>Литва е присъединена към Русия през 1795 г. В нощта на 14 срещу 15 април, след сблъсък с айсберг, потъва “Титаник". През 1923 г. инсулинът влиза в обща употреба за болните от диабет На тази дата през 1926 година излита първият самолет на авиокомпанията “Америкън Еърлайнс". През 1935 г. във Вашингтон е подписан Пакта Рьорих - договор за охраната на историческите паметници. През 1951 година се провежда първият конкурс за “Мис Свят". На 15 април са родени: Алла Пугачова – руска поппевица, композиторка и киноактриса; Клаудия Кардинале - италианска актриса. На тази дата умират: Жан-Пол Сартр – френски писател, публицист, философ, създател на атеистичния екзистенциализъм и на театъра на ситуациите; Михаил Василиевич Ломоносов - руски учен енциклопедист, един от създателите на съвременното естествознание, поет, реформатор на руския литературен език. </i>

2018 г.

Саудитският крал Салман открива 29-ата среща на арабските лидери в източния саудитски град Дахран. Срещата на върха на Арабската лига е открита малко повече от 24 часа след ударите на САЩ, Великобритания и Франция по обекти Сирия, свързани с разработка на химически оръжия.

2018 г.

Милиони граждани на Гватемала са призовани да участват в референдум, чийто изход ще определи дали териториалният спор с Белиз ще бъде отнесен пред Международния съд на ООН.

2018 г.

В Черна гора се провеждат президентски избори – трети след обявяването на независимостта през 2006 г. Право на глас имат 532 599 граждани, разпределени в общо 1 214 избирателни секции.

2018 г.

315 000 привърженици на независимостта на Каталуния манифестират в Барселона с настояване да бъдат освободени от предварителния арест сепаратистките лидери.

2016 г.

Най-малко девет души са загинали, а над 950 са ранени в силното земетресение на японския остров Кюшу с магнитуд 6,5.

2015 г.

Европейският съюз официално обвинява Google в антитръстови нарушения.

2015 г.

Нокиа обявява планове да купи производителя на телекомуникационно оборудване Алкател за €15.6 милиарда.

2014 г.

В Краматорск, Източна Украйна загиват 11 човека в резултат на операция на спецчастите на Украйна.

2013 г.

Трима са убити и 183 ранени при атентат на маратона в Бостън.

2012 г.

Шестата среща на върха на Организацията на американските държави в колумбийския град Картахена е посветена на регионалната интеграция и икономическото развитие. Латиноамериканските страни единодушно настояват за завръщането на Куба в ОАД и нейните срещи на върха, която е изключена от организацията през 1962 г. в разгара на студената война.

Талибаните в Афганистан организират серия от атентати срещу дипломатическия квартал в Кабул, президентския дворец, сградата на парламента, мисията на ООН и щаб-квартирата на Международните стабилизиращи сили в Афганистан.

Ким Чен Ун за първи път излиза с публична реч на парад в Пхенян посветен на 100-годишнината от рождението на Ким Ир Сен.

1993 г.

Президентът на Туркменистан Сапармурат Ниязов обявява, че туркменистанският език преминава от кирилски на латински шрифт.

1986 г.

Американски самолети извършват наказателни полети срещу Либия в отговор на нападението, извършено от либийски катери срещу кораби на Шести американски флот в Средиземно море.

1961 г.

В Атина започва провеждането на първата среща на представителите на националните комитети за балканско разбирателство и сътрудничество.

1957 г.

Родена е Евелин Ашфорд – американска спринтьорка. Неколкократен световен шампион и рекордьор на 100 м гладко бягане. През 1984 г. става двукратен олимпийски шампион в своята дисциплина и на 4 х 100 щафета.

1951 г.

В Лондон се провежда първият конкурс “Мис Свят".

1943 г.

На 15 април в град Брод в Македония е спусната английска военна мисия от 8 души начело с кап. Джордж Морган. Тя е заловена от български военни части и е предадена на немците. На 18 април в планината Холмогорие в Тимошко е спусната английска диверсионна група начело с майор Ерик Грийнуд. На 21 май към нея се присъединява и втора група, водена от кап. Джаспър Рутъм, разгромена от немците на 11 декември същата година. На 19 април край

Прищина е спусната британска диверсионна група начело с кап. Джон Семър, наскоро разбита от българските военни части.

1926 г.

