На днешния ден през 1840 г. цариградският патриарх Григорий VI назначава за търновски митрополит Неофит Византиос, а Неофит Бозвели за негов протосингел. 52 години по-късно Стоян Михайловски написва текста на песента "Върви народе, възродени". През 1900 г., по случай деня на Св. Кирил и Методий, химнът по музика на Панайот Пипков е изпълнен за първи път.

През 1925 година българският поет и литературен критик Гео Милев е арестуван и обявен за “безследно изчезнал". Ден преди това той е осъден по ЗЗД на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години заради поемата му “Септември".

През 1941 г. в хода на Втората световна война българските войски влизат в Ресен и Охрид и завземат островите Тасос и Самотраки в Бяло море.

2007 г.

Столичният общински съвет (СОС) отнема почетния златен знак на София на либийския лидер Муамар Кадафи. Почетният знак е бил връчен на Кaдафи през 1978 г. с решение на Софийския градски народен съвет.

2006 г.

В МВР са представени част от разсекретените документи от архива на бившата Държавна сигурност, несъдържащи класифицирана информация.

Архивът на МВР условно се дели на две големи части - служебен и оперативен масив. Документите до които всеки желаещ ще има достъп, са от служебния масив. На документите, които не съдържат класифицирана информация, ще им бъде премахнато нивото на секретност. Сред разсекретените документи са фондове на УБО 1947 -1956 г., които съдържат материали за работата на отдел 8-ми на ДС, документи за предаване на имуществото на бивши царски дворци на обществени организации за отчуждаване на недвижими имоти, включително за обект в Бояна. Разсекретени са документи за работата на отдел 6-ти “Следствен"-на ДС от 1949 до 1978 г., Документите се отнасят за следствените дела от ДС. Той съдържащ материали за разкрити конспирации, опозиционни групи- материали за Коста Лулчев и за процеса срещу Никола. Петков. Разсекретен е и фонд “Разработка на полицейския архив" от 1950 - 1961 г.,. Той съдържа материали срещу бивши полицейски служители, справки за съдебни и следствени дела срещу членове на БКП. Фондът на 9-ти отдел на ДС за периода от 1948 до 1961 г. също е разсекретен. Този отдел се е занимавал с разработването на служителите на МВР. Документите на политическия отдел на Народната милиция от 1948 до 1961 г. също става обществено достояние.

2006 г.

Вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин участва в Брюксел в заседание на Съвета по общи въпроси и външни отношения на ЕС. Министър Калфин и неговите колеги от страните членки на Съюза обсъждат дневния ред на предстоящата на 15 и 16 юни 2006 година, Среща на върха на ЕС. Министрите се обединяват около мнението, че предстоящото заседание на Европейския Съвет трябва да отправи кратко и ясно послание към гражданите по отношение на бъдещето на европейското семейство, като бъдат посочени досегашните резултати от периода на размисъл, последвал отхвърлянето, от страна на Франция и Холандия, на проекта за Конституционен договор.

На съвместно заседание на външните и военните министри, на което присъства и министър Веселин Близнаков, е изслушан Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана, който излага възможностите на ЕС за отговор на кризи и извънредни ситуации. По тази тема бившият френски министър на външните работи и бивш еврокомисар Мишел Барние излага съдържанието на доклада, с изготвянето на който беше специално натоварен от Европейския Съвет. Обсъдена е и гражданско-военната координация при управление на операции.

1982 г.

На Третият световен шампионат по бокс в Мюнхен българският боксьор Исмаил Мустафов става първият български боксьор, спечелил световна шампионска титла.

1979 г.

В Рим, в двореца "Венецио", е открита изложбата "Български икони от IX -XIV век".

1941 г.

В хода на Втората световна война българските войски влизат в Ресен и Охрид и завземат островите Тасос и Самотраки в Бяло море.

Във Втората световна война участват 61 държави, което е 80% от населението на Земята. Военни действия се водят на териториите на 40 от държавите. Воюващи страни са Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Хърватско и Испания срещу Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др.

