Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
През 2000 г. България започва преговори по присъединяването си към Европейския съюз. Първите теми са: култура, наука и образование, условия за развитие на малкия и средния бизнес, външнотърговски отношения и национална сигурност. През 1946 година излиза първият брой на седмичника за хумор и сатира “Стършел". На 15 февруари са родени: книжовникът Райко Жинзифов, историкът и географ Павел Делирадев. На тази дата умират: писателят Симеон Радев, актьорът Тодор Колев. 

2001 г. 

На 15 и 16 февруари в Пловдив се провежда среща на президентите на България, Турция и Румъния. 

2000 г. 

България започва преговори за присъединяване към Европейския съюз. Първите теми са: култура, наука и образование, условия за развитие на малкия и средния бизнес, външнотърговски отношения и национална сигурност. 

1997 г. 

Служебният кабинет на Стефан Софиянски приема решение за въвеждане на валутен борд в България, които започва да функционира на 1 юли същата година. 

Основните характеристики на валутния борд са следните: 

- валутният борд е задължен да купува и продава неограничено чужда валута срещу местна валута по определения в закона курс; 

- валутният борд поддържа валутен резерв, който покрива парите в обръщение; 

- валутният борд не провежда монетарна политика и не отпуска кредити на правителството. 

Най-видимият ефект от действието на валутния борд е намалението на инфлацията. Средната инфлация преди въвеждането на валутния борд е над 210% годишно, а след въвеждането му тя е по-малко от 6%. Ниската инфлация прави възможно по-дългосрочно планиране от страна на фирмите и отделните хора, което се отразява позитивно на икономическото развитие. 

Икономическият растеж преди валутния борд е средно минус 4,7% годишно, поради което между 1989 и 1997 година икономиката отбелязва икономически спад от 32%. След въвеждането на борда ръстът е положителен. 

В периода до 1997 година инвестициите са намалявали средно с почти 9% годишно. След въвеждането на валутния борд инвестициите нарастват средно с над 19% годишно. 

1983 г. 

От 15 до 19 февруари министърът на външните работи Петър Младенов е на посещение на в Мароко и Тунис. Петър Младенов е министър на външните работи от декември 1971 година до ноември 1989 година. Роден е през 1936 година с. Тошевци, Видинско. Следва философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски", след което завършва Московския институт за международни отношения. Заема отговорни държавни постове: председател на Държавния съвет (ноември 1989 година - април 1990 година), президент на Народна република България (април - юли 1990 година). Петър Младенов умира през 2000 година. 

1982 г. 

В София се открива юбилейна ретроспективна изложба "100 години Владимир Димитров-Майстора". Владимир Поппетров Димитров-Майстора е роден на 1 февруари 1882 г. в с. Фролош, Кюстендилско. Той е виден български живописец и график. Завършва Рисувалното училище в София. Посещава почти всички европейски галерии и Ню Йорк. Работи 4 години за американския сенатор д-р Чарлс Крейн; рисува около 300 работи по негова поръчка, повечето от които са в Америка. На фона на цветя и овощни дървета пресъздава образи на девойки, предимно от Кюстендилско - олицетворение на морална и физическа красота, жизненост и настроение. Член е на Световния съвет за мир. В творчеството си формира своеобразен национално-декоративен стил. Създава десетки автопортрети, цикъл "Сватба", "Белят платно", "Циганка", "Кози", "Жътва", пейзажи от Рим, Цариград, много рисунки. Умира на 24 септември 1960 г. 

1982 г. 

В гр. Мерида, Венецуела, се откриват Дни на българската култура. 

1979 г. 

