На 15 април сутринта Павел Шатев взривява френския кораб "Гуадалкивир", излизащ от Солунското пристанище. Симеон ІІ се завръща в България за пръв път в навечерието на извънредните парламентарни избори и заявява подкрепа за Обединение за национално спасение, в основата на което стои ДПС. През 1872 г. Антим І получава своя екзархийски берат на официално организирана във Високата порта церемония. На 15 април са родени: Георги Евстатиев (Г. Е. Иванов) - български художник; Георги Иванов Тахов – български литературен историк, критик, публицист, есеист и поет. На тази дата умира Богомил Николов Нонев - български литературовед и публицист.

2002 г.

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина“ на:

1. проф. Борис Спасов

2. проф. Живко Сталев

1997 г.

В навечерието на извънредните парламентарни избори бившият български цар Симеон II се завръща в страната и участва в тържествата по случай 118-та годишнина на Търновската конституция. Той заявява подкрепата си за предизборната коалиция Обединение за национално спасение, в основата на която стои ДПС.

1996 г.

Ахмед Доган е на официално посещение в Турция, където преговаря за турски инвестиции в България.

1996 г.

В София започва годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие. Банката отпуска на България заем от 45 млн. екю.

1968 г.

България и Кралство Непал се установяват дипломатически отношения.

1966 г.

Провежда се пленум на ЦК на БКП за работата на Двадесет и трети конгрес на КПСС, на който от 26 март до 9 април е присъствал и Тодор Живков.

1962 г.

Завършва проведения в София Първи международен турнир по свободна борба "Дан Колов". Той става традиционен.

1957 г.

В София е открит Централният универсален магазин (ЦУМ).

1953 г.

България и Албания подписват дългосрочна търговска спогодба.

1948 г.

ВНС приема Закон за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост.

1947 г.

В София е създадена Българска народна филхармония .От 1949 г. е Софийска държавна филхармония.

1945 г.

Провежда се редовното Общо годишно събрание на БАН. На него е избрано ново ръководство. Неин председател остава акад. Димитър Михалчев, а за научен секретар е определен Спиридон Казанджиев.

Димитър Михалчев е философ, социолог, обществен и държавен деец, акад., дописен член на БАН. Роден е на 25.12. 1880 г. в Лозенград. Завършва философия в СУ "Св. Климент Охридски", специализира в Берлин, Грайфсвалд, Фрайбург и Мюнхен. След завръщането си в България става доцент , а от 1915 г. и професор , титуляр на катедрата по систематическа философия. Включен е в състава на делегацията, която подписва Ньойския мирен договор 1919 г. в Париж. През 1922–1923 г. е декан на Историко-филологическия факултет на СУ" Св. Климент Охридски" . През 1923-1927 г. пълномощен министър в Чехословакия и в СССР (1934–1936 г., 1944–1946 г.). През 1944 г. участва в делегацията, която подписва примирието в Москва. Създава и редактира с малки прекъсвания сп. "Философски преглед" (1929–194 г.3). Избран за председател на БАН през 1944 г. Дългогодишен председател на Тракийската организация. Един от най-крупните философи по това време в България. Поставя началото на българската ремкеанска школа. Автор е на редица философски трудове "Философски студии", "Философията като наука", "Ремкеанството в сянката на българския марксизъм", "Форма и отношение. Принос към учението за познанието" и др.

Спиридон Казанджиев е философ и психолог, академик. Роден е на 23 декември 1882 г. в Севлиево. Завършва славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и философия с докторат в Цюрих (Швейцария). Дългогодишен преподавател по история на философията в СУ "Св. Климент Охридски".Научните му интереси са в областта на психологията. Един от най-ярките привърженици на Вилхелм Вунд. Автор е на трудовете "Критически опит върху метафизиката на Вилхелм Вунд" (1919 г.), "Психология на възрастните" (1925 г. ) и др. Спиридон Казанджиев се занимава и с активна публицистична и журналистическа дейност. Той е един от редакторите на сп. "Златорог" (1924–1925 г.). Оставя ценни сведения за живота и дейността на писателя Й. Йовков – "Срещи и разговори с Йордан Йовков" (1943 г.) и др.

1922 г.

Създаден е блок за съвместна борба и управление на Демократическата партия и Обединената народнопрогресивна партия.

1920 г.

Откриване на 19. ОНС. Председател е Александър Ботев (БЗНС), а от 4 ноември 1921 г. - Недялко Атанасов (БЗНС). До 3 май 1920 г. са касирани 13 опозиционни депутати (9 комунисти, 3-ма демократи и 1 прогресивнолиберал). Техните места остават незаети до края на мандата. БЗНС получава парламентарно мнозинство.