Състои се първият самолетен полет на авиокомпания “Американ Еърлайнс".

1923 г.

Инсулинът влиза в обща употреба за болните от диабет. Той е лекарство, което съдържа белтъчен хормон.

1919 г.

С декрет на съветската власт са създадени трудово-възпитателните лагери, наречени ГУЛАГ (Главно Управление на Лагерите).Те са подразделение на Народния комисариат на вътрешните работи в СССР през 1934-56 г., ръководещо трудово-поправителните лагери. При системата на масови репресии и произвол в лагерите попадат много политически неудобни за съветската власт хора. Затворниците работят безплатно при строителството на пътища и промишлени обекти в Сибир. Поради тежките условия на труд, глада и болестите смъртността е изключително висока. Истината за неспазването на елементарните човешки права в лагерите разкрива А. Солженицин през 1973 г. в книгата "Архипелагът ГУЛАГ".

1912 г.

В 2 ч. и 20 мин. потъва британският лайнер “Титаник".

При първото си плаване през Атлантическия океан корабът "Титаник" се сблъсква с айсберг около остров Нюфаундлънд (през нощта на 14 срещу 15 април 1912 г.) и потъва. При катастрофата загиват повече от 1 500 души. Между загиналите са около 20 българи, основно от селата Садовец, Плевенско, и Гумощник, Севлиевско.

"Титаник" е пътнически параход на британската компания “Уайт стар", смятан за най-модерния, съвършен, луксозен и надежден за времето си параход.

1909 г.

Завършва опитът за преврат на старотурците в Цариград. Той е разгромен от младотурците с подкрепата на четите на Я. Сандански и Хр. Чернопеев. На 27 април султан Абдул Хамид II е детрониран и заместен от брат си Мехмед V. Абдул Хамид ІІ е османски султан, син на Абдул Меджид. Той е владетел на Османската империя в периода 1876 г.-1909 г.. Идва на престола с помощта на младотурците, но скоро след това се разправя с тях и установява еднолична диктатура. По внушение на английската дипломация проваля Цариградската конференция 1876-1877 г. Отказът му да приеме Лондонския протокол 1877 г. за провеждане на реформи в империята става повод за избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., която завършва с поражение за Турция. По отношение на западните европейски велики сили държи угодническа линия на поведение, в резултат на което превръща империята в тяхна полуколония. Спрямо поробените християнски народи провежда курс на жесток терор, с което си спечелва и прозвището Кървавия султан. Потушава безмилостно Илинденско - Преображенското въстание 1903 г. Избухналата Младотурска революция 1908 г. го заставя да възстанови изработената още през 1876 г. конституция. Организираният от него метеж през април 1909 г. завършва без успех, поради което е свален от престола. До края на живота си е държан под домашен арест.

1903 г.

На 15 и 16 април 1903 г. в Солун групата на “гемиджиите “ извършват бомбени атентати. Тази група е организирана от Й. Попйорданов и П. Шатев. Целта на атентатите е да се предизвика намесата на европейските държави за подобряване положението на поробените българи в Македония и Одринско. Участници в групата са Й. Попйорданов, Д. Мечев, М. Арсов, Д. Тръчков, Вл. Пингов, К. Кирков, Т. Богданов, Г. Богданов, П. Шатев, Т. Органджиев, М. Бошнаков, Цв. Трайков. На 15 април предобед П. Шатев взривява френския кораб “Гуадалкивир", излизащ от Солунското пристанище, и успява да напусне кораба заедно с други пътници. Той е заловен от полицията на скопската гара. Вечерта на същия ден Д. Мечев, М. Арсов и И. Тръчков взривяват железопътната линия Солун - Цариград, но минаващият влак получава незначителни повреди. На следващия ден К. Кирков взривява водопровода и осветителната станция на Солун, а Й. Попйорданов взривява сградата на Отоманската банка. Вечерта К. Кирков, Г. Богданов и Вл. Пингов хвърлят бомби на различни места в града. През нощта Д. Мечев и И. Тръчков са убити в квартирата си след продължителен бой с полиция и жандармерия. На 17 април загива Й. Попйорданов. На 18 април при опит да взриви телеграфната станция е убит К. Кирков. Цв. Трайков се самовзривява след несполучливия си опит да убие валията. Т. Органджиев избягва през Скопие в България. Г. Богданов, М. Бошнаков, М. Арсов и П. Шатев са заловени от полицията и осъдени на смърт. По-късно присъдата е променена на доживотен затвор. От тримата остава жив само П. Шатев. След 9 септември 1944 г. е предаден на югославските власти и умира в югославски затвор.

