На този ден през 987 г. български отряди начело с Димитър Полемарх навлизат във византийските територии в югозападна посока и превземат византийските крепости Сервия и Верея в Южна Македония.

През 1841 г. по време на Браилските бунтове (1841 г.- 1843 г.) капитан Владислав Татич и няколко десетки от доброволците се предават на властите. Капитан Васил Вълкович и една част от бунтовниците успяват да се укрият.

2015 г.

Димитър Радев полага клетва като управител на БНБ за период от шест години.

2014 г.

Министърът на културата Петър Стоянович присъжда почетен знак "Златен век“ на:

1. Ксавие Лапер дьо Кабан, посланик на Франция в България - орден "Златен век“

2. Проф. Величко Минеков, български скулптор - орден "Златен век“ с огърлие

3. Павел Койчев, български скулптор - орден "Златен век“ с огърлие

4. Владимир Писанчев, директор на Държавна агенция "Национална сигурност“ - "Златен век“ – звезда

2013 г.

Българи в 25 града по света провеждат паралелен протест в подкрепа на протестите в България срещу партийната олигархия и сегашното правителство на Орешарски.

2006 г.

В 10.30 ч. в зала "Тържествена" на Министерството на отбраната министърът на отбраната Веселин Близнаков присъства на подписването на Споразумение между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и Министерството на отбраната на Ирак за обучение на членове на иракските сили за сигурност по въпроси, свързани с операции по поддържане на мира. Предвидено е обучението да се проведе в Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново, а тридесетте иракски военнослужещи да се обучават две седмици от български и гръцки инструктори.

2001 г.

НДСВ обявява своя девиз "Ново време с нов морал и нова икономическа политика".

Национално движение Симеон Втори (НДСВ) е българска политическа партия.

Символите на НДСВ са: знак — седефена раковина на жълт фон; знаме — жълто, с правоъгълна форма и изобразен в средата знак на НДСВ; печат — кръгъл, с изобразен в центъра знак и изписано наименованието на партията.

Лидер на НДСВ е Симеон Сакскобургготски. Той е роден на 16 юни 1937 г. в София. Син е на цар Борис ІІІ и царица Йоанна. На 28 август 1943 г., след внезапната смърт на цар Борис ІІІ, 6-годишният Симеон ІІ се възкачва на престола. Назначено е регентство, което управлява България от негово име. След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. Симеон ІІ остава на трона, но регентите, сред които и чичо му княз Кирил, са екзекутирани, както и голяма част от интелигенцията в страната. Две години по-късно, през 1946 г., след проведен референдум, цар Симеон, сестра му - княгиня Мария-Луиза и царица Йоанна са принудени да напуснат България. Без да е абдикирал от престола, младият цар заминава в дългогодишно изгнание. В Египет Симеон се записва в прочутия “Виктория колидж". През юли 1951 г. испанското правителство предоставя политическо убежище на българското царско семейство. В Мадрид Симеон ІІ завършва Френския лицей, следва право и политически науки. В периода 1958 г.- 1959 г. той е курсант във авторитетната военна академия “Вали фордж" - САЩ. През 1962 г. Симеон ІІ сключва брак с испанската аристократка доня Маргарита Гомес–Асебо и Сехуела. Те имат пет деца - четирима сина и една дъщеря. През 1996 г. Симеон ІІ се завръща в България. През 1998 г. Конституционният съд взима решение да върне имотите на семейството му. На 6 април 2001 г. Симеон ІІ декларира своето желание да се установи в България и да работи активно като приложи целия натрупан опит през годините на изгнание и използва всичките си създадени контакти за възраждането на страната. В обръщение към българския народ, той оповестява намерението си да създаде Национално движение с неговото име. Като лидер на това движение той се явява на парламентарните избори на 17 юни 2001 г. След победата на НДСВ на изборите, на 24 юли 2001 г. Симеон Сакскобургготски полага клетва като министър-председател на Република България и остава на този пост до 25 юни 2005 г. На Втория редовен конгрес на НДСВ на 15 октомври 2005 г. Симеон Сакскобургготски е преизбран за лидер на партията. На 3 юни 2007 г. партия НДСВ е преименувана на Национално движение за стабилност и възход.

1994 г.

Конституционният съд отказва да се занимава с Наредбата-Закон за Народния съд, приета на 30 септември 1944 г .

