На тази дата в хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) е освободен град Берковица.

По време на Първата световна война Трета Българска армия начело с ген. Стефан Нерезов разбива румънските и руските войски и овладява Северна Добруджа. Създават се около 300 местни добруджански народни комитети. На 15 и 22 декември 1918 г. на събор в София, ръководен от Димитър Маринов, е основан Съюз на бесарабските българи с председател Владимир Дякович.

Четири години по-късно се състои неуспешен атентат на ВМРО срещу Райко Даскалов пред Народното събрание.

2011 г.

Народното събрание на Република България приема закон за санкциониране на работник или служител при работа без трудов договор.

2009 г.

Радио "Фокус" започва да излъчва и в София на честота 103.60 MHz. Радио "Фокус" е българска радио-мрежа. Стартира през 2004 г. с откриването на радиостанция в Сливен. Форматът на Радио "Фокус“ е информационно-музикален.

Радиоверига "Фокус“ е верига от местни радиостанции, които подготвят и излъчват изцяло регионални програми и е собственост на едноименната Информационна Агенция “Фокус". Централният офис в София и 11-те собствени регионални студия подготвят дванадесет 24-часови информационно-музикална програми. Радиоверигата "Фокус“ притежава 25 собствени предавателни станции в градовете: София, Асеновград, Балчик, Благоевград, Ботевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Гоце Делчев, Девин, Девня, Добринище, Добрич, Дулово, Дупница, Етрополе, Казанлък, Кюстендил, Пазарджик, Перник, Петрич, Плевен, Пловдив, Сандански, Свищов, Севлиево, Силистра, Симитли, Сливен, Смолян, Созопол, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Белоградчик, Исперих и Тараклия (Молдова).

От 21 февруари 2011 г. Радио "Фокус“ започва излъчването по четири емисии топ новини на английски език от “Гласът на Америка". Емисиите за България се излъчват на живо от Вашингтон, САЩ в 10.30, 14.30, 18.30 и 22.30 ч.

2004 г.

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина" на Силви Вартан "за високоблагородната благотворителна и хуманитарна дейност на Силви Вартан и нейната асоциация и по случай 60-годишния юбилей на певицата“.

2003 г.

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина"- първа степен на:

1. Тончи Станичич, извънреден и пълномощен посланик на Република Хърватия в Република България

2. Константин Григорие, извънреден и пълномощен посланик на Република Румъния в Република България

2003 г.

В гр. Шумен са родени братята Хасан и Ибрахим Игнатови Шумен. Те са български пианисти. Носители са на десетки награди от родни и чуждестранни конкурси. Представят България на дванадесетото издание на детския песенен конкурс "Евровизия“ в Малта заедно с Крисия Тодорова, като песента им се класира на второ място.

Двамата гостуват на държавния глава на "Дондуков“ 2. Росен Плевнелиев кани Крисия и братя Игнатови да участват в концерта "Българската коледа“, който традиционно се провежда в Народния театър на Коледа.

2001 г.

Четиридесет и четвъртият конгрес на БСП провежда сесия за избор на нов председател на БСП след като Георги Първанов става президент. За нов лидер е избран Сергей Станишев.

1983 г.

Открит е удвоеният електрифициран жп участък София-Пловдив.

1955 г.

Българското Министерство на външните работи уведомява Австрийската легация в София, че правителството на НРБ признава постоянния неутралитет, обявен от Австрия.

1945 г.

Открито е ХХVІ-то Обикновено Народно събрание. За негов председател е избран Васил Коларов - член на Политбюро на ЦК на Българската работническа партия (комунисти) (БРП (к)).

1944 г.

Българското историческо дружество решава да започне издаване на периодично историческо списание "Исторически преглед" с редактор Александър Бурмов.

"Исторически преглед" е двумесечно научно издание. Издава се от 1945 г. До 1946 г. е орган на Българското историческо дружество. Днес се издава от Института по история при Българската академия на науките. Българското историческо дружество (БИД) е научно дружество, основано по инициатива на преподаватели от Висшето училище (днес Софийски университет "Св. Климент Охридски") и от средните училища през 1901 г. под името Историческо дружество. Целта му е да се популяризират историческите знания и да се разработват неизяснени проблеми от българската и общата история. Председатели на дружеството стават едни от най-известните историци по онова време - Д. Агура, В. Н. Златарски, П. Ников, Ал. Бурмов и др. Издава "Известия на историческото дружество в София", организира изнасянето на лекции, доклади и др. След Първата световна война (1914-1918 г.) се превръща в национална организация и се преименува в Българско историческо дружество. Започва да издава "Българска историческа библиотека" (1928-1933 г.), а от 1945 г. като орган на Българското историческо дружество започва да излиза списание "Исторически преглед". През 1951 г. прекратява временно своята дейност, която е възстановена 13 години по-късно. То се състои от 7 исторически секции, комисия по образованието и комисия по краеведските изследвания. През 1970 г. се провежда I-ви конгрес на Българското историческо дружество, а през 1972 г. в Международна научна конференция по проблемите на българската историография след Втората световна война. От същата година издава сп. "Векове".