От 15 до 17 февруари се провежда приятелско посещение в България на президента на Румъния и генерален секретар на РКП Николае Чаушеску. Николае Чаушеску е роден в с. Скорничешще на 8 януари 1918 г. Той е румънски държавник, общественик и политик. От 1969 г. Чаушеску е генерален секретар на РКП, председател е на Държавния съвет на СРР от 1967 г., върховен главнокомандващ на въоръжените сили от 1968 г., президент на СРР от март 1974 г. до декември 1989 г. Като ръководител на румънските комунисти и държавник той налага и усъвършенства тоталитарната система. Свален е от власт в резултат на преврат, извършен от ръководството на Румънската КП. Заедно със съпругата си Елена е обвинен в кражба на 1 млрд. долара от държавата. Двамата са разстреляни на 25 декември 1989 г. Погребани са в Генчя, Букурещ. 

1961 г. 

От територията на България се наблюдава пълно слънчево затъмнение. Затъмнението е астрономическо явление, при което космическото тяло остава невидимо (напълно или частично) за земния наблюдател. Слънчево затъмнение се наблюдава, когато Луната се намира между Слънцето и Земята, т. е. когато Земята попадне в сянката на Луната. Слънчевите затъмнения се появяват само по време на новолуние. Слънчевото затъмнение се появява, ако в момент на новолуние ъгловото разстояние от Луната до най-близката връзка от орбитата £ не превишава повече 17,9°. През 223 лунни оборота около Земята (период, известен още на халдейците и наричан сарос), т. е. през всички 11 години и 11 дни стават едни и същи затъмнения. За една година има най-много 7 затъмнения - 5 или 4 слънчеви и 2 или 3 лунни; най-малко - 2 затъмнения (ако са само 2, те са винаги слънчеви). Затъмненията, които се наблюдават от Северното и Южното полукълбо, са различни. Лунните и слънчевите затъмнения са наблюдавани още в Древността; в летописите на различни народи са съхранени много данни за тях. Това помага да се установят датите на някои важни исторически събития и да се изяснят съответствията между различните системи на календарното летоброене. Данните в стари документи позволяват да се уточнят движенията на Слънцето и Луната за период от няколко хилядолетия. Във връзка с голямото им значение за историята, хронологията, теоретичната астрономия Т. Ополцер (Австрия) през 80-те години на ХIХ в. изчислява моментите на 8 000 слънчеви и 5 200 лунни затъмнения (от 1207 г. пр. Хр. до 2163 г. сл. Хр.) и издава резултатите в монументалния труд "Канон на затъмненията". Данни за затъмненията от 1060 до 1715 г., наблюдавани от територията на Европейска Русия, оставя М. А. Вилиев (1915 г.), а най-точни и подробни изчисления на всички слънчеви затъмнения за 1998-2510 правят през 1966 г. Дж. Меус, Ч. Грожан и У. Вандерлен (Белгия). 

1946 г. 

За първи път е издаден вестник "Стършел", седмичник за хумор и сатира. 

1941 г. 

Подписано е споразумение за командването на германските войски на българска територия. България се намесва във Втората световна война след подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 г. и става съюзник на страните от хитлеристката Ос. Тя обаче не участва в никакви военни операции на съюзниците си. Под натиска на Оста на 13 декември 1941 г. България е заставена да обяви война на САЩ и Англия, но отново не се ангажира с преки военни действия. За разлика от другите сателити на Германия, като Унгария и Румъния, България не изпраща свои войски на Източния фронт. Независимо от тази позиция тя не е пощадена от държавите от антихитлеристката коалиция. В края на 1943 г. и началото на 1944 г. София и други градове са подложени неколкократно на бомбардировки от авиацията на САЩ и Англия. На 5 септември 1944 г. последва обявяване на война и от страна на СССР. На 8 септември части на Червената армия прекосяват от север българската граница. Тяхното присъствие улеснява правителствената промяна в страната, извършена на 9 септември 1944 г. Съставено е правителство на Отечествения фронт, което предприема незабавни мерки за действията срещу хитлеристка Германия, след като на 8 септември 1944 г. кабинетът на К. Муравиев и обявява война. По силата на Крайовския договор 1944 г. Югославия дава съгласието си за преминаване на части от българската войска през нейна територия като съставни части на Червената армия. България участва със свои войскови части в окончателния разгром на хитлеристка Германия през есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г. Благодарение на това тя избягва надвисналата над нея опасност от нова национална катастрофа. Жертвите, които дава страната ни са повече от 32 000 души, но противниците на Германия не признават България за свой съюзник. Мирният договор между нея и държавите победителки във Втората световна война е сключен на 10 февруари 1947 г. в Париж. 