1894 г.

В САЩ американският изобретател Томас Едисън прави публична демонстрация на своя апарат, наречен кинетоскоп (машина движеща изображения).

1856 г.

Англия, Франция и Австрия сключват договор, съгласно който трите държави се задължават да гарантират независимостта и целостта на Османската империя.

1841 г.

Карл Маркс получава докторска степен по философия. Той е германски философ, икономист, общественик и политик. Първоначално е под влияние на младохегелианците. През 1843 г. в Париж се запознава с представители на социалистически и демократически движения. Маркс смята, че капитализмът и неговите производителни сили са изчерпали своите възможности. На тази основа развива теорията за преход към ново общество и за историческата роля на пролетариата в него. От 1844 г. със сътрудничеството на Ф. Енгелс Маркс разработва основните положения на теорията, обобщени в "Икономическо-философски ръкописи", "Светото семейство", "Немската идеология", "Тезиси на Фойербах" и "Нищета на философията". През 1847 г. в Брюксел Маркс се присъединява към тайното пропагандистко дружество "Съюз на справедливите" (наречено по предложение на Маркс и Енгелс Съюз на комунистите). Заедно с Енгелс написва програмата на съюза - "Манифест на комунистическата партия". От 1849 г. живее в Лондон. През 1864 г. създава и ръководи I

интернационал. Основният труд на Маркс е "Капиталът", в който формулира икономическите закони за развитието на капиталистическото общество. Маркс и Енгелс са основоположници на диалектическия материализъм и историческия материализъм. Теориите на Маркс и Енгелс предизвикват спорове в международното социалистическо движение, но стават идеологическа основа на комунистическите движение в началото на 20 в.

1795 г.

Литва е присъединена към Русия.

1715 г.

В Южна Каролина под влияние на испанската агитация индианците убиват 90 английски заселници, което става повод за започване на войната между англичаните и индианците.

<b>На тази дата са родени:</b>

1949 г.

Родена е Алла Пугачова – руска поппевица, композиторка и киноактриса. През 1969 г. завършва хорово дирижиране в музикалното училище "Иполитов-Иванов" в Москва, през 1981 г. завършва естрадна режисура в ГИТИС . В периода 1971 до 1972 г. е солистка на "Олег Лундстрен бигбенд" и "Веселите момчета" (от 1973 г.), същевременно работи като корепетитор в Естрадното цирково училище в Москва. През 1974 г. печели трета награда на Всесъюзния конкурс за естрадни артисти. Истинско признание за певческия си талант получава на фестивала "Златният Орфей "през 1975 г., когато получава голяма награда с песента "Арлекино" на Е. Димитров. Репертоарът й е разнообразен - блусове, шансони, цигански романси и драматични балади, танцови шлагери и лирични поеми. В края на 70-те и началото на 80-те години се превръща в най-голямата звезда на руската естрада, а известността й надхвърля границите на родината: Голяма награда на фестивала в Сопот, Полша (1978 г.), златни плочи от Финландия и MIDEM в Кан, рецитал в зала "Олимпия" в Париж (1982 г.), представяне на фестивала "Сан Ремо", откриване на културния център във Виена, награда на Световния съвет за мир, благотворителни концерти във Финландия и др. Участва във филмите "Жената, която пее" (1970 г.), "Дойдох и говоря" (1986 г.). Телевизията излъчва биографичните филми "Театърът на Алла Пугачова" (1978 г.), "У Алла" (1979 г.), "Монолози на певицата" (1981 г.). Омъжена за естрадния изпълнител Ф. Киркоров, с когото продължава творческата си кариера. Нейни албуми са "Арлекино и другите", "Златният Орфей 76 - Алла Пугачова, Веселите момчета" (1977 г.), "Ще бъде ли…", "Огледало на душата" (1978 г.), "Издигни се над суетата" (1980 г.), "Как тревожен е този свят" (1982 г.), "Alla Pugachova in Stockholm" (1986 г., на англ. ез.). "Щастието в личния живот" (1987 г.), "Дойдох и говоря" (1987 г., авторски).

1939 г.