На 30 септември 1944 г. Министерският съвет приема Наредба-Закон за Народния съд, а на 3 октомври тя е утвърдена от регентите. Обнародвана е в ДВ, бр. 219/6.X.1944 г. Наредба-Закон за Народния съд е за съдене на виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Народният съд е за министрите в правителствата от 1 септември 1941 г. до 9 септември 1944 г. Образувани са 135 процеса в цялата страна и са произнесени 9 155 присъди, от които 2 730 смъртни и 1 305 доживотен затвор. Освен смърт и различни срокове затвор “Народният съд" присъжда и други наказания: глоби, конфискация на движимо и недвижимо имущество, лишаване от права и др. Самата наредба-закон нарушава Търновската конституция, забраняваща създаването на изключителни съдилища, противоречи и на действащия тогава наказателен кодекс. Първата отменена присъда на Народния съд е на 30 юни 1993 г.

1992 г.

В знак на протест срещу отнемането на депутатския имунитет на Андрей Луканов депутатите на БСП напускат парламента за 10 дни.

По искане на Главния прокурор на Република България, на 7 юли 1992 г. на Луканов е отнет депутатският имунитет, арестуван е, и е подведен под отговорност за отпускане на кредити и безвъзмездна помощ на някои развиващи се страни. През март 1997 година Европейският съд за правата на човека в Страсбург решава, че тези действия на Прокуратурата са неоснователни. На 2 октомври 1996 година е убит пред дома си в София.

1987 г.

Публикуван е указ № 2242 за реда на създаване на свободни безмитни зони на територията на Народна Република България за насърчаване на стопанската инициатива. Стопанските дейности в тях могат да се осъществяват от чуждестранни юридически и физически лица или от български самоуправляващи се стопански организации чрез сдружаване с чуждестранни юридически и физически лица. Извършваната в тези зони стопанска дейност се освобождава от облагане с мита и данъци.

1941 г.

В София е открит курс за подготовка на български учители от Македония и Западните покрайнини.

1921 г.

Обнародван е първият Закон за рекламата в България. Законът е приет от земеделското парламентарно мнозинство на Ал. Стамболийски и регулира данъчните задължения на всички, които печелят от реклама.

1890 г.

Султанът удовлетворява нотата от 18 юни 1890 г. за назначаване на трима български владици в Македония (Скопие, Велес и Охрид) и за признаване на княза, подкрепена от Великобритания, Германия и Австро-Унгария (против са Русия, Гърция, Сърбия и Патриаршията). България спира плащанията по румелийския данък и изплащането на жп линията Русе-Варна. На 14 юли султанът издава берати за български владици в Охрид (митрополит Синесий) и Скопие (митрополит Теодосий) и разрешава на Екзархията да издава в Цариград свой официален орган на български език - вестник "Новини" (първи брой от 27 септември 1890 г.).

1877 г.

По време на Руско-турската освободителна война, главнокомандващият руската армия княз Николай Николаевич отхвърля предложението на ген. Гурко за настъпление към Пловдив. В същия ден части от Долнодунавския отряд освобождават Черна вода - Кюстенджа, Добруджа.

Йосиф Владимирович Гурко е руски военен деец, генерал-фелдмаршал. Роден е на 16 юли 1828 г. По време на Руско-турската освободителна война (1877 - 1878) на него е поверено командването на Предния отряд на руската армия, в състава на който влиза и Българското опълчение. Под негово ръководство отрядът, след преминаването на река Дунав при Свищов, се отправя на юг, освобождава редица селища, стига до Търново и оттам се прехвърля през Хаинбоазкия проход, считан от противника за непроходим. Води бойни действия и при Стара Загора. Под натиска на превъзхождащия го противник е принуден да отстъпи към Стара планина и се установява на Шипченския проход. След като укрепя позициите на Шипка, на генерал Гурко е поверено командването на руските войски, които водят боеве в района на Плевен. След освобождаването на селата Горни Дъбник и Телиш Гурко поема ръководството на руската армия по прехвърлянето й през Арабаконашкия (дн. Ботевградски) проход и въпреки тежките зимни условия в началото на януари 1878 г. достига до София. След това генерал Гурко освобождава Пловдив и превзема Одрин. Със своето бойно майсторство допринася изключително много за крайната победа на руската армия на Балканския боен театър и с това ускорява подписването на Санстефанския договор през 1878 г. Умира на 15 януари 1901 г.

1851 г.

Приет е правилникът ("Устроение") на цариградската българска община. Общото събрание на цариградските българи се съставя от пълномощници на всички еснафи, на търговското съсловие и на интелигенцията. Събранието избира 24-членен събор, който излъчва от своя страна 9 души, за да "надзирават" (ръководят) за срок от една година делата на цялата община.

1841 г.

По време на Браилските бунтове (1841 г.- 1843 г.) капитан Владислав Татич и няколко десетки от доброволците се предават на властите. Капитан Васил Вълкович и една част от бунтовниците успяват да се укрият.