1920 г. 

Българите в Добруджа подават мемоар до румънското правителство за даване на пълни политически права, за спиране на конфискацията на поземлената собственост, за връщане на отнетите църковни и училищни имоти и за отваряне на границата с България. Това е програмата на легалното българско национално движение в Добруджа до 1940 г. 

1920 г.  

Ньойският мирен договор е ратифициран от Народното събрание. Подписан е на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страната на силите победителки - от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция (1919 - 1920). Влиза в сила на 9 август 1920 г. На България са наложени репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2% лихва върху общата сума за първата и 5% за следващите години. България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) - Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция, определено число добитък, както и 250 000 т. въглища. Страната ни губи  Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. На България е отнето правото да има наборна армия, като на нейно място се разрешава рекрутирането на платена войска в размер на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от договора по искане на Гърция е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която е използвана за насилствено прогонване на българското население от Западна Тракия. Ньойският мирен договор просъществува до началото на Втората световна война (1939 - 1945). 

1918 г. 

Учреден е медал "Червен кръст" в две степени - сребърен и бронзов (златният медал e от 1939 година). 

1878 г. 

Княз Александър Горчаков изпраща телеграма до ген. Николай Игнатиев, в която настоява да се ускори подписването на мирния договор. Княз Александър Горчаков е руски държавен деец и дипломат, един от най-видните ръководители на руската външна политика през втората половина на ХIХ в. Горчаков е министър на външните работи от 1867 до 1882 г. и едновременно с това е държавен канцлер. На Лондонската конференция през 1871 г. успява да постигне отменяне на някои от най-тежките за Русия клаузи на Парижкия мирен договор от 1856 г. Осъществява дипломатическата подготовка на Руско-турската освободителна война, като осигурява неутралитета на големите европейски държави. По време на Берлинския конгрес през 1878 г. ръководи руската делегация. След подписването на Берлинския договор през 1878 г. постепенно се оттегля от намеса във външната политика. 

1870 г. 

В Болград започва да излиза в. "Пътник", общообразователен и литературен вестник, редактиран от Божидар Запрянов. 

<b>На тази дата са родени:</b> 

1894 г. 

Роден е генерал-майор Тодор Кръстев, командир на 28-а пехотна дивизия (13.09.1944-15.10.1944). 

1879 г. 

В Панагюрище е роден Павел Димитров Делирадев - български историк, географ, общественик. В София следва политическа икономия, философия, конституционно право и география. През 1903 година основава Общ синдикален съюз на работниците. Участва в македонското освободително движение (лявото крило на ВМОРО). Работи като редактор в различни леви издания, публикува статии за руската революция. Творчеството му е с обем 15 книги върху обществени и социалнополитически въпроси. Работи върху проблеми на българската история и география. 

1839 г. 

Във Велес е роден Райко (Ксенофонт) Иванов Жинзифов. Tой е книжовен и просветен деец от епохата на Българското възраждане. Първоначално Райко Жинзифов учи във Велес. Известно време е помощник на Димитър Миладинов в българското училище в Прилеп. Продължава образованието си в Одеса. През 1863 година завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет. Участва в Славянския конгрес в Москва през 1867 година. Член е на Българското книжовно дружество, преподавател е в Императорския лицей в Москва през 1873 година. Сътрудничи на различни български и руски периодични издания, пише стихове и разкази, съставя "Пътеводител" на Македония и руско-български речник. Умира на 15 февруари 1877 в Москва. 

<b>На тази дата умират:</b> 

2013 г. 

Умира Тодор Колев - български актьор, комик, певец, музикант и шоумен. 