1919 г.

С царски указ е разпуснато Седемнадесетото ОНС.

1914 г.

Софийската търговско-индустриална камара учредява Софийската фондова борса. Правилникът й влиза в сила от 1 юни 1915 г.

1903 г.

На 15 и 16 април 1903 г. в Солун групата на “гемиджиите “ извършват бомбени атентати. Тази група е организирана от Й. Попйорданов и П. Шатев. Целта на атентатите е да се предизвика намесата на европейските държави за подобряване положението на поробените българи в Македония и Одринско. Участници в групата са Й. Попйорданов, Д. Мечев, М. Арсов, Д. Тръчков, Вл. Пингов, К. Кирков, Т. Богданов, Г. Богданов, П. Шатев, Т. Органджиев, М. Бошнаков, Цв. Трайков. На 15 април предобед П. Шатев взривява френския кораб “Гуадалкивир", излизащ от Солунското пристанище, и успява да напусне кораба заедно с други пътници. Той е заловен от полицията на скопската гара. Вечерта на същия ден Д. Мечев, М. Арсов и И. Тръчков взривяват железопътната линия Солун - Цариград, но минаващият влак получава незначителни повреди. На следващия ден К. Кирков взривява водопровода и осветителната станция на Солун, а Й. Попйорданов взривява сградата на Отоманската банка. Вечерта К. Кирков, Г. Богданов и Вл. Пингов хвърлят бомби на различни места в града. През нощта Д. Мечев и И. Тръчков са убити в квартирата си след продължителен бой с полиция и жандармерия. На 17 април загива Й. Попйорданов. На 18 април при опит да взриви телеграфната станция е убит К. Кирков. Цв. Трайков се самовзривява след несполучливия си опит да убие валията. Т. Органджиев избягва през Скопие в България. Г. Богданов, М. Бошнаков, М. Арсов и П. Шатев са заловени от полицията и осъдени на смърт. По-късно присъдата е променена на доживотен затвор. От тримата остава жив само П. Шатев. След 9 септември 1944 г. е предаден на югославските власти и умира в югославски затвор.

1902 г.

Завършва конгресът на Одрински революционен окръг в Пловдив.

1872 г.

Антим І получава своя екзархийски берат на официално организирана във Високата порта церемония.

Антим І е първият български екзарх. Той е още обществен и политически деец. Роден е през 1816 г. в Лозенград (дн. в Турция). Учи последователно в Коручешменското училище в Цариград, в Богословското училище на о. Халки и в Духовната академия в Москва. След като се завръща от Русия, той става преподавател, а по-късно и ректор на Духовната семинария на о. Халки. През 1861 г. е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 г. – за видински митрополит. Антим I провежда борба за независима българска църква, отхвърля каноническото подчинение на Цариградската патриаршия, обявява се и срещу унията. През 1871 г. е избран за член на Временния съвет на Българската екзархия, а на 16 февруари 1872 г. за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 г. защитава българския народ, поради което турското правителство го заточава в Мала Азия. Освободен през 1878 г., той отново заема екзархийския си пост и се включва в политическото изграждане на българската държава. Избран е за председател на Учредителното събрание и на I ВНС 1879 г. в Търново. Антим I умира на 1 декември 1888 г.

1861 г.

Пловдивският управител Мухлис ефенди вика пловдивския владика Паисий и в присъствието на двама български първенци обявява, че по заповед на Високата порта трябва да го изпрати на заточение.

Паисий Пловдивски е висш духовник, по произход албанец. Роден е около 1810 г. в гр. Янина, Гърция. Ръкоположен за гръцки митрополит в Пловдив през 1858 г., но 3 г. по-късно се отказва от Цариградската патриаршия и застава на страната на българите в борбата им за извоюване на църковна национална независимост, за което е заточен в Мала Азия до 1868 г. След провъзгласяването на Българската екзархия през 1870 г. е включен във Временния екзархийски съвет, но скоро след това починал. Паисий Пловдивски умира 25 февруари 1872 г.

1716 г.