1941 г.

Вестник “Правда" отпечатва лозунга “Нека гори земята под нозете на окупаторите".

1935 г.

Нелегално заседание на Демократическия сговор в дома на Григор Василев се разтурва от полицията.

1934 г.

Архиерейско събрание на Българската екзархия в София отхвърля предложената от Вселенската патриаршия процедура за вдигане на схизмата.

След провъзгласяване със султански ферман от 28 февруари 1870 г. на Българската екзархия (върховна национална организация на Българската православна църква), Вселенската патриаршия не признава този акт. Нещо повече, на 16 септември 1872 г. тя обявява Българската екзархия за схизматична, т.е. отцепила се от нея (на гръцки схизма означава отцепление). Това поведение Вселенската патриаршия поддържа чак до 22 февруари 1945 г., когато издава специален акт (наречен томос), с който я признава за автокефална, т. е. самостоятелна, независима. Същата година за нов екзарх е избран софийският митрополит Стефан I. Осем години след признаването независимостта на българската църква – през 1953 г. свиканият църковен събор прокламира издигането на Българската екзархия в Българска патриаршия. Създаването на Българската екзархия е резултат от дългогодишната борба на българския народ за извоюване на своя църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. В устава й са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в църковното управление) и изборност. Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година на негово място е избран видинският митрополит Антим I. До освобождението на България от османско иго екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против западната католическа пропаганда, която се стреми да насажда своето влияние сред българския народ. След обявяването на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) екзарх Антим I е свален от своя пост и заточен в Мала Азия заради неговата патриотична дейност и проявени симпатии към Русия. За нов екзарх е избран ловчанският митрополит Йосиф I.

След Освобождението Българската екзархия съсредоточава своята дейност главно в онези български земи, които по силата на Берлинския договор (1878 г.) остават отново в пределите на Османската империя. Наред с грижите за поддържане на българските черкви тя полага усилия за разгръщане и на просветното дело сред българското население в Македония и Одринско. Противопоставя се на засилването на сръбската и гръцката пропаганда в тези области. След разгрома на България в Междусъюзническата война (1913 г.) екзарх Йосиф I премества седалището си в София. След неговата смърт през 1915 г. в продължение на три десетилетия тя се управлява от Светия синод, начело на който стои наместник-председател.

1918 г.

На 15 и 22 декември по време на събор в София, ръководен от Димитър Маринов, е основан Съюз на бесарабските българи с председател Владимир Дякович.

1916 г.

В периода 15 - 30 декември по време на Първата световна война Трета Българска армия начело с ген. Стефан Нерезов побеждава румънските и руските войски и овладява Северна Добруджа. Създават се около 300 местни добруджански народни комитети.

1877 г.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) император Александър II напуска Дунавската армия и заминава за Петербург. В същия ден е освободен град Берковица.

Александър II е руски император (1855-1881 г.) от Романовската династия. Роден е на 17 април 1818 г. Син е на император Николай I. Потушава Полското въстание (1853 г.) и отменя крепостното право в Кралство Полша (1864 г.). Подписва Парижкия мирен договор (1856 г.), с който се слага край на Кримската война. На 19 февруари 1861 г. отменя крепостното право, с което си спечелва прозвището Цар Освободител. Осъществява редица други реформи, наложени от обществено-икономическото развитие на Русия. Стреми се да разшири руското влияние над Балканите. Под натиска на широкото обществено движение в защита на българския народ след Априлското въстание (1876 г.) на 12 април 1877 г. подписва в Кишинев Манифест за обявяване на Руско-турската война (1877-1878 г.). По време на военните действия той отсяда последователно в Свищов, с. Горна Студена, Великотърновско, и в с. Пордим, Плевенско. В Плевен приема пленения Осман паша, след което се връща в Русия. В резултат на тази война България е освободена. На 1 март 1881 г. в Петербург е убит от членове на организацията "Народна воля".

На тази дата са родени:

1934 г.

Родена е Райна Якимова Кабаиванска – българска оперна певица (сопран). Райна Кабаиванска завършва Оперната школа при Българска държавна консерватория (1957 г.) като ученичка на Л. Прокопова и Ил. Йосифов. Пее в Софийската народна опера от 1958 г. Същата година започва да учи в музикалния лицей “Вийоти" във Верчели, Италия. Дебютира през 1959 г. в ролята на Жоржета (“Мантията" от Джакомо Пучини). През 1961-1963 г. е редовна артистка в миланската “Ла Скала" (от 1963 г. - договорна). Гастролира в най-големите оперни театри в света, партнира на М. дел Монако, Т. Гоби, К. Бергонци, Н. Гяуров, Р. Гор и др. световноизвестни имена. От 1961 г. е член на Националния академичен театър за опера и балет. От 1986 г. организира фестивал в Болоня. По-известните й роли са: Тоска (“Тоска" от Дж. Пучини), Неда (“Палячо" от Р. Леонкавало), Елизабет (“Дон Карлос" от Дж. Верди), Дездемона (“Отело" от Дж. Верди), Лиза (“Дама пика" от П. И. Чайковски), Маргарита (“Мефистофел" от А. Бойто), Турандот (“Турандот" от Ф. Бузони), Анезе (“Беатриче ди Тенда" от В. Белини) и др. През 1991 г. е учреден фонд “Райна Кабаиванска" (с председател Блага Димитрова) за издирване и поощряване на творческата дейност на български деца сираци. През 1995 г. получава орден “Стара планина" I и степен “Доктор хонорис кауза" на Нов български университет (2001 г.).