Браилските бунтове (1841 г.- 1843 г.) са революционни акции на българската емиграция в Румъния за освобождение от османско иго с ръководен център Браила. Първият от тях е организиран през 1841 г. Начело на него застават сръбският капитан Владислав Татич и българинът В. Хадживълков. Участниците в него се опитват да използват влошеното външно- и вътрешнополитическо положение на Османската империя след неуспешната за Високата порта Турско-египетска война от 1839 г., за да вдигнат въстание в България. За целта е замислено прехвърлянето на една чета от Влашко и Молдова на българския бряг. В организирането й взимат участие редица български търговци и занаятчии. Към тях се присъединяват и известен брой гърци. За кратко време са събрани много доброволци, закупено е необходимото оръжие. В началото на юли 1841 г. бунтът е обявен в Браила. Прехвърлянето на четата в България обаче среща въоръжен отпор от страна на румънските власти, които се страхуват от усложнение на техните отношения с Османската империя. Между румънските граничари и българските четници станава сблъскване, в резултат на което около 80 души от българите са убити, а останалата част са заловени и изпратени на каторжна работа в Румъния. Само малък брой от четниците успяват да се спасят и укрият.

987 г.

Български отряди начело с Димитър Полемарх навлизат във византийските територии в югозападна посока и превземат византийските крепости Сервия и Верея в Южна Македония.

Димитър Полемарх e войвода при управлението на цар Самуил. През 989 г. след едногодишна обсада превзема крепостта Сервия. Подписва капитулацията от април 1018 г. заедно с царица Мария, патриарх Давид и др.

На тази дата са родени:

1925 г.

В Бяла е роден поетът Георги Джагаров (1925 - 1995). Завършва Литературния институт "М. Горки" в Москва. Първата му публикация е от 1941 г. в сп. "Българска реч". След Деветосептемврийския преврат е редактор във в. "Литературен фронт", драматург на Народния театър за младежта, член на редколегии, партиен секретар на СБП, председател на СБП (1966 - 1972 г.), член на ЦК на БКП от 1966 г., зам.-председател на Държавния съвет от 1971 г. Стихотворенията му са преведени на над 10 езика, лауреат на Френската академия за най-добра преведена книга на френски език от чужд автор. Съчинения: "Моите песни" (1954), "Лирика" (1956), "В минути на мълчание" (1958), "Вратите се затварят" (пиеса, 1961), "И утре е ден" (пиеса, 1963), "Прокурорът" (пиеса, 1965), "Проблемите на живота - проблеми на литературата" (1970) и др. Умира на 30 ноември 1995 г.

1862 г.

Роден е Вълко Василев - български офицер, генерал-майор (1916 г.). Завършва Военното училище в София (1883 г.). Служи в пехотата. Участва в Балканската война като командир на полк. По време на Първата Световна война (1915 г.-1918 г.) командва две бригада от Първа пехотна Софийска дивизия (1915 г.), след което е назначен за началник на Седма пехотна Рилска дивизия, която в състава на Втора армия воюва на Македонския фронт.

1862 г.

Роден е етнографът Васил Кънчов (1862 - 1902). Учи в Ломската реална гимназия. Работи като учител (1884 - 1885). През 1885 г. следва естествени науки в Харковския университет, където се запознава с Марин Дринов. Следва химия в Мюнхен (1886 - 1887) и Щутгард (1888), но не завършва поради болест. От 1888 г. до 1891 г. е учител по химия, директор на българското училище в Сяр (1891 - 1892) и на Българската мъжка гимназия в Солун (1892 - 1893). Пътува из Македония и събира материали за проучванията си. Секретар на Историко-филологическия клон на Българското книжовно дружество (дн. БАН), народен представител от Враца (1899 - 1900), подпредседател е на XI Народно събрание, министър на народното просвещение (1901 - 1902). Убит от уволнен учител в работния си кабинет в София на 24 януари 1902 г.

Съчинения: “Отечествена география" (1895), “Положението на българите в Македония" (с псевдоним Иван Иванов, 1895), “География на Балканския полуостров" (1897), “Македония. Етнография и статистика" (1900), “Из българска Добруджа. Пътни белeжки" (1901), “Из Мала Азия. Пътуване към българските колонии" (1928 г., посмъртно) и др. През 1982 г. излизат “Избрани произведения" на Васил Кънчов в 2 тома.

На тази дата умират:

987 г.

Убит е Арон, по-големият брат на Самуил. Изворите са категорични, че убийството е по заповед на Самуил, който се усъмнил, че брат му е привърженик на ромеите или че се стреми към еднолична власт. Убийството е извършено в двореца на Арон в местността Разметаница, отъждествявана със с. Царичина, близо до Дупница. Избито е и цялото му семейство, с изключение на сина му Иван Владислав, спасен от братовчед си Гавраил Радомир, сина на Самуил. През късната пролет на 1015 г. Иван Владислав убива братовчед си българския цар Гаврил Радомир.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;