1936 г.

В София започва издаването на в. “Нова Камбана", информационен всекидневник. Продължение е на в. "Камбана" (1907–1919 г. и 1925–1935 г.). Директор-издател е Л. Т. Поповски. Редактори са Тр. Доброславски, П. Карчев и Г. Ив. Вълков. Поддържа връзки с Политическия кръг "Звено". Сътрудници във всекидневника са Т. Павлов, Г. Бакалов, Н. Вапцаров, Мл. Исаев, Б. Делчев и др. Последният брой на в. “ Нова камбана" излиза на 15 октомври 1938 г.

1932 г.

На конгреса на Демократическия сговор групата на проф. Александър Цанков се отцепва от групата на Андрей Ляпчев.

1930 г.

Формиран е нов кабинет на Андрей Ляпчев.

Андрей Тасев Ляпчев е български държавник, икономист и кооперативен деец. Един от лидерите на Демократическата партия и Демократическия сговор.

Андрей Ляпчев е роден на 30 ноември 1866 г. в Ресен (Македония). Учи в Битоля, Солун, Пловдив, следва финансови и стопански науки в Цюрих, Берлин и Париж. Редактира вестниците "Хр. Ботьов", "Млада България", "Реформи" (орган на Македонския комитет), "Пряпорец". Андрей Ляпчев е един от основателите на Съюза на земеделските кооперации и на Съюза на популярните банки. След 1908 г. заема многократно поста министър. Той е министър-председател в периода 4 януари 1926 г. - 29 юни 1931 г. По време на управлението си сключва Бежанския заем и Стабилизационния заем. Андрей Ляпчев умира на 8 ноември 1933 г. в София.

1925 г.

Българският поет и литературен критик Гео Милев е арестуван и обявен за “безследно изчезнал". Ден преди това той е осъден по ЗЗД на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години заради поемата му “Септември".

1905 г.

В София излиза първи брой на "Учителска искра". Изданието е орган на Социалдемократическата учителска организация и излиза 3 пъти месечно до 28 юли 1923 г. Редактори са П. Ралев, Г. Кръстев, Т. Стоилов, Л. Кандев, М. Станев и др. От 15 ноември 1923 г. под името "Учителско единство", продължава да излиза до 24 май 1924 г.

1892 г.

В Русе Стоян Михайловски написва текста на песента "Върви народе, възродени". През 1900 г., по случай деня на Св. Кирил и Методий, химнът по музика на Панайот Пипков е изпълнен за първи път.

1840 г.

Цариградският патриарх Григорий VI назначава за търновски митрополит Неофит Византиос, а Неофит Бозвели за негов протосингел.

1836 г.

Сръбски парламентьори начело с Аврам Петрониевич пристигат в Пирот, за да склонят въстаниците към прекратяване на бунта.

Годините 1834-1837 са белязани с Берковско-пиротските въстания, въстания на българското население от Северозападна България за освобождение от османско владичество.

През 1832 г. Високата порта ликвидира разложената военно-спахийска система и пристъпва към създаването на редовна армия. Заедно с това тя прокламира и аграрна реформа, която вдъхва известни надежди на поробеното българско население, че ще може да получи земя. Реформата обаче се провежда твърде половинчато, а в северозападните краища на България тя остава само на книга.

Подтик за въоръжена борба дава успешният бунт на сръбския княз Милош Обренович, който през 1830 г. успява да откъсне някои области от Източна Сърбия и да ги постави под своя власт. Това поражда надежда сред населението на Северозападна България, че чрез масово въстание и с подкрепата на княз Милош ще може да издейства от османското правителство известни свободи.

Първи се надигнат селяните от Берковско, Пиротско и Белоградчишко: в края на 1834 г. и началото на 1835 г. въстават 16 села. Поради големите обещания на местните османски първенци и отказа на сръбския княз да подкрепи надигналите се селяни въстанието е преустановено.