Родена е Клаудия Кардинале - италианска актриса. Участва във филмите - “Златните вериги" (1957 г.), “Обичайните неизвестни" (1958 г.), “Роко и неговите братя" (1960 г.), “Осем и половина" (1963 г.), “Момичето на Бубе" (1965 г.), “Блуждаещите звезди на Голямата мечка" (1965 г.), “Професионалисти" (1966 г.), “Денят на кукумявката" (1967 г.), “Имало едно време на Запад" (1969 г.), “Червената палатка" (1969 г.), “ “Железният префект" (1977 г.), “Корлеоне" (1978 г.), “Оръжието" (1979 г.), “Кожата" (1981 г.), “Фицкаралдо" (1982 г.), “Подаръкът" (1982 г.), “Принцеса Дейзи" (тв, 1984 г.), “Историята" (1985 г.), “През следващата

година" (1985 г.), “Синият електрически цвят" (1988 г.), “Негодникът" (1990 г.), “Жените мислят само за едно" (1994 г.), “В краката на жените" (1997 г.), “Богати, красиви и зли" (1998 г.), “И сега, дами и господа!" (2000 г.), “И сега, дами и господа!" (2002 г.).

1935 г.

Роден е Велик Капсъзов – български състезател по спортна гимнастика. Европейски шампион на халки през 1961 г., 1963 г. Бронзов медалист от европейското първенство през 1959 г. и от Олимпийските игри през 1960 г.

1896 г.

Роден е Николай Николаевич Семьонов – руски физик и физико-химик, академик на АН на СССР (1932 г.). Завършва Петроградския университет (1917 г.). От 1920 г. до 1931 г. работи в Ленинградския физико-технологичен институт; проф. (от 1928) в Ленинградския политехнически институт. От 1931 г. е директор на Института за химическа физика към АН на СССР. От 1934 г. е професор в Московския университет. През 1957-1963 г. е академик-секретар на Отделението за химически науки към АН на СССР. През 1960-1963 г. председател на Всесъюзното дружество “Знание". В периода 1963-1971 г. е вицепрезидент на АН на СССР. Научната си дейност започва с изследвания в областта на молекулярната физика и електронните явления, изучава кондензацията на парите върху твърди повърхности, йонизацията на солните пари под действие на електронен удар и др. Създава теория за топлинния взрив на газови смеси, на основата на която разработва (със сътрудници) учението за разпространяване на пламъка, детонацията, горенето на взривни вещества и прахове. Съвместно със сътрудници открива нов тип катализа - йонно-хетерогенната катализа в полимолекулярни адсорбционни слоеве. През 1956 г. получава Нобелова награда за химия.

1895 г.

Роден е Корадо Алваро – италиански писател. Първият му сборник със стихове е посветен на Първата световна война (1917 г.). Повестта "Хората от Аспромонте" (1930 г.) е реалистично изображение на селския живот в Италия от годините на фашисткия режим. Автор е на романът "Кратка младост" (1946 г.). Дневникът на писателя за периода 1927-1947 г. - "Почти цял живот", е публикуван през 1954 г.

1874 г.

Роден е Йоханес Щарк – германски физик. Професор във висшите училища в Хановер (от 1906 г.) и Аахен (от 1909 г.) и университетите в Грейфсвалд (от 1917 г.) и Вюрцбург (1920 г. През 1933 – 39 г. е президент на Физико-техническия институт в Берлин. През 1919 г. получава Нобелова награда по физика за откриването на ефекта на Доплер в каналните лъчи и разцепването на спектралните линии в електрически полета.

1812 г.

Роден е Теодор Русо - френски живописец и график, водещ представител на Барбизонската школа. В периода 1827-28 г. учи при Ж. Ремон. На следващата година е ученик на Г. Г. Летиер . Работи в Париж и Барбизон, където се преселва окончателно през 1849 г. За произведенията му (предимно пейзажи) са присъщи хармоничност и уравновесеност на композиционните решения.

Негови произведения са “Пазар в Нормандия", ок. 1832 г.; "Блато в Ландах", 1852 г.; "Дъбове", 1852 г.; "Изглед от Барбизон", 1853 г., и др.). Работи в областта на рисунката и офорта.

1772 г.