Според приписка в гръцко евангелие от 1670 г. на този ден е осветен параклисът на църквата “Св. Никола" в Арбанаси. “Тогива бил владика [Търновски] кир Йосиф, а свещеник поп Георги Попниколов." Основаването на манастира “ Св. Никола" е свързано със строителството на Асеневци. Той е опожаряван и ограбван многократно. Първото му възстановяване става през 1680 г. - църквата и някои жилищни сгради са изградени на ново със средствата на ктитора боляр Атанасий. Манастирът е опожарен през 1798 г., а след две години възстановен от местното население. Църквата се използвала като енорийски храм. През 1833 г. по инициатива на отец Зотик Преображенски, със средства събрани от населението на В. Търново, Г. Оряховица, Лясковец, Арбанаси и околните селища, се извършва ново обновление. Църквата “ св. Никола" е еднокорабна, едноапсидна, засводена с висок купол, с параклис "Св. Илия" от север.

На тази дата са родени:

1935 г.

Роден е Велик Капсъзов - български състезател по спортна гимнастика. Европейски шампион на халки през 1961 г., 1963 г. Бронзов медалист от европейското първенство през 1959 г. и от Олимпийските игри през 1960 г.

1932 г.

Роден е Георги Иванов Тахов – български литературен историк, критик, публицист, есеист и поет. Завършва ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ, 1952 г.). Работи като редактор в Радио София през 1960г., през 1967 г. издателство “Народна младеж" , в периода 1972 – 1984 г. в-к “Пулс" , през 1985 г. сп. “Факел" . През 1985 г. е арестуван е във връзка с акростиха “Долу Тодор Живков" във в-к “Пулс". Лишен е от право на работа до края на 1989 г. От 1990 г. е редактор във в-к “Литературен фронт" (по-късно “Литературен форум"). Автор е на “Разчупване на хляба" (1965 г., стихове), “Ще ви намеря" (1967 г., стихове), “Живите знаци на България" (1968 г., есета), “Лица от вестник" (1979 г., стихове), “Градили майстори болгаре. Народното изкуство на България" (1980 г.), “Литературна София. Страници из романтиката на младата столица" (1983 г.), “София между две столетия" (1987 г.), “От Средец до София. Летописи и епизоди от софийските махали" (1987 г.), “Машината на страха" (1991 г.).

1928 г.

Роден е Емил Стефанов Камиларов – български цигулар и артист. Завършва Българската музикална академия в София през 1949 г. Учи в Ленинградската консерватория специалност цигулка при Ю. Ейдлин и защитава дисертация. Преподавател в консерваторията в Ленинград и преподавател в Българската музикална академия по цигулка. Концертира заедно със съпругата си Д. Шнайдерман. Печели голямата награда “Паганини" в Генуа през 1961 г.

1923 г.

Роден е Константин Георгиев Станкович – български пианист, музиколог и педагог. Възпитаник на акад. А. Стоянов и на проф. П. Владигеров. Работи в различни европейски столици с много големи музиканти (Н. Буланже, Е. Фишер, Л. Леви, М. Чампи). Негови ученици са известни български инструменталисти, композитори и диригенти - Д. Вълчев, проф. Ал. Ганев, проф. д-р Д. Христов, М. Ангелов, Ст. Ангелов, П. Крумов, Емил Наумов, Л. Ангелов. С таланта му на педагог са свързани до голяма степен и успехите на Н. Гяуров, А. Томова-Синтова, А. Дяков, Ал. Милчева и др. През 1949 г. получава награда от Международния конкурс във Виена .

1920 г.

Родена е Магда Николова Пушкарова - български изпълнителка на народни песни. Репертоарът й включва предимно странджански песни ("Тудоро, Тудоро", "Що ме не ожениш, мале", "Капитан Петко войвода", "Рада, бяла Радо" и др.). На 10 ноември 1944 г. дебютира като солистка в Българското радио. През 1951 г. е включена в Държавния ансамбъл за народни песни и танци с ръководител Ф. Кутев. От 1952 г. гастролира с групите "Наша песен" и "Българска песен", изнася рецитали с акордеониста Ст. Демирев и артиста имитатор Хр. Минчев. Има издадени 7 дългосвирещи плочи в "Балкантон", а във фонотеката на БНР са включени 80 нейни песни, повечето в Златния фонд. През 1994 г. в М. Търново в нейна чест е организиран Конкурс за млади изпълнители на странджански народни песни.

1915 г.

Роден е Нюма Яковлевич Белогорски – български документалист, работи в работническите театри "Т - 35" и "Реалистичен", в Радио Варна (1945 г.), в Радио София (1947 г.). "Вечна дружба", "Утро над Корея", "България - 8 милиона", "По пътищата на Африка", "Ликът на предателя" (1952) г.

1875 г.