След като дадените обещания не са изпълнени, през май 1836 г. въстанието отново пламва, този път в Пиротско, Царибродско и Драгоманско, като най-масов характер придобива в Берковско. Начело на надигналите се там селяни застават местните селски първенци, предвождани от Манчо Пунин, поради което и самото въстание получава известност под името Манчова буна. Броят на въстаниците достига до няколко хиляди души. От тях обаче е въоръжена само една твърде незначителна част. В края на 1836 г. към берковските селяни се присъединява и населението на Пиротския край. Съвместните им действия завършват с неуспех главно поради липса на въоръжение. Освен това въстаналите и този път не са подкрепени от княз Милош. Въпреки поражението и на това въстание борбата на българите от северозападните краища на страната не престава.

През 1837 г. населението на Берковско и Пиротско се вдига отново. Една голяма група от въстаниците под ръководството на В. Панов и Кр. Пешин се събира в Чипровския манастир и води сражение с османските войски. Съпротивата им обаче е сломена пак поради липса на въоръжение и отсъствие на подкрепа от Сръбското княжество.

1767 г.

По искане на цариградския патриарх Самуил, султан Мустафа III (1757 г.-1774г.) издава томос за унищожаване на Охридската архиепископия и включва епархиите й в диоцеза на Цариградската патриаршия. Последната постига целта си и се обявява за единствен духовен представител на християнското население в Османската империя.

След падането на България под византийско владичество през 1018 г. върховно управление на самостоятелната българска църква е установено в Охрид. Първоначално почти всички български земи са под духовната власт на Охридската архиепископия. След въстанието на Петър Делян през 1040 г. Северозападна България и Дръстърската област са отнети от нея и преминават под непосредственото подчинение на Цариградската патриаршия. По време на византийското владичество на силна ромеизация са подложени и останалите български земи. След освобождението на България от византийско владичество и възстановяването на Българската патриаршия в Търново през 1235 г., а така също и на Ипекската патриаршия, Охридската архиепископия запазва своето съществуване. Въпреки това влиянието й в духовния живот е чувствително намалено. През XIV в. то е ограничено само в земите на Вардарска Македония и Албания. След падането на България под османско владичество Видинска и Софийска епархия са под духовната власт на Охридската архиепископия. През XVIII в. със съгласието на османските власти нейното влияние се разпростра и над сръбските епархии.

Както по време на византийското владичество, така и по време на османското иго, Охридската архиепископия играе голяма роля за запазване на българското народностно самосъзнание. По-известни нейни йерарси са Йоан I Дебърски (1018 - ок. 1037 г.), Теофилакт Охридски (след 1084 - ок. 1108 г.), Димитър Хоматиан (1216 или 1217 г. - след 1234 г.), Прохор (1528 или 1529-1550 г.), Арсений II (1763-1767 г.) и др.

На тази дата са родени:

1943 г.

Роден е Георги Бакалов - съвременен български историк, византолог. Той завършва СУ “Св. Климент Охридски", където впоследствие е преподавател по византийска история. От 1995 г. е професор. От 2000 г. чете лекции по "Обща история на Християнската църква" в Богословския факултет във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Автор е на съчиненията : "Средновековният български владетел" (1985 г.), "Въведение в християнството" (1993 г.), "Византия. Културно-политически очерци" (1994 г.) и др.

1926 г.

Роден е драматургът Драгомир Асенов. Драгомир Асенов е псевдоним на Жак Нисим Меламед. Той живее в София от 1936 г. През 1953 г. завършва право в СУ “Св. “Климент Охридски". Драгомир Асенов изпълнява длъжностите главен редактор на списание "Родна реч", заместник - главен редактор на в."Литературен фронт", секретар на СБП. Сред по-известните негови творби са: "Нашият взвод" (1956 г.), "Кафявите хоризонти" (1961 г.), "Рожден ден" (драма, 1965 г.), "Рози за д-р Шомов" (драма, 1967 г.), "Горещи нощи в Аркадия" (пиеса, 1970 г.), "Наградата" (пиеса, 1981 г.), "Елегия за едно женско сърце" (1984 г.), "Избрани произведения" (в 3 т., 1983 г.-1984 г.), "Елегия за едно женско сърце" (роман, 1984 г.) и др. Сценарист на "Най-тежкият грях" (1982 г.) и "Тази кръв трябваше да се пролее" (1985 г.). Умира в София на 19 юни 1981 г.

