Денят 14 октомври в българската история: 

На днешния ден Светата православна църква чества Света Преподобна Параскева /Петка/ Търновска - Петковден. Имен ден днес имат Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун.

По инициатива на министър Константин Величков в София през 1896 г. се открива Държавно рисувално училище. За негов директор е назначен Иван Мърквичка.

През 1915 г. с манифест цар Фердинанд І обявява война на Сърбия и страната влиза в Първата световна война на страната на Централните сили, с което България прави опит да осъществи националното си обединение.

Започва масирано нападение през 1922 г. от страна на чети на ВМРО начело с Алеко Василев и Георги Атанасов, които само за няколко дни, успяват да окупират Неврокоп и да прогонят федералистите на Тодор Паница.

През 1940 г. в послание до цар Борис III английският крал Джордж VI предупреждава България да не влиза в съюз с Германия по време на Втората световна война.

2002 г.

В София започва четвъртият инвестиционен форум за Югоизточна Европа в рамките на Пакта за стабилност, на който се обсъждат перспективите за финансиране на страните от региона и влиянието на еврото.

2001 г.

Правителството провежда семинар за обучение на депутатите. Темата му е: "Практика на взаимоотношенията между законодателната и изпълнителната власт". Целта е да се подобрят отношенията между коалиционните партньори - НДСВ и ДПС, след като вижданията им за президентските избори се разминават.

1971 г.

Висшият педагогически институт във Велико Търново става Великотърновски университет "Кирил и Методий"(първият извънстоличен университет).

1947 г.

Провежда се тринадесети пленум на ЦК на БРП (к), който в отсъствието на Георги Димитров и Васил Коларов и в духа на съвещанието от Шкларска Поремба (22-28 септември същата година) решава да се премине към настъпление срещу опозицията до пълното й унищожаване; към преустройство на ОФ в единна масова организация и към "преход към социалистическо развитие", като за целта се промени и проектът за конституция.

1944 г.

Провежда се национална конференция на БЗНС. За главен секретар се избира Д-р Георги М. Димитров.

Светият синод изпраща писмо до министър-председателя Кимон Георгиев, в което го уверява в благосклонното отношение на Българската православна църква към политиката на ОФ.

1940 г.

В послание до цар Борис III английският крал Джордж VI предупреждава България да не влиза в съюз с Германия по време на Втората световна война.

В периода от 1939 до 1940 г. България е подложена на силен политически натиск от страна на Антантата и оста Рим-Берлин-Токио. Натискът се увеличава с провеждането на успешни военни кампании на Германия през средата на 1940 г. В съобщението на Джордж VІ се отправя директно предупреждение за започване на открити военни действия на територията на страната, в случай, че България се присъедини към Тристранния пакт.

1929 г.

Внушителна английска ескадра под флага на командващия Средиземноморския флот адмирал Фредерик Фийлд за първи път след Световната война посещава Истанбул. Адмирал Фийлд е приет в Анкара лично от Мустафа Кемал Ататюрк.

1922 г.

Приема се Закон за допитване до народа за виновността на министрите от кабинетите Гешов - Данев и Малинов - Костурков (22-ма бивши министри) за обявените и водени войни (1912-1913 г. и 1918 г.) и за последвалите ги национални катастрофи. Законът е отменен на 21 март 1924 г.

Законът е приет по време на земеделското управление на Александър Стамболийски. Гласуван е от ХІХ-то Обикновено Народно събрание. Законът постановява допитването да се извърши чрез гласуване с два вида бюлетини – черни (гласуване за “невиновен") и бели – за “виновен". Ако резултатът от допитването е мнозинство за “виновни", се предвижда министрите от трите кабинета се съдят от държавен съд, чийто състав се определя със специален закон.

Референдумът се подготвя и провежда при голяма политическа активност. От 926 490 избиратели, участвали в допитването, 647 313 гласуват с бялата бюлетина, 223 587 – с черната; 55 593 бюлетини са недействителни (лозунги и др.). На 31 януари 1923 г. се приема специален Закон за съдене на министрите. Той утвърждава референдума за установяване виновността на министрите. Законът уточнява начина за формиране на съда и постановява, че присъдите на държавния съд не подлежат на обжалване.

Започва масирано нападение от страна на чети на ВМРО начело с Алеко Василев и Георги Атанасов, които само за няколко дни успяват да окупират Неврокоп и да прогонят федералистите на Тодор Паница (на снимката).