Тодор Колев (Адама) е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов“ (1965 г.). Надхитря с успех комисията при приемането си, като обува високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото тя пускала артисти с мастита фигура и мощен глас. Работи в театрите в Смолян, Шумен, Пловдив, в столичните "Сълза и смях“ и театър "София“. Участва в над 30 игрални филма, сред които "Цар и генерал“, "Козият рог“, "Иван Кондарев“, "Двойникът“, "Господин за един ден“ и "Опасен чар“. 

В началото на демокрацията се захваща с политика и става син народен представител във ВНС. Съветник в посолството ни в Канада 1992-1993 г. Автор и водещ на тв предаванията "Как ще ги стигнем с... Тодор Колев“ и "Вход свободен“. Преподавател е по актьорско майсторство в НАТФИЗ, има научна степен доцент. През 1999 г. издава автобиографичната си книга "Варненското софиянче от Шумен“ с подзаглавие "Житие и страдание на грешного Тодора“. През септември 2007 г. Комисията по досиетата към 40-то Народно събрание обявява, че има данни и за Тодор Колев, според които той е бил агент на Софийско градско управление на Държавна сигурност. Вербуван е през 1987 г. и сътрудничи под псевдоним Петров. 

1967 г. 

Умира Симеон Трайчев Радев - български писател и общественик. Роден е на 19 януари 1879 година в Ресен. Учи в Ресен, Охрид, Битоля. Завършва Галатасарайския лицей в Цариград през 1898 г., където учи френски език и класическата френска литература. Завършва право в Женева през 1902 година. Член е на ВМОРО от 1895 година. Прякото му участие в македонското движение се прекратява след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Участва в Балканската и в Междусъюзническата война. През 1913 г. е член на българската делегация за сключване на мир в Букурещ. 

Член е на Народнолибералната партия до 1913 г. Първите му авторски опити отразяват борбите на родния му край за освобождение. Като студент сътрудничи на швейцарския печат със статии за положението на населението в Македония. В Женева издава двуседмичен лист на македонските революционери на френски език- "L’Effort" (1900 г.), а в Париж - "Le Mouvement Macedonien" (1902 г.). От 1902 г. до 1912 г. развива публицистична дейност. Написва около 1400 публикации, сред които коментари, беседи, памфлети, обзори, интервюта, очерци за личности от цял свят, репортажи за събития в България и в чужбина и др. Основните му творби са: "Д-р Кръстев като литературен критик" (1907 г.); "Строителите на съвременна България" (1910 г.-1911 г. , т. I - 1911; т. I-II – 1973 г.); "Начала и искания на Народнолибералната партия" (1911 г.); "La Macedoine et la Renaissance bulgare au ХIХ e siecle" (1918 г.); (2 издание на български език "Македония и Българското възраждане през ХIХ в." ч. 1-3., 1927 г. – 1928 г., 3 издание 1943 г. ); "La Question Bulgare et les Etats Balkaniques" (1919 г.) в съавторство с Н. Милев); "Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени" (1965 г.); "Ранни спомени" (1967 г.). 

1923 г. 

В Цюрих умира Константин Анастасов Йованович - виенски архитект, българин по произход. Той е роден на 13 януари 1849 година във Виена. Син е на графика Ан. Йованович. Константин Анастасов Йованович завършва архитектура в Цюрих през 1870 година . Живее и работи във Виена и Белград. В България идва през 1880 година. Проектира сградите на Народното събрание през 1884 година, между 1880 г. и 1884 г. работи върху проект на гимназията в Лом и през 1884 година на I мъжка гимназия в София . Автор е на изследване за строежа на църквата "Св. Петър" в Рим, публикувано във Виена. 

<b>За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:</b> 

<i>Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.; 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.); 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); 

Фамилна енциклопедия “Larousse"; 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; 

Българска военна история - БАН, 1989 г.; 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

National Geographic Arhive; 

Исторически бюлетин – на “The New York Times"; 

Исторически бюлетин – на “The History Channel"; 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes"; 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни".