На 14 юни 1856 година е роден Димитър Благоев - основоположник на социалистическото движение и на първата марксистка партия в България. През 1920 г. в Царство България е въведена Трудова повинност. През 1923 г. Александър Стамболийски е убит от скопския войвода на ВМРО Величко Велянов (Чичето). На този ден през 1932 г. за първи път в София излиза от печат в. “Македонско знаме".

2017 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен на Жак-Люк Мартинез, генерален директор на музей "Лувър“ в Париж "за неговия значим принос за популяризирането на българската култура и културно-историческото наследство на България във Френската република и по света, както и за развитието на българо-френското културно сътрудничество“

2017 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий" II степен на Александр Баралис, куратор в музей "Лувър“ в Париж, за неговия значим принос за популяризирането на българската култура и културно-историческото наследство на България във Френската република и по света, както и за развитието на българо-френското културно сътрудничество

2016 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен на акад. Николай Попов, "за големите му заслуги към Република България в областта на денталната медицина“.

2007 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Стара планина“първа степен на Симеон Сакскобургготски "за изключително големите му заслуги към Република България, за развитието на демократичния процес, реформирането на страната и присъединяването ѝ към НАТО и Европейския съюз

2002 г.

Президентът на Република България връчва Орден "Стара планина“ на Петър Манджуков "за изключителния му принос и заслуга за развитието на международните връзки и сътрудничеството на Република България с народите на Русия и ОНД и по повод 60 години от рождението му;“

1992 г.

В дните от 3 до 14 юни българска делегация, оглавена от президента Желю Желев, участва в Световната конференция на ООН в Рио де Жанейро. Конференцията е посветена на околната среда и развитието на света.

1991 г.

От 12 до 14 юни на посещение в България е генералният секретар на НАТО Д-р Манфред Вьорнер. Той е посрещнат от председателят на Атлантическия клуб Соломон Паси.

1947 г.

От 12 до 14 юни се състои съдебен процес срещу Петър Коев от ръководството на БЗНС “Никола Петков". Той е осъден на 12 г. и 6 м. строг тъмничен затвор като "идеен подбудител" за създаването на тайната военна организация "Неутрален офицер".

1932 г.

За първи път в София излиза от печат в. “Македонско знаме". Вестникът е орган на български емигранти от Македония. Излиза до 1 юли 1934 г. веднъж седмично. Отговорен редактор е Ал. Мартулков.

1924 г.

Агент на Обществената безопасност убива народния представител Петко Д. Петков от БЗНС.

Петко Димитров Петков е политически деец. Роден е на 4 май 1891 г. в София. Син на Д. Н. Петков и брат на Н. Д. Петков. Завършва право, политически науки и дипломация в Париж. Взема участие в Балканските войни 1912 г.–1913 г. и в Първата световна война 1914 г.–1918 г. Член е на БЗНС, по време на управлението на Ал. Стамболийски. В периода 1920 г.–1922 г. е първи секретар на българската легация в Париж. Участва в състава на българската делегация на конференцията в Генуа (1922 г.). От ноември 1922 г. до юни 1923 г. е директор на Политическия отдел на Министерството на външните работи и главен секретар на същото министерство. По време на държавния преврат на 9 юни 1923 г. е арестуван. След освобождаването му полага усилия за възстановяване на БЗНС. Подкрепя идеята за осъществяване на единодействие с БКП (т. с.). Редактира в. "Земледелска защита" (1923 г.–1924 г.), сп. "Земледелска защита" (1923 г.–1924 г.) и в. "Защита" (от бр. 2 "Народна защита" 1923 г.–1924 г.). Издава на френски език брошурите "Войник на мира" и "Политиката на България вчера и днес".

1920 г.

В Царство България е въведена Трудова повинност.

1895 г.

Българска парламентарна делегация, водена от председателят на VIII ОНС Теодор Теодоров и от митрополит Климент Търновски заминава за Санкт Петербург. Там се провеждат преговори за възстановяване на българо-руските дипломатически отношения. Делегацията е приета от император Николай II на 5 юли.

1881 г.

На 14 и 21 юни са проведени избори за II ВНС. Спечелени са от консерваторите. Избрани са само четирима депутати - либерали, но и те не са допуснати до заседанията. На 18 юни в Плевенски окръг и Оряховска околия е обявено военно положение и в тях не се провеждат избори.

1877 г.