Роден е Етиен Жофроа Сент Илер - френски зоолог, еволюционист, един от предшествениците на Ч. Дарвин. От 1807 г. е член на Института на Франция. През 1793 г. заема Катедрата по зоология на гръбначните животни при Националния музей по естествена история. През 1798-1801 г. придружава с научна цел Наполеон Бонапарт в Египет, където събира богата колекция с важно от научна гледна точка значение (17 нови вида бозайници, 25 вида влечуги и земноводни, 57 вида риби, между които и реликтовата риба Polypterus). Съвместната работа на Ж. Кювие и Жорфроа Сент Илер слага началото на реформата в класификацията на гръбначните животни по сравнително-анатомични признаци. На базата на сравнително-анатомичните доказателства за единството в строежа на организмите вътре в отделен клас гръбначни той започва да търси морфологично единство между животните от различни класове, използвайки метода на сравнителното изучаване на зародишите. Впоследствие този метод ляга в основата на ембриологичните доказателства за еволюцията и биогенетичния закон. За обосноваване на учението за единството в плана на строежа на животинския свят във "Философия на анатомията" (т. 1, 1818 г.) прилага разработената от него т. нар. синтетична морфология, опираща се на "теорията на аналозите". Учението му за единството в плана на организация на всички типове животни (без отчитане на качествените различия) е метафизично по своята същност, но спомага за утвърждаването в науката на идеята за единството на произхода. През 1830 г. в Парижката АН се разгръща дискусия между него и Кювие, който отрича съществуването на връзки и преходи в организацията на животни от различни типове Жорфроа Сент Илер създава учението за уродливостта като естествено придобито явление ("Философия на анатомията", т. 2, 1822 г.). Слага началото на експерименталната тератология, създава учението за аклиматизацията на животните, развито по-късно от неговия син И. Ж. Сент-Илер.

1730 г.

Роден е Феличе Фонтана - италиански химик. Професор в университета в Пиза. Директор на естествено-историческия музей във Флоренция. През 1774 г. определя съдържанието на кислород в земната атмосфера. През 1777 г. открива (едновременно с К. Шееле) способността на дървените въглища да поглъщат газове. През 1782 г. открива образуването на горящ газ (смес на Н2 с СО) при пропускането на водна пара през горящи въглени ).

1452 г.

Роден е Леонардо да Винчи - велик италиански художник от Флорентинската школа, скулптор, архитект, учен и естествоизпитател. Създава хармоничния образ на човека, отговарящ на хуманистичните идеали на Ренесанса. С това полага основите на изкуството от Високия Ренесанс. В периода 1467-1472 г. е обучаван от Андреа дел Верокио . Методите на работа във Флорентинската школа изискват съчетаването на художествената практика с практически експерименти и това способства за сближаването на Леонардо с астронома П. Тосканели, който провокира научните му интереси. В ранните си художествени творби ("Главата на ангела" в "Кръщението" на Верокио, след 1470 г.) Леонардо да Винчи разработва новаторски методи. По време на службата си при Лудовико Моро, управител на Милано от 1481-1482 г., да Винчи се проявява

като военен инженер, хидротехник, организатор на придворни феерии. Повече от 10 години той работи върху паметника на Франческо Сфорца, баща на Лудовико Моро. Изработеният от глина модел на конник в естествени размери е разрушен при превземането на Милано от французите през 1500 г. В трапезарията на манастира "Санта Мария дела Грация" създава стенописа "Тайната вечеря" (1495-1497 г.). Този стенопис е силно повреден от времето; реставриран е през ХХ в. В Милано около Леонардо се събира група от негови ученици. Последните години от живота си прекарва в непрекъснато преселване от един град в друг. Сред късните му произведения са: проектът на паметника на маршал Тривулцио (1508-1512 г.), "Иоан Кръстител" (ок. 1513-1517 г.), серията рисунки, изобразяващи вселенската катастрофа, в които разсъжденията за нищожеството на човека пред могъществото на стихиите се съчетават с рационалистичните представи за цикличността на природните процеси.

<b>На тази дата умират:</b>

1980 г.