1919 г.

Роден е Александър Цветков Геров - български поет. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски". Участва в конспиративна дейност през 1944 г., за което е арестуван. Редактор е в Радио София (1944 г.-1952 г.), в сп. "Киноизкуство" (1953 г.-1955 г.), в. "Кооперативно село" (1963 г.), в редакция "Фокус" към Българска кинематография и в издателство "Български писател". От малък сътрудничи в детски и ученически издания, а по-късно във в. "Заря", "Литературен глас", "Светлоструй", в сп. "Изкуство и критика" и "Златорог". Автор е на стихосбирките "Ние хората" (1942 г.), "Два милиарда" (1947 г.), "Най-хубавото" (1958 г.), "Приятели" (1965 г.), "Свободен стих" (1967 г.), "Любовна лирика" (1983 г.), "Внезапни стихотворения" (1986 г.), "Книга за Тамара" (1991 г.), на сборниците с проза "Усмивка под мустак" (1960 г.), "Щастие и нещастие" (1963 г.), "Фантастични новели" (1966 г.). Умира през 1997 г. в София.

1914 г.

Роден е Жак Битев Гатеньо – български писател. Той е автор на литературно – критически материали, преводач е на поезия и проза от испански и френски език. Сътрудник е към вестниците "Валог", "Кадима", "Светлоструй", "Литературен преглед" и др. Автор е на съчиненията : "Животът ни е ясен" (1940 г.), "Сърцето на Испания. Литературно- критически портрети" (1941 г.) и др.

1884 г.

Роден е Добри Колев Терпешев - български политик, деец на БКП. Член е на БРСДП от 1902 г. Осъждан е за антидържавна дейност на смърт през 1912 г. и 1925 г. От 1938 г. е член на ЦК на БКП. Член е на Политбюро (1943 г., 1944-1950 г.). Добри Терпешев е министър без портфейл в правителството на К. Георгиев (1944-1946 г.). Министър е на труда и социалните грижи през 1950 г. Обвинен е в деструктивна фракционна дейност и изваден от състава на ЦК на БКП през юли 1957 г. Умира на 26 януари 1967 г. Посмъртно реабилитиран политически с решение на Политбюро на ЦК и на Бюрото на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП от 8 януари 1990 г.

1883 г.

Роден е Владимир Попанастасов (В. П. Кръстев) - български поет и публицист. През 1908 г. завършва право в СУ “Св. Климент Охридски". Работи като съдия в Карлово и Цариброд и помощник-прокурор в Стара Загора (1909-1912 г.). Участва като офицер в Балканските войни (1912-1913 г.). Автор е на хумористични и сатирични стихотворения, фейлетони, разкази, писани предимно във в-к "Българан" (1904-1909 г.). Сътрудничи на много периодични издания: сп. "Художник", "Демократически преглед", "Свято дело", "Македонски преглед"; на вестниците "Илинден" (1907-1908 г.), "Гражданин" и др. В книгата "Легенди" (1909 г.) помества свои поеми и стихотворения на исторически и библейски теми.

1870 г.

Роден е Васил Киров Кирков - български драматичен артист. Той е един от основателите на българския професионален театър. Следва драматично изкуство във Виена в периода 1893 -1894 г. Играе в Столичната драматична група (1890 г.), в театър “Сълза и смях" (1892 -1904 г.) и в Народния театър (1904 -1926 г.). Сред по-известните му роли са: Хамлет (от Шекспир), Принцът (“Емилия Галоти" от Лесинг), Ернани (от В. Юго), Освалд (“Призраци" от Ибсен), Боркман (“Джон Габриел Боркман" от Ибсен), княз Мишкин (“Идиот" от Достоевски), Хлестаков (“Ревизор" от Гогол) и др. Умира на 18 ноември 1931 г. в София.