1896 г.

Роден е Христо Томов Вакарелски - български етнограф и фолклорист. Завършва славянска филология в СУ (1919-1923 г.). Специализира в Полша славянска и обща етнография. Посещава с научна цел Унгария (1931 г.) и Финландия (1937 г.). Завежда секция "Материална култура" в Народно етнографски музей в София (дн. Етнографски институт и музей към БАН). Почетен член на етнографски дружества в Полша, Унгария, Австрия, на Международно дружество за етнология и фолклор (SJEF). Изследва българската материална, духовна и обществена култура, народното изкуство и фолклора. Много от трудовете му са обнародвани на чужди езици. Носител е на Хердерова награда (1965 г.). Умира на 25 ноември 1979 г. в София.

1886 г.

Роден е Александър Димитров Станишев - български лекар хирург, държавник. Завършва Солунската българска мъжка гимназия (1904 г.). Следва естествена история в СУ (1904-1905 г.) и медицина в Мюнхен (1905-1910 г.). Асистент (1910-1912 г.) в Университетската хирургическа клиника в Мюнхен и в болниците в Лозана, Берн, Линдау. През Балканската война (1912-1913 г.) и през I-вата световна война (1914-1918 г.) е хирург във военни болници. Специализира в Хайделберг и Мюнхен. Редовен професор (1927-1944 г.) - ръководител Катедра по клинична хирургия в Медицинския факултет на СУ; основател и пръв директор на Хирургическата клиника. Декан на факултета (1930-1931 г.), ректор на СУ (1938-1939 г.), представител на Българското хирургическо дружество (1936-1944 г.), редактор член и подпредседател (1938 г.) на Международната хирургическа академия в Женева. Допълнителен и почетен член на множество АН и научни организации, почетен член на Хамбургския университет (1939 г.), почетен директор на Берлинския университет (1940 г.). Тясно свързан с десницата в македонското освободително движение. Привърженик на политическото и културно сближение на България с Германия. Автор на повече от 50 научни публикации в български и чужди списания. Министър на вътрешните работи (1 юни - 1 септември 1944 г.). Осъден на смърт от т. нар. Народен съд. Умира на 1 февруари 1945 г. в София.

1885 г.

Роден е Иван Йосифов Буреш - български зоолог, академик (1929 г., доп. чл. от 1926 г.). Член на 13 чуждестранни научни дружества и институти. Дипломира се в СУ (1909 г.) и специализира в Мюнхенския университет (1909-1911 г.), където става доктор на природните науки (1911 г.). Автор на повече от 200 научни труда. Умира на 8 август 1980 г. в София.

1880 г.

Роден е Данаил Василев Крапчев - български интелектуалец и журналист. Учи в Битоля и Солун, завършва право в СУ (1906 г.). Сътрудничи на сп. “Македоно-одрински преглед" и на други периодични издания. През 1907-1908 г. е редактор на в-к “Илинден". По време на Младотурската революция (1908-1910 г.) живее в Солун и издава в-к “Отечество" - орган на Съюза на българските конституционни клубове в Македония. След неговото спиране от турските власти издава в-к “Родина". По време на I-вата световна война (1915-1918 г.) е редактор на в-к “Пряпорец" - орган на Демократическата партия. През 1918 г. основава в-к “Зора" (директор до 1944 г.). Убит е в Горна Джумая през септември 1944 г. Посмъртно е осъден на смърт от т. нар. Народен съд. Умира 18 септември 1944 г. в Горна Джумая, дн. Благоевград.

На тази дата умират:

1916 г.

Умира Константин П. Сапунов - български драматичен артист. Роден е през 1844 г. в Трявна Един от първите, постъпили в Румелийския театър в Пловдив (1882-1885 г.). По-късно (1889 г.) ръководи театър “Основа" в София (след Антон Попов). Един от създателите на Народен театър. Негово поприще е комедията и преди всичко Молиер: “Скъперникът", “Мнимият болен", “Тартюф" и др.

1892 г.

Умира Никола Стоянов Михайловски – български публицист, писател и обществен деец. Роден е през 1818 г. в гр. Елена. Брат е на Иларион Макариополски. Завършва философия в Москва. Основател е на Търновската правописна школа, чиито възгледи теоретично развива в своите граматики. Създава “Даскалоливницата" в гр. Елена. Прави популярни преводи, предимно от френски език, някои от тях са: “Приключенията на Телемаха" от Фенелон (Цариград, 1873 г.), “Последните дни на Помпей" от Булвер (Цариград, 1870 г.), “Тайните на инквизицията" от Фереал (Цариград, 1875 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.