Роден е Георги Евстатиев (Г. Е. Иванов) - български художник. Учи живопис в академиите във Флоренция (1891-1894 г.), Рим (1894-1898 г.), специализира в Париж, Лондон, Мюнхен. Работи като военен художник от 1919 г. Автор е на битови композиции и пейзажи, портрети. Негови творби са 3 портрета на Ив. Вазов (1916 г., 1919 г., 1921 г.), "Портрет на Султана Петрова" (1912 г.), "Сине мой" (ок. 1914 г.), "Стадо кози" (1918 г.) и др.

1860 г.

Роден е Иван Иванов Фичев – български офицер, генерал-лейтенант (1.01.1914 г.). Учи в Априловската гимназия в Габрово и Роберт колеж в Цариград (1887 г.). През Руско -турската война (1877-1878 г.) служи в 8. опълченска дружина. През 1882 г. завършва Военното училище . През 1885 г. е произведен в чин “капитан". Участва в Сръбско българската война (1885 г.) като командир на рота от 5 пехота. Дунавски полк в защитата на Видинската крепост (12. - 16.11. 1875) г. През 1891 г. завършва Генералщабна академия в Торино. През 1892 г. работи като началник на учебното бюро при военното министерство. От 1893-1895 г. е и главен редактор на военните издания (1893-1895 г.). От 1 януари 1903 г. е началник-щаб на 1. пехотна Софийска дивизия, а от началото на 1907 г. е началник-щаб на 2 пехотна Тракийска дивизия. През 1908 г. произведен в чин “ген.-майор" .От март 1910 г. до декември 1915 г. е началник на щаба на войската . Под негово ръководство Генщаба разработва плановете за войната с Турция. След II Балканска война (1913 г.) е член на българска делегация за подписване на Букурещките мирни преговори. От януари 1914 г. е началник на Трета военно-инспекционна област. На 1 септември 1914 г. назначен за министър на войната. По негова идея и под негово ръководство се открива Военната академия през 1914 г. На 17 август 1915 г. е уволнен от армията по собствено желание. През 1921 г. до 1923 г. е пълномощен министър в Букурещ, през 1920 г. става член на БАН .

1853 г.

Роден е Антон Буковски Безеншек – съставител на българската стенография. Завършва философия в Загреб, дългогодишен преподавател по стенография в България. Автор е на книгите: "Българска стенография по системата на Габелсбергер, част I и II" (1883 г. и 1889 г.), "Българска стенографска читанка" (1892 г.) и др. Автор е на учебници по немски език. Антон Буковски Безеншек е първият стенограф на Народно събрание (1879).

На тази дата умират:

2002 г.

Умира Богомил Николов Нонев - български литературовед и публицист. Завършва славянска филология в СУ" Св. Климент Охридски" през 1943 г. По време на Отечествената война (1944-1945 г.) е военен кореспондент. Кореспондент е на в-к "Отечествен фронт" в Белград, аташе по културата и печата в посолството на България в Белград (1947-1950 г.). През 1951 г. –1953 г. е председател на Сценарната комисия при Комитета за кинематографи. В периода 1954 г. – 1968 г. е главен редактор на сп. "Наша родина" . В периода 1966-1968 г. Богомил Нонев е директор на Българското радио и генерален директор на Българското радио и телевизия. Оглавява отдел "Печат и информация" при Министерството на външните работи. От 1972-1976 г. е посланик на България в Тунис. През 1979-1982 г. е на длъжността съветник в Министерски съвет. Първите му публикации са от 30-те год. в ученически издания. Сътрудничи на сп. "Просвета", "Изкуство и критика", "Златорог", "Вестник", "Дъга", "Светлоструй". Автор е на сценарии за документални филми, съставител на фотоалбуми, редактор на сборници с поезия, публицистика и литературна критика. През 1989- 1992 г. е председател на Българския ПЕН център. Носител на наградите : орден за заслуги на МОК, тунизийски орден "Grand Officier l’ordre de la Republique", португалски орден "Grand Oficial do ordem do infante D. Henrigue" и др. Автор е на съчиненията "Дунавската конференция в Белград" (1948 г., в съавт. със Ст. Кръстев), "Градове и хора" (1955), ", "Добрите пътища. Виетнамски дневници" (1957 г.), "Ветрове на надеждата. Размисли, паралели, пътеписи" (1965 г.),"Критически летопис. 1960-1965" (1965 г.), "Залези и размисли" (1978 г.), "Асен Златаров - общественик, гражданин, писател" (1985 г.), "Строги нощи. Размисли и образи" (1986 г.) и други.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.