Умира Жан-Пол Сартр – френски писател, публицист, философ, създател на атеистичния екзистенциализъм и на театъра на ситуациите. Учи в парижкия лицей “Ла Рошел", следва в “Екол Нормал Супериор", защитава аспирантура в Сорбоната. Преподава философия в Хавър и започва да публикува. Идеологическите му настроения са опит за съвместяване на либералната демокрация с левия радикализъм. Участва във Френската съпротива (1941-1944 г.). През 1956 г. скъсва окончателно с Комунистическата партия. Застава на страната на бунтуващите се младежи през 1968 г. През 1964 г. отказва да приеме Нобеловата награда за литература , тъй като е пацифист и не приема откритието на А. Нобел. Автор е на философски трудове “Въображението", “Ескизи към теория на емоциите", “Въображаемото", “Битие и нищо". Негови романи и разкази са “Погнусата", “Стената", “Пътищата на свободата" и др..Пише есета “Екзистенциализъм и хуманизъм", “Ситуации", “Разговори за политиката". Автор е на литературните биографии “Идолът на семейството", “Бодлер", “Сен Жьоне, комедиант и мъченик" и пиесите “Мухи", “При закрити врати", “Почтената проститутка", “Мъртъвци без гроб", “Мръсни ръце", “Дяволът и дядо Господ", “Затворниците от Алтона", “Некрасов".

1944 г.

Умира Джовани Джентиле – италиански философ, представител на неохегелианството, основател на системата на "актуалния идеализъм. Той е една от водещите фигури в италианския културен живот в началото на века. След Първата световна война, поради националистичните си симпатии Джовани Джентиле клони към фашизма и влиза в правителството на Мусолини. Смята, че всички затруднения на Хегеловата философия произтичат от абсурдната, според него, идея за възхождане от абстрактното към конкретното.

1942 г.

Умира Роберт Музил – австрийски писател. Учи във военно училище, но напуска преди производството в офицерско звание и следва машиностроене. Дипломира се през 1901 г. във Висшето техническо училище в Щутгард. Изучава философия, логика и експериментална психология (1903-1908 г.). През 1906 г. конструира т. нар. Музилов цветови (вариационен) жироскоп. От 1903 до 1910 г. слуша в Берлин лекциите на Дилтай и Зимел. Първата му книга е “Лутанията на възпитаника Тьорлес" (1906 г.). От 1914 г. до 1918 г. е офицер на италианския фронт, а след войната е чиновник във Виена. Работи като

свободен писател, театрален критик и есеист във Виена и Берлин. През 1933 г. се завръща във Виена, а 5 години по-късно емигрира в Швейцария. Най-важното му произведение е романът-фрагмент “Човекът без качества" (т. 1-3, 1930-1943 г.), в който разглежда разпадането на Австро-Унгарската империя през призмата на философския анализ, гротеската и иронията. Заедно с Дж. Джойс, Пруст и Брох принадлежи към основоположниците на модерния роман в съвременната литература.

1925 г.

Умира Джон Сингър Сарджънт – американски художник. В периода 1874 г. – 1879 г. учи в Париж , от 1885 г. живее в Лондон, посещава често САЩ. Върху творчеството му оказват влияние Г. Курбе и Е. Мане. Популярен е като автор на виртуозни светски портрети (“Мадам Х", 1884 г.), ефектни жанрови картини (“Китайски фенери", 1885-1886 г.), стенописи (1894-1895 г., и др.).

1903 г.

Умира Димитър Мечев - македонски революционер, участник в групата на гемиджиите, организирала солунските атентати. Загива при взривяването на жп. линията Солун - Дедеагач.

1765 г.

Умира Михаил Василиевич Ломоносов - руски учен енциклопедист, един от създателите на съвременното естествознание, поет, реформатор на руския литературен език.От 1745 г. е професор по химия в Петербургската АН, от 1760 г. е член на Шведската АН, от 1764 г. почетен член на Болонската АН . През 1741 г. създава цялостно атомно-молекулно учение, като приема съществуването на "корпускули" (молекули) и "елементи" (атоми). Първи доказва опитно закона за запазване на теглото при химичните реакции и изказва закона за запазване на енергията през 1748 г., в писмо до Л. Ойлер. През 1753 г. обяснява атмосферното електричество с конвекцията на въздушните маси. Работи в областта на геологията и металургията. Има изследвания по метеорология, астрофизика, изучава цветовете, конструира метеорологични и оптични уреди. Занимава се с астрономия и пръв установява наличието на атмосфера на планетата Венера през 1761 г. Ломонсов играе важна роля в развитието на руската народна култура. Неговата езикова реформа дава тласък за развитието на общонационалния литературен език. Поставя началото на научното изучаване на руски език ("Кратко ръководство по реторика", 1743 г.; "Руска граматика", 1755 г., изд. 1757 г.). Виден представител на руския класицизъм, пише предимно оди, поеми. По негова инициатива е основан Московският университет (1755 г.).

<b>За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници: </b>

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;