, Прага и Москва). През 1967 г. издава стихосбирки “Мигове", в която малките лирични късове наподобяват звукови картини.

1883 г.

Роден е Георги Петров - български политически деец, юрист и общественик. През 1912 г. той завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски", след което две години специализира международно право в Париж и Рим. От 1925 до 1944 г. е професор по междудържавно и международно право в Софийски университет. През 1937-1938 г. Петров е ректор. Той е редактор на вестник "Радикал" (1934 г.) и главен редактор на “Междудържавно право" (1940 г.). Негови съчинения са: “Вмесването в междудържавното право", “Обществото на народите" (1920 г.)., “Положението на християните в Турция според мохамеданското право" (1922 г.)., “Ньойският договор и България" (1935 г.), “Дипломатическо и консулско право" (1937 г.) и др.

1869 г.

Роден е Велко Думев Петров - деец на македоно-одринското освободително движение. Учи в Солунската българска гимназия, след което учителства във Велес. Там ръководи градската революционна организация. Участва в Солунския конгрес на ВМОРО (1896 г.). Петров завършва славянска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски", после работи като учител в Одринската българска гимназия. От 1902 г. до 1903 г. е председател на Одринския революционен комитет и делегат от Одринско на Солунския конгрес на ВМОРО (1903 г.). Той е подпредседател на конгреса на “Петрова нива" (1903 г.). По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) Петров организира доставката на оръжие от София. По-късно е учител по български език в Пловдив и София. Дълги години е член на Националния комитет на македонско благотворителни братства в България.

1862 г.

Роден е генерал-лейтенант Православ Кръстев Тенев. През 1882 г. той завършва Военното училище в София, а през 1892 г. и Военна академия в Торино, Италия . Като командир на 3-та рота от 8-ми пехотен Приморски полк Тенев участва в Сръбско-българската война (1885 г.). През Балканската война (1912-1913 г.) командва 6-та пехотна Бдинска дивизия, която участва в състава на Първа армия в боевете при Бунархисар и Люлебургас. През 1914-1915 г. Тенев е началник-щаб на войската и главен интендант. По време на Първата световна война е началник на Главното тилово управление, генерал-губернатор на Македония и офицер за поръчки в щаба на действащата армия.

1848 г.

Роден е Иван Тодоров Драсов - български революционер. Той е секретар на Ловешкия революционен комитет и доверено лице на В. Левски. При подготовката на Старозагорското (1875 г.) и Априлското (1876 г.) въстание Драсов развива мащабна дейност сред българската емиграция в чужбина. След Освобождението той заема административни длъжности.

На тази дата умират:

1979 г.

Умира Емилиян Станев (псевдоним на Никола Стоянов Станев) - български писател белетрист. Той учи живопис в Художествената академия в София в класа на проф. Ц. Тодоров. По-късно следва финанси и кредит в Свободния университет. От 1932 г. до 1944 г. работи като дребен чиновник в столичната община. През 1945 г. управлява ловното стопанство в с. Буковец, Великотърновско. За периода 1950-1955 г. Станев завежда отдел “Белетристика" във вестник “Литературен фронт". Член е на СБП. Първият му отпечатан разказ “Срещу Великден" е в библиотека “Книга на книгите". Социалната тема присъства и в неговите първи сборници с разкази “Примамливи блясъци" (1938 г.), “Мечтател" (1939 г.). Със сборника “Сами" (1940 г.) Станев поставя началото на анималистичната тема в творчеството си: “Последна борба" (1942 г.), “Вълчи нощи" (1943 г.), “През води и гори" (1943 г.), “Делници и празници" (1945 г.), “Дива птица" (1946 г.). С повестите “В тиха вечер" (1948 г.), “Крадецът на праскови" (1948 г.), “Повест за една гора", “Когато скрежът се топи" (1950 г.) и др. бележи преход към епичния жанр. От 1950 г. в продължение на 14 години той работи върху романа “Иван Кондарев". Подчертаният интерес на Станев към философската проблематика на българската история е изявен в неговите исторически романи: “Легенда за Сибин, преславския княз" (1968 г.) и “Антихрист" (1970 г.). В последните години от живота си се обръща към актуални проблеми на съвременността и се връща към късите жанрове. През този период се открояват “Вълкът" (1970 г.), “Скот Рейнолдс и непостижимото" (1971 г.), “Язовецът" (1975 г.), “Насън и наяве" (1978-1979 г.) и “Черният монах" (1979 г.). Емилиян Станев е автор на произведения за деца и юноши. Творбите му са преведени на повече от 20 езика.

1892 г.

Умира Петър Иванов Берковски - български възрожденски деец, участник в национал-освободително движение, общественик, преводач и публицист. През 1869 г. той завършва Духовна семинария в Белград. Участва във Втората българска легия. През 1869 г. редактира мемоарите на П. Хитов, обнародвани от И. Кършовски (“Из миналото. Документи по политическото ни Възраждане", кн. 2, Елена, 1929 г.). Берковски развива широка просветна и революционна дейност. Председател е на местния революционен комитет. След неуспеха на акцията е осъден на заточение в Диарбекир, от където бяга през 1876 г. Живее като емигрант в Румъния и една година учителства в Браила. Берковски участва в Руско-турската война (1877-1878 г.), сражава се на Шипченския проход и в боевете за Стара Загора. Към края на живота си пише “Из възпоминанията ми" (Лом, 1894 г.). Превежда “Учебник по геометрия" от Ф. Санда и “Начална практическа геометрия" от Ер. Саноли.

За изготвянето на историческата справка на “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;