1864 г.

Роден е Димитър Христов Матов – български езиковед, етнограф и фолклорист. През 1888 г. завършва славянска филология в Харков. В периода 1890-1892 г. специализира във Виена и Лайпциг. Преподавател във Висшето училище в София. Печата трудове в “Периодическо списание", “Сборник за народни умотворения", “Български преглед" и др. Димитър Матов е един от създателите на сп. “Книжици за прочит" и негов сътрудник. От 1892 г. до 1895 г. е съредактор (с Ив. Шишманов) на “СбНУНК". Димитър Матов умира на 15 септември 1898 г.

1857 г.

Роден е военният деец Рачо Петков Славейков. Той е син на Петко Р. Славейков. През 1870-1872 г. учи в Робърт колеж и в гимназия в гр. Николаев, Русия. След обявяването на Руско-турската война 1877-1878 г. е доброволец в руската армия при княз Черкаски и като такъв участва в боевете на Шипка. След Освобождението продължава образованието си в Русия и през 1883 г. завършва Военното кавалерийско училище в Екатеринослав. При завръщането си постъпва на служба като кавалерийски подпоручик в Източна Румелия. След Съединението взема участие в Сръбско-българската война 1885 г. Убеден русофил, Славейков се включва през 1887 г. в организирането на Русенския бунт, поради което е осъден на смърт. Успява да избяга в Русия и завършва висша кавалерийска школа в Санкт Петербург. Завръща се, с разрешение на Стамболов, за да се прости с умиращия си баща през 1895 г. След като му е забранено да работи като военен се отдава на публицистична и преводаческа дейност. Като член на Демократическата партия Рачо Славейков сътрудничи на нейните печатни органи. Свързва се с лявото крило на ВМРО. Славейков смело и открито се противопоставя на корупцията в България.

Автор е на студии по военнотеоретични и практически въпроси, на статии по исторически, политически и литературни въпроси. Публикува материали в редица вестници и списания, сред които са "Пряпорец", "Знаме", "Мир", "Демократически преглед" и др. Съчиненията, които Рачо Славейков оставя, са “Отбраната на Шипка на 9, 10 и 11 август 1877", “Спомени за Сръбско-българската война", “Тракийският кон и тракийското коневъдство", “Български народни обичаи и вярвания", “Петко Рачов Славейков, 1827-1895" . Умира на 23 февруари 1931 г. в София.

На тази дата умират:

1981 г.

Умира Андрей Димитров Германов - български поет. Той е роден на 17 юни 1932 г. в с. Яворово, Варненско. Завършва руска филология в СУ “Св. Климент Охридски" през 1955 г., след което работи като учител. Също така е редактор във в-к "Народна младеж", редактор е в отдел "Поезия" на издателство "Български писател", заместник-главен редактор е на сп. "Съвременник", главен редактор на сп. "Пламък". Като лирик се утвърждава през 60-те год. Автор е на съчиненията: "Кълнове" (1959 г.), "Работнически влак" (1962 г.), "Равноденствие" (1965 г.), "Късче мрамор от Акропола", пътепис и стихотворения пише в съавторство със Сл. Хр. Караславов и М. Недялков през 1966 г., "Да ме запомниш" (1967 г.), "Преображения" (1968 г.), "Яростно слънце" (1969 г.), "Мост" (1970 г.), "Острови. Стихотворения" (1972 г.), "Огледалце. Стихотворения за деца" (1973 г.), "Стихотворения" (1973 г.), "И оживяха в песента. Поема" (1974 г.), "Парнас около нас. Дружешки шаржове, пародии, епиграми" (в съавторство с Ив. Николов, 1974 г.), "Четиристишия. Стихотворения" (1974 г.), "Самоубийствено живеем" (1979 г.), "Други четиристишия" (1980 г.), "Душа незащитена. Лирика" (1981 г.), "Шаячни момчета. Спомени" (1981 г.), "Стихотворения" (1982 г.), "Златна светлина. Стихотворения" (1983 г.), "Време за творчество. Интервюта. Статии" (1986 г.), "Чешмата под снега. Стихотворения за деца" (1987 г.), "Избрани преводи" (1987г.) и др.