В хода на Руско-турската война руската обсадна артилерия нанася огневи удари по градовете Русе и Никопол, като при нощната стрелба за първи път се употребяват прожектори.

1872 г.

БРЦК изпраща разпореждане до частните комитети, в което съобщава за взетите решения и ги задължава да изучават устава на Комитета.

1862 г.

Под ръководството на хаджи Ставри Койнов революционните дейци от Търновско организират чета от около 70 души, която се отправя към Габрово. Според предварителния план, съгласуван с Георги Раковски, действията на четата трябва да доведат до обявяване на въстание в българските земи, но четата е малобройна и бързо е разбита от турските власти.

През 1862 г. избухва въстание на българското население в Търновско и Габровско против османското иго. То е организирано от Хаджи Ставри (Ставри Койнов), който е изпратен за негов ръководител лично от Г. С. Раковски. Подготовката на Търновското въстание започва в началото на 1862 г., след създаването на Първата българска легия в Белград. Очаквайки военен конфликт между Сърбия и Османската империя, Хаджи Ставри и местните първенци в Търновско и Габровско решават да вдигнат въстание през юни същата година. Въпреки пристигналите известия за станали боеве между сърбите и османските войски в Белград и други сръбски градове между организаторите на въстанието избухват сериозни разногласия. Богатите търговци настояват за неговото отлагане до навлизането на сръбските войски в България, а Хаджи Ставри и едно младежко ядро около него - за незабавни действия. С чета от 70 души той тръгва по посока на Стара планина с надежда да се срещне с въстанически чети от други градове. Поради бързата реакция на османските власти и пристигналите известия за помиряване на Сърбия с империята такива чети не са образувани. Останала сама, четата на Хаджи Ставри е бързо разгромена. По-голямата част от четниците и са заловени и изпратени на заточение. Останалата, по-малка част, между които са Хаджи Ставри и П. Кисимов (получил известност по-късно сред българските емигранти), успяват да се прехвърлят на север от р. Дунав и така да се спасят.

На тази дата са родени:

1949 г.

Роден е Стоян Александров – български финансист и политик.

Завършил е средното си образование в Икономическия техникум в Кюстендил. В последствие завършва специалност "Финанси и кредит" във Висшия финансово-стопански институт, Свищов (сега Стопанска академия “Димитър А. Ценов"). Работил е в БНБ – Кюстендил и началник управление "Финанси" в Окръжния народен съвет в Кюстендил. От 1975 г. е преподавател във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (сега Университет за национално и световно стопанство), София.

От 1991 г. до ноември 1992 г. е началник на данъчно управление "Данъчна администрация" в Министерството на финансите. От януари 1993 г. до октомври 1994 г. е министър на финансите в правителството на Любен Беров. От 1994 г. оглавява Катедра "Финанси" в УНСС. В периода 1995 - 1999 г. е председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на Централна кооперативна банка. От 1998 г. до 1999 г. е председател на Асоциацията на търговските банки. През 1998 е член на Изпълнителното бюро на Управителния съвет на Федерацията на научно-техническите съюзи. През 1999 г. е общински съветник от гражданското сдружение "Свети Георги Софийски" в Столичен общински съвет. От 1999 г. до 2002 г. е председател на Съюза на българските фондации и сдружения. От април 2001 г. е председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на "Токуда банк" АД. През 2001 г. участва в парламентарните избори като водач на листа в Кърджали от гражданската квота на "Коалиция за България", но влиза в Народното събрание от листата в Стара Загора. Напуска още в първия ден парламента, поемайки отговорността си за постигнатите ниски изборни резултати в Кърджали. Говори руски, сърбохърватски и немски език. Награди: През 1998 г. е обявен за банкер на годината. Женен, има син и дъщеря.

1946 г.

Родена е Виолета Гиндева – българска драматична и филмова актриса. Тя е дългогодишна изпълнителка на характерни роли в Народния театър "Иван Вазов". Дебютира в киното през 1968 г. с тв новела "Един снимачен ден". Създава впечатляващи роли на подкупващи със своята искреност и непосредственост целеустремени жени: "Иконостасът" (1969 г.), "Князът" (1970 г.), "Черните ангели" (1970 г.), "Дъщерите на началника" (тв, 1973 г.), "Последна проверка" (тв, 1973 г.), "Сватбите на Йоан Асен" (1975 г.), "Снаха" (1976 г.), "Юмруци в пръстта" (1979г.-1980 г.), "Приключенията на Авакум Захов" (тв, 1981 г.), "За честта на пагона" (1975 г.), "Макбет" (1977 г.), "Иванко" (1978 г.), "Игра с огъня" (1982 г.), "Прадеди и правнуци" (тв, 1983 г.), "Ей, или как се мами гущерче" (1996 г.), "Динамит на борда - 10 години по късно" (мюзикъл от Христо Бойчев, 1997 г.), "Купонът" (2000 г.).

1933 г.

Роден е Светлин Русев. Следва живопис при проф. Дечко Узунов. Председател е на Съюза на художниците от 1973 г. до 1985 г. От 1975 г. е преподавател в Художествената академия. В периода 1985 г.-1988 г. е директор на Националната художествена галерия. Преди 10 ноември 1989 г. е член на Централния комитет на Българската комунистическа партия /БКП/. В този период Светлин Русев е и депутат, известен с гражданската си позиция срещу авторитарната власт.

Той е един от Инициаторите на Комитета за защита на Русе.

Депутат е в VII Велико народно събрание с листата на БСП през 1990 г.

Член е на Есенния салон в Париж и салона Ника-кей в Токио.

Член е на Академията за изкуство в Русия.

Картините му са в музеи и частни колекции по света. Самият той е колекционер на картини и е дарил голяма сбирка на родния си град Плевен. Ползва руски и немски език.

Създава художествени образи с монументално внушение, изградени с точен рисунък и монохромен колорит: "Трактористи" (1960 г.), "Жена с хляб" (1961 г.), "Пред разстрел" (1963 г.), "Преди боя" (1964 г.), "Клетва" (1966 г.), "Прощаване с патриарх Евтимий" (1968 г.), "Безработни 1933" (1968 г.), "Отдих" (1969 г.), "Ден последен" (1972 г.), "Краят на работния ден" (1974 г.), "Самуилови воини" (1975 г.), "Батак" (1977 г.), "Светлина и мрак" (1978 г.), "Жената на миньора" (1979 г.), "Размисъл" (1980 г.), "Очакване" (1980 г.) и др. Автор е на портрети: "Портрет на майката на художника" (1967 г.), "Портрет на Богомил Райнов" (1970 г.), "Портрет на Кирил Петров" (1971 г.), "Портрет на Дечко Узунов" (1973 г.), "Портрет на Васка Емануилова" (1975 г.), "Портрет на Николай Шмиргела" (1977 г.), "Портрет на Николай Райнов" (1978 г.) и др. Работи в областта на пейзажа ("Пейзаж в червено", 1969 г.; "Есенен пейзаж", 1969 г.; "Пейзаж от Балчик", 1972 г.; "Пейзаж от Мелник", 1973; "Пейзаж от София", 1976 г.; "Пейзаж в бяло", 1977 г.) и натюрморта. В живописния цикъл "България" (1970 г.- 1980 г.) разкрива нови черти в етнопсихологическия облик на българката.

1916 г.

Роден е Найден Евлогиев Геров-композитор. Той е създател на значителен брой музикални произведения в различни жанрове. Найден Геров е внук на известния български възрожденски просветител и книжовник Н. Геров. Създава оперите: "Пайсий Хилендарски" (1959 г.), "В една новогодишна нощ", "Бяла пролет", детските "Пепеляшка" и "Ян Бибиян", комичната "Тримата мускетари", "Почивка в Арко Ирис", "Пътуване към Кларис". Автор на балета "Швейк отива на война" (1974 г.). Умира в София на 24 октомври 1989 г.

1856 г.

Роден е Димитър Благоев – основоположник на социалистическото движение и на първата марксистка партия в България. Роден е в с. Загоричане, Костурско. Първоначално учи в родното си село, после – в Цариград, Одрин и Стара Загора. След Освобождението продължава образованието си в Санкт Петербург, където следва естествени науки. Попада под влияние на социалистическите идеи и през декември 1883 г. основава първата социалдемократическа организация в Русия, получила известност под името Благоева група. Димитър Благоев е фактическият лидер на БРСДП (т. с.). Под негово ръководство БРСДП (т. с.) отстоява икономическите и политическите интереси на наемния пролетариат в страната. Ратува и за обединението на разпокъсаното българско отечество, но желае това да стане не чрез война, а по пътя на Балканска федерация. След Октомврийската революция 1917 г. в Русия се опитва да възприеме Лениновото учение, но до края на живота си остава по същество привърженик на разбиранията на водачите на II Интернационал. Отказва сътрудничеството с БЗНС, на който гледа като на селска буржоазна партия. След края на Първата световна война 1914 г.-1918 г. поради напреднала възраст и поради влошено здравословно състояние отстъпва ръководството на партията на по-млади свои следовници в лицето на В. Коларов и др. Не одобрява курса за Септемврийското въстание 1923 г., но след неговото обявяване не му се противопоставя. Автор е на голям брой статии и брошури със социалистическа тематика, както и на първото българско съчинение, посветено на марксисткото учение - "Що е социализъм и има ли той почва у нас?", и на труда "Принос към историята на социализма в България" (1906 г.).

На тази дата умират:

1986 г.

Умира Владимир Иванов Георгиев – български езиковед. Той е роден на 3 февруари 1908 г. в с. Габаре, Врачанско. Специализира индоевропейско езикознание във Виена, където през 1934 г. защитава докторската си дисертация. Специализира в Берлин и Флоренция (1939 г.-1940 г.). През 1945 г. е избран за извънреден професор, член - кореспондент на БАН. Специализира в Париж в периода 1946 г.-1947 г. През 1971 г. дешифрира етруския език. Директор е на Института по български език при БАН. Член – кореспондент е на Финландската Академия на науките (1966 г.), на Френската Академия на науките (1967 г.), на Саксонската Академия на науките в Лайпциг (1968 г.), на Белгийската кралска Академия на науките, литературата и изкуствата (1969 г.). Чуждестранен член е на Атинската академия през 1975 г. Носител е на много български и международни отличия, "доктор хонорис кауза" на редица европейски университети. Съчинения: "Тракийският език" (1957 г.), "Българска етимология и ономастика" (1960 г.), "Проблеми на българския език" (1985 г.) и др.

1966 г.

Умира Георги Димитров Хрусанов – български писател. Роден е на 7 октомври 1910 г. в Сливен. През 1935 г. завършва агрономство в СУ. Работи като агроном, инспектор в Министерството на земеделието в периода 1945-1950 г. Редактор във вестник “Земеделско знаме" (1950 г.-1965 г.). Основните мотиви в поезията му са любовта към селския труд, природата и родината. Пише и произведения за деца. Съчинения: “Моята кръв" (1928 г.), “Земя и слънце" (1930 г.), “Равнини" (1931 г.), “Поема за Левски" (1948 г.), “Жетварско сърце" (1948 г.), “Искра любородна" (1964 г.), “И в огъня жив. Повест за Васил Петлешков" (1966 г.), “Прозорец на човешката душевност" (1967 г.) и др.

1923 г.

Александър Стамболийски е убит от скопския войвода на ВМРО Величко Велянов (Чичето).

Александър Стамболийски е обществен и държавен деец, публицист, идеолог и лидер на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Роден е на 1 март 1879 г. в с. Славовица, Пазарджишко. Учи в Земеделското училище в Садово, а след това в Лозаро-винарското училище в Плевен. Една година следва философия в Хале, след което записва агрономство в Мюнхен. Завръща се преждевременно в България по здравословни причини. През декември 1899 г. участва в основаването на Българския земеделски народен съюз и свързва целия си активен политически живот с неговата дейност. От 1904 г. до 1923 г. е главен редактор на партийния в. "Земледелско знаме". Включва се в редактирането на сп. "Земледелска мисъл". Той е дългогодишен народен представител (от 1908 г.). Под негово ръководство през 1905 г. е изработена първата програма на БЗНС , а през 1919 г. и втората програма. Не одобрява участието на България в Балканските войни 1912–1913 г. Счита, че обединението на българските земи трябва да стане по пътя на създаване на конфедерация или федерация на южните славяни. Обявява се решително срещу въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г. На среща между лидерите на опозиционните партии и цар Фердинанд I на 17 септември 1915 г. предупреждава царя, че присъединяването на България на страната на Тройния съюз ще има катастрофални последици. Заради антивоенната му пропаганда и дръзкото поведение му е отнет депутатският имунитет и Стамболийски е осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание 1918 г. е освободен от затвора и изпратен заедно с Р. Даскалов и други народни представители при въстаналите войници, за да съдействат за прекратяване на въстаническите действия и връщане на войниците по фронтовете. Вместо това на 27 септември в Радомир България е провъзгласена за република, а Стамболийски става председател на временното правителство. След разгрома на въстанието се укрива в столицата до даването на амнистия (края на 1918 г.). Още преди това е включен като представител на БЗНС в коалиционното правителство на Т. Теодоров (28 ноември 1918–6 октомври 1919 г.) като министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Включен е в състава на българската делегация, която през юли 1919 г. заминава за Франция и участва в работата на Парижката мирна конференция 1919–1920 г. Подписва Ньойския мирен договор 1919 г. На 7 октомври 1919 г. Стамболийски е назначен за министър-председател на съставеното от БЗНС, Народната и Прогресивнолибералната партия коалиционно правителство (до май 1920 г.). Едновременно с това е министър на войната и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. От 22 май 1920 г. до 9 юни 1923 г. е министър-председател на самостоятелното земеделско правителство. В него е и министър на външните работи и изповеданията и управляващ Министерството на войната. В края на 1920 г. и началото на 1921 г. предприема 100-дневна обиколка из Европа. Взема участие в работата на конференциите в Генуа (1922 г.) и Лозана (1922–1923 г.).