През есента на 1919 г. под ръководството на Т. Александров, П. Чаулев и ген. Ал. Протогеров, ВМРО възстановява дейността си като национално-революционна организация на македонските българи. Ръководителите й са привърженици на идеята за присъединяване на Вардарска и Беломорска Македония към България, но поради нейното поражение в Първата световна война (1914-1918 г.) приемат идеята на ВМОРО за автономия на Македония. 

Убийство на Тодор Александров на 31 август 1924 г. временно разклаща позициите на организацията. На конгрес проведен в Пиринска Македония през февруари 1925 г. е избран нов ЦК на ВМРО, в който влиза младия и енергичен Иван Михайлов. След тази организационна промяна, тактиката на ВМРО еволюира и от масови четнически акции се пристъпя към изграждането на терористични групи в т.нар. "тройки" и "петорки". Този подход се оказва по-ефективен, тъй като борбата с чети изисквала все по-голям човешки и финансов ресурс, за разлика от възприетата тактика на терор.

След 1928 г. ВМРО се разцепва на две отделни организации. Започва вътрешна борба между двете, която продължава няколко години и отслабва тяхната роля като националнореволюционни организации. След държавния преврат на 19 май 1934 г. са забранени, както и всички други политически, професионални и националнореволюционни организации в страната.

1921 г.

Създава се комитет Народен сговор с председател Александър Греков (на снимката) и подпредседател професор Александър Цанков. В него влизат дейци на опозиционните партии (без комунисти), запасни военни и безпартийни интелектуалци. Целта е обединение на опозицията за сваляне на кабинета. В края на 1921 и началото на 1922 г. са учредени местни групи и в редица други градове на страната, в които има военни гарнизони. Официалното оповестяване на организацията става на 15 март 1922 г., а на 10 април с. г. започва да излиза и печатният й орган – вестник "Слово". След убийството на Ал. Греков, през май 1922 г. на негово място е издигнат професор Ал. Цанков. Заедно с Военния съюз Народният сговор участва в подготовката и извършването на държавния преврат на 9 юни 1923 г. и поема управлението на страната до 21 юни 1931 г. През това време излъчва два кабинета - на професор Ал. Цанков (от 9 юни 1923 г. до 4 януари 1926 г.) и на А. Ляпчев (от 4 януари 1926 г. до 29 юни 1931 г.). Организацията е в основата на Демократическия сговор, учреден на 10 август 1923 г. До правителствената промяна на 4 януари 1926 г. негови дейци имат доминиращо влияние в управлението на страната, след което са изтикани на по-заден план от другите два лагера в Демократическия сговор, групирани около А. Ляпчев и Ат. Буров. До юни 1931 г. дейците на бившата организация не остават вън от управлението на страната. След разцеплението на Демократическия сговор през май 1932 г преминават към крилото на професор Ал. Цанков, което малко по-късно се преобразува в нова политическа формация под името Народно социално движение.

1915 г.

На 14 октомври 1915 г. с манифест цар Фердинанд І обявява война на Сърбия и страната влиза в Първата световна война на страната на Централните сили, с което България прави опит да осъществи националното си обединение. На фронта българската армия е изправена срещу войските на Съглашението в изтощителна война, продължила до 29 септември 1918 г., когато е сключено Солунското примирие.

1896 г.

По инициатива на министър Константин Величков в София се открива Държавно рисувално училище. За негов директор е назначен Иван Мърквичка.

Рисувалното училище е замислено като смесен тип учебно заведение – по образец на класическите европейски художествени академии и на вече функциониращите в Западна и Средна Европа художествено-индустриални училища. През 1909 от Държавно рисувално, учебното заведение е трансформирано в Художествено-индустриално училище, а от 1921 г. прераства в Художествена академия. През 1951 г. академията е преобразувана във Висш институт за изобразително изкуство "Н. Павлович", а от 1995 г. - в Национална художествена академия.

1870 г.

В бр. 46 на в. "Свобода" e публикувана програмата на БРЦК.

1869 г.

По инициатива на Рахил Душанова и Петър Берковски в Хасково се учредява “Народно българско женско дружество".

На тази дата са родени:

1925 г.