1954 г.

В Пазарджишки затвор умира политикът Атанас Димитров Буров. Той е роден на 30 януари 1875 г. в Горна Оряховица. Завършва икономически и правни науки в Париж. След като се завръща в България става един от лидерите на Народната партия и като такъв заема важни държавни постове – подпредседател на ХV ОНС, министър на търговията в правителството на Ст. Данев (1913 г.) и в коалиционното правителство на Ал. Стамболийски (октомври 1919 г.– май 1920 г.). Противник е на управлението на БЗНС, организира участието на привържениците на Конституционния блок за акцията в Търново през септември 1922 г. След неуспеха на акцията е принуден да емигрира. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. се завръща в България и става един от основателите на Демократическия сговор. Атанас Буров е министър на външните работи в правителството на А. Ляпчев (1926–1931 г.). Отново участва в управлението на страната за кратко време като министър без портфейл в правителството на К. Муравиев (2–8 септември 1944 г.). По време на Втората световна война 1939–1945 г. Атанас Буров, симпатизирайки на Франция, взема участие в буржоазната опозиция. Като противник на отечественофронтовската власт е репресиран.

Признат е за почетен гражданин на Г. Оряховица през 2000 г.

1938 г.

Умира генерал-майор Христофор Георгиев Хесапчиев. Той е роден в Габрово на 6 февруари 1858 г. От 1920 г. е член на БАН. Завършва военното училище в София (1879 г.), специален курс на Константиновското пехотно училище (1880 г.), Николаевската академия на Генералния щаб в С. Петербург (1883 г.) и висша офицерска кавалерийска школа (1885 г.). По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е помощник-началник на щаба на войската. Участва в боевете при селата Алдомировци и Раяновци (5 ноември). Христофор Хесапчиев заема редица ръководни постове: началник е на военното училище (1885 г.-1893 г.), началник е на Учебно-информационното бюро при щаба на войската и втори редактор на военните издания, командир на VI пехотен полк (1896 г. – 1898 г.). Изпълнявал е също така длъжностите: военно аташе в Белград (1899 г.-1904 г.), дипломатически агент в Белград (1904 г.-1905 г.), дипломатически агент и пълномощен министър в Букурещ (1905 г.-1911 г.). Автор е на трудове и учебници по тактика и военна топография.

1878 г.

Умира Георги Нейчов (Г. Н. Вълков) - български революционер, участник в националноосвободителното движение. Той е роден през 1848 г. в Панагюрище. Завършва Пловдивското епархийско училище и работи като учител и читалищен деец в родния си град. Взема участие в подготовката на Априлското въстание (1876 г.). В неговия дом Райна Княгиня с помощта на жена му извезва знамето на въстанието, там стават и срещите с Г. Бенковски. Представител е на Панагюрския комитет на събранието в Оборище. След разгрома на въстанието е заловен и заточен в Мала Азия.

1808 г.

Умира Петър Ичков - сръбски политически деец, българин по произход. Влиятелен търговец; изнася стоки в Белград. Владее няколко европейски езика. Постъпва като преводач на турската дипломатическа служба във Виена и Берлин. В началото на ХIХ в. посредничи между българското правителство и Високата порта, като започва преговори, довели до сключването на т. нар. Ичков мир, по силата на който турците се задължават да изтеглят от сръбските земи всички еничари и кърджалии, а сърбите се задължават да плащат трибут. През 1807 г. Петър Ичков е председател на Белградския магистрат. Преди смъртта си е на австрийска служба.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;