От 9 до 14 юни дейци на БЗНС организират съпротивителна дейност срещу преврата с основни центрове Пазарджишко, Радомирско, Асеновградско и Плевенско, ръководена съответно от Александър Стамболийски, Александър Ботев, Спас Дупаринов и Александър Оббов. Стамболийски е арестуван и убит на 14 юни от скопския войвода на ВМРО Величко Велянов (Чичето). На места дейците на БКП оглавяват съпротивата (Карлово и Килифарево), на други помагат на военните (Пловдив, Кнежа, Габрово, Русе), на трети се опитват сами да овладеят властта.

На 9 юни 1923 г. е извършен държавен преврат от организацията Народен сговор и Военния съюз с помощта на части от столичния гарнизон и гарнизоните в другите краища на България. След успеха на преврата новия кабинет е подкрепен от партиите в Конституционния блок, социалистите и националлибералите, а БКП обявява неутралитет (Позив на ЦК от 9 юни и решение на ВПС от 1-7 юли).

1876 г.

Умира Никола Дончев Войновски – български революционер. Роден е на 9 ноември 1849 г. в Габрово. Никола Войновски е военен ръководител на четата на Хр. Ботев. Учи в Габровското класно училище, по-късно завършва частно търговско училище в Галац, Румъния, където изучава румънски, турски, гръцки, френски и италиански език. Работи в търговски къщи. Продължава образованието си в Одеското военно училище. В началото на май 1876 г. постъпва в четата на Хр. Ботев. Военните му способности се проявяват при завладяването на парахода "Радецки", боевете на Милин камък (18 май) и във Врачанската планина (20 май). След гибелта на Хр. Ботев оглавява голяма част от четата и я повежда към Централна Стара планина. Загива в бой с турска потеря.

1853 г.

Умира Захари Зограф – български художник от епохата на Възраждането. Роден е през 1810 г. в Самоков. Учи при брат си Д. Зограф. Картините и стенописите му са със сложни колоритни хармонии, внася в тях битови и светски елементи. Рисува икони в Пловдив (църквата "Св. Константин и Елена", 1836 г.), Копривщица (църквата "Св. Богородица", 1837 г.-1838 г.), Щип (църквата "Св. Богородица", 1843 г.), Плаковския манастир (1845 г.), Долнобешовишкия манастир (1845 г.), Перник - Старата църква (1846 г.), Девическия манастир в Габрово и др. Работи стенописи в църквата "Св. Никола" и преддверието на параклиса "Св. Архангели" в Бачковския манастир (1840 г.), в църквата на Рилския манастир (1844 г.), Троянския манастир (1848 г.-1849 г.), Преображенския манастир (1847 г. и 1849 г.). През 1851 г.-1852 г. в Атон създава стенописите в манастира "Лаврата на св. Атанасий", икони за параклиса на метоха на Зографския манастир в Карея. Автор е на портрети: 3 стенописни портрета - в Бачковския (1840 г.), Троянския (1848 г.) и Преображенския (1849 г.) манастири, 3 кавалетни портрета - на съпругата на Д. Зограф, на Н. Рилски (1838 г.) и автопортрет (около 1840 г.). Рисува и множество ктиторски портрети.



За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;