Роден е Михаил Маринов – български поет и драматург. Завършва българска филология през 1952 г. и театрална школа през 1953 г. Маринов работи в Радио София, артист е в пътуващия Софийски драматичен театър. Драматург е на Плевенския театър (1964 г. - 1965 г.) и Разградския театър (1966 г.). Завежда сектор “Чуждестранна поезия" в списание “Пламък" от 1966 г. Автор е на произведения за деца. Маринов е преводач от руски и френски език.

1922 г.

Родена е Розалия Николова Ликова – български литературен историк, теоретик и критик. Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски" през 1949 г. Дисертацията й е на тема"Сатирата в българската литература през 30-те години". Редовен асистент е от 1949 г., доцент от 1963 г., професор по нова българска литература от 1967 г. в СУ “Св.Климент Охридски". Печата литературна критика от 1949 г. в списание "Септември". Научните й интереси са съсредоточени върху проблемите на българската литература между двете войни и след 9 септември 1944 г. По-значителните й изследвания са събрани в книгите "Г. Караславов" (1958 г.), "Младен Исаев" (1960 г.), "За някои особености на българската поезия. 1923-1944" (1961 г.), "Българската белетристика между двете войни. 1918-1944" (1965 г.), "Писатели и време" (1968 г.), "Съвременни автори и проблеми" (1968 г.), "Разказвачът в съвременната българска белетристика" (1978 г.), "Естетически прелом в поезията на 20-те години" (1978 г.), "История на българската литература. Поети на 20-те години" (1979 г.), "Литература и художествени търсения" (избрано, 1982 г.), "Проблеми на европейския символизъм" (1984 г.), "Портрети на български символисти" (1987 г.), "Художествени насоки на българския символизъм" (1988 г.) и други.

1895 г.

Роден е генерал-майор Ганчо Манчев, командир на Въздушни войски (15 октомври 1944 -май 1945 г.).

1859 г.

Роден е генерал-майор Христо Николов Петрунов – български офицер. Завършва Военното училище в София с първия випуск през 1879 г. и служи като кавалерист. Командирован е в 38. драгунски полк в Русия през 1882 г. Завършва Офицерската кавалерийска школа в Санкт Петербург през 1884 г. След завръщането си е командир на ескадрон в 1. конен полк от 1885 г. По време на Сръбско-българската война от 1885 г. командва конния полк в сраженията при Цариброд и Пирот. След войната е първият инспектор на конницата в българската войска в периода от 1890 до 1900 г. Получава званието почетен флигел-адютант. Началник е на кавалерийска дивизия от 1892 г. и заместник-инспектор на кавалерията от 1912 г. През Балканската война (1912-1913 г.) като заместник-инспектор на кавалерията организира формирането на 10 конни и 20 пеши ескадрона в Западна Тракия. По време на Междусъюзническата война е назначен за началник на Македонската полева подвижна конница и воюва срещу сърбите при Пирот и Ниш. През Първата световна война ( от 1915 до 1918 г.) е началник на 3. дивизионна област от 1916 г.

1852 г.

Роден е Павел Бобеков – български революционер, учител и журналист, ръководител на революционния комитет в Панагюрище. Определен е за хилядник на панагюрските въстаници, а след обявяване на Априлското въстание оглавява Привременното правителство на IV-ти революционен окръг, което осъществява новосъздадената българска власт в Панагюрище. Емигрира в Румъния след разгрома на въстанието, където издава първия български всекидневник "Секидневний новинар" през 1877 г. През Руско-турската освободителна война е преводач. Павел Бобеков умира в Търново на 17 октомври 1877 г.

1825 г.

Роден е Йордан Йорданов Ненов – български възрожденски учител. Учи в Елена, след това при Р. Попович в Карлово и при Е. Васкидович в Свищов. През периода 1841-1876 г. е учител в Елена, Пазарджик, Панагюрище, Сопот, Чирпан, Хасково. В Панагюрище негови ученици са М. Дринов и Н. Бончев. По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. е заточен в Мала Азия. След Освобождението се занимава с превеждане на турски документи и художествена литература от гръцки език.

На тази дата умират:

2009 г. 

Умира Жана Николова-Гълъбова.

Проф. Гълъбова е български учен-филолог, есеист и публицист. Автор е на литературоведски и езиковедски изследвания, на литературна и философска есеистика. Основните ѝ научни интереси са в областта на литературната критика и лексикографията. Освен това е преводач и